EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CN0621

Дело C-621/13 P: Жалба, подадена на 28 ноември 2013 г. от Orange, по-рано France Télécom срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 септември 2013 г. по дело T-258/10, Orange/Комисия

OB C 39, 8.2.2014, p. 8–9 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

8.2.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 39/8


Жалба, подадена на 28 ноември 2013 г. от Orange, по-рано France Télécom срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 септември 2013 г. по дело T-258/10, Orange/Комисия

(Дело C-621/13 P)

2014/C 39/15

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Orange, по-рано France Télécom (представители: H. Viaene и D. Gillet, адвокати)

Други страни в производството: Европейска комисия, Френска република, Département des Hauts-de-Seine, Sequalum SAS

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 септември 2013 г. по дело T-258/10, Orange/Комисия и ако Съдът прецени, че разполага с всички необходими елементи, за да постанови окончателно решение по съществото на делото, да отмени Решение C(2009) 7426 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 г. относно компенсирането на свързаните с предоставянето на обществена услуга разходи за създаване и експлоатиране на електронна съобщителна мрежа с много висока скорост в департамента Hauts-de-Seine (Държавна помощ № 331/2008 — Франция),

при условията на евентуалност, да се отмени оспореното решение и да се върне делото на Общия съд за възобновяване на производството;

да се осъди Комисията, Департамента и Sequalum да заплатят изцяло съдебните разноски по производството, с изключение на разноските, направени от Френската република;

да се обяви, че Френската република ще понесе направените от нея съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания.

На първо място, жалбоподателят смята, че Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране, основано на членове 36 и 53, първа алинея от Статута на Съда, защото се е мотивирал недостатъчно и противоречиво по довод, свързан с липсата на обезценяване на пазара. Жалбоподателят упреква Общия съд по-конкретно в това, че е отхвърлил довода му, че проектът THD 92 не може да бъде квалифициран като услуга от общ икономически интерес поради липсата на обезценяване на пазара, произтичащо от присъствието на конкурентни оператори, които предлагат подобни услуги.

На второ място, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в преценката си на момента, към който трябва да се преценява наличието на подобно обезценяване на пазара. Така според жалбоподателя наличието на обезценяването трябва да се преценява към момента на приемане на мярката, целяща преодоляване на обезценяването на пазара.

На трето място, жалбоподателят критикува Общия съд за това, че е допуснал грешка при прилагане на правото в тълкуването си на точка 78 от Насоките (1), като е приел, че „подробният анализ“, на който трябва да бъде подложена всяка предвидена държавна помощ в традиционна черна зона, не предполага откриването на формалната процедура по разследване, установена в член 108, параграф 2 от ДФЕС.

На последно място, жалбоподателят смята, че направената от Общия съд констатация, че зоните, в които вътрешният процент на възвращаемост е между 9 и 10,63 %, не подлежат на компенсиране, е явно неправилна. Правните последици, изведени от Общия съд от тази констатация, а именно липсата на свръхкомпенсиране, и оттам — съответствието на разглеждания проект с третия критерий в Решение по дело Altmark, при това положение били неправилни.


(1)  Съобщение на Комисията — Насоки на Общността относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи (ОВ C 235, 2009 г., стp. 7).


Top