This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62013CN0630
Case C-630/13 P: Appeal brought on 25 November 2013 by Issam Anbouba against the judgment of the General Court (Sixth Chamber) delivered on 13 September 2013 in Case T-592/11 Anbouba v Council
Дело C-630/13 P: Жалба, подадена на 25 ноември 2013 г. от Issam Anbouba срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 13 септември 2013 г. по дело T-592/11, Anbouba/Съвет
Дело C-630/13 P: Жалба, подадена на 25 ноември 2013 г. от Issam Anbouba срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 13 септември 2013 г. по дело T-592/11, Anbouba/Съвет
OB C 45, 15.2.2014, p. 21–22
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
15.2.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 45/21 |
Жалба, подадена на 25 ноември 2013 г. от Issam Anbouba срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 13 септември 2013 г. по дело T-592/11, Anbouba/Съвет
(Дело C-630/13 P)
2014/C 45/37
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Issam Anbouba (представители: J.-M. Salva и M.-A. Bastin, avocats)
Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
|
— |
да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз (шести състав) от 13 септември 2013 г. по дело T-592/11, Issam Anbouba/Съвет на Европейския съюз, |
|
— |
да се приеме за установено и да се постанови, че решението за вписване на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, по отношение на които са наложени икономическите санкции, е незаконосъобразно, |
|
— |
да се отменят решенията и регламентите, оспорени по дело T-592/11, |
|
— |
да бъде осъден Съветът да заплати съдебните разноски за двете инстанции. |
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят сочи две основания в подкрепа на жалбата си.
На първо място жалбоподателят смята, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че тъй като не могъл да докаже подкрепата на жалбоподателя за режима в Сирия, Съветът правилно приложил презумпция за подкрепа от страна на ръководителите на основните сирийски предприятия за сирийския режим. Първата част от основанието е изведена от липсата на правна основа за такава презумпция. Наистина, изключително тежкият и строг характер на ограничителните мерки не позволявал те да се прилагат въз основа на презумпция, чието използване не било законосъобразно предвидено в нито един административен акт. Втората част на основанието е изведена от непропорционалността на тази презумпция спрямо преследваната цел, по-конкретно поради нейния изключително общ характер. Третата част от основанието е изведена от необоримостта на тази презумпция. На практика не било възможно отрицателното доказване на липсата на подкрепа за режима, а представянето на положително доказателство за противопоставяне на режима не могло разумно да се счита за единствения начин да се установи липсата на връзка с този режим.
На второ място жалбоподателят упреква Общия съд за това, че се е произнесъл без Съветът да е представил доказателства. В първата част от второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, от една страна, като не упражнил нормален контрол по отношение на оспорените решения, и от друга страна, като се произнесъл без Съветът да му е представил доказателство. Във втората част от второто основание жалбоподателят упреква Общия съд за това, че в обжалваното решение не е санкционирал явно нарушение на принципа на състезателност и на правото на защита на жалбоподателя. Общият съд не задължил Съвета да представи доказателства или мотиви, с които да обоснове, че посочените доказателства не следва да бъдат огласени и приел, че Съветът може да основе решението си на презумпция, която обаче той не могъл да използва законосъобразно.