1

С жалбата си Съветът на Европейския съюз иска от Съда да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз по дело Alumina/Съвет (T‑304/11, EU:T:2013:224, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният е отменил Регламент за изпълнение (ЕС) № 464/2011 на Съвета от 11 май 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на зеолит A на прах с произход от Босна и Херцеговина (ОВ L 125, стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“), в частта, в която този регламент се отнася до дружество Alumina d.o.o. (наричано по-нататък „Alumina“).

2

Съгласно член 2, параграфи 1—4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51 и поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20, наричан по-нататък „основният регламент“):

„1.   Нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.

Когато обаче износителят в страната на износа не произвежда или не търгува със сходен продукт, нормалната стойност може да се определи на основата на цените на други продавачи или производители.

Цените по сделки между страни, които се явяват съдружници или които прилагат компенсационно споразумение помежду си, не се считат за част от обичайните търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.

[…]

2.   Продажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар, обикновено се използват за определяне на нормалната стойност, ако тези продажби съставляват 5 или повече процента от обема на продажбите на разглеждания продукт в Общността. Въпреки това, по-нисък обем на продажбите може да се използва, ако, например, практикуваните цени се считат за представителни за съответния пазар.

3.   Когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация такива продажби не позволяват да се направи точно сравнение, нормалната стойност на сходен продукт се определя на основата на разходите за производство в страната на произхода, увеличена с обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба, или на основата на експортните цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни.

[…]

4.   Продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на износа или експортните продажби за трета страна на цени под разходите (постоянни и променливи) за производство на единица продукция плюс разходите за реализация, общите и административни разходи, могат да не се считат за сключени при обичайни търговски условия по ценови причини и могат да не бъдат взети предвид при определяне на нормалната стойност, само ако е установено, че продажбите са реализирани за продължителен период от време в значителни количества и на цени, които не осигуряват покриването на всички разходи в разумен срок.

[…]

6.   Размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата се определят на основата на действителните данни за производството и продажбите на сходен продукт при обичайни търговски условия, като данните се предоставят от разследвания износител или производителя. Когато тези размери не могат да бъдат определени на основата на тези данни, те могат да се определят на основата на:

3

Обстоятелствата, които предхождат спора и са релевантни за настоящото производство по обжалване, са изложени в точки 1, 3, 5 и 7—10 от обжалваното съдебно решение, както следва:

[…]

[…]

[…]

4

В подкрепа на жалбата си пред Общия съд Alumina излага две основания, изведени от нарушението, от една страна, на член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент, и от друга — на първото изречение от член 2, параграф 6. С втората част от второто основание Alumina по същество твърди, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е сметнал за осъществени при обичайни търговски условия продажбите на това дружество на въпросния продукт на единствения му клиент в страната, въпреки че цените са били увеличени с 25 % като премия за риска от забавено плащане или неплащане. При тези обстоятелства Общият съд уважава втората част от второто основание, като приема, че цените по продажбите на единствения клиент на Alumina в страната не отразяват обичайните търговски условия по смисъла на член 2 от основния регламент, и затова отменя спорния регламент в частта, в която се отнася до Alumina.

5

С жалбата си Съветът иска от Съда:

6

Alumina иска от Съда:

7

В подкрепа на жалбата си Съветът излага само едно основание, с което се оспорват изводите на Общия съд в точки 36—41 от обжалваното съдебно решение относно понятието за продажби, осъществени „при обичайни търговски условия“ по смисъла на член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент.

8

На първо място, според Съвета в преценката на Общия съд, която е изложена в точки 36—41 от обжалваното съдебно решение и се отнася до втората част от второто основание от жалбата на Alumina, е допусната грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд разтълкувал неправилно понятието за продажби, осъществени „при обичайни търговски условия“ по смисъла на член 2, параграфи 1 и 6 от основния регламент. Всъщност Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че продажбите, които не са осъществени при обичайни търговски условия, поради това че цените включват премия, която е предназначена да покрие риска от неплащане от страна на купувача и която не е свързана със стойността на продукта, не трябва да бъдат вземани предвид при изчисляването на нормалната стойност. Такова тълкуване на понятието „продажби при обичайни търговски условия“ не се подкрепяло нито от основния регламент, нито от Споразумението за прилагането на член VI от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ), което се намира в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/EО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3). Съветът също така счита, че точка 17 от решение Minolta Camera/Съвет (C‑178/87, EU:C:1992:112), което е цитирано от Общия съд в точка 27 от обжалваното съдебно решение и към което препраща точка 38 от последното решение, не подкрепя направеното от Общия съд тълкуване.

9

Според Съвета възприетият от Общия съд критерий за „цена, отразяваща стойността на продукта“, е неподходящ за проверката дали дадена продажба е осъществена при обичайни търговски условия. На първо място, подобно тълкуване принуждавало институциите системно да гадаят какви са мотивите за заплащането и за прилагането на обявените цени, и да определят реалната стойност на продукта. На второ място, това тълкуване създавало съществен риск от злоупотреба, насърчавайки добавянето в договорите за продажба на клауза, съгласно която цените включват рискова премия, за да се осуети използването на тези цени, когато се определя нормалната стойност.

10

В частност по отношение на точка 38 от обжалваното съдебно решение Съветът смята, че позоваването на член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент, свързано с останалите фактори, които засягат цените, е ирелевантно. Във всеки случай предвидените в този член корекции били предназначени да премахнат някои разлики между нормалната стойност и експортната цена, а не само да коригират нормалната стойност, определена въз основа на цената, на която продуктът се продава при обичайни търговски условия на вътрешния пазар.

11

В тази насока Съветът счита, че продажбите се осъществяват при обичайни търговски условия дори ако продавачът е увеличил продажната си цена, за да покрие риска от забавено плащане или неплащане. Ако имало опасност това положение да повлияе неблагоприятно на сравнимостта на нормалната стойност с експортната цена, при сравнението между нормалната цена и експортната цена било уместно да се направят корекциите, предвидени в член 2, параграф 10 от основния регламент. В тази насока Съветът напомня, че член 2, параграф 10, буква ж) изрично предвижда корекции за разликите в стойността на всеки кредит, предоставян във връзка с разглежданите продажби.

12

На второ място, според Съвета даденото от Общия съд тълкуване на понятието „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“, което изключва от това понятие продажбите, чиято цена включва премия, предназначена да покрие риска купувачът да не е в състояние или да не желае да плати, противоречи на принципа на правна сигурност, доколкото институциите били принудени системно да гадаят какви са мотивите за заплащането и за прилагането на обявените цени и да определят „реалната“ стойност на продукта, както бе отбелязано в точка 9 от настоящото решение.

13

На последно място, Съветът твърди, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, понеже в обжалваното съдебно решение липсват пояснения, въз основа на които да може да се направи извод, че продажбите не са осъществени при обичайни търговски условия, ако цената включва премия, за да се покрие рискът от неплащане.

14

Alumina поддържа основно, че твърдението, че изложеното от Съвета в подкрепа на жалбата му основание е налице, е недопустимо, защото в действителност това основание се отнася до преценката на факти, направена от Общия съд в точки 31—35 от обжалваното съдебно решение. При условията на евентуалност Alumina поддържа, че твърдението, че това основание е налице, е неоснователно, и иска то да бъде отхвърлено.

15

За Alumina жалбата е недопустима, тъй като Съветът поставя под въпрос фактическите констатации, които Общият съд е направил в точки 31—35 от обжалваното съдебно решение, за да приеме, че продажбите на съответните продукти не са осъществени при обичайни търговски условия, но не посочва евентуално допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото.

16

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, и от друга страна, да преценява тези факти. Установяването на фактите и преценката на посочените доказателства представляват правни въпроси, които подлежат на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване само в случай че материалната неточност на фактическите констатации на Общия съд произтича от предоставените му доказателства по преписката или в случай на изопачаване на доказателствата, възприети в подкрепа на тези факти. За разлика от това на основание член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях (вж. решения Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 55 и Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 30 и 31).

17

В случая Съветът упреква Общия съд в неправилно тълкуване на понятието за продажби, осъществени „при обичайни търговски условия“ по смисъла на член 2, параграфи 1 и 6 от основния регламент. Изхождайки от това тълкуване, Общият съд неправилно квалифицирал фактите, послужили като основание за спорния регламент, за да заключи, че порокът, свързан с отчитането на рисковата премия, засяга валидността на изчислението на нормалната стойност, установена за целите на преценката дали е налице дъмпинг.

18

Следователно предмет на жалбата не е нито самата констатация на факти, нито пък направената от Общия съд преценка на доказателствата във връзка с рисковата премия, а тълкуването на разпоредба от правото на Съюза и прилагането ѝ спрямо факти, така както те са установени от Съвета.

19

При това положение жалбата трябва да се обяви за допустима.

20

Следва да се припомни, че определянето на нормалната стойност на продукт е един от съществените етапи, които са необходими, за да се установи наличието на евентуален дъмпинг. В това отношение член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент предвижда, че „[н]ормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия“. В това отношение трябва да се приеме за установено също, че и от текста, и от общия разум на тази разпоредба следва, че при определянето на нормалната стойност поначало с предимство трябва да се отчита реално платената или подлежаща на плащане цена при обичайни търговски условия. Всъщност съгласно член 2, параграф 3, първа алинея този принцип може да бъде дерогиран само когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходния продукт при обичайни търговски условия, или когато такива продажби не позволяват да се направи точно сравнение (вж. решение Goldstar/Съвет, C‑105/90, EU:C:1992:69, т. 12).

21

Тези случаи на дерогиране на метода за определяне на нормалната стойност въз основа на реалните цени са изчерпателно посочени и се отнасят до характеристиките на продажбите, а не до цената на продукта (решение Ajinomoto и NutraSweet/Съвет и Комисия, C‑76/98 P и C‑77/98 P, EU:C:2001:234, т. 40).

22

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 38 от заключението си, нито Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., нито основният регламент съдържат дефиниция на понятието за обичайни търговски условия. Действително в член 2 основният регламент изрично предвижда две хипотези на продажби, които при определени условия не могат да се считат за осъществени при обичайни пазарни условия.

23

На първо място, в член 2, параграф 1, трета алинея от основния регламент се уточнява, че цените по сделки между страни, които се явяват съдружници или които прилагат компенсационно споразумение помежду си, не се считат за част от обичайните търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако по изключение се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни (решение Petrotub и Republica/Съвет, C‑76/00 P, EU:C:2003:4, т. 85).

24

На второ място, съгласно член 2, параграф 4, първа алинея от основния регламент продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на износа или експортните продажби за трета страна на цени под разходите за производство на единица продукция могат да не се считат за сключени при обичайни търговски условия само ако е установено, че са реализирани за продължителен период от време в значителни количества и на цени, които не осигуряват покриването на всички разходи в разумен срок.

25

Член 2 от основния регламент обаче не съдържа изчерпателен списък на методите, с които може да се определи дали цените са практикувани при обичайни търговски условия. В това отношение Съдът вече е уточнил, че понятието „сделки при обичайни търговски условия“ се отнася до характера на разглежданите продажби сами по себе си. То има за цел при определяне на нормалната стойност да изключи положенията, при които продажбите на вътрешния пазар не са сключени при обичайни търговски условия, по-специално когато даден продукт се продава на цена, по-ниска от разходите за производство, или когато сделките се извършват между страни, които са съдружници или са сключили компенсационно споразумение (вж. решения Goldstar/Съвет, EU:C:1992:69, т. 13 и Ajinomoto и NutraSweet/Съвет и Комисия, EU:C:2001:234, т. 38).

26

В точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че премията за неплащане представлява насрещна престация за риска, който доставчикът поема, като продава стоки на определен клиент. Тази премия следователно не е част от стойността на продаваната стока, нито пък е свързана с нейните характеристики, а зависи от идентичността на клиента и от преценката от доставчика му на финансовия капацитет на този клиент.

27

В точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд също така е установил, че с включването на такава премия за риск при изчисляването на маржа на печалба, установен за целите на конструирането на нормалната стойност, се отчита елемент, който не отразява част от стойността на продаваната стока и в този смисъл изкуствено увеличава изчислената нормална стойност, поради което резултатът не отразява възможно най-точно онази продажна цена на стоката, която би била налице, ако тя се продаваше в страната на произход при обичайни търговски условия.

28

Както отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си, целта на понятието за сделка при обичайни търговски условия е да се гарантира, че нормалната стойност на даден продукт съответства във възможно най-висока степен на нормалната цена на сходния продукт на вътрешния пазар на износителя. Ако една продажба е сключена при условия и клаузи, които не отговарят на търговската практика по отношение на продажбите на сходния продукт на този пазар през релевантния за установяване на наличието или неналичието на дъмпинг момент, тя не представлява подходяща основа за определяне на нормалната стойност на сходния продукт на посочения пазар.

29

В случая Общият съд правилно е приел, че включването, когато се определя нормалната стойност по смисъла на член 2, параграф 3 от основния регламент, на премия като тази за риска от неплащане води до въвеждането при това определяне на фактор, който не е предназначен за установяването на цената, на която съответният продукт би бил продаден при нормални условия на вътрешния пазар. Такъв елемент, който се отнася изключително до финансовия капацитет на отделния купувач на вътрешния пазар, всъщност е един от елементите на продажбите, които институциите трябва да вземат предвид при преценката дали тези продажби са осъществени при нормални търговски условия, които съответстват на условията за продажба на сходния продукт на вътрешния пазар през периода, релевантен за установяване на наличието или неналичието на дъмпинг.

30

В това отношение следва да се отбележи, че цената на продукта е само едно от условията по търговската сделка. Въпросът дали дадена цена е практикувана при обичайни търговски условия зависи и от останалите условия по сделката, които могат да влияят върху практикуваните цени, като обема на сделката, допълнителните задължения, поети от страните по нея, или срока за доставка. В рамките на тази преценка, каквато следва да бъде извършвана за всеки отделен случай, институциите трябва да вземат предвид всички релевантни фактори и особени обстоятелства, свързани с разглежданите продажби.

31

В настоящия случай Общият съд действително е приел, в точка 36 от обжалваното съдебно решение, че включването на премията за риск от неплащане не представлява част от стойността на продаваната стока, нито пък е свързано с нейните характеристики, а в точка 38 от същото решение посочва, че премията е елемент, който не отразява част от стойността на продаваната стока. Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, тези точки не са израз на принципни заключения на Общия съд в смисъл, че обичайният характер на продажбите непременно зависи от това цената им да отразява стойността на стоката.

32

Ето защо следва да се приеме за установено, че изводът на Общия съд в точка 38 от обжалваното съдебно решение, че тази премия изкуствено увеличава изчислената нормална стойност, е съвместим с практиката на Съда, съгласно която включването на тази рискова премия би могло да накърни обичайния характер на продажбите (вж. решение Ajinomoto и NutraSweet/Съвет и Комисия, EU:C:2001:234, т. 39 и 41). В това отношение следва да се отбележи, че в този контекст институциите трябва да проверят дали посоченото условие, свързано с продажбата, е щяло да бъде приложено спрямо всички клиенти като цяло на пазара на сходния продукт, или е било специфично с оглед на положението на въпросния клиент.

33

Колкото до доводите на Съвета относно позоваването от Общия съд в точки 38—40 от обжалваното съдебно решение на член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент, налага се изводът, че те са безпредметни, защото в разсъжденията на Общия съд, които имат решаващо значение в тази насока и са развити по-специално в точки 36 и 37 от същото решение, не е допусната грешка при прилагане на правото. Всъщност, дори да е установено, че позоваването е неправилно, това не би имало никакво отражение върху валидността на тълкуването на понятието за продажби, осъществени при обичайни търговски условия, което Общият съд е възприел в обжалваното съдебно решение, и съответно не би могло да доведе до отмяната на това решение.

34

На последно място, що се отнася до частта от основанието, изведена от неизпълнението от Общия съд на задължението за мотивиране, в подкрепа на която впрочем не са изложени конкретни доводи, тя следва да бъде отхвърлена, защото мотивите към обжалваното съдебно решение излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд.

35

От всичко изложено дотук следва, че твърдението, че единственото основание, изложено от Съвета в подкрепа на жалбата му, е налице, не може да бъде прието и че следователно тази жалба трябва да бъде отхвърлена.

36

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Alumina е направило искане за осъждането на Съвета и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: