—

за F. Stefan, лично,

—

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за гръцкото правителство, от G. Karipsiadis, в качеството на представител,

—

за френското правителство, от C. Diégo и S. Menez, в качеството на представители,

—

за шведското правителство, от C. Meyer-Seitz и C. Hagerman, в качеството на представители,

—

за Европейския парламент, от L. Visaggio и P. Schonard, в качеството на представители,

—

за Съвета на Европейския съюз, от J. Herrmann и M. Moore, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от L. Pignataro-Nolin и H. Krämer, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността и тълкуването на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Stefan и Bundesministerium für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft (Федерално министерство на селското и горското стопанство, околната среда и управлението на водите, наричано по-нататък „Bundesministerium“) по повод отказа на последното да предостави на г‑н Stefan определена информация за околната среда.

3

Съгласно член 2 от Директива 2003/4, озаглавен „Определения“:

„По смисъла на настоящата директива:

4

Член 3 от Директивата е озаглавен „Достъп до информация за околната среда при поискване“ и параграф 1 от него гласи:

„Държавите членки гарантират, че от публичните власти се изисква, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, да предоставят на разположение информацията за околната среда, съхранявана от или за тях, за всеки заявител при поискване и без той да трябва да декларира интерес“.

5

Член 4 от същата директива е озаглавен „Изключения“ и параграф 2 от него предвижда:

„Държавите членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху:

[…]

[…]“.

6

Федералният закон за достъпа до информация за околната среда (Bundesgesetz über den Zugang zu Informationen über die Umwelt (Umweltinformationsgesetz), BGBl. 495/1993), в редакцията му в сила към момента на настъпването на фактите по главното производство (наричан по-нататък „UIG“), транспонира Директива 2003/4.

7

Член 4, параграф 2 от UIG предвижда свободен достъп до информация в частност за състоянието на компонентите на околната среда като водата.

8

Съгласно член 6, параграф 2 от UIG:

„Информацията за околната среда, която не е от категориите, изброени в член 4, параграф 2, се предоставя, доколкото разкриването ѝ не би засегнало неблагоприятно:

[…]

9

През първата половина на ноември 2012 г. в резултат от интензивни валежи река Драва приижда в австрийския си участък. Тежките наводнения причиняват големи щети, особено в жилищните райони край бреговете на реката.

10

Вследствие на някои изявления в печата, според които съществена роля за наводненията е изиграло неправилното боравене с шлюзовете, Staatsanwaltschaft Klagenfurt (Клагенфуртската прокуратура) образува наказателно производство в частност срещу пазача на шлюзовете.

11

Тъй като иска да получи информация, за да си изясни при какви условия се е стигнало до прииждането на реката, на 26 ноември 2012 г. г‑н Stefan подава заявление до Bundesministerium да му бъде предоставена информация за нивото и дебита на река Драва в участъка при електрическите централи Розег-Санкт Якоб, Файщриц-Лудмансдорф, Ферлах-Мария Райн и Анабрюке за периода от 30 октомври до 12 ноември 2012 г.

12

С решение от 8 март 2013 г. Bundesministerium отказва да предостави посочената информация. Отказът е мотивиран в частност с това, че евентуално разкриване на поисканата информация би могло да се отрази неблагоприятно на образуваното наказателно производство и да накърни правото на засегнатите лица на справедлив процес, което е пречка за предоставянето на въпросната информация за околната среда до приключването на наказателното производство.

13

Сезирана с жалба срещу този отказ, запитващата юрисдикция отбелязва, че австрийското право не предвижда възможност да се откаже достъп до поисканата от г‑н Stefan информация на основанието по член 6, параграф 2, точка 7 от UIG, тъй като съгласно тази разпоредба въпросното основание за отказ не се прилага по отношение на информация за околната среда от категориите, изброени в член 4, параграф 2 от този закон, каквато е информацията, поискана от г‑н Stefan в заявлението му от 26 ноември 2012 г. Според тази юрисдикция по този начин австрийският законодател е използвал само отчасти възможностите, които член 4, параграф 2 от Директива 2003/4 предоставя на държавите членки във връзка с уредбата на отказа за предоставяне на информация за околната среда.

14

Запитващата юрисдикция обаче смята, че макар член 4, параграф 2 от UIG да задължава компетентния национален орган да одобри заявлението на г‑н Stefan, предоставянето на поисканите данни несъмнено би засегнало неблагоприятно правото на пазача на шлюзовете на справедлив процес по смисъла на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

15

Тъй като Директива 2003/4 не задължава държавите членки да отхвърлят заявленията за достъп до информация за околната среда, в случай че разкриването на тази информация би се отразило неблагоприятно на правото на всяко лице на справедлив процес, а член 4, параграф 2, първа алинея, буква в) само допуска възможност за такъв отказ, запитващата юрисдикция смята, че тази директива разрешава на държавите членки да приемат мерки, които са несъвместими със защитените в Европейския съюз основни права, поради което е несъвместима с член 47, втора алинея от Хартата.

16

При тези условия Unabhängiger Verwaltungssenat Wien решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

17

Съгласно член 99 от Процедурния правилник, когато преюдициалният въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

18

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

19

Френското правителство изразява съмнение в допустимостта на преюдициалното запитване, защото смята, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси не са от значение за решаването на отнесения до нея спор.

20

Според това правителство изходът на спора в главното производство не би бил различен, ако австрийското законодателство предвиждаше възможност основанието за отказ, свързано с правото на всяко лице на справедлив процес, да се прилага към информация за околната среда като разглежданата в главното производство информация за нивото и дебита на река Драва.

21

Всъщност при условията по главното производство правото на обвиненото лице на справедлив процес можело да бъде накърнено не поради самото предоставяне на тази информация, а поради възможното ѝ превратно използване от медиите.

22

Според същото правителство, което се позовава в това отношение на точки 110—112 от решението на Съда по правата на човека по дело Ressiot и др. c/у Франция (№ 15054/07 и № 15066/07, 28 септември 2012 г.), няма противоречие с правото на справедлив процес, ако медиите разпространяват точна и достоверна информация, основана на истинни факти, която има отношение към висящо наказателно дело, при условие че в публикациите им това право е надлежно отчетено.

23

При обстоятелства като разглежданите в главното производство обаче опасността от накърняване на правото на справедлив процес поради оповестяването на въпросната информация за околната среда не била доказана, доколкото не ставало дума за информация, която сама по себе си да може да уличи съответното лице.

24

В това отношение следва да се напомни, че отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване може да бъде обявено за недопустимо само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално решение Belvedere Costruzioni, C‑500/10, EU:C:2012:186, точка 16 и цитираната съдебна практика).

25

Доводите на френското правителство по въпроса за допустимостта на преюдициалното запитване обаче почиват на разбирането, че разкриването на информация за околната среда при обстоятелства като разглежданите в главното производство не съставлява нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата.

26

Подобна преценка обаче е от компетентността на запитващата юрисдикция. Освен това за целта би било необходимо тълкуване на посочената разпоредба на Хартата, каквото тази юрисдикция не е поискала от Съда с настоящото преюдициално запитване.

27

При тези условия не може да се приеме за съвсем очевидно, че въпросите нямат никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или че проблемът е от хипотетично естество.

28

Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

29

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2003/4 е валидна предвид член 6 ДЕС и член 47, втора алинея от Хартата.

30

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата гарантираните с нея основни права трябва да се зачитат, когато националната правна уредба попада в приложното поле на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, точка 21).

31

Оттук следва, че държавите членки са длъжни да спазват в частност член 47, втора алинея от Хартата, когато прилагат Директива 2003/4.

32

Що се отнася до въпроса дали тази директива и конкретно член 4, параграф 2, първа алинея, буква в) разрешават на държавите членки да не спазват това произтичащо от първичното право на Съюза задължение, следва да се напомни, че всеки текст от вторичното право на Съюза трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в смисъл, съответстващ на разпоредбите на Договорите и общите принципи на правото на Съюза (вж. по-специално решение Lietuvos geležinkeliai, C‑250/11, EU:C:2012:496, точка 40 и цитираната съдебна практика).

33

Като изтъква правото на всяко лице на справедлив процес, член 4, параграф 2, първа алинея, буква в) от Директива 2003/4 обаче разрешава на държавите членки да предвидят изключение от задължението за разкриване на информацията за околната среда именно за да им позволи, ако обстоятелствата го изискват, да осигурят зачитането на правото на справедлив процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата.

34

Освен това, ако все пак се допусне, че дадена държава членка не е предвидила подобно изключение в правната уредба, с която транспонира Директива 2003/4, въпреки че обстоятелствата го изискват, за да бъде спазен член 47, втора алинея от Хартата, следва да се напомни, че при всички случаи държавите членки са длъжни да използват свободата на преценка, която им е предоставена с член 4, параграф 2, първа алинея, буква в) от тази директива, по начин, съответстващ на изискванията на посочения член от Хартата (вж. в този смисъл решение Парламент/Съвет, C‑540/03, EU:C:2006:429, точка 104).

35

При положение че в рамките на своите правомощия имат задължението да гарантират спазването на нормите на правото на Съюза, всички органи на държавите членки, включително административните и правораздавателните, са длъжни в случай като разглеждания в главното производство да гарантират спазването на закрепеното в член 47, втора алинея от Хартата основно право, ако са налице условията за прилагане на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение Бянков, C‑249/11, EU:C:2012:608, точка 64).

36

При тези условия не може да се приеме тълкуване в смисъл, че Директива 2003/4 разрешава на държавите членки да приемат мерки, които са несъвместими с член 47, втора алинея от Хартата или с член 6 ДЕС. Следователно тази директива не е невалидна по тази причина предвид посочените две разпоредби.

37

Предвид изложеното по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че при разглеждането им не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на Директива 2003/4.

38

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

При разглеждането на поставените въпроси не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета.