—

за SC Capoda Import-Export SRL, от C. Costaş, адвокат,

—

за г‑н Bejan, от самия него,

—

за румънското правителство, от R.‑H. Radu и A. Buzoianu, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от L. Nicolae, K. Talabér-Ritz и G. Wilms, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 34 ДФЕС, както и на член 31, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, стр. 1), и на член 1, параграф 1, букви у) и ф) от Регламент (ЕО) № 1400/2002 на Комисията от 31 юли 2002 година относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора по отношение на категории вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства (ОВ L 203, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 112).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между SC Capoda Import-Export SRL (наричано по-нататък „Capoda) и Registrul Auto Român (румънския автомобилен регистър, по-нататък наричан „RAR“) и г‑н Bejan във връзка с продажбите от Capoda на нови резервни части за моторни превозни средства.

3

Съображения 14 и 15 от Директива 2007/46 гласят:

4

Член 1 от тази директива предвижда:

„Настоящата директива създава хармонизирана рамка, съдържаща административните разпоредби и общите технически изисквания за одобрение на всички нови превозни средства в рамките на приложното ѝ поле, както и на системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени за тези превозни средства, с оглед улесняване на тяхната регистрация, продажба и пускане в действие в Общността.

Настоящата директива установява също така разпоредбите за продажба и пускане в действие на части и оборудване, предназначени за превозни средства, одобрени съгласно настоящата директива.

[…]“.

5

Член 3, точка 26 от посочената директива дава определение за „оригинални части или оборудване“ като „части или устройства, произведени съобразно спецификациите и производствените норми, предоставени от производителя за производството на части или оборудване на превозното средство и за неговия монтаж. Това включва и части или оборудване, произведени на същия конвейер като посочените части или оборудване. Приема се, до доказване на обратното, че частите представляват оригинални части, ако производителят удостовери, че те отговарят на качеството на компонентите, използвани при монтажа на превозното средство, и са били произведени съобразно спецификациите и производствените норми на производителя на въпросното превозно средство“.

6

Член 31 от Директива 2007/46, озаглавен „Продажба и пускане в употреба на части или оборудване, способни да създадат значителен риск за правилното функциониране на основни системи“, гласи:

„1.   Държавите членки разрешават продажба, предлагане за продажба или пускане в употреба на части или оборудване, които могат да носят риск за правилното функциониране на системи от основно значение за безопасността на превозното средство или неговото въздействие върху околната среда, единствено ако тези части или оборудване са разрешени от орган по одобряването съгласно параграфи от 5 до 10.

2.   Частите или оборудването, подлежащи на разрешение съгласно параграф 1, се добавят в списъка в приложение XIII. […]

[…]

11.   Настоящият член не се прилага за част или оборудване, преди да бъдат включени в приложение XIII. […]

12.   До вземане на решение дали част или оборудване трябва да бъде включена в списъка в параграф 1 държавите членки могат да запазят националните си разпоредби относно части или оборудване, които могат да създадат съществен риск за правилното функциониране на системи, възлови за безопасността на превозно средство или за въздействието му върху околната среда.

След като се вземе такова решение, националните разпоредби относно въпросните части или оборудване престават да бъдат валидни.

[…]“.

7

Член 1 от Регламент № 1400/2002 гласи:

„1.   По смисъла на настоящия регламент:

[…]

[…]“.

8

Съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 1400/2002:

„Настоящият регламент изтича на 31 май 2010 г.“.

9

Член 1 от Правителствено постановление № 80/2000 за одобряване и издаване на сертификати за продуктите и експлоатационните материали, използвани за превозните средства и условията им за пускане на пазара и за търговията с тях, с измененията (наричано по-нататък „Правителствено постановление № 80/2000“), гласи в първа, втора, четвърта, пета и осма алинея:

„1.   Продуктите и новите експлоатационни материали, предназначени за превозните средства, могат да бъдат пускани на пазара и/или търгувани само ако отговарят на условията, предвидени в настоящото постановление.

2.   Продуктите и новите експлоатационни материали от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, опазването на околната среда, енергийната ефективност […], могат да бъдат пускани на пазара и/или търгувани само ако съответно са сертифицирани или са получили одобрение.

[…]

4.   Одобряването на продуктите, посочени във втора алинея, се извършва от Regia Autonomă [RAR], специализирана техническа служба, подведомствена на Министерството на транспорта и инфраструктурата, […], въз основа на резултатите от изпитанията, извършени от RAR, или от одобрените от RAR технически служби.

5.   Издаването на сертификати за продуктите и новите експлоатационни материали, посочени в алинея втора, се извършва от RAR въз основа на резултатите от изпитанията, извършени от RAR или от одобрените от RAR технически служби.

[…]

8.   От разпоредбите на четвърта и пета алинея се изключват:

10

Съгласно член 1 ter от това правителствено постановление:

„За целите на прилагането на настоящото постановление понятията и изразите, посочени по-долу, означават следното:

1.   продукт — система, съоръжение, част, компонент или техническа единица, използвани за производството на превозно средство, за подмяна на вече съществуващите в превозно средство или за последващ монтаж/използване в одобрено превозно средство. Те могат да бъдат:

[…]“.

11

Член 4, първа алинея от посоченото постановление предвижда:

„За пускането на пазара и/или в продажба стоките и експлоатационните материали трябва да бъдат придружени от документите, предвидени в действащата нормативна уредба“.

12

Член 6 от Правителствено постановление № 80/2000 гласи:

„Съставляват нарушения и се наказват, както следва:

[…]“.

13

Приложението към Заповед № 2135 от 8 декември 2005 г. на министъра на транспорта, строителството и туризма за утвърждаване на наредбите за одобряване и сертифициране на продуктите и експлоатационните материали, използвани за превозните средства, както и условията за пускането им на пазара, съдържа глава II, озаглавена „Методология и условия за сертифицирането или одобряването на продуктите, използвани за превозните средства“. Част от тази глава е точка 2.1, която предвижда:

„Продуктите, произведени в страната, или вносните продукти, предвидени в списъка в глава V, могат да бъдат пускани на пазара само ако за тях е издаден сертификат или са одобрени от RAR За издаването на сертификат или за одобряването се прави искане от производителите, техните представители, вносители или дистрибутори. […]“.

14

Глава V от същото приложение съдържа списък на продуктите и експлоатационните материали, които могат да бъдат пускани на пазара само ако за тях е издаден сертификат или са одобрени от RAR. Този списък изброява материалите, използвани за превозните средства, които са свързани с безопасността на движението по пътищата, опазването на околната среда, енергийната ефективност и защитата срещу кражби. Тази глава V включва точка 5.1.3, която се отнася до филтрите за горива, както и точка 5.3.2., която се отнася до водните помпи.

15

Capoda Import Export SRL е установено в Румъния дружество, което търгува в тази държава членка със закупени от дружества, установени в други държави членки, стоки и резервни части за ремонт, поддръжка и функциониране на моторните превозни средства.

16

Видно от акта за преюдициално запитване, след проверка, извършена на 21 юни 2011 г. от R.A.R, последната констатира, че дружеството продава в Румъния водни помпи и филтри за гориво за превозните средства, които попадат в категорията на частите, свързани с безопасността на движението по пътищата и с опазването на околната среда, без за тези стоки да е издаден сертификат за тях или без те да са одобрени в съответствие с действащите законови разпоредби. Вследствие на това с констативен протокол за нарушението, изготвен на 28 юни 2011 г., R.A.R налага на Capoda административна глоба в размер на 2000 румънски леи (RON) (приблизително 454 евро).

17

Дружеството изтъква, че тези стоки са закупени от установени в Германия търговски дружества и че те са придружени от сертификати, удостоверяващи, че това са оригинални резервни части или резервни части с качество, съвпадащо с качеството на оригиналните части по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1400/2002, пуснати в свободно обращение в други държави членки.От друга страна, тези документи също така удостоверяват, че разглежданите стоки са произведени в същите производствени звена, в които са произведени оригиналните съоръжения, и че те са одобрени от компетентните органи на държавите членки, в които са произведени. При тези условия Capoda преценява, че съгласно принципа за взаимното признаване тези стоки следва да бъдат освободени от задължението за издаване на сертификат или на одобряване, предвидено в румънското право.

18

Capoda подава до Judecătoria Cluj-Napoca (първоинстанционният съд на Cluj-Napoca, Румъния) жалба за отмяна на този протокол от 28 юни 2011 г. С решение, произнесено през 2012 г., тази юрисдикция уважава жалбата, като преценява, че макар и спорните части да са от категорията на частите, за които в румънското право е предвидена процедура по издаване на сертификат или по одобряване, съгласно дефиницията за „оригинални резервни части“ и за „резервни части със съвпадащо качество“, предвидена в член 1, параграф 1, букви у) и ф) от Регламент № 1400/2002, е възможно те да бъдат приети за сходни с оригиналните стоки по смисъла на член 12, точка 1.1 от Правителствено постановление № 80/2000. Вследствие на това тя преценява, че тези части трябва да бъдат изключени от процедурата по одобряване или издаване на сертификат в съответствие с член 1, осма алинея от това правителствено постановление.

19

Сезиран с жалба, подадена от RAR и от г‑н Bejan — длъжностното лице, изготвило протокола от 28 юни 2011 г., срещу това съдебно решение, Tribunalul Cluj (градският съд на Клуж) изменя постановеното в първоинстанционното производство съдебно решение и потвърждава валидността на този протокол, като приема, че представените от Capoda документи не доказват, че спорните стоки са одобрени от RAR, нито удостоверяват качеството им на оригинални продукти, тъй като те били документи, изготвени от отделни дистрибутори, а не от производителите.

20

На 26 октомври 2013 г. Capoda подава искане до Tribunalul Cluj (градския съд на Клуж) за отмяна на това влязло в сила съдебно решение. Дружеството изтъква по-конкретно, че прилагането на процедура за одобряване или за издаване на сертификат за спорните части противоречи на свободното движение на стоки.

21

В този контекст Tribunalul Cluj (градският съд на Клуж) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

Румънското правителство прави възражение за недопустимост на преюдициалните въпроси, свързани с тълкуването на член 34 ДФЕС и член 1, параграф 1, букви у) и ф) от Регламент № 1400/2002. От една страна, то изтъква, че Директива 2007/46 въвежда пълна хармонизация на урежданата от нея област, с което вече не се допуска позоваване на първичното право. От друга страна, то твърди, че към датата на извършената от RAR проверка Регламент № 1400/2002 вече не е бил в сила и че новите разпоредби на Съюза вече не съдържат дефинициите, чието тълкуване се иска от запитващата юрисдикция.

23

В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоките за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за решаването на висящи пред тях спорове (вж. по-специално решение Klarenberg, C‑466/07, EU:C:2009:85, т. 25).

24

В рамките на това сътрудничество само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за съдебното решение, което трябва да бъде постановено, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение Klarenberg, C‑466/07, EU:C:2009:85, т. 26).

25

От това следва, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение Klarenberg, C‑466/07, EU:C:2009:85, т. 27).

26

В случая не може основателно да се твърди, че член 34 ДФЕС явно няма никаква връзка с обстоятелствата или с предмета на спора в главното производство. От друга страна, въпросът за това дали следва да се дава тълкуване на този член, като се има предвид, че с Директива 2007/46 е извършена пълна хармонизация, не съставлява основание за недопустимост и той трябва да бъде разгледан в рамките на отговора на преюдициалните въпроси. Вследствие на това възражението за недопустимост, което прави румънското правителство във връзка с член 34 ДФЕС, не може да бъде прието.

27

В замяна на това Регламент № 1400/2002 определя в своя член 12 за дата на своето изтичане 31 май 2010 г. След като разглежданият в главното производство протокол е приет на 28 юни 2011 г., този регламент следователно не е приложим към спора в главното производство. Може също така да се посочи, че дефинициите, които той съдържа в член 1, параграф 1, букви у) и ф) за оригинални резервни части и за резервни части със съвпадащо качество, са се прилагали във всички случаи само за целите на този регламент, който се отнася само до прилагането на предишния член 81, параграф 3 от Договора към определени категории вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства.

28

Вследствие на това в частта им, в която поставените въпроси се отнасят до този регламент, те не са допустими.

29

Румънското правителство преценява също така, че разпоредбите на член 31, параграф 1 от Директива 2007/46 са ясни и че те не оставят място за каквото и да било съмнение, което да оправдае искане за тълкуване. Като се има предвид, че този довод не съставлява основание за недопустимост на преюдициален въпрос, той следва да бъде отхвърлен.

30

С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че преюдициалните въпроси са недопустими, доколкото те се отнасят до тълкуването на член 1, параграф 1, букви у) и ф) от Регламент № 1400/2002.

31

Със своите два въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 34 ДФЕС и член 31, параграф 1 от Директива 2007/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която поставя като условие за търговията в държава членка с нови резервни части за моторните превозни средства — в случая водни помпи и филтри за гориво — прилагането на процедура по издаване на сертификат или по одобряване в тази държава членка, освен ако не бъде доказано със сертификат за одобрение или с удостоверение за одобряване, че тези стоки вече са преминали такава процедура в друга държава членка или че става дума за оригинални резервни части или за резервни части със съвпадащо качество по смисъла на тази уредба, като в това отношение обаче не се приема за достатъчен документ, изготвен от дистрибутора.

32

В самото начало следва да се припомни, че видно от член 1 от Директива 2007/46, тя установява не само хармонизирана рамка, съдържаща административните разпоредби и общите технически изисквания за одобряване на всички нови превозни средства, попадащи в приложното ѝ поле, както и на системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени за тези превозни средства, с оглед улесняване на тяхната регистрация, продажба и пускане в действие в Съюза, но също така и разпоредби, приложими към продажбата и пускането в употреба на резервните части и оборудване, предназначени за одобрените в съответствие с тази директива моторни превозни средства.

33

От представената пред Съда преписка изглежда, че делото в главното производство попада в тази втора категория разпоредби, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция.

34

В тази рамка член 31, параграф 1 от Директива 2007/46 предвижда, че държавите членки разрешават продажба, предлагане за продажба или пускане в употреба на части или оборудване, които могат да носят риск за правилното функциониране на системи от основно значение за безопасността на превозното средство или неговото въздействие върху околната среда, единствено ако тези части или оборудване са разрешени от орган по одобряването съгласно параграфи от 5 до 10 от този член.

35

При това обаче, както е видно от параграфи 2 и 11 от член 31 от Директива 2007/46, частите или оборудването, за които се изисква разрешение съгласно параграф 1 от този член, трябва да бъдат включени в списъка от приложение XIII към тази директива. А както посочва Комисията, в това приложение последната не съдържа никакъв списък.

36

В този случай, и както поддържат това румънското правителство и Комисията, следва да се препрати към параграф 12 на този член 31, който предвижда, че до вземане на решение от Комисията дали част или оборудване трябва да бъде включена в списъка, съдържащ се в приложение XIII към тази директива, държавите членки могат да запазят националните си разпоредби относно части или оборудване, които могат да създадат съществен риск за правилното функциониране на системи, възлови за безопасността на превозно средство или за въздействието му върху околната среда, като след вземането на това решение тези национални разпоредби престават да бъдат валидни.

37

Тази разпоредба се отнася затова към продажбата и пускането в употреба на части или на части за оборудване, които могат да породят риск за правилното функциониране на системи от основно значение за безопасността на превозното средство, в което са монтирани, или за неговото въздействие върху околната среда, което следва да се провери от запитващата юрисдикция по отношение на резервните части, разглеждани в главното производство.

38

След това трябва да се разгледа дали правото на държавата членка относно продажбата и пускането в употреба на тези резервни части, към което препраща член 31, параграф 12 от тази директива, е в съответствие с правото на Съюза, и по-конкретно с член 34 ДФЕС.

39

В това отношение, видно от постоянната съдебна практика, всяка мярка, приета от държава членка, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Съюза, трябва да се счита за мярка с равностоен на количествени ограничения ефект по смисъла на член 34 ДФЕС (вж. по-специално решения Dassonville, 8/74, EU:C:1974:82, т. 5 и Juvelta, C‑481/12, EU:C:2014:11, т. 16).

40

От това е видно по-конкретно, че дори в отсъствието на мерки за хармонизация на правото на Съюза, законно произведените и търгувани стоки в държава членка трябва да може да бъдат търгувани в друга държава членка, без те да бъдат подлагани на допълнителни проверки. За да бъде оправдана, национална правна уредба, която налага такъв контрол, трябва да бъде обоснована с някое от изключенията, предвидени в член 36 ДФЕС, или с някое от императивните изисквания, изведени в практиката на Съда, и в единия и в другия случай, да бъде в състояние да гарантира в съответствие с принципа на пропорционалност осъществяването на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане (вж. решения ATRAL, C‑14/02, EU:C:2003:265, т. 65 и Комисия/Португалия, C‑432/03, EU:C:2005:669, т. 42).

41

Видно от преписката, представена пред Съда, разглежданата в главното производство правна уредба налага прилагането на процедура по одобряване или издаване на сертификат за разглежданите в главното производство стоки, която може да съставлява мярка с равностоен ефект по смисъла на член 34 ДФЕС, освен ако това законодателство не предвижда и изключения от тези процедури, които могат да гарантират, че законно произвежданите и търгувани в други държави членки продукти са освободени от тях.

42

Същевременно обаче според тази преписка член 1, параграф 8 от Правителствено постановление № 80/2000 предвиждал такива изключения, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

43

В случай че се иска да се докаже, че това не е така, компетентните национални власти биха имали задачата да потвърдят, че с оглед на стоките, които може да бъдат засегнати, това препятствие може да бъде обосновано с целите на защитата на безопасността на движението по пътищата и на опазването на околната среда, които според съдебната практика съставляват императивни съображения от общ интерес, които могат да обосноват въвеждането на мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, и че тя е не само необходима, но и пропорционална на такива цели (вж. по-специално решение Комисия/Белгия, C‑150/11, EU:C:2012:539, т. 54 и 55).

44

Що се отнася до въпроса дали правото на Съюза допуска документи като представените от Capoda да не бъдат приети за достатъчно доказателство, че резервни части като разглежданите в главното производство вече са одобрени или че за тях вече е издаден сертификат или че става дума за оригинални резервни части или за части за замяна със съвпадащо качество по смисъла на националното право, които на това основание са освободени от процедурата по одобряване от страна на RAR, следва да се уточни, че е от компетентност на държавите членки, в отсъствието на правна уредба на правото на Съюза, да се определят доказателствените средства, които могат да бъдат релевантни в това отношение, при спазване на принципите на равностойност и на ефективност.

45

Следователно при това условие правото на Съюза допуска единствено сертификатите, издадени от производителя, а не от дистрибутора, да доказват обстоятелството, че става дума за оригинални резервни части или за части за замяна със съвпадащо качество, по смисъла на националното право. Вследствие на това трябва да се посочи, че член 3, точка 26 от Директива 2007/46, която дава дефиниция на понятието „оригинални части или оборудване“ за целите на тази директива, предвижда, че до доказване на обратното се приема, че частите са оригинални, ако производителят удостовери това.

46

От това следва, че на поставените въпроси следва да се отговори, че член 34 ДФЕС и член 31, параграфи 1 и 12 от Директива 2007/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която поставя като условие за търговията в държава членка с нови резервни части за моторните превозни средства — в случая водни помпи и филтри за гориво — прилагането на процедура по издаване на сертификат или по одобряване в тази държава членка, доколкото тази правна уредба предвижда и изключения, които могат да гарантират, че законно произвежданите и търгувани в други държави членки изделия са освободени от тези процедури или, ако такива изключения не са предвидени, че съответните резервни части могат да породят риск за правилното функциониране на системи от основно значение за безопасността на превозното средство, в което те са монтирани, или за неговото въздействие върху околната среда. Условията, при които трябва да бъде представено доказателството, че тези части вече са одобрени или че за тях е издаден сертификат или че те съставляват оригинални резервни части или резервни части със съвпадащо качество, се определят, при липсата на уредба в правото на Съюза, от правото на държавите членки при спазване на принципите на равностойност и на ефективност.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 34 ДФЕС и член 31, параграфи 1 и 12 от Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива), трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която поставя като условие за търговията в държава членка с нови резервни части за моторните превозни средства — в случая водни помпи и филтри за гориво — прилагането на процедура по издаване на сертификат или по одобряване в тази държава членка, доколкото тази правна уредба предвижда и изключения, които могат да гарантират, че законно произвежданите и търгувани в други държави членки изделия са освободени от тези процедури или, ако такива изключения не са предвидени, че съответните резервни части могат да породят риск за правилното функциониране на системи от основно значение за безопасността на превозното средство, в което те са монтирани, или за неговото въздействие върху околната среда.

Условията, при които трябва да бъде представено доказателството, че тези части вече са одобрени или че за тях е издаден сертификат или че те съставляват оригинални резервни части или резервни части със съвпадащо качество, се определят, при липсата на уредба в правото на Съюза, от правото на държавите членки при спазване на принципите на равностойност и на ефективност.