i)

Общият съд не е обсъдил в мотивите на решението си поставените от него с доклада по делото съществени въпроси към страните относно фактите по делото, както и становищата на страните в тази връзка.

ii)

Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, попадащо в приложното поле на чл. 58 от Статута на Съда, тъй като Общият съд е бил длъжен да обсъди всички направени искания, възражения и доводи на страните.

i)

Общият съд неправилно е приложил нормата на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 93 от Договора за Европейската общност, приемайки, че е налице нова държавна помощ в полза на „Русе индъстри“ АД.

ii)

Общият съд е постановил решението си в противоречие с чл. 107, параграф 1от ДФЕС, тъй като неправилно е приел, че е налице несъвместимост с Вътрешния пазар на Съюза, както и че помощта нарушава конкуренцията, а така също и че неизискването от страна на държавата на дълга предоставя предимство на дружеството.

iii)

Решението на Общият съд не кореспондира с чл. 107, параграф 1 от ДФЕС и чл. 296 ДФЕС, тъй като при преценката си относно избрания от Европейската комисия критерий за частния кредитор, съдебният състав е приложил погрешен от правна гледна точка подход. Европейската комисия не е подкрепила в решението изводите си във връзка с критерия за частен кредитор с никакви анализи и икономически обосновки, поради което не е било налице основание Общият съд да сподели аргументите й.

iv)

Общият съд неправилно е тълкувал и приложил чл. 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 и чл. 296 ДФЕС, тъй като в решението на Европейската комисия трябва да се посочи размера на помощта подлежаща на възстановяване, заедно с лихвите и то лихви определени в подходящ процент фиксиран от Европейската комисия, а това не е сторено — т.е. актът на Европейската комисия не е мотивиран.