1. 

С настоящата жалба InnoLux Corp. (наричано по-нататък „InnoLux“), по-рано Chimei InnoLux Corp., иска частична отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз по дело InnoLux/Комисия ( 2 ), с което последният, от една страна, изменя Решение C(2010) 8767 окончателен на Комисията относно COMP/39.309 — LCD (Liquid Crystal Displays) ( 3 ), като определя на 288 милиона евро размера на наложената му в член 2 от това решение глоба, и от друга страна, отхвърля в останалата ѝ част жалбата му за частична отмяна на това решение, в частта, която се отнася до жалбоподателя, както и за намаляване на размера на тази глоба.

2. 

Настоящото производство по обжалване повдига важен въпрос в областта на конкурентното право, а именно за екстериториалното прилагане на правилата на Европейския съюз относно конкуренцията (в случая — при определянето на продажбите, които Европейската комисия може да вземе предвид при изчисляване на глобата ( 4 )). Екстериториалното прилагане на тези правила от Комисията е обжалвано и в няколко дела, които понастоящем са висящи както пред Общия съд, така и пред Съда ( 5 ).

3.

Обстоятелствата, предхождащи спора и спорното решение, посочени в точки 1—27 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.

4.

Тайванското дружество Chi Mei Optoelectronics Corp. (наричано по-нататък „CMO“) е контролирало група дружества, установени по целия свят, чиято дейност е производство на екрани с течни кристали с активна матрица (наричани по-нататък „LCD“). В резултат на споразумение за концентрация на CMO с дружествата InnoLux Display Corp. и TPO Displays Corp. образуваното юридическо лице става InnoLux, също тайванско дружество, което е жалбоподател в настоящото дело.

5.

След като Samsung Electronics Co. Ltd, дружество по корейското право (наричано по-нататък „Samsung“), е разкрило на Комисията съществуването на картел на пазара на LCD, тя започва административно производство и изпраща изложение на възраженията до шестнадесет дружества, сред които две европейски дъщерни дружества, изцяло притежавани от жалбоподателя. В изложението на възраженията се посочват по-специално основанията, поради които двете дъщерни дружества на CMO трябва да се считат за солидарно отговорни за извършените от последното нарушения.

6.

На 8 декември 2010 г. Комисията приема спорното решение. То е изпратено на шест от шестнадесетте дружества — адресати на изложението на възраженията, сред които са жалбоподателят, LG Display Co. Ltd (наричано по-нататък „LGD“) и AU Optronics Corp. (наричано по-нататък „AUO“). В него обаче вече не се посочват дъщерните дружества на жалбоподателя.

7.

В спорното решение Комисията установява съществуването на картел между шест големи международни производители на LCD, сред които са жалбоподателят, LGD и AUO, по отношение на следните две категории изделия с големина от 12 или повече инча: LCD за информационни технологии (наричани по-нататък „ИТ“), каквито са тези, които са включени в компактни преносими компютри и монитори за компютри, и LCD за телевизори (наричани по-нататък общо „обхванатите от картела LCD“).

8.

При определяне на наложените със спорното решение глоби Комисията е приложила Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“). В съответствие с тях Комисията е определила стойността на продажбите на обхванатите от картела LCD, до които пряко или косвено се отнася нарушението. За целта тя установява следните три категории на осъществени от участниците в картела продажби:

9.

Комисията приема, че може да вземе предвид само първите споменати по-горе две категории, тъй като включването на третата категория не е необходимо, за да се достигне достатъчно възпиращо равнище на наложените глоби. На тази основа Комисията налага глоба на жалбоподателя в размер на 300 млн. евро.

10.

С жалба от 21 февруари 2011 г. жалбоподателят иска частична отмяна на спорното решение и намаляване на размера на глобата. В подкрепа на жалбата си той изтъква три основания. Първото е изведено от обстоятелството, че Комисията е приложила погрешно от правна гледна точка понятие, а именно понятието „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“, второто — от обстоятелството, че Комисията е нарушила член 101 ДФЕС, като е приела, че нарушението обхваща и LCD за телевизори, и третото — от обстоятелството, че в стойността на релевантните продажби, приети от Комисията за изчисляването на наложената му глоба, са били неправилно включени други продажби освен тези, които се отнасят до обхванатите от картела LCD.

11.

В обжалваното съдебно решение Общият съд уважава последното основание и в резултат на това намалява размера на налаганата на жалбоподателя глоба на 288 млн. евро ( 6 ). Той отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

12.

С първата част от основанието, отнасяща се до понятието „продажби, с които е свързано нарушението“, жалбоподателят твърди, че в стойността на продажбите, взети предвид за изчисляването на глобата, Общият съд е включил продажбите му на готови изделия в ЕИП като „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“, а тези продажби не са свързани с нарушението по смисъла на точка 13 от Насоките от 2006 г.

13.

Комисията счита, че Общият съд правилно е отхвърлил довода на жалбоподателя. Доводът не бил съобразен с факта, че цената на обхванатите от картела LCD засягала цената на готовите изделия и че тайните практики се отнасяли както до LCD, които трябвало да бъдат продавани на трети лица, така и до LCD, предназначени за доставка в рамките на групата. Това били фактически констатации на Общия съд, които не могат да се преразглеждат в рамките на производство по обжалване. Щяло да бъда погрешно да се твърди, че няма разлика между продажба на трето лице и доставка в рамките на групата. Действителното навлизане на пазара — тоест първата „действителна продажба“ — се извършвало в момента и на мястото, където предприятието продава готовото изделие.

14.

С втората част от основанието, отнасяща се до решение Europa Carton/Комисия (T‑304/94, EU:T:1998:89), жалбоподателят счита, че Комисията не се е съобразила с това решение, тъй като вместо да третира продажбите в рамките на групите по същия начин като продажбите на трети лица, тя е приложила по отношение на други адресати на спорното решение различен критерий за определяне на мястото на техните продажби в рамките на групите.

15.

Според Комисията решение Europa Carton/Комисия (EU:T:1998:89) потвърждава, че тя може да вземе предвид стойността на изделие, предмет на картел, независимо дали участник в картела продава пряко въпросното изделие на пазара или предварително го използва за производство на друго готово изделие. Обратно, това решение не задължавало Комисията да счита мястото на вътрешна доставка като мястото на продажба на обхванатото от картела изделие за определянето на връзката с територията на ЕИП.

16.

С третата част от основанието, отнасяща се до решение Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия (89/85, 104/85, 114/85, 116/85, 117/85 и 125/85—129/85, EU:C:1988:447, наричано по-нататък „решението Целулоза I“), жалбоподателят твърди, че съгласно това решение в компетентността на Съюза не попадат всички продажби, реализирани в рамките на ЕИП, а само продажбите в ЕИП на съответното изделие, обхванато от съгласуваното действие, за което се отнася констатацията за нарушение.

17.

Според Комисията Общият съд правилно е заключил, че посоченото решение не е пречка при изчисляването на глобата Комисията да отчита реализираните от InnoLux „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“.

18.

С четвъртата част от основанието, отнасяща се до решение Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия (6/73 и 7/73, EU:C:1974:18), жалбоподателят счита, че би било в противоречие с това решение да се приеме, че доставките в рамките на групите на LCD на производствени мощности в ЕИП, както е в случая със Samsung, не са продажби в рамките на ЕИП, когато готовите изделия, за чието производство се използват LCD, се продават извън ЕИП.

19.

Според Комисията жалбоподателят тълкува неправилно посоченото решение. Всъщност в решението се разглеждало приложното поле ratione materiae на член 102 ДФЕС, а не се третирало изчисляването на глобите в случаите на картели и следователно то не било от полза за главната теза на жалбоподателя, според която за изчисляването на глобата Комисията е длъжна да не взема предвид продажбите на LCD, реализирани от InnoLux в ЕИП посредством готови изделия.

20.

С петата част от основанието, отнасяща се до екстериториалното прилагане на правилата на Съюза относно конкуренцията, жалбоподателят твърди, че използваният от Комисията и от Общия съд критерий за установяване на мястото на неговите доставки в рамките на групите води до риск от едновременно налагане на други санкции и от спорове за компетентност с други органи по конкуренция.

21.

Комисията счита, че твърдението в тази част е недопустимо, тъй като доводът е изтъкнат за пръв път в производството по обжалване. При всички положения доводът бил хипотетичен и неоснователен — логично било да има само една първа „действителна продажба“.

22.

На мнение съм, че всички тези доводи са взаимосвързани и се припокриват по такъв начин, че e необходимо да се разгледат заедно.

23.

Точка 13 от Насоките от 2006 г. предвижда, че „[п]ри определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено […] в даден географски район в ЕИП“ (курсивът е мой).

24.

В разглеждания случай, за да изчисли налаганата на жалбоподателя глоба, Комисията е взела предвид, посредством понятието — използвано впрочем за пръв път от нея (относно последващите дела вж. точка 2 от настоящото заключение) — „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“, частта от стойността на вътрешните продажби на LCD на жалбоподателя, която е могла да съответства на стойността на включените в готовите изделия LCD, при положение че жалбоподателят е продал последните на установени в ЕИП трети предприятия. Всъщност всички вътрешни продажби на LCD, до които се отнася нарушението, са били реализирани от жалбоподателя извън ЕИП на субекти, част от групата, които са ги включвали в готови изделия (компютри и телевизори) и впоследствие са продавали последните в ЕИП на несвързани трети предприятия.

25.

Както Съдът потвърди неотдавна в решение Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 57—59; вж. също моето заключение по това дело, C‑580/12 P, EU:C:2014:272, т. 21 и сл.), от една страна, „точка 13 от Насоките от 2006 г. има за цел, за изчисляването на глобата, която следва да се наложи на дадено предприятие, като отправна точка да се приеме сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него“, и от друга, Съдът приема, че е важно глобата да „отразява реалния обхват на съответния картел“ и че „делът на общия оборот, формиран от продажбата на [изделията], предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на това нарушение. Затова не следва да се прави разлика между тези продажби в зависимост от това дали те са реализирани с несвързани трети лица, или със субекти, които са част от същото предприятие. Неотчитането на стойността на продажбите, попадащи в последната категория, непременно би довело в крайна сметка до създаване на неоснователно предимство за вертикално интегрираните дружества, като им помогне да избегнат санкция, пропорционална на тяхното значение на пазара на [изделията], които са предмет на нарушението“ (курсивът е мой).

26.

В този смисъл в същото решение (точка 57) е прието, че ако понятието „стойност на продажбите“, предвидено в точка 13 от Насоките от 2006 г., следва да се разбира като отнасящо се единствено до оборота, реализиран само от продажбите, за които е установено, че действително са били засегнати от този картел, то „[…] не може да се разпростира до степен, в която да включва реализираните от разглежданото предприятие продажби, непопадащи в обхвата на твърдения картел“ ( 7 ).

27.

Предвид това бих искал да добавя, както с основание приема Общият съд в точка 66 от решение Team Relocations и др./Комисия (T‑204/08 и T‑212/08, EU:T:2011:286), че „от постоянната съдебна практика следва, че частта от оборота, свързана със стоките, предмет на нарушението, може да даде точни указания за обхвата на дадено нарушение на съответния пазар […]. По-конкретно, оборотът, реализиран от изделията, които са предмет на ограничителна практика, представлява обективен критерий, който дава точна мярка за вредата, нанесена от тази практика на нормалната конкуренция […]. Този принцип е възприет в Насоките от 2006 г.“. Посоченото решение е потвърдено с решение на Съда по дело Team Relocations и др./Комисия (C‑444/11 P, EU:C:2013:464).

28.

В разглеждания случай обаче е безспорно, че продажбите на готови изделия, осъществени от субектите от групата на жалбоподателя на несвързани трети лица в ЕИП, които са взети предвид при изчисляването на налаганата на жалбоподателя глоба, не са били реализирани на релевантния пазар, засегнат от установеното в спорното решение нарушение. Съдът потвърждава окончателно в решение Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (EU:C:2014:2363), че ако Комисията няма основание да прави разлика между вътрешните и външните продажби, тя по принцип няма основание и да третира само външните продажби като „действителни продажби“ ( 8 ).

29.

Макар самият Общ съд да признава в точка 74 от обжалваното съдебно решение, че възприетият в случая от Комисията подход е трудно съвместим със съдебната практика, възниква въпросът дали и доколко Общият съд, след като не е приложил просто съдебната практика ( 9 ), е имал право — по думите му — да я „пригоди“„спрямо обстоятелствата в случая“, които се характеризират с факта, че жалбоподателят е вертикално интегрирано предприятие, което е използвало извън ЕИП обхванатите от картела LCD за производство на готови изделия, продавани в ЕИП, „за да постигне предвидената от същата съдебна практика цел да не бъдат благоприятствани вертикално интегрираните предприятия, участвали в картел“ (точка 74 от обжалваното съдебно решение).

30.

Въпреки това използваната в случая от Комисията методология означава, че се отчитат (вътрешните) продажби на съответното изделие, които са били изцяло реализирани извън ЕИП и следователно според мен на тази методология трябва да се гледа като на разширяване на териториалната компетентност на Комисията по отношение на картел, създаден и прилаган в трети страни, с единствения мотив, че Комисията „предполага“, че този картел поражда определени последици в ЕИП поради продажбите на тази територия на готови изделия, в които е включено съответното изделие, на несвързани трети предприятия ( 10 ).

31.

Всъщност в случая, тъй като (вътрешните) продажби от жалбоподателя на изделията, предмет на нарушението, не са били осъществени в ЕИП, а готовите изделия, в които те са били включени и които са продавани в ЕИП от субекти от групата на жалбоподателя, не са предмет на нарушението, трудно и дори невъзможно е да се поддържа, че картелът е бил „приложен“ в ЕИП по смисъла на решение „Целулоза I“ (точки 13, 16 и 17 от това решение).

32.

Следва да се отбележи укоримият характер на положените от Комисията усилия в спорното решение (съображения 9 и 381) за разграничаване на „действителните“ продажби в рамките на групите, тоест които могат да се отчитат като такива за изчисляването на глобата, и продажбите, които не са такива, тоест които могат да не бъдат взети предвид и да бъдат заменени с „действителните“ продажби на трети лица на LCD, включени в готово изделие — т.нар. „преработено изделие“. В случая InnoLux може да бъде преследвано от орган по конкуренцията в Азия за точно същите продажби като разглежданите в настоящия случай.

33.

Впрочем Комисията изглежда е забравила, че Общият съд основателно вече отхвърли аналогичен довод на жалбоподателя в решение Europa Carton/Комисия (EU:T:1998:89, т. 113 и 121—123), а именно че вътрешните доставки не трябва да се вземат предвид, тъй като те не представляват „действителна продажба“. Както посочих по-горе, този подход беше потвърден наскоро от Съда в решение Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (EU:C:2014:2363).

34.

В заключение смятам, че вътрешните продажби трябва да бъдат взети предвид на същото основание, както продажбите за трети лица, но да бъдат изключени, ако се осъществяват извън територията на Съюза, поради което делото следва да се разгледа от гледна точка на териториалния обхват на правото на Съюза.

35.

На този етап би било интересно да се направи паралел между разглежданите в настоящия случай правила и тези, които са приложими в Съединените щати. За разлика от параграф 1 от американския закон Sherman Act, който съдържа обща забрана за всякаква комбинация за ограничаване на търговията между няколко щата или чужди нации, и не предвижда географско ограничение, член 101 ДФЕС изрично забранява „всички споразумения между предприятия […] и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар“ (курсивът е мой). Същото правило следва mutatis mutandis от текста на член 102 ДФЕС („злоупотреба […] с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар“).

36.

Всъщност, като анализира текста на член 101 ДФЕС (тогава член 85 ЕО), в решение „Целулоза I“ (точка 11 и сл.) Съдът по същество приема, че съгласувана практика може да ограничи конкуренцията в рамките на общия пазар и следователно да попадне в териториалното приложно поле на член 85 ЕО само ако се отнася до продажби на съответното изделие директно на купувачи в Общността и ако продавачите се конкурират ценово, за да спечелят поръчки от тези клиенти.

37.

Съдът достига до заключение в този смисъл въз основа на анализа на текста на член 85 ЕО, като добавя, че „[п]ри това положение компетентността на Общността за прилагане на нейните правила за конкуренция към подобно поведение се упражнява в рамките на всеобщо признатия в международното публично право принцип на териториалност“ (точка 18 от същото решение). Следователно член 101 ДФЕС (или впрочем член 102 ДФЕС) не поражда въпроси във връзка с териториалната компетентност с оглед на международното публично право, защото именно предвид начина, по който е формулиран текстът му, е ясно, че той не се прилага екстериториално.

38.

Поради тази причина не е необходимо в Съюза да има аналогичен на американския закон „The Foreign Trade Antitrust Improvements Act“, въвеждащ по законодателен ред т.нар. тест за „квалифицирани последици“, за да се изключат от параграф 1 от Sherman Act констатираните в чужбина действия, които нямат „пряко, значително и разумно предвидимо въздействие върху търговията на Съединените щати“. Всъщност, за разлика от Sherman Act, в текста на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС ясно се посочва, че последните се отнасят единствено до практики, които ограничават конкуренцията в Съюза, но не и извън него.

39.

В този контекст имам предвид неотдавнашното дело Motorola Mobility v. AU Optronics (№ 14‑8003), разгледано от U.S. Court of Appeals (7th Circuit), което се отнася до същия световен картел като разглеждания в настоящото производство по обжалване. Това дело повдига въпроси и има отношение към подобни на разглежданите факти, по-специално за екстериториалното прилагане на конкурентното право (в случая американското право). По това дело Motorola, установено в Съединените щати, обвинява международен картел (същият, както в настоящия случай) в нарушаване на Sherman Act относно картелиране на цени на LCD, продавани на някои от неговите установени извън Съединените щати дъщерни дружества, които са ги използвали в производството на готови изделия, доставяни впоследствие на тяхното дружество майка в Съединените щати.

40.

В „amicus curiae brief“, изпратено до U.S. Court of Appeals, белгийският орган по конкуренцията ( 11 ) подкрепя ограничително тълкуване на териториалната компетентност по американското антитръстово законодателство съгласно принципа на запазване на добрите международни отношения (comitas gentium) и отбелязва, че разширително прилагане на американското право би имало като резултат подкопаване на (ефективността на) прилагането на белгийското и европейското конкурентно право, както и на правото на други страни. По това дело са представени подобни „amicus curiae briefs“ по-специално от Тайван и Япония.

41.

В решението, постановено няколко месеца след обжалваното съдебно решение, U.S. Court of Appeals отхвърля жалбата на Motorola и постановява, че Sherman Act е неприложим, приемайки, че въздействието на картела върху американския пазар — дори да се предположи, че то е съществено и разумно предвидимо — е „косвено“, тъй като участниците в картела не продавали LCD в Съединените щати, а те били продавани в чужбина на предприятия (дъщерни дружества на Motorola), които ги включвали в изделия, впоследствие изнасяни и препродавани в Съединените щати. U.S. Court of Appeals подчертава също риска от твърде голямо разширяване на приложното поле на Sherman Act.

42.

Гореизложеното показва, че и по настоящото дело разширителното тълкуване на териториалното приложно поле на конкурентното право на Съюза би могло да доведе до спорове за компетентност с чуждестранни органи по конкуренция, както и до двойни наказания за предприятията.

43.

Впрочем съдилищата на Съюза винаги са признавали важността на строгото спазване на териториалната компетентност ( 12 ) за предотвратяване на нарушаването на принципа non bis in idem ( 13 ), прогласен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. От решение SGL Carbon/Комисия (C‑308/04 P, EU:C:2006:433, по-специално т. 29 и 32) следва, че за Съда превишаването на териториалната компетентност от орган по конкуренция води до риск от едновременно налагане на санкции за предприятията, до които се отнася разследването. В случая, макар Комисията да налага глоба за сделка, отнасяща се до компонент, доставен в страна, която не е членка на ЕИП, тъй като готовото изделие, за чието производство се използва този компонент, е било продадено в ЕИП, същата сделка може да бъде санкционирана два пъти. Първият път в държавата, която не е членка на ЕИП, в която компонентът е бил доставен, и след това още веднъж в ЕИП (съгласно подхода на Комисията, че този компонент се използва за производството на готово изделие, предмет на окончателна продажба в ЕИП).

44.

Струва ми се, че — освен при допълнително доказване на квалифицирани последици от картела в ЕИП — Комисията стига твърде далеч, когато санкционира картели относно изделия, произвеждани и продавани извън ЕИП, само защото впоследствие те са „преработени“ или включени в други изделия, които (всички или само част от тях) пристигат в ЕИП.

45.

Следва да се отбележи, че при образуването на производството за нарушение Комисията първоначално е квалифицирала разглежданите продажби като „непреки продажби в ЕИП“ (вж. съображение 391 и сл. от спорното решение). Едва впоследствие тя решава да ги квалифицира по-скоро като „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ ( 14 ). Дали това е било опит на Комисията по-успешно да оправдае използването на ново понятие?

46.

Според мен при всички положения не може да се приеме, че продажбите в ЕИП на готови изделия, за чието производство са използвани LCD, осъществени от отделни единици на групата InnoLux, установени извън ЕИП, представляват по смисъла на решение „Целулоза I“ прилагане в ЕИП на картел по отношение на цените при продажбата на LCD. Всъщност такива продажби не е възможно да се приравнят на продажби в ЕИП на LCD на картелни цени. От една страна, продажбата на самите готови изделия не може да се характеризира като прилагане на картела за LCD в ЕИП, тъй като продажбите на готови изделия, за чието производство се използват LCD, не попадат в обхвата на установеното от Комисията нарушение на член 101 ДФЕС. От друга страна, самите използвани за производство LCD не са били предмет на продажба на съгласувани цени в ЕИП. В случая „прилагането на картела“ е осъществено извън ЕИП при извършване на доставката на LCD на субектите, които са ги използвали за производството на готови изделия.

47.

Различното третиране от гледна точка на приложното поле на член 101 ДФЕС на непреките продажби на LCD в ЕИП според това дали „преработените изделия“ се предлагат на пазара от трети предприятия, които са закупили тези LCD от участници в картела, или се предлагат на пазара от дъщерни дружества на участници в картела, закупили LCD в резултат на доставки в рамките на вертикално интегрирана група, би довело до поставяне на последните в по-неблагоприятно положение спрямо производители на LCD, които не са интегрирани надолу по веригата ( 15 ).

48.

Следователно е ясно, че компетентността на Комисията спрямо разглежданите продажби може да се обоснове в случая само като се приложи критерият „квалифицирани последици“.

49.

Редица генерални адвокати подкрепят признаването на този критерий от Съда, което би позволило конкурентното право на Съюза да се приложи към антиконкурентни действия или споразумения, констатирани извън ЕИП, но които имат отражение в ЕИП. Така е посочено по-специално от генералния адвокат Mayras в неговото заключение по дело Imperial Chemical Industries/Комисия (48/69, EU:C:1972:32) (по което картелът има преки и непосредствени, съществени и предвидими последици в Общността) и от генералния адвокат Darmon в неговото заключение по съединени дела Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия (89/85, 104/85, 114/85, 116/85, 117/85 и 125/85—129/85, EU:C:1988:258) ( 16 ).

50.

Самата Комисия отдавна твърди, че критерият „квалифицирани последици“ определя външната граница на нейната компетентност ( 17 ).

51.

В решение Gencor/Комисия (T‑102/96, EU:T:1999:65, т. 92) Общият съд използва също този критерий, като във връзка с оспорването на компетентността на Комисията за прилагане на Регламента относно контрола върху концентрациите на предприятия към концентрация между субекти, установени извън Общността ( 18 ), поставя изискване за „непосредствени, съществени и предвидими последици“. Не виждам убедителна причина за ограничаване на прилагането на този критерий само до концентрации на предприятия ( 19 ).

52.

В решение Haladjian Frères/Комисия ( 20 ) Общият съд изтъква също така по отношение на „споразумение за закупени в Съединените щати изделия с цел продажбата им в [Съюза че], […] [с]амо обстоятелството, че дадено поведение поражда определени последици, независимо какви са те, върху икономиката на [Съюза], не представлява само по себе си достатъчно тясна връзка, която допуска обосноваването на компетентността на [Съюза]. За да бъдат взети предвид, тези последици трябва да са съществени, тоест чувствителни и непренебрежими“.

53.

Макар и да е вярно, че Съдът не отхвърля критерия „квалифицирани последици“, той също така не се произнася изрично по възможността за използването му ( 21 ). Въпреки че го одобрявам, в настоящото производство по обжалване този въпрос не се поставя, тъй като според мен доказването от страна на Комисията на наличието на квалифицирани последици на картела за конкуренцията в ЕИП е крайно недостатъчно.

54.

Тъй като ЕИП е пазарът, защитен с приложимите в случая правила, a priori е трудно да се направи връзка между разглежданите в настоящия случай продажби в Азия и правилата на ЕИП за конкуренцията или структурата на конкуренцията в ЕИП на изделията, до които се отнася нарушението, освен ако се направи извод — посредством анализ на пазара на готовото изделие в ЕИП — че картелът, обхванал LCD на азиатския пазар, също е довел до нарушаване на конкуренцията на пазара на готовите изделия в ЕИП. В спорното решение обаче Комисията не постъпва по този начин и не посочва, нито доказва в достатъчна степен, че конкуренцията в ЕИП на пазара на готови изделия е била нарушена, нито дори че нарушението е обхващало определянето на цените или продажбата на готовите изделия, в които обхванатите от картела LCD са били включени.

55.

В спорното решение Комисията е установила единствено нарушение на член 101 ДФЕС ( 22 ), свързано единствено с LCD (вж. съображения 1 и 377 от спорното решение), като е отбелязала само, че „[п]родажбите на LCD екрани на клиенти в рамките на групите в случая са част от обсъжданията в картела“ [неофициален превод] и че можело „логично да се предполага, че прилаганият картел е имал последици за преките продажби посредством преработените изделия“ [неофициален превод] (съображение 394 от спорното решение; курсивът е мой), което по никакъв начин не е равнозначно на доказване на квалифицирани последици на картела за пазара на ЕИП.

56.

От една страна, е ясно, че (установяването на) нарушението не се отнася пряко до готовите изделия. От друга страна, от представената пред Съда преписка е видно, че то не се отнася до тях и косвено. Всъщност в Насоките от 2006 г. ясно се посочва, че думата „косвено“ в точка 13 от тях е предназначена да обхване случаите „например при […] споразумения за фиксиране на цени на даден продукт, когато цената на този продукт след това служи като основа за цената на продукти с по-ниско или по-високо качество“ ( 23 ). Настоящият случай обаче не е такъв. От преписката не е видно картелните цени на LCD да представляват референтна цена на LCD с по-ниско или по-високо качество. От преписката също така не се установява, че те служат за отправна точка за определяне на цените на готовите изделия, за чието производство са използвани.

57.

В точки 48 и 49 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че изборът на Комисията да вземе предвид „преките продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ според него e „дотолкова повече обоснован, че видно от доказателствата в [спорното] решение [съображение 394] — неоспорени от жалбоподателя — продажбите на обхванатите от картела LCD, които са били вътрешни за предприятията в картела, са били осъществявани по цени, повлияни от последния“, и че „участниците в картела са знаели, че цените на обхванатите от картела LCD засягат цените на готовите изделия, в които те са включени“ (вж. съображения 92 и 93 от спорното решение). Ако случаят е бил такъв, това обаче не променя факта, че тези понятия „влияние“ и „засягане“ не са достатъчни, за да се докажат „квалифицирани последици“ в ЕИП. Впрочем изглежда, че тези констатации се отнасят до всички участници в картела, без да се правят повече разграничения между „действителните“ продажби в рамките на групите, които могат да се отчитат като такива за изчисляването на глобата, когато се осъществяват в ЕИП, и продажбите, които не са такива и които според Комисията могат да бъдат заменени с „действителните“ продажби на трети лица на LCD, включени в готово изделие ( 24 ).

58.

В случая Общият съд подчертава в точка 70 от обжалваното съдебно решение, че Комисията трябва да може да проследи какво е „отражението“ от замислен извън ЕИП картел „върху конкуренцията на вътрешния пазар“ и да наложи „глоба, пропорционална на оказаната от този картел вреда върху конкуренцията на този пазар“. В този смисъл Общият съд добавя, че „когато създадените от жалбоподателя и обхванати от картела LCD са били включени в готови изделия от дружества, които, както и жалбоподателят, са част от същото предприятие, при което предприятието е продало готовите изделия в ЕИП, следва да се приеме, че картелът е засегнал осъществените до момента на тази продажба сделки“. Този извод ми се струва най-малкото прибързан, доколкото Комисията не е доказала, че нарушение, свързано с определянето на цената на LCD, непременно оказва някакво влияние върху определянето на цените на готовите изделия. Освен това много производители на готови изделия не са участвали в производството, довело до спорното решение. Изявлението на Комисията в съображение 394 от спорното решение (съображение 389 във френския текст), че „логично е да се предполага, че прилаганият картел е имал последици за преките продажби посредством преработените изделия“ [неофициален превод], както признава и Комисията, е само една хипотеза, тъй като в спорното решение тя не представя никакви доказателства за това, че продажбата на готовите изделия е била засегната в достатъчна степен, за да може да се говори за „квалифицирани последици“ в ЕИП от въпросния картел, понятие, което най-малкото изисква наличие на непосредствени, съществени и предвидими, а не просто възможни или предполагаеми последици.

59.

Ако Комисия иска да включи разглежданите продажби при изчисляването на глобата, тя „не може да използва само обикновена презумпция, а трябва да представи […] конкретни, достоверни и достатъчни улики, които позволяват да се прецени действителното въздействие на нарушението по отношение на конкуренцията на посочения пазар“ (вж. решение Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, EU:C:2009:505, т. 82). Следователно не е достатъчно Комисията да се основава на презумпцията за съществуването на такива последици, а би могъл да се постави дори въпросът дали Комисията е искала да провери и да измери отражението на картела върху пазара на готовите изделия в ЕИП.

60.

За жалбоподателя друг проблем, свързан с понятието „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“, произтича от факта, че Комисията неоснователно премества мястото на осъществяване на разглежданата сделка от мястото на действителната доставка и използване на LCD към мястото на продажба на готовото изделие, за чието производство е използвано това LCD. Мястото на продажба на LCD обаче е в Азия, а не в ЕИП. Поради това, когато Комисията приравнява продажбата на готовото изделие на продажбата на използваното за неговото производство LCD, тя всъщност третира вътрешните доставки на екрани, извършени в рамките на InnoLux в Тайван и Китай, като извършени в ЕИП, макар да е смятала, че доставките на екрани в рамките на групите, извършвани от Samsung от Южна Корея към предприятията му в ЕИП, са били осъществявани извън ЕИП само защото Samsung продава извън ЕИП готовите изделия, за чието производство се използват тези LCD ( 25 ).

61.

Вярно е, че както Комисията е приела в съображение 383 от спорното решение, „вземането предвид на критерия за доставката за определяне на стойността на продажбите създава здрава връзка с ЕИП“, но както е постановил Общият съд в решение Brouwerij Haacht/Комисия (T‑48/02, EU:T:2005:436, т. 59, което не е обжалвано пред Съда), „при изчисляване на наложената глоба за извършеното нарушение ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на вреди на други оператори, и по-специално потребители, не може да бъде преценена с оглед на изделия, различни от тези, които са предмет на картела“.

62.

Както впрочем предписват Насоките от 2006 г., от които Комисията не може да се отклони, без да изложи съвместима по-специално с принципа на равно третиране специфична и обективна обосновка ( 26 ) (а такава не е представена в случая), глобите трябва да се основават на продажбите, предмет на нарушението. Следователно Комисията не може да вземе предвид продажбата на изделия надолу по веригата, тоест на изделия, които не са предмет на нарушението, дори ако изделия, предмет на нарушението, са били използвани за тяхното производство.

63.

В решение „Целулоза I“ (точки 16 и 17) Съдът приема, че „определящият“ елемент от компетентността на Комисията да прилага забраните, установени от конкурентното право на Съюза, не е мястото на създаване на картела, а мястото на неговото прилагане ( 27 ). В точка 18 от същото решение Съдът посочва, че компетентността на Съюза се „упражнява в рамките на всеобщо признатия в международното публично право принцип на териториалност“. В точка 12 от същото решение обаче Съдът отбелязва, „че основните източници на снабдяване с целулоза са извън Общността […] и че следователно пазарът обхваща целия свят. Когато производители на целулоза, установени в тези страни [извън Съюза], извършват продажби директно на купувачи в Общността и се конкурират ценово, за да спечелят поръчки от тези клиенти, е налице конкуренция в рамките на общия пазар“ (курсивът е мой). Само когато „тези производители се споразумяват за цените, предлагани на техните установени в Общността клиенти, и когато прилагат това споразумение чрез продажби на действително съгласувани цени, те участват в съгласувана практика, имаща за цел и последица ограничаването на конкуренцията на общия пазар по смисъла на член 85 от Договора“ (точка 13 от решение „Целулоза I“; курсивът е мой), след което Съдът заключава, че „[в] случая производителите прилагат картел по отношение на цените в рамките на общия пазар“ (точка 17 от посоченото решение).

64.

Следователно, когато се разглежда приложимостта на конкурентното право на Съюза, отправната точка се състои в установяване на мястото, където конкуренцията се осъществява по отношение на изделието, за което се отнася съгласуването.

65.

Това, което води до упражняване на компетентността на Съюза по силата на развития в решение „Целулоза I“ критерий за прилагане на картел, е продажбата в ЕИП на съответното изделие, обхванато от съгласуваното действие, в настоящия случай това са LCD ( 28 ). В спорното решение обаче не се установява наличието на съгласувано действие по отношение на готови изделия, в които са включени LCD, произведени от участниците в картела. Общият съд не зачита и установения в решение „Целулоза I“ критерий, когато в точка 46 от обжалваното съдебно решение посочва, че продажбите на готови изделия, които включват LCD, „наруш[ават] конкуренцията в ЕИП“. Достатъчно е да се отбележи, че продажбите на готови изделия не са били реализирани на засегнатия от нарушението пазар на ЕИП, тоест на пазара на LCD. Накрая, противно на приетото от Общия съд в точка 47 от обжалваното съдебно решение, не е достатъчно да се установят „свързаните [по какъвто и да е начин] с ЕИП продажби“, за да се установи териториалната приложимост на конкурентното право на Съюза с оглед на критерия, установен с решение „Целулоза I“. Трябва да се докаже наличието на продажби в ЕИП на засегнатото от нарушението изделие, тоест на LCD, а продажбата на отделно изделие, за чието производство се използва LCD, който не е предмет на продажбата, не отговаря на това условие.

66.

Накрая, считам, че в контекста на въпроса за териториалната компетентност, който се поставя в настоящото производство, Комисията е била длъжна да тълкува ограничително Насоките от 2006 г. — особено ако припомня, че „процедурата, при която [Комисията] налага глоба за нарушаване на забраната за определяне на цени и подялба на пазари, предвидена в член 81, параграф 1 ЕО, попада в „наказателноправната област“ по смисъла на член 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.], която постепенно е оформена от Европейския съд по правата на човека“ ( 29 ).

67.

От всичко гореизложено следва, че първото основание трябва да бъде уважено.

68.

Следователно необходимо е да се отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че доставките на LCD в рамките на групите от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван попадат в приложното поле на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП единствено с мотива че готовите изделия, за чието производство се използват LCD във въпросните предприятия, се продават в ЕИП от жалбоподателя.

69.

С първата част относно прибягването до понятието „единно предприятие“ като разграничителен критерий жалбоподателят изтъква, че извършеното от Общия съд разграничение между вертикално интегрираните предприятия в зависимост от това дали образуват единно предприятие със свързаните с тях купувачи, не се основава на никаква съществена разлика. Така в решение LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (T‑128/11, EU:T:2014:88), за да отхвърли довода на LGD, че продажбите на LCD на неговите дружества майки следвало да се изключат, Общият съд не се е позовал на обстоятелството, че въпросните продажби са се осъществявали в единно предприятие. Жалбоподателят се позовава и на точка 140 от това решение и изтъква, че не било логично да се разграничават вертикално интегрирани дружества според това дали техните относими продажби са предназначени за свързани дъщерни дружества или за дружества майки.

70.

Комисията твърди, че доводът на жалбоподателя е неоснователен.

71.

Най-напред следва да се отбележи, че тъй като второто основание, повдигнато от жалбоподателя, не може да доведе до по-широка по обхват отмяна, поначало не е необходимо да бъде разглеждано ( 30 ). Само по съображения за изчерпателност и при условията на евентуалност (в случай че Съдът реши да не възприеме моите изводи във връзка с първото основание) ще разгледам и второто основание.

72.

При всички положения се налага констатацията, че направеното от Общия съд разграничение между участниците в картела — според критерия за понятието „предприятие“ по смисъла на член 101 ДФЕС — за да се определят участниците в картела, които са вертикално интегрирани предприятия със свързаните с тях купувачи, и тези, които са самостоятелни спрямо последните, намира солидно основание в съдебната практика ( 31 ).

73.

Извън въпроси, свързани по-специално с екстериториалната компетентност на Комисията и отнасящата се до нея съдебна практика, които са подробно изследвани при анализа на първото основание, считам, че при разграничението между доставките в рамките на групите и продажбите на трети лица Комисията и Общият съд не са провели произволно разграничение. Всъщност в случая те само разграничават вертикално интегрираните предприятия от тези, които не са, като при това разграничение, в противоречие с американското право в областта на конкуренцията, (обективното) понятие „единно предприятие“ е напълно валидно за правото на Съюза. Според мен настоящата част следва да бъде отхвърлена само на това основание.

74.

Освен това, обратно на твърдяното от жалбоподателя, положението на LGD е било различно от това на вертикално интегрирани предприятия като InnoLux. Всъщност LGD е било отделно от своите дружества майки предприятие. Поради липсата на вертикална интеграция всички продажби в ЕИП на LCD, извършени от LGD на последните, са били взети предвид при изчисляването на глобата като „преки продажби в ЕИП“. Следователно понятието „единно предприятие“ позволява да се направи обективно разграничение между различни положения.

75.

От това следва, че първата част от второто основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

76.

С втората част от второто основание във връзка с твърдените грешки относно метода за изчисляване на глобата, приложен за доставките на LCD в рамките на групите от LGD и AUO, жалбоподателят смята, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 93 и 94 от обжалваното съдебно решение се е позовал на принципа на законност, за да отхвърли доводите му, изведени от принципа на равно третиране. Всъщност от решение Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др. (C‑628/10 P и C‑14/11 P, EU:C:2012:479) следвало, че само когато дадена страна поиска да се ползва от незаконосъобразен метод за изчисляване на глобата, може да бъде изтъкнат принципът на законност, за да ѝ бъде отказана тази възможност. В случая обаче жалбоподателят е бил лишен от възможността да се ползва от напълно законосъобразен метод за изчисляване на глобата. Методът, приложен за доставките от LGD и AUO на LCD в рамките на групите, всъщност бил методът, потвърден от Общия съд и Съда в решения Europa Carton/Комисия (EU:T:1998:89) и KNP BT/Комисия (C‑248/98 P, EU:C:2000:625). В решение LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (EU:T:2014:88) самият Общ съд потвърдил правомерността на този метод и следователно си противоречал.

77.

Комисията твърди, че доводът на жалбоподателя е неоснователен.

78.

Според мен с тази част от второто основание се оспорват мотиви от обжалваното съдебно решение, които са изложени по съображения за изчерпателност, и следователно тя трябва да се отхвърли като безпредметна. Всъщност, макар Комисията неправилно да е приела, че нито LGD, LG Electronics и Philips, нито AUO и BenQ са образували единно предприятие, това не би могло да бъде от полза за жалбоподателя.

79.

При всички положения, както Комисията правилно отбелязва, в разглеждания случай, а и за разлика от случая в делото, по което е постановено решение Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др. (EU:C:2012:479), тя е приложила същия метод (относно единното предприятие) спрямо всички участници в картела. Достатъчно е да се констатира, че нищо в това решение не дава основание да се приеме, че в производството по жалбата за отмяна на InnoLux Общият съд e трябвало да установи също дали Комисията е приложила правилно възприетия по отношение на LGD и AUO метод.

80.

От това следва, че втората част от второто основание трябва да се отхвърли като неотносима и във всички случаи като неоснователна. Ето защо това основание трябва да бъде отхвърлено.

81.

Съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът може, в случай че отмени решението на Общия съд, да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Именно такъв е настоящият случай, тъй като Съдът разполага с всички необходими доказателства, за да се произнесе по жалбата.

82.

Определената от Общия съд намалена глоба (преди закръгляне) e 288437850 EUR (точка 163 от обжалваното съдебно решение; по този въпрос вж. бележка под линия 6 от настоящото заключение). Следователно от тази сума следва да се приспадне частта от глобата, която може да се припише на „преките продажби в ЕИП посредством преработени изделия“, възлизаща на 114681174 EUR. Следователно общият основен размер на глобата (преди закръгляне) e 173756676 EUR. Впоследствие тази сума трябва да бъде закръглена ( 32 ) до окончателния размер от 173000000 EUR. Ще добавя, че Комисията не оспорва тези цифрови данни, представени от жалбоподателя.

83.

Що се отнася до съдебните разноски, след като жалбата на InnoLux е частично уважена, Комисията следва да бъде осъдена да понесе, освен собствените си съдебни разноски, свързани както с първоинстанционното производство, така и с производството по настоящата жалба, и половината от съдебните разноски, направени от InnoLux в тези две производства. InnoLux понася половината от собствените си съдебни разноски, свързани с тях.

84.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда:

85.

При условията на евентуалност, ако Съдът реши да не възприеме моите изводи във връзка с първото основание и го отхвърли, предлагам да отхвърли жалбата в нейната цялост и да осъди InnoLux Corp. да понесе съдебните разноски, направени във връзка с настоящото производство.