1. 

За вписването на марка в регистъра е необходимо — наред с изпълнението на останалите изисквания — в заявката да се посочат стоките или услугите, за които се иска защитата на съответния отличителен знак. За тази цел както икономическите оператори, така и ведомствата за марките на държавите членки и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (наричана по-нататък „Службата“ или „EUIPO“ ( 2 )) използват класификацията от Ница ( 3 ).

2. 

Спогодбата от Ница съдържа списък с 34 класа стоки и 11 класа услуги. Всеки клас сдържа общи термини, съответстващи на областите, към които спадат съответните стоки или услуги. Освен това класификацията съдържа азбучен списък на стоки и услуги, посочващ класа, към който принадлежи всяка една от тях.

3. 

В решение The Chartered Institute of Patent Attorneys ( 4 ) (наричано по-нататък решение „IP Translator“) Съдът тълкува използването на заглавията на класовете от Спогодбата от Ница като фактор, който влияе върху обхвата на предоставената с регистрацията защита на марките. Съдът определя някои правила, и по-специално необходимостта в заявките за регистрация на марки да се обозначат ясно и точно стоките или услугите, за които се иска защитата, която предоставя регистрацията ( 5 ). Съдът обаче не определя какво е действието на съдебното решение във времето.

4. 

В рамките на настоящото производство по обжалване предприятието Brandconcern BV иска отмяната на решението на Общия съд от 30 септември 2014 г., Scooters India/СХВП — Brandconcern (LAMBRETTA) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) ( 6 ), като твърди, че в него неправилно не е приложена с обратно действие произтичащата от решение IP Translator съдебна практика спрямо подадена пред EUIPO заявка за регистрация, която се отнася до клас 12. На първо място, касационната жалба на Brandconcern BV ще позволи да се изясни периметърът на съдебната практика, която е изложена общо в решение IP Translator, и след това да се анализира нейната евентуална приложимост спрямо вече регистрирани марки.

5. 

При всички случаи значението на постановеното по касационната жалба съдебно решение ще бъде ограничено с оглед на новата редакция на член 28 от Регламент № 207/2009 ( 7 ) вследствие от влизането в сила на Регламент (ЕС) № 2015/2424 ( 8 ) на 23 март 2016 г. В член 28, параграф 8 от Регламент № 207/2009 е направен опит да се отстранят проблемите относно тълкуването на класификацията на стоките и услугите, що се отнася до марките, регистрирани преди датата на постановяване на решение IP Translator.

6.

За целите на настоящия спор марките на Съюза се уреждат от Регламент № 207/2009. Последващите реформи, осъществени по силата на Регламент № 2015/2424, който изменя основни аспекти от предходната правна уредба относно марките на Общността (понастоящем наричани „марките на Европейския съюз“) ( 9 ), не засягат ratione temporis настоящото производство по обжалване. При все това следва да се спомене новият член 28 („Определяне и класификация на стоките и услугите“), в параграф 8 от който е предвидено:

„8.   Притежателите на марки на ЕС, за които е подадена заявка преди 22 юни 2012 г. и които са регистрирани по отношение на цяло заглавие на клас от Класификацията от Ница, могат да декларират, че намерението им към датата на подаване е било да търсят защита за стоки или услуги извън тези, обхванати от буквалния смисъл на заглавието на този клас, при условие че така определените стоки или услуги са включени в азбучния списък за посочения клас на изданието на Класификацията от Ница, което е било в сила към датата на подаване.

Декларацията се подава в Службата в срок до 24 септември 2016 г. и в нея се посочват по ясен, точен и конкретен начин стоките и услугите извън тези, които недвусмислено са обхванати от буквалния смисъл на означенията в заглавието на класа, за които се е отнасяло първоначалното намерение на притежателя. […]

Смята се, че марките на ЕС, за които не е подадена декларация в рамките на срока, посочен във втора алинея, включват, считано от изтичането на този срок, само стоки или услуги, ясно обхванати от буквалния смисъл на означенията, включени в заглавието на съответния клас“.

7.

В дял VI, наречен „Отказ, отмяна и недействителност“, се съдържа член 51, отнасящ се до основанията за отмяна, който гласи:

„1.   Правата на притежателя на марката на Общността се прекратяват въз основа на искане, представено в Службата или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение на правата върху марка:

2.   Когато основанията за отмяна съществуват само за една част от стоките или от услугите, за които е регистрирана марката на Общността, правата на притежателя се прекратяват само за съответните стоки или услуги“.

8.

Под заглавие „Списък на стоките и услугите“, правило 2 предвижда:

9.

Председателят на EUIPO упражнява правомощията, които са му предоставени с член 124 от Регламент № 207/2009. За целите на настоящото заключение измежду тях следва да се подчертае правомощието за приемане на вътрешни административни инструкции, и по-специално на съобщения (параграф 2, буква a) от посочения член), които следва да се публикуват в Официалния вестник на EUIPO съгласно член 89, буква б) от регламента.

