—

за г‑жа и за г‑н Balazs, от S. Dima и A. Muntean, адвокати,

—

за румънското правителство, от R. Radu, както и от R. Haţieganu, E. Gane и A.-L. Crişan, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от E.‑M. Mamouna, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от D. Martin и C. Gheorghiu, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен от своя страна с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове, водени, от една страна, между г‑жа Balazs и Casa Judeţeană de Pensii Cluj (Окръжна пенсионна каса Клуж (Румъния), наричана по-нататък „Casa Judeţeană de Pensii“) и от друга страна, от последната срещу г‑н Balazs във връзка с отпускането на пенсии за старост на г‑жа и на г‑н Balazs (наричани по-нататък общо „съпрузите Balazs“).

3

Член 6 от Регламент № 1408/71 предвижда:

„Съобразно разпоредбите на член 7, 8 и 46, параграф 4, настоящият регламент заменя, по отношение на уредените от него лица и въпроси, разпоредбите на всяка конвенция за социално осигуряване, която обвързва:

[…]“.

4

Член 7, параграф 2, буква в) от този регламент гласи:

„Независимо от разпоредбите на член 6, продължават да се прилагат:

[…]

5

Член 94, параграфи 1 и 2 от посочения регламент гласи:

„1.   Не се придобиват никакви права съгласно настоящия регламент за период преди 1 октомври 1972 г., или преди датата на неговото прилагане на територията или на част от територията на съответната държава членка.

2.   За определяне на правата, които се придобиват съгласно разпоредбите на настоящия регламент, се вземат предвид всички осигурителни периоди или, по целесъобразност, всички периоди на заетост или пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на дадена държава членка преди 1 октомври 1972 г., или преди датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на тази държава членка“.

6

Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74.) в редакцията след измененията по-специално с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година (ОВ L 363, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15) (наричан по-нататък „Регламент № 574/72“) определя условията и реда за прилагане на Регламент № 1408/71.

7

Двустранната спогодба, сключена между гръцкото и румънското правителство на 23 февруари 1996 г. за окончателно уреждане на компенсирането на социалноосигурителните вноски на репатриралите се от Румъния гръцки политически бежанци (наричана по-нататък „двустранната спогодба“), не е посочена в приложение III от Регламент № 1408/71.

8

За целите на двустранната спогодба понятията „репатрирало се лице“ и „осигурителен период“ са определени в член 1, букви а) и е) от тази спогодба, както следва:

[…]

9

Член 2 от двустранната спогодба гласи:

„1.   Договарящите страни уреждат компенсацията на социалноосигурителните вноски на репатриралите се лица в съответствие с предвиденото в параграфи 2 и 3 от този член и с член 3 от настоящата спогодба.

2.   Румънската страна се задължава да заплати на гръцката страна глобална сума като компенсация за изплащане на пенсиите и за покриване на осигурителния период на репатриралите се лица от гръцката страна.

3.   Гръцката страна се задължава да изплаща пенсиите на репатриралите се пенсионери и да признае завършения в Румъния осигурителен период от репатриралите се лица в съответствие с гръцкото законодателство относно социалното осигуряване“.

10

Размерът на предвидената в член 2, параграф 2 от двустранната спогодба компенсация е определен в член 3 от спогодбата на 15 милиона щатски долара (USD).

11

По силата на член 5 от двустранната спогодба „[с]лед плащането на сумата от 15 милиона щатски долара се погасява всяко задължение на румънската страна, свързано със социалноосигурителните права на репатриралите се гръцки политически бежанци“.

12

Съпрузите Balazs са гръцки граждани които имат качеството на репатрирали се гръцки политически бежанци. Те имат постоянно местожителство в Солун (Гърция).

13

През 1948 г. г‑н и г‑жа Balazs, които тогава са били съответно на 7 и на 9 години, се установяват в Румъния, където им е признат статут на политически бежанци. Те са се осигурявали в обществената осигурителна система на тази държава членка, в която са правили вноски в продължение съответно на 34 години, 7 месеца и 6 дни и на 28 години. Репатрирали са се в Гърция на 18 август 1990 г.

