—

за Nordex Food A/S, от U. Schrömbges, Rechtsanwalt,

—

за Hauptzollamt Hamburg-Jonas, от D. Baden-Berthold, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от D. Triantafyllou и G. von Rintelen, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1, член 49, параграф 2 и член 51 от Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 102, стр. 11, поправка в ОВ L 180, стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 27, стр. 187), изменен с Регламент (ЕО) № 2299/2001 на Комисията от 26 ноември 2001 година (ОВ L 308, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 39, стр. 272; наричан по-нататък „Регламент № 800/1999“).

2

Запитването е оправено в рамките на спор между Nordex Food A/S (наричано по-нататък „Nordex“) — дружество, установено в Дания, и Hauptzollamt Hamburg-Jonas по повод на отказ да се отпусне възстановяване при износ и на налагането на санкция на основание член 51 от Регламент № 800/1999.

3

Член 4, точка 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 58; наричан по-нататък „Митнически кодекс“) определя понятието „решение“ като „всеки административен акт, издаден от митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, като този акт има правни последици за едно или повече определени или определяеми лица“.

4

Регламент (ЕО) № 612/2009 на Комисията от 7 юли 2009 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 186, стр. 1) отменя Регламент № 800/1999, който обаче остава приложим към разглежданите в главното производство факти.

5

Съображения 63 и 64 от Регламент № 800/1999 гласят следното:

6

Член 4, параграф 1 от Регламент № 800/1999 гласи:

„Правото на възстановяване зависи от представянето на лицензия за износ, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването, освен при износа на стоки […]“.

7

Съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от този регламент „ден на износа“ означава датата, на която митническите власти приемат декларацията за износ, в която е означено, че ще бъде заявено възстановяване. Датата на приемане на декларацията за износ има решаващо значение по-специално за определянето на приложимия размер на възстановяване, адаптиранията, които трябва да бъдат направени, както и количеството, естеството и характеристиките на изнесения продукт.

8

Съгласно член 5, параграф 7, четвърта алинея от този регламент компетентното митническо учреждение трябва да може да извършва физически проверки и да взема мерки по идентифициране за транспорт до изходното учреждение за напускане на митническата територия на Общността.

9

В член 49, параграфи 2 и 4 от същия регламент се предвижда следното:

„2.   Документите за изплащането на възстановяването или за освобождаването на гаранцията трябва да бъдат подадени, с изключение на случай на непреодолима сила, в срок от дванадесет месеца след датата на приемане на декларацията за износ.

[…]

4.   Когато документите, изисквани съгласно член 16, не са могли да бъдат представени в определения срок от параграф 2, въпреки че износителят е положил грижата на добър търговец, за да си ги набави и да ги съобщи в този срок, могат да му бъдат дадени допълнителни срокове по негово заявление за представянето на тези документи“.

10

Член 50, параграф 2 от Регламент № 800/1999 предвижда:

„Когато доказателството, че всички изисквания, предвидени от регламенти на Общността, са спазени, е представено в срок от шест месеца след изтичането на предвидените срокове в член 49, параграфи 2 и 4, изплатеното възстановяване се равнява на 85 % от сумата, която би била изплатена, ако всички изисквания бяха спазени.

[…]“.

11

Член 51 от този регламент гласи:

„1.   Когато е констатирано, че с оглед на отпускането на възстановяване при износа, износител е поискал възстановяване, по-високо от приложимото възстановяване, дължимото възстановяване за въпросния износ е възстановяването, приложимо при действително осъществения износ, намалено със сума, съответстваща:

[…]

3.   Предвидената в параграф 1, буква a) санкция не се прилага:

[…]

7.   Санкциите не се прилагат единствено когато размерът на поисканото възстановяване е по-висок от този на приложимото възстановяване по силата на член 4, параграф 2, на член 18, параграф 3, на член 35, параграф 2, и/или на член 50.

[…]“.

12

Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти (ОВ L 152, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 32, стр. 210) е отменен с Регламент (ЕО) № 376/2000 на Комисията от 23 юни 2000 година за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти (ОВ L 114, стр. 3).

13

Регламент № 1291/2000 обаче остава приложим към разглежданите в главното производство факти.

14

Съображения 15 и 16 от Регламент № 1291/2000 гласят следното:

15

Член 24 от този регламент предвижда:

„1.   Копие № 1 на лицензията или сертификата се предава на митницата, която е приела:

[…]

[…]

2.   Копие № 1 на лицензията или сертификата се представя или е на разположение на митническите органи при приемането на декларацията, посочена в параграф 1.

3.   След като службата, посочена в параграф 1, направи вписвания и завери копие № 1 на лицензията или сертификата, то трябва да се върне на заинтересованата страна. Въпреки това държавите членки могат да изискват или да позволят на заинтересованата страна да направи вписването в лицензията или сертификата. Във всички тези случаи вписването се преглежда внимателно и се заверява от компетентната служба.

[…]“.

16

Член 25, параграф 1 от този регламент предвижда:

„Независимо от член 24, държава членка може да позволи лицензия или сертификат да бъдат представени на издаващия орган или според случая на органа, който отговаря за възстановяването“.

17

На 2 май 2002 г. Nordex декларира пред компетентната митническа служба — Zollamt Nesserland, износ на сирене фета от Германия за Косово. Във връзка с това жалбоподателят се позовава на издадена от датските власти износна лицензия. Тъй като тази лицензия не е приложена към декларацията за износ, Zollamt Nesserland определя на Nordex срок от една седмица, за да я представи. След като посочената лицензия е представена в този срок, Zollamt Nesserland извършва вписването на изнесената стока.

18

На 22 май 2002 г. Nordex подава заявление за диференцирано възстановяване при износ до Hauptzollamt Hamburg-Jonas — компетентния да извърши плащането на това възстановяване орган. Към това заявление е приложен формуляр с дата 7 май 2002 г., който е издаден от временната митническа администрация в Косово — Мисията на ООН за временно управление в Косово (MINUK), с който се удостоверява пускането на сиренето в свободно обращение в Косово.

19

С решение от 9 август 2002 г. Hauptzollamt Hamburg-Jonas отказва да изплати поисканото възстановяване при износ с мотива, че въпросният износ е бил осъществен без валидна износна лицензия. След като жалбата, подадена от Nordex по административен ред срещу това решение, е отхвърлена от Hauptzollamt Hamburg-Jonas, Nordex сезира Finanzgericht Hamburg [Съд по финансови въпроси, Хамбург], за да получи това възстановяване.

20

Едва през 2004 г. и 2005 г. се установява, че в косовските митнически документи има нередности. Тъй като печатът на митническото учреждение в митническия документ, удостоверяващ пускането на стоката в свободно обращение в Косово, е бил подправен, с решение за поправка от 25 януари 2006 г. Hauptzollamt Hamburg-Jonas налага санкция на Nordex на основание член 51 от Регламент № 800/1999.

21

Поради това в рамките на все още висящото пред Finanzgericht Hamburg съдебно производство, свързано с отпускането на възстановяването при износ, Nordex иска също отмяна на наложената санкция. Във връзка с това Nordex представя нови документи под формата на писма на митническата служба на MINUK, както и заверено копие на оригинално удостоверение за митническо освобождаване, издадено от тази служба.

22

Finanzgericht Hamburg отхвърля жалбата на Nordex. Според него Hauptzollamt Hamburg-Jonas е обвързана от решението на Zollamt Nesserland за продължаване на срока и следователно не може да откаже да изплати възстановяването при износ с мотива, че износната лицензия е представена със закъснение. За сметка на това, доколкото представените от Nordex в хода на съдебното производство документи, доказващи изпълнението на всички митнически формалности по вноса в Косово, не са подадени в определения срок, а именно в срока от дванадесет месеца, предвиден в член 49, параграф 2 от Регламент № 800/1999, или най-малкото в срока от осемнадесет месеца, споменат в член 50, параграф 2 от този регламент, поисканото възстановяване при износ не може да се предостави и е възможно да се наложи предвидената в член 51 от Регламент № 800/1999 санкция.

23

Nordex обжалва това решение пред Bundesfinanzhof [Федерален върховен съд по финансови въпроси].

24

Тази юрисдикция счита, на първо място, че разрешаването на спора зависи от въпроса дали в съответствие с член 4 от Регламент № 800/1999 разглежданото в главното производство право на възстановяване е подчинено на условието да бъдат спазени процесуални правила като произтичащите по-специално от член 24, параграф 2 от Регламент № 1291/2000. Тя уточнява, че този въпрос се поставя единствено в хипотезата, в която компетентният за изплащането на възстановяването орган не би бил обвързан от допълнителния срок за представянето на износната лицензия, предоставен от митническата служба на износа.

25

На второ място, Bundesfinanzhof има съмнения относно приложимостта на срока от дванадесет месеца, предвиден в член 49, параграф 2 от Регламент № 800/1999, когато закъснялото представяне на доказателството за пристигане на стоките до тяхното местоназначение нито е възпрепятствало, нито е забавило производството по възстановяване, тъй като компетентните органи са отхвърлили заявката на Nordex по други причини.

26

На трето място, що се отнася до налагането на санкция, Bundesfinanzhof счита, че от член 51, параграф 1 от Регламент № 800/1999, както е изтълкуван от Съда, не става ясно дали санкцията може да се наложи и когато документите, доказващи пристигането на стоките до тяхното местоназначение, се окажат подправени, но в хода на съдебното производство те са заменени с документи, които отговарят на необходимите изисквания.

27

При тези условия Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали износната лицензия може да се приеме за представена в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент № 800/1999, ако износът е осъществен без тази лицензия, но чието съществуване е установено към момента на подаване на декларацията за износ и която е представена от износителя в едноседмичен допълнителен срок, предоставен за тази цел от компетентната митническа служба.

29

Следва да се приеме за установено, че съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 800/1999 правото на възстановяване зависи от представянето на износна лицензия пред компетентната митническа служба.

30

Тъй като член 4 от Регламент № 800/1999 се намира в частта на общите разпоредби на Регламента, свързани с правото на възстановяване, следва да се отбележи — по отношение на член 3 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 351, стр. 1), който съответства на член 5 от Регламент № 800/1999 и който е част от същите общи разпоредби — че посочената в член 3 от Регламент № 3665/87 информация служи не само при изчисляването на точния размер на възстановяването, а преди всичко за да се установи дали е налице право на такова възстановяване и за да се задейства системата за проверка на заявлението за възстановяване (решение Dachsberger & Söhne, C‑77/08, EU:C:2009:172, т. 24 и цитираната съдебна практика).

31

Що се отнася до проверките, които следва да се направят, член 5, параграф 7 от Регламент № 800/1999 предвижда, че компетентната митническа служба трябва да може да извършва физически проверки на стоките, за които се иска изплащането на възстановявания при износ, и да взема мерки по идентифициране за транспорт до изходното учреждение за напускане на митническата територия на Съюза.

32

В действителност тези проверки са необходими, за да могат да бъдат изпълнени целите на правната уредба на Съюза в областта на възстановяванията при износ (вж. в този смисъл решения Dachsberger & Söhne, EU:C:2009:172, т. 41 и цитираната съдебна практика, както и Südzucker и др., C‑608/10, C‑10/11 и C‑23/11, EU:C:2012:444, т. 43).

33

От гореизложеното следва, че представянето на износната лицензия представлява съществен елемент от системата на проверка на заявките за възстановяване.

34

В Регламент № 800/1999 обаче не се съдържат никакви уточнения относно реда и начина на представяне на износната лицензия. Тези уточнения се извеждат от Регламент № 1291/2000. Както следва от съображение 15 от последния регламент, тази лицензия предоставя правото на износ и поради това трябва да се представя при приемането на декларацията за внос или износ.

35

Съгласно член 24, параграф 1 от Регламент № 1291/2000 износната лицензия се предава на митническата служба, която е приела декларацията относно износа. В съответствие с член 24, параграф 2 от този регламент лицензията се представя или се държи на разположение на митническите органи при приемането на тази декларация.

36

В отклонение от член 24 от този регламент, член 25 от последния позволява на държавите членки да допуснат представянето на износната лицензия на издаващия орган или според случая, на органа, който отговаря за възстановяването.

37

Освен това съгласно съображение 16 от същия регламент, когато се използват опростени процедури при износ, изискването за представяне на износната лицензия на митническите власти може да бъде отменено или лицензията може да се представи по-късно. Въпреки това износителят трябва да притежава лицензията към датата, която се счита за дата на приемане на декларацията за износ.

38

Поради това от членове 24 и 25 от Регламент № 1291/2000, както и от съображение 16 от него следва, че законодателят на Съюза е имал намерение да предвиди възможност за износителя при определени обстоятелства или да държи износната лицензия на разположение на митническата служба, или да ѝ я представи по-късно.

39

Ето защо самото съществуване на тези изключения показва, че представянето на износната лицензия към датата на приемане на декларацията за износа във всички случаи не е абсолютно необходимо условие за отпускане на възстановяването при износ, стига обаче да не се засягат целите на уредбата на Съюза в областта на възстановяванията при износ и компетентните органи да са могли да извършат физическите проверки.

40

В настоящия случай, на първо място, няма спор по въпроса, че износната лицензия е съществувала към момента на приемане на декларацията за износа и че компетентната митническа служба е знаела за това. На следващо място, е видно, че забавянето при предаването на тази служба на издадената от датските власти износна лицензия не може да се вмени пряко във вина на Nordex. На последно място, от акта за преюдициално запитване не личи представянето на износната лицензия след подаването на декларацията за износ да е попречило на необходимите физически проверки, които са извършени от компетентната митническа служба.

41

Що се отнася до въпроса дали компетентният за изплащането на възстановяването при износ орган е в състояние да се противопостави на решението на компетентния митнически орган да предостави допълнителен срок, следва да се припомни, че митническоправната уредба на Съюза трябва да бъде тълкувана в смисъл, че компетентната да извърши плащането на това възстановяване митническа служба е обвързана от решенията на митническата служба на износа, ако те изпълняват всички процесуално- и материалноправни условия за „решение“, предвидени както в член 4, точка 5 от Митническия кодекс, така и в релевантните разпоредби на съответното национално право (вж. в този смисъл решение Südzucker и др., EU:C:2012:444, т. 64—67).

42

Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали разглежданото решение изпълнява тези условия (вж. в този смисъл решение Südzucker и др., EU:C:2012:444, т. 67).

43

От всички гореизложени съображения следва, че член 4, параграф 1 от Регламент № 800/1999 във връзка с член 24 от Регламент № 1291/2000 следва да се тълкува в смисъл, че допуска отпускането на възстановяване при износ при особени обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които износът е осъществен без износна лицензия, чието съществуване обаче е установено към момента на подаване на декларацията за износ и която е представена от износителя в едноседмичния допълнителен срок, предоставен за тази цел компетентната митническа служба.

44

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория преюдициален въпрос.

45

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали износителят, който е представил подправени митнически документи, за да докаже, че изнесените стоки са пристигнали в страната по местоназначение, има право след изтичането на предвидения в членове 49 и 50 от Регламент № 800/1999 срок да представи валидни митнически документи в рамките на висящо съдебно производство, отнасящо се до отпускането на възстановяването при износ, макар това отпускане да е било забавено по причини, несвързани с доказването, че посочените стоки са пристигнали.

46

В самото начало следва да се припомни, че в съответствие с член 49, параграф 1 от Регламент № 800/1999 вносителят трябва да подаде изрично заявление за изплащане на възстановяването при износ. Съгласно член 49, параграф 2 от този регламент освен в случай на непреодолима сила износителят разполага със срок от дванадесет месеца след датата на приемане на декларацията, за да подаде документите до компетентните национални органи с цел да му бъде изплатено посоченото възстановяване.

47

Що се отнася до дванадесетмесечния срок, Съдът е постановил, от една страна, че подобен срок отчита интереса на администрациите на държавите членки да приключат преписките по възстановяванията при износ в разумен срок (в този смисъл по отношение на еквивалентните разпоредби, съдържащи се в член 47, параграф 2 от Регламент № 3665/87, вж. решение Eribrand, C‑467/01, EU:C:2003:364, т. 40).

48

От друга страна, правната уредба на Съюза взема предвид и обстоятелството, че износителите могат да срещнат практически затруднения при получаването на митническите документи от органите на третата страна на вноса, върху които те не могат да упражняват натиск (вж. в този смисъл решение Eribrand, EU:C:2003:364, т. 41 и 42).

49

В действителност от структурата и духа на приложимата правна уредба, и по-конкретно от член 49 от Регламент № 800/1999, е видно, че целта на тази разпоредба не е автоматично да лиши положилия грижата на добър търговец износител от предвидените възстановявания, когато макар и да е положил всички необходими усилия, той не е в състояние да представи документите, изисквани за изплащане на възстановяването поради загубата на тези документи в резултат на обстоятелства извън неговия контрол (вж. в този смисъл решение Bonn Fleisch, C‑1/06, EU:C:2007:396, т. 46).

50

Така член 49, параграф 1 от Регламент № 800/1999 предвижда, че когато документите, доказващи изпълнението на митническите формалности по вноса, не са могли да бъдат представени в срока от дванадесет месеца, въпреки че износителят е положил грижата на добър търговец, за да си ги набави и да ги съобщи в този срок, могат да му бъдат дадени допълнителни срокове по негово искане.

51

Макар текстът на член 49 от Регламент № 800/1999 да не съдържа никакво ограничение относно дължината на допълнителните срокове, които могат да бъдат предоставени, от изричното позоваване в член 50, параграф 2 от този регламент на предвидените в член 49, параграфи 2 и 4 срокове следва, че ако на износителя е бил предоставен допълнителен срок, той разполага с период от още шест месеца след изтичането на този срок, за да допълни документите си и така да получи плащане на 85 % от възстановяването, което е трябвало да бъде платено, ако са били спазени всички изисквания (вж. в този смисъл решение Eribrand, EU:C:2003:364, т. 45).

52

За сметка на това, както следва от съображение 25 от Регламент № 3665/87, възстановяване не се допуска, ако не са спазени сроковете за износ или за представяне на доказателствата, необходими за изплащане на възстановяването. Поради това във връзка с този регламент Съдът е постановил, че неспазването на процедурните правила, установени в правната уредба, може да доведе до намаляване, дори до загубата на правата на възстановяване при износ, и че такъв е случаят по-специално когато износителят представи доказателствата, необходими за отпускане на възстановяването при износа, едва след изтичането на сроковете, предвидени в член 47, параграф 2 и член 48, параграф 2 от този регламент, съдържанието на които е по същество идентично с това на член 49, параграф 2 и член 50, параграф 2 от Регламент № 800/1999 (решение Laub, C‑428/05, EU:C:2007:368, т. 16).

53

Това заключение не се поставя под въпрос от обстоятелството, че закъснялото представяне на доказателството за пристигане на изнесените стоки в страната по местоназначение няма никакво отражение върху развитието на процедурата по отпускане на възстановяването при износ, която е била забавена по причини, несвързани с доказването на това пристигане.

54

Допускането на такова закъсняло представяне би лишило от полезно действие не само членове 49 и 50 от Регламент № 800/1999 и възможността на компетентните органи да предоставят продължение на сроковете по искане на износителя, но също и процеса по проверка на заявленията за възстановяване. Всъщност, ако валидните документи, доказващи пристигането на изнесените стоки в страната по предназначение, можеха да се представят след като се установи, че първоначално представените митнически документи са подправени, износителят би могъл да променя своето заявление за възстановяване с оглед на собствената му изгода или на резултатите от евентуалната проверка и така би избягнал по-специално предвидените в член 51 от Регламент № 800/1999 санкции, като лиши тази разпоредба от нейния възпиращ ефект и от голяма част от полезно ѝ действие.

55

В същия този контекст продължителността на проведеното от компетентните национални органи разследване, което е позволило да се установи наличието на подправени документи, удостоверяващи, че изнесените стоки са пристигнали в страната по местоназначение, не може да се приравни на случай на непреодолима сила по смисъла на член 49, параграф 2 от Регламент № 800/1999, доколкото, както следва от предпоследното съображение от Регламент № 3665/87, закъсненията на националните власти могат да представляват случай на непреодолима сила, при условие че имат административен характер и не могат да се вменят във вина на износителя.

56

Съгласно установената практика на Съда обаче, макар да е възможно вината или грешката на съдоговорител на износителя да бъде обстоятелство извън контрола на последния, те все пак са част от обичаен търговски риск и не могат да се смятат за непредвидими при търговските сделки. Износителят е свободен при избора на своите съдоговорители и следва да вземе всички подходящи предпазни мерки или предвиждайки клаузи в този смисъл в договорите, които сключва с тях, или сключвайки специална застраховка (вж. в този смисъл решение AOB Reuter, C‑143/07, EU:C:2008:249, т. 36 и цитираната съдебна практика, както и решение Eurofit, C‑99/12, EU:C:2013:487, т. 43).

57

От гореизложените съображения следва, че членове 49 и 50 от Регламент № 800/1999 следва да се тълкуват в смисъл, че освен в случай на непреодолима сила износителят, който, за да докаже, че изнесените стоки са пристигнали в страната по местоназначение, е представил митнически документи, оказали се впоследствие подправени, не може след изтичането на предвидените в тези членове срокове да представи валидни митнически документи в рамките на висящо съдебно производство, отнасящо се до отпускането на възстановяването при износ, макар това отпускане да е било забавено по причини, несвързани с доказването, че посочените стоки са пристигнали.

58

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 800/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция може да се наложи, когато в определените срокове износителят е представил документи, които доказват, че изнесените стоки са пристигнали в страната по местоназначение, и които са се оказали подправени, макар от представените в хода на производството валидни документи да произтича, че поисканото възстановяване при износ съответства на възстановяването, което е трябвало да бъде отпуснато.

59

За да се прецени обхватът на член 51 от Регламент № 800/1999, следва да се припомни, че в съответствие със съображения 63 и 64 от този регламент в светлината на придобития опит правната уредба на Съюза има за цел борбата срещу нередностите и особено срещу измамата, които увреждат бюджета на Общността, като предвижда санкции, насърчаващи износителите да съблюдават правилата в тази област (вж. в този смисъл решение Elfering Export, C‑27/05, EU:C:2006:260, т. 31); в това отношение субективният аспект на извършеното от износителя непозволено действие е лишен от значение (решение Eurofit, EU:C:2013:487, т. 38).

60

Оттук следва, че отговорността, на която се основава предвидената в член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 800/1999 санкция, има преди всичко обективен характер (по отношение на разпоредбите на член 11, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент № 3665/87, чието съдържание по същество е идентично с това на посочената разпоредба от Регламент № 800/1999, вж. решение AOB Reuter, C‑143/07, EU:C:2008:249, т. 19). Оттук следва, че намаляването на възстановяването, предвидено в член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 800/1999, трябва да се приложи дори и когато износителят не е извършил виновно действие (вж. в този смисъл решение AOB Reuter, EU:C:2008:249, т. 17).

61

Следва също да се отбележи, че правилата относно санкциите имат за цел да се осигури спазването на правната уредба на Съюза като цяло, а не само на част или на специфични разпоредби от нея (вж. решение Elfering Export, EU:C:2006:260, т. 32). Ето защо разпоредбите относно санкциите не правят разграничение между процесуалноправните изисквания, насочени към спазване на сроковете, и материалноправните изисквания, свързани със съдържанието на декларациите.

62

В настоящия случай обаче документите, с които се установява, че изнесените стоки са пристигнали в страната по местоназначение, и които са представени в предвидените в правната уредба срокове, са се оказали подправени. Тъй като съответният износител не е представил в срок всички изискуеми съгласно разглежданата правна уредба документи, е трябвало да му се наложи предвидената в член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 800/1999 санкция, освен ако спрямо него не намери приложение някой от случаите на освобождаване, съдържащи се в изчерпателния списък по член 51, параграф 3 от този регламент, към който не може да се прибави нов случай на освобождаване, свързан по-специално с липсата на виновно поведение на износителя (в този смисъл вж. решения AOB Reuter, EU:C:2008:249, т. 36 и Eurofit, EU:C:2013:487, т. 43).

63

От горепосочените съображения следва, че член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 800/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция може да се наложи, когато в определените срокове износителят е представил документи, с които се установява, че изнесените стоки са пристигнали в страната по местоназначение, и които са се оказали подправени, макар от представените в хода на производството валидни документи да произтича, че поисканото възстановяване при износ съответства на възстановяването, което е трябвало да бъде отпуснато.

64

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: