—

за Marktgemeinde Straßwalchen и др., от G. Lebitsch, Rechtsanwalt,

—

за Rohöl-Aufsuchungs AG, от C. Onz, Rechtsanwalt, подпомаган от H.‑J. Handler,

—

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer и M. Lais, в качеството на представители,

—

за германското правителство, от T. Henze, A. Lippstreu и A. Wiedmann, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от B. Majczyna, D. Krawczyk и M. Rzotkiewicz, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от G. Wilms и C. Hermes, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на точка 14 от приложение I към Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. (ОВ L 140, стр. 114, наричана по-нататък „Директива 85/337“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Marktgemeinde Straßwalchen (община Щрасвалхен) и 59 други жалбоподатели по главното производство, от една страна, и Bundesminister für Wirtschaft, Familie und Jugend (федералния министър на икономиката, семейството и младежта), от друга, относно решение, с което на Rohöl-Aufsuchungs AG се разрешава да извърши проучвателен сондаж на територията на Marktgemeinde Straßwalchen.

3

Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 85/337:

„1.   При спазването на член 2, параграф 3 проектите, изброени в приложение I, се изпълняват, при условие че е направена оценка в съответствие с членове 5—10.

2.   При спазването на член 2, параграф 3 държавите членки вземат решение за проектите, изброени в приложение II, чрез:

относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка съгласно разпоредбите на членове 5—10.

Държавите членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б)“.

4

Приложение I към Директива 85/337 е озаглавено „Проекти, предмет на член 4, параграф 1“ и точка 14 от него предвижда:

„Добив на нефт и природен газ с търговска цел, когато добиваното количество надхвърля 500 тона на ден за нефт или над 500000 кубични метра на ден за природен газ“.

5

Приложение II към Директива 85/337 е озаглавено „Проекти, предмет на член 4, параграф 2“ и точка 2, буква г) от него гласи:

„Рудодобив

[…]

6

Приложение III към Директива 85/337, озаглавено „Критерии за подбор по член 4, параграф 3“, предвижда:

„1. Характеристика на проектите

Трябва да се вземе под внимание характеристиката на проектите и по-конкретно:

2. Местоположение на проектите

Проектите могат да окажат отрицателно въздействие върху нестабилните екологични характеристики на географските райони, поради което тези характеристики трябва да бъдат взети под внимание и по-конкретно:

3.   Характеристики на потенциалното въздействие върху околната среда

Трябва да се вземе под внимание потенциалното съществено въздействие на проектите във връзка с критериите, определени в точки 1 и 2 по-горе, и по-конкретно по отношение на:

7

Приложение 1 към Закона за оценка на въздействието върху околната среда от 2000 г. (Umweltverträglichkeitsprüfungsgesetz 2000, BGBl., 697/1993), в приложимата му към фактите по главното производство редакция (BGBl. I, 87/2009, наричан по-нататък „UWG“), гласи:

„В приложението се съдържат проектите, които съгласно член 3 подлежат на ОВОС.

В колони 1 и 2 се намират подлежащите на оценка на въздействието върху околната среда проекти, за които следва да се извърши процедура по оценка на въздействието върху околната среда (колона 1) или опростена процедура (колона 2). В случай на посочените в приложение 1 изменения следва да се извърши проверка за всеки отделен случай, като се изхожда от предвидените прагови стойности; в противен случай се прилага член 3a, параграфи 2 и 3, освен ако изрично са визирани само „новото изграждане“, „новото строителство“ или „новото откриване“.

В колона 3 са посочени проектите, които подлежат на ОВОС само ако са изпълнени някои особени предпоставки. За тези проекти следва да се извърши проверка за всеки отделен случай, като се изхожда от указаните минимални прагове. Ако при тази проверка се установи, че трябва да бъде извършена ОВОС, се прилага опростената процедура.

Упоменатите в колона 3 категории защитени райони са определени в приложение 2. Районите от категории A, C, D и E обаче се вземат предвид за целите на преценката дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда на проект, само ако са посочени като такива към деня на подаване на искането.

[…]

8

Съгласно член 1 от Закона за минералните суровини от 1999 г. (Mineralrohstoffgesetz 1999, BGBl. I, 38/1999), в приложимата му към фактите по главното производство редакция (BGBl. I, 111/2010, наричан по-нататък „MinroG“):

„По смисъла на този федерален закон:

[…]“.

9

Член 119 от MinroG е озаглавен „Издаване на разрешение за минни съоръжения“ и параграф 1 от него предвижда:

„За монтирането (изграждането) на надземни минни съоръжения, както и за предназначените за целите на минното дело, експлоатирани от повърхността, щолни, шахти, сондажи със сондажен отвор с дълбочина над 300 м и сонди с дълбочина над 300 м, е необходимо административният орган да издаде разрешение. […]“.

