—

за Citroën Commerce GmbH, от L. Pechan и J. Croll, Rechtsanwälte,

—

за Zentralvereinigung des Kraffahrzeuggewerbes zur Aufrechterhaltung lauteren Wettbewerbs eV (ZLW), от B. Ackermann, Rechtsanwältin,

—

за унгарското правителство, от M. Fehér, G. Szima и M. Bóra, в качеството на представители,

—

за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от M. van Beek и M. Kellerbauer, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 и член 3, параграф 1 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 1998 г., стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 206), и на член 7, параграф 4, буква в) от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Citroën Commerce GmbH и Zentralvereinigung des Kraftfahrzeuggewerbes zur Aufrechterhaltung lauteren Wettbewerbs eV (ZLW) (Централен съюз за защита на лоялната конкуренция в автомобилния сектор, наричан по-нататък „ZLW“) относно реклама на моторни превозни средства, направена от Citroën Commerce.

3

Съображения 6 и 12 от Директива 98/6 гласят:

[…]

4

Съгласно член 1 от тази директива:

„Настоящата директива има за цел да предвиди обозначаване на продажната цена и цената за единица мярка от стоката, предлагана от търговците на потребителите, с цел да се подобри информацията, предоставяна на потребителите[,] и да се улесни сравнението на цените“.

5

Член 2 от посочената директива предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

6

Съгласно член 3 от същата директива:

„1.   Продажната цена и цената за единица мярка се обозначават за всички стоки, посочени в член 1, като обозначението на цената за единица мярка е предмет на разпоредбите от член 5. Не е необходимо обозначаване на цената за единица мярка, ако тя е еднаква с продажната цена.

[…]

4.   Всяка реклама, която посочва продажната цена на стоките, определени в член 1, трябва да посочи също и цената за единица мярка, предмет на разпоредбите на член 5“.

7

Член 4, параграф 1 от Директива 98/6 гласи:

„Продажната цена и цената за единица мярка трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, и ясно и четливо изписани. […]“.

8

Съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива:

„Държавите членки могат да освободят от задължението да се посочва цената за единица мярка на стоките, за които подобно посочване не е подходящо поради естеството или целта на стоката или би могло да доведе до объркване“.

9

Член 10 от посочената директива предвижда:

„Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да приемат или да запазят в своето законодателство разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на информацията, предоставяна на потребителите, и сравняването на цените, без да се засягат техните задължения по силата на Договора“.

10

Съображения 6 и 10 от Директива 2005/29 гласят:

[…]

11

Съгласно член 2 от същата директива:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

12

Член 3 от посочената директива гласи:

„1.   Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.

[…]

4.   В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти.

[…]“.

13

Съгласно член 5 („Забрана за нелоялни търговски практики“) от цитираната директива:

„1.   Забраняват се нелоялните търговски практики.

2.   Една търговска практика е нелоялна, ако:

[…]

4.   По-специално търговските практики са нелоялни, когато:

[…]“.

14

Член 7 от Директива 2005/29 предвижда:

„1.   Заблуждаваща е тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост[,] и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

[…]

4.   В случай на оферта за покупка, информацията по-долу ще се счита за съществена, ако вече не е очевидна от контекста:

[…]

[…]“.

15

Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb (Законът за забрана на нелоялната конкуренция) от 3 юли 2004 г. (BGBl. 2004 I, стр. 1414, наричан по-нататък „UWG“) транспонира Директива 2005/29 в германското право.

16

Съгласно член 1, параграф 1, първо изречение, предложение второ от Preisangabenverordnung (Наредбата за обозначаването на цените, BGBl. 1985 I, стр. 580, наричана по-нататък „PAngV“) който в качеството на продавач на стоки се рекламира пред потребители с обозначаване на цените, е длъжен да посочи дължимата крайна цена заедно с данъка върху добавената стойност (ДДС) и с всички други съставни части на цената.

17

Citroën Commerce публикува реклама в броя на вестник Нюрнбергер нахрихтен от 30 март 2011 г. на автомобил марка „Ситроен“, която съдържа следната информация: „например Ситроен C4 VTI 120 Ексклузив: 21800 [евро]1“ и „спестявате до 6170 [евро]1“. Индексът „1“ препраща към следния текст, изписан с по-дребен шрифт в долния край на тази реклама: „Цена без разходите за докарване в размер на 790 [евро]. Оферта за частни лица, валидна за всички Ситроен C4 […], поръчани до 10 април 2011 г. […]“. В посочената реклама не е обозначена общата цена, която клиентът ще трябва да плати за придобиването на превозното средство и която включва и разходите за докарването на това превозно средство от производителя до продавача (Überführungskosten).

18

ZLW предявява пред Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия) иск срещу Citroën Commerce да преустанови тази реклама, тъй като в нея не била посочена крайната цена, включваща разходите за докарване.

19

С решение от 11 януари 2012 г. Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) уважава иска.

20

Citroën Commerce обжалва това решение пред Oberlandesgericht Köln (Върховен областен съд Кьолн, Германия). С решение от 21 септември 2012 г. последният отхвърля жалбата.

21

Както Landgericht Köln (Областен съд Кьолн), така и Oberlandesgericht Köln (Върховен областен съд Кьолн) приемат, че поради непосочването на крайната цена процесната реклама противоречи на разпоредбите на UWG и на PAngV.

22

Citroën Commerce подава ревизионна жалба срещу решението на Oberlandesgericht Köln (Върховен областен съд Кьолн) пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

23

Запитващата юрисдикция отбелязва, че потребителите възприемат разходите за докарването на превозното средство от производителя до продавача не като допълнителни транспортни разходи, а като съставна част от крайната цена на превозното средство. Тя посочва, че отделното обозначаване на тези разходи е допустимо само когато клиентът има избор между възможността сам да вземе превозното средство от производителя или то да му бъде доставено при продавача, или пък когато размерът на посочените разходи няма как да бъде определен, тъй като може да варира в отделните случаи. Според нея тези условия не са налице в главното производство.

24

При тези условия Bundesgerichtshof (Федералният върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 1 и член 3, параграф 1 от Директива 98/6, както и член 7, параграф 4, буква в) от Директива 2005/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че разходите за докарване на моторно превозно средство от производителя до продавача, дължими от потребителя, трябва да бъдат включени в продажната цена на това превозно средство, посочена в направена от търговец реклама.

26

Като начало следва да се отбележи, че съгласно член 1 от Директива 98/6 последната има за цел да предвиди обозначаването на продажната цена и на цената за единица мярка от стоката, предлагана от търговците на потребителите, с цел да се подобри информацията, предоставяна на потребителите, и да се улесни сравнението на цените.

27

Както се изтъква в съображение 12 от цитираната директива, в тази насока тя цели да осигури еднородна и ясна информация, която е от полза на всички потребители в контекста на вътрешния пазар.

28

За да се осигури тази еднородност и яснота на информацията за цените, член 3, параграф 1 от въпросната директива изисква продажната цена да се обозначи за всички стоки, предлагани от търговците на потребителите, като съгласно член 2, буква а) от същата директива продажната цена е определена като крайната цена за бройка или за определено количество стока, т.е. тя включва ДДС и всички допълнителни такси.

29

Приложимостта на Директива 98/6 по отношение на някои аспекти на рекламата, при които се посочва продажната цена на стоките, следва от член 3, параграф 4 от същата директива.

30

В тази насока следва да се отбележи, че действително последната разпоредба не предвижда общо задължение за посочване на продажната цена, но все пак реклама като процесната по главното производство, която посочва и спецификите на рекламираната стока, и цена, която от гледна точка на относително осведомения и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител, изглежда на продажната цена на тази стока, и дата, до която насочената към частните лица „оферта“ остава валидна, може да бъде възприета от посочения потребител като оферта на търговеца да продаде въпросната стока при упоменатите в тази реклама условия. В подобен случай така указаната цена трябва да отговаря на изискванията на Директива 98/6.

31

По-специално тази цена трябва да бъде продажната цена на съответната стока, т.е. крайната ѝ цена по смисъла на член 2, буква а) от Директива 98/6. Крайната цена позволява на потребителя да оцени и сравни посочената в реклама цена с цената на други сходни стоки и така да направи информиран избор, основан на обикновено сравняване, в съответствие със съображение 6 от въпросната директива.

32

Запитващата юрисдикция следва да провери дали всички условия, визирани в точка 30 от настоящото решение, са изпълнени.

33

Действително, в решение от 10 юли 2014 г., Комисия/Белгия (C‑421/12, EU:C:2014:2064, т. 59), Съдът припомня, че предметът на Директива 98/6 е защитата на потребителите не във връзка с обозначаването на цените като цяло или по отношение на истинността от икономическа гледна точка на обявленията за намаления, а във връзка с обозначаването на цените на стоките с оглед на различните мерни единици.