14

През 1998 г. съпрузите Balazs подават искания до гръцките власти да им бъдат признати завършените в Румъния периоди на заетост. Властите приемат, че завършените в Румъния периоди на заетост на г‑н и г‑жа Balazs съответстват на 9382 и на 8351 дни социалноосигурителен стаж. От тези периоди гръцките власти вземат решение да признаят за целите на изчисляването на пенсиите само 4500 дни.

15

На тази основа гръцките власти отпускат впоследствие на съпрузите Balazs пенсии за старост.

16

По отношение на г‑жа Balazs отпуснатата ѝ пенсия е изчислена въз основа на общ осигурителен стаж от 6993 работни дни, от които 4500 дни са признати на основание нейния период на заетост в Румъния и 2 493 дни на основание заетост в Гърция. Изчислената по този начин месечна пенсия възлиза на 136910 гръцки драхми (GRD) (около 390 EUR).

17

По отношение на г‑н Balazs, отпуснатата му пенсия е изчислена въз основа на общ осигурителен стаж от 7733 дни, от които 4500 дни са признати на основание неговия период на заетост в Румъния и 3 233 дни на основание заетост в Гърция. Изчислената по този начин месечна пенсия възлиза на 596,99 EUR.

18

На 11 октомври и на 27 ноември 2007 г. г‑н и г‑жа Balazs съответно сезират Casa Judeţeană de Pensii с искания да им бъде отпусната пенсия за старост по реда на разпоредбите на Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72.

19

С решения от 5 октомври 2011 г. тези искания са отхвърлени. В тези решения Casa Judeţeană de Pensii посочва, че щом като съпрузите Balazs са били разглеждани от гръцките власти като репатрирали се гръцки политически бежанци, съгласно член 5 от двустранната спогодба румънските власти нямат никакво задължение да им отпускат пенсии.

20

Г‑н и г‑жа Balazs подават поотделно Tribunalul Cluj жалби срещу горепосочените решения.

21

Със съдебни решения от 26 септември 2012 г. Tribunalul Cluj отменя посочените решения и задължава Casa Judeţeană de Pensii да приеме нови решения, с които да отпусне на съпрузите Balazs пенсии за старост по реда на Регламент № 1408/71 и на Регламент № 574/72, като вземе предвид целите осигурителни периоди, завършени от тези съпрузи в Румъния. Tribunalul Cluj уточнява, че тези регламенти са приложими по отношение на исканията на съпрузите Balazs, тъй като двустранната спогодба не е посочена в предвидената в член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1408/71 дерогация, доколкото нейното прилагане не е ограничено във времето, че тя не е посочена в приложение III към регламента и че нейните разпоредби явно не можело да се считат за по-благоприятни за бенефициерите, като последните са поискали да им бъдат отпуснати пенсии на основание на посочения регламент.

22

В изпълнение на тези съдебни решения на 20 и 27 февруари 2013 г. Casa Judeţeană de Pensii приема две нови решения, по силата на които в изпълнение на Регламент № 1408/71 отпуска на г‑жа и на г‑н Balazs месечни пенсии за старост в размер съответно от 500 и 405 румънски леи (RON) (приблизително 110 и 90 евро).

23

Решенията на Tribunalul Cluj са предмет на жалби, подадени пред Curtea de Appel de Cluj както от съпрузите Balazs, така и от Casa Judeţeană de Pensii.

24

Casa Judeţeană de Pensii твърди по същество, че разпоредбите на Регламент № 1408/71 и на Регламент № 574/72 са неприложими в случая поради съществуването на двустранна спогодба. В съответствие с тази спогодба всички задължения на Румъния по отношение на репатриралите се гръцки политически бежанци са погасени, тъй като Румъния е изпълнила задължението си да плати на Република Гърция 15 милиона USD.

25

Съпрузите Balazs оспорват мотивите на решенията на Tribunalul Cluj и искат въз основа на разпоредбите на същите регламенти да им бъде признато правото на пенсия за старост за техните осигурителни периоди, завършени в Румъния. По същество те изтъкват, че вследствие на присъединяването на Румъния към Европейския съюз тази държава членка е длъжна да прилага Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72. В действителност двустранната спогодба, която била по-неблагоприятна и не била посочена в приложение III към Регламент № 1408/71, не попадала в приложното поле на член 7, параграф 2, буква в) от този регламент.

26

При тези обстоятелства Curtea de Apel Cluj решава да спре производството по двете главни дела и да постави на Съда следния въпрос, формулиран по един и същ начин в актовете за преюдициално запитване по дела C‑401/13 и C‑432/13:

„Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че в тяхното приложно поле попада двустранна спогодба, сключена между две държави членки преди датата, от която започва да се прилага регламентът, с която спогодба те са се договорили за прекратяване на задължението във връзка със социалноосигурителните обезщетения, дължими от едната държава на граждани на другата държава, които са имали качеството на политически бежанци на територията на първата държава и са се репатрирали на територията на втората държава, срещу заплащането от първата държава на глобална сума за пенсиите и за покриване на периода, в който в първата държава членка са заплащани социалноосигурителните вноски?“.

27

С определение на председателя на Съда от 4 септември 2013 г. дела C‑401/13 и C‑432/13 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

28

Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва да се тълкува в смисъл, че двустранна спогодба относно социалносигурителните обезщетения на гражданите на едната от договарящите държави, които са имали качеството на политически бежанци на територията на другата договаряща държава, сключена към момент, в който една от двете договарящи държави все още не се е била присъединила към Съюза, спогодба, която не е посочена в приложение III към този регламент, продължава да бъде приложима в случая на политически бежанци, които са се репатрирали в държавата си по произход преди сключването на двустранната спогодба и влизането в сила на посочения регламент.

29

В самото начало следва да се посочи, че според Casa Judeţeană de Pensii Регламент № 1408/71 не е приложим по делото в главното производство поради съществуването на двустранната спогодба, и по-конкретно на член 5 от последната, по силата на който всяко задължение на Румъния към гръцките политически бежанци е погасено, като Румъния е изпълнила задължението си да плати 15 милиона USD на Република Гърция. Затова следва да се провери дали обстоятелствата в главното производство попадат в приложното поле на Регламент № 1408/71.

30

В това отношение е важно да се припомни, че според установена съдебна практика, макар и по принцип нова правна уредба да се прилага само занапред, тя може да се прилага, освен ако няма дерогация, според един общопризнат принцип, и спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на стария закон (вж. решение Duchon, C‑290/00, EU:C:2002:234, т. 21 и цитираната съдебна практика).

31

С оглед на това да се направи възможно прилагането на Регламент № 1408/71 към бъдещи последици на възникнали при действието на стария закон положения, член 94 от този регламент предвижда по-конкретно в параграф 2 задължението при определяне на правото на обезщетение да се вземат предвид всички периоди на осигуряване, заетост или пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на всяка държава членка преди 1 октомври 1972 г. или преди датата на прилагане на регламента на територията на тази държава членка. (вж. решение Duchon, EU:C:2002:234, т. 23).

32

И тъй като Регламент № 1408/71 влиза в сила за Румъния от датата на присъединяването ѝ към Съюза, а именно 1 януари 2007 г., Регламент № 1408/71 е приложим ratione temporis към положение като това на съпрузите Balazs, които следователно, считано от тази дата, са имали основание да се позовават на този регламент.

33

Противно това, което поддържа Casa Judeţeană de Pensii, обстоятелството, че съгласно двустранната спогодба задълженията на Румъния във връзка със социалноосигурителните права на репатриралите се гръцки политически бежанци приключват след плащането на сумата от 15 милиона USD, е неотносимо в това отношение.

34

Всъщност от член 6 от Регламент № 1408/71 е видно, че той заменя в рамките както на своето действие по отношение на лицата, така и на своя материален обхват и при определени условия всяка спогодба в областта на социалното осигуряване, която обвързва две или няколко държави членки. Тази замяна има императивен характер и не допуска никакви изключения освен посочените в регламента случаи. (вж. по аналогия решения Walder, 82/72, EU:C:1973:62, т. 6 и 7, Thévenon, C‑475/93, EU:C:1995:371, т. 15 и Rönfeldt, C‑227/89, EU:C:1991:52, т. 22).

35

Сред изключенията, предвидени в Регламент № 1408/71, е и изключението, което се съдържа в член 7, параграф 2, буква в), съгласно който разпоредбите на спогодбите за социална сигурност, посочени в приложение III към този регламент, остават в сила независимо от член 6 от посочения регламент (решения Habelt и др., C‑396/05, EU:C:2007:810, т. 87 и Wencel, C‑589/10, EU:C:2013:303, т. 35) и при условие че посочените спогодби са по-благоприятни за бенефициерите и че те произтичат от конкретни исторически обстоятелства и имат ограничено действие във времето.

36

В конкретния случай е установено, че двустранната спогодба не е посочена в приложение III към Регламент № 1408/71. От това следва, че в положение като разглежданото в главното производство Регламент № 1408/71, в съответствие със член 6 от него, по принцип заменя тази спогодба.

37

Запитващата юрисдикция и румънското правителство същевременно се позовават на решение Rönfeldt (EU:C:1991:52) с цел да изтъкнат, че независимо от текста на член 6 и член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1408/71, двустранната спогодба продължава да бъде приложима.

38

В това решение Съдът е приел на основание членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС, че в случая на работниците мигранти двустранните спогодби за социално осигуряване трябва да продължат да се прилагат след влизането в сила на Регламент № 1408/71, независимо от това дали те са посочени или не в приложение III към този регламент в случаите, в които това прилагане е по-благоприятно за работника.

39

Следователно трябва да се определи дали принципите, изведени в решение Rönfeldt (EU:C:1991:52), са приложими в обстоятелства като разглежданите в главното производство.

40

В това отношение е важно да се отбележи, че както беше посочено в точка 33 от настоящото съдебно решение, принципът на замяна, установен в член 6 от Регламент № 1408/71, има императивен характер и по принцип не допуска никакво изключение.

41

На второ място, следва да се припомни, че принципите, изведени в решение Rönfeldt (EU:C:1991:52), се основават на идеята, че заинтересованото лице основателно имало право да има оправдани правни очаквания в обстоятелството, че то би могло да се ползва от разпоредбите на двустранна конвенция, която е била единствената приложима спрямо него към момента, когато той е решил да се премести в друга държава членка (вж. в този смисъл решение Kaske, C‑277/99, EU:C:2002:74, т. 27).

42

Следователно при обстоятелства като тези в главното производство, които се характеризират с това, че заинтересованите лица са напуснали Румъния за Гърция през 1990 г., а именно шест години преди сключването на посочената двустранна спогодба, тези заинтересовани лица не са могли да имат оправдани правни очаквания в обстоятелството, че биха могли да се ползват от разпоредбите на двустранната спогодба, тъй като към момента на тяхното репатриране в Гърция тя не е била все още сключена.

43

Във всички случаи е важно да се отбележи, че в главното производство съпрузите Balazs не правят искане да се ползват от двустранната спогодба. Напротив, те искат по отношение на тях да се прилага Регламент № 1408/71. При тези условия румънското правителство не би могло да се позовава на решение Rönfeldt (EU:C:1991:52), за да докаже, че посочената спогодба продължава да се прилага по отношение на тяхното положение.

44

С оглед на предходните съображения следва да се установи, че принципите, изведени от решение Rönfeldt (EU:C:1991:52), които позволяват да се отклони прилагането на разпоредбите на Регламент № 1408/71, за да продължи прилагането на двустранната спогодба, която по принцип този регламент заменя, не са приложими в обстоятелства като разглежданите в главното производство.

45

От това следва, че на поставения въпрос трябва да се отговори, че член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че двустранна спогодба относно социалноосигурителните обезщетения на гражданите на една от договарящите държави, които са имали качеството на политически бежанци на територията на другата договаряща държава, сключена към момент, в който едната от тези две договарящи държави все още не се е била присъединила към Съюза, спогодба, която не е посочена в приложение III към този регламент, не продължава да се прилага по отношение на положението на политически бежанци, които са се репатрирали в своята държава по произход преди сключването на двустранната спогодба и преди влизането в сила на посочения регламент.

46

Румънското правителство иска от Съда, в хипотезата, в която той би отсъдил, че двустранната спогодба не попада в полето на изключението, предвидено в член 7, параграф 2, буква в), от Регламент № 1408/71, да ограничи във времето действието на своето решение.

47

В подкрепа на своето искане посоченото правителство поддържа, от една страна, че румънските власти са действали добросъвестно. Всъщност, най-напред, според тях становището им се основава на постоянната съдебна практика на Съда, по-конкретно на решение Rönfeldt (EU:C:1991:52). По-нататък, макар и Комисията да е предявила иск за неизпълнение на задължение срещу Румъния с цел да се установи неизпълнението от тази държава членка на задълженията ѝ по прилагането на Регламент № 1408/71, позицията на тази държава членка в рамките на тази жалба останала непроменена, а Комисията не реагирала на искането на посочената държава да насрочи технически консултации и да направи определени постъпки пред гръцките власти. Освен това добросъвестността на румънските власти не можела да бъде поставена под съмнение, поради обстоятелството че други държави членки, изправени пред сходни проблеми, са решили да прилагат Регламент № 1408/71, тъй като спогодбите, сключени от Република Гърция с тези други държави, се различавали от спогодбата, сключена между последната и Румъния. И накрая, румънските власти са направили постъпки пред гръцките власти за изясняване на положението.

48

От друга страна, румънското правителство обръща внимание на Съда относно сериозните финансови последици, които би породило прилагането с обратно действие на решението на Съда. Според изчисленията на Casa Națională de Pensii Publice (Националната пенсионна публична каса) на Румъния, допълнителната сума, която трябва да бъде платена, би възлизала на 38560683 RON. Румънското правителство подчертава и това, че понастоящем са висящи приблизително 800 жалби, аналогични на жалбата на съпрузите Balazs.

49

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда тълкуването, което последният дава на норма на правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, уточнява и изяснява значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от деня на нейното влизане в сила. От това следва, че така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага от съда дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване, ако освен това са налице условията, които позволяват пред компетентните юрисдикции да се отнесе спор по прилагането на посочената норма (вж. решение от 11 май Santander Asset Management SGIIC и др., C‑338/11—C‑347/11, EU:C:2012:286, т. 58, както и цитираната съдебна практика).

50

Съдът може да ограничи единствено по изключение, въз основа на присъщия на правния ред на Съюза общ принцип на правна сигурност, възможността всяко заинтересовано лице да се позове на разпоредба, на която той е дал тълкуване, за да оспори основани на добросъвестност правоотношения. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да са изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите среди и риск от сериозни смущения (вж. решение Santander Asset Management SGIIC и др., EU:C:2012:286, т. 59 и цитираната съдебна практика).

51

По-конкретно Съдът е прибягвал до това разрешение само при точно определени обстоятелства, а именно когато е съществувал риск от тежки икономически последици, дължащи се преди всичко на големия брой правоотношения, установени добросъвестно въз основа на считаната за валидно действаща правна уредба, и когато лицата и националните власти са били подтикнати към несъобразено с правото на Съюза поведение поради обективна и значителна несигурност по отношение на обхвата на разпоредбите на правото на Съюза — несигурност, за която евентуално е допринесло същото поведение, възприето от други държави членки или от Комисията (вж. решение по дело Santander Asset Management SGIIC и др., EU:C:2012:286, т. 60 и цитираната съдебна практика).

52

Както изтъква генералният адвокат в точки 98 и 99 от своето заключение, румънското правителство не е доказало съществуването на опасност от сериозни смущения. Всъщност, макар и това правителство да съобщава за 800 жалби, аналогични на тези на съпрузите Balazs, то изобщо не отбелязва общия брой на лицата, които се намират в положение, сравнимо с това на посочените съпрузи. Освен това правителство не е уточнило дали сумата от 38560683 RON би покрила изцяло висящите понастоящем аналогични жалби. Във всички случаи последните не биха били засегнати от евентуално ограничаване във времето на действието на съдебното решение (вж. в този смисъл решение Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 144).

53

Доколкото вторият критерий, посочен в точка 50 от настоящото решение, не е изпълнен, не е необходимо да се проверява дали е изпълнен критерият за добросъвестност на заинтересованите среди.

54

От изложените съображения следва, че не е необходимо действието на настоящото решение да бъде ограничено във времето.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен от своя страна с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година, трябва да се тълкува в смисъл, че двустранна спогодба относно социалноосигурителните обезщетения на гражданите на една от договарящите държави, които са имали качеството на политически бежанци на територията на другата договаряща държава, сключена към момент, в който едната от тези две договарящи държави все още не се е била присъединила към Съюза, спогодба, която не е посочена в приложение III към този регламент, не продължава да се прилага по отношение на положението на политически бежанци, които са се репатрирали в своята държава по произход преди сключването на двустранната спогодба и преди влизането в сила на посочения регламент.