EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CA0074

Дело C-74/14: Решение на Съда (пети състав) от 21 януари 2016 г. (преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas — Литва) — „Eturas“ UAB и др./Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba (Преюдициално запитване — Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Туристически агенции, участващи в обща информационна система за предлагане на пътувания — Автоматично ограничение на намаленията при онлайн покупки на пътувания — Съобщение на системния оператор относно посоченото ограничение — Мълчаливо съгласие, което може да се квалифицира като съгласувана практика — Елементи от фактическия състав на споразумението или съгласуваната практика — Преценка на доказателствата и стандарт на доказване — Процесуална автономия на държавите членки — Принцип на ефективност — Презумпция за невиновност)

OB C 98, 14.3.2016, p. 3–4 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

14.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/3


Решение на Съда (пети състав) от 21 януари 2016 г. (преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas — Литва) — „Eturas“ UAB и др./Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba

(Дело C-74/14) (1)

((Преюдициално запитване - Конкуренция - Картели - Съгласувана практика - Туристически агенции, участващи в обща информационна система за предлагане на пътувания - Автоматично ограничение на намаленията при онлайн покупки на пътувания - Съобщение на системния оператор относно посоченото ограничение - Мълчаливо съгласие, което може да се квалифицира като съгласувана практика - Елементи от фактическия състав на споразумението или съгласуваната практика - Преценка на доказателствата и стандарт на доказване - Процесуална автономия на държавите членки - Принцип на ефективност - Презумпция за невиновност))

(2016/C 098/03)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподатели:„Eturas“ UAB, „AAA Wrislit“ UAB, „Baltic Clipper“ UAB, „Baltic Tours Vilnius“ UAB, „Daigera“ UAB, „Ferona“ UAB, „Freshtravel“ UAB, „Guliverio kelionės“ UAB, „Kelionių akademija“ UAB, „Kelionių gurmanai“ UAB, „Kelionių laikas“ UAB, „Litamicus“ UAB, „Megaturas“ UAB, „Neoturas“ UAB, „TopTravel“ UAB, „Travelonline Baltics“ UAB, „Vestekspress“ UAB, „Visveta“ UAB, „Zigzag Travel“ UAB, „ZIP Travel“ UAB

Ответник: Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba

в присъствието на:„Aviaeuropa“ UAB, „Grand Voyage“ UAB, „Kalnų upė“ UAB, „Keliautojų klubas“ UAB, „Smaragdas travel“ UAB, „700LT“ UAB, „Aljus ir Ko“ UAB, „Gustus vitae“ UAB, „Tropikai“ UAB, „Vipauta“ UAB, „Vistus“ UAB

Диспозитив

Член 101, параграф 1 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че когато администраторът на информационна система, предназначена да даде възможност на туристически агенции да продават пътувания на уебсайтовете си, като се използва еднакъв начин на представяне на резервацията, изпрати на тези икономически оператори съобщение в индивидуална електронна комуникационна мрежа, с което ги предупреждава, че отстъпките за продаваните чрез тази система продукти вече ще бъдат ограничени, и когато след разпространяването на това съобщение в разглежданата система са направени необходимите технически изменения за прилагането на тази мярка, може да се презумира, че след като посочените оператори са знаели за изпратеното от системния администратор съобщение, те са участвали в съгласувана практика по смисъла на тази разпоредба, ако не са се разграничили публично от тази практика, не са съобщили за нея на административните органи или не са представили други доказателства, за да оборят тази презумпция, като например доказателства за системното прилагане на отстъпка, надхвърляща разглежданото ограничение.

Въз основа на националната правна уредба относно преценката на доказателствата и стандарта на доказване запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на всички изложени пред нея обстоятелства изпращането на съобщение като разглежданото в главното производство може да представлява достатъчно доказателство, че адресатите му са знаели за неговото съдържание. Презумпцията за невиновност не допуска запитващата юрисдикция да приеме, че самото изпращане на това съобщение може да представлява достатъчно доказателство, че адресатите му е трябвало да знаят за неговото съдържание.


(1)  ОВ C 142, 12.5.2014 г.


Top