Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело T‑412/13

Chin Haur Indonesia, PT, установено в Tangerang (Индонезия), за което се явяват T. Müller-Ibold и F.‑C. Laprévote, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява S. Boelaert, в качеството на представител, подпомагана от R. Bierwagen, адвокат,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват J.‑F.Brakeland и M. França, в качеството на представители,

и от

Maxcom Ltd, установено в Пловдив (България), за което се явяват L. Ruessmann, адвокат, и J. Beck, solicitor,

встъпили страни,

с предмет искане за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис (ОВ L 153, стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: M. van der Woude (докладчик), председател, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio, съдии,

секретар: S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 септември 2014 г.,

постанови настоящото

Основания за решението

Решение

Обстоятелства, предхождащи спора

1. Жалбоподателят, Chin Haur Indonesia, PT, е предприятие с тайвански произход, което внася велосипеди с произход от Индонезия в Европейския съюз. То оспорва разширяването на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 на Съвета от 3 октомври 2011 година, върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република след провеждането на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (OВ L 261, стр. 2), за някои индонезийски предприятия.

Основни първоначални антидъмпингови и антисубсидийни процедури

2. С Регламент (ЕИО) № 2474/93 от 8 септември 1993 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса в Общността на велосипеди с произход от Китайската народна република и за окончателно събиране на временното антидъмпингово мито (OВ L 228, стр. 1) Съветът на Европейските общности налага окончателно антидъмпингово мито от 30,6 % върху вноса на велосипеди с произход от Китай.

3. След преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, в съответствие със своя Регламент (ЕО) № 384/96 от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 56, 1996 г., стр. 1), изменен, (заместен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 343, стр. 51, поправки ОВ 2010 г., L 7, стр. 22 и OB L 36, 2011 г., стр. 20, наричан по-нататък „основният регламент“), и в частност съгласно член 11, параграф 2 от Регламент № 384/96 (понастощем член 11, параграф 2 от основния регламент), с Регламент (ЕО) № 1524/2000 от 10 юли 2000 година за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито за вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република (OВ L 175, стр. 39; Специално издание на български език, глава 11, том 21, стр. 31) Съветът решава да запази антидъмпинговото мито от 30,6 %.

4. След междинно преразглеждане на основание член 11, параграф 3 от Регламент № 384/96 (понастощем член 11, параграф 3 от основния регламент), с Регламент (ЕО) № 1095/2005 от 12 юли 2005 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на велосипеди с произход от Виетнам и за изменение на Регламент № 1524/2000 (OВ L 183, стр. 1; Специално издание на български език, глава 11, том 41, стр. 131) Съветът увеличава действащото антидъмпингово мито на 48,5 %.

5. През октомври 2011 г., след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, проведено в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент, с Регламент за изпълнение № 990/2011 Съветът решава антидъмпинговото мито да бъде запазено на 48,5 %.

6. През април 2012 г. Европейската комисия обявява започването на антисубсидийна процедура по отношение на вноса в Съюза на велосипеди с произход от Китай, съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (OВ L 188, стр. 93).

7. От една страна, на 22 май 2013 г. Комисията приема Решение 2013/227/ЕС с което прекратява антисубсидийната процедура във връзка с вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република (OВ L 136, стр. 15), без да въвежда други антисубсидийни мерки. От друга страна, на 29 май 2013 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 502/2013 за изменение на Регламент за изпълнение № 990/2011 (OВ L 153, стр. 17), след междинно преразглеждане на основание член 11, параграф 3 от основния регламент.

Процедура относно заобикалянето

8. На 14 август 2012 г. Комисията е сезирана с искане, подадено от Европейската асоциация на производителите на велосипеди (EBMA), от името на трима производители на велосипеди в Съюза, с което я поканва, от една страна, да разследва възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени върху вноса на велосипеди с произход от Китай, и от друга страна, да въведе регистрационен режим за вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са с деклариран произход от тези страни.

9. На 25 септември 2012 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 875/2012 за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 990/2011 чрез внос на велосипеди, изпратени от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали е с деклариран произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, или не, и въвеждане на регистрационен режим за този внос (OВ L 258, стр. 21).

10. Това разследване цели по-конкретно да бъдат събрани данни във връзка с твърдението за промяна в схемите на търговия вследствие на увеличението на антидъмпинговото мито през 2005 г. То обхваща периода от 1 януари 2004 г. до 31 август 2012 г. (наричан по-нататък „разследваният период“). По-подробни данни са събрани за периода от 1 септември 2011 г. до 31 август 2012 г. (наричан по-нататък „отчетният период“), за да се разследва възможното намаляване на коригиращия ефект на действащите мерки, както и наличието на дъмпинг.

11. Жалбоподателят е уведомен за започването на разследването във връзка с възможното заобикаляне и получава формуляр за освобождаване на 26 септември 2012 г. Поканен е да отговори на посочения формуляр по електронен път в срок до 2 ноември 2012 г.

12. На 5 ноември 2012 г. Комисията получава хартиен екеземпляр на формуляра за освобождаване, предаден от жалбоподателя. В този формуляр жалбоподателят потвърждава по-конкретно, че не е извършвал операции по комплектоване в трета страна по смисъла на член 13, параграф 2 от основния регламент.

13. На 27 ноември 2012 г. Комисията изпраща на жалбоподателя писмо, с което изисква от него да ѝ предостави определени документи по време на посещението за проверка, и по-конкретно работните листове, използвани за съставянето на отговора на формуляра за освобождаване. Жалбоподателят потвърждава получаването на посоченото писмо на 28 ноември 2012 г.

14. На 29 ноември 2012 г. Комисията изпраща на жалбоподателя ново писмо, с което иска от него да ѝ предостави в срок до 3 декември 2012 г. нова информация относно тринадесет липсващи елемента в отговора му на формуляра за освобождаване. Жалбоподателят изпраща на Комисията няколко документа на 3 и 4 декември 2012 г.

15. Посещението за проверка се провежда на 6 и 7 декември 2012 г. в помещенията на жалбоподателя. По този повод жалбоподателят предоставя на Комисията изменен формуляр за освобождаване.

16. На 28 януари 2013 г. Комисията уведомява жалбоподателя за намерението си да приложи по отношение на него член 18 от основния регламент. Жалбоподателят представя становището си на 4 февруари 2013 г.

17. На 21 март 2013 г. Комисията изпраща на жалбоподателя, както и на индонезийските и китайските власти общия информативен документ, като представя изводите си относно операциите по претоварване и комплектоване и обявява намерението си да предложи разширяване на обхвата на антидъмпинговите мерки, наложени върху вноса на велосипеди с произход от Китай, и към вноса с произход от Индонезия. В приложение B към общия информативен документ Комисията отхвърля искането за освобождаване на жалбоподателя, в частност поради ненадеждност на предоставената информация.

18. С писмото си от 9 април 2013 г. жалбоподателят оспорва заключенията в общия информативен документ. На 28 май 2013 г. представя ново становище в това отношение.

19. На 29 май 2013 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение № 990/2011, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис (ОВ L 153, стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

Обжалваният регламент

20. В съображения 28—33 от обжалвания регламент, от една страна, Съветът подчертава, че четири индонезийски дружества, които представляват 91 % от общия внос от Индонезия за Съюза през отчетния период, са подали искане за освобождаване в съответствие с член 13, параграф 4 от основния регламент. От друга страна, той приема, че представените от едно от дружествата данни не са могли да бъдат проверени и се оказват ненадеждни. Въпреки представеното становище Съветът преценява, че предоставената от това дружество информация не може да бъде взета под внимание. По тази причина констатациите по отношение на дружеството са основани на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. Останалите три дружества са счетени за съдействащи.

21. В съображения 45—58 от обжалвания регламент Съветът, след като изучава измененията на търговските потоци между Китай, Индонезия и Съюза, както и развитието на производствените обеми, прави извода за наличие на промяна в схемите на търговия между Индонезия и Съюза по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент, след увеличението на антидъмпинговото мито през юли 2005 г.

22. В съображения 59—67 от обжалвания регламент Съветът изследва естеството на прилаганите практики на заобикаляне.

23. В съображения 60—64 от обжалвания регламент Съветът анализира наличието на операции на претоварване. Най-напред той заключава, че за трите съдействащи дружества не е установено наличието на операции на претоварване. Обратно, що се отнася до дружеството, за което според Съвета е имало основания да бъде приложен член 18 от основния регламент, „[р]азследването разкри, че то не притежава достатъчно оборудване, за да се обоснове обемът на износа за Съюза през [отчетния период]“, и „[п]ри липсата на каквото и да е друго основание може да се направи заключението, че дружеството е участвало в практики на заобикаляне на мерките чрез претоварване“ (съображение 62 от обжалвания регламент). С оглед на наличието на промяна на схемите на търговия, на констатациите по отношение на дружеството, за което е оправдано прилагането на член 18 от основния регламент и на факта, че не всички индонезийски производители/износители заявиха интерес и оказаха съдействие, Съветът заключава, че съществуват практики на претоварване на продукти с произход от Китай през Индонезия.

24. В съображения 65—67 от обжалвания регламент Съветът анализира наличието на операции по комплектоване. Той заключава, от една страна, че извършването на комплектоване не е установено по отношение на трите съдействащи дружества и от друга страна, че не е могло да се установи дали четвъртото дружество, за което е приложен член 18 от основния регламент, е извършвало комплектоване. Поради това не е установено извършване на комплектоване през Индонезия по смисъла на член 13, параграф 2 от основния регламент.

25. В съображение 92 от обжалвания регламент Съветът подчертава, че при разследването не е установено наличието на друго основание или икономическа обосновка освен избягването на съществуващите мерки по отношение на разглеждания продукт.

26. В съображения 94 и 95 от обжалвания регламент Съветът, от една страна, подчертава, че сравнението между нивото на отстраняване на вредата, установено при междинното преразглеждане през 2005 г., и среднопретеглената експортна цена през отчетния период показва продажби на значително занижени цени. От друга страна, той припомня, че увеличението на вноса в Съюза от Индонезия е счетено за значително по отношение на количествата. Поради това Съветът заключава в съображение 96 от обжалвания регламент, че коригиращият ефект на съществуващите мерки намалява по отношение на цените и количествата.

27. В съображения 99—102 от обжалвания регламент Съветът разглежда, в съответствие с член 13, параграф 1 от основния регламент, дали съществуват доказателства за наличието на дъмпинг спрямо установената при междинното преразглеждане през 2005 г. нормална стойност. По тази причина за определянето на експортните цени от Индонезия, които са повлияни от практики на заобикаляне, е разгледан само износът на несъдействащите производители/износители. За тази цел е използвана най-добрата налична информация, в случая средната експортна цена на велосипедите от Индонезия за Съюза през отчетния период в съответствие с данните от COMEXT на Евростат. Вследствие на различните корекции на нормалната стойност и на експортната цена сравнението на двете променливи показва според Съвета наличие на дъмпинг.

28. При тези условия Съветът прави извод за наличие на заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент чрез претоварване през Индонезия. Поради това той разширява обхвата на окончателното антидъмпингово мито от 48,5 %, предвидено в член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 990/2011, за да включва вноса на съответния продукт, изпращан от Индонезия, независимо дали е деклариран с произход от тази страна. Вследствие на констатациите, описани в точка 20 по-горе, Съветът предоставя освобождаване от разширените мерки на трима от четиримата износители, които са подали искане за освобождаване.

Производство и искания на страните

29. На 9 август 2013 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

30. С отделна молба, заведена в същия ден в секретариата, жалбоподателят моли Общия съд да се произнесе по делото по реда на бързото производство, въз основа на член 76а от Процедурния правилник на Общия съд.

31. След като разпределението на съдиите в съставите на Общия съд е променено, съдията докладчик е включен в седми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

32. Искането за произнасяне по реда на бързото производство е уважено с решение на седми състав на Общия съд от 8 октомври 2013 г.

33. С молби, заведени в секретариата съответно на 17 октомври и 8 ноември 2013 г., Комисията и EBMA са поискали да встъпят в подкрепа на исканията на Съвета.

34. С определение от 11 ноември 2013 г. председателят на седми състав на Общия съд уважава молбата на Комисията за встъпване.

35. С определение от 17 декември 2013 г. седми състав на Общия съд отхвърля молбата за встъпване на EBMA.

36. С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 19 март 2014 г., Maxcom Ltd е поискало да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета.

37. С писма от 27 март и 15 май 2014 г., въз основа на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, Общият съд задава писмено въпроси на жалбоподателя и поканва Съвета да отговори на въпроси и да представи определени документи. Страните изпълняват разпореденото с тези процесуално-организационни действия в определения срок.

38. С определение от 16 юли 2014 г. седми състав на Общия съд уважава молбата на Maxcom за встъпване.

39. Жалбоподателят моли Общия съд:

– да отмени член 1, параграфи 1 и 3 от обжалвания регламент частта им относно жалбоподателя,

– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

40. Съветът, поддържан от Комисията и от Maxcom, моли Общия съд:

– да отхвърли жалбата,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По допустимостта

41. В рамките на писмените отговори на процесуално-организационните действия и впоследствие в хода на съдебното заседание Съветът оспорва допустимостта на жалбата като цяло. Въз основа на статия в пресата, до която имал достъп по време на съдебното производство, Съветът изтъква, че жалбоподателят не е автентичен индонезийски производител на велосипеди и че самото му съществуване е съмнително. От тази статия в пресата Съветът заключава, че само китайското предприятие F. извършва дейност като производител в Индонезия. При тези условия искането за освобождаване на жалбоподателя не било подадено от името на правилното предприятие. Следователно според него жалбата трябва да бъде изцяло отхвърлена като недопустима.

42. Жалбоподателят оспорва довода на Съвета като неоснователен и почиващ на факти, които не са отразени в преписката по делото.

43. В това отношение трябва да се констатира, че кратката статия, с дължина една-единствена страница, що се отнася до жалбоподателя, на която се позовава Съветът, е двусмислена и при всички случаи не може да обоснове твърдението на Съвета.

44. Всъщност от въпросната статия е видно, че жалбоподателят, дружество с тайвански произход, е установено в Индонезия от 1990 г. То произвежда велосипедни части и продава стоките си в Югоизточна Азия, Индонезия, Южна Америка и Италия. Това дружество е посветило един от заводите си на комплектоването на велосипеди за китайското предприятие F. След налагането на европейското антидъмпингово мито върху вноса на китайски велосипеди жалбоподателт дава под наем завода си на предприятието F., като точното естество на отношенията между жалбоподателя и последното не е ясно изразено.

45. Вследствие на това, независимо от въпроса дали представянето на кратка статия в пресата е годно да постави под въпрос, при липсата на други доказателства, допустимостта на жалбата, трябва да се приеме, че твърденията на Съвета, описани в точка 41 по-горе, изобщо не се подкрепят от посочената статия.

46. Тъй като Съветът не е представил други доказателства в това отношение, допустимостта на жалбата трябва да се потвърди.

По съществото на спора

47. Жалбоподателят изтъква три правни основания в подкрепа на своята жалба. С първото основание, изведено от нарушение на член 13, параграф 1 и на член 18, параграф 1 от основния регламент, се твърдят грешки при прилагане на правото и в преценката на Съвета, що се отнася до наличието на заобикаляне и до естеството на наличните факти. Второто основание, изведено от нарушение на член 18 от основния регламент, на принципа на пропорционалност, както и на задължението за излагане на мотиви, засяга констатацията за неоказване на съдействие. Третото основание, изведено от нарушение на член 13, параграф 1 от основния регламент и на принципа на равно третиране, се отнася до наличието на дъмпинг.

По първото основание, изведено от нарушение на член 13, параграф 1 и на член 18, параграф 1 от основния регламент

48. Първото правно основание на жалбоподателя се състои от две части, които се отнасят, първо, до въпроса дали действително е настъпила промяна в схемите на търговия, и второ, до заключението на Съвета, че жалбоподателт е извършвал претоварване.

– По промяната в схемите на търговия

49. На първо място, жалбоподателят поддържа, че китайските статистики за износа на велосипеди към Индонезия, на които в частност се опира Съветът, за да установи наличието на промяна в схемите на търговия, са сгрешени. Според жалбоподателя съществува по-голяма ставка за намаление при износ за велосипедите, отколкото за велосипедните части, което насърчава китайските износители да декларират износа на обикновени части като износ на комплектовани велосипеди. При тези условия китайските статистики за износа на велосипеди били изкуствено повишени, тъй като повечето изнесени велосипеди в действителност били велосипедни части. Следователно Китайската народна република е изнесла много по-малък брой велосипеди към Индонезия от посочения в таблица 2 от обжалвания регламент.

50. На второ място, жалбоподателят счита, че данните, използвани за установяване на промяната в схемите на търговия, са недостатъчни, за да подкрепят констатация за претоварване, доколкото няма очевидна взаимовръзка между износа на велосипеди от Китай в Индонезия и износа от Индонезия в Съюза.

51. На трето място, Съветът бил пропуснал да предвиди алтернативни обяснения на предполагаемата промяна в схемите на търговия. По-специално, неговият анализ на производствените обеми не бил определящ и се отнасял до погрешен период.

52. Съветът оспорва всички тези доводи като неоснователни.

53. В това отношение следва да се подчертае, че, първо, от представения от жалбоподателя документ, в който са вписани различните ставки на намаления за велосипедите и велосипедните части, е видно, че изглежда, действително съществуват различни ставки на намаление за данъка върху добавената стойност за велосипедните части и за комплектованите велосипеди.

54. Същевременно жалбоподателят не представя никакво доказателство, годно да установи, че вследствие на това китайските износители или митническите органи са декларирали износа на обикновени велосипедни части като износ на комплектовани велосипеди. Всъщност жалбоподателят представя само документи, засягащи ограничен брой сделки. Ако изобщо тези документи имат каквато и да е доказателствена стойност по отношение на съществуването на тази практика, само те не могат да докажат, че посочената практика е била достатъчно обичайна, за да постави под съмнение използваните от Съвета статистики. В крайна сметка жалбоподателят не е доказал, при всички случаи, че посочената практика е била достатъчно обичайна, за да постави под съмнение валидността на китайските статистики.

55. Второ, жалбоподателят поддържа, че в хода на своето разследване Комисията е могла лесно да разкрие наличието на такава практика, тъй като последната би била добре известна на участниците в този сектор. По същество жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила своето задължение за полагане на дължима грижа.

56. В това отношение, от една страна, Съветът твърди, без това да се оспорва от жалбоподателя, че никоя от останалите страни, засегнати от това разследване или от другите едновременно провеждани разследвания, изглежда, не споменава наличието на такава практика. Освен това индонезийските и китайските органи, на които са предадени заключенията от разследването, нито за момент не поставят под въпрос надеждността на използваните статистики с оглед на собствените им цифрови данни. Следователно за Съвета няма основания да се съмнява в надеждността на посочените статистики.

57. От друга страна, е важно да се отбележи, че жалбоподателят е сигнализирал за твърдяното съществуване на тази практика едва на 28 май 2013 г., тоест в навечерието на приемането на обжалвания регламент и повече от 40 дни след изтичането на срока, определен за представяне на становище по общия информативен документ. Той не го е споменавал никога преди това. Следователно доводът на жалбоподателя е изтъкнат на особено късен етап на разследването.

58. При тези условия жалбоподателят не е установил наличието на грешка в преценката или на неспазване на принципа на полагане на дължима грижа от страна на институциите на Съюза, що се отнася до използваните статистики.

59. На второ място, трябва да се констатира, че представените от Съвета в съображения 45—55 от обжалвания регламент цифрови данни показват наличието на промяна в схемите на търговия по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент между Китай и Съюза, между Китай и Индонезия и накрая — между Индонезия и Съюза.

60. Всъщност от съображение 45 и от таблица 1 от обжалвания регламент е видно, първо, че износът на велосипеди от Китай в Съюза е намалял с повече от 80 % през периода на разследването. От увеличението на митото през 2005 г. до края на отчетния период вносът е разделен на три. Второ, износът на велосипеди от Китай в Индонезия е нараснал с над 83 % през периода на разследването, както се вижда от съображение 51 и от таблица 2 от обжалвания регламент. Трето, износът на велосипеди от Индонезия в Съюза се е увеличил с 2,6 пъти през периода на разследването. Както произтича от съображение 46 и от таблица 1 от обжалвания регламент, макар вносът от Индонезия да е намалял през 2009 г., от една страна, той е останал на равнища, значително над тези от 2004 г. и 2005 г., и от друга страна, отново отбелязва ръст между 2010 г. и 2012 г.

61. Несъмнено, както подчертава жалбоподателят, индонезийският внос с произход от Китай е намалял с 10,1 %, докато индонезийският износ към ЕС е нараснал с 18,6 % през 2007 г. Въпреки това подобна годишна вариация не е в състояние да постави под съмнение тенденцията, очертана от цифровите данни на институциите на Съюза. Всъщност, както правилно подчертава Съветът, може да се яви отклонение във времето между изменението на потока между Китай и Индонезия и между Индонезия и Съюза, в частност поради наличието на стокови запаси.

62. При тези условия Съветът не е допуснал грешка, като е направил въз основа на тези цифрови данни извод за съществуването на промяна в схемите на търговия.

63. На трето място, според жалбоподателя Съветът е пропуснал при разглеждането на развитието на износа от Индонезия в Съюза да вземе предвид алтернативните обяснения за заобикалянето.

64. В това отношение трябва да се припомни, че основният регламент не предоставя на Комисията правомощие да разследва, което да ѝ позволи да принуди предприятията да участват в процедурата по разследване или да предоставят информация. При тези условия Съветът и Комисията зависят от доброволното съдействие на страните, за да получат необходимата информация в определените срокове (решение от 24 май 2012 г., JBF RAK/Съвет, T‑555/10, EU:T:2012:262, т. 80).

65. В конкретния случай, на първо място, трябва да се констатира, че от преписката е видно, че по време на разследването не е дадено никакво алтернативно обяснение. По-конкретно Съветът подчертава, че индонезийските власти не са направили никаква противоречива забележка, що се отнася до причината за промяната в схемите на търговия.

66. На второ място, следва да се отбележи, че самият жалбоподател, в хода на административната и съдебната фаза също не е дал алтернативно обяснение, годно да обясни промяната в схемите на търговия по друг начин освен с налагането на първоначалното антидъмпингово мито. Той се е ограничил до това да подчертае, че Съветът е пропуснал да вземе предвид алтернативните обяснения за заобикалянето, без да внесе уточнение, с изключение на неговата критика по отношение на анализа от страна на Съвета на изменението на производствените обеми.

67. Във връзка с изменението на производствените обеми жалбоподателят преценява, че анализът на Съвета е непълен, защото не се отнася нито до целия период на разследване, нито до всички индонезийски предприятия износители.

68. От съображение 56 и таблица 3 от обжалваният регламент е видно, че институциите на Съюза са разследвали изменението на обемите на производство на дружествата, които са съдействали от 2009 г. и края на отчетния период. От този анализ произтича, че съдействащите индонезийски дружества са увеличили производството си с 54 % през този период.

69. В това отношение трябва да се подчертае най-напред, че за институциите на Съюза е легитимно да се позовават на цифровите данни само на съдействащите индонезийски дружества, тъй като цифровите данни относно останалите дружества поради това не са нито достъпни, нито надеждни. По-нататък, както правилно подчертава Съветът, от таблиците, които следва да се попълнят, приложени към формуляра за освобождаване, е видно, че заявителите трябва да предоставят информация за техните обеми на производство от 2004 г. насетне. Следователно Комисията е разследвала обемите на производство през целия период на разследване. В писмените си изявления Съветът обосновава ограничаването си до периода от 2009 г. до август 2012 г., защото не всички данни за първите години са били пълни за всички дружества.

70. При това положение, тъй като никаква обосновка освен въвеждането на антидъмпингово мито не е била актуализирана по време на разследването и доколкото жалбоподателят в хода на административната и съдебната фаза не се е позовал дори на най-незначителния елемент в това отношение, Съветът правилно е заключил, че липсва алтернативно обяснение на промяната в схемите на търговия.

