EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CJ0605

Решение на Съда (голям състав) от 21 април 2015 г.
Issam Anbouba срещу Съвет на Европейския съюз.
Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, взети срещу Сирийската арабска република — Мерки, насочени срещу лица и образувания, които се ползват от режима — Доказване на основателността на включването в списъците — Съвкупност от улики.
Дело C-605/13 P.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2015:248

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

21 април 2015 година ( *1 )

„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, взети срещу Сирийската арабска република — Мерки, насочени срещу лица и образувания, които се ползват от режима — Доказване на основателността на включването в списъците — Съвкупност от улики“

По дело C‑605/13 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 25 ноември 2013 г.,

Issam Anbouba, с местожителство в Хомс (Сирия), за който се явяват M.‑A. Bastin, J.‑M. Salva и S. Orlandi, адвокати,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват A. Vitro, R. Liudvinaviciute и M.‑M. Joséphidès, в качеството на представители,

ответник в първоинстанционното производство,

подпомаган от:

Европейска комисия, за която се явяват S. Pardo Quintillán и F. Castillo de la Torre, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

встъпила страна в производството по обжалване,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: V. Skouris, председател, K. Lenaerts, заместник-председател, A. Tizzano, R. Silva de Lapuerta, C. Vajda и S. Rodin, председатели на състави, A. Rosas (докладчик), E. Juhász, A. Borg Barthet, C. Toader, M. Safjan, D. Šváby и F. Biltgen, съдии,

генерален адвокат: Y. Bot,

секретар: V. Tourrès, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 ноември 2014 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 януари 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

1

С жалбата си г‑н Anbouba моли Съда да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет (T‑563/11, EU:T:2013:429, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният отхвърля жалбата му за отмяна на:

Решение 2011/522/ОВППС на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 228, стр. 16),

Решение 2011/628/ОВППС на Съвета от 23 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 247, стр. 17),

Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273/ОВППС (ОВ L 319, стр. 56),

Регламент (ЕС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 228, стр. 1), и

Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 442/2011 (ОВ L 16, стр. 1),

доколкото името на г‑н Anbouba е включено в списъците на лицата, за които се прилагат ограничителните мерки, приети с тези актове (наричани по-нататък „спорните актове“).

Обстоятелства, предхождащи спора

2

На 9 май 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, стр. 11). От съображение 2 от това решение следва, че „Съюзът категорично осъжда тежките репресии, в т.ч. използване на бойни боеприпаси, срещу мирния протест на различни места в Сирия, довели до смъртта на няколко демонстранти, до нараняване на хора и до произволни задържания“. Съображение 3 от посоченото решение гласи следното:

„Предвид сериозната обстановка следва да бъдат наложени ограничителни мерки срещу [Сирийската арабска република] и лицата, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население на Сирия“.

3

Член 3, параграф 1 от Решение 2011/273 предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през техните територии на лицата, отговорни за тежките репресии срещу гражданското население в Сирия, и свързаните с тях лица, посочени в списъка в приложението към това решение. Съгласно член 4, параграф 1 от посоченото решение се „[з]амразяват […] всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лица, отговорни за тежките репресии срещу гражданското население в Сирия, и от физически или юридически лица и свързани с тях образувания, изброени в приложението“. Редът и условията за това замразяване на средства са определени в член 4, параграфи 2—6 от Решение 2011/273. Съгласно член 5, параграф 1 от това решение Съветът съставя посочения списък.

4

Регламент (ЕС) № 442/2011 на Съвета от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, стр. 1) е приет на основание член 215 ДФЕС и Решение 2011/273. Член 4, параграф 1 от него предвижда замразяване на „всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от физическите или юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение II“.

5

В съображение 2 от Решение 2011/522 Съветът припомня, че Европейският съюз е осъдил най-решително жестоката кампания, която Башар ел Асад и неговият режим водят срещу собствения си народ и която е довела до много убити или ранени сирийски граждани. Тъй като сирийските ръководители продължават да се държат предизвикателно спрямо призивите на Съюза и широката международна общност, Съюзът решава да приеме допълнителни ограничителни мерки срещу сирийския режим. Съображение 4 от посоченото решение гласи следното:

„Ограниченията за влизане и замразяването на финансови средства и икономически ресурси следва да се приложат към допълнителни лица и образувания, които се ползват от режима или го подкрепят, по-специално към лицата и образуванията, които финансират или оказват логистична подкрепа на режима, особено на апарата за сигурност, или които подкопават усилията за мирен преход към демокрация в Сирия“.

6

В член 3, параграф 1 от Решение 2011/273, изменено с Решение 2011/522, се посочват също „лицата, които се ползват от режима или го подкрепят“. Също така член 4, параграф 1 от Решение 2011/273, изменено с Решение 2011/522, предвижда замразяването на средствата, принадлежащи по-специално на „физически или юридически лица, които се ползват от режима или го подкрепят и свързаните с тях физически и юридически лица, изброени в приложението“.

7

С Решение 2011/522 името на г‑н Anbouba е добавено в списъка в приложението към Решение 2011/273. Основанията за включването му в този списък са следните:

„Председател на Issam Anbouba Est. for agro-industry [(наричано по-нататък „SAPCO“)]. Оказва икономическа подкрепа на сирийския режим“.

8

С Регламент № 878/2011 също се изменят общите критерии за включване, предвидени в член 5, параграф 1 от Регламент № 442/2011, за да бъдат обхванати, както се посочва в съображение 2 от Регламент № 878/2011, лицата и образуванията, които получават ползи от или подкрепят режима. С Регламент № 878/2011 името на г‑н Anbouba е добавено в приложение II към Регламент № 442/2011. Основанията за включването му в съдържащия се в това приложение списък са идентични на посочените в приложението към Решение 2011/522.

9

С Решение 2011/628 и Регламент (ЕС) № 1011/2011 на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 269, стр. 18) името на г‑н Anbouba се запазва в разглежданите списъци и се посочват данни относно датата и мястото му на раждане.

10

Вследствие на приемане на нови допълнителни мерки Решение 2011/273 е отменено и заменено с Решение 2011/782, съгласно което името на г‑н Anbouba остава в списъка на лицата и образуванията, за които са наложени ограничителни мерки.

11

С Регламент № 36/2012 се отменя Регламент № 442/2011 и името на г‑н Anbouba се запазва в списъка на лицата, образуванията и органите, за които са наложени ограничителни мерки.

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

12

С жалбата си, чийто предмет е разширен с представянето на допълнителни искания, г‑н Anbouba иска да бъдат отменени спорните актове.

13

Той предявява също иск за обезщетение, който оттегля в хода на съдебното заседание пред Общия съд.

14

Тъй като Съветът не представя писмена защита в определения срок, обжалваното съдебно решение е постановено в негово отсъствие. Вследствие на това Общият съд приема, че вече няма основание да се произнася по молбата на Европейската комисия за встъпване в делото в подкрепа на исканията на Съвета.

15

Първоначално г‑н Anbouba излага шест основания в подкрепа на жалбата си, но след това поддържа само три от тях, а именно второто основание, свързано с нарушение на правилата относно доказването и явни грешки в преценката на основанията за включването му в списъците на лицата, за които се налагат ограничителни мерки, третото основание, свързано с нарушение на правото на защита, и четвъртото основание, свързано с неизпълнение на задължението за мотивиране.

16

При проверка на второто основание, в точки 31—44 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред се произнася по тежестта на доказване.

17

Точки 32 и 33 от обжалваното съдебно решение гласят следното:

„32

От съображенията на Решение 2011/522 е видно, че след като ограничителните мерки, приети с Решение 2011/273, не са довели до прекратяване на репресиите на сирийския режим срещу гражданското население, Съветът е счел, че е необходимо посочените мерки да се приложат по отношение на допълнителни лица и образувания, които се ползват от режима или го подкрепят, по-специално към лицата и образуванията, които финансират или оказват логистична подкрепа на режима, особено на апарата за сигурност, или които подкопават усилията за мирен преход към демокрация. Следователно се оказва, че Решение 2011/522 е разпростряло ограничителните мерки и по отношение на основните сирийски предприемачи, като Съветът е приел, че последните могат да бъдат разглеждани като свързани със сирийския режим лица, тъй като търговските дейности на предприятията им не могат да просперират, ако не се ползват от благоразположението на посочения режим, като в замяна на това му оказват известна подкрепа. По този начин Съветът е имал намерението да приложи презумпция за подкрепа на сирийския режим спрямо ръководителите на основните предприятия в Сирия.

33

По отношение на жалбоподателя от доказателствата по делото е видно, че Съветът е приложил такава презумпция поради функциите му на председател на [SAPCO], основно дружество в хранително-вкусовата промишленост, на ръководител на няколко дружества, извършващи дейност в областта на недвижимите имоти и образованието, и на съосновател и член на управителния съвет на дружеството Cham Holding, създадено през 2007 г., както и поради заеманата от него длъжност на генерален секретар на търговско-промишлената камара в град Хомс (Сирия)“.

18

За да провери дали Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като е използвал презумпция, Общият съд се позовава в точка 35 от обжалваното съдебно решение на съдебната практика в областта на конкурентното право, съгласно която институциите могат да използват презумпции, отразяващи възможността за органа, върху който пада тежестта на доказване, да изведе определени заключения въз основа на емпирични правила, следващи от обичайния ход на събитията. Той припомня в точка 36 от обжалваното съдебно решение, че макар дадена презумпция да е трудно оборима, тя остава допустима, ако е пропорционална на преследваната законосъобразна цел, ако е налице възможност да се приведат доказателства за противното и ако правото на защита е гарантирано.

19

В същата точка Общият съд се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., не отхвърля прилагането на фактически или правни презумпции, но задължава държавите да ги поставят в разумни граници, които вземат предвид сериозността на правно защитеното благо и съхраняват правото на защита.

20

В точка 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава също така на точка 69 от решение Tay Za/Съвет (C‑376/10 P, EU:C:2012:138), което се отнася до решение за замразяване на финансови средства и в което Съдът е постановил, че използването на презумпции не е изключено, стига те да са предвидени в обжалваните актове и да отговарят на целта на разглежданата правна уредба.

21

В точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че „предвид авторитарната природа на сирийския режим и строгия контрол, упражняван от държавата върху сирийската икономика, Съветът е можел основателно да разглежда като емпирично правило факта, че дейностите на един от основните бизнесмени в Сирия, активен в много сектори, не са можели да просперират, без същият да се е ползвал от посочения режим и да му е оказал в замяна някаква подкрепа“.

22

В точка 40 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня целите на Решение 2011/522, обезпечителния характер на приетите мерки и изключително важните съображения, свързани със сигурността на Съюза и на неговите държави членки или с осъществяването на международните им отношения, които могат да не допуснат заинтересуваното лице да бъде уведомено за определени доказателства. Общият съд стига до извода, че използването на презумпцията от Съвета е пропорционално.

23

В точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че приложената презумпция е оборима, доколкото Съветът е трябвало да запознае лицата, засегнати от мерките, с мотивите за включването им в списъците и доколкото тези лица са можели да се позоват на факти и данни, които единствени са можели да притежават, за да докажат, че не подкрепят установения режим.

24

В точка 43 от обжалваното съдебно решение, като се позовава на точка 32 от посоченото решение, Общият съд припомня, че споменатата презумпция е предвидена в спорните актове, а като се позовава на точка 40 от решението — че тя дава възможност да се отговори на определените в тези актове цели.

25

В точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че Съветът не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че самото качество на жалбоподателя на голям бизнесмен в Сирия му е позволило да предположи, че последният е оказвал икономическа подкрепа на сирийския режим.

26

В точки 45—61 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда частта от второто основание, отнасяща се до явните грешки в преценката. Най-напред в точка 46 той припомня фактите, които не са оспорени от страните, и на следващо място разглежда различните доказателства, представени от жалбоподателя. В точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че жалбоподателят не е представил нито едно доказателство, с което да обори презумпцията, че в качеството си на голям бизнесмен в Сирия е оказвал подкрепа на установения режим.

27

След като отхвърля всички основания, изложени от г‑н Anbouba в подкрепа на жалбата му, Общият съд отхвърля последната и осъжда г‑н Anbouba да заплати съдебните разноски.

Искания на страните

28

Г‑н Anbouba иска от Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение,

да отмени спорните актове и

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции.

29

Съветът иска от Съда:

да отхвърли жалбата,

при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата за отмяна на спорните актове,

да осъди г‑н Anbouba да заплати съдебните разноски.

30

Комисията иска от Съда:

да отхвърли жалбата,

да осъди г‑н Anbouba да заплати съдебните разноски.

По жалбата

31

Жалбата почива на две основания. В рамките на първото основание г‑н Anbouba твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Съветът е използвал правилно презумпцията за подкрепа на сирийския режим от страна на ръководителите на основните предприятия в Сирия, при положение че тази презумпция е лишена от правно основание, непропорционална е по отношение на преследваната законоустановена цел и е необорима. В рамките на второто основание, свързано с нарушение от Общия съд на правилата относно доказването, г‑н Anbouba поддържа, че след като Съветът не е можел да приложи такава презумпция, той е трябвало да представи доказателства в подкрепа на решението си да го включи в списъка на лицата, по отношение на които се прилагат ограничителните мерки в Сирия (решение Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518). Тези две основания следва да бъдат разгледани заедно.

Доводи на страните

32

Във връзка с първото основание г‑н Anbouba на първо място посочва отсъствието на правно основание за прилагането на презумпцията, противно на условието, предвидено от Съда в решение Tay Za/Съвет (C‑376/10 P, EU:C:2012:138). Второто изречение от точка 32 от обжалваното съдебно решение представлявало тълкуване на Решение 2011/522 от страна на Общия съд и не възпроизвеждало презумпция, предвидена от законодателя на Съюза.

33

На второ място, г‑н Anbouba посочва непропорционалния характер на приложената спрямо него презумпция по отношение на преследваната със спорните актове цел.

34

На трето място, г‑н Anbouba поддържа, че противно на постановеното от Общия съд, посочената презумпция е необорима, доколкото той не може да отрече, че е ръководител на предприятие в Сирия, и доколкото е реално невъзможно да представи доказателство, с което да отрече подкрепата за сирийския режим.

35

Съветът припомня обезпечителното естество на ограничителните мерки и широкото право на преценка, с което разполага законодателят на Съюза в областта на външната политика.

36

Той подчертава значението на семейните кръгове в упражняването както на политическата, така и на икономическата власт в Сирия от десетилетия насам. Съветът припомня, че жалбоподателят е част от ограничена група, състояща се от най-важните ръководители на предприятия в Сирия, както и че неговите предприятия са просперирали при сирийския режим, както Общият съд е установил в точка 46 от обжалваното съдебно решение.

37

Във връзка с пропорционалността на приложената за г‑н Anbouba презумпция спрямо преследваната със спорните актове цел Съветът се позовава на точка 40 от обжалваното съдебно решение.

38

В писменото си становище при встъпване Комисията предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съображения на Съда

39

С представените две основания г‑н Anbouba твърди по същество, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил правилата, свързани с тежестта на доказване по отношение на ограничителните мерки, като е признал, че за жалбоподателя съществува презумпция за подкрепа на сирийския режим, и като не е изискал от Съвета да представи допълнителни доказателства в подкрепа на включването на жалбоподателя в списъците на лицата, за които се прилагат такива мерки.

40

Важно е да се разгледат, на първо място, общите критерии за включване в списъците на лицата, за които се прилагат ограничителни мерки, на второ място, основанията за включването на г‑н Anbouba в такъв списък и на трето място, доказателствата за основателността на това включване.

41

Що се отнася до общите критерии, които са възприети в случая за прилагане на ограничителни мерки и за определянето на които Съветът разполага с широка свобода на преценка (вж. в този смисъл решение Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 120 и цитираната съдебна практика), следва да се констатира, че член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Решение 2011/273, изменено с Решение 2011/522, се отнасят по-специално до лицата и образуванията, които се ползват от режима или го подкрепят, и свързаните с тях лица и образувания, докато член 5, параграф 1 от Регламент № 442/2011, изменен с Регламент № 878/2011, се отнася по-специално до лицата и образуванията, които получават ползи от или подкрепят този режим, или лицата и образуванията, свързани с тях.

42

Нито в Решение 2011/273, изменено с Решение 2011/522, нито в Регламент № 442/2011, изменен с Регламент № 878/2011, е дадено определение на понятията „полза“ от или „подкрепа“ за сирийския режим, както и на понятието за свързаност с лицата и образуванията, които се ползват от режима или го подкрепят. В тези актове няма и уточнения относно начина, по който трябва да бъдат доказани тези факти.

43

Ето защо следва да се констатира, че нито Решение 2011/273, изменено с Решение 2011/522, нито Регламент № 442/2011, изменен с Регламент № 878/2011, установяват презумпция за подкрепа на сирийския режим от страна на ръководителите на основните предприятия в Сирия. При все това, въпреки липсата на такава изрична презумпция, в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Решение 2011/522 е разпростряло ограничителните мерки и по отношение на основните сирийски предприемачи, с мотива че съгласно приетото от Съвета ръководителите на основните сирийски предприятия могат да бъдат разглеждани като свързани със сирийския режим лица, тъй като търговските дейности на посочените предприятия не могат да просперират, ако не се ползват от благоразположението на посочения режим, като в замяна на това му оказват известна подкрепа. Общият съд заключава, че по този начин Съветът е имал намерението да приложи презумпция за подкрепа на сирийския режим спрямо ръководителите на основните предприятия в Сирия.

44

Като се има предвид това, дори и по този начин Общият съд да се е позовал на прилагането на презумпция от Съвета, следва все пак да се провери дали с оглед на упражнения от него контрол върху законосъобразността на изводите, въз основа на които Съветът е решил да включи г‑н Anbouba в списъка на лицата, предмет на ограничителни мерки, Общият съд действително е допуснал грешка при прилагане на правото, която би трябвало да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.

45

В това отношение следва да се припомни, че ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква в рамките на контрола за законосъобразност на съображенията, на които се основава решението за включването на физическо лице в списъка на лицата, предмет на ограничителни мерки, съдът на Съюза да се увери, че това решение, което придобива индивидуален характер за посоченото лице, почива на достатъчно солидна фактическа база. В случая това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на спорните актове, за да се провери дали тези мотиви или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове посочените актове, са обосновани (вж. в този смисъл решения Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119 и Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 73).

46

В случая при преценката на сериозността на правно защитеното благо, която е част от контрола за пропорционалност на съответните ограничителни мерки, могат да се вземат предвид контекстът на тези мерки, фактът, че е наложително да бъдат приети такива мерки, насочени към оказване на натиск върху сирийския режим с оглед преустановяване на тежките репресии срещу населението, и трудността за събиране на по-конкретни доказателства в държава, в която има гражданска война и която се управлява от авторитарен режим.

47

Що се отнася до основанията за включването на г‑н Anbouba в списъка на лицата, за които са наложени ограничителни мерки, те се изразяват в това, че той е председател на SAPCO и оказва икономическа подкрепа на сирийския режим.

48

В това отношение в точка 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва факта, че заинтересованият е председател на SAPCO, основно дружество в хранително-вкусовата промишленост, ръководител на няколко дружества, извършващи дейност в областта на недвижимите имоти и образованието, и съосновател и член на управителния съвет на дружеството Cham Holding, създадено през 2007 г., както и генерален секретар на търговско-промишлената камара в град Хомс.

49

Г‑н Anbouba не отрича, че е упражнявал тези функции. В това отношение в точка 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че „между страните няма спор по факта, че жалбоподателят е един от основните бизнесмени в Сирия, осъществяващ дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост (SAPCO притежава 60 % пазарен дял в сектора на соевото масло), недвижимите имоти и образованието, и че в бизнеса си е постигнал съществен напредък в Сирия при настоящия режим“. Освен това Общият съд добавя, че г‑н Anbouba „признава, че е генерален секретар на търговско-промишлената камара в град Хомс и че от 2007 г. до април 2011 г. е бил един от деветте членове на управителния съвет на най-голямото частно дружество в Сирия, което също е предмет на ограничителни мерки от страна на Съюза и е съпредседателствано от също подлежащия на такива мерки братовчед на сирийския президент Башар ел Асад“.

50

Основателността на включването на г‑н Anbouba в списъците трябва да бъде проверена, като се прецени дали положението му е достатъчно доказателство за оказана от него икономическа подкрепа на сирийския режим. При тази преценка доказателствата не трябва да бъдат разглеждани отделно, а с оглед на техния контекст (вж. в този смисъл решения Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 102 и Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 70).

51

С оглед на този контекст Общият съд е имал основание да приеме, че позицията на г‑н Anbouba в сирийските икономически среди, длъжността му на председател на SAPCO, важните му функции в дружеството Cham Holding и в търговско-промишлената камара в град Хомс, както и връзките му с член на семейството на президента Башар ел Асад представляват съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи, че г‑н Anbouba е оказвал икономическа подкрепа на сирийския режим.

52

В това отношение следва да се отбележи, както посочва генералният адвокат в точка 208 от заключението си, че предвид положението в Сирия Съветът удовлетворява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между лице, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима, срещу който се води борба.

53

Що се отнася до спазването на правото на защита, следва да се констатира, че в точки 48—59 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал представените от жалбоподателя доказателства. Той не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 51—53 и 56—58 от обжалваното съдебно решение е счел, че някои доказателства не могат да бъдат взети предвид. По отношение на останалите доказателства Общият съд приема, че те не удостоверяват, че г‑н Anbouba не е оказал никаква икономическа подкрепа на сирийския режим. Тъй като г‑н Anbouba не твърди, че анализът на Общия съд се основава на изопачаване на тези доказателства, в производството по обжалване на решението му Съдът не следва да проверява основателността на фактическите констатации, които Общият съд е направил с оглед на тези доказателства.

54

От всички изложени по-горе съображения следва, че Общият съд е проверил основателността на включването на г‑н Anbouba в списъците на лицата, за които са наложени ограничителни мерки, въз основа на съвкупност от улики относно неговото положение, функции и връзки в контекста на сирийския режим, като заинтересованият не е оспорил тези улики. Следователно позоваването в обжалваното съдебно решение на презумпция за оказана на посочения режим подкрепа не може да засегне законосъобразността на споменатото решение, доколкото от констатациите на Общия съд е видно, че той надлежно е упражнил контрол за наличието на достатъчно солидна фактическа база за включването на г‑н Anbouba в разглежданите списъци.

55

По този начин Общият съд е спазил принципите, произтичащи от припомнената в точка 45 от настоящото решение съдебна практика и свързани с контрола върху законосъобразността на съображенията, на които се основават актове като спорните.

56

Ето защо, доколкото първото основание, свързано с допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, а второто основание не е налице, тези представени от г‑н Anbouba основания трябва да бъдат отхвърлени.

57

С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да бъде отхвърлена.

По съдебните разноски

58

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

59

Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от последния, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

60

Тъй като Съветът е поискал осъждането на г‑н Anbouba и същият е загубило делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета.

61

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от последния, Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

 

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

 

1)

Отхвърля жалбата.

 

2)

Осъжда г‑н Issam Anbouba да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

 

3)

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: френски.

Top