10

С решение на Bundesminister für Wirtschaft, Familie und Jugend от 29 август 2011 г. Rohöl-Aufsuchungs AG получава на основание член 119 от MinroG разрешение да направи на територията на Marktgemeinde Straßwalchen проучвателен сондаж до 4150 метра дълбочина, без да се извършва оценка на въздействието му върху околната среда. Решението се обжалва пред Verwaltungsgerichtshof от Marktgemeinde Straßwalchen и 59 други лица.

11

От акта за преюдициално запитване е видно, че процесното разрешение визира множество работи и дейности, по-специално извършването на необходимите действия за инсталиране на сондажа, а при отрицателен резултат — мерки за рекултивация.

12

В случай че бъдат открити въглеводороди, на Rohöl-Aufsuchungs AG е разрешен пробен добив на природен газ с максимално общо количество до 1 000 000 м3, за да се докаже, че сондажът е рентабилен. Според запитващата юрисдикция е предвидено да се добиват от 150000 м3 до 250 000 м3 газ на ден и максимално 150 м3 петрол и 18 900 м3 съпътстващ природен газ на ден. Така добитите въглеводороди са щели да се изгарят в края на сондажния обект. Не е предвидено включването към тръбопровод под високо налягане за пренос на природен газ.

13

Жалбоподателите по главното производство оспорват валидността на разглежданото разрешение по-специално със съображението, че за проучвателния сондаж е трябвало да се извърши оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с точка 14 от приложение I към Директива 85/337, която предвижда, че добивът на нефт и природен газ подлежи на оценка на въздействието върху околната среда, когато, от една страна, той е „с търговска цел“ и от друга, добиваното количество надхвърля посочените в тази разпоредба прагове.

14

Запитващата юрисдикция се пита, на първо място, дали проучвателният сондаж е „с търговска цел“, когато служи просто да се прецени икономическият смисъл от разработването на находището. Освен това тя счита, че общият обем въглеводороди, който може да се добие в тази рамка, е относително ограничен, тъй като количеството природен газ, чийто добив в случая е разрешен, е ограничено до обем, еквивалентен само на двукратния дневен праг, предвиден в точка 14 от приложение I към Директива 85/337.

15

На второ място, според Verwaltungsgerichtshof, ако се приеме, че проучвателните сондажи са с търговска цел по смисъла на точка 14 от приложение I към Директива 85/337, предвидените количества за добив на въглеводороди на ден са под определените в UVP‑G прагове, над които се изисква оценка на въздействието на проекта върху околната среда. Всъщност разглежданото разрешение не отчита добитите въглеводороди от другите сондажи в района, а се базира само на проучвателния сондаж, визиран в молбата на Rohöl‑Aufsuchungs AG.

16

Verwaltungsgerichtshof посочва, че този подход е съобразен с австрийското законодателство, понеже точка 29, буква a) от приложение 1 към UVP‑G уточнява, че за преценката дали да се извърши оценка на въздействието върху околната среда, трябва да се отчита добитото количеството нефт и природен газ „от сонда“. Въпреки това, тъй като точка 14 от приложение I към Директива 85/337 не съдържа такова уточнение, би следвало да се постави въпросът дали тази разпоредба е правилно транспонирана от австрийския законодател.

17

На трето място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали при разрешаването на разглеждания проучвателен сондаж австрийските власти са били длъжни да отчетат кумулативния ефект на всички проекти „от същия вид“. В това отношение тя изтъква, че на територията на Marktgemeinde Straßwalchen има около 30 сонди за добив на природен газ, които не са взети предвид от Bundesminister für Wirtschaft, Familie und Jugend в спорното решение, докато от решения Umweltanwalt von Kärnten (C‑205/08, EU:C:2009:767, т. 53) и Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (C‑275/09, EU:C:2011:154, т. 36) е видно, че целта на Директива 85/337 не може да бъде заобиколена чрез разделянето на проектите.

18

С оглед на тези съображения Verwaltungsgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали точка 14 от приложение I към Директива 85/337 трябва да се тълкува в смисъл, че проучвателен сондаж като разглеждания по главното производство, в рамките на който се планира пробен добив на природен газ и нефт, за да се установи търговската рентабилност на дадено находище, попада в приложното поле на тази разпоредба.

20

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 1 от Директива 85/337 и при спазване на член 2, параграф 3 от последната, изброените в приложение I към Директивата проекти подлежат на оценка на въздействието върху околната среда. Така съгласно точка 14 от приложение I към цитираната директива добивът на нефт и природен газ с търговска цел подлежи на такава оценка, когато добиваното количество надхвърля 500 тона на ден за нефт или над 500000 м3 на ден за природен газ.