71. Поради това първата част от първото правно основание следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.

– По извършването на операции на претоварване

72. В рамките на втората част жалбоподателят изтъква три оплаквания.

73. На първо място, жалбоподателят поддържа, че Съветът е допуснал грешка в преценката, като е направил в съображение 62 от обжалвания регламент (вж. точка 23 по-горе) извода, че не е имал достатъчен производствен капацитет, за да оправдае обемите си на износ към Съюза.

74. На второ място, жалбоподателят изтъква, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като е извел наличието на претоварвания единствено от промяната в схемите на търговия. Съветът нито бил представил доказателства за съществуването на посочените операции на претоварване, нито бил доказал причинна връзка между тези операции и предполагаемата промяна в схемите на търговия.

75. На трето място, жалбоподателят смята, че при липсата на каквото и да било друго доказателство предоставените елементи е трябвало да съставляват налични факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент.

76. Съветът оспорва всички доводи на жалбоподателя.

77. По отношение на първото оплакване жалбоподателят поддържа, че е производител на велосипеди с индонезийски произход и следователно не може да се приеме, че участва в практики на заобикаляне. От неговия отговор на формуляра за освобождаване било видно в частност, че [поверително] (1) . Той не възразява, че е внесъл определен брой резервни части с произход от Китай. Тези резервни части впоследствие са използвани за производството на велосипеди в завода му в Tangerang (Индонезия), в който работят около [поверително]. Според жалбоподателя производственият процес, осъществяван в неговия завод, включва всички фази на производството на велосипед.

78. Жалбоподателят се позовава главно на своя отговор на формуляра за освобождаване и на одиторския доклад на Кантора V. от 28 ноември 2011 г., който е предмет на последващи действия от 16 юли 2012 г., за да изтъкне, че Съветът е разполагал с достатъчно информация, за да направи извод за липсата на претоварване.

79. Впрочем жалбоподателят поддържа, че фактът, от една страна, че неговото оборудване не показва никакъв признак на овехтяване към момента на посещението за проверка и от друга страна, че заводът не е работел към момента на посоченото посещение, няма никаква доказателствена стойност, обратно на твърдяното от Съвета. Жалбоподателят поддържа и че твърдението на Съвета в съображение 29 от обжалвания регламент, че той бил наел китайски производител като доставчик на велосипедни части, противоречало на констатацията, че самият той не произвежда велосипеди, и на констатацията за претоварване.

80. В това отношение е важно да се уточни, че основният регламент не предоставя на Комисията правомощие да разследва, което да ѝ позволи да принуди предприятията да участват в процедурата по разследване или да предоставят информация. При тези условия Съветът и Комисията зависят от доброволното съдействие на страните, за да получат необходимата информация в определените срокове. В този контекст данните, предоставени във формуляра за освобождаване, както и последващото посещение за проверка, което Комисията може да осъществи на място, са съществени за провеждането на процедурата относно евентуалното заобикаляне. Следователно съдействащите предприятия са тези, които трябва да покажат точност и прецизност в информацията и доказателствата, които предават както в отговорите, които дават на писмените и устните въпроси, така и по време на посещението за проверка (вж. в този смисъл решение JBF RAK/Съвет, точка 64 по-горе, EU:T:2012:262, т. 80 и цитираната съдебна практика).

81. В случая трябва да се отбележи, че жалбоподателят действително е предоставил определен брой релевантни данни във формуляра за освобождаване и в изменения формуляр за освобождаване. По-конкретно той предоставя обобщени данни в таблиците, приложени към посочените формуляри, отнасящи се до неговия производствен капацитет, неговото действително производство, продажбите му за износ, оборота му, някои финансови и счетоводни данни, като общите разходи на завода, стоковите запаси, покупките на резервни части, както и произхода на тези покупки, производствения процес и разходите за производство. Той представя също така финансови отчети.

82. Същевременно следва, на първо място, да се констатира, че предоставените от жалбоподателя данни в първия формуляр за освобождаване, подаден на 5 ноември 2012 г., са се оказали негодни, защото са до голяма степен непълни.

83. Всъщност данните, предоставени в подадения на 5 ноември 2012 г. формуляр за освобождаване, не позволяват да се определи в частност нито съответният разход за велосипедните части, нито техният произход, което прави невъзможно на този етап да се установи дали жалбоподателят е индонезийски производител на велосипеди и следователно да му се предостави освобождаване на основание член 13, параграф 2 от основния регламент.

84. С писмото си от 29 ноември 2012 г. Комисията е поискала от жалбоподателя, посредством тринадесет точни въпроса, да ѝ предостави липсващата информация в срок до 3 декември 2012 г., тоест преди посещението за проверка. С писмо от 3 декември 2012 г. жалбоподателят предоставя данни само по два от тринадесетте въпроса на Комисията, което жалбоподателят не оспорва.

85. На второ място, в хода на посещението за проверка на 6 и 7 декември 2012 г. жалбоподателят подава изменена версия на формуляра за освобождаване, в която са актуализирани само определени пунктове, а именно, в частност, данните относно велосипедните части, закупени в други страни освен Китай. При все това данните, предоставени в изменения формуляр за освобождаване, остават непълни, което впрочем жалбоподателят не оспорва. По-конкретно, във връзка с данните за износа си жалбоподателят не предоставя стойностите caf (стойност, застраховка, навло) на някои транзакции към Съюза. Жалбоподателят не декларира също така разходи за амбалаж, гаранции или банкови разходи.

86. Предоставените в изменения формуляр за освобождаване данни се оказват противоречиви и е невъзможно да бъдат проверени.

87. Действително, първо, цифровите данни, предоставени в две таблици, приложени към подадените формуляри за освобождаване, относно произхода на закупените от жалбоподателя велосипедни части, са непоследователни, което не се оспорва от последния. Тези цифрови данни обаче са съществени в рамките на процедура относно евентуално заобикаляне на антидъмпингови мита.

88. Второ, от документите в преписката е видно, че работниците на жалбоподателя по време на посещението за проверка не представят, от една страна, работните листове, позволили да се попълнят формулярите за освобождаване (вж. в това отношение точка 112 по-долу), и от друга страна, не успяват да обяснят как са получени цифрите, дадени във формулярите за освобождаване, което жалбоподателят не оспорва. Изглежда, предоставените от жалбоподателя цифри са изчислени на ръка с помощта на обикновен калкулатор.

89. Tрето, също от документите в преписката произтича, че жалбоподателят не е бил в състояние да представи други документи освен данъчните си декларации, определени митнически формуляри и няколко екземпляра фактури. Жалбоподателят не разполага с годишни доклади, които са били предмет на одит, нито със системи за счетоводство, позволяващи лесно да се проверят цифровите данни, включени във формулярите за освобождаване, както и изчерпателният характер на списъците с транзакции. Например не е било възможно да се свържат обемите на производство с продажбите и стоковите запаси. Следва да се подчертае в това отношение, че с писмо от 27 ноември 2012 г. Комисията предварително е уведомила жалбоподателя, че по време на посещението за проверка трябва да предостави всички документи, в частност работните листове, които да ѝ позволят да провери цифрите, дадени във формуляра за освобождаване.

90. На трето място, след посещението за проверка, с писмо от 28 януари 2013 г., като уведомява жалбоподателя за намерението си да приложи по отношение на него член 18, параграф 1 от основния регламент, Комисията отново дава възможност на жалбоподателя да предостави необходимите документи. Отговорът на жалбоподателя от 4 февруари 2013 г., с обем една-единствена страница, не привнася никакъв нов съществен елемент в това отношение, тъй като жалбоподателят се ограничава по същество да препотвърди, че е оказал надлежно съдействие. В отговора на общия информативен документ от 9 април 2013 г. жалбоподателят все още не е представил конкретни елементи, които да могат да обосноват цифрите, включени във формуляра за освобождаване, не повече от представеното от него в късно подаденото му писмо от 28 май 2013 г.

91. На четвърто място, що се отнася до одиторския доклад на Кантора V. от 28 ноември 2011 г., който е предмет на последващи действия от 16 юли 2012 г., следва да се констатира, че посоченият доклад не доказва при всички случаи, че самият жалбоподател е произвеждал велосипеди с произход от Индонезия или е могъл да отговаря на критериите, предвидени в член 13, параграф 2 от основния регламент, както правилно подчертава Съветът.

92. Всъщност този доклад не засяга въпроса дали жалбоподателят не се е занимавал с практики, процеси или дейности, за които няма друго достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на първоначалното антидъмпингово мито. Този доклад установява най-много, че към момента на публикуването му жалбоподателят е участвал в производството на велосипеди, което не се оспорва. В това отношение е важно да се подчертае, че този одиторски доклад се отнася главно до условията на труд и качеството на организация. Следователно той не съдържа никаква релевантна информация за развитието в частност на обема на производство и за произхода на резервните части.

93. Впрочем снимките и видеоклипът, представени от жалбоподателя пред Общия съд, също не доказват, че той е индонезийски производител на велосипеди и следователно, че не участва в заобикаляне по смисъла на член 13 от основния регламент, тъй като тези документи не позволяват да се определи с точност, наред с останалото, произходът на използваните суровини.

94. При това положение формулярите за освобождаване, одиторският доклад на Кантора V. и снимките, представени в различни моменти от съдебното производство, на които се позовава жалбоподателят, не позволяват да се докаже, че той е износител от индонезийски произход или че отговаря на предвидените в член 13, параграф 2 от основния регламент критерии.

95. Трябва обаче да се констатира въз основа на материалите от преписката, че Съветът не е разполагал с достатъчно индиции, за да направи изрично, в съображение 62 от обжалвания регламент, извода, че жалбоподателят не е имал достатъчен производствен капацитет, предвид количествата, изнесени към Съюза, нито че поради това е участвал в операции на претоварване, тоест изпращане на стоката, за която се прилагат мерките, през трети страни.

96. В това отношение, на първо място, следва да се подчертае, че съображенията на Съвета почиват до голяма степен на констатациите, извършени от служителите на Комисията при посещението за проверка.

97. Според служителите на Комисията се е оказало по-конкретно, че жалбоподателят не е разполагал с машини, необходими за производство на достатъчно части спрямо декларираните количества. Те са отбелязали, че производственият обект на жалбоподателя е бил заключен при пристигането им и че някои производствени машини са нови или вероятно не са били използвани наскоро. Освен това не е имало нито машина за рязане, нито машина за заваряване. Служителите на Комисията безуспешно са поискали да видят суровините за лети джанти, както и необработени рамки. За сметка на това те намерили сандъци, съдържащи комплектовани велосипеди, съдържащи отбелязването „произведено в Индонезия“, като китайският доставчик на жалбоподателя не е споменат, както и други кашони, съдържащи рамки без отбелязване на произхода. Екипът е забелязал, че всички видени рамки са били доставени от снабдители и вече боядисани. Накрая, работниците на жалбоподателя не са били в състояние да обяснят производствения процес.

98. Никоя от тези констатации обаче, взета отделно или съвместно, не сочи убедително за съществуването на претоварване.

99. Действително, доколкото дейността на предприятието е доста забавена след започването на разследването за възможното заобикаляне, не следва да се правят изводи от факта, че заводът е бил в добро състояние, а запасите от суровини са били незначителни към момента на посещението за проверка. В това отношение впрочем жалбоподателят подчертава, че е продал определени елементи от поточната линия с оглед на спада в дейността му. Той споменава също така, и подкрепя това с фактури, че някои производствени машини са купени неотдавна, след пожар в завода му на 23 април 2009 г. Вследствие на това той бил реинвестирал на два пъти, през май 2009 г. и през юли 2011 г., в частност в монтажни линии.

100. Несъмнено някои констатации, като например фактът, че китайският доставчик на жалбоподателя не е бил споменат никъде или че някои кашони са съдържали рамки, чийто произход не се упоменава, допринасят за пораждане на съмнения относно реалната дейност на жалбоподателя, които съмнения впрочем се подкрепят от факта, че последният не обосновава цифровите данни, предоставени във формулярите за освобождаване. При все това тези елементи изобщо не доказват наличието на операции на претоварване, осъществени от жалбоподателя.

101. Що се отнася до факта, че работниците на жалбоподателя, срещнати в хода на посещението за проверка, не са били в състояние да изяснят производствения процес, което впрочем се оспорва от жалбоподателя, трябва да се констатира, че от писмените отговори на Съвета на поставените от Общия съд въпроси е видно, че екипът на Комисията се е срещнал само с работници от отдела по продажбите, а не със специалисти по производството.

102. На второ място, по отношение на направените в точка 97 по-горе фактически констатации Съветът се позовава почти единствено на доклада, изготвен от служителите на Комисията, с изключение на всеки друг материален елемент. Същевременно повечето изведени от доклада констатации са оспорени от жалбоподателя, особено отнасящите се до факта, че монтажните линии не били в изправност или че някои запаси от суровини не съществували. Наистина в писмените си изявления и в хода на съдебното заседание Съветът споменава някои снимки, представени от жалбоподателя или направени от служителите на Комисията по време на посещението за проверка. Тези снимки обаче не дават никаква индикация по въпроса дали жалбоподателят е извършвал операции на претоварване.

103. На трето място, Съветът основава съображенията си и на факта, че жалбоподателят не е успял да представи доказателства, годни да установят, че той е индонезийски производител или че отговаря на критериите, предвидени в член 13, параграф 2 от основния регламент. Макар че тази констатация е потвърдена в точка 94 по-горе, от нея не може да следва само по себе си, че жалбоподателят е участвал в операции на претоварване.

104. С оглед на изложеното в точки 95—103 Съветът не е разполагал с достатъчно индиции, за да направи извода, че жалбоподателят не е имал достатъчен производствен капацитет, за да обоснове количествата, изнесени към Съюза, и че при това положение е участвал в операции на претоварване.

105. Несъмнено е невъзможно да се изключи, че сред всички практики, процеси или дейности, за които няма друго достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на първоначалното антидъмпингово мито по смисъла на член 13, параграф 1, втора алинея от основния регламент, жалбоподателят е извършвал операции на претоварване. При все това, обратно на твърдяното от Комисията в хода на съдебното заседание, фактът, че жалбоподателят не е успял да докаже, че е индонезийски производител или че отговаря на критериите, предвидени в член 13, параграф 2 от основния регламент, не позволява на Съвета автоматично да направи извода, че е жалбоподателят е извършвал претоварвания, тъй като такава възможност изобщо не произтича от основния регламент или от съдебната практика.

106. При тези условия втората част от първото правно основание следва да се уважи, без да е нужно да се разглеждат останалите оплаквания на жалбоподателя.

По второто правно основание, изведено от нарушения на член 18 от основния регламент, на принципа на пропорционалност и на задължението за излагане на мотиви

107. В подкрепа на второто правно основание жалбоподателят изтъква четири части с цел по-конкретно да докаже, че Съветът е допуснал грешки в преценката и при прилагане на правото, в съображения 29—33 от обжалвания регламент, като е приел, че жалбоподателят не е съдействал по смисъла на член 18 от основния регламент. С първата част той поддържа, че е съдействал, полагайки всички усилия, което Съветът не бил взел предвид, в нарушение на член 18 от основния регламент. С втората част, също изведена от нарушения на член 18 от основния регламент, той оспорва констатацията за неоказване на съдействие. С третата част той изтъква, че Съветът е нарушил задължението си за излагане на мотиви по-конкретно като е пропуснал да обясни кои налични факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент е взел предвид. С четвъртата част той приема, че Съветът е пропуснал, в нарушение на член 18, параграф 3 от основния регламент, да вземе предвид данните, които той е предоставил по време на разследването. Впрочем невземането предвид на съвкупността от данни, които той е предоставил, съставлявало нарушение на принципа на пропорционалност.

108. Съветът оспорва всички доводи на жалбоподателя.

109. Общият съд приема, че трябва най-напред да се разгледа втората част, а след това последователно първата, третата и четвъртата част.

–  По констатацията за неоказване на съдействие

110. В подкрепа на втората част на второто правно основание жалбоподателят изтъква определен брой доводи, с които цели да докаже, че констатацията за неоказване на съдействие е неправилна. Той се позовава в частност на факта, че непредоставянето на работните листове не е достатъчно само по себе си, за да доведе до констатация за неоказване на съдействие.

111. В това отношение следва да се припомни в самото начало, че член 18, параграф 1, първо изречение от основния регламент овластява институциите да използват наличните факти, когато заинтересована страна откаже достъп до необходимата информация или не я предостави в срока, предвиден в този регламент, или значително възпрепятства разследването. Използването на наличните факти е разрешено и ако заинтересовано лице предостави невярна или подвеждаща информация. От текста на тази разпоредба е видно, че тези четири условия са алтернативни, така че когато само едно от тях е изпълнено, институциите могат да използват наличните факти, за да обосноват своите предварителни или окончателни заключения (решение от 22 май 2014 г., Guangdong Kito Ceramics е др./Съвет, T‑633/11, EU:T:2014:271, т. 44).

112. В конкретния случай, на първо място, следва да се констатира, че липсата на съдействие не се опира само, в обжалвания регламент, на непредставянето на работните листове, които позволяват да се извърши съпоставка между отговора на формуляра за освобождаване и финансовите и счетоводни документи на износителя. Тя почива и на закъсненията при представяне на поисканата информация, на противоречивия или ненадежден характер на същата, както и на затрудненията, срещнати при посещението за проверка. Всъщност вече бе установено, в рамките на първото правно основание, че предоставената от жалбоподателя информация е непълна и противоречива и не може да бъде проверена. Следователно жалбоподателят е отказал достъп до необходимата информация по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 111 по-горе.

113. На второ място, жалбоподателят твърди, че несъответствията, възникнали в неговите цифрови данни за производството, се дължат на закъснения между периодите на вписване и реалния производствен ритъм. Според него писмото му от 4 февруари 2013 г. е годно да обоснове това твърдение. Достатъчно е обаче да се констатира, че писмото от 4 февруари 2013 г. не съдържа никакво доказателство по този въпрос.

114. На трето място, жалбоподателят подчертава, че поне част от предоставената информация е била коректна, доколкото самият Съвет е признал, че изпратените цифрови данни относно продажбите за износ са били точни. Същевременно от съображение 31 от обжалвания регламент действително произтича, че Съветът е утвърдил констатацията, че тези цифрови данни са точни. Въпреки това, първо, тези цифри според Съвета засягат всички продажби за износ, а не само износа към Съюза, за които не е била възможна съпоставка, което не се оспорва от жалбоподателя. Второ, фактът, че тези цифри относно износа са точни и могат да бъдат проверени, не означава, че и самите цифрови данни относно произхода на изнесените стоки трябва да бъдат утвърдени.

115. На четвърто място, по отношение на факта, че директор на продажбите на жалбоподателя е бил едновременно и служител на китайски производител, който се оказва негов основен снабдител на велосипедни части, е вярно, че този факт сам по себе си не е от естество да обоснове констатация за неоказване на съдействие по смисъла на член 18 от основния регламент. Предоставените обаче от жалбоподателя разяснения относно статута на посочения служител се оказват особено объркани, което е релевантно с оглед на преценката на съдействието на жалбоподателя. Трябва да се подчертае също така, че жалбоподателят е декларирал в своя формуляр за освобождаване, че няма никаква връзка с китайските предприятия. Предвид значението, което може да има фактът, че директор на продажбите на жалбоподателя е и служител, нает от китайско дружество за производство на велосипеди с цел да се установи заобикаляне през Индонезия, при всички положения е било легитимно Комисията да разпита жалбоподателя в това отношение и този факт да бъде споменат в обжалвания регламент.

116. На пето място, жалбоподателят поддържа, че липсата на съдействие се отнася единствено до комплектоване, а не до претоварване. Той поддържа в това отношение, че съдействието, за което се твърди, че е недостатъчно, засяга само стойността на частите от китайски произход. Според него обаче тази информация е била необходима само за да се определи дали той е извършвал комплектоване, тоест дали той е спазвал правилата относно пропорцията на внесените от Китай части в общата стойност на произведената стока, съгласно член 13, параграф 2 от основния регламент. Тъй като заобикалянето през Индонезия е било обосновано в обжалвания регламент само с операции на претоварване, констатацията за неоказване на съдействие била според жалбоподателя свързана с констатации, ирелевантни за целите на оплакването от заобикаляне, направено от Съвета.

117. В това отношение, първо, трябва да се отбележи, че от подадения от жалбоподателя формуляр за освобождаване е видно, че същият се е стремял да докаже, че отговаря на критериите, предвидени в член 13, параграф 2 от основния регламент. Следователно е легитимно Комисията, в приложение B към общия информативен документ, да мотивира решението си да не предостави на жалбоподателя освобождаване, като уточни, че не е била в състояние да извърши изчисленията, свързани с посочените критерии, въз основа на предоставената информация. Следва да се припомни в това отношение, че разследването се е отнасяло до наличието на заобикаляне през Индонезия, а не до съществуването на особена форма на заобикаляне. В съображение 9 от Регламент № 875/2012 за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне Комисията впрочем споменава, що се отнася до Индонезия, възможни операции по претоварване и комплектоване.

118. Второ, следва да се припомни, че жалбоподателят не успява да докаже, че наистина е производител на велосипеди с индонезийски произход или че отговаря на критериите, определени в член 13, параграф 2 от основния регламент, тоест че той не е бил в състояние да докаже произхода на велосипедите, които изнася в значително количество към Съюза. Предоставената от жалбоподателя информация е при всички положения недостатъчна, тъй като предметът на разследването е именно да се определи дали жалбоподателят е участвал в заобикаляне на първоначалното антидъмпингово мито през Индонезия, независимо от последващата квалификация, дадена от Съвета на тези практики.

119. При тези условия това правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

120. Следователно втората част от второто правно основание трябва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна.

– По ефектите на съдействието на жалбоподателя

121. С първата част жалбоподателят изтъква, че Съветът в нарушение на член 18 от основния регламент не е взел предвид факта, че е съдействал, полагайки всички усилия. Той подчертава в това отношение по-конкретно, че е подал искане за освобождаване, както и изменен въпросник и че се е съгласил да приеме екипа на Комисията на посещение за проверка. Освен това съдействието било протекло при трудни обстоятелства, тъй като жалбоподателят имал ограничени административни ресурси и не бил запознат с административните процедури на Комисията.

122. В това отношение е важно да се припомни, на първо място, че прибягването до налични факти е обосновано в частност, когато дадено предприятие откаже да съдейства или когато предостави невярна или лъжлива справка, като член 18, параграф 1, второ изречение от основния регламент не изисква да е налице умисъл. Всъщност размерът на усилията, положени от дадена заинтересована страна за съобщаване на някои сведения, не е свързан задължително с техните същностни качества и във всички случаи не е единственият определящ елемент. Така, ако поисканите сведения в крайна сметка не са получени, Комисията е в правото си да прибегне до наличните факти във връзка с поисканите сведени я (решение от 4 март 2010 г., Sun Sang Kong Yuen Shoes Factory/Съвет, T‑409/06, Сборник, EU:T:2010:69, т. 103 и 104).

123. Следва впрочем да се припомни също така, че институциите на Съюза трябва да решат дали за целите на проверката на предоставената от заинтересовано лице информация те намират за необходимо да я потвърдят чрез извършването на посещение за проверка в помещенията на това лице, и че когато заинтересовано лице възпрепятства проверката на предоставените от него данни, се прилага член 18 от основния регламент и могат да бъдат използвани наличните факти. Ако отказът да се приеме посещение за проверка, е в разрез с целта за лоялно и старателно сътрудничество, чието спазване член 18, параграф 1 от основния регламент се стреми да гарантира, фактът, че е прието такова, не може сам по себе си да доведе до констатация за неоказване на съдействие (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, T‑192/08, Сборник, EU:T:2011:619, т. 273 и 275).

124. При тези условия фактът, че е подаден формуляр за освобождаване и впоследствие изменена версия, както и че са приети служителите на Комисията на посещение за проверка, не е достатъчен, за да се направи констатация за съдействие или да се въведе задължение за институциите на Съюза да вземат предвид липсващите сведения. По-нататък, поисканата от Комисията в конкретния случай информация не може да се счита за предизвикваща особено голямо административно натоварване. Впрочем според Съвета службата по продажбите и по администрацията на жалбоподателя включва шестнадесет души, което последният не оспорва.

125. На второ място, трябва да се подчертае, че член 18, параграф 3 от основния регламент предвижда, че когато представена информация от заинтересована страна не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена и ако страната е действала, полагайки всички усилия. От неговия текст произтича, че четирите условия се прилагат кумулативно. Вследствие на това фактът, че само едно от тях не е спазено, не позволява прилагането на тази разпоредба и поради това — вземането предвид на въпросната информация (решение Guangdong Kito Ceramics и др./Съвет, точка 111 по-горе, EU:T:2014:271, т. 100).

126. В настоящия случай, доколкото жалбоподателят не е предоставил необходимата информация по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент, годна да докаже, че той наистина е производител от индонезийски произход или че отговаря на критериите, предвидени в член 13, параграф 2 от основния регламент, както бе установено в точки 80—94 по-горе, член 18, параграф 3 от основния регламент не може да намери приложение. Освен това, дори и от една страна, той да е предоставил необходимата информация и от друга страна, действително да е оказал съдействие, полагайки всички усилия, вече бе установено, че предоставената информация не може да бъде проверена.

127. Следователно първата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

– По мотивите

128. На първо място, жалбоподателят счита, че Съветът е трябвало да отграничи съдействието, що се отнася до оплакването относно комплектоването, от съдействието относно оплакването във връзка с претоварването. Тъй като Съветът е пропуснал да конкретизира дали предоставената информация е свързана с оплакването във връзка с претоварването или с оплакването относно комплектоването, обжалваният регламент е опорочен от липса на мотиви.

129. На второ място, жалбоподателят твърди, че Съветът, след като е отхвърлил всички предоставени сведения, не изяснява естеството на наличните факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент, на които се основава, за да направи извода за наличието на заобикаляне. Той смята също така, че Съветът е трябвало да уточни поради какво използваните налични факти са били възможно най-съвършените.

130. Следва да се припомни, че мотивите на даден акт на институциите на Съюза трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на автора на акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка и да защитят правата си, а на Съда — да упражни своя контрол (решение на Общия съд от 27 септември 2005 г., Common Market Fertilizers/Комисия, T‑134/03 и T‑135/03, Recueil, EU:T:2005:339, т. 156). Освен това въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, трябва да се преценява не само с оглед на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решения от 29 февруари 1996 г., Белгия/Комисия, C‑56/93, Rec, EU:C:1996:64, т. 86 и от 27 ноември 1997 г., Kaysersberg/Комисия, T‑290/94, Rec, EU:T:1997:186, т. 150).

131. В случая Съветът е спазил тези принципи поради изложените по-долу причини.

132. На първо място, по отношение на довода на жалбоподателя, според който Съветът е трябвало да отграничи съдействието, що се отнася до оплакването относно комплектоването, от съдействието относно оплакването във връзка с претоварването, следва да се припомни, че в точка 117 по-горе е установено, че разследването се е отнасяло до наличието на заобикаляне през Индонезия, а не до съществуването на особена форма на заобикаляне. По-нататък, елементите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени съдействието, са подобни по отношение на претоварването и на комплектоването. Следователно, обратно на твърдяното от жалбоподателя, не е трябвало да се отделя преценката на съдействието на жалбоподателя, що се отнася до оплакването относно комплектоването, и тази на съдействието на същия относно оплакването във връзка с претоварването.

133. Освен това трябва да се констатира, че мотивите, изложени в съображения 29—33 от обжалвания регламент, са правилно подкрепени с оглед на съдебната практика, цитирана в точка 130 по-горе.

134. Всъщност от съображение 29 от обжалвания регламент е видно, че Съветът приема, че представените от жалбоподателя данни са се оказали ненадеждни. Най-напред, жалбоподателят не е съхранявал работните листове, използвани за попълване на формуляра за освобождаване. При тези условия той не е бил в състояние да докаже, че тези данни са били точни. Освен това са били открити неточности в отчетените данни при изчисленията, извършени в хода на посещението за проверка въз основа на документите, налични в помещенията на жалбоподателя. Накрая, разследването разкрива, че управителят по продажбите на дружеството е в същото време нает от китайски производител на велосипеди — основен доставчик на резервни части на жалбоподателя.

135. От съображения 30 и 31 от обжалвания регламент е видно, че след като информира жалбоподателя за намерението си да не вземе под внимание предоставената от него информация, Комисията му дава възможност да представи коментарите си. В тях жалбоподателят заявява, че е оказал висока степен на съдействие, като е предоставил всички поискани документи освен работните листове, за които се твърди, че никога не са били поискани. Съветът подчертава в това отношение, че работните листове са били поискани преди проверката на място. Що се отнася до довода на жалбоподателя, че извършените на място преизчисления са били погрешни поради неправилните обяснения само на един работник, Съветът подчертава, че обяснения са били поискани от множество работници, които не са били в състояние да обяснят източника на посочените във формуляра данни, нито начина на изготвянето им.

136. Поради това Съветът заключава в съображения 32 и 33 от обжалвания регламент, че предоставената от жалбоподателя информация е могла да бъде взета предвид и че констатациите по отношение на него са били основани на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент.

137. На второ място, трябва да се констатира, че несъмнено Съветът не е изброил изрично точното естество на наличните факти в обжалвания регламент.

138. Същевременно, от съображения 28—33, 45, 46, 50, 51, 55, 56, 92 и 98—102 от обжалвания регламент в частност произтича, че наличните факти включват съвкупността от данни, които са били използвани от Съвета, за да направи извода за наличието на заобикаляне от жалбоподателя, или по-конкретно, сведенията, позволяващи да се направи извод за промяна в схемите на търговия, липсата на достоверно алтернативно обяснение и данните от базата COMEXT на Евростат, използвани, за да се обоснове, от една страна, констатация за намаляване на коригиращия ефект на първоначалното антидъмпингово мито и от друга страна, наличието на доказателства за съществуването на дъмпинг по отношение на установените по-рано нормални стойности. Освен това наличните факти включват съвкупността от релевантните елементи на преписката, включително жалбата (съображения 10—17 от обжалвания регламент).

139. На трето място, що се отнася до довода, че Съветът е трябвало да мотивира поради какво използваните налични факти са били възможно най-съвършените, следва да се подчертае, че такова задължение не произтича нито от член 18, параграф 1 от основния регламент, нито от съдебната практика. Член 18, параграф 1 от основния регламент гласи, че Съветът може да основе заключенията си на наличните факти, когато предоставената информация е недостатъчна (вж. точка 111 по-горе). Тъй като предоставената информация в конкретния случай е недостатъчна, Съветът не е трябвало да мотивира поради какво използваните налични факти са били по-съвършени от предоставената информация. Освен това следва да се подчертае, че жалбоподателят не се е позовал на обстоятелството, че други налични факти са по-съвършени от използваните от Съвета налични факти. Следователно доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли като неоснователен.

140. При тези условия третата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

– По вземането предвид на допълнителната информация, предоставена от жалбоподателя

141. С четвъртата част жалбоподателят поддържа, че Съветът е нарушил член 18, параграф 3 от основния регламент и принципа на пропорционалност, като изключва цялата предоставена информация, без да преценява дали определени сведения могат да се използват във връзка с оплакването за претоварване. Той подчертава, че е предоставил информацията своевременно и че тази информация е могла лесно да се провери, що се отнася до оплакването във връзка с претоварването.

142. На първо място, по отношение на нарушението на член 18, параграф 3 от основния регламент в точка 125 по-горе вече бе припомнено, че прилагането на посочения член 18, параграф 3 означава да бъдат изпълнени предвидените четири кумулативни условия, по-конкретно евентуалните недостатъци да не причиняват неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения и предоставената информация да може да бъде проверена. В настоящия случай обаче вече бе установено в рамките на първото правно основание, че предоставената от жалбоподателя информация е непълна и противоречива и не може да бъде проверена, което изключва прилагането на член 18, параграф 3 от основния регламент, какъвто и да е видът на разглежданото заобикаляне.

143. Следователно оплакването, изведено от нарушение на член 18, параграф 3 от основния регламент, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

144. На второ място, следва да се напомни, че съгласно принципа на пропорционалност, за да бъде дадена правна уредба на Съюза законосъобразна, се изисква избраните с нея средства да са подходящи за осъществяването на легитимната цел, следвана от разглежданата правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне по принцип до мярката, която създава най-малко ограничения (решение от 5 юни 1996 г., NMB France и др./Комисия, T‑162/94, Rec, EU:T:1996:71, т.  69).

145. В случая жалбоподателят счита по същество, че е било диспропорционално да се изключи цялата предоставена информация, без да се преценява дали определени сведения могат да се използват във връзка с оплакването за претоварване.

146. В това отношение е достатъчно да се припомни, че жалбоподателят не е успял да представи информация, доказваща, че той действително е индонезийски износител или че отговаря на предвидените в член 13, параграф 2 от основния регламент критерии. Поради това Съветът не е нарушил принципа на пропорционалност, като е изключил посочената информация.

147. При тези условия четвъртата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

148. Поради това второто правно основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.

По третото правно основание, изведено от нарушения на член 13, параграф 1 от основния регламент и на принципа на равно третиране

149. На първо място, жалбоподателят изтъква, че Съветът е допуснал фактически грешки и грешки в преценката, като е използвал данните за цените, извлечени от базата данни COMEXT на Евростат. Според жалбоподателя е бил о признато по повод на всички фази на разглеждане на антидъмпинговите регламенти относно велосипедите и велосипедните части с произход от Китай, че данните от базата данни COMEXT на Евростат не са надеждни и не позволяват да се правят убедителни сравнения.

150. На второ място, Съветът бил нарушил член 13, параграф 1 от основния регламент и принципа на равно третиране, като е изключил данните на жалбоподателя относно експортните цени, чиято надеждност е била потвърдена в съображение 31 от обжалвания регламент. Според жалбоподателя фактът, че са взети предвид данните на съдействащите дружества, изопачавал цифровите данни относно наличието на дъмпинг.

151. Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

152. В това отношение трябва да се припомни, че от член 13, параграф 1 от основния регламент е видно, че съществуването на заобикаляне предпоставя наличието на доказателства за дъмпинг по отношение на установените по време на първоначалната антидъмпингова процедура нормални стойности.

153. Освен това от основния регламент произтича, че институциите на Съюза трябва да изберат най-подходящия метод за изчисляване на дъмпинга и че този избор предполага преценка на сложни икономически положения (вж. в този смисъл решение от 10 март 1992 г., Minolta Camera/Съвет, C‑178/87, Rec, EU:C:1992:112, т. 41).

154. В случая, на първо място, следва да се припомни, че вече е установено, че жалбоподателят не е оказал съдействие по смисъла на член 18 от основния регламент, тъй като предоставената информация е била ненадеждна и не е било възможно да се провери.

155. Несъмнено от съображение 31 от обжалвания регламент произтича, що се отнася до стойността на продажбите за износ, че съпоставката на цифровите данни е точна. Въпреки това, както изтъква Съветът, без това да е оспорено от жалбоподателя, само обобщената стойност за целия износ е могла да бъде съпоставена по счетоводни книги и проверена. Впрочем предоставената информация е непълна, тъй като жалбоподателят към нито един момент не предоставя необходимата информация (вж. в това отношение точки 85 и 114 по-горе).

156. При тези условия, доколкото Съветът не е разполагал с надеждни данни относно жалбоподателя и дружествата, които не са заявили интерес, той правилно е могъл да се основе на наличните факти.

157. На второ място, жалбоподателят поставя под въпрос използването на данните, извлечени от базата COMEXT на Евростат, с оглед на наличните факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент. Той се позовава на Регламент № 1095/2005, на Регламент за изпълнение № 990/2011 и на Регламент № 502/2013, в които надеждността на тези данни е поставена под въпрос.

158. В това отношение, първо, следва да се подчертае, че трите регламента, посочени от жалбоподателя, не засягат процедурите във връзка с евентуално заобикаляне. Те се отнасят съответно до налагане на окончателно антидъмпингово мито, преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките и междинно преразглеждане.

159. На второ място, трябва да се отбележи, че експортните цени за несъдействащите производители са били изчислени по различни начини в тези три регламента. В Регламент № 1095/2005 е използвана информацията от съдействащите дружества, тъй като данните от базата COMEXT на Евростат не са приети за достатъчно точни в случаите на пълно преразглеждане на заключенията относно дъмпинга и вредата. Обратно, в Регламент за изпълнение № 990/2011 са използвани данните от базата COMEXT на Евростат, тъй като само едно предприятие е съдействало. В Регламент № 502/2013 данните от базата COMEXT на Евростат са използвани само в определена степен, тъй като и в този случай данните не са счетени за достатъчно точни за специфичната хипотеза на междинно преразглеждане.

160. Следователно, противно на твърдяното от жалбоподателя, данните от базата COMEXT на Евростат не са били приети за недостатъчни в трите споменати регламента. Освен това трябва да се подчертае, че дъмпингът е изчислен по различни начини според предмета на разследването и обстоятелствата по случая.

161. Трето, тези регламенти се отнасят до Китай и Виетнам, а не до Индонезия. Жалбоподателят не е представил нито едно доказателство, годно да установи, че тези констатации са релевантни и за Индонезия.

162. При тези условия доводите на жалбоподателя относно надеждността на данните от базата COMEXT на Евростат трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

163. На трето място, по отношение на доводите, изведени от нарушение на принципа на равно третиране, жалбоподателят счита, че ако използваните от Съвета цифрови данни, тоест според него главно данни от съдействащите износители, действително са съставлявали доказателствата за наличие на дъмпинг, Комисията е трябвало да започне антидъмпингово разследване по отношение на останалите индонезийски производители, вместо да подбира жалбоподателя като единствен и невероятен виновник за затрудненията на промишлеността на Съюза.

164. В това отношение следва, първо, да се припомни, че институциите на Съюза са направили извод за наличие на доказателства за дъмпинг във връзка с установените по време на предходната антидъмпингова процедура нормални стойности, а не с нормалната стойност на продажбите на тези износители на националния им пазар. Следователно направените в обжалвания регламент констатации не са дали никаква индиция относно необходимостта да се започне независимо антидъмпингово разследване на индонезийските производители. Освен това следва да се напомни и че съдействащите производители са били в състояние да докажат, че не са участвали в заобикалянето, за разлика от жалбоподателя.

165. Второ, Съветът уточнява в отговор на писмен въпрос на Общия съд, че обемите и стойността на износа на съдействащите производители са били прикрити от обобщените данни относно целия индонезийски износ, налични в базата данни COMEXT на Евростат. Вследствие на това Съветът не е използвал данните на съдействащите производители, за да направи извода за наличието на доказателства за дъмпинг, обратно на твърдяното от жалбоподателя.

166. Предвид изложеното в точки 152—165 по-горе, трябва да се направи изводът, че жалбоподателят не е успял да докаже наличието на грешки при прилагане на правото или в преценката на Съвета, както и нарушение на принципа на равно третиране, що се отнася до наличието на доказателства за дъмпинг.

167. Поради това третото правно основание трябва изцяло да се отхвърли като неоснователно.

168. С оглед на всичко гореизложено, по-конкретно в точка 106 по-горе, член 1, параграфи 1 и 3 от обжалвания регламент трябва да бъдат отменени по отношение на жалбоподателя.

По съдебните разноски

169. По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

170. Комисията и Maxcom понасят направените от тях съдебни разноски в съответствие с разпоредбите на член 87, параграф 4, първа и трета алинея от Процедурния правилник.

(1) .

(1) Заличени поверителни данни.

Диспозитив

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1) Отменя член 1, параграфи 1 и 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, в частта им относно Chin Haur Indonesia PT.

2) Съветът на Европейския съюз понася съдебните разноски, направени от Chin Haur Indonesia, както и собствените си съдебни разноски.

3) Европейската комисия и Maxcom Ltd понасят направените от тях съдебни разноски.