10.

За да обясни практиката на службата относно използването на заглавията на класовете, както и последиците от това използване, когато заявките или регистрациите на марки на Общността са били предмет на ограничение или на частичен отказ или пък по отношение на тях са били образувани производства по възражение или отмяна, председателят приема и публикува Съобщение № 4/03 ( 11 ). Съгласно точка IV, алинеи първа и втора:

„34-те класа стоки и 11-те класа услуги обхващат всички стоки и услуги и поради това използването на всички общи термини от заглавието на даден клас се разглежда като заявка за всички стоки или услуги от този клас.

По същия начин използването на някой общ термин от заглавието на класа се отнася до всички стоки или услуги, които са обхванати от този общ термин и правилно са класирани в този клас. […]“.

11.

Вследствие от постановяването на решение IP Translator и въпреки че в него Съдът е дал тълкуване на Директива 2008/95/ЕО ( 12 ), а не на Регламент № 207/2009, председателят на EUIPO публикува Съобщение № 2/12 ( 13 ), точка V от което гласи:

„Що се отнася до марките на Общността, регистрирани преди влизане в сила на настоящото съобщение, в които са използвани всички общи термини, включени в заглавието на конкретен клас, службата счита, че в светлината на предходното Съобщение № 04/03 волята на заявителя е била да обхване всички стоки и услуги, включени в азбучния списък на този клас съгласно изданието, което е било в сила към датата на подаване на заявката.

Предходното не засяга прилагането на разпоредбата на член 50 от РМО [Регламент относно марката на Общността]“.

12.

От точки 1—6 от обжалваното съдебно решение се установява, че дружеството Scooters India Ltd. е притежател на словната марка на Общността „Lambretta“ ( 14 ), заявена на 7 февруари 2000 г. и регистрирана в службата на 6 август 2002 г. под номер 1495100.

13.

В заявката за регистрация защитените от марката стоки са ограничени до класове 3, 12, 14, 18 и 25 от Спогодбата от Ница. За целите на настоящото производство по обжалване, предвид обстоятелството, че Scooters India е оттеглило частично исканията си пред Общия съд ( 15 ), е достатъчно да се посочат стоките от клас 12, чието описание в Спогодбата от Ница е следното:

14.

На 19 ноември 2007 г. предприятието Brandconcern подава искане за частична отмяна на марката Lambretta съгласно член 50, параграф 1, буква a) и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 ( 16 ). В посоченото искане за отмяна наред с останалото са включени и стоките от клас 12 и основанието за него е липсата на реално използване на марката през непрекъснат период от пет години.

15.

С решение от 24 септември 2010 г. отделът по отмяна на EUIPO уважава искането на Brandconcern и обявява частичната отмяна на марката, считано от 19 ноември 2007 г. за стоките, включени inter alia в клас 12.

16.

На основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 Scooters India подава жалба пред EUIPO срещу решението от 24 септември 2010 г.

17.

С решение от 1 декември 2011 г. (наричано по-нататък „спорното решение“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата на Scooters India, освен в нейната част относно „сапуните“ от клас 3 (по отношение на която отменя решението от 24 декември 2010 г.) ( 17 ).

18.

Апелативният състав отхвърля жалбата на Scooters India с довода, че не е надлежно доказано реалното използване на марката Lambretta за стоките от клас 12 (inter alia), което е обосновало отмяната на регистрацията.

19.

На 8 февруари 2012 г. Scooters India подава пред Общия съд жалба за отмяна на решението на апелативния състав. Нарушението на член 51, параграф 2 от Регламент № 207/2009 е единственото изтъкнато от Scooters India основание в подкрепа на жалбата му, което е изложено в рамките на две твърдения за нарушения.

20.

В първото твърдение за нарушение се съдържа упрек срещу апелативния състав, че при обявяване на отмяната не е изключил от нейния обхват резервните части, като по този начин Scooters India иска EUIPO да приложи подхода, който е бил в сила към момента на подаване на заявката му през 2000 г. Съгласно този подход, ако в заявките за регистрация на марки се посочват, без да се прави разграничение, стоките от заглавието на един клас, тези заявки обхващат всички стоки от азбучния списък на стоките и услугите, които фигурират в посочения клас (наричан по-нататък „всеобхватният подход“).

21.

Общият съд нюансира тази критика. На първо място той прави анализ ( 18 ) дали резервните части за скутери са част от стоките, които фигурират в клас 12, а след това проверява дали при произнасяне по заявката на Scooters India за регистрация службата е можела да приложи всеобхватния подход, или пък е следвало да бъде приложен „буквалният“ подход ( 19 ), т.е. да се вземе под внимание единствено смисълът на категориите стоки, изрично посочени в заглавието на разглеждания клас (в настоящия случай превозни средства и апарати за придвижване по земя, въздух или вода).

22.

Общият съд напомня решение IP Translator ( 20 ), от което се извежда, че когато заявителят на марка използва всички общи термини от заглавието на даден клас от класификацията, трябва да уточни дали заявката му се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас, като в последния случай е длъжен да уточни стоките или услугите от посочения клас ( 21 ).

23.

Тъй като решение IP Translator е постановено след настъпване на обстоятелствата, които са предмет на производството по обжалване пред Общия съд, последният е разгледал последиците от това решение и е приел, че в настоящия случай е приложимо Съобщение № 2/12, основавайки се по същество на следните доводи: a) до публикуването му Съобщение № 4/03 е имало само обяснителен характер относно практиката на службата; б) в Съобщение № 2/12 не се прави разграничение между марките, регистрирани преди или след Съобщение № 4/03; и в) преди да бъде прието Съобщение № 4/03 принципът на правната сигурност гарантирал прилагането на Съобщение № 2/12 спрямо регистрираните марки, каквато е „Lambretta“ ( 22 ).

24.

Поради това Общият съд приема, че посочването в заявката за регистрация на марката „Lambretta“ на всички категории стоки от заглавието на клас 12 трябва да се тълкува в смисъл, че тя обхваща всички стоки от азбучния списък, фигуриращи в посочения клас, което съответства и на намерението на Scooters India. Също така Общият съд посочва, че макар резервните части за скутери да не фигурират сами по себе си в азбучния списък на стоките от клас 12, този клас включва аксесоари и части за превозни средства, като например гуми, колела или картери, поради което апелативният състав е трябвало да провери реалното използване на марката що се отнася до резервните части. Тъй като такава проверка не е била направена в спорното решение, Общият съд уважава първото твърдение за нарушение в рамките на изтъкнатото от Scooters India основание за недействителност ( 23 ).

25.

В рамките на второто твърдение за нарушение Scooters India упреква апелативния състав, че е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е приложил практиката на Съда, съгласно която реалното използване на марката по отношение на резервни части води до запазване на правата на нейния притежател по отношение на стоките, в които фигурират тези резервни части ( 24 ).

26.

Общият съд отхвърля второто твърдение за нарушение, тъй като апелативният състав не е разгледал доказателствата, представени във връзка с резервните части за скутери. Общият съд обаче указва на посочения състав начина, по който следва да се извърши такъв анализ относно използването на марката „Lambretta“ по отношение на резервните части, като наред с останалото се позовава на критериите, установени в решение Ansul ( 25 ).

27.

Жалбата на Brandconcern постъпва в секретариата на Съда на 11 декември 2014 г., а писмените защити на EUIPO и Scooters India съответно на 10 и 18 март 2015 г.

28.

В съответствие с член 175, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на 4 юни 2015 г. е представена репликата, а Scooters India и EUIPO представят дуплики съответно на 8 и 13 юли 2015 г.

29.

Основните искания на Brandconcern до Съда са: a) да отмени обжалваното съдебно решение; б) да отхвърли жалбата на Scooters India, подадена пред Общия съд; и в) да осъди ответниците да платят съдебните разноски. При условията на евентуалност Brandconcern иска да се отмени обжалваното съдебно решение в частта му, в която отменя решението на апелативния състав от 1 декември 2011 г., и да се осъдят EUIPO и Scooters India да заплатят съдебните разноски.

30.

EUIPO моли Съда: a) да обяви за недопустимо второто основание, изтъкнато в жалбата; б) да отхвърли жалбата; и в) да осъди Brandconcern да заплати съдебните разноски.

31.

Scooters India моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди Brandconcern да заплати съдебните разноски.

32.

По искане на Brandconcern и Scooters India в съответствие с член 76, параграф 1 от Процедурния правилник на 11 май 2016 г. се провежда съдебно заседание, на което се явяват всички страни.

33.

Brandconcern твърди, че Общият съд е допуснал две грешки при прилагане на правото: a) нарушение на член 51, параграф 1, буква a) във връзка с член 51, параграф 2 от Регламент № 207/2009; и б) процесуално нарушение, състоящо се в несъответствие между исканията на жалбоподателя и диспозитива на решението, което е довело до произнасяне ultra petita.

34.

Според Brandconcern ( 26 ) Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че EUIPO е била длъжна да провери — в приложение на принципа на правната сигурност —дали Scooters India действително е използвало марката по отношение на резервните части, след като е приела, че регистрацията на посочения знак, която се основава на заглавието на клас 12, обхваща и тези стоки.

35.

В подкрепа на тезата си Brandconcern се позовава на решение IP Translator, в което Съдът се бил произнесъл в полза на буквалния смисъл на термините, използвани от притежателите на марки в заявките им за регистрация. Посоченото съдебно решение следвало да се приложи без каквото и да е изменение към настоящото дело и без да могат да вземат превес съображенията за правна сигурност, изложени от Общия съд в обжалваното съдебно решение.

36.

Brandconcern счита, че Общият съд не може да ограничава действието във времето на решение на Съда, когато последният не е установил тази предпазна мярка в собствените си решения. Освен това Scooters India не било посочило пред Общия съд каквато и да е съдебна практика, която да осигури толкова свободно прилагане на принципа на правната сигурност, като това не е направено и в самото обжалвано съдебно решение. В това отношение Общият съд не може да се позовава на собствените си решения, за да ограничи действието на решение на Съда.

37.

Накрая Brandconcern отхвърля тезата, че при тълкуване на заявките за регистрация следва да се вземе под внимание намерението на притежателите на марки ( 27 ), в противоречие с практиката на EUIPO преди Съобщение № 2/12. Във всички случаи това намерение трябвало да се отнася до списъка на стоките и услугите, за да може да се определят възможно най-точно пределите на търсената от притежателя на марката защита, което изискване впоследствие в предвидено в решение IP Translator. Пропуските в първоначалната декларация не следвало да се запълват посредством последващо претендиране на предходността, нито посредством производство по обжалване пред Съда.

38.

В обобщение, според Brandconcern в решение IP Translator Съдът е можел да приеме един „бъдещ“ подход като правило за тълкуване на заявките за регистрация, но не го е направил. Обратно на това Съдът установил общо правило, което изисква яснота и точност на означенията в заявките за марки, в светлината на което следва да се тълкуват посочените заявки.

39.

EUIPO оборва доводите на Brandconcern. По-специално службата твърди, че в решение IP Translator Съдът не се е произнесъл в полза на нито един от тези два подхода, т.е. нито на всеобхватния подход съгласно Съобщение № 4/03, нито на буквалния подход. EUIPO посочва, че това съдебно решение се е отнасяло до заявките за регистрация, а не до вече регистрираните марки, поради което изискванията за яснота и точност се отнасяли преди всичко до първите и не в същата степен до вторите.

40.

Според службата точка 60 от решение IP Translator подсказва, че намерението на заявителя е издигнато в основен критерий за определяне на обхвата на предоставената с марката защита. При все това, макар да е необходимо заявителите да разкрият намерението си в съответствие с изискванията за яснота и точност, компетентният орган (ведомствата за марките) следва да разгледа това намерение по отношение на вече регистрираните марки. Не може да се прави позоваване на решение IP Translator с цел посредством презумпция да се попречи на разкриването на намерението на заявителя. В този смисъл Общият съд не е игнорирал подхода на решение IP Translator във връзка със заявките за марки, а само го е изменил по отношение на вече регистрираните марки.

41.

Службата добавя, че волята на Scooters India е била очевидна, когато това дружество е поискало регистрация на по-ранната британска марка „Lambretta“, претендирайки предходността за всички стоки, включително „автомобили, микробуси и велосипеди, както и елементи и съставни части“ за тези стоки.

42.

Според Scooters India да се възприеме предложеното от Brandconcern тълкуване на решение IP Translator, означава да се наруши правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания на операторите, които били защитени посредством използвания от ведомствата за марките (не само от EUIPO) критерий относно определянето на заглавията на класовете като съкратено посочване на съвкупността от стоки, попадащи в тези класове съгласно азбучния списък. Освен това, въз основа на същите доводи като изложените от EUIPO, Scooters India счита, че Brandconcern е изтълкувало неправилно решение IP Translator.

43.

В рамките на първото си основание Brandconcern твърди, че в обжалваното съдебно решение е допуснато нарушение на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 във връзка с параграф 2 от същия член. В тази разпоредба е установено, че реалното използване на марката трябва да е продължило пет години по отношение на защитените от нея стоки и услуги ( 28 ).

44.

Макар изразът „реално използване“ да е тълкуван разширително и подробно в решение Ansul ( 29 ) и да не се разисква в настоящото производство по обжалване, все още е необходимо да се даде тълкуване на позоваването на израза „стоките и услугите, за които марката е регистрирана“.

45.

Тъй като с оглед предвиденото в член 26, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, за да може даден знак да бъде регистриран, в заявката за марка на Съюза следва да се съдържат стоките и услугите, чиято защита се цели с нея, Brandconcern твърди, че тази заявка следва да бъде разгледана съгласно възприетите в решение IP Translator правила.

46.

Спорът относно прилагането в настоящия случай на решение IP Translator е в две насоки: относно действието на решението във времето и относно възможното му екстраполиране от материална гледна точка. Докато Brandconcern твърди, че в самото решение не са установени ограничения на неговото действие и поради това не е възможно Общият съд да изменя неговото прилагане с довода за правна сигурност, EUIPO подчертава, че двата спора имат различен предмет, а именно: заявката за регистрация (в делото, по което е постановено решение IP Translator) и вече регистрираната марка (в настоящото производство).

47.

Съгласно постоянната съдебна практика тълкуването, което Съдът дава на норма на правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, изяснява и уточнява значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на нейното влизане в сила. Поради това тълкуваната норма може и трябва да се прилага към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване, ако освен това са налице условията, които позволяват да се отнесе пред компетентните юрисдикции спорът по прилагането на посочената норма ( 30 ).

