Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013TN0352

Дело T-352/13 P: Жалба, подадена на 2 юли 2013 г. от BX срещу решението, постановено на 24 април 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-88/11, BX/Комисия

Information about publishing Official Journal not found, p. 39–40 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Information about publishing Official Journal not found, p. 25–26 (HR)

31.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/39


Жалба, подадена на 2 юли 2013 г. от BX срещу решението, постановено на 24 април 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-88/11, BX/Комисия

(Дело T-352/13 P)

2013/C 252/67

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BX (Вашингтон, САЩ) (представител: R. Rata, lawyer)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на Съда на публичната служба от 24 април 2013 г. по дело F-88/11,

да отмени обжалваното решение на конкурсната комисия да не го включи в списъка с резерви от конкурс EPSO/AD/148/09-RO (ОВ 2009 г. C 14 A, стр. 1) и

да осъди Комисията да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага шест основания в подкрепа на жалбата си.

1.

Първото основание е изведено от твърдението, че в случая не може да се приеме, както е направил Съдът на публичната служба в точка 33 от решението си, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията във връзка с доказването.

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че кандидат, чиято първоначална оценка е по-ниска от оценката, която съгласно предварително установените критерии дава право на преминаване, няма право на сравнително оценяване (точка 41), тъй като:

Според трайната съдебна практика всеки кандидат в провеждан от EPSO конкурс има право на сравнително оценяване, независимо дали първоначалният резултат е по-нисък или по-висок от оценката, която дава право на преминаване.

Конкурсната комисия не е изпълнила задължението си да извърши сравнително оценяване не само по отношение на жалбоподателя, но също така и по отношение на всички останали кандидати, явили се на устен изпит, тъй като времето, предвидено за крайното обсъждане на оценките е било очевидно недостатъчно.

Обжалваното съдебно решение не възприема относимите доводи на жалбоподателя и не отчита несъстоятелността на доводите на ответника.

3.

Третото основание е изведено от твърдението, че Съдът на публичната служба неправилно е приел в точка 45 от обжалваното решение, че не е нарушен принципът на равно третиране.

4.

Четвъртото основание е изведено от твърдение за нарушение на правилата относно състава на комисията вследствие на това, че:

Съставът на конкурсната комисия не е отговарял на изискванията за балансирано представителство (член 3, пета алинея от Приложение III към Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз):

Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел за безспорно обстоятелството, че при провеждане на устния изпит на жалбоподателя конкурсната комисия се е състояла от трима члена (точка 49 от обжалваното съдебно решение),

Съдът на публичната служба неправилно се е позовал на Решение по дело Bartha (точка 49), за да приеме, че не е нарушен принципът на балансирано представителство на мъжете и жените в състава на конкурсната комисия.

Едновременното участие на титулярните членове на конкурсната комисия и на заместниците им в провеждането на устния изпит в разглеждания случай води до незаконосъобразност на действията на конкурсната комисия (точка 50),

Нарушен е принципът на неизменност на състава на конкурсната комисия (точка 51).

5.

Петото основание е изведено от твърдението, че Съдът на публичната служба неправилно е приел, че с оглед на обстоятелствата в конкретния случай не е приложим член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба (точка 81 от решението), въпреки че ответникът е признал, че мотивите на решението за отхвърляне на жалбата, подадена от жалбоподателя по административен ред, са неправилни, което е основание ответникът да понесе съдебните разноски.

6.

Шестото основание е изведено от твърдението, че неимуществените вреди са доказани.


Top