34

Съдът обаче е изразил такова становище просто в отговор на довода на Кралство Белгия, който цели да докаже, че белгийското законодателство, съгласно което обявленията за ценови намаления е необходимо да отговарят на някои времеви изисквания, попада в приложното поле на Директива 98/6.

35

Този въпрос очевидно се различава от въпроса, предмет на настоящото дело, който се отнася до определянето на компонентите, които трябва да бъдат включени при посочването на продажната цена по смисъла на член 2, буква а) от Директива 98/6.

36

Досежно тези компоненти следва да се отбележи, че наред с факта, че продажната цена трябва да включва ДДС и всички допълнителни такси, тя като цяло трябва да представлява крайната цена за бройка или за определено количество стока.

37

Като окончателна цена продажната цена е наложително да включва неизбежните и предвидими компоненти на цената, тежестта на които задължително се носи от потребителя и които представляват паричната насрещна престация за придобиването на съответната стока (вж. по аналогия решение от 18 септември 2014 г., Vueling Airlines, C‑487/12, EU:C:2014:2232, т. 36).

38

Ето защо, ако търговецът, който продава стоката, изисква потребителят да понесе разходите за докарването на тази стока от производителя до търговеца продавач, вследствие от което тежестта на въпросните разходи — впрочем непроменяеми — задължително се носи от потребителя, споменатите разходи представляват компонент на продажната цена по смисъла на член 2, буква а) от Директива 98/6.

39

Такъв е по-специално случаят, когато потребителят отива в търговски обект на търговеца, за да придобие владение върху моторно превозно средство, закупено от последния и произведено в друг обект. В този случай разходите за докарване на превозното средство от производителя до търговеца продавач обикновено са за сметка на потребителя.

40

Тези задължителни за потребителя разходи за докарване трябва да се отграничат от допълнителните разходи за превоз или доставка на закупената стока в избраното от потребителя място, тъй като тези допълнителни разходи не могат да бъдат квалифицирани като неизбежен и предвидим компонент на цената.

41

Следователно, ако е налице положението, визирано в точка 30 от настоящото решение, цената на предложената от търговец стока за продажба на потребителите трябва — в рекламата на тази стока — да включва разходите за докарване на стоката от производителя до търговеца, когато тези разходи са задължително за сметка на потребителя.

42

Относно приложимостта на Директива 2005/29 трябва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 4 от нея в случай на противоречие между разпоредбите на тази директива и другите разпоредби на правото на Съюза, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти.

43

Вярно е, че съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2005/29 същата се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5 от нея, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока. В член 2, буква г) от споменатата директива търговските практики се определят като „всяко действие, бездействие[,] поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан[и] с [рекламиране], продажба или доставка на стока [на] потребители“ (вж. решение от 16 юли 2015 г., Abcur, C‑544/13 и C‑545/13, EU:C:2015:481, т. 73).

44

Нужно е обаче да се отбележи, че Директива 98/6 урежда специфични аспекти, по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2005/29, на търговски практики, които могат да бъдат квалифицирани като нелоялни в отношенията между търговците и потребителите, и по-специално аспектите, свързани с посочването — в продажбените предложения и в рекламата — на продажната цена на стоките.

45

При това положение, след като аспектът относно продажната цена, упомената в реклама като процесната по главното производство, се урежда от Директива 98/6, Директива 2005/29 не може да се прилага по отношение на този аспект.

46

Следователно не е необходимо да се тълкува член 7, параграф 4, буква в) от Директива 2005/29.

47

С оглед на изложените дотук съображения на въпросите следва да се отговори, че член 3 от Директива 98/6 във връзка с член 1 и член 2, буква а) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за докарване на моторно превозно средство от производителя до продавача, дължими от потребителя, трябва да бъдат включени в продажната цена на това превозно средство, посочена в направена от търговец реклама, когато предвид всички характеристики на тази реклама тя се схваща от потребителя като оферта относно това превозно средство. Запитващата юрисдикция следва да провери дали всички тези условия са изпълнени.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 3 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите, във връзка с член 1 и член 2, буква а) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за докарване на моторно превозно средство от производителя до продавача, дължими от потребителя, трябва да бъдат включени в продажната цена на това превозно средство, посочена в направена от търговец реклама, когато предвид всички характеристики на тази реклама тя се схваща от потребителя като оферта относно това превозно средство. Запитващата юрисдикция следва да провери дали всички тези условия са изпълнени.