Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CJ0285

    Решение на Съда (десети състав) от 4 юни 2015 г.
    Directeur général des douanes et droits indirects и Directeur régional des douanes et droits indirects d'Auvergne срещу Brasserie Bouquet SA.
    Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция).
    Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Директива 92/83/ЕИО — Акцизи — Бира — Член 4 — Независими малки пивоварни — Намалени акцизни ставки — Условия — Липса на производство по предоставен лиценз — Производство въз основа на принадлежаща на трето лице технология, разрешено от него — Разрешено използване на марките на това трето лице.
    Дело C-285/14.

    Court reports – general

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2015:353

    РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

    4 юни 2015 година ( *1 )

    „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Директива 92/83/ЕИО — Акцизи — Бира — Член 4 — Независими малки пивоварни — Намалени акцизни ставки — Условия — Липса на производство по предоставен лиценз — Производство въз основа на принадлежаща на трето лице технология, разрешено от него — Разрешено използване на марките на това трето лице“

    По дело C‑285/14

    с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Франция) с акт от 3 юни 2014 г., постъпил в Съда на 11 юни 2014 г., в рамките на производство по дело

    Directeur général des douanes et droits indirects,

    Directeur régional des douanes et droits indirects d’Auvergne

    срещу

    Brasserie Bouquet SA,

    СЪДЪТ (десети състав),

    състоящ се от: C. Vajda (докладчик), председател на състава, A. Rosas и E. Juhász, съдии,

    генерален адвокат: N. Jääskinen,

    секретар: A. Calot Escobar,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството,

    като има предвид становищата, представени:

    за Brasserie Bouquet SA, от F. Molinié, адвокат,

    за френското правителство, от J.‑S. Pilczer и D. Colas, в качеството на представители,

    за гръцкото правителство, от K. Nasopoulou, в качеството на представител,

    за Европейската комисия, от F. Dintilhac и M. Wasmeier, в качеството на представители,

    предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

    постанови настоящото

    Решение

    1

    Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 2 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 152).

    2

    Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между Directeur général des douanes et droits indirects, както и Directeur régional des douanes et droits indirects d’Auvergne, от една страна, и Brasserie Bouquet SA (наричано по-нататък „Brasserie Bouquet“), от друга страна, във връзка с прилагането на намалена акцизна ставка за бирата, произведена от последното през 2007—2010 г.

    Правна уредба

    Правото на Съюза

    3

    Трето, седмо и седемнадесето съображение от Директива 92/83 гласят:

    „[…] за правилното функциониране на вътрешния пазар е важно да се дадат общи определения за всички обхванати продукти;

    […] се изисква намиране на общи решения, за да се позволи на държавите членки да прилагат намалени акцизни ставки по отношение на бира, произведена в малки независими пивоварни, и етилов алкохол, произведен в малки обекти за дестилиране;

    […]

    […] когато на държавите членки се разрешава да прилагат намалени акцизни ставки, такива намалени ставки не трябва да водят до нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар“.

    4

    Член 4 от Директива 92/83/ЕИО гласи:

    „1.   Държавите членки могат да прилагат за бира, произведена в независими малки пивоварни, намалени акцизни ставки, които се различават в зависимост от годишното производство на съответните пивоварни, при следните ограничения:

    намалените ставки не могат да бъдат прилагани по отношение на пивоварни, произвеждащи повече от 200000 хектолитра годишно;

    намалените ставки, които могат да падат под минималния размер, се определят на не по-малко от 50 % от стандартната национална ставка на акциза.

    2.   За целите на намалените ставки понятието „независима малка пивоварна“ означава пивоварна, която е правно и икономически независима от която и да е друга пивоварна, използва помещения, физически намиращи се отделно от помещенията на която и да е друга пивоварна, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз. В случаите обаче, когато две или повече малки пивоварни осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надхвърля 200000 hl, тези пивоварни могат да бъдат смятани за една независима малка пивоварна.

    3.   Държавите членки осигуряват еднаквото прилагане на всички намалени ставки, които те биха могли да въведат, и по отношение на бира, която се доставя на тяхната територия от независими малки пивоварни, намиращи се в други държави членки. В частност те осигуряват за нито една отделно взета доставка от друга държава членка да не бъде определен по-висок акциз, отколкото за нейното точно национално съответствие“.

    Френското право

    5

    Член 178‑0 bis A от приложение III към Общия данъчен кодекс, който транспонира член 4 от Директива 92/83, гласи следното:

    „С оглед на прилагането на намалените ставки на конкретния данък, посочени в член 520 A, пета—осма алинея от Общия данъчен кодекс, под „независима малка пивоварна“ се разбира пивоварна, намираща се в държава — членка на Европейската общност, която отговаря кумулативно на следните критерии:

    произвежда годишно под 200000 hl бира;

    правно и икономически е независима от която и да е друга пивоварна;

    използва помещения, физически намиращи се отделно от помещенията на която и да е друга пивоварна;

    не произвежда по лиценз.

    Когато две или повече малки пивоварни осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надхвърля 200000 hl, тези пивоварни могат да бъдат разглеждани като една независима малка пивоварна“.

    Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

    6

    Brasserie Bouquet експлоатира ресторант, в който продава произвеждана от него бира.

    7

    Това производство е в съответствие с договор от 10 декември 1998 г., озаглавен „Договор за присъединяване към „Cercle des trois brasseurs“ и сключен с ICO 3 B SARL (наричан по-нататък „договорът за съвместна дейност“). По силата на договора за съвместна дейност ICO 3 B SARL разрешава на Brasserie Bouquet да използва неговите марки и търговското му наименование „LES-3-BRASSEURS“ и се задължава да му предостави своето ноу-хау, и по-специално щамове мая.

    8

    От своя страна Brasserie Bouquet е длъжно да спазва задълженията, съдържащи се в документ, озаглавен „Bible du Cercle des 3 brasseurs“, който съдържа уточнения по-специално във връзка с посоченото ноу-хау и с технологията на производство в микропивоварна. От договора за съвместна дейност е видно също така, че Brasserie Bouquet е длъжно да се снабдява с определени продукти изключително от ICO 3 B SARL и че трябва да му плати определена сума за правото да се присъедини към „Cercle des 3 brasseurs“, както и да плаща всеки месец сума в предварително определен размер.

    9

    Тъй като счита, че в качеството си на независима малка пивоварна отговаря на условията, предвидени в член 178‑0 bis A от приложение III към Общия данъчен кодекс, Brasserie Bouquet декларира количествата произведена от него бира пред митническата администрация въз основа на намалената акцизна ставка, предвидена в член 520 A, I, буква a) от Общия данъчен кодекс.

    10

    Митническата администрация връчва на Brasserie Bouquet акт за установяване на задължение, оспорвайки прилагането на тази намалена ставка за периода от декември 2007 г. до ноември 2010 г., а впоследствие му съставя и ревизионен за претендираната сума.

    11

    След отхвърляне на обжалването му по административен ред, впоследствие и на жалбата му пред окръжния съд в Клермон-Феран, Brasserie Bouquet подава жалба пред апелативния съд в Риом, който я уважава. Митническата администрация подава жалба срещу това решение пред Касационния съд.

    12

    Последният отбелязва, че предвид условията, съдържащи се в член 4 от Директива 92/83, за да може дадена пивоварна да бъде квалифицирана като независима малка пивоварна, а следователно и да се ползва от намалената акцизна ставка, е важно, за целите на спора, с който е сезиран, да се установи какво се разбира под условието да не произвежда „по предоставен лиценз“, което е предвидено в член 4, параграф 2.

    13

    При тези обстоятелства Cour de cassation решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

    „Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че осъществяването на дейност по предоставен лиценз означава само производство по лиценз за използване на патент или на марка, или може да се тълкува в смисъл, че обхваща производство при използване на принадлежаща на трето лице технология, за което последното е дало разрешение?“.

    По преюдициалния въпрос

    14

    Както френското правителство и Европейската комисия отбелязват в писмените си становища, преюдициалният въпрос, така както е формулиран от запитващата юрисдикция, предлага две възможни тълкувания на понятието за производство „по предоставен лиценз“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 92/83, като договорът за съвместна дейност съдържа елементи, които се отнасят и до двете тълкувания. В действителност по силата на договора Brasserie Bouquet се ползва с разрешение едновременно да използва марките на ICO 3 B SARL и да произвежда бира съгласно собствената му технология.

    15

    Следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (вж. по-специално решение Le Rayon d’Or, C‑151/13, EU:C:2014:185, т. 25 и цитираната съдебна практика).

    16

    В това отношение от мотивите на преюдициалното запитване следва, че с цел да се произнесе по жалбата, с която е сезирана, запитващата юрисдикция има нужда да знае дали производството на бира при условия като предвидените в договора за присъединяване представлява производство „по предоставен лиценз“ по смисъла на член 4, параграф 2, първо изречение от Директива 92/83.

    17

    Поради това поставеният въпрос следва да се разбира като целящ да се установи дали с оглед на приложението на намалената акцизна ставка за бирата предвиденото в член 4, параграф 2 от Директива 92/83 условие дадена пивоварна да не произвежда по предоставен лиценз не е изпълнено, ако въпросната пивоварна произвежда бирата си в съответствие с договор, по силата на който тя се ползва с разрешение да използва марките и технологията на производство на трето лице.

    18

    Що се отнася до понятието за производство „по предоставен лиценз“, съдържащо се в член 4, параграф 2 от Директива 92/83, както от третото съображение, така и от заглавието на тази директива следва, че с оглед на правилното функциониране на вътрешния пазар тя цели да даде общи определения за всички обхванати продукти и е приета в рамките на политика за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. За да се гарантира еднаквото прилагане на Директива 92/83, съдържащите се в нея понятия трябва да се тълкуват самостоятелно въз основа на текста на разглежданите разпоредби, както и въз основа на преследваните с посочената директива цели (вж. решение Glückauf Brauerei, C‑83/08, EU:C:2009:228, т. 21 и цитираната съдебна практика).

    19

    Освен това, предвиждайки прилагането на намалена акцизна ставка за бира, произведена от малки независими пивоварни при определени условия, член 4 от Директива 92/83 съставлява дерогиране на нормалната акцизна ставка за бира. Условията за прилагане на посочената намалена акцизна ставка следователно трябва да се тълкуват стриктно.

    20

    Що се отнася до тези условия, параграф 1 от посочения член 4 съдържа условие, свързано с количеството, което се отнася до максималното годишно производство от 200000 hl бира. Параграф 2 от същия член 4, който гласи, че независима малка пивоварна е пивоварна, която е правно и икономически независима от която и да е друга пивоварна, използва помещения, физически намиращи се отделно от помещенията на която и да е друга пивоварна, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз, предвижда също и едно условие, свързано с свързано с качеството, което се отнася до независимостта ѝ от която и да е друга пивоварна (в този смисъл вж. решение Glückauf Brauerei, C‑83/08, EU:C:2009:228, т. 22—24).

    21

    Що се отнася до целта на Директива 92/83 по отношение на бирата, произведена в малки независими пивоварни, от съображения от седмо до седемнадесето от тази директива следва, че с нея се цели да се приемат общи решения, за да се позволи на държавите членки да прилагат намалени акцизни ставки за този продукт, като следят тези намалени ставки да не водят до нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар. Следователно с посочената директива се цели да се избегне с такова намаление на акциза да се ползват пивоварни, чиито размер и производствен капацитет биха могли да доведат до такива нарушения (в този смисъл вж. решение Glückauf Brauerei, C‑83/08, EU:C:2009:228, т. 25 и 26).

    22

    Следователно член 4, параграф 2 от Директива 92/83 изисква малките пивоварни, чието годишно производство на бира не надхвърля 200000 hl, да бъдат действително независими от която и да е друга пивоварна, по отношение както на правната и икономическата, така и на производствената им структура, доколкото използват помещения, физически намиращи се отделно от помещенията на която и да е друга пивоварна, и не осъществяват дейността си по предоставен лиценз (решение Glückauf Brauerei, C‑83/08, EU:C:2009:228, т. 27).

    23

    Липсата на производство по предоставен лиценз представлява също така едно от условията, целящи да гарантират, че съответната малка пивоварна е действително самостоятелна по отношение на всяка друга пивоварна. От това следва, че понятието за производство „по предоставен лиценз“ трябва да се тълкува така, че да включва производството на бира въз основа на всякакъв вид разрешение, от което следва, че посочената малка пивоварна не е напълно независима от третото лице, което ѝ е дало това разрешение. Такъв е случаят, що се отнася до разрешението за използване на патент, марка или технология на производство на това трето лице.

    24

    От това следва, че пивоварна, намираща се в положението на Brasserie Bouquet, която произвежда бирата си в съответствие с договор за съвместна дейност, не отговаря на условието, съдържащо се в член 4, параграф 2 от Директива 92/83, да не произвежда по предоставен лиценз. Действително, от една страна, по силата на този договор то има право да използва марките на съконтрагента си. От друга страна, то има разрешение да произвежда собствената си бира въз основа на технологията на ICO 3 B SARL, тъй като съгласно посочения договор ползва неговото ноу-хау, съгласно условията, определени в документа, озаглавен „Bible du Cercle des 3 brasseurs“, съдържащ по-специално описание на технологията и методите на производство на различни видове бира в микропивоварни.

    25

    С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че с оглед на приложението на намалената акцизна ставка за бирата предвиденото в член 4, параграф 2 от Директива 92/83 условие дадена пивоварна да не произвежда по предоставен лиценз, не е изпълнено, ако въпросната пивоварна произвежда бирата си в съответствие с договор, по силата на който тя се ползва с разрешение да използва марките и технологията на производство на трето лице.

    По съдебните разноски

    26

    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

     

    По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

     

    С оглед на приложението на намалената акцизна ставка за бирата условието, предвидено в член 4, параграф 2 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки, дадена пивоварна да не произвежда по предоставен лиценз, не е изпълнено, ако въпросната пивоварна произвежда бирата си в съответствие с договор, по силата на който тя се ползва с разрешение да използва марките и технологията на производство на трето лице.

     

    Подписи


    ( *1 ) Език на производството: френски.

    Top