20.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/30

1.

Запазването на възможността за заемане на длъжността ръководител на пристанищна администрация единствено от италиански граждани представлява ли дискриминация на основание гражданство, забранена от член 45 ДФЕС, предвид факта, че предвиденото в параграф 4 на същия член изключение изглежда неотносимо към разглеждания случай [– назначаване на гражданин на друга държава членка на Европейския съюз за ръководител на пристанищна администрация — юридическо лице, отговарящо на квалификацията публичноправен орган –], доколкото обхваща […] хипотезите на трудово или служебно правоотношение с публичната администрация (което не е налице в разглеждания случай […]) и — освен това — предвид факта, че заеманата по назначение длъжност ръководител на пристанищна администрация все пак може да се квалифицира като „трудова дейност“ в широк смисъл?

2.

Може ли — в противен случай — изпълнението на длъжността ръководител на италианска пристанищна администрация от гражданин на друга държава членка на Европейския съюз да се определи като попадаща в приложното поле на правото на установяване съгласно член 49 и следващи ДФЕС и в този случай забраната във вътрешното право за заемане на самата длъжност от неиталиански гражданин представлява ли дискриминация, основана на гражданството, или тази хипотеза може да се счита за изключение от член 51 ДФЕС?

3.

Заемането на длъжността ръководител на италианската пристанищна администрация от гражданин на друга държава членка на Европейския съюз може ли — при условията на евентуалност — да се квалифицира като предоставяне на „услуга“ по смисъла на Директива 2006/123/ЕО (1), важи ли изключението от прилагането на самата директива по отношение на пристанищните услуги и за настоящото производство и — при утвърдителен отговор — забраната във вътрешното право за заемане на самата длъжност представлява ли дискриминация на основание гражданство?

4.

При условията на евентуалност спрямо предходното изпълняването на длъжността ръководител на италианска пристанищна администрация от гражданин на друга държава членка на Европейския съюз, в случай че не може да бъде отнесено към някоя от гореизложените хипотези, може ли — все пак — да бъде разгледано в по-общ аспект от гледна точка на член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз като възможност, включена в обхвата на правото на гражданина на Общността „да работи, да се установява или да предоставя услуги във всички държави членки“, без да се засягат специфичните „секторни“ разпоредби, съдържащи се в членове 45 и 49 и следващи ДФЕС, както и в Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар, и вследствие на това забраната във вътрешното право за заемане на самата длъжност противоречи ли на също така общата забрана за дискриминация на основание гражданство, предвидена в член 21, алинея 2 от посочената по-горе Харта на основните права на Европейския съюз?