21

Необходимо е също така да се припомни, че както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, което трябва да се търси с оглед на контекста на тази разпоредба и преследваната цел (вж. решение Edwards и Pallikaropoulos, C‑260/11, EU:C:2013:221, т. 29).

22

Вярно е, че проучвателният сондаж, извършван с цел проверка на рентабилността и следователно на икономическия смисъл от разработването на дадено находище, по дефиниция има търговска цел. Както отбелязва генералният адвокат в точка 26 от заключението си, положението би било различно само ако сондажът служи единствено за научни изследвания, но не и за подготовката на икономическа дейност.

23

От контекста и целта на точка 14 от приложение I към Директива 85/337 обаче следва, че проучвателните сондажи не попадат в приложното поле на тази разпоредба. Всъщност цитираната разпоредба свързва задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда с количествата нефт и природен газ, чийто добив е планиран. За целта тя предвижда прагове, които трябва да бъдат надвишавани ежедневно — нещо, което показва, че тя визира проекти с известна продължителност, позволяващи продължителен добив на относително големи количества въглеводороди.

24

В това отношение следва да се отбележи, че автоматичното прилагане на предвидените в точка 14 от приложение I към Директива 85/337 критерии към проучвателни сондажи не би имало особен смисъл, защото залегналият в тази разпоредба праг е 500 тона на ден за добив на нефт или над 500000 м3 на ден за добив на природен газ, докато, видно от процесното по главното производство решение, което разрешава единствено добив на общо количество 1000000 м3 природен газ, определеното за проучвателния сондаж максимално количество не съответства на такъв праг.

25

В допълнение, от направените в акта за преюдициално запитване и в съдебното заседание пояснения следва, че преди проучвателния сондаж не може да бъде определено със сигурност дали фактически са налице въглеводороди. Такъв сондаж се извършва, за да се докаже наличието на въглеводороди и евентуално да се определи количеството им и да се провери чрез пробен добив дали са рентабилни от търговска гледна точка. Следователно количеството въглеводороди, което може да се добива на ден, е възможно да се определи само въз основа на проучвателен сондаж. Освен това количеството въглеводороди, чийто добив е планиран в рамките на такъв тест, както и продължителността на последния са ограничени от техническите нужди, произтичащи от целта да се докаже рентабилността на находището.

26

Изложеното тълкуване се подкрепя и от системата на Директива 85/337. Всъщност точка 2, буква г) от приложение II към нея може да се прилага за проучвателните сондажи, така че проучвателните сондажи изначално не остават извън приложното поле на тази директива.

27

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 85/337 държавите членки вземат решение или чрез разглеждане на всеки отделен случай или въз основа на прагове или критерии, определени от тях, дали попадащите в приложение II към Директивата проекти да бъдат предмет на оценка на въздействието им върху околната среда.

28

Сред тези проекти в точка 2, буква г) от това приложение са посочени дълбоките сондажи, които по-специално включват геотермални сондажи, сондажи за съхраняване на ядрени отпадъци и сондажи за водоснабдяване, с изключение на тези за изследване на стабилността на геоложката основа.

29

От текста на тази разпоредба следва, че тя не съдържа изчерпателно изброяване на различните видове сондажи, за които се отнася, а че в приложното ѝ поле попадат всички дълбоки сондажи, с изключение на тези за изследване на стабилността на геоложката основа.

30

Ето защо се налага изводът, че доколкото проучвателните сондажи са дълбоки сондажи, те попадат в обхвата на точка 2, буква г) от приложение II към Директива 85/337.

31

В настоящия случай следва да се отбележи, че проучвателен сондаж като разглеждания по главното производство, който цели да се установи търговската рентабилност на дадено находище и който може да достигне до 4150 метра дълбочина, представлява дълбок сондаж по смисъла на точка 2, буква г) от приложение II към тази директива.

32

С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че точка 14 от приложение I към Директива 85/337 трябва да се тълкува в смисъл, че проучвателен сондаж като разглеждания по главното производство, в рамките на който се планира пробен добив на природен газ и нефт, за да се установи търговската рентабилност на дадено находище, не попада в приложното поле на тази разпоредба.

33

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се дава отговор на втория въпрос.

34

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 85/337 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали проучвателен сондаж като разглеждания по главното производство задължително подлежи на оценка на въздействието върху околната среда, компетентният орган следва да вземе предвид кумулативния ефект само на проектите от същия вид, в конкретния случай според запитващата юрисдикция — всички разработени на територията на общината сондажи.

35

Както отбелязва генералният адвокат в точка 47 от заключението си, тъй като този въпрос се поставя само при утвърдителен отговор на първия въпрос, запитващата юрисдикция, изглежда, приема, че по висящото пред нея дело задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда може да се основава само на член 4, параграф 1 от Директива 85/337 във връзка с точка 14 от приложение I към тази директива.

36

Това схващане обаче е неправилно, защото, видно от точки 27 и 30 от настоящото решение, подобно задължение може да произтича от член 4, параграф 2 от Директива 85/337 във връзка с точка 2, буква г) от приложение II към същата директива.

37

На следващо място, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. В допълнение, може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си.

38

Ето защо на третия въпрос следва да се отговори в светлината на задълженията, които могат да произтекат от член 4, параграф 2 от Директива 85/337 във връзка с точка 2, буква г) от приложение II към тази директива.

39

В точка 27 от настоящото решение бе припомнено, че съгласно член 4, параграф 2 от Директива 85/337 държавите членки трябва да вземат решение или чрез разглеждане на всеки отделен случай, или въз основа на прагове или критерии, определени от тях, дали попадащите в приложение II към Директивата проекти да бъдат предмет на оценка на въздействието им върху околната среда.

40

Във връзка с фиксирането на тези прагове или критерии следва да се припомни, че член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337 действително предоставя на държавите членки свобода на преценка в това отношение. Тази свобода на преценка обаче е ограничена от задължението, посочено в член 2, параграф 1 от същата директива, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда по-специално поради своя характер, мащаби или местоположение, да са предмет на проучване на въздействието (решение Salzburger Flughafen, C‑244/12, EU:C:2013:203, т. 29).

41

Така критериите и праговете, споменати в член 4, параграф 2, буква б) от Директива 85/337, имат за цел да улеснят преценката на конкретните характеристики, които притежава даден проект, за да се определи дали за него е задължително да се направи оценка на въздействието му върху околната среда (решение Salzburger Flughafen, EU:C:2013:203, т. 30).

42

Следователно компетентните национални органи, които са сезирани със заявление за разрешение на проект, спадащ към приложение II към тази директива, трябва да разгледат специално въпроса дали с оглед на посочените в приложение III към същата директива критерии трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда (вж. в този смисъл решение Mellor, C‑75/08, EU:C:2009:279, т. 51).

43

В това отношение от точка 1 от въпросното приложение III следва, че характеристиките на проекта е необходимо да се преценят по-специално в светлината на кумулативния му ефект с други проекти. Всъщност неотчитането на кумулативния ефект на даден проект с други проекти може на практика да доведе до освобождаване от задължението за извършване на оценка спрямо него, въпреки че взет заедно с други проекти, той може да окаже значително въздействие върху околната среда (вж. в този смисъл решение Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др., EU:C:2011:154, т. 36).

44

Това изискване следва да се разглежда през призмата на точка 3 от приложение III към Директива 85/337, съгласно която потенциалното съществено въздействие на даден проект трябва да се вземе под внимание с оглед на критериите, изброени в точки 1 и 2 от същото приложение, и по-конкретно на вероятността, мащабите, силата, продължителността и обратимостта на въздействието на този проект.

45

Ето защо, когато проверява дали за даден проект трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда, съответният национален орган следва да проучи въздействието, което този проект може да има заедно с други проекти. Впрочем при липсата на уточнение, това задължение не се свежда само до проектите от същия вид. Както изтъква генералният адвокат в точка 71 от заключението си, при предварителната проверка следва да се обсъди и въпросът дали въздействието на проучвателните сондажи върху околната среда би могло да е по-съществено поради въздействието на други проекти, отколкото при липсата на тези проекти.

46

Също така е уместно да се припомни, че полезното действие на Директива 85/337 всъщност би било сериозно застрашено, ако за произнасяне по въпроса дали за даден проект е налице задължение за оценка на въздействието му върху околната среда, компетентните органи на държава членка можеха да не вземат предвид частта от проекта, която трябва да бъде осъществена в друга държава членка (решение Umweltanwalt von Kärnten, EU:C:2009:767, т. 55). По същите причини преценката за въздействието на други проекти не може да зависи от границите на общината.

47

С оглед на всички изложени дотук съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 85/337 във връзка с точка 2, буква г) от приложение II към посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че задължението да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на дълбок сондаж като разглеждания по главното производство проучвателен сондаж, може да произтича от тази разпоредба. Следователно компетентните национални органи трябва да разгледат специално въпроса дали с оглед на критериите, посочени в приложение III към същата директива, трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда. В тези рамки следва по-конкретно да се провери дали въздействието на проучвателните сондажи върху околната среда би могло да е по-съществено поради въздействието на други проекти, отколкото при липсата на тези проекти. Тази преценка не може да зависи от границите на общината.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: