—

за Österreichischer Gewerkschaftsbund, от R. Gerlach, Rechtsanwalt,

—

за Wirtschaftskammer Österreich — Fachverband Autobus-, Luftfahrt- und Schifffahrtsunternehmungen, от K. Körber-Risak, Rechtsanwältin,

—

за германското правителство, от T. Henze и K. Petersen, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от E.‑M. Mamouna и M. Tassopoulou, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от J. Enegren и F. Schatz, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 3 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (OВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Österreichischer Gewerkschaftsbund (Австрийска конфедерация на синдикатите, наричана по-нататък „Gewerkschaftsbund“) и Wirtschaftskammer Österreich — Fachverband Autobus-, Luftfahrt- und Schifffahrtsunternehmungen (Австрийска търговска камара — Браншова федерация на предприятията за автобусни, въздушни и корабни превози, наричана по-нататък „Wirtschaftskammer“) по въпроса за запазването на действието на прекратен колективен трудов договор при прехвърлянето на стопанска дейност.

3

Член 3, параграф 3 от Директива 2001/23 предвижда:

„След извършване на прехвърлянето, приобретателят продължава да спазва условията на всеки колективен трудов договор по същия начин, както те са били приложими към прехвърлителя по силата на този колективен трудов договор, до датата на прекратяване или изтичане на срока на колективния трудов договор или до датата на влизане в сила или на прилагане на друг колективен трудов договор.

Държавите членки могат да ограничат периода за спазване на тези условия с уговорката, че периодът не може да бъде по-кратък от една година“.

4

Член 8 от Закона за трудовите правоотношения и социалната организация на предприятията (Arbeitsverfassungsgesetz, BGBl. 22/1974) в приложимата му в главното производство редакция (наричан по-нататък „ArbVG“) гласи:

„Доколкото в самия колективен трудов договор не е предвидено друго, в пределите на действието си по предмет, в пространството и спрямо лицата той обвързва:

[…]“.

5

Член 13 от ArbVG гласи:

„Спрямо трудовите правоотношения, за които колективният трудов договор се е прилагал непосредствено преди прекратяването му, неговото правно действие се запазва и след прекратяването му до влизането в сила на нов колективен трудов договор за тези трудови правоотношения или до сключването на ново индивидуално споразумение със съответните работници“.

6

Член 4, параграф 1 от Закона за адаптиране на правилата за трудовите договори (Arbeitsvertragsrechtsanpassungsgesetzes, BGBl. 459/1993) в приложимата му в главното производство редакция предвижда:

„След прехвърлянето приобретателят продължава да спазва договорените с колективен трудов договор условия на труд по същия начин, както те са били приложими към прехвърлителя по силата на този колективен трудов договор, до датата на прекратяване или изтичане на срока на този колективен трудов договор или до датата на влизане в сила или на прилагане на друг колективен трудов договор. До изтичането на една година от датата на прехвърлянето не се допуска с индивидуалния трудов договор да се отменят или ограничават условията на труд в ущърб на работника“.

7

Запитващата юрисдикция пояснява, че в австрийското право колективният трудов договор по принцип не е част от индивидуалния трудов договор, а действа спрямо него като закон.

8

Както следва от акта за преюдициално запитване, Wirtschaftskammer е оправомощена да представлява членуващите в нея предприятия за целите на подписването на колективни трудови договори. За едно предприятие от сектора на въздухоплаването, принадлежащо към група предприятия (наричано по-нататък „дружеството майка“), Gewerkschaftsbund и Wirtschaftskammer сключват колективен трудов договор, който да се прилага към всички авиокомпании от тази група, стига дейността им да не е ограничена до регионалните превози (наричан по-нататък „колективният трудов договор на дружеството майка“).

9

Gewerkschaftsbund и Wirtschaftskammer сключват също така специален колективен трудов договор за едно от дъщерните дружества на групата (наричан по-нататък „колективният трудов договор на дъщерното дружество“).

10

С цел да намали оперативните си загуби на 30 април 2012 г. дружеството майка решава да прехвърли въздухоплавателното си предприятие, считано от 1 юли 2012 г., на посоченото дъщерно дружество под формата на прехвърляне на стопанска дейност, така че за наетите в това предприятие работници и служители да започнат да се прилагат условията по колективния трудов договор на дъщерното дружество, които са по-неблагоприятни от условията, предвидени в колективния трудов договор на дружеството майка. При тези обстоятелства Wirtschaftskammer отправя предизвестие за прекратяване на колективния трудов договор на дружеството майка, считано от 30 юни 2012 г., а след това Gewerkschaftsbund отправя предизвестие за прекратяване на колективния трудов договор на дъщерното дружество, считано от същата дата. След прекратяването на тези договори новият работодател на засегнатите от прехвърлянето на дейността работници и служители, а именно дъщерното дружество, започва да прилага едностранно приети вътрешни правила, които водят до съществено влошаване на условията на труд и до значително намаляване на трудовото възнаграждение на засегнатите от прехвърлянето на дейността работници и служители.

11

Пред запитващата юрисдикция Gewerkschaftsbund поддържа, че след като в дъщерното дружество вече няма действащ колективен трудов договор, по силата на предвиденото в член 13 от ArbVG правило за запазване на действието му прекратеният колективен трудов договор на дружеството майка трябва да продължи да се прилага за всички прехвърлени работници и служители.

12

Обратно, според Wirtschaftskammer колективният трудов договор, който към момента на прехвърлянето на стопанската дейност вече е бил прекратен или срокът му на действие е изтекъл, не следва да обвързва приобретателя. Единствено самият колективен трудов договор можело да продължи да се прилага и за приобретателя при прехвърлянето на стопанската дейност.

13

Запитващата юрисдикция посочва, че решаването на отнесения до нея спор зависи от отговора на въпроса дали колективен трудов договор по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2001/23 представлява и предвиденото в член 13 от ArbVG правило за запазване на действието на колективните трудови договори при прекратяването им, правило, чиято цел е да се избегнат последиците от липсата на колективен трудов договор и да се отстрани всяка изгода от предизвикването на положение, при което няма такъв договор. Тази юрисдикция добавя, че дали е налице злоупотреба от страна на дружеството майка, както твърди Gewerkschaftsbund, може да се прецени едва след изясняването на правните последици от прехвърлянето на стопанската дейност и съответно от прекратяването на колективните трудови договори.

14

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

15

Wirtschaftskammer твърди, че преюдициалните въпроси са недопустими. На първо място, запитването не повдигало въпроси относно тълкуването или валидността на разпоредби от правото на Съюза, а се отнасяло само до национални правни въпроси или до въпроси по прилагането на правото на Съюза.

16

На второ място, преюдициалните въпроси не били релевантни за решаването на спора, понеже описаната фактическа обстановка била хипотетична, тъй като все още не бил изяснен обуславящият въпрос дали изобщо е налице прехвърляне на стопанска дейност, а твърдението, че съответните работници са загубили част от трудовото си възнаграждение в резултат от прехвърлянето на дейността, не било доказано в състезателно производство, в което запитващата юрисдикция да изслуша и становището на Wirtschaftskammer.

17

В това отношение следва да се напомни, че отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване следва да бъде обявено за недопустимо само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално решение Belvedere Costruzioni, C‑500/10, EU:C:2012:186, т. 16 и цитираната съдебна практика).

18

Що се отнася до първия довод на Wirtschaftskammer, достатъчно е да се констатира, че видно от самата им формулировка, преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, и по-точно на член 3, параграф 3 от Директива 2001/23.

19

Що се отнася до втория довод на Wirtschaftskammer, следва да се констатира, че обстоятелството, че някои фактически въпроси до този момент не са били подложени на доказване при условията на състезателност, спада към особеностите на производството пред запитващата юрисдикция. Съдът обаче вече е постановил, че тези особености сами по себе си не могат да доведат до недопустимост на преюдициалното запитване, отправено в рамките на това производство (вж. в този смисъл решение Österreichischer Gewerkschaftsbund, C‑195/98, EU:C:2000:655, т. 29).

20

Поради това преюдициалните въпроси са допустими.

21

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 3 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че „условията на всеки колективен трудов договор“ по смисъла на тази разпоредба обхващат и установените с колективен трудов договор условия, които съгласно правото на съответната държава членка въпреки прекратяването на този договор запазват действието си спрямо урежданите от него непосредствено преди прекратяването му трудови правоотношения, докато за тези правоотношения не влезе в сила нов колективен трудов договор или докато не бъде сключено ново индивидуално споразумение със съответните работници.

22

В това отношение следва да се припомни, че с Директива 2001/23 се цели само частична хармонизация на уредената в нея материя, като се разпростира в основни линии защитата, гарантирана на работниците и служителите автономно от правото на различните държави членки, така че да обхване и хипотезата на прехвърляне на предприятие. Директивата не е предназначена да установи еднакво равнище на защита в целия Съюз въз основа на общи критерии (вж. по-специално решение Collino и Chiappero, C‑343/98, EU:C:2000:441, т. 37 и решение Juuri, C‑396/07, EU:C:2008:656, т. 23).

23

Освен това член 3, параграф 3 от Директива 2001/23 има за цел да запази приложимостта не на колективния трудов договор като такъв, а на „условията“, установени с колективен трудов договор.

24

В този смисъл, както отбелязва генералният адвокат в точка 41 от заключението си, член 3, параграф 3 от Директивата изисква да продължи спазването на условията на колективния трудов договор, а конкретният източник на тяхната приложимост не е от решаващо значение.

25

Оттук следва, че условията, установени с колективен трудов договор, по принцип попадат под нормата на член 3, параграф 3 от Директива 2001/23, независимо какъв механизъм е използван, за да станат тези условия приложими към заинтересованите лица. За целта е достатъчно условията да са били установени с колективен трудов договор и действително да обвързват прехвърлителя и прехвърляните работници и служители.

26

При това положение не бива установени с колективен трудов договор условия да се разглеждат като изключени от приложното поле на тази разпоредба само защото се прилагат към заинтересованите лица по силата на правило за запазване на действието на колективния трудов договор като приложимото в главното производство.

27

При обстоятелства като разглежданите в главното производство това тълкуване намира потвърждение в следваната с Директива 2001/23 цел да не се допуска прехвърляните работници и служители да бъдат поставени в по-малко благоприятно положение единствено поради извършеното прехвърляне (вж. в този смисъл решение Scattolon, C‑108/10, EU:C:2011:542, т. 75 и цитираната съдебна практика).

28

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, правилото за запазване на действието на колективния трудов договор, така както се прилага в главното производство, има за цел в интерес на работниците и служителите да се избегне внезапно прекратяване на съдържащата се в колективния трудов договор нормативна уредба на трудовото правоотношение. Ако обаче условията, за които се прилага това правило, бяха изключени от приложното поле на член 3, параграф 3 от Директива 2001/23, прехвърлянето само по себе си би довело до резултата, който посоченото правило има за цел да предотврати.

29

Освен това въпросното тълкуване е съвместимо с целта на Директива 2001/23 да се осигури справедливо равновесие между интересите на работниците и служителите, от една страна, и тези на приобретателя, от друга, цел, която в частност предполага, че приобретателят трябва да бъде в състояние да направи корекциите и промените, които са необходими, за да продължи своята дейност (вж. в този смисъл решение Alemo-Herron и др., C‑426/11, EU:C:2013:521, т. 25).

30

Всъщност правилото за запазване на действието на колективния трудов договор, така както се прилага в главното производство, има ограничени последици, тъй като правните последици на колективния трудов договор се запазват само за трудовите правоотношения, които този договор е уреждал непосредствено преди да бъде прекратен, и докато не влезе в сила нов колективен трудов договор или докато не бъде сключено ново индивидуално споразумение със съответните работници. При това положение подобно правило видимо не препятства възможността на приобретателя да направи корекциите и промените, които са необходими, за да продължи своята дейност.

31

Предвид изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 3 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че „условията на всеки колективен трудов договор“ по смисъла на тази разпоредба обхващат и установените с колективен трудов договор условия, които съгласно правото на съответната държава членка въпреки прекратяването на този договор запазват действието си спрямо урежданите от него непосредствено преди прекратяването му трудови правоотношения, докато за тези правоотношения не влезе в сила нов колективен трудов договор или докато не бъде сключено ново индивидуално споразумение със съответните работници.

32

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 3 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „прилагане на друг колективен трудов договор“ по смисъла на тази разпоредба може да се отнася до колективния трудов договор на приобретателя, който също е прекратен, но запазва действието си съгласно правило за запазване на действието на колективния трудов договор като приложимото в главното производство.

33

Що се отнася обаче до посочените във втория въпрос на запитващата юрисдикция условия, установени с колективния трудов договор на приобретателя, от представената на Съда преписка по делото не следва, че тези условия се прилагат за прехвърлените работници и служители по силата на правилото за запазване на действието на този колективен трудов договор.

34

Ето защо не следва да се отговаря на втория въпрос.

35

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 3, параграф 3 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкува в смисъл, че „условията на всеки колективен трудов договор“ по смисъла на тази разпоредба обхващат и установените с колективен трудов договор условия, които съгласно правото на съответната държава членка въпреки прекратяването на този договор запазват действието си спрямо урежданите от него непосредствено преди прекратяването му трудови правоотношения, докато за тези правоотношения не влезе в сила нов колективен трудов договор или докато не бъде сключено ново индивидуално споразумение със съответните работници.