Жалба, подадена на 26 февруари 2013 г. от Alfier Costruzioni Srl и др. срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 12 декември 2012 г. по дело T-261/00, Sacaim SpA и др./Европейска комисия

(Дело C-95/13 P)

2013/C 129/14

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Alfier Costruzioni Srl и др. (rпредставители: адв. A. Vianello, адв. A. Bortoluzzi и адв. A. Veronese)

Други страни в производството: Европейска комисия, Италианска република, Sacaim SpA и др.

Искания на жалбоподателите

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват наличието на грешки при прилагане на принципите, изведени от Съда на Съюза в Решение по дело Comitato Venezia vuole vivere; от една страна, що се отнася до задължението за мотивиране на решенията на Комисията в областта на държавните помощи и, от друга страна, що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест във връзка с предпоставките по член 107, параграф 1 ДФЕС.

В обжалваното в настоящото производство определение Общият съд не се е съобразил с Решението на Съда от 9 юни 2011 г. по дело Comitato Venezia vuole vivere, в което е прието, че решението на Комисията „трябва да съдържа всички съществени данни, за да бъде приведено в действие от националните органи“. Така въпреки пропуснатите в решението съществени данни за неговото привеждане в изпълнение от страна националните органи Общият съд не е констатирал никакво нарушение на възприетия от Комисията метод в оспорваното решение, поради което е допуснал грешка при прилагане на правото.

Съгласно принципите, изведени от Съда в Решение по дело Comitato Venezia vuole vivere, в рамките на възстановяването държавата членка, а не получателя на помощ, е тази, която има задачата да докаже във всеки конкретен случай наличието на предпоставките по член 107, параграф 1 ДФЕС. В дадения случай в оспорваното решение Комисията обаче е пропуснала да изясни какви са „условията за извършване“ на подобна проверка; вследствие на това без да разполага със съществените данни, за да докаже в рамките на възстановяването, че предоставените предимства представляват от гледна точка на получателите държавни помощи, Италианската република със Закон № 228 от 24 декември 2012 г. (член 1, параграфи 351 и сл.) решила да прехвърли onus probandi, в разрез с установеното в общностната съдебна практика. Според италианския законодател не държавата, а именно всяко предприятие — получател на помощи, отпуснати под формата на освобождаване от задължението за плащане на социалноосигурителни вноски, има задачата да докаже, че въпросните предимства не нарушават конкуренцията, нито засягат търговията в Общността, като в противен случай се презумира, че предоставеното предимство по естеството си води до нарушаване на конкуренцията и засяга търговията в Общността. Всичко това по очевиден начин противоречи на принципите, изведени от Съда в Решение по дело Comitato Venezia vuole vivere.