21.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/25

—

да отмени определен брой регламенти на Комисията, поставящи рафинериите на захарна тръстика в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията, а именно (i) Регламент № 505/2013 (1) и Регламент № 629/2013 (2) за определяне на извънредни мерки относно пускането на извънквотни захар и изоглюкоза на пазара на Съюза при намалена такса за свръхпроизводство за пазарната 2012/2013 година; (ii) Регламент № 574/2013 (3) и Регламент № 677/2013 (4) за определяне на коефициент на разпределение за наличните количества извънквотна захар, предназначени за продажба на пазара на Съюза при намалена такса за свръхпроизводство; и (iii) Регламент № 460/2013 (5) за определяне на минималния размер на митото в отговор на третата частична покана за участие в търг и Регламент № 542/2013 (6) за определяне на минималния размер на митото в отговор на четвъртата частична покана за участие в търг; и да приеме за допустимо и основателно искането по член 277 ДФЕС за приемане на Регламент № 36/2013 (7) за откриване на постоянна покана за участие в търг за внос на захар с кодове по КН 1701 14 10 и 1701 99 10 с намалено мито за пазарната 2012/2013 година за незаконосъобразен,

—

при условията на евентуалност, да приеме за допустимо и основателно искането по член 277 ДФЕС за приемане на Регламент № 505/2013 и Регламент № 629/2013 за незаконосъобразни,

—

да приеме по реда на член 277 ДФЕС за незаконосъобразен член 186, буква a) от Регламент № 1234/2007 (8) (преработения регламент), тъй като не транспонира правилно релевантните разпоредби от Регламент № 318/2006 (9);

—

да осъди Европейския съюз, представляван от Комисията, да поправи всички вреди, претърпени от жалбоподателите вследствие на неизпълнението от страна на Комисията на нейните правни задължения и и да определи обезщетение за вредите, претърпени от жалбоподателите през периода от 1 април 2013 г. до 30 юни 2013 г., в размер на 42 261 036 EUR, както и обезщетение за всички вреди, които жалбоподателите се претърпели или ще претърпят след тази дата, като има предвид това, което ще бъде установено в хода на настоящото производство, по-специално с оглед на надлежното отчитане на бъдещите вреди, ведно с лихвите върху всички горепосочени обезщетения от датата на постановяване на решението на Общия съд до действителното плащане, и

—

да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени в настоящото производство.

1.

С първото основание се твърди нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като, от една страна, Регламент № 505/2013 и Регламент № 629/2013 предвиждат фиксирана, общо приложима такса за свръхпроизводство в размер на 177 EUR и 148 EUR на тон — тоест по-малко от обичайните 500 EUR на тон — приложима към определени количества (общо 300 000 тона) захар, разпределени единствено между заявителите, които произвеждат захарно цвекло. От друга страна, Регламент № 36/2013 предвижда неизвестно и непредвидимо мито, приложимо само по отношение на спечелилите оференти (които може да бъдат рафинерии на захарна тръстика, предприятия, преработващи захарно цвекло, или други) и за неуточнено общо количество.

2.

С второто основание се твърди нарушение на преработения регламент/липса на подходящо правно основание за приемане на съответните актове, тъй като, що се отнася до Регламент № 505/2013 и Регламент № 629/2013, Комисията няма никакво право да увеличава квотите, а напротив е длъжна да налага високи възпиращи такси по отношение на пускането на извънквотна захар на пазара на Съюза. Що се отнася до данъчните търгове, е ясно, че Комисията не е овластена и няма право да приема такъв тип мерки, които никога не са били предвиждани в основната правна уредба.

3.

С третото основание се твърди нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като Комисията е създала схема, според която митата не са предвидими и определяеми при прилагане на последователни обективни критерии, а се определят от субективното желание за плащане (още повече че става въпрос за субекти, подложени на твърде различен натиск и насърчавани по твърде различен начин) без действителна връзка със стоките, които всъщност се внасят.

4.

С четвъртото основание се твърди нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото, за да се справи с недостига при снабдяването със захар, Комисията е можела да приеме мерки, които налагат по-малко ограничения и не са изключително в ущърб на извършващите внос рафинерии.

5.

С петото основание се твърди нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, тъй като жалбоподателите са можели да хранят оправдани очаквания, че Комисията ще използва предвидените в Регламент № 1234/2007 механизми, за да възстанови възможността за снабдяване със сурова захар за рафиниране. Жалбоподателите са можели също така да хранят оправдани очаквания, че Комисията ще запази баланса между извършващите внос рафинерии и местните производители на захар.

6.

С шестото основание се твърди нарушение на принципа на полагане на дължимата грижа и на добра администрация, тъй като при управлението на пазара на захарта Комисията многократно допуснала основни грешки и противоречия, свидетелстващи в най-добрия случай за неразбиране на основни пазарни механизми. Например нейният баланс, който е едно от основните средства за определяне на съдържанието и момента на интервенцията на пазара, съдържа груби грешки и се основава на неправилна методология. Освен това действията на Комисията са явно неподходящи с оглед на недостига в снабдяването.

7.

Със седмото основание се твърди нарушение на член 39 ДФЕС, тъй като Комисията не постигнала две от целите, предвидени в тази разпоредба.

8.

С осмото основание се твърди нарушение на Регламент на Съвета № 1006/2011 (10). Митото за бялата захар всъщност е малко по-високо от това за суровата захар, като разликата е една 20 EUR на тон. Това е твърде различно от разликата от 80 EUR между стандартно прилаганото вносно мито за рафинирана захар (419 EUR) и за нерафинирана захар (339 EUR), предвидено в Регламент на Съвета № 1006/2011.

В допълнение, в подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателите твърдят, че с пасивността си и с неподходящите си действия Комисията съществено и явно е надхвърлила свободата на преценка, която ѝ е предоставена с Регламент № 1234/2007. Освен това обстоятелството, че Комисията не е приела подходящи мерки, представлява явно нарушение на правна норма „която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти“. По-специално Комисията е нарушила общите принципи на Съюза на правна сигурност, недопускане на дискриминация, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и на задължението за полагане на нужната грижа и за добра администрация.