48.

В същата съдебна практика е установено, че по силата на общия принцип на правна сигурност, присъщ на правния ред на Съюза, Съдът единствено по изключение може да ограничи възможността за позоваване на [разтълкувана от него] разпоредба, когато са изпълнени критериите за добросъвестност на заинтересованите среди и за наличието на риск от сериозни смущения ( 31 ).

49.

Накрая, отново в съответствие с тази съдебна практика, Съдът е този, който трябва да определи един момент, считано от който даденото от него тълкуване на разпоредба на правото на Съюза поражда последици, като ограничения във времето на действието на подобно тълкуване могат да са налице единствено в самото съдебно решение. По този начин се гарантира равно третиране на държавите членки и другите правни субекти с оглед на това право и се изпълняват произтичащите от принципа на правната сигурност изисквания ( 32 ).

50.

В обобщение, съдебната практика относно ограничаването на действието на решение на Съда може да се резюмира по следния начин: a) по принцип решенията на Съда имат действие ex tunc; б) ограничаването на действието на тълкуването на дадена норма съставлява изключение; в) единствено Съдът е компетентен да ограничи тези характеристики; и г) подобно ограничение следва да фигурира изрично в съдебното решение за тълкуване на съответната разпоредба.

51.

Несъмнено, както отбелязва Brandconcern, в решение IP Translator не се съдържа каквото и да е времево ограничение на неговото действие, поради което на пръв поглед изтълкуваната норма би следвало да се прилага и към правни положения, възникнали преди постановяване на решението. При все това прави впечатление, че нито една от страните в производството по посоченото дело (единадесет държави членки, Комисията, EUIPO и двете страни по главното производство) не е настояла за подобно ограничение, което щеше да задължи Съда да се приеме или отхвърли подобно искане, но посоченото съдебно решение мълчи в това отношение. Макар това мълчание да дава повод за предположения относно неговите причини, предпочитам да не навлизам в област, която е напълно спекулативна и в крайна сметка не е от голяма полза за настоящото производство.

52.

В замяна на това е по-уместно да се задълбоча в довода на службата, която в подкрепа на решението на Общия съд нюансира последиците от решение IP Translator за настоящото производство: ако към момента на постановяване на решение IP Translator спорът се е отнасял до заявки за марки, понастоящем той се отнася до вече регистрирани марки. Следователно трябва да се установи какъв в действителност е смисълът на това съдебно решение.

53.

Делото се отнася ( 33 ) до искане за регистрация на наименованието „IP Translator“ като национална марка. В заявката са посочени услугите, които са предмет на защита, чрез използване на общите термини от заглавието на клас 41 от Спогодбата от Ница, а именно „Образование; обучение; развлечение, спортна и културна дейност“.

54.

Ведомството за марките на Обединеното кралство отхвърля заявката на основание на националните разпоредби, съответстващи на член 3, параграф 1, букви б) и в) и параграф 3 от Директива 2008/95. Това ведомство тълкува разглежданата заявка в съответствие със Съобщение № 4/03 ( 34 ), а именно че се отнася не само до посочените от заявителя услуги, но и до всички останали услуги от клас 41, включително до преводаческите услуги. По отношение на последните ведомството за марките прави извод, че наименованието „IP Translator“ е лишено от отличителен характер и има описателен характер.

55.

Заявителят на марката ( 35 ) подава жалба срещу това решение, в която поддържа, че в заявката си не е посочил спадащите към клас 41 преводачески услуги и следователно заявката не се отнася до тях. Поради това изложените от ведомството за марките съображения срещу регистрацията били необосновани и заявката му за регистрация била неправилно отхвърлена.

56.

В отговора си на трите (преформулирани) преюдициални въпроси Съдът:

57.

От прочита на решение IP Translator правя извод, на първо място, че неговият диспозитив трябва да се разбира в контекста на разрешения с него спор: става въпрос за отхвърляне на заявка за марка, свързано с тълкуването на класа услуги, за които е поискана защитата. По-специално, решението описва начина, по който заявителят на марката следва да изпълни задължението си да изложи ясно и точно списъка със стоки или услуги, за които иска регистрацията на желания от него знак ( 39 ).

58.

На второ място, макар поставеният трети преюдициален въпрос да отразява спора между привържениците на буквалния подход и тези на всеобхватния подход ( 40 ) и да приканва Съда да се намеси в този спор, той тактично отказва поканата, съсредоточавайки отговора си върху заявката и връщайки проблема на ведомствата за марките ( 41 ).

59.

Всъщност от решението е видно, че в действителност Съдът не се застъпва за нито една от разглежданите възможности. Нещо повече, той дори допуска възможността за общо позоваване на класовете, като изисква единствено да са налице достатъчна яснота и точност, независимо кой метод за тълкуване се използва. Несъмнено подобно решение засяга в по-голяма степен системите, които се ръководят от всеобхватния подход, тъй като съгласно това решение заявителят трябва да уточни дали неговото искане се отнася до всички категории от азбучния списък, който съответства на всеки от посочените от него класове, или само на някои от стоките или услугите, съдържащи се в посочения списък ( 42 ). Но повтарям, че в диспозитива на решението недвусмислено е посочено, че се допуска използването на общи термини.

60.

На трето място — макар вероятно това да не е толкова релевантно — решение IP Translator не тълкува конкретна разпоредба от Директива 2008/95, а извежда задължението за яснота и точност, наложена на заявителите на марки от всички разпоредби и съображения на този нормативен акт ( 43 ).

61.

Възможно ли е решение IP Translator просто се екстраполира към положението, което е в основата на настоящото дело? Споделям резервите, изразени от EUIPO в това отношение, поради съображенията, които ще изложа по-нататък.

62.

Вече посочих, че дело IP Translator се разглежда в сферата на заявка за регистрация на отличителен знак, с който се цели защитата на определени услуги. По отношение на този етап от производството по регистрация на марки Съдът налага на заявителя изискването за яснота и точност с цел да улесни прилагането на други членове от релевантната правна уредба, като например тези относно абсолютните и относителните основания за отказ, които също могат да бъдат изтъкнати впоследствие като основания за недействителност на марката ( 44 ).

63.

Това изискване ( 45 ) се отнася основно до заявителя. В решение IP Translator предписанията, които са задължителни за ведомствата за марките, са с по-малък обхват, а позоваванията на тези национални органи („компетентните органи“) се правят или за да се подчертае отношението между изискването за яснота и точност на заявките и изпълнението на задълженията им, свързани с предварителното разглеждане на тези заявки ( 46 ), или за да им бъде напомнена — в същата линия на разсъждения — тяхната отговорност при конкретната преценка на всеки случай, с цел да определят дали общите термини от заглавията на класовете отговарят на изискването за яснота и точност ( 47 ). Посочените предписания обаче не са отразени в диспозитива на решението.

64.

В този контекст дори точка 60 от решението ( 48 ), която явно обезсилва практиката на EUIPO, съдържаща се в Съобщение № 4/03 (основана на всеобхватния подход), придобива смисъл, който е съгласуван в по-голяма степен с останалата част от съдържанието на това решение. Разгледана във връзка с точка 61, тази критика разкрива истинския си обхват, а именно да обърне внимание, че използването на този способ застрашава изискването за яснота и точност, с което заявителите на марки са длъжни да се съобразят. В противен случай при използването на всички означения от заглавията на даден клас нито заявителят, нито останалите икономически оператори ще знаят със сигурност какъв е обхватът на защитата, произтичаща от използването на общите термини.

65.

Рискът от използване на всеобхватния метод или подход се състои в това заявителите да спрат да изпълняват задължението си да посочат ясно стоките и услугите, за които искат защита. Следователно става въпрос за това задължението на заявителя да не се замества с гъвкава административна практика. В контекста на решението обаче тази цел следва да се разбира като препоръка на етапа на предварителното разглеждане да не се приемат заявки, които поради своята неопределеност не отговарят на изискването за яснота и точност при посочване на стоките и услугите. Считам, че смисълът на точка 62 от решение IP Translator е този.

66.

Според мен различната фактическа обстановка по дело IP Translator и по настоящото дело (в първото фактите са свързани със заявката за марка, а в настоящото — с вече регистрираната марка) е пречка за екстраполиране на указанията и разпорежданията в посоченото решение, поради което първото основание на Brandconcern следва да се отхвърли.

67.

Този извод не е учудващ предвид обстоятелството, че заявката за марка се вписва в етап от процеса по регистрация на марката, в който все още е възможно тя да бъде поправена или изменена, както следва от член 43 от Регламент № 207/2009. Решение IP Translator затвърждава задължението на националните ведомства относно тази фаза на техния анализ да гарантират, че разглеждането на заявките е стриктно и пълно, за да се избегне неправомерната регистрация на марки ( 49 ). След като тяхното задължение е да поддържат адекватен и точен регистър ( 50 ), изглежда логично диспозитивът на решение IP Translator непряко да им разпорежда да контролират дали икономическите оператори подават заявки, съобразени с изискването за яснота и точност.

68.

В замяна на това, когато марката е вече регистрирана, тълкуването на списъка на стоките и услугите, които защитава, се вписва сред друг тип разпоредби, сред които по-специално е забраната за нейната промяна, установена в член 48 от Регламент № 207/2009. При все това съдържащите се в решение IP Translator указания трудно се съчетават с ролята на ведомствата за марките на този друг етап. И именно разграничението между двата момента би обяснило липсата на ограничение на действието на решение IP Translator: не е едно и също да се тълкува списъкът на стоките и услугите, който се съдържа във все още подлежаща на изменение заявка, и този на вече регистрирана марка, която по дефиниция е утвърдена и на практика е неизменяема.

69.

Следователно, ако се приеме за верен доводът на службата относно значението на решение IT Translator за тълкуването на списъка на стоките и услугите за вече регистрирани марки, предвид на това, че посоченото решение се отнася до задълженията на икономическия оператор, подаващ заявка за регистрация на марка, основният довод на Brandconcern в подкрепа на първото му основание трябва да се отхвърли.

70.

В действителност упрекът на жалбоподателя в настоящото производство се основава на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение, тъй като последното не ограничава действието във времето на решение IP Translator, въпреки че в точка 24 се споменава постоянната съдебна практика в тази област и изтъква обстоятелството, че в решение IP Translator няма никакво позоваване на действието във времето. Общият съд просто разглежда въпроса дали службата е можела да приложи своето Съобщение № 4/03 към марка, регистрирана преди 21 юни 2012 г., което е предполагало прилагането на всеобхватния подход, с оглед на това да се провери дали резервните части фигурират в клас 12, макар да не са посочени изрично в него. И тази проверка е била необходимо предварително условие, за да се изясни дали апелативният състав е трябвало да разгледа представените от Scooters India доказателства във връзка с реалното използване на марката по отношение на тези резервни части.

71.

В този контекст обжалваното съдебно решение анализира ( 51 ) Съобщение № 2/12, квалифицирайки го като „приложение на принципа на правна сигурност“ в област, в която EUIPO е трябвало да обясни как ще определи обхвата на защитата, предоставена с марките на Съюза, регистрирани преди 21 юни 2012 г., в които са използвани общите термини от заглавията на класовете от Спогодбата от Ница.

72.

След това в точки 28—34 от обжалваното съдебно решение се отхвърля доводът, че Scooters India не е можело да се позове на оправданите правни очаквания, тъй като Съобщение № 4/03 е издадено след подаване на неговата заявка за регистрация. Общият съд счита, че посоченото съобщение обяснява и утвърждава следваната до онзи момент практика на EUIPO. Поради това посочената практика е трябвало да се приложи към тълкуването на списъка със стоки, за които през 2002 г. Scooters India е регистрирало марката „Lambretta“.

73.

От гореизложеното следва, че в обжалваното съдебно решение е възприет подходът на разграничаване на заявките за марки от вече защитените марки, без по този начин да се цели ограничаване на действието във времето на решение IP Translator. Предвид тълкуването на решение IP Translator, предложено в подточка б) от разглеждането на това първо основание, Общият съд не следва да бъде упрекван в нарушение на постулатите на това решение.

74.

Следователно EUIPO е можела да приложи всеобхватния подход с оглед на императивните изисквания за правна сигурност — принцип, присъщ на правния ред на Съюза — и да провери каква е била волята на Scooters India при подаване на заявката. Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото нито като е приел, че Службата може да използва всеобхватния подход по отношение на марки, регистрирани преди 21 юни 2012 г., нито като е поискал от апелативния състав да провери дали е налице реално използване от страна на Scooters India на марката „Lambretta“ по отношение на резервните части.

75.

Ще си позволя едно последно разсъждение: с новия член 28, параграф 8 от Регламент № 207/2009 ( 52 ) законодателят на Съюза е искал да отстрани недостатъците на системата, като на притежателите на марки, регистрирани преди 22 юни 2012 г., е предоставил възможността до 24 септември 2016 г. да изяснят какво е било намерението им към датата на подаване на заявката по отношение на стоките или услуги, посочени в заглавието на класа, към който принадлежат. Следователно законодателят им дава възможност да използват всеобхватния подход с цел да разсеят съмненията относно материалноправния обхват на закрилата (стоки и услуги) на своите документи за индустриална собственост. Независимо от нормативния характер на единия или другия инструмент, Службата се е опитала да постигне същия резултат посредством Съобщение № 2/12.

76.

Поради това би било парадоксално да се уважи искането на Brandconcern за отмяна на решението на Общия съд, в което е възприет същият подход като този на законодателя, при положение че освен всичко Scooters India все още е можело да „изясни своето намерение“ пред EUIPO, за да потвърди, че именно това негово намерение е било разгледано от Общия съд. Освен това следва да се отбележи, че законодателят също се е съобразил с решение IP Translator, като е ограничил намесата си до марките, които преди произнасянето на посоченото решение са били вече регистрирани.

77.

В обобщение, тъй като не се установява нарушение на член 51, параграф 1, буква a) във връзка с член 51, параграф 2 от Регламент № 207/2009, първото основание на Brandconcern следва да се отхвърли.

78.

Отхвърлянето на първото основание налага разглеждане на второто основание, изтъкнато от Brandconcern при условията на субсидиарност.

79.

Brandconcern приписва на обжалваното съдебно решение „процесуално нарушение“ ( 53 ), което се изразява в произнасяне ultra petita ( 54 ), тъй като Общият съд обезсилил спорното решение, макар да е установил, че Scooters India не е използвало марката за стоките от заглавието на клас 12. Според Brandconcern обжалваното съдебно решение трябвало да потвърди спорното решение, що се отнася до „превозни средства, апарати за придвижване по земя, въздух или вода“, и да го отмени само доколкото не е анализирало използването на марката по отношение на останалите стоки от клас 12, а именно по отношение на резервните части.

80.

EUIPO счита на първо място, че това основание е недопустимо, тъй като Brandconcern не е посочило точките от обжалваното съдебно решение, в които е прието, че марката „Lambretta“ не е била реално използвана нито за превозните средства, нито за посочените апарати за придвижване. Тъй като това дружество не аргументирало посоченото основание от правна гледна точка, EUIPO счита, че не са изпълнени изискванията за уважаване на жалбата, установени в член 21 и член 53, параграф 1 от Статута на Съда.

81.

По същество службата посочва, че Общият съд правилно е отменил спорното решение и надлежно го е върнал на апелативния състав, за да провери доказателствата относно реалното използване на марката във връзка с една подкатегория стоки.

82.

Scooters India счита, подобно на EUIPO, че не е налице втора грешка при прилагане на правото и че в действителност това основание не се различава от първото.

83.

Обратно на службата, считам, че не липсват основните елементи, посочени в член 21 във връзка с член 53, параграф 1 от Статута на Съда и разгърнати в член 168 от неговия процедурен правилник. Макар тези елементи да не са изложени напълно ясно, нито да е конкретно уточнено кой вид процесуално нарушение е допуснат в решението, считам, че отправеният от Brandconcern упрек е най-малкото допустим, що се отнася до това, че в диспозитива на обжалваното решение Общият съд се е произнесъл в повече от претендираното от страна на жалбоподателя.

84.

Тезата на това второ основание е, че ако спорът пред Общия съд е засягал единствено резервните части (и използването на марката по отношение на тях), то според Brandconcern може да се направи разумен извод, че съображенията на EUIPO във връзка с доказването на реалното използване на марката за превозните средства и за апаратите за придвижване не са били засегнати от отмяната, което би трябвало да съставлява пречка обжалваното съдебно решение да обезсили изцяло спорното решение.

85.

В крайна сметка този упрек цели да посочи допуснатото от съда несъответствие поради произнасянето му ultra petita ( 55 ), което води до допустимост на второто основание.

86.

Според мен второто основание също не може да бъде уважено, тъй като Общият съд не е допуснал процесуалното нарушение, в което е упрекнат.

87.

Scooters India моли Общия съд да отмени „спорното решение в частта му, в която апелативният състав е отхвърлил [неговата] жалба относно стоките от клас 12“ ( 56 ), без да направи каквото и да е разграничение в това отношение. Общият съд не се е произнесъл ultra petita, като е уважил в своето решение посоченото искане, така както е било формулирано.

88.

Освен това точка 44 от съдебното решение, на която се позовава посоченото второ основание, не се включва в ratio decidendi на това решение и следователно е ирелевантна за диспозитива. Правните основания, които водят до отмяната на спорното решение, са включени в предходните пасажи на обжалваното съдебно решение ( 57 ). В точка 44 от него Общият съд се е ограничил до това да обясни на апелативния състав по почти педагогически начин какъв е видът проверка, който този състав „следва“ да извърши. Освен това, точка 43, в която Общият съд също разпорежда на апелативния състав да се ръководи от съдебната практика, установена в решение Ansul ( 58 ), подсилва този педагогически тон.

89.

Съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да „приеме необходимите мерки за изпълнение на решението“. За тази цел тя е длъжна да се съобрази не само с диспозитива, но също и с мотивите, въз основа на които то е постановено и които представляват неговата необходима обосновка, в смисъл че са необходими за определяне на точния смисъл на това, което е постановено в диспозитива. Тези мотиви указват конкретния акт, приет за незаконосъобразен, а от друга страна разкриват точните основания за незаконосъобразността, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт ( 59 ).

90.

Поради това Общият съд не следва да посочва на разглежданата институция мерките, които тя трябва да приеме ( 60 ), но това не му пречи да ѝ даде някои указания относно начина на действие. В последната хипотеза обаче, както се установява от точка 44 от обжалваното съдебно решение, посочените указания имат единствено дидактическа стойност.

91.

Освен това трябва да се напомни постоянната практика на Съда, съгласно която производството, с което се цели замяна на отменения акт, може да продължи от действието, във връзка с което е налице незаконосъобразност, и отмяната на акт на Общността не засяга непременно актовете, които го подготвят ( 61 ), поради което апелативният състав действително би могъл да се съобрази с доказателствата, представени във връзка със стоките от заглавието на клас 12, ако счита това за удачно.

92.

С оглед на изложените по-горе съображения второто основание следва да се отхвърли.

93.

Съгласно член 138, параграф 1 и член 184, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна в производството по обжалване се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като предлагам на Съда да отхвърли настоящата жалба и с оглед на искането на EUIPO и Scooters India, Brandconcern следва да понесе съдебните разноски на двамата ответници, направени в настоящото производство по обжалване.

94.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда: