1.

Може ли използването на метода на договорната стойност с цел определянето на митата за внасяните стоки да бъде поставено под въпрос поради това, че директорът на продалите тези стоки дружества е брат на купувача, който иска да ги пусне в свободно обращение на територията на Европейския съюз? Това е смисълът на настоящото преюдициално запитване.

2.

През периода 2008—2010 г. г‑н Stretinskis внася в Латвия, с оглед на пускането им в свободно обращение на територията на Съюза, дрехи втора употреба, които е закупил от две американски дружества. От изготвените от г‑н Stretinskis счетоводни документи е видно, че митническата стойност на въпросните стоки е изчислена по метода на договорната стойност.

3.

Това е методът, който по принцип се използва за определяне на митническата стойност на внасяните стоки с оглед на прилагането на общата митническа тарифа. В член 29, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността ( 2 ) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“) договорната стойност се определя като „платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условие че […] купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани лица — договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно параграф 2“.

4.

След извършена проверка Valsts ieņēmumu dienests (латвийски данъчен административен орган, наричан по-нататък „данъчният орган“) приема, че предоставените документи не отразяват действителната митническа стойност на стоките. Съмненията му се основават на факта, че директорът на двете американски дружества е брат на купувача. Член 143, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността ( 3 ) гласи:

„За целите на член 29 [от Митническия кодекс], смята се, че лицата са свързани, само ако:

[…]

5.

С решение от 22 юли 2010 г. данъчният орган определя наново стойността на стоките на основание член 31 от Митническия кодекс, след което изпраща ревизионен акт, с който установява размера на вносните мита и на данъка върху добавената стойност (ДДС), начислява лихви за забава и налага глоба. Посоченият орган мотивира решението си, като посочва по-специално, че братът на жалбоподателя в главното производство е участвал в икономическата дейност, като е поел транспортните разходи, което е довело до това, че декларираната стойност на стоките е чувствително по-ниска от стойността на еквивалентни стоки, обменени между две несвързани лица.

6.

Г‑н Stretinskis първоначално подава до генералната директорка на данъчния орган жалба, която е отхвърлена. След това сезира първоинстанционната юрисдикция с жалба за отмяна на решението на данъчния орган, която също е отхвърлена. Впоследствие обжалва по въззивен ред това решение. Въззивната юрисдикция приема, че съмненията на данъчния орган не са надлежно обосновани и че при обстоятелства като тези по спора в главното производство двамата братя не може да бъдат разглеждани като „свързани лица“ по смисъла на член 143, параграф 1, буква з) от Регламент № 2454/93, по-специално тъй като данъчният орган не е доказал, че братът на г‑н Stretinskis е собственик на двете дружества, от които са били закупени стоките.

7.

Именно при тези обстоятелства данъчният орган подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция. Тъй като среща затруднение при тълкуването на правото на Съюза, Augstākā tiesa (Върховният съд) решава да спре производството и с акт, постъпил в секретариата на Съда на 22 септември 2014 г., на основание член 267 ДФЕС, да отправи до Съда следните два преюдициални въпроса:

„1)   Трябва ли член 143, параграф 1, буква з) от Регламент [№ 2454/93] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася не само до случаи, при които страните по сделка са единствено физически лица, но и до случаи, при които е налице семейна или родствена връзка между управителя на една от страните (юридическо лице) и другата страна по сделката (физическо лице) или нейния управител (ако тази страна е юридическо лице)?

2)   При утвърдителен отговор, трябва ли сезираната със спора юрисдикция да извърши по-задълбочен анализ на обстоятелствата по делото, за да прецени действителното влияние, което упражнява съответното физическо лице в рамките на юридическото лице?“.

8.

Писмени становища по тези въпроси представят латвийското правителство, както и Европейската комисия.

9.

С двата си преюдициални въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се уточни обхватът на понятието „свързани лица“ по смисъла на митническата правна уредба на Съюза.

10.

Нито Митническият кодекс, нито Регламент № 2454/93 препращат към правото на държавите членки за определянето на това понятие. Следователно съгласно многократно приеманото от Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа на равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба ( 4 ).

11.

Също толкова постоянна обаче е и практиката на Съда, според която „правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности“ ( 5 ).

12.

Що се отнася до контекста, в който се вписва член 143, параграф 1, буква з) от Регламент № 2454/93, чието тълкуване запитващата юрисдикция иска, следва да се отбележи, че посоченият член е разпоредба за прилагането на член 29 от Митническия кодекс и следователно трябва да се отдели внимание на системата, установена от последния за целите на определянето на митническата стойността на внесените стоки.

13.

С член 29 от Митническия кодекс се установява принципът, че митническата стойност на стоките е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена. Системата се основава на принципното доверие в операторите, съгласно което договорната стойност отразява действителната икономическа стойност на стоките. Следователно, тъй като „този метод за определяне на митническата стойност се счита за най-подходящ и най-често използван“ ( 6 ), ясно се отдава приоритет на договорната стойност, евентуално след като при необходимост бъде коригирана в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33 от Митническия кодекс ( 7 ).

14.

При все това доверието, гласувано от митническите органи по отношение на договорната стойност, е под условие, че купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани лица — че тази стойност е приемлива за митнически цели ( 8 ). В тази връзка в Митническия кодекс изрично е посочено, че „фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица[,] не е достатъчно основание да се счита, че договорната стойност е неприемлива“ ( 9 ).

15.

Фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица, е необходим, но не е достатъчен, за да може да се предположи, че е възможно цената на стоките — и следователно договорната стойност — да е повлияна от особените отношения между двамата икономически оператори. В тези случаи трябва да се проучат свързаните с продажбата обстоятелства, за да се определи дали договорната стойност на стоките е приемлива въпреки връзката между продавача и купувача ( 10 ). Когато митническите органи имат подозрения за влияние върху цената и следователно, ако има съмнение, че договорната стойност на стоките не отразява действителната им икономическа стойност, посочените органи съобщават своите основания на декларатора, като му предоставят възможност за отговор ( 11 ).

16.

Така от описанието на въведената с член 29 от Митническия кодекс система следва, че определящо е да се установят случаите, при които е възможно договорната стойност на стоките да е манипулирана, за да се намалят митата и таксите, които трябва да бъдат платени при влизането им на територията на Съюза.

17.

Текстът на член 29, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс е уточнен, както отбелязах по-горе, с Регламент № 2454/93 — който съставлява митническата правна уредба за прилагане — и по-конкретно с член 143, параграф 1 от него.

18.

Член 143, параграф 1 от Регламент № 2454/93 съдържа списък, който е изчерпателен („лицата са свързани[…] само ако“) ( 12 ), с осем случая, при които се счита, че между лицата е налице връзка. Тези случаи могат да бъдат обединени в три категории. От една страна, има случаи, при които връзката между продавача и купувача е по-скоро „устройствена“ ( 13 ). От друга страна, има случаи на „йерархична връзка“, а именно връзка на подчинение ( 14 ). И накрая е случаят, при който връзките са семейни ( 15 ).

19.

Макар че някои от изброените в член 143, параграф 1 от Регламент № 2454/93 хипотези биха могли изцяло да се приложат по отношение на юридически лица, очевидно е, че що се отнася до последната, семейните връзки на пръв поглед могат да бъдат само между физически лица.

20.

Така, ако едно лице продава стоки директно на брат си, купувачът и продавачът ще бъдат разглеждани като свързани лица по смисъла на член 143, параграф 1, буква з) от Регламент № 2454/93.

21.

За сметка на това член 143, параграф 1, буква з) от Регламент № 2454/93 не би допуснал да се приеме, че в случая, разглеждан в главното производство, стоките са били обменени между свързани лица. Формално братът на г‑н Stretinskis не е продавач. Напротив, двете ръководени от него дружества са тези, които са прехвърлили стоките.

22.

В крайна сметка, ако се придържаме стриктно към текста на член 143, параграф 1, буква з) от Регламент № 2454/93, за да се избегне квалификацията „свързани лица“, би било достатъчно лицата, между които има семейна връзка, да осъществяват сделките си посредством фикцията на юридическо лице. Тъй като обаче в действителност участващите в международната търговия икономически субекти най-често са юридически лица, лесно може да се разберат рисковете, които едно такова тълкуване носи ( 16 ).

23.

Поради това трябва да се изостави подходът на стриктно придържане към текста на член 143, параграф 1, буква з) от Регламент № 2454/93 и при тълкуването да се претеглят и преследваната с митническата правна уредба на Съюза обща цел, както и конкретната цел, преследвана с член 29 от Митническия кодекс. Всъщност въпросът е да се установят случаите, в които има потенциален риск от влияние върху цената, и следователно — случаите, в които съществува риск договорната стойност вече да не отразява действителната икономическа стойност на стоките. За целите на откриването на „гранични“ положения трябва да се осигурят необходимите условия за оптимално установяване, за да се стигне до справедливо прилагане на Митническия кодекс.

24.

Следователно трябва да се възприеме широко разбиране на понятието „свързани лица“, тъй като в противен случай член 29, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс би бил частично лишен от полезно действие.

25.

Доколкото обстоятелството, че две лица са свързани, при всички положения не е достатъчно, за да се изключи прилагането на метода на договорната стойност, широкото тълкуване на понятието „свързани лица“ не може да постави под въпрос приоритета, отдаден от Митническия кодекс на посочения метод ( 17 ).

26.

Ето защо съм склонен да приема, че член 29, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс във връзка с член 143, параграф 1 от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по спора в главното производство купувачът и продавачът са свързани. Така правосубектността на юридическо лице трябва да остане по някакъв начин на втори план, за да се разкрият по-добре действителните отношения между купувача и управителя на юридическото лице, продало стоките.

27.

Да се стигне до това заключение в настоящия случай очевидно е по-лесно, като се има предвид фактът, че както следва от посоченото от запитващата юрисдикция, братът на г‑н Stretinskis е управителят на двете дружества, от които той е закупил стоките.

28.

Всъщност в случай, при който в сделката участва юридическо лице и митническите органи са установили родствена връзка между купувача и член на посоченото юридическо лице, за въпросните органи тази връзка не може да бъде достатъчна, за да поставят под въпрос прилагането на метода на договорната стойност. С други думи, фактът, че в юридическото лице, което е продало стоките, работи член на семейството на купувача, сам по себе си не е достатъчен за обосноваване на съмненията на митническите органи.

29.

Тези органи са длъжни да проучат посочената от декларатора цена и ако е необходимо, да я отхвърлят ( 18 ) въз основа на „обстоятелствата, свързани с продажбата“ ( 19 ), тоест едновременно на a) семейната връзка между купувача и члена на юридическото лице; б) позицията, заемана от последния в посоченото юридическо лице, тоест способността му да упражнява действително влияние върху прилаганата от юридическото лице ценова политика или върху условията на съответната сделка, както и в) всякакво друго релевантно обстоятелство.

30.

След това купувачът е този, който трябва да обори съмненията на митническите органи, като докаже, че договорната стойност остава приемлива при условията, определени в член 29, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс.

31.

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 29, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс във връзка с член 143, параграф 1, буква з) от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че когато юридическо лице продава стоки на физическо лице, което желае да ги пусне в свободно обращение на територията на Съюза, и това юридическо лице е управлявано от брат на купувача, продажбата се счита за осъществена между свързани лица.

32.

Митническите органи могат да изключат прилагането на метода на договорната стойност едва след като съобщят мотивите, поради които считат, че тази връзка е могла да повлияе на цената, на която са били продадени стоките. Тези мотиви трябва по-специално да се основават не само на семейната или родствената връзка, но и на конкретната позиция, заемана от члена на семейството в съответното юридическо лице, която трябва да е такава, че е правдоподобно да се смята, че му е позволила да упражни влияние във връзка с продажбата на стоките, както и на всяко друго релевантно обстоятелство. След това купувачът е този, който при необходимост трябва да обори съмненията на митническите органи, като докаже, че договорната стойност остава приемлива при условията, определени в член 29, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс.

33.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Augstākā tiesa (Върховния съд) въпроси по следния начин:

„Член 29, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността във връзка с член 143, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато юридическо лице продава стоки на физическо лице с оглед на пускането им в свободно обращение на територията на Съюза и това юридическо лице е управлявано от брат на купувача, продажбата се счита за осъществена между свързани лица.

Митническите органи могат да изключат прилагането на метода на договорната стойност едва след като съобщят мотивите, поради които считат, че тази връзка е могла да повлияе на цената, на която са били продадени стоките. Тези мотиви трябва по-специално да се основават не само на семейната или родствената връзка, но и на конкретната позиция, заемана от члена на семейството в съответното юридическо лице, която трябва да е такава, че е правдоподобно да се смята, че му е позволила да упражни влияние във връзка с продажбата на стоките, както и на всяко друго релевантно обстоятелство. След това купувачът е този, който при необходимост трябва да обори съмненията на митническите органи, като докаже, че договорната стойност остава приемлива при условията, определени в член 29, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността“.