1. 

Настоящото преюдициално запитване, отправено в контекста на съдебен спор между сдружение за защита правата на потребителите и телекомуникационно дружество, се отнася до определени договорни клаузи, които допускат актуализация на тарифите за далекосъобщителни услуги съобразно с определен индекс на потребителските цени. По-конкретно, спорният въпрос е дали член 20, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (наричана по-нататък „Директива за универсалната услуга“) ( 2 ) предполага, че абонатите имат право да прекратяват договора, без да дължат неустойка, когато бъдат уведомени за подобна актуализация на тарифите, извършена при прилагане на предвидения в договора метод на индексация.

2. 

Въпреки че поставеният от Oberster Gerichtshof преюдициален въпрос се отнася само до Директивата за универсалната услуга, както мотивите на акта за неговото отправяне, така и представените в настоящото производство писмени и устни становища разкриват необходимостта да се съобрази също така и предвиденото в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ( 3 ).

3. 

Настоящият случай предлага на Съда за първи път възможността да се произнесе по проблем, произтичащ от клауза за актуализация на цени съобразно с определен индекс във връзка с правото на потребителите на прекратяване на договора на извънредно основание. На практика, макар определени договорни клаузи за изменение на цените да са вече обсъждани от Съда, тези клаузи, както и проблематиката по съответните дела са несъпоставими с договорните условия, разглеждани в настоящия случай. Така, от една страна, дело Invitel ( 4 ) се отнася до тълкуването на Директива 93/13 в случай, при който клауза предвижда едностранна промяна на разходите, свързани с предоставяне на съответните услуги, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. От друга страна, по дело RWE Vertrieb ( 5 ) е обсъждано дали съответства на изискванията на Директиви 93/13 и 2003/55/ЕО ( 6 ) за добросъвестност, балансираност и прозрачност договорна клауза, която, независимо от предвидената в нея възможност клиентите да прекратят договора, позволява на доставчика да промени едностранно цената за доставка на газ, без да посочва основанието, предпоставките или обхвата на промяната. Накрая, по дело Schulz и Egbringhoff ( 7 ), по което са приложими само Директиви 2003/54/ЕО ( 8 ) и 2003/55, но не и Директива 93/13, се обсъжда дали определени клаузи, които гарантират уведомяването в разумен срок за увеличението на цените, както и правото да се прекрати договорът, но не посочват основанието, предпоставките и обхвата на тази промяна, отговарят в достатъчна степен на изискването за прозрачност съгласно посочените директиви.

4.

В съображение 30 от Директивата за универсалната услуга се посочва, че: „договорите представляват важно средство за потребителите и ползвателите, което гарантира минимално равнище на прозрачност на информацията и правна сигурност. Повечето доставчици в конкурентна среда сключват договори с клиентите си по търговски съображения. Разпоредбите на настоящата директива, както и изискванията на съществуващото законодателство в Общността във връзка със защитата на потребителите, и по-специално Директива 93/13/ЕИО […] и Директива 97/7/ЕО относно защитата на потребителите при дистанционни договори, се прилагат за потребителските сделки във връзка с електронните мрежи и услуги. По-специално потребителите следва да имат минимална правна сигурност по отношение на договорните си правоотношения с прекия си доставчик на телефонни услуги, като в договорите бъдат конкретизирани условията на договора, качеството на услугата, основанията за прекратяване на договора и услугата, компенсационните мерки и решаването на спорни въпроси. Когато с потребителите сключват договори доставчици на услуги извън кръга на преките доставчици, в тях следва да се включат същите данни. Мерките за гарантиране на прозрачност по отношение на цените, тарифите и условията ще засилят възможността на потребителите да оптимизират избора си и по такъв начин пълноценно да се възползват от конкуренцията“.

5.

От друга страна, съображение 49 от Директивата за универсалната услуга гласи, че същата „[…] следва да осигури елементи от защитата на потребителите, включително ясни договорни условия и решаване на спорните въпроси, както и прозрачност на тарифите за потребителите […]“.

6.

Член 1 от Директивата за универсалната услуга, определящ предмета и приложното поле на същата, гласи следното:

„1.   В рамките, установени от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), настоящата директива се отнася за предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги на крайните ползватели. Целта е на територията на цялата Европейска общност да се осигурят качествени обществено достъпни услуги чрез ефективна конкуренция и избор и да се преодолеят обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните ползватели. Директивата също така включва разпоредби относно някои аспекти на крайното оборудване, включително разпоредби, предназначени да улеснят достъпа на крайни ползватели с увреждания.

2.   Настоящата директива определя правата на крайните ползватели и съответните задължения на предприятията, които предоставят обществено достъпни електронни съобщителни мрежи и услуги. С цел да се гарантира универсална услуга в среда на отворени и конкурентни пазари, настоящата директива определя минималния набор от услуги с определено качество, до които достъп имат всички крайни ползватели, на достъпни цени с оглед на специфичните национални условия, без да се накърнява конкуренцията. Настоящата директива също така установява задължения по отношение на предоставянето на някои задължителни услуги.

[…]

4.   Разпоредбите на настоящата директива по отношение на правата на крайните ползватели се прилагат, без да се засягат правилата на Общността за защита на потребителите, и по-специално директиви 93/13/ЕИО и 97/7/ЕО, както и националните правила в съответствие с правото на Общността“.

7.

Глава IV на Директивата за универсалната услуга има за цел да гарантира защитата на правата и интересите на крайните потребители. Член 20, включен в тази глава от посочената директива, в редакцията ѝ след изменението с Директива 2009/136, предвижда, че:

„1.   Държавите членки гарантират, че при абонирането за услуги, които предоставят свързване към обществена съобщителна мрежа и/или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, потребителите и други крайни ползватели, които заявят това, имат право да сключат договор с предприятието или предприятията, които предоставят такива свързвания и/или услуги. Договорът посочва в ясна, изчерпателна и лесно достъпна форма най-малко:

[…]

[…]

2.   Държавите членки гарантират, че абонатите имат право да прекратят договорите едностранно и без неустойки при получаване на предизвестие за изменения в договорните условия, предложени от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Абонатите получават подходящо предизвестие със срок не по-кратък от един месец преди извършването на промените и същевременно са информирани за правото си да прекратят своите договори без неустойки, ако не приемат новите условия. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да определят формата на тези предизвестия“.

8.

В съображение 27 от Директива 2009/136, с която се изменя Директивата за универсалната услуга, се посочва, че „правото на абонатите да прекратяват своите договори без неустойки се отнася за промени в договорните условия, които са наложени от доставчиците на електронни съобщителни мрежи и/или услуги“.

9.

Член 3 от Директива 93/13 предвижда следното:

„1.   В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

[…]

3.   Приложението съдържа примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни“.

10.

Точка 1 от приложението към Директива 93/13 посочва като клаузи по член 3, параграф 3 условията, които имат за предмет или резултат:

„[…]

[…]

[…]“.

11.

По отношение на обхвата на точка 1, букви й) и л) от приложението към Директива 93/13, точка 2 от същото приложение предвижда, че:

12.

Членове 25 и 25a, включени в дял трети от Telekommunikationsgesetz 2003 („Закон за далекосъобщенията“) ( 9 ), гласят следното:

„Член 25

1.   Операторите на съобщителни мрежи или доставчиците на съобщителни услуги приемат общи условия, в които се описват предлаганите услуги и се утвърждават ценовите правила. […].

2.   Измененията на общите условия и на ценовите правила се съобщават на регулаторния орган и се публикуват по подходящ начин преди влизането им в сила. За измененията, които не са изцяло в интерес на абонатите, срокът за съобщаване и публикуване е двумесечен. Това не изключва прилагането на разпоредбите на Konsumentenschutzgesetz […] (KSchG), както и на Allgemeines bürgerliches Gesetzbuch (Общ граждански кодекс).

3.   Същественото съдържание на измененията, които не са в интерес на абонатите, им се съобщава писмено, например чрез отпечатване върху периодично издаваната сметка, най-малко един месец преди влизане в сила на измененията. Същевременно абонатите се уведомяват за датата, на която влизат в сила измененията, и за това, че имат право да прекратят едностранно договора до тази дата без допълнителни разноски. […] Изменения на общите условия и на ценовите правила на операторите на съобщителни мрежи и доставчиците на съобщителни услуги, които са наложени единствено от приемането на подзаконов нормативен акт от регулаторния орган на основание на тази разпоредба и не са изцяло в интерес на ползвателите, не дават право на абоната да прекрати едностранно договора без допълнителни разноски. […]

5.   Ценовите правила уточняват най-малко следното:

[…]

[…]“.

13.

Член 6 от Konsumentenschutzgesetz (Закон за защита на потребителите) ( 10 ) съдържа следните разпоредби:

„Член 6. Недопустими договорни клаузи

I.   При никакви обстоятелства потребителите не са обвързани от договорни клаузи по смисъла на член 879 от ABGB (Общ граждански кодекс), съгласно които по-специално

[…]

14.

С член 22 и сл. от Bundesstatistikgesetz 2000 (Закон за федералната статистика) ( 11 ) се създава федералният орган „Statistik Österreich“ (Австрийският статистически институт), сред чиито функции е изготвянето на статистически данни и публикации. Определянето на индекса на потребителските цени е възложено на този орган.

15.

Verein für Konsumenteninformation (Сдружение за информиране на потребителите) предявява срещу A1 Telekom Austria AG колективен иск за преустановяване на прилагането в договорните отношения с клиентите на определени клаузи, предвиждащи актуализиране на цените на далекосъобщителните услуги съобразно с изменението на индекса на потребителските цени и за въздържане от позоваване на тези клаузи ( 12 ).

16.

Исканията на ищеца са уважени изцяло с решението на първоинстанционния съд. A1 Telekom Austria подава въззивна жалба срещу това решение, но същата е отхвърлена. Въззивната инстанция приема по-специално, че доколкото ответникът има право едностранно да изменя цените, абонатът следва да разполага с право да прекрати договора на извънредно основание.

17.

Настоящото преюдициално запитване е отправено в рамките на производството по ревизионна жалба, подадена от A1 Telekom Austria срещу решението на въззивната инстанция. Поради различната практика на отделните състави на въззивния съд по разглеждания въпрос запитващата юрисдикция Oberster Gerichtshof приема тази жалба за допустима. Всъщност друг състав на въззивната инстанция е приел, че защитната цел на член 25 от Telekommunikationsgesetz не обхваща актуализацията на цените в съответствие с вече уговорен индекс, тъй като тези клаузи за актуализация на цените са достатъчно определени и не могат да бъдат установявани произволно от доставчиците на далекосъобщителни услуги.

18.

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof отправя следния преюдициален въпрос:

19.

В производството пред Съда писмени становища представят Verein für Konsumenteninformation, A1 Telekom Austria, Европейската комисия и белгийското правителство, като всички те, с изключение на белгийското правителство, се явяват на проведеното на 30 април 2015 г. съдебно заседание.

20.

Verein für Konsumenteninformation, на първо място, оспорва съществуването на право на доставчиците на далекосъобщителни услуги да изменят договорните условия, произтичащо от член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, която обаче признавала на потребителя правото да прекрати договора. Както излага сдружението в съдебното заседание, непризнаването на това право би било в противоречие с целта на Директивата да гарантира поносими цени за достъпа до услугите. На второ място, правото на прекратяване било предвидено именно за случаите, в които възможността за едностранно изменение е предвидена в договора, тъй като, ако липсвало такова предварително съгласие, операторът не би могъл да извърши съответното изменение. Ако се приемело защитаваното от A1 Telekom Austria тълкуване, можело до се стигне до системно заобикаляне на посоченото право чрез включването на клаузи за индексация. Освен това предвидената индексация не била автоматична, а зависела от решението на оператора да заяви пред потребителя, че възнамерява да повиши цените. В подкрепа на становището си сдружението също така се позовава на решение RWE Vertrieb ( 13 ), съгласно което клауза, която допуска промяна на цените, представлява изменение на договорните условия по смисъла на точка 2, буква б), втора алинея от приложението към Директива 93/13 и от приложение А, буква б) от Директива 2003/55. Съгласно посоченото от сдружението в съдебното заседание, Директива 93/13 се прилага успоредно с Директива 2002/22, поради което предвиденото в последната право на прекратяване на договора на извънредно основание при всички положения ще бъде приложимо, независимо дали клаузите за индексация са равноправни или неравноправни. Освен това обвързването с индекса на потребителските цени било неоправдано и от гледна точка на фактическото положение, тъй като посоченият индекс не отразявал постоянната тенденция на спад на цените в сферата на далекосъобщителните услуги. Според изложеното в съдебното заседание относителната тежест на съобщителните услуги в съвкупността от цени, които се вземат предвид при определянето на индекса, е много малка (2,2 %). Накрая, сдружението се позовава на практиката на Oberster Gerichtshof във връзка с тълкуването на националните разпоредби за транспониране на член 44, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО ( 14 ), съгласно която изменение на цените въз основа на клаузи, различни от тези за актуализиране на лихвения процент съобразно с договореното, трябва да се считат за обхванати от понятието за изменение на договора ( 15 ).

21.

Според A1 Telekom Austria изменението на цените вследствие на прилагането на клаузите за индексация не представлява изменение на договора, а обичайното изпълнение на същия. В тази връзка индексацията била предвидена да компенсира бъдещото обезценяване на парите и да поддържа уговорената между страните равностойност на материалната и паричната престация. Ето защо, след като липсвало изменение на договора, член 25 от Telekommunicationsgesetz, предвиждащ правото на потребителя да прекрати договора, бил неприложим. Освен това посоченото изменение на цените отговаряло на предвиденото в член 6, параграф 1, точка 5 от Закона за защита на потребителите. От друга страна, A1 Telekom Austria счита, че актуализация на цените на основание на клауза за индексация не представлява наложена от доставчика на услуги промяна по смисъла на съображение 27 от Директива 2009/136, с която се изменя Директивата за универсалната услуга, а изпълнение на договорено условие, тъй като обстоятелствата, които водят до актуализацията на цените, не зависят от волята на оператора. Следователно актуализация съобразно с индекса на потребителските цени като разглежданата в главното производство не попадала в обхвата на приложение на член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга. Освен това A1 Telekom Austria се позовава на точка 2, буква г) от приложението към Директива 93/13, съгласно която не са неравноправни клаузи условията по индексиране на цената, които са законосъобразни и описват изрично метода за промяна на цените. За сметка на това позоваването в акта за преюдициално запитване на член 44 от Директива 2007/64 относно платежните услуги било необосновано, тъй като посочената разпоредба регламентирала различни договорни отношения. В разглеждания случай, от разпоредбата на точка 1, буква б) от приложение I към Директива 2009/73 също не можело да се стигне до някакво заключение относно понятието „изменение“. В съдебното заседание A1 Telekom Austria също така посочва, че критерият за поносимост на цените по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга се прилага само във връзка с глава II от тази директива, която глава урежда задълженията за предоставяне на универсалната услуга, и не може да бъде използван за тълкуването на член 20 от Директивата. Накрая, отново в съдебното заседание A1 Telekom Austria пояснява, че по-голяма част от договорите, които съдържат спорната клауза, са безсрочни и могат да бъдат прекратени, без да се дължи неустойка при спазване на едномесечния срок за предизвестие, както и че договорите за определен срок, при чието предсрочно прекратяване абонатът дължи неустойка, са с определена минимална продължителност, която не надвишава две години.

22.

Белгийското правителство от своя страна счита, че актуализиране на цените на основание общите условия на договора като разглежданото в главното производство поражда право на прекратяване в полза на абонатите. Точка 2, буква г) от приложението към Директива 93/13 и член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга имали различно приложно поле, поради което трябвало да бъдат прилагани кумулативно. Според белгийското правителство подобно тълкуване се потвърждавало от решенията на Съда по делата Invitel и RWE Vertrieb ( 16 ). От друга страна, индексацията трябвало да се счита за изменение, наложено от оператора, по смисъла на съображение 27 от Директива 2009/136. Накрая, белгийското правителство се позовава на различни изследвания, които показват тенденция на намаляване на цените на съобщителните услуги, с оглед на което твърди, че индексацията не може да се приеме като необходима за запазване на равностойността на престациите.

23.

Според Европейската комисия правото на прекратяване не следва да се прилага във връзка с клаузите за индексация, тъй като произтичащите от тях актуализации на цените не били изменение на договорните условия по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга: актуализацията на цените съобразно с договорен между страните индекс и на предвидените в договора основания била известна към момента на сключване на същия и поради това ставало въпрос за прилагане на едно от договорните условия, което не е променяно. Освен това още при сключване на договора в него били посочени подробно и прозрачно основанията за промяна на цените, обвързани с индекс, определен от трето лице (Statistik Austria) въз основа на обективна оценка на стойността на парите. Комисията също така посочва, че това тълкуване съответства на установените с Директива 93/13 правила. В съдебното заседание Комисията подчертава, че независимо от различното приложно поле на Директива 93/13 и на Директивата за универсалната услуга в случая и двете директиви намират приложение. Наред с това Комисията отбелязва различията между обстоятелствата по настоящото дело и тези по делата Invitel и RWE Vertrieb ( 17 ), които се отнасят до неравноправни клаузи, даващи право на прекратяване на договора. Накрая, Комисията счита за неотносимо направеното от запитващата юрисдикция позоваване на Директива 2007/64 относно платежните услуги.

24.

С отправения преюдициален въпрос Oberster Gerichtshof по същество иска да разбере дали актуализация на тарифите на далекосъобщителни услуги, обвързана с индекс на потребителските цени, представлява изменение на договорните условия по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, което дава право на абонатите да прекратяват договора, без да дължат неустойки. Следователно отговорът на този преюдициален въпрос зависи от тълкуването на понятието „изменения в договорните условия“, съдържащо се в посочената разпоредба.

25.

В тази връзка следва да се обърне внимание на особената роля на индексацията при дългосрочните и безсрочни договори. Различните индекси на потребителските цени представляват цифрови показатели, които измерват пропорционалните или процентните изменения във времето на цените на определени стоки и услуги, потребявани от домакинствата ( 18 ). Индексацията означава коригиране на паричната стойност на определени плащания съобразно с индекс на потребителските цени (наричан по-нататък „ИПЦ“) ( 19 ). Макар основната функцията на индексацията по принцип да е свързана със запазването на покупателната способност и жизнения стандарт ( 20 ) и тя да се прилага за заплатите или за конкретни плащания по схемите за социална сигурност, публикуването и периодичният характер на индексите на потребителските цени, както и обстоятелството, че същите по принцип се считат за показатели за инфлацията ( 21 ), води до използването им — при липсата на по-подходящи показатели — като референция за актуализация на насрещните престации при определени дългосрочни или безсрочни договори с цел да се компенсира произтичащото от общата инфлация обезценяване на парите ( 22 ). Така в договорното право клаузите за актуализиране на цените, които препращат към индекс на потребителските цени, по принцип се приемат за средство — макар и не най-доброто ( 23 ) — за компенсиране на валутната нестабилност, посредством което се възстановява равностойността на престациите ( 24 ).

26.

След тези предварителни съображения, изложени в светлината на въпросите, повдигнати в представените пред Съда становища, считам за необходимо най-напред да изясня въпросите, произтичащи от съотношението между Директивата за универсалната услуга и Директива 93/13. Всъщност трябва да се има предвид, че последната съдържа конкретни разпоредби както относно клаузите за изменение на цените, обвързани с определен индекс, така и относно правото на потребителя да прекрати договора.

27.

Както в писмените си становища, така и в становищата, представени в съдебното заседание, страните се спират подробно на обстоятелството, че в Директива 93/13 законодателят на Съюза е изключил от клаузите, водещи до изменение на цените от страна на доставчика, които се приемат за неравноправни, тези за актуализация на цените, обвързана с даден индекс.

28.

Приложението към Директива 93/13 ( 25 ) несъмнено придава съществено значение на правото на потребителя да прекратява договора като едно от средствата за противодействие срещу неравноправния характер на клаузите, допускащи изменение на договорните условия (точка 1, буква й) от приложението), както и на тези, допускащи търговецът да увеличава цените (точка 1, буква л) от приложението) ( 26 ). По отношение на последните обаче в самото приложение към Директива 93/13 е установено изрично изключение, що се отнася до „условия по индексиране на цената, когато последните са законосъобразни, при условие че методът на променяне на цените е описан изрично“ ( 27 ).

29.

Макар от горното да следва, че Директива 93/13 приема за равноправни в частност законосъобразните клаузи за актуализация на цените в съответствие с определен индекс, при условие че методът на изменение на цените е описан изрично, трябва да се подчертае, че Директивата за универсалната услуга, която е предмет на обсъждания преюдициален въпрос, се прилага независимо от разпоредбите на Директива 93/13 ( 28 ). Това означава най-вече, че дори дадена клауза за индексация да не се счита за неравноправна по смисъла на Директива 93/13, по никакъв начин не се изключва възможността изменението на цените вследствие на приложението на тази клауза да се счита за изменение на договорните условия по смисъла на Директивата за универсалната услуга, с логичните последици, отнасящи се до предвиденото в член 20, параграф 2 от същата директива право на прекратяване.

30.

Това е хипотезата, от която трябва да се изходи, за да се даде полезен отговор на преюдициалния въпрос — предмет на настоящото производство, тъй като, както правилно посочи представителят на Комисията в съдебното заседание, в никое от представените пред Съда становища не се обсъжда неравноправният характер на спорните клаузи. За разлика от разпоредбите на Директива 93/13 Директивата за универсалната услуга по никакъв начин не обвързва правото на прекратяване с обявяването на съответните клаузи за неравноправни. Така отговорът на въпроса, който ни занимава, зависи единствено от тълкуването на „изменения в договорните условия“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, независимо че отношението на законодателя на Съюза спрямо клаузите за актуализация, обвързана с конкретен индекс, за което свидетелства приложението към Директива 93/13, може да бъде указание за това, че трябва да се обръща особено внимание на прилагането на индексация.

31.

Директивата за универсалната услуга е ключов правен акт в условията на либерализиране на сектора на далекосъобщенията, тъй като нейната основна цел е чрез ефективна конкуренция и избор да се осигурят качествени обществено достъпни електронни съобщителни услуги на територията на целия Съюз. За постигане на тази цел Директивата установява едновременно правна рамка, основно посредством разпоредбите в глава II ( 29 ), която да позволи да се преодолеят обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните ползватели ( 30 ). Както Съдът нееднократно е приемал в своята практика, целта на Директивата за универсалната услуга е „да се създаде хармонизирана регулаторна рамка в сектора на електронните съобщения, която да осигурява предоставянето на универсална услуга, тоест на определен минимум от услуги за всички крайни потребители на поносима цена“ ( 31 ).

32.

В този контекст Директивата за универсалната услуга цели също така установяването на съвкупност от права за крайните ползватели и съответни задължения за предприятията, които предоставят обществено достъпни електронни съобщителни мрежи и услуги ( 32 ), на което е посветена глава IV, в която е включена разпоредбата, тълкувана по настоящото дело ( 33 ). Следователно целта за защита на потребителите стои в основата на разпоредбите на тази директива и същевременно е тясно свързана с либерализирането на далекосъобщителния пазар ( 34 ).

33.

Както се изтъква в съображение 30 от Директивата за универсалната услуга, в сферата на защита на правата и интересите на крайните ползватели договорът представлява важно средство за гарантиране на минимално равнище на прозрачност на информацията и на правна сигурност. Това се постига конкретно чрез уточняване на условията, приложими към договора, сред които от съществено значение за потребителите е прозрачността на условията за определяне на тарифите ( 35 ). В светлината на посочената цел член 20, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга установява съдържанието на договора, което трябва да бъде изложено в ясна, изчерпателна и лесно достъпна форма. Това съдържание включва „подробности за цените и тарифите, средствата за получаване на актуална информация за всички приложими тарифи и такси за поддръжка […]“.

34.

Следователно от задължението за включване в договора на подробности за цените и тарифите и за посочване на средствата за получаване на актуална информация за същите не може да се заключи, че Директивата за универсалната услуга — и по-конкретно член 20, параграф 1 от същата — въвежда задължение тези цени и тарифи да бъдат фиксирани и неподлежащи на промяна и не допуска възможността за включване на разпоредби относно условията, при които тези цени и тарифи могат да бъдат променяни. В тази връзка член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга позволява да се направи същият извод като този, до който достига Съдът в решение RWE Vertrieb при тълкуването на точка 2, буква б), втора алинея и буква г) от приложението към Директива 93/13 и на приложение А, буква б) от Директива 2003/55 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ ( 36 ), а именно че законодателят на Съюза е признал, че в рамките на договорите с неопределен срок — в настоящия случай договори за далекосъобщителни услуги — „дружеството за снабдяване има оправдан интерес от това да може да променя таксите за извършваната от него услуга“ ( 37 ).

35.

В тази връзка и като първо заключение считам, че граматическото тълкуване на понятието „изменения на договорните условия“, така както е използвано в член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, води до извода, че актуализация на цените, която се извършва при прилагане на договорни условия, не представлява изменение на договорните условия в тесен смисъл, а прилагане или изпълнение на една от първоначално договорените клаузи.

36.

Въпреки това подобно общо и неопределено заключение очевидно застрашава полезното действие на предвиденото в член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга право на прекратяване на договора. Всъщност всяка клауза за изменение на цените или тарифите, независимо как е формулирана, бидейки изначално предвидена в договора, може да лиши абонатите от правото едностранно да прекратяват договора, без да дължат неустойки, без значение дали е неясно определена, зависеща само от волята на доставчика на услуги и нарушаваща равновесието, установено с първоначално договорените от страните условия, с непредвидими за ползвателя последици.

37.

Като непосредствена последица от изложеното и за да може да се приеме, че не става въпрос за изменение на договорните условия по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, е необходимо да се установи, че насрещната престация на абоната, представляваща „индексирана цена“, отговаря в достатъчна степен на изискванията за предвидимост, прозрачност и правна сигурност с оглед на съдържанието на разглежданите клаузи и конкретните особености на договорите, в които същите се включват.

38.

Спорните общи условия включват правила, които регламентират определянето на тарифите в случаите на договорена актуализация, обвързана с определен индекс. В случая не се предвижда автоматична индексация на тарифите ( 38 ), а по-конкретно, от една страна — възможност за доставчика на услуги да увеличи тарифите за следващата календарна година съобразно с нарастването на годишния индекс на потребителските цени, определен от Statistik Austria. От друга страна, в обратния случай, доставчикът е длъжен да отрази понижението на годишния ИПЦ и да намали посочените тарифи в полза на своите клиенти. Такова задължение не възниква, ако операторът се е отказал от увеличение на тарифите, на което е имал право в предходен период съгласно посочената клауза, като по този начин се запазва равновесието между интересите на страните по договора.

39.

Както A1 Telekom Austria посочва в съдебното заседание, по-голяма част от договорите, съдържащи спорната клауза, са безсрочни и при всички положения могат да бъдат прекратени, без да се дължи неустойка, ако бъде спазен едномесечният срок на предизвестие. И обратно — договорите за определен срок, при чието предсрочно прекратяване абонатът дължи неустойка, са с определена минимална продължителност, която не надвишава две години.

40.

С оглед на изложеното, националният съд трябва да прецени дали в случая са изпълнени в достатъчна степен изискванията за правна сигурност, предвидимост и прозрачност, за да се приеме че не е налице изменение на договорните условия по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга. В тази връзка, за да се извърши тази преценка, е необходимо да се вземат предвид различни фактори, които са от особено значение.

41.

На първо място, трябва да се изтъкне, че понятието за изменение на договорните условия в случаите, когато тарифите се актуализират при прилагане на една от първоначално договорените клаузи, предполага наличието на промяна в положението на абоната като страна по договора ( 39 ). Така изменението на цените вследствие на прилагането на клауза за актуализация, обвързана с даден индекс, трябва да бъде разглеждано в перспективата за продължаване на договора ( 40 ), като се гарантира запазването на първоначалното равновесие между договорените задължения и на равностойността на насрещните престации в рамките на съответния договор. В този смисъл, трябва също така да се обърне внимание на особената функция на индексацията в дългосрочните или безсрочни договори.

42.

На второ място, трябва да се вземе предвид дали изменението на съответните тарифи е предвидено в договора изчерпателно, ясно, разбираемо и прозрачно за абоната, чрез препращането към индекс, който е леснодостъпен за потребителите и е определен от трето лице, независимо от волята на доставчика на услуги, съобразно с обективни критерии и по такъв начин, че прилагането на клаузите да не води до непредвидими или несъразмерни последици за абоната.

43.

На трето място, обстоятелството, че прилагането на дадена клауза за актуализация, обвързана с индекс на потребителските цени, не е автоматично, не означава задължително, че е налице изменение на договорните условия по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, стига тази липса на автоматично прилагане да е в полза на абонатите, запазвайки равновесието между интересите на страните по договора.

44.

Накрая, считам, че не следва да се обсъждат твърденията, основани на даденото от самия Oberster Gerichtshof тълкуване на националната разпоредба за транспониране на член 44 от Директива 2007/64 относно платежните услуги в смисъл, че всяка актуализация, различна от актуализация вследствие на изменение на лихвените проценти, трябва да се приеме за включена в понятието за изменение на договорните условия. Всъщност, като се остави настрана това, че специфичният характер на регламентираните с този акт платежни услуги може да е аргумент срещу автоматичното пренасяне на това тълкуване в приложното поле на Директивата за универсалната услуга, посочената разпоредба от Директива 2007/64, която не е предмет на настоящото дело, все още не е тълкувана от Съда.

45.

В заключение считам, че изменение на тарифите вследствие на прилагането на клауза за актуализация на цените не представлява изменение на договорните условия по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, стига насрещната престация на абоната, изразяваща се в „индексирана цена“, да отговаря в достатъчна степен на изискванията за предвидимост, прозрачност и правна сигурност, за да може да се приеме, че не е настъпила промяна в положението на абоната като страна по договора. Задължение на националния съд е да извърши тази преценка, като вземе предвид съдържанието на спорните клаузи и конкретните особености на договорите, в които същите са включени.

46.

По изложените съображения считам, че на поставения от Oberster Gerichtshof преюдициален въпрос трябва да се отговори по следния начин:

„Изменение на тарифите вследствие на прилагането на клауза за актуализация на цените не представлява изменение на договорните условия по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, стига насрещната престация на абоната, изразяваща се в „индексирана цена“, да отговаря в достатъчна степен на изискванията за предвидимост, прозрачност и правна сигурност, за да може да се приеме, че не е настъпила промяна в положението на абоната като страна по договора. Задължение на националния съд е да извърши тази преценка, като вземе предвид съдържанието на спорните клаузи и конкретните особености на договорите, в които същите са включени“.