—

за Axa Belgium SA, от J. Oosterbosch, адвокат,

—

за белгийското правителство, от S. Vanrie, J.‑C. Halleux и C. Pochet, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от T. S. Bohr, в качеството на представител, подпомаган от J.‑L. Fagnart, адвокат,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 73, 78 и 85а от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, установен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите, и за установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12 и поправка в ОВ L 254, 2013 г., стр. 22), изменен с Регламент (ЕО, ЕОВС, Евратом) № 781/98 на Съвета от 7 април 1998 г. (ОВ L 113, стр. 4, наричан по-нататък „Правилникът“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Европейския съюз и AXA Belgium SA (наричано по-нататък „Axa Belgium“) относно възстановяването на сумите, платени от Европейската комисия на едно от нейните длъжностни лица, за медицински разходи, за продължаващото изплащане на заплатата и за пенсия за инвалидност в резултат от пътнотранспортно произшествие, в което участват длъжностното лице и лице, застраховано в Axa Belgium.

3

Член 1а, параграф 1 от Правилника гласи:

„Длъжностните лица имат право при прилагане на Правилника на равно третиране, което не зависи пряко или косвено от раса, политически, философски или религиозни убеждения, пол или сексуална ориентация, без да се засягат съответните разпоредби на Правилника, поставящи изискване за определено семейно положение“. [неофициален превод]

4

По смисъла на член 73 от този правилник:

„1.   От датата на постъпване на служба длъжностното лице е осигурено за рисковете „професионално заболяване“ или „злополука“ по начина, предвиден в правилата, приети по общо съгласие на институциите на Общностите след консултации с Комитета по правилника. Длъжностното лице участва във финансирането на вноските за осигуряване срещу непрофесионални рискове в размер до 0,1 % от основната му заплата.

Тези правила уточняват кои рискове не се покриват.

2.   Гарантираните плащания са, както следва:

[…]

[…]“.

5

Член 78 от посочения правилник предвижда:

„При условията на членове 13—16 от приложение VIII длъжностното лице има право на пенсията за инвалидност в случай на пълна трайна инвалидност, която не му позволява да изпълнява служебните задължения, присъщи на длъжност от неговата кариера.

Когато инвалидността е следствие от злополука, настъпила при или по повод изпълнението на служебните задължения на длъжностно лице, от професионално заболяване, от действие, извършено в обществен интерес или от риск за живота с цел спасяване на друго човешко същество, пенсията за инвалидност е равна на 70 % от последната основна заплата на длъжностното лице.

[…]

Пенсията за инвалидност се изчислява въз основа на основната заплата, която длъжностното лице щеше да получи в неговата собствена степен, ако все още беше на служба към момента на плащане на пенсията.

Пенсията за инвалидност е не по-малко от 120 % от размера на жизнения минимум.

[…]“.

6

Член 85а от същия този правилник има следното съдържание:

„1.   Ако смъртта, злополуката или болестта на лице, обхванато от настоящия правилник, бъде причинена от трето лице, Общностите — по отношение на произтичащите за тях задължения съгласно настоящия правилник вследствие на тази смърт, злополука или болест — се суброгират в правата на пострадалия или на неговите правоприемници срещу третото лице, включително правото на иск.

2.   Суброгацията, предвидена в параграф 1 обхваща inter alia следното:

[…]

3.   Суброгацията на Общностите все пак не обхваща правото на обезщетение за вреди със строго личен характер като неимуществени вреди, по-специално обезщетение за причинена болка и страдания, или обезщетение за обезобразяване или загуба на удобства, надвишаващо размера на издръжката, която би била платена по тези точки по силата на член 73.

4.   Разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3 не са пречка за предявяването на пряк иск от страна на Общностите“.

