This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62014CC0189
Advocate General’s Opinion - 21 May 2015#Chain#Case C-189/14#Advocate General: Bot
Заключение - 21 май 2015
Chain
Дело C-189/14
Генерален адвокат: Bot
Заключение - 21 май 2015
Chain
Дело C-189/14
Генерален адвокат: Bot
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2015:345
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Y. BOT
представено на 21 май 2015 година(1)
Дело C‑189/14
Bogdan Chain
срещу
Atlanco Ltd
(Преюдициално запитване, отправено от Eparchiako Dikastirio Lefkosias (Кипър)
„Преюдициално запитване — Социална сигурност на работниците мигранти — Приложимо законодателство — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“
1. Кое е приложимото законодателство в областта на социалната сигурност в положение като разглежданото в главното производство, при което пребиваващо в Полша лице изпълнява за сметка на установена в Кипър агенция за временна заетост последователни краткосрочни задачи в две държави, когато нито втората държава по полагане на труда, нито продължителността на различните задачи са били определени в трудовия договор и не е могло да бъдат предвидени към момента на искането за издаване на формуляр A1(2)? До това по същество се свежда въпросът, отправен от Eparchiako Dikastirio Lefkosias (Окръжен съд Никозия, Кипър) до Съда.
2. Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между г‑н Chain, служител на Atlanco Ltd (наричано по-нататък „Atlanco“), и това дружество по повод определянето на законодателството, приложимо спрямо г‑н Chain с оглед на заплащането на вноските му за социална сигурност по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност(3) и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на № 883/2004(4).
3. По делото се отстояват две позиции. Едната е в полза на прилагането на член 11, параграф 3, буква а) от основния регламент, в който се въвежда принципното правило за прилагане на закона по местополагане на труда (lex loci laboris), а другата защитава прилагането на член 13, параграф 1, буква б) от него, в която се предвижда специалното правило за прилагане на закона по седалището на предприятието.
4. В настоящото заключение ще изясня съображенията, поради които считам, че член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че урежда положение като разглежданото в главното производство, когато нито държавите по полагане на труда, нито продължителността на заетостта в тях са били определени в трудовия договор и не е могло да бъдат определени към момента на искането за издаване на формуляр A1.
I – Правна уредба
А – Основният регламент
5. В дял ІІ от основния регламент, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, член 11, който предвижда „Общи правила“, гласи:
„1. Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка[(5)]. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.
[…]
3. Съгласно членове 12—16:
а) спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка;
[…]“.
6. Член 13 от основния регламент, озаглавен „Осъществяване на дейност в две или повече държави членки“, предвижда в параграф 1:
„Лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки е подчинено на:
а) законодателството на държавата членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка или ако е наето от различни предприятия или различни работодатели, чието седалище или място на дейност се намира в различни държави членки, или
б) законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, който го е наел, ако то не осъществява значителна част от дейността си в държавата членка по пребиваване“.
Б – Регламентът по прилагане
7. Член 14 от регламента по прилагане урежда подробности, по-специално като внася уточнения във връзка с член 13 от основния регламент. Той има следното съдържание:
„[…]
5. За целите на прилагането на член 13, параграф 1 от основния регламент, лице, което „обичайно осъществява дейност като [н]аето лице в две или повече държави членки“ се отнася, по-специално, до лице, което:
а) докато извършва дейност в една държава членка, същевременно упражнява отделна дейност в една или повече държави членки, независимо от продължителността или естеството на тази отделна дейност;
б) продължително време редува дейности, с изключение на такива, които са незначителни по своето естество, в две или повече държави членки, независимо от честотата или периодичността на редуването им.
[…]
8. За целите на прилагането на член 13, параграфи 1 и 2 от основния регламент, „значителна част от дейността като [н]аето или самостоятелно заето лице“, упражнявана в държава членка означава, че значителна като количество част от всички дейности на заето или самостоятелно заето лице се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности.
[…]
10. За определяне на приложимото законодателство по [параграф 8], съответните институции отчитат предполагаемото бъдещо положение през следващите 12 календарни месеца.
[…]“.
8. В съответствие с член 16 от регламента по прилагане, озаглавен „Процедура за прилагането на член 13 от основния регламент“:
„1. Лице, което упражнява дейности в две или повече държави членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване.
2. Определената институция по мястото на пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид член 13 от основния регламент и член 14 от регламента по прилагане. Това първоначално определяне е временно. Институцията уведомява определените институции на всяка държава членка, в която се извършва дейност, за временното определяне.
3. Временното определяне на приложимото законодателство, предвидено в параграф 2, става окончателно в срок от два месеца след информирането на институциите, определени от компетентните власти на заинтересованите държави членки, в съответствие с параграф 2, освен ако законодателството вече не е окончателно определено […] или поне една от заинтересованите институции не е информирала институцията, определена от компетентния орган на държавата членка на пребиваване до изтичане на двумесечния срок, че не приема определянето или има различно становище по въпроса.
[…]
5. Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е определено за приложимо временно или окончателно, незабавно информира съответното лице.
[…]“.
II – Фактите в основата на спора и преюдициалните въпроси
9. От акта за преюдициално запитване е видно, че г‑н Chain, полски гражданин, който пребивава в Полша, е нает като дърводелец от Atlanco, агенция за временна заетост, регистрирана в Кипър, където се намира нейното седалище и откъдето управлява работата на своите клиенти.
10. Съгласно клаузите на двата трудови договора, сключени между г‑н Chain и Atlanco, които обхващат съответно периода от 10 май 2010 г. до 4 март 2011 г. и от 26 ноември 2011 г. до 30 март 2012 г., той има задължение да работи в обектите на клиенти на дружеството в различни държави. Поради временния характер на работата обаче, в началния момент на трудовото правоотношение договорите не предвиждат нито държавите по полагане на труда, нито продължителността на последователните задачи.
11. В рамките на двата трудови договора г‑н Chain изпълнява последователно задачи в различни държави — членки на ЕИП.
12. В изпълнение на първия трудов договор, подписан на 15 април 2010 г., г‑н Chain работи последователно във Франция (от 10 май 2010 г. до 23 юли 2010 г.), Норвегия (от 16 август 2010 г. до 20 ноември 2010 г.) и Белгия (от 2 февруари 2011 г. до 4 март 2011 г.).
13. След това в рамките на втория трудов договор от 26 ноември 2011 г. г‑н Chain работи в Румъния (от 26 ноември 2011 г. до 2 януари 2012 г.), а впоследствие в Норвегия (от 3 януари 2012 г. до 30 март 2012 г.)(6).
14. Както г‑н Chain, така и Atlanco са регистрирани в Tmima Koinonikon Asfaliseon (осигурителния орган) в Никозия (Кипър), съответно като осигурено лице и работодател.
15. За периодите на заетост, завършени в рамките на първия трудов договор, компетентната кипърска институция в областта на социалната сигурност е издала на г‑н Chain формуляр E101, предшественик на формуляр A1. Този документ удостоверява, че през посочените периоди за г‑н Chain се е прилагала кипърската правна уредба за социална сигурност(7).
16. За сметка на това, въпреки че с писмо от 5 март 2012 г. компетентната в областта на социалната сигурност полска институция посочва, че за периодите на заетост, завършени в Румъния и Норвегия в изпълнение на втория трудов договор, била приложима кипърската правна уредба, компетентната кипърска институция не е издала на г‑н Chain формуляр А1(8).
17. При това положение г‑н Chain предявява иск пред запитващата юрисдикция за осъждането на Atlanco да изплати вноските му за социална сигурност за периода на заетост от 26 ноември 2011 г. до 2 януари 2012 г. на основание член 11, параграф 3, буква а) от основния регламент, съгласно който е приложима правната уредба на държавата членка по полагане на труда.
18. От своя страна Atlanco счита, че от принципното правило, предвидено в посочената разпоредба, има изключения, сред които е това по член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент. Според Atlanco в съответствие с последната разпоредба то основателно е изплатило вноските за социална сигурност за спорния период.
19. При тези обстоятелства Eparchiako Dikastirio Lefkosias решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли обстоятелството, че член 13, параграф 1, буква б) от [основния регламент] и член 14, параграф 5, буква б) от [регламента по прилагане] се прилагат по отношение на „лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“, да се тълкува в смисъл, че те се прилагат и към случая на лице, наето въз основа на трудов договор с един-единствен работодател, установен в една държава членка, за да работи в две други държави членки[(9)], дори когато:
a) втората държава членка, в която ще работи посоченото лице, все още не е била определена, нито е могла да бъде предвидена към момента на искането за издаване на формуляр A1, поради особеното естество на работата — временна работа, извършвана през кратки периоди в различни държави членки […],
или
б) продължителността на заетостта в първата и/или във втората държава членка все още не може да се определи или не може да се предвиди, поради особеното естество на работата — временна работа, извършвана през кратки периоди в различни държави […] членки […]?
2) При утвърдителен отговор на въпрос [1], може ли член 14, параграф 5, буква б) от [р]егламент[а] по прилагане […] да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 13, параграф 1, буква б) от [основния регламент] понятието „лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“, се отнася и до случаите, в които са налице периоди без трудова дейност между периоди на заетост в различни държави членки, през които по отношение на работника продължава да се прилага същият трудов договор?
3) При утвърдителен отговор на въпрос [1], обстоятелството, че компетентната държава членка не издава формуляр A1, пречи ли на прилагането на член 13, параграф 1, буква б) от [основния регламент]?
4) Член 16, параграф 5 и/или член 20, параграф 1 или друг член от [р]егламент[а] за прилагане […] установяват ли задължение за държавата членка да издаде служебно формуляр А1 — въз основа на предварително решение на държавата членка на пребиваване относно приложимото право — без да е необходимо заинтересованият работодател да подава допълнително искане до компетентната държава членка?“.
III – Анализ
А – Предварителни бележки
20. Преди началото на самия анализ е необходимо да се направят три предварителни уточнения.
21. Първо, констатирам, че единствено първият въпрос повдига сложни правни проблеми, които се нуждаят от задълбочено разглеждане. Наистина, както съдебната практика, така и приложимите в случая регламенти позволяват да се намерят отговори на останалите отправени от запитващата юрисдикция въпроси.
22. Поради това анализът ми ще се ограничи до първия въпрос относно определянето на приложимото законодателство в случай и при обстоятелства като разглежданите в главното производство.
23. По-специално ще се спра на въпроса дали случаят попада в приложното поле на член 11, параграф 3, буква а) от основния регламент, с който се установява принципното правило за lex loci laboris, или на член 13, параграф 1, буква б) от него в качеството му на специално правило, установяващо приложимостта на закона по седалището на предприятието.
24. Освен това понастоящем установявам, че както е видно от материалите по делото, през спорния период г‑н Chain не е извършвал дейност като наето лице в държавата по пребиваването си и не е бил нает от различни предприятия, чието седалище се намира в различни държави членки. Поради това в настоящия случай предпоставките за прилагането на член 13, параграф 1, буква а) от основния регламент не са изпълнени.
25. Второ, отбелязвам, че текстът на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент не е претърпявал значителни промени в сравнение с първоначалния си вариант, докато икономическият и социалният контекст, в който този текст се прилага, е еволюирал значително.
26. Във връзка с това констатирам най-напред, че член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент води началото си от Регламент № 24/64/ЕИО на Съвета от 10 март 1964 година за изменение на член 13 от Регламент № 3 и на член 11 от Регламент № 4 (приложимо законодателство за командированите работници и за работниците, които обичайно осъществяват дейността си в няколко страни)(10).
27. С член 1 от Регламент № 24/64 всъщност се изменя член 13 от Регламент № 3 относно социалното осигуряване на работниците мигранти(11), който предвижда изключения от принципното правило на lex loci laboris, като въвежда нова буква в) в посочения член 13.
28. Новата буква в) гласи:
„За наетите работници и приравнените на тях лица, различни от посочените в [буква] б) [отнасяща се до персонал в сухопътния или водния транспорт], които обичайно осъществяват дейност на територията на няколко държави членки, се прилага законодателството на държавата или държавите, на чиято територия пребивават.
Ако не пребивават на територията на никоя от държавите членки, в които осъществяват дейност, за тях се прилага законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира работодателят или работодателите, или седалището на предприятието или на предприятията, в които са наети. [(12)] […]“. [неофициален превод]
29. Последващите изменения на Регламент № 3 и приемането на регламенти, които го заменят(13), имат по-специално за цел Регламент № 3 да се приведе в съответствие с обновения обществено-икономически контекст и да отрази възприетите от Съда разрешения в съдебната практика.
30. В това отношение отбелязвам, че цялостната концепция на координацията на системите за социална сигурност е разработена по време, когато трудовата миграция е със средносрочна продължителност (от най-малко няколко години)(14). Освен това „търсенето и предлагането на труд се контролира с помощта на безсрочни трудови договори при пълно работно време“(15).
31. Впоследствие това правило се поставя под въпрос, най-вече при разширяването на Съюза през 2004 г.(16) и появата на нови форми на миграция(17), пример за които според мен е разглежданото в главното производство положение.
32. Текстът на член 13, параграф 1 от основния регламент по същество обаче съответства на текста на член 13, буква в) от Регламент № 24/64.
33. Напомням, че посоченият член 13, параграф 1 предвижда:
„Лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки е подчинено на:
а) законодателството на държавата членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка или ако е наето от различни предприятия или различни работодатели, чието седалище или място на дейност се намира в различни държави членки, или
б) законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, който го е наел, ако то не осъществява значителна част от дейността си в държавата членка по пребиваване[(18)]“.
34. В този контекст приемам, че текстът на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, чието тълкуване е поискано по делото в главното производство, се оказва неактуален и има опасност да стане повод за спорни практики или дори да се прилага неправилно(19).
35. Обратно на защитаваната от Комисията позиция в съдебното заседание, моето становище е, че би било целесъобразно действащите правила да се приведат в съответствие с новите модели на миграция, както и да се приемат нови правила, за да се улесни прилагането на разпоредбите относно определянето на приложимия закон(20).
36. Освен това констатирам, че в съобщението си от 6 декември 2007 г.(21) Комисията вече е имала възможност да разгледа необходимостта от привеждане на основния регламент и на регламента по прилагане в съответствие с новите форми на мобилността на работниците.
37. Всъщност според Комисията, въпреки че тези регламенти са се оказали успешно средство, с което да се гарантира, че работниците мигранти, които се възползват от правото си на свобода на движението в рамките на Съюза, няма да изгубят социално-осигурителната си защита, „новите форми на мобилност (по-кратки периоди, променливи статути, мултимобилни практики) могат да направят [прилагането на тези регламенти] проблематично. Например мобилен работник, който често работи в рамките на краткосрочни договори в различни държави членки, може да бъде принуден да използва няколко различни схеми за социална сигурност […]. Затова е време да се преразгледа необходимостта от изготвянето на нови средства, които да отговарят в по-голяма степен на нуждите на мобилните работници и на фирмите, които ги назначават“(22).
38. Трето, отбелязвам, че в писменото си становище Комисията приема, че в конкретния случай е било възможно да се приложи както член 12, параграф 1 от основния регламент, отнасящ се до командироването(23), така и член 13, параграф 1 от него.
39. В съдебното заседание обаче Комисията преразгледа становището си и подобно на всички останали встъпили страни счита, че член 12, параграф 1 от посочения регламент не би могъл да се прилага по отношение на положение като разглежданото в главното производство, тъй като не са изпълнени условията за прилагане на посочената разпоредба(24).
40. От съдържанието и систематиката на член 12, параграф 1 от основния регламент е видно, че тази разпоредба има за цел да уреди положението на наетите лица, които са установили трайна връзка с намиращо се на територията на държава членка предприятие и които за ограничен период от време са командировани от предприятието, в което работят, на територията на друга държава членка, след което се връщат в него(25).
41. Поради това член 12, параграф 1 от основния регламент не е в състояние да уреди положението на наето лице като разглежданото в главното производство, което последователно е било изпращано от агенция за временна заетост в различни държави, без някога да е упражнявало дейност като наето лице на територията на държавата членка по мястото на установяване на агенцията.
42. В този смисъл основният въпрос по разглежданото в главното производство дело е дали се прилага член 11, параграф 3, буква а) от основния регламент или член 13, параграф 1, буква б) от него.
Б – По първия въпрос относно тълкуването на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент
43. По същество с първия си въпрос до Съда запитващата юрисдикция иска да установи дали член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент и член 14, параграф 5, буква б) от регламента по прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за положение, при което работник, пребиваващ в държава членка, изпълнява за сметка на своя установен в друга държава членка работодател последователни краткосрочни задачи в две държави, когато нито втората държава по полагане на труда, нито продължителността на заетостта в първата и/или втората държава са били определени в трудовия договор и не е могло да бъдат предвидени към момента на искането за издаване на формуляр A1.
44. Може ли при тези обстоятелства работник като г‑н Chain да бъде считан за „лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент?
45. Почти всички от встъпилите по делото правителства препоръчват да се отговори отрицателно на този въпрос и поддържат, че подобно положение попада в приложното поле не на тази разпоредба, а на член 11, параграф 3, буква а) от основния регламент, който — ще напомня — установява общото правило, че приложимият закон е lex loci laboris.
46. Според мен, напротив, е необходимо да се отговори положително на този въпрос.
47. След като изясня причините, поради които считам, че работник като г‑н Chain може да бъде считан за „лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“, ще докажа, че по главното производство особените обстоятелства, свързани с непосочването в момента на искането за издаване на формуляр A1 на държавите по полагане на труда и на продължителността на работа в тях, не са пречка за прилагането на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент.
48. Най-напред констатирам, че текстът на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент не дефинира понятието за „обичайна дейност като наето лице в две или повече държави членки“.
49. Напомням, че съгласно тази разпоредба лицето, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки е подчинено на законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, който го е наел, ако то не осъществява значителна част от дейността си в държавата членка по пребиваване.
50. Допълнителни уточнения във връзка с понятието за „лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“, са внесени с регламента по прилагане и с Практическия наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария(26) (наричан по-нататък „практически наръчник“).
51. Съгласно член 14, параграф 5 от регламента по прилагане лице, което „обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“ по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент, означава по-специално лице, което „докато извършва дейност в една държава членка, същевременно упражнява отделна дейност в една или повече държави членки, независимо от продължителността или естеството на тази отделна дейност“(27), или лице, което „продължително време редува дейности, с изключение на такива, които са незначителни по своето естество, в две или повече държави членки, независимо от честотата или периодичността на редуването им“(28).
52. От акта за преюдициално запитване е видно, че трудовите договори, сключени от страните в главното производство, предвиждат задължение за г‑н Chain да работи временно на обекти на Atlanco в различни държави членки. Известно е също, че при действието на първия трудов договор г‑н Chain е работил като дърводелец в продължение на няколко месеца в различни държави членки, както и че през спорния период в рамките на втория трудов договор е работил в продължение на малко повече от месец в Румъния, след което е бил нает за почти 3 месеца в Норвегия(29).
53. С оглед на изложените обстоятелства се установява, че разглежданите в главното производство дейности, осъществявани от наетото лице, не са били упражнявани едновременно(30), а последователно, една след друга.
54. В съответствие с практическия наръчник дейностите, които се редуват, „не се извършват едновременно на територията на няколко държави членки, а се състоят от последователни възложени задачи, които се извършват една след друга в различни държави членки“(31).
55. Според мен включването на последователните задачи, които се извършват една след друга, в приложното поле на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент е обосновано по-специално с оглед на целта на тази разпоредба, която се състои в това „да се обхванат всички възможни случаи на множество дейности с трансграничен елемент и да се разграничат дейностите, които като правило обичайно обхващат територията на няколко държави членки, от онези, които се упражняват по изключение или за ограничен срок“(32).
56. От изложеното следва, че за всяка обичайно(33) и последователно упражнявана дейност като наето лице на територията на две или повече държави членки, като разглежданата в главното производство, по принцип, тоест по-скоро като правило, а не по изключение или за ограничен срок, може да се прилага уредбата съгласно член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, с изключение на такива дейности, които са незначителни по своето естество(34).
57. Според мен това разрешение се потвърждава при анализ на целта на съдържащите се в дял II от основния регламент членове — напомням, че дял II е озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“ — и по-специално на член 13, параграф 1, буква б) от него.
58. Във връзка с това констатирам, че разпоредбите на дял II трябва да се тълкуват с оглед на член 48 ДФЕС, който цели да улесни свободното движение на работниците мигранти съгласно определението в член 45 ДФЕС, и по-специално предполага, че им се гарантира изплащането на обезщетенията за социална сигурност(35).
59. От тази гледна точка Съдът многократно е приемал, че посоченият дял II има за цел както в интерес на работниците и работодателите, така и на осигурителните каси да избегне всякакво ненужно натрупване и преплитане на тежестите и задълженията, които биха произтекли от едновременното или алтернативно прилагане на няколко законодателства(36) и които сами по себе си следователно биха могли да съставляват пречка за свободното движение на тези работници в рамките на Съюза(37).
60. В този смисъл разпоредбите на дял II от основния регламент, включително член 13, параграф 1, буква б) от него, целят да гарантират свободното движение на работниците мигранти, което по-специално предполага гарантиране на постоянна социална сигурност съгласно едно-единствено приложимо осигурително законодателство(38). Трябва да се избегне сложността, произтичаща от натрупването и подялбата на осигурителни вноски и обезщетения, в полза на семпла и практична система(39).
61. Ще изложа защо считам, че посочените цели не биха могли да бъдат постигнати чрез прилагането на правилото за lex loci laboris по отношение на положение като разглежданото в главното производство, което пък обосновава прилагането на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент.
62. Както бе посочено по-горе, законодателят на Съюза приема, че по принцип приложимото осигурително законодателство е lex loci laboris. Отбелязвам, че това решение се обяснява по-специално с факта, че към момента на изготвяне на Регламент № 3 мобилността на работниците представлява основно еднократна миграция в друга държава членка(40). В този смисъл привръзката към държавата по местополагане на труда се основава на презумпцията, че това разрешение осигурява най-висока степен на закрила за работника, тъй като той може да претендира за същите права като работниците в страната(41).
63. Въпреки че основният регламент потвърждава избора на lex loci laboris като приложимо по принцип законодателство(42), той допуска и изключения от това правило в особени случаи, при които е обосновано прилагането на друг критерий за привръзка(43).
64. Според мен прилагането само и единствено на принципното правило на член 11, параграф 3, буква а) от основния регламент в особено положение като разглежданото в главното производство крие риска не да се избегнат, а напротив — да бъдат създадени административни затруднения както за работника, така и за работодателя и организациите в областта на социалната сигурност, имащи за последица забавяне при обработката на преписките на работниците и възпрепятстване в този смисъл на упражняването на свободата им на движение(44).
65. Действително прилагането на lex loci laboris към положението на работник като г‑н Chain би довело до приложимост на румънското законодателство по отношение на дейността му в продължение на един месец, осъществяван в Румъния, а много скоро след това(45) до приложимост на норвежкото законодателство за дейността му като наето лице в продължение на три месеца, упражнявана в Норвегия, при положение че и двете задачи са били изпълнявани при действието на един и същ трудов договор и са за сметка на същата агенция за временна заетост.
66. Възможно е да се добие представа за затрудненията, които биха възникнали за г‑н Chain, а така също и за Atlanco и за организациите в областта на социалната сигурност при промяна в членството и прехвърлянето от румънска в норвежка осигурителна каса през посочените 4 месеца заетост.
67. Освен това отбелязвам, че достъпът до определени права в някои държави членки зависи от завършването на минимален осигурителен период, поради което твърде честите промени на приложимото законодателство също биха могли да породят отрицателни последици за работниците мигранти(46).
68. Поради това привръзката към държавата членка, в която се намира седалището на съответното предприятие съгласно член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, не само би спестила на предприятието осигуряването на работниците в рамките на схемата за социална сигурност на държавата, в която са изпратени да работят по краткосрочни проекти, но и по-специално би предпазила работниците от всякакви рискове от прекъсване на социалната им закрила.
69. В това отношение, от една страна, добавям, че „разпоредбите [на дял II от основния регламент] имат за цел не само да се избегнат едновременно прилагане на няколко национални законодателства и усложненията, които евентуално могат да възникнат от това, но и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на [основния] регламент, да бъдат лишени от закрила в областта на социалната сигурност поради липсата на приложимо по отношение на тях законодателство“(47).
70. От друга страна, отбелязвам, че член 13, параграф 1 от основния регламент има за цел да насърчи свободното предоставяне на услуги на ползващите се от тях предприятия чрез изпращането на работници в държавите членки, различни от тази, в която са установени(48). Прилагането на lеx loci laboris обаче би усложнило упражняването на свободата на предоставяне на услуги от предприятие като Atlanco, чиято дейност е да изпраща за последователни периоди от няколко месеца наети от него работници в държави, различни от тази, в която е установено.
71. В този смисъл според мен в името на съвместните интереси на работниците, предприятията и организациите в областта на социалната сигурност при наличие на особено положение като разглежданото в главното производство е обосновано привързването към законодателството на държавата членка, в която предприятието е установено.
72. При все това изложените по-горе съображения не позволяват да се направи извод относно възможността за прилагане на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент към положение като разглежданото в главното производство, „когато“ нито различните държави по полагане на труда, нито продължителността на заетостта в тях са предвидени в трудовия договор или известни в момента на искането за издаване на формуляр А1.
73. Във връзка с това отбелязвам, че текстът на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент не уточнява дали приложимостта му се обуславя от определянето, преди работникът да започне работа, конкретно на две или повече държави членки и на продължителността на упражняваните в тях дейности, или пък дали в положение като разглежданото в главното производство фактът, че трудовият договор предвижда задължение за работника да изпълнява за сметка на работодателя задачи в различни държави, би бил достатъчен за приложимостта на тази разпоредба.
74. Според мен направените в съдебната практика уточнения относно определянето на приложимото законодателство от компетентните институции в областта на социалната сигурност позволяват да се потвърди възможността за прилагане на посочената разпоредба в случай и при обстоятелства като разглежданите в главното производство.
75. Действително съгласно постоянната съдебна практика по силата на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, институцията, издала удостоверение А1, е длъжна да направи надлежна преценка на фактите, релевантни за прилагане на правилата за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност, и следователно да гарантира точността на информацията, посочена в това удостоверение(49).
76. По принцип удостоверението А1 следва да се издава преди или в началото на периода, за който то се отнася. Поради това преценката на релевантните факти се извършва най-често към този момент въз основа на предвижданото трудово положение на съответния работник. Ето защо на практика от особено значение за тази преценка е описанието на естеството на дейността, съдържащо се в договорите(50).
77. Добавям, че съгласно член 14, параграф 10 от регламента по прилагане „[з]а определяне на приложимото законодателство по [отношение на дейностите, посочени по-специално в член 13, параграфи 1 и 2 от основния регламент], съответните институции отчитат предполагаемото бъдещо положение през следващите 12 календарни месеца“.
78. От изложеното следва, че компетентната институция в областта на социалната сигурност трябва да провери дали в момента на определянето на приложимото законодателство може да се предвиди, че сроковете за извършване на дейност в няколко държави членки ще следват един след друг с определена периодичност в продължение на следващите 12 календарни месеца въз основа на описанието на естеството на дейността, съдържащо се в договорите(51).
79. Съдът приема също, че „[п]ри преценката на фактите с оглед определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност за целите на издаване на [формуляр А1] съответната институция може при необходимост да вземе предвид, освен текста на договорните документи, и фактори като начина, по който договорите между съответния работодател и работник в миналото са били изпълнявани на практика, обстоятелствата по тяхното сключване и най-общо характерните особености и условията на извършваните от съответното предприятие дейности, доколкото тези фактори могат да хвърлят светлина върху действителното естество на въпросната работа“(52).
80. Според повечето встъпили по делото правителства компетентната институция в областта на социалната сигурност не е в състояние да направи правилна преценка на фактите в положение като разглежданото в главното производство, когато не разполага с информация относно държавите по полагане на труда и продължителността на периодите на заетост на работника в тях.
81. Считам обаче, че въпреки липсата на информация относно местоизпълнението на предвидените задачи и продължителността им, в случая други обстоятелства, които са били на разположение на компетентната институция в областта на социалната сигурност в момента на определяне на приложимото законодателство, са позволявали да се предвиди положението на наетия работник и да се установи, че той обичайно упражнява дейност като наето лице в две или повече държави членки.
82. Действително, както основателно констатира Комисията в писменото си становище, от първия трудов договор е било възможно да се направи извод, че г‑н Chain работи последователно като дърводелец в различни държави в продължение на по няколко месеца.
83. Също така условията по двата трудови договора според мен указват, че вероятно е налице дейност, осъществявана от наето лице в две или повече държави членки. Напомням, че всъщност в акта за запитване е посочено, че съгласно разпоредбите на трудовите договори, сключени между г‑н Chain и Atlanco, г‑н Chain е бил длъжен да работи на обекти на клиентите на Atlanco в различни държави членки.
84. Освен това самото естество на дейността на агенция за временна заетост като Atlanco, което се състои в изпращането на наети работници в различни държави, в които се намират нейните клиенти, за да работят по краткосрочни проекти, според мен указва, че предстоящото изпълнение на различни задачи в различни държави от г‑н Chain е било предвидимо.
85. В допълнение считам, че поради естеството на дейността на агенция за временна заетост не е възможно на работодателя да е известно дълго време предварително кои са различните държави, в които ще изпрати своите наети работници, и колко време ще отнеме работата в тях.
86. Оттук следва, че компетентната институция в областта на социалната сигурност по главното производство е можела да се позове на съвкупност от обстоятелства, които указват действителното естество на въпросната работа, за да определи приложимото осигурително законодателство.
87. Поради това считам, че тя е разполагала с достатъчно данни, за да приеме, че положението на г‑н Chain може да попада в приложното поле на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент.
88. Освен това подчертавам, подобно на Комисията, че прилагането на системата от стълкновителни норми, предвидена от основния регламент, зависи само от обективното положение, в което се намира заинтересуваният работник(53).
89. От материалите по делото впрочем е видно, че с оглед на действителното положение на г‑н Chain според мен последният е могъл да бъде считан за „лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“, доколкото съгласно втория трудов договор е изпълнявал последователни краткосрочни задачи за Atlanco в две различни държави.
90. С оглед на изложените съображения считам, че член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент може да урежда положение като разглежданото в главното производство, когато нито различните държави по полагане на труда, нито продължителността на заетостта в тях са предвидени в трудовия договор или известни към момента на искането за издаване на формуляр А1.
91. Преди да приключа, бих искал да отговоря на опасенията на повечето встъпили в производството правителства, които считат, че прилагането на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент в положение и при обстоятелства като разглежданите в главното производство крие опасност от измами. Ирландското правителство подчертава например, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство работодателят, който няма да може да даде информация относно мястото или продължителността на заетост на наетите от него лица, би могъл да избере приложимото законодателство, като се установи в държава с особено нисък размер на осигурителните вноски.
92. Според мен, въпреки че съществува опасност от измами, процедурата за прилагане на член 13 от основния регламент, предвидена в член 16 от регламента по прилагане, все пак създава гаранции, за да се избегне подобно прилагане с измамна цел на член 13, при условие че съответните заинтересувани лица я спазват.
93. Що се отнася до тази процедура, по същество член 16, параграф 2 от регламента по прилагане предвижда, че институцията на държавата членка по мястото на пребиваване на съответния работник определя, най-напред временно, приложимото законодателство. След това същата институция уведомява определените институции на всяка държава членка, в която се извършва дейност или където се намира седалището или мястото на дейност на работодателя(54), за временното определяне.
94. Временното определяне на приложимото законодателство става окончателно в срок от два месеца след уведомяването на определените институции на държавите членки, освен ако по-специално поне една от заинтересованите институции не е уведомила определената институция на държавата членка на пребиваване до изтичане на двумесечния срок, че не приема определянето или има различно становище по въпроса(55). В последния случай институциите се стремят към постигане на съгласие по реда на специална процедура на диалог и помирение(56).
95. В този смисъл преценката на фактите при определяне на приложимото законодателство при извършване на дейност от наето лице в две или повече държави членки се извършва от най-малко две различни институции, което поначало представлява гаранция за извършването на правилна преценка на фактите, а оттам и на приложимото законодателство. Това важи в още по-голяма степен, тъй като институциите и лицата, които попадат в обхвата на основния регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното му прилагане(57).
96. От материалите по делото, предмет на главното производство, е видно, че преди началото на първата задача, която г‑н Chain изпълнява в Румъния, Atlanco е предприело действия за прилагането на член 13 от основния регламент, като е поискало от полските органи в областта на социалната сигурност временно определяне на приложимото законодателство.
97. С решение от 5 март 2012 г.(58) компетентната полска институция определя за временно приложимо кипърското законодателство и уведомява компетентната кипърска институция за извършеното временно определяне.
98. В съдебното заседание кипърското правителство посочва, че макар и несъгласна с това временно определяне, компетентната кипърска институция не е уведомила компетентната полска институция относно различието в становищата им.
99. Тъй като компетентната кипърска институция не е оспорила определянето на приложимото законодателство, кипърското законодателство е станало окончателно приложимо към разглежданото в главното производство положение. Поради това при подаване на искане за издаване на формуляр А1 от съответните лица, кипърската институция е трябвало да го издаде(59).
100. Добавям, че отново съгласно съдебната практика институцията, която вече е издала формуляр А1, е длъжна да преразгледа основанията за неговото издаване и евентуално да оттегли формуляра, когато компетентната институция на държавата членка, в която заетото лице полага труд, има съмнения относно точността на фактите, въз основа на които е издаден този формуляр, и/или относно спазването на изискванията на дял II от основния регламент(60).
101. Оттук следва, че са налице процедури за контрол, позволяващи да се избегне прилагането с измамна цел на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент.
102. С оглед на всички изложени съображения считам, че член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент и член 14, параграф 5, буква б) от регламента по прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат към положение като разглежданото в главното производство, при което наето лице, пребиваващо в държава членка, изпълнява последователни краткосрочни задачи за сметка на установен в друга държава членка работодател в рамките на един и същ трудов договор в две други държави, когато нито втората държава по полагане на труда, нито продължителността на заетостта в първата и/или втората държава са били определени в трудовия договор и не е могло да бъдат предвидени към момента на искането за издаване на формуляр A1.
IV – Заключение
103. С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на Eparchiako Dikastirio Lefkosias по следния начин:
Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 1244/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г., и член 14, параграф 5, буква б) Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, изменен с Регламент № 1244/2010, трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат към положение като разглежданото в главното производство, при което заето лице, пребиваващо в държава членка, изпълнява последователни краткосрочни задачи за сметка на установен в друга държава членка работодател в рамките на един и същ трудов договор в две други държави, когато нито втората държава по полагане на труда, нито продължителността на заетостта в първата и/или втората държава са били определени в трудовия договор и не е могло да бъдат предвидени към момента на искането за издаване на формуляр A1.
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – Формуляр A1, който след 1 май 2012 г. заменя по-специално формуляр E101, удостоверява законодателството в областта на социалната сигурност, приложимо по отношение на посоченото в него лице, което не се осигурява в държавата, в която работи. Този формуляр се издава в случай на преместване на работника с цел упражняване на дейност в рамките на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „ЕИП“) или в Швейцария, за да се определи по-специално в коя държава трябва да се плащат осигурителните вноски.
3 – ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12, в редакцията след измененията с Регламент (ЕС) № 1244/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г. (ОВ L 338, стр. 35, наричан по-нататък „основен регламент“).
4 – ОВ L 284, стр. 1, в редакцията след измененията с Регламент (ЕС) № 1244/2010 (ОВ L 338, стр. 35, наричан по-нататък „регламент по прилагането“).
5 – Отбелязвам, че основният регламент и регламентът по прилагане уреждат и случаите на преместване на работници в ЕИП и Швейцария. В този смисъл уточнявам, че по делото, предмет на главното производство, понятието „държава членка“ включва освен държавите членки на Съюза, държавите от ЕИП и Конфедерация Швейцария.
6 – Наричан по-нататък „спорният период“.
7 – Актът за преюдициално запитване не посочва основанието, на което компетентната кипърска институция приема, че за периода на първия трудов договор се прилага кипърският закон.
8 – Актът за преюдициално запитване не посочва нито датата на искането, нито на отказа за издаване на формуляр A1 за спорния период, нито пък мотивите за този отказ. В него също не е посочена приложимата правна уредба в интервала (от около 9 месеца) между края на първия трудов договор и началото на изпълнението на втория. В съдебното заседание кипърското правителство уточни, че от една страна, Atlanco така и не поискало издаването на формуляр А1 от компетентната кипърска институция, а от друга страна, че през периода между двата трудови договора г‑н Chain не можел да се позовава на член 13 от основния регламент, тъй като не бил обвързан с установеното в Кипър дружество Atlanco по силата на трудов договор.
9 – Вж. бележка под линия 5.
10 – ОВ 47, 1964 г., стр. 746.
11 – ОВ 30, 1958 г., стр. 561. Член 13, който се намира в дял II от Регламент № 3, не съдържа специално изключение, касаещо случаите на наети работници, осъществяващи дейност в две или повече държави членки. Член 13 от посочения регламент предвижда само три изключения, отнасящи се, първо — до командированите работници, второ — до работниците в транспортните услуги, и трето — до работниците, наети в предприятия, извършващи дейност от двете страни на обща между две държави членки граница.
12 – Курсивът е мой.
13 – Посоченият регламент е изменян многократно, и по-конкретно 14 пъти. Впоследствие е отменен с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), който на свой ред е изменян многократно и накрая отменен с основния регламент.
14 – Вж. Pochet, P. Révision du règlement 1408/71: réflexions conclusives. — Revue belge de sécurité sociale, 2004, р. 735, р. 739.
15 – Пак там.
16 – Основният регламент е приет преди присъединяването на 10-те нови държави членки през 2004 г. Същевременно неговото прилагане, обусловено от влизането в сила на регламента по прилагане, започва едва 6 години по-късно, а именно на 1 май 2010 г.
17 – Отбелязвам, че определени форми на мобилност съществуват още през 60-те години, например временната работа и работата чрез агенция за временна заетост, но впоследствие тези форми се развиват допълнително, стават по-често срещани и се осъществяват по различен начин.
18 – Курсивът е мой. Понятието за „значителна част от дейността, осъществявана в държавата членка по пребиваване“, е въведено с основния регламент. Въпреки че член 13, параграф 1, буква б) от него не посочва ясно дали урежда положение като разглежданото в главното производство, при което в държавата членка по пребиваване не се извършва „никаква“ дейност, считам, че такова положение може да попадне в приложното поле на разпоредбата.
19 – Вж. в този смисъл Jorens, Y. Vers de nouvelles règles pour la détermination de la législation applicable? — 50 ans de coordination de la sécurité sociale — Passé — Présent — Futur, 2010, p. 179, p. 187.
20 – Редица представители на доктрината препоръчват да се променят правилата за съгласуване при определяне на приложимия закон (вж. по-специално Morsa, M. Sécurité sociale, libre circulation et citoyenneté européennes. — Perspectives de droit social, Anthemis, Limal, 2012, p. 158; Jorens, Y. et Van Overmeiren, F. General principles of coordination in Regulation 883/2004. — European Journal of Social Security, vol. 11, 1‑2/2009, p. 47, p. 74 et 76; Lhernould, J.‑P. La coordination des régimes nationaux de sécurité sociale hors des règlements n° 1408/71 et n° 883/2004: constat de faiblesse ou tremplin pour de nouvelles ambitions? — La semaine juridique — Édition social, 41/2009, p. 13, p. 16, както и Schoukens, P. Explicit competence to coordinate social security of highly mobile workers — the case of the moving researchers in the EU. — Pravnik, Letnik 67, Ljubljana, 2012, p. 351, p. 357 et 362).
21 – Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: Планът за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)“ (COM(2007) 773 окончателен).
22 – Точка 4.1.
23 – Според посочената разпоредба „[л]ице, което осъществява дейност като [н]аето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице“.
24 – Финландското правителство по-специално подчертава, че г‑н Chain никога не е упражнявал дейност като наето лице в Кипър, поради което не е изпълнено първото условие по член 12, параграф 1 от основния регламент, а именно преди започването на дейността по трудов договор спрямо командированото лице вече да се прилага законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател. Освен това с решение Решение № А2 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност от 12 юни 2009 година за тълкуване на член 12 от Регламент № 883/2004 относно законодателството, приложимо за командировани работници и самостоятелно заети работници, временно работещи извън компетентната държава, периодът на заетост, предварително необходим, за да се извърши командироване, е определен на 1 месец (ОВ С 106, 2010 г., стр. 5).
25 – Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Lenz по дело Calle Grenzshop Andresen (C‑425/93, EU:C:1995:12, т. 20). По това дело според генералния адвокат Lenz „като отправна точка следва […] да се възприеме принципът, че командировката обикновено се изразява в произтичаща от съществуващо трудово правоотношение промяна в мястото на осъществяване на професионалната дейност към друга държава членка за ограничен период от време“, поради което осъществяването на дейност в две държави членки не попада в хипотезата на командироването.
26 – В редакцията към декември 2013 г. този работен документ на Комисията е на разположение в интернет на адрес http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId= 868. Напомням, че наръчникът няма правно-обвързващо действие. Същевременно, както отбелязват кипърското и френското правителство в писмените си становища, наръчникът е бил одобрен от представителите на държавите членки в Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, което го прави противопоставим на институциите за социална сигурност, намиращи се под надзора на държавите членки.
27 – Вж. член 14, параграф 5, буква a) от регламента по прилагане. Курсивът е мой.
28 – Вж. член 14, параграф 5, буква б) от регламента по прилагане. Курсивът е мой.
29 – Отбелязвам, че в момента на настъпване на обстоятелствата по спора, предмет на главното производство, тъй като основният регламент и регламентът по прилагане са все още неприложими в Кралство Норвегия, продължават да се прилагат Регламент № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74). Това положение обаче е без значение за настоящия анализ, доколкото член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 по същество съответства на член 13, параграф 1, буква б) от основния регламент, тъй като определя за приложимо законодателството на държавата членка по седалището на предприятието, ако съответният нает работник не пребивава на територията на нито една от държавите членки, в които упражнява дейността си.
30 – Съгласно практическия наръчник „[д]ейностите, които се извършват едновременно, обхващат случаите, когато допълнителни дейности в различни държави членки се извършват едновременно по силата на един или различни трудови договори. Втората или допълнителната дейност може да се упражнява по време на платен отпуск, през почивните дни, или в случай на почасова работа две различни дейности за двама различни работодатели може да се извършват в един и същи ден“ (стр. 27).
31 – Стр. 27. Курсивът е мой.
32 – Стр. 27.
33 – Отбелязвам, че при тълкуването на други разпоредби от дял II на основния регламент Съдът е приел, че наречието „обичайно“ е синоним на „обикновено“ (вж. решения Banks и др., C‑178/97, EU:C:2000:169, т. 25 и цитираната съдебна практика, както и Plum C‑404/98, EU:C:2000:607, т. 21).
34 – Практическият наръчник уточнява, че „[з]а да се избегне възможното манипулиране на правилата, уреждащи приложимото законодателство, дейности, които са незначителни по своето естество, не се вземат предвид при определянето на приложимото законодателство, въз основа на член 13 от [основния регламент]“ (стр. 30). Наръчникът съдържа и дефиниция на понятието за „незначителни по своето естество дейности“, като приема, че „[те] са постоянни, но незначителни, що се отнася до продължителност и икономическа възвръщаемост. Предлага се като показател дейностите, съответстващи на по-малко от 5 % от редовното работно време на работника […] и/или на по-малко от 5 % от общото му възнаграждение“ (пак там).
35 – Член 48, първа алинея, буква б) ДФЕС гласи, че Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат такива мерки в областта на социалната сигурност, които са необходими за гарантиране на свободно движение на работниците; за тази цел те създават условия, за да осигурят на заетите и самостоятелно заетите работници-мигранти и на лицата на тяхна издръжка изплащане на обезщетенията на лицата, пребиваващи на териториите на държавите членки.
36 – Вж. решение Van der Vecht (19/67, EU:C:1967:49, стр. 455); заключението на генералния адвокат Mayras по дело Bentzinger (73/72, EU:C:1973:21, стр. 291) и заключението на генералния адвокат Warner по дело Association du Foot-Ball Club d’Andlau (8/75, EU:C:1975:76, стр. 752).
37 – Вж. заключението на генералния адвокат Warner по дело Association du Foot-Ball Club d’Andlau (8/75, EU:C:1975:76, стр. 752 и цитираната съдебна практика), както и заключението на генералния адвокат Warner по дело Perenboom (102/76, EU:C:1977:57, стр. 825).
38 – Принципът на единство на приложимото законодателство е утвърден в съображение 18а и член 11, параграф 1 от основния регламент.
39 – Вж. заключението на генералния адвокат Slynn по дело Brusse (101/83, EU:C:1984:113, стр. 2243). Вж. също решение Rebmann (58/87, EU:C:1988:344, т. 15).
40 – Вж. в този смисъл Rodríguez Cardo, I. A. Applicable law in Regulation 883/2004., Migrants and Social Security — The (EC) Regulations 883/2004 & 987/2009, Laborum, España, 2010, p. 29, p. 33, както и Schoukens, P. op. cit., p. 356—358.
41 – Освен това през 60-те години lex loci laboris позволява да се гарантира, че работниците, които обикновено се местят от „бедна“ държава членка, за да работят в държава членка с по-добри възможности, ще се ползват от по-добра социална закрила, тъй като държавите членки по това време възприемат вдъхновения от Бисмарк модел на социална сигурност, при който се осигурява социална закрила, основаваща се на труда (вж. Schoukens, P. et Pieters, D. The rules within Regulation 883/2004 for determining the applicable legislation. — Special issue on 50 years of European social security coordination, European Journal of Social Security, vol. 11, Intersentia, Cambridge, 1‑2/2009, p. 81, p. 104).
42 – Вж. съображение 17 и член 11, параграф 3, буква а) от основния регламент.
43 – Съгласно съображение 18 от основния регламент „[в] специфични ситуации, които оправдават други критерии за приложимост, е необходимо да се предвиди изключение от […] общо[то] правило [на lex loci laboris]“.
44 – Вж. в този смисъл решение Brusse (101/83, EU:C:1984:187, т. 16).
45 – Напомням, че съгласно акта за преюдициално запитване г‑н Chain е приключил първата задача в Румъния на 2 януари 2012 г., след което на 3 януари 2012 г. започва работа по втората задача в Норвегия.
46 – Вж. решение Manpower (35/70, EU:C:1970:120, т. 12). Във връзка с това добавям, че от член 57, параграф 1, първа алинея от основния регламент следва, че институцията на държава членка не е длъжна да отпуска обезщетения, в рамките на пенсиите за старост и пенсиите на преживели лица, за периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство, които се зачитат при настъпване на риска, ако общата продължителност на посочените периоди е под една година и само въз основа на тези периоди не се придобива право на обезщетение по силата на разпоредбите на това законодателство.
47 – Вж. решение Kits van Heijningen (C‑2/89, EU:C:1990:183, т. 12).
48 – Вж. в този смисъл решения FTS (C‑202/97, EU:C:2000:75, т. 28 и цитираната съдебна практика), както и Plum (C‑404/98, EU:C:2000:607, т. 19).
49 – Вж. решение Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe (C‑115/11, EU:C:2012:606, т. 42 и цитираната съдебна практика).
50 – Пак там (т. 43).
51 – Вж. практическия наръчник, стр. 28.
52 – Вж. решение Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe (C‑115/11, EU:C:2012:606, т. 45). Курсивът е мой.
53 – Вж. в този смисъл решение Delft и др. (C‑345/09, EU:C:2010:610, т. 52 и цитираната съдебна практика). Вж. също решение Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe (C‑115/11, EU:C:2012:606), съгласно което компетентната институция в областта на социалната сигурност е длъжна да основе своите констатации върху действителното положение на наетото лице, в случай че то се различава от описаното в договорните документи (т. 46).
54 – Вж. практическия наръчник (стр. 42).
55 – Вж. член 16, параграф 3 от регламента по прилагане.
56 – Вж. член 16, параграф 4 от регламента по прилагане. Отбелязвам, че Решение № A1 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност от 12 юни 2009 година за установяване на процедура на диалог и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент № 883/2004 (ОВ C 106, 2010 г., стр. 1) внася уточнения относно процедурата, която трябва да се спазва в случай на различие в становищата на съответните компетентни институции относно определянето на приложимото законодателство.
57 – Вж. член 76, параграф 4 от основния регламент.
58 – Напомням, че към тази дата г‑н Chain вече е приключил първата си задача в Румъния и е започнал изпълнение на втората в Норвегия.
59 – Съгласно член 19, параграф 2 от регламента по прилагане „[п]о искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия“.
60 – Вж. решение Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe (C‑115/11, EU:C:2012:606, т. 47 и цитираната съдебна практика).