1.

Консумацията на изворни термални води става популярна през XIX в., а по-късно в резултат на социалното и културното развитие започва предлагането на такива води на пазара в бутилирана форма. През 1870 г. първата реклама на извора на натурална минерална вода Perrier залага на посланието „принцесата на трапезните води“. В правото на Съюза правната рамка относно натуралните минерални води е обусловена от целта да се установи и осигури свободното движение на стоки, като същевременно се поставя особен акцент върху защитата на потребителите.

2.

В този контекст настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на понятието „натурална минерална вода от един и същ извор“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води ( 2 ), която кодифицира Директива 80/777/ЕИО ( 3 ) — първата, уреждаща в правото на Съюза проблематиката с пазара на бутилирани минерални води, и я заменя. По-специално съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 е забранено предлагането на пазара на вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание.

3.

Спорът в главното производство е между предприятието Hotel Sava Rogaška, gostinstvo, turizem in storitve, d.o.o. (наричано по-нататък „HSR“) и Republika Slovenija (Република Словения), представлявана от Ministrstvo za kmetijstvo in okolje (Министерството на земеделието и околната среда, наричано по-нататък „министерството“), по отношение на отказа на последното да предостави на HSR търговското описание „натурална минерална вода“. Както е видно от преписката, разглежданият в главното производство отказ се основава на факта, че един и същ подземен воден хоризонт захранва два излаза, единият от които е този, за който на HSR е предоставена концесия за експлоатация. Добиваната от другия излаз вода обаче вече е била призната в Словения с конкретно търговско описание, където е широко предлагана на пазара като такава.

4.

Концентрирано върху относително технически понятия и отнасящо се до тълкувателно затруднение, основано на разграничаването между критериите, свързани с обективните свойства на минералната вода, от една страна, и тези, свързани с хидрогеоложката структура на точката ѝ на излизане на повърхността, от друга, това дело предоставя на Съда възможност за първи път да се произнесе по тълкуването на Директива 2009/54, за да разясни целите ѝ, както и ценностите, стоящи в основата на нейното приемане.

5.

Съгласно съображения 5 и 9 от Директива 2009/54:

[…]

6.

Член 1, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Настоящата директива се отнася до водите, извлечени от земята на държава членка и признати от отговорния орган на тази държава членка за натурални минерални води, които съответстват на разпоредбите на приложение I, раздел I“.

7.

В член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 се уточнява:

„Забранява се предлагане на пазара на натурална минерална вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание“.

8.

Приложение I към Директива 2009/54 съдържа в раздел I, озаглавен „Определение“, слените точки:

[…]

[…]“.

9.

Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите ( 4 ) определя рамка за общо управление и опазване на водите, основана не на национални или политически граници, а на хидроложки образувания, тоест на речния басейн, в перспективата на устойчиво развитие. На терминологично равнище в член 2 тя установява сложна структура от определения с висока степен на техничност, като например „водоносен хоризонт“ или „подземен воден обект“.

10.

Директива 80/777, заменена с Директива 2009/54, е транспонирана в словенското право по-специално с Правилника за натуралните минерални, изворните и трапезните води ( 5 ). Съгласно член 4, параграф 1 от този правилник минерална е водата, която освен на някои микробиологични показатели отговаря по-специално на изискванията за произход от подземен воден хоризонт или находище, защитено от всякакво замърсяване, и се добива от извор с една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността. Съгласно член 12, параграф 4 от правилника натуралната минерална вода от един и същ извор може да се предлага на пазара само с една търговска марка.

11.

От преписката е видно, че на 18 юли 2011 г. HSR представя пред министерството заявление за признаване в Словения на търговското описание „ROI Roitschocrene“ за натуралната минерална вода, добивана от излаза с наименование „RgS‑2/88“.

12.

С решение от 26 февруари 2012 г. министерството отхвърля това заявление, с мотива че по силата на член 12, параграф 4 от Правилника и на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 натурална минерална вода от един и същ извор може да се предлага на пазара само под едно търговско описание и че такъв тип вода, добивана от същия водоносен хоризонт, от който и въпросната вода, но от друг излаз (с наименование „V‑3/66‑70“), вече е призната като натурална минерална вода с търговското описание „Donat Mg“ по силата на решение от 3 юли 2001 г. и е предлагана на пазара като такава.

13.

HSR подава жалба за отмяна на това решение пред Upravno sodišče (Административен съд), като поддържа, от една страна, че от излаза RgS‑2/88 не се добива същата вода като тази от V‑3/66‑70 и от друга страна, че следва да се прави разграничение между понятията „извор“ и „водоносен хоризонт“. След като тази жалба е отхвърлена, HSR подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция, като по-специално изтъква, че Административният съд неправилно е тълкувал понятието „извор“, съдържащо се в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54.

14.

В акта си за преюдициално запитване Vrhovno sodišče (Върховен съд) уточнява, че излазите V‑3/66‑70 и RgS‑2/88 имат общ подземен воден хоризонт или находище ( 6 ). Освен това този съд посочва, че натуралната минерална вода Donat Mg е вписана в регистъра на признатите в Словения натурални минерални води и в Списъка на натуралните минерални води, признати от държавите членки ( 7 ), като посоченият извор е Donat ( 8 ).

15.

Запитващата юрисдикция поставя въпроса за тълкуването, което следва да се даде на израза „натурална минерална вода от един и същ извор“ по смисъла на член 8 от Директива 2009/54. Тази юрисдикция отбелязва, че терминът „извор“, използван неколкократно в директивата, не е определен в нея. Предвид различията в текстовете на отделните езици на съдържащото се в глава I, точка 1 от приложение I към тази директива определение „натурална минерална вода“ били възможни няколко негови тълкувания. Именно при тези условия Vrhovno sodišče решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

16.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 25 април 2014 г. Писмени становища представят HSR, правителствата на Словения, Чешката република и Гърция, както и Комисията. HSR, правителствата на Гърция и Словения, както и Комисията вземат участие в проведеното на 4 март 2015 г. съдебно заседание.

17.

С въпросите си запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе с тълкуване на предвидената в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 забрана, по силата на която не е разрешено предлагането на пазара на „натурална минерална вода от един и същ извор“ под повече от едно търговско описание. При все че запитващата юрисдикция представя въпросите под формата на варианти на тълкувателни хипотези, следва да се подчертае, че всички те са съсредоточени върху едно и също понятие. Освен това, въпреки структурирането им, също като всички представили писмени становища по настоящото дело страни предлагам въпросите да бъдат разгледани заедно.

18.

От преписката е видно, че основното затруднение, пред което е изправена запитващата юрисдикция, е свързано с факта, че Директива 2009/54 не съдържа определение на понятието „извор“ и че поради това то би могло да се тълкува по много различни начини. Ако основната цел е потребителят да се предпази от въвеждане в заблуждение, понятието „един и същ извор“ би трябвало да се ограничи до понятието „един и същ излаз“. В такъв случай посоченият термин би обхващал единствено водата, добивана от един и същ излаз, с еднакъв химичен и микробиологичен състав. Ако обаче се възприеме разширено тълкуване, би следвало да се счита, че понятието „един и същ извор“ обхваща водата, добивана от няколко точки на излизане на повърхността, която същевременно е от общ водоносен хоризонт по смисъла на РДВ ( 9 ).

19.

В това отношение е полезно най-напред да се определи обхватът на разглежданото тълкуване.

20.

Следва да се припомни, че хармонизацията в областта на предлагането на пазара на бутилирана вода беше особено дълъг и сложен процес в рамките на вътрешния пазар. Основното противопоставяне между държавите членки беше свързано главно с разногласие по самото понятие за натурална минерална вода ( 10 ). Поради това, въпреки че въпросът за сближаването на законовите разпоредби в областта на хранителните продукти и напитките се поставя от края на 1950 г., директивата за хармонизиране на експлоатацията и предлагането на пазара на минерални води е приета едва през 1980 г. ( 11 ). В международен план този сблъсък се проявява в дебатите относно приемането на Кодекс алиментариус ( 12 ).

21.

Отменената Директива 80/777 се отнасяше до експлоатацията и продажбата на храни, предназначени за консумация от човека, като наблягаше особено на необходимостта от защита срещу рискове от замърсяване поради връзката ѝ с общественото здраве. От друга страна, тя гарантираше правата на потребителите, като благодарение на бутилиране при извора и на подходящо приспособление за затваряне гарантираше, че течността ще запази характеристиките, обосновавали признаването ѝ като минерална вода ( 13 ). Като заменя Директива 80/777, Директива 2009/54 като цяло възпроизвежда същите насоки.

22.

Приета на основание член 95 ЕО (член 114 ДФЕС), Директива 2009/54 се вписва в рамките на сближаването на законодателствата, имащо за цел създаването или функционирането на вътрешния пазар в областта на храните ( 14 ). Съществен елемент с оглед на нейното тълкуване се съдържа в съображение 5 от нея, съгласно което основните цели на всяка правна регламентация, отнасяща се до натуралните минерални води, следва да бъдат защитата на здравето на потребителите, предпазване на потребителите от въвеждане в заблуждение и гарантиране на честна търговия. Всъщност, както подчертава гръцкото правителство, това съображение е добавено към ratio legis на Директива 2009/54 в контекста на преработката на Директива 80/777.

23.

Вярно е, че проблематиката с питейната, и по-конкретно с бутилираната вода, се характеризира с хоризонтална правна уредба. Тази проблематика се урежда от множество актове, сред които са по-специално директивата относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека ( 15 ), директивата за установяване на съставките на натуралните минерални води, които могат да представляват риск за общественото здраве ( 16 ), както и директивата, въвеждаща понятието за води, които са лекарствен продукт ( 17 ). Що се отнася по-специално до правилата за етикетиране, в Директива 2009/54 се съдържат допълнения и дерогации по отношение на общите правила от правната уредба за етикетирането на храните ( 18 ).

24.

Предвид разликите в целите и предмета на правната уредба обаче липсата на легална дефиниция на термина „извор“ в Директива 2009/54 все пак не ми се струва да допуска смесено използване на съдържащите се в РДВ определения. Подобно решение би могло дори да представлява грешка при прилагане на правото.

25.

Всъщност, както Съдът вече е подчертал, РДВ е рамкова директива, приета на основание член 175, параграф 1 ЕО (понастоящем член 192 ДФЕС). Тя установява общите принципи и цялостната рамка за действия по опазването на водите, като осигурява координацията, интеграцията, както и в дългосрочна перспектива развитието на общите принципи и структури за опазване и устойчиво използване на водите в Европейския съюз ( 19 ). РДВ обаче няма за цел пълна хармонизация на правната уредба на държавите членки в областта на водите ( 20 ). От съображение 19 от нея следва, че тя цели поддържането и подобряването на състоянието на водната среда в Съюза. Тази цел с екологично естество е основно обвързана с качеството на разглежданите води ( 21 ).

26.

Действително не може да се изключи термини от няколко директиви всъщност да определят едно и също природно явление, като при това с всеки един от термините водоносен хоризонт, подземен воден хоризонт или находище да се цели да се опише форма на подземен водосбор. Поради неопределеността на взаимовръзката между тези понятия обаче не може да се направи пряко позоваване на техническите понятия от РДВ с оглед на тълкуването на Директива 2009/54.

27.

Накрая ще отбележа, че поставените в рамките на спора в главното производство въпроси, отнасящи се до практиката на националните органи в областта на предоставянето на концесии за добиване на натурална минерална вода, не са релевантни за исканото тълкуване, в смисъл че те не могат да окажат влияние върху тълкуването на самото понятие „минерална вода от един и същ извор“ по член 8, параграф 2 от Директива 2009/54.

28.

Именно в светлината на тези констатации следва да се извърши тълкуването на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54.

29.

Съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 предлагането на пазара на натурална минерална вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание е забранено. Интересно е да се отбележи, че член 8 от Директива 2009/54 не е бил предмет на изменения спрямо предложението за Директива 80/777, представено от Комисията през 1970 г. ( 22 ). Поради това става въпрос за една както постоянна, така и сбито формулирана разпоредба.

30.

Съгласно практиката на Съда обаче, за да се определи обхватът на разпоредба на правото на Съюза, следва да се вземат предвид едновременно нейният текст, контекст и цели, като генезисът на тази разпоредба също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ ( 23 ).

31.

В това отношение ще отбележа, че в настоящия случай тълкуването на термина „един и същ извор“ поражда особено противоречие между обективните свойства на минералната вода, от една страна, и хидрогеоложките характеристики, свързани с извирането ѝ на повърхността, от друга страна. Запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе дали са релевантни по-конкретно разстоянието между излазите, специфичните качества на водата, хидравличната свързаност между излазите и дълбочината им. В представената пред Съда преписка се съдържат няколко становища, в които се оспорват тези аспекти. HSR по-специално отстоява различието между понятията „извор“ и „водоносен хоризонт“.

32.

Според мен такова техническо съпоставяне прави исканото тълкуване ненужно неясно. От своя страна, за да разясня съдържанието на член 8 от Директива 2009/54, възнамерявам да изходя от ключовото понятие в нея, а именно за натурална минерална вода, във връзка с основната цел на тази директива да осигури защитата на потребителите. Тази отправна точка ще позволи да се установи, че за целите на тълкуването на понятието „един и същ извор“ значението на хидрологичните елементи може да се счита за допълващо.

33.

С израза „натурална минерална вода“ по смисъла на раздел I, точка 1 от приложение I към Директива 2009/54 законодателят на Съюза има предвид „здравословна вода от микробиологична гледна точка[ ( 24 )] която произхожда от подземен воден хоризонт или находище […] и се появява на повърхността от извор, експлоатиран от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността“. Това определение следователно обхваща кумулативно две равнища — от една страна, произхода на натуралната минерална вода и от друга, нейната поява на повърхността. Освен това съгласно посочената точка 1 натуралната минерална вода може да бъде разграничена от обикновена питейна вода по своята същност и по първоначалната си чистота.

34.

С оглед на тълкуването на понятието „извор“ това определение обаче не е извън всякакво съмнение, по-специално когато се прави сравнение с текстовете на други езици ( 25 ) и конкретно с текстовете, в които mfksjrsjd pd произход и за поява на водата на повърхността се припокриват, какъвто е случаят с текста на словенски език ( 26 ).

35.

В случай на несъответствия между различните езици на текст от правото на Съюза обаче въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, част от която тя представлява ( 27 ).

36.

В това отношение, както вече отбелязах, законодателят отрежда особено място на защитата на потребителите. Тази цел намира отражение в Директива 2009/54 на няколко равнища. Първо, с оглед съвместяването ѝ с целта за свободно движение на натуралните минерални води директивата налага определянето на общи правила, отнасящи се до микробиологичните изисквания, позволяващи квалифицирането на вода като натурална минерална, както и система за признаване от страна на отговорния орган на държава членка на вода, отговаряща на предписанията на Директивата. Второ, с оглед съвместяването ѝ с целта за защита на здравето на потребителите Директива 2009/54 определя изисквания относно информацията за аналитичния състав на минерална вода във връзка с изискванията за етикетиране като цяло ( 28 ). В този контекст Директивата предписва и спешните мерки, позволяващи да се реагира на рисковете за общественото здраве. Трето, с оглед съвместяване на целта за гарантиране на честна търговия с тази за предпазване на потребителите от въвеждане в заблуждение ( 29 ) Директива 2009/54 набляга на идентифицирането на уникалния произход на минералната вода, пример за което е забраната, която предвижда в член 8, параграф 2.

37.

Ще отбележа, че в своята цялост член 8 от Директива 2009/54 е насочен върху проблематиката с търговското описание в смисъла на обозначаване на географския произход на водата. В този смисъл в член 8, параграф 1 от Директивата се уточнява по-специално, че наименование на местност може да се съдържа в текста на търговското описание, при условие че се отнася до минерална вода, чийто извор се експлоатира на мястото, посочено в описанието. В същия ред на мисли в параграф 2 от посочения член се забранява предлагането на пазара на вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание. Накрая, в член 8, параграф 3 от Директива 2009/54 се набляга на проблематиката с правилното идентифициране на извора и мястото на експлоатация на натуралната минерална вода с оглед на етикетирането и рекламирането.

38.

Следователно, за разлика от правната уредба в областта на марките, съгласно която е напълно възможно за един и същ продукт да се използват няколко марки, член 8 от Директива 2009/54 цели от търговското описание на натуралната минерална вода да може недвусмислено да се определят изворът и географският ѝ произход.

39.

Накрая, от съществено значение е следователно аналитичният състав на водата да отговаря на изискванията на Директива 2009/54 и да бъде сведен до знанието на потребителя, който чрез търговското описание и/или етикетирането трябва да е в състояние да установи елементите на нейния географски произход.

40.

Всъщност, както е видно от посочената директива, натуралната минерална вода е тази, която тече или е добивана от извора и чийто състав, температура и други основни характеристики трябва да бъдат постоянни в рамките на естествената флуктуация. Както подчертава чешкото правителство, целите на съображение 5 от Директива 2009/54 не биха били постигнати, ако минерална вода с едни и същи свойства — макар и добивана от няколко излаза — се предлага на пазара под различни описания.

41.

Поради това понятието „натурална минерална вода“, тълкувано във връзка със съображение 5 от Директива 2009/54, води до констатацията, че целта на законодателя е постигната, когато определението „един и същ извор“ по смисъла на член 8, параграф 2 от тази директива се ограничава до равнището на точка на излизане на натуралната минерална вода, тоест до нейната поява на повърхността по смисъла на точка 1 от приложение I към Директива 2009/54.

42.

За да се очертае по-добре обхватът на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54, се налага да бъдат анализирани някои технически аспекти. В това отношение е полезно да се посочи докладът на Agence française de sécurité sanitaire de l’alimentation (Френската агенция за безопасност на храните, AFSSA) ( 30 ), на който Комисията се позовава в писменото си становище. Що се отнася до хидрогеоложкия контекст, от него следва, че всички натурални минерални води се образуват от инфилтрация на атмосферни води ( 31 ), които извират на повърхността, след като са изминали дълъг път под земята ( 32 ). Подпочвените води се стичат по гравитационен път, докато не достигнат до препятствие за вертикалното им проникване ( 33 ), и се акумулират в подпочвените отвори и пролуки (водоносни хоризонти) ( 34 ), от които впоследствие се оттичат. Когато хидравличният товар в запълнената част на водоносния хоризонт стане по-голям от този във възможните точки на излизане на повърхността, подземната вода изтича от естествени отверстия, каквито са изворите. В този доклад се прави сравнение и между понятията „находище“ ( 35 ) и „водоносна система“ ( 36 ) за определянето на геоложката структура на водите.

43.

Това, което ми се струва определящо при тълкуването на понятието „един и същ извор“, както е посочено по-горе, са, от една страна, констатацията, че „хидрогеоложките положения, при които натуралните минерални води излизат на повърхността, са многобройни и често много сложни“ ( 37 ), и от друга, потвърждаването на разнообразието от естествени отверстия, каквито са изворите на натурални минерални води, с оглед на слоевете на подземно странично натрупване на водите.

44.

Освен това също като генералния адвокат Elmer, който в заключението си по дело Badische Erfrischungs Getränke изразява становище относно определението за минерална вода ( 38 ), ми се струва, че липсата на определение на понятието „извор“ е показателно за намерението на законодателя. Всъщност, ако той бе искал да подчини в основен план понятието „извор“ на хидрогеоложки характеристики, като структурата на водни хоризонти, находища или излази, щеше да е логично да му придаде определено съдържание. Употребата на термина „извор“ в Директива 2009/54 обаче потвърждава, че това понятие се отнася по-скоро до множеството от формите на точки на излизане на повърхността — естествени или получени чрез сондаж — на минералната вода ( 39 ). За сметка на това геоложката структура е от основно значение за определянето на самата натурална минерална вода и нейните характеристики.

45.

Поради тази причина, независимо от хидрогеоложката структура на почвата, от която се добива водата, релевантният елемент за определянето на „един и същ извор“ въпреки всичко е дали натуралната минерална вода е една и съща.

46.

Всъщност натуралните минерални води се определят с оглед на химичен състав с установен единен произход (което е в основата на разграничаването им от пригодените за пиене води чрез обработване, които имат точно същия химичен състав) ( 40 ). В този смисъл за потребителя е важно с едно и също търговско описание да се обозначава една и съща натурална минерална вода. От тази гледна точка критерият, свързан с хидрогеоложката структура на воден хоризонт, подземно находище или водоносен хоризонт в научния смисъл на думата, сам по себе си не е определящ, тъй като геоложките характеристики на пътя на водата към земната повърхност са тези, които оказват влияние върху състава ѝ. Следователно понятието „извор“ по смисъла на Директива 2009/54 се отнася за една или повече естествени, дори и получени чрез сондаж, точки на излизане на повърхността, от които тече една и съща вода по смисъла на приложение I към Директива 2009/54.

47.

При всички положения ще припомня, че натуралната минерална вода по смисъла на Директива 2009/54 трябва да бъде експлоатирана във вида, в който се появява в точката на излизане на повърхността, без обработка, с изключение на отделянето на нестабилни или нежелателни елементи ( 41 ). Освен това в раздел I, точка 3 от приложение I към Директива 2009/54 се уточнява, че „[с]ъставът, температурата и други основни характеристики на натуралната минерална вода трябва да останат постоянни в рамките на естествената флуктуация; по-специално те не трябва да се влияят от възможни колебания в дебита на потока“. Това съображение впрочем се явява в подкрепа на тезата, че съставът на водата, а не геоложката структура на точката ѝ на излизане на повърхността е от решаващо значение с оглед запазването на целта да се осигури защитата на потребителите.

48.

Освен това бих искал да подчертая, че фактът, че водата е с произход от един и същ подземен воден хоризонт или находище, е необходимо, но не и достатъчно условие, за да може тя да се счете за една и съща натурална минерална вода. В този смисъл еднакви по химичен състав води, добити от отделни от гледна точка на движението на водите и на геологията места, не представляват една и съща натурална минерална вода.

49.

С оглед на всичко изложено считам, че „натурална минерална вода от един и същ извор“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54 обозначава вода от една или от повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността, произхождаща от един и същ подземен воден хоризонт или находище, ако тази вода притежава еднакви характеристики, които остават стабилни при всички тези естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността в рамките на естествената флуктуация. Минерални води от няколко точки на излизане на повърхността, естествени или получени чрез сондаж, имащи един и същ воден хоризонт или едно и също находище, но с различни аналитични свойства обаче не са еднакви с оглед на произтичащите от приложение I към Директива 2009/54 критерии и не могат да се считат за произхождащи от един и същ извор.

50.

Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Vrhovno sodišče, както следва:

Изразът „натурална минерална вода от един и същ извор“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води обозначава вода от една или повече естествени или от получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността, произхождаща от един и същ подземен воден хоризонт или находище, ако тази вода притежава еднакви характеристики, които остават стабилни при всички тези естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността в рамките на естествената флуктуация.