7

Член 29bis, параграф 1 от за Закона за задължителното застраховане за отговорността при използването на моторните превозни средства от 21 ноември 1989 г. (Moniteur belge от 8 декември 1989 г., стр. 20122, наричан по нататък „Законът от 21 ноември 1989 г.“) гласи:

„В случай на пътнотранспортно произшествие с участието на едно или няколко моторни превозни средства на местата, посочени в член 2, параграф 1, с изключение на материалните вреди и увреждания, претърпени от водача на всяко от участвалите в произшествието превозни средства, всички вреди, произтичащи от телесна повреда или смърт, включително повреждането на облеклото, причинени на пострадалите и техните правоприемници, се поправят солидарно от застрахователите, които съгласно настоящия закон покриват отговорността на собственика, водача или ползвателя на моторното превозно средство. Настоящата разпоредба се прилага и когато вредите са причинени умишлено от водача на превозното средство.

[…]“.

8

На 28 май 2002 г. г‑жа Corrazzini, длъжностно лице на Комисията, е тежко ранена като пешеходец при пътнотранспортно произшествие, в което участва г‑н Kohaila, застрахован в Axa Belgium. Проведеното след произшествието полицейско разследване не доказва, че г‑н Kohaila е извършил виновно нарушение. Този извод е потвърден в рамките на гражданското производство пред запитващата юрисдикция.

9

На 6 ноември 2003 г. комисията по инвалидност към Комисията приема, че г‑жа Corrazzini е засегната от пълна трайна инвалидност, която не ѝ позволява да изпълнява служебните си задължения, така че тя е пенсионирана на 3 декември 2003 г., като ѝ е отпусната пенсия за инвалидност съгласно разпоредбите на член 78, втора алинея от Правилника, с действие от 1 януари 2004 г.

10

Комисията поема медицинските разходи на г‑жа Corrazzini и продължава да изплаща заплатата ѝ в периода от 28 май 2002 г. до 1 януари 2004 г., датата от която започва да ѝ изплаща пенсия за инвалидност.

11

Още на 27 юни 2002 г. Комисията изпраща писмо до Axa Belgium, с което го информира, че се е суброгирала в правата на г‑жа Corrazzini. На 20 септември 2004 г. тази институция иска от Axa Belgium да ѝ възстанови сумите, които е изплатила на г‑жа Corrazzini.

12

Тъй като Axa Belgium отказва да извърши възстановяването, с мотива че Комисията не е доказала отговорността на застрахованото при него лице, тази институция завежда дело срещу Axa Belgium пред белгийските съдилища, като основава иска си по-специално на член 29bis от Закона от 21 ноември 1989 г. На 6 януари 2012 г. Tribunal de police de Bruxelles постановява решение, с което отхвърля иска на Комисията. Съюзът, представляван от Комисията, обжалва това решение пред запитващата юрисдикция — Tribunal de première instance francophone de Bruxelles, като иска Axa Belgium да бъде осъдено да заплати сумата от 392650,14 EUR за медицинските разходи за лечението на г‑жа Corrazzini, за продължаващото изплащане на заплатата ѝ за периода от 25 май 2002 г. до 31 декември 2003 г. и за пенсията за инвалидност за периода от 1 януари 2004 г. до август 2012 г., както и сума в размер на 167970,03 EUR за изплащането на обезщетения за инвалидност от 1 септември 2012 г.

13

Пред запитващата юрисдикция Axa Belgium поддържа, че Съюзът не може да претендира, че се е суброгирал надлежно в правата на г‑жа Corrazzini, тъй като член 85а от Правилника предвижда субогационен иск само срещу третото лице. Според Axa Belgium обаче не е било доказано, че застрахованото при него лице е отговорно за произшествието. Поради това запитващата юрисдикция си задава въпроса за точния смисъл на понятието „трето лице“ по член 85а от Правилника.

14

Освен това запитващата юрисдикция счита, че във всички случаи със суброгационния иск по член 85а, параграф 1 от Правилника не може да се претендира за възстановяване на изплатената на г‑жа Corrazzini от Съюза пенсия за инвалидност, тъй като Съюзът, който се е суброгирал в правата на пострадалото лице, не може да противопостави на „третото лице“ повече права от тези, които има спрямо него пострадалото лице по силата на приложимото национално право. Отпуснатата от Съюза на г‑жа Corrazzini пенсия за инвалидност обаче не попада в приложното поле на задължението за поправяне на вредите, претърпени от г‑жа Corrazzini, което по силата на член 29bis от Закона от 21 ноември 1989 г. тежи върху Axa Belgium, тъй като съгласно националното право тази пенсия за инвалидност е отделна и несвързана с вредите, претърпени от г‑жа Corrazzini.

15

Според запитващата юрисдикция обаче възстановяването на пенсията за инвалидност, изплатена на г‑жа Corrazzini от Съюза, по принцип може да се търси с пряк иск по член 85а, параграф 4 от Правилника. В това отношение тя счита, че нищо не пречи на Съюза, в качеството му на работодател на пострадалото лице, да се квалифицира като „правоприемник“ по смисъла на член 29bis от Закона от 21 ноември 1989 г. Запитващата юрисдикция обаче се пита дали е изпълнено предвиденото в този член условие Съюзът да е лично увреден. В това отношение тя посочва, че макар че според националната съдебна практика всяко лице, което по силата на договорно, законово или подзаконово задължение трябва да направи плащане, може да предяви иск срещу третото лице, тази възможност е изключена по отношение на разходите или плащанията, които съгласно съдържанието или обхвата на договора, закона или подзаконовия акт трябва да останат окончателно за сметка на лицето, което е поело задължението или което трябва да го изпълни по силата на закона или на подзаконовия акт.

16

При тези обстоятелства Tribunal de première instance francophone de Bruxelles решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

17

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието „трето лице“ по член 85а от Правилника трябва да се тълкува в смисъл, че препраща към националното право, приложимо в случай на смърт, злополука или болест, по смисъла на тази разпоредба, или това понятие трябва да се тълкува самостоятелно и еднакво в рамките на правния ред на Съюза.

18

Най-напред трябва да се припомни, че според практиката на Съда член 85а от Правилника няма за цел да промени приложимите националноправни норми, които определят дали и в каква степен трябва да се ангажира отговорността на третото лице, причинило вредата. Отговорността на последното остава уредена от материалноправните норми, които по правило трябва да се приложат от националната юрисдикция, сезирана от пострадалото лице, тоест по принцип — от законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпила вредата (решение Clinique La Ramée et Winterthur, C‑397/02, EU:C:2004:502, т. 17 и цитираната съдебна практика).

19

Затова не трябва да се счита, че първият въпрос се отнася до материалноправите норми, които определят дали и в каква степен трябва да се ангажира отговорността на причинилото вредата трето лице, тъй като тези норми са част от приложимото национално право. Целта на този въпрос е по-скоро да се установи дали понятието „трето лице“ съдържа елемент, който ограничава предвидената в член 85а от Правилника суброгация в съответствие с проведеното от националното право разграничение между два механизма за предоставяне на обезщетение на пострадали от пътнотранспортно произшествие лица, при единия от които се реализира отговорност, а при другия се дължи обезщетение на обективно основание, или трябва да се тълкува самостоятелно и еднакво в рамките на правния ред на Съюза.

20

Всъщност по силата на член 85а от Правилника Съюзът се суброгира само в правата и в правото на иск на пострадалия или на неговите правоприемници срещу третото лице. Следователно тълкуването на това понятие определя дали суброгацията по член 85а от Правилника има еднакъв обхват в целия Съюз, или този обхват зависи от границите на отговорността, определени въз основа на използваните в националното право категории.

21

Трябва да се посочи, че според постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (решения Deckmyn и Vrijheidsfonds, C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 14 и цитираната съдебна практика и Modelo Continente Hipermercados, C‑343/13, EU:C:2015:146, т. 27 и цитираната съдебна практика).

22

В това отношение трябва да се констатира, че член 85а, параграф 1 от Правилника не предвижда такова изрично препращане по отношение на понятието „трето лице“.

23

За да се определи дали посоченото понятие трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване в правния ред на Съюза, съгласно припомнената в точка 21 от настоящото решение съдебна практика трябва да се вземе предвид нормативният контекст, в който се вписва член 85а от Правилника, като последният има за цел да уреди правоотношенията между европейските институции и техните длъжностни лица, като установи система от взаимни права и задължения (вж. в този смисъл решение Johannes, C‑430/97, EU:C:1999:293, т. 19).

24

Съгласно член 1а от Правилника при прилагането му длъжностните лица имат право на равно третиране, което налага необходимостта този правилник да се тълкува по правило самостоятелно и еднакво в целия Съюз.

25

При тези обстоятелства, понятието „трето лице“, което определя обхвата на суброгацията по член 85а от Правилника, трябва да получи тълкуване, което позволява еднаквото му прилагане в целия Съюз.

26

Всъщност, ако въз основа на тълкуването, което следва да се даде на понятието „трето лице“, суброгацията зависи от това дали различните национални правни системи квалифицират сравними режими на обезщетение като свързани или не с реализирането на отговорност, би могло да се стигне до положение на неравенство в полза на определени длъжностни лица. Съюзът би се суброгирал в правата на длъжностно лице, ако дадено национално право квалифицира задължението на трето лице спрямо това длъжностно лице като свързано с реализирането на отговорност, а такава суброгация би била изключена, ако същото задължение за обезщетяване на пострадало лице се квалифицира от дадено национално право като отделна форма на обезщетение. Следователно би имало риск длъжностните лица, към които не се прилага суброгацията, да получат два пъти обезщетение за една и съща вреда, което обаче не би се случило с длъжностните лица, в чиито права Съюзът се е суброгирал.

27

Следователно, ако тълкуването на понятието „трето лице“ зависи от предвидените в националното право категории, би имало риск в положение, при което е налице отговорност, Съюзът да се суброгира в правата на дадено длъжностно лице по едно национално право, но не и по друго, което би довело до различно прилагане на Правилника за длъжностните лица в полза на определени длъжностни лица в зависимост от приложимото национално право.

28

От това следва, че за да се определи обхватът на суброгацията, предвидена в член 85а, параграф 1 от Правилника, понятието „трето лице“, посочено в същия този член, трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване в рамките на правния ред на Съюза.

29

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието „трето лице“ по смисъла на член 85а, параграф 1 от Правилника се отнася само до третото лице, което е длъжно да поправи вредата, която е причинило на съответното длъжностно лице със своето виновно и увреждащо поведение, или до всяко лице, включително застрахователите, което е длъжно по силата на националното право да обезщети вредата, претърпяна от пострадалото лице или от неговите правоприемници.

30

Що се отнася, най-напред, до формулировката на член 85а от Правилника, трябва да се посочи, като пример, че докато в текста на този член на немски език изрично се говори за вина, като се използва изразът „auf das Verschulden eines Dritten“, в текста на английски език е използван по-неутралният израз „причинена от трето лице“ („caused by a third party“). В текста на този член на други езици, като испански („imputable a un tercero“), френски („imputable à un tiers“), италиански („imputabile a un terzo“), нидерландски („aan een derde is te wijten“), португалски („imputável a um terceiro“), се говори за отговорност, без да се споменава понятието за вина.

31

Съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по един и същ начин, като се вземат предвид текстовете на всички езици на Съюза. В случай на несъответствие между текстовете на различните езици съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която тя е част (решение Léger, C‑528/13, EU:C:2015:288, т. 35 и цитираната съдебна практика).

32

От това следва, че предвид установените в точка 29 от настоящото решение разлики между текстовете на различните езици на член 85а от Правилника тази разпоредба трябва да се тълкува по-специално с оглед на нейната цел.

33

От постоянната практика на Съда следва, че целта на правото на суброгация на Съюза е да се избегне възможността длъжностно лице да бъде обезщетено два пъти за една и съща вреда. Ако претърпяната от длъжностното лице вреда поражда задължение за Съюза да направи в полза на това лице предвидените в Правилника плащания, рискът от такова кумулиране може да бъде избегнат само ако длъжностното лице бъде лишено в полза на Съюза от правата си по отношение на третото отговорно за вредоносното събитие лице (вж. в този смисъл решения Royale belge, C‑333/90, EU:C:1992:94, т. 9 и цитираната съдебна практика, и Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 20).

34

Тази цел може да бъде постигната изцяло само ако предвидената в посочения член суброгация обхваща системите за изплащане на обезщетение на пострадали от произшествия лица, независимо дали според съответното национално право става дума за режим на виновна отговорност, или за друга форма на задължение за изплащане на обезщетение, включително когато тези системи предвиждат, като разглежданата в главното производство правна уредба, че определено трето лице е длъжно да поправи вредата независимо от наличието или липсата на вина.

35

Така предвид целта на предвидената в член 85а от Правилника суброгация понятието „трето лице“ трябва да се тълкува широко и не може да бъде ограничено само до виновната отговорност.

36

Следователно на втория въпрос трябва да се отговори, че понятието „трето лице“ по смисъла на член 85а, параграф 1 от Правилника се отнася до всяко лице, включително застрахователите, което по силата на националното право е длъжно да поправи вредата, претърпяна от пострадалото лице или от неговите правоприемници.

37

Предвид отговорите на първия и втория въпрос не е необходимо да се отговаря на третия въпрос.

38

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Правилникът трябва да се тълкува в смисъл, че при пряк иск по член 85а, параграф 4 от този правилник плащанията, които Съюзът трябва да извърши на основание член 73 от посочения правилник за покриване на рисковете заболяване и злополука, от една страна, и на основание член 78 от същия правилник за пенсия за инвалидност, от друга страна, трябва да останат окончателно за негова сметка.

39

Най-напред трябва да се посочи, че понеже, както следва от акта за преюдициално запитване, според запитващата юрисдикция пенсията за инвалидност не представлява вреда за лицето, пострадало от разглежданото в главното производство произшествие, тя е отделна и несвързана с претърпяната от това лице вреда. Задължението на Съюза да извърши плащания в полза на пострадалото лице на основание членове 73 и 78 от Правилника, обаче би могло да представлява вреда за самия Съюз.

40

Всъщност според запитващата юрисдикция в приложение на националната съдебна практика, посочена в точка 14 от настоящото решение, тази възможност би била изключена, ако по силата на приложимата правна уредба въпросното плащане трябва да остане окончателно за сметка на Съюза.

41

В това отношение следва да се констатира, че вредата, претърпяна от самия Съюз, би произтекла от задължението му да извърши в полза на пострадалото лице плащанията, предвидени в членове 73 и 78 от Правилника, и следователно, доколкото се отнася до Съюза, би била резултат от произтичащо от Правилника задължение.

42

Що се отнася до въпроса дали предвидените от членове 73 и 78 от Правилника плащания трябва да останат окончателно за сметка на Съюза, трябва да се посочи, от една страна, че член 85а, параграф 4 от Правилника предвижда изрично, че при предявяване на иск за вредите, претърпени от неговите длъжностни лица, Съюзът не е ограничен само до суброгационния иск по член 85а, параграф 1 от този правилник, а може да предяви и пряк иск, за да получи обезщетение за вредата, която е претърпял в резултат на плащанията, които е длъжен да извърши съгласно посочения правилник.

43

От друга страна, макар естеството на разглежданата в главното производство пенсия за инвалидност да е специфична черта на произтичащото от Правилника правоотношение между Съюза и неговите длъжностни лица, съобразяването с този специфичен елемент все пак не изисква плащанията за пенсия за инвалидност да останат окончателно за сметка на Съюза.

44

Предвид гореизложените съображения на четвъртия въпрос трябва да се отговори, че Правилникът не може да се тълкува в смисъл, че в рамките на пряк иск по член 85а, параграф 4 от този правилник плащанията, които Съюзът е длъжен да извърши на основание член 73 от посочения правилник за покриване на рисковете заболяване и злополука, от една страна, и на основание член 78 от същия правилник за пенсия за инвалидност, от друга страна, трябва да останат окончателно за негова сметка.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: