—

за г‑н Peftiev, BelTechExport ZAO, Sport-Pari ZAO и BT Telecommunications PUE, от V. Vaitkutė Pavan и E. Matulionytė, advokatės,

—

за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas и J. Nasutavičienė, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от M. Konstantinidis и A. Steiblytė, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 765/2006 на Съвета от 18 май 2006 година относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ L 134, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 5, стр. 71), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 84/2011 на Съвета от 31 януари 2011 г. (ОВ L 28, стр. 17) и с Регламент (ЕС) № 588/2011 на Съвета от 20 юни 2011 г. (ОВ L 161, стр. 1, наричан по-нататък „Регламент № 765/2006“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор на Užsienio reikalų ministerija (Министерство на външните работи) и Finansinių nusikaltimų tyrimo tarnyba (Службата за проверка на финансовите нарушения към Министерство на вътрешните работи) с г‑н Peftiev, BelTechExport ZAO, Sport-Pari ZAO и BT Telecommunications PUE (наричани по-нататък „ответниците в главното производство“) по повод на наложените им ограничителни мерки.

3

Съображение 1 от Регламент № 765/2006 гласи:

„На 24 март 2006 г. Европейският съвет осъди провала на властите в Беларус да изпълнят ангажиментите в рамките на [Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)] за демократични избори, след като отчете, че президентските избори от 19 март 2006 г. са изначално подправени и заклейми действията, предприети на този ден от властите на Беларус за арестуване на мирни демонстранти, които са изразявали своето законно право на свободно събиране за протест срещу проведените президентски избори. Затова Европейският съвет реши да наложи ограничителни мерки на отговорните за нарушаването на международните избирателни стандарти“.

4

Член 2, параграф 1 от Регламент № 765/2006 предвижда замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси, които принадлежат на президента Лукашенко и някои други длъжностни лица на Република Беларус, и на физическите и юридически лица и образувания, свързани с тях, съгласно приложение I към този регламент.

5

Член 2, параграф 2 от Регламент № 765/2006 предвижда, че никакви финансови средства или икономически ресурси не се предоставят директно или косвено, за или в полза на физически и юридически лица и образувания съгласно приложение I.

6

Член 3, параграф 1 от Регламент (EО) № 765/2006 предвижда:

„Чрез дерогация от член 2, компетентните органи в държавите членки, както са посочени в изброените в приложение II уебсайтове, могат да разрешат освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси или предоставянето на определени финансови средства или икономически ресурси при спазване на условията, които считат за подходящи, след като се уверят, че тези финансови средства или икономически ресурси са:

[…]“.

7

Съгласно информацията, съдържаща се в уебсайта, посочен в приложение II към Регламент № 765/2006, компетентният орган за Република Литва е Užsienio reikalų ministerija.

8

Според точка 3 от документ на Съвета, озаглавен „Най-добри практики на [Европейския съюз] за ефективно прилагане на ограничителни мерки“, в редакцията му към 24 април 2008 г. (документ 8666/1/08 REV 1, наричан по-нататък „най-добрите практики“), посочените практики трябва да се считат за общи, неизчерпателни препоръки за ефективното прилагане на ограничителни мерки в съответствие с действащото право на Съюза и приложимото национално законодателство. Те нямат обвързващо правно действие и не трябва да се считат за разпоредби, препоръчващи действия, които са несъвместими с правото на Съюза или с националното законодателство, включително националното законодателство в областта на защитата на данни.

9

Точки 54 и 55, съдържащи се в дял В, глава VII, „Хуманитарни дерогации“, от най-добрите практики, гласят:

10

Точки 57 и 59—61, съдържащи се в дял В, глава VIII, „Насоки за разглеждането на исканията за дерогации“, от най-добрите практики, гласят:

[…]

11

По силата на Регламент № 588/2011, както и на Решение 2011/357/ОВППС на Съвета от 20 юни 2011 година за изменение на Решение 2010/639/ОВППС относно ограничителните мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус (ОВ L 161, стр. 25) ответниците в главното производство са включени в списъците с лица, на които са наложени ограничителни мерки, приложими в държавите — членки на Европейския съюз.

12

За да оспорят тези ограничителни мерки, те се обръщат към литовска адвокатска кантора, която подава жалби за отмяна пред Общия съд на Европейския съюз (по дела BelTechExport/Съвет, T‑438/11 (ОВ C 290, 2011 г., стр. 15), Sport-Pari/Съвет, T‑439/11 (ОВ C 290, 2011 г., стр. 15), BT Telecommunications/Съвет, T‑440/11 (ОВ C 290, 2011 г., стр. 16) и Peftiev/Съвет, T‑441/11 (ОВ C 290, 2011 г., стр. 17).

13

На 3 август 2011 г. посочената адвокатска кантора издава на ответниците в главното производство четири фактури за предоставените правни услуги, въз основа на които ответниците в главното производство превеждат съответните суми по банковата сметка на кантората. Преведените суми обаче са замразени по банковата сметка на въпросната адвокатска кантора в съответствие с наложените от Съюза ограничителни мерки.

14

Между 2 и 6 декември 2011 г., в съответствие с разпоредбите на член 3 от Регламент № 765/2006, ответниците в главното производство са поискали от Užsienio reikalų ministerija и Finansinių nusikaltimų tyrimo tarnyba да не прилагат мерките за замразяване на финансовите средства, доколкото те са необходими за заплащането на посочените правни услуги.

15

С решения от 4 януари 2012 г. Užsienio reikalų ministerija решава да не предостави на ответниците в главното производството дерогацията, предвидена в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 756/2006. В тези решения се уточнява, че са взети предвид „всички правни и политически обстоятелства“. Запитващата юрисдикция посочва, че при разглеждане на административното дело Užsienio reikalų ministerija посочва, че разполага с информация, според която средствата на жалбоподателите в главното производство, предназначени за плащане на предоставените от адвокатската кантора правни услуги, са придобити незаконно.

16

На 19 януари 2012 г. Finansinių nusikaltimų tyrimo tarnyba приема решения, в които посочва, че не може да уважи исканията за дерогация, представени от ответниците в главното производство предвид отказа на Užsienio reikalų ministerija.

17

Жалбоподателите в главното производство сезират Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд, Вилнюс) с жалба за отмяна на решенията от 4 януари 2012 г. на Užsienio reikalų ministerija и на решенията от 19 януари 2012 г. на Finansinių nusikaltimų tyrimo tarnyba, включваща искания последните да разгледат отново молбите им и да приемат мотивирани решения предвид приложимото законодателство.

18

С решение от 27 август 2012 г. Vilniaus apygardos administracinis teismas уважава изцяло жалбата на ответниците в главното производство и връща исканията им на Užsienio reikalų ministerija и на Finansinių nusikaltimų tyrimo tarnyba за ново разглеждане.

19

Užsienio reikalų ministerija обжалва решението на Vilniaus apygardos administracinis teismas пред Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва), като иска отмяна на това и постановяване на ново съдебно решение. Finansinių nusikaltimų tyrimo tarnyba също отправя такова искане.

20

Пред запитващата юрисдикция, позовавайки се на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006, Užsienio reikalų ministerija твърди, че разполага с неограничено право на преценка относно решението дали да предостави разглежданата дерогация. Това тълкуване се потвърждавало от обстоятелството, че става дума за политически въпроси, свързани с външните отношения на държавите членки с други държави, поради което в тази област органите на държавите членки следвало да разполагат с по-голяма свобода на действие.

21

Същевременно с оглед на най-добрите практики и практиката на Съда запитващата юрисдикция счита, че тълкуването на посочената разпоредба трябва да отчита необходимостта да се гарантира защитата на основните права, сред които е правото на съдебна защита. В тази връзка тя посочва, че единствената възможност да се поиска отмяна на ограничителните мерки е подаването на жалба до Общия съд, но за целта съгласно членове 43 и 44 от Процедурния правилник на Общия съд е задължително представителството чрез адвокат. Накрая запитващата юрисдикция подчертава, че по този вид дела Общият съд разглежда задълбочено исканията за правна помощ на ищците и/или жалбоподателите и при необходимост им предоставя такава.

22

При тези условия Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С въпроси от първи до трети, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че когато се произнася по искане за дерогация, представено на основание посочената разпоредба с цел подаване на жалба, с която се оспорва законосъобразността на ограничителни мерки, наложени от Съюза, компетентният национален орган разполага с неограничено право на преценка, а при отрицателен отговор — кои обстоятелства и критерии той следва да вземе под внимание.

24

Следва да се приеме, че когато се произнася по искане за освобождаване на замразени финансови средства на основание член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006, компетентният национален орган прилага правото на Съюза. Следователно в съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) той е задължен да я спазва.

25

Тъй като член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006 има за задача да улесни достъпа до правни услуги, той трябва да се тълкува в съответствие с изискванията на член 47 от Хартата. Член 47, втора алинея, второ изречение от Хартата, отнасящ се до правото на ефективни правни средства за защита, предвижда, че всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. Третата алинея от посочения член предвижда конкретно че на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

26

Поради това член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006 трябва да се тълкува в съответствие с член 47 от Хартата в смисъл, че в резултат от замразяването на финансови средства лицата, чиито средства са замразени, не могат да бъдат лишени от реален достъп до правосъдие.

27

В случая следва да се напомни, че съгласно член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 43, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд жалба като подадената от ответниците в главното производство и предмет на обсъждане в преюдициалното запитване, може да бъде подписана само от адвокат.

28

Изискването, поставено от член 19 от Статута на Съда, произтича от обстоятелството, че адвокатът се счита за сътрудник на правосъдието, призван да предоставя напълно независимо и с оглед висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда (вж. в този смисъл решения AM & S Europe/Комисия, 155/79, EU:C:1982:157, т. 24; Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 42, както и Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Полша/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 23). Освен това Съдът вече е постановил, че след като Статутът или Процедурният правилник на Съда не предвиждат изключение от това задължение, подаването на искова молба или жалба, подписана от самия ищец или жалбоподател, не отговаря на изискванията, за да е налице валидно предявен иск или валидно подадена жалба (вж. определение Correia de Matos/Парламент, C‑502/06 P, EU:C:2007:696, т. 12).

29

От тези съображения следва, че когато се произнася по искане за дерогиране на замразяването на финансови средства и икономически ресурси в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006, компетентният национален орган няма неограничено право на преценка, а трябва да упражни компетентността си, зачитайки правата, предвидени в член 47, втора алинея, второ изречение от Хартата, а в случай като този по главното производство — и задължителния характер на представителство чрез адвокат при подаване на жалба, насочена към оспорване на законосъобразността на наложени ограничителни мерки.

30

Литовското правителство твърди, че самият отказ да се предостави дерогация по член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006 не накърнява същността на правото на ефективни правни средства за защита, включително предвид това, че физическото или юридическо лице, което предоставя правни услуги, би могло да получи дължимите му финансови средства след прекратяването на мярката за замразяване на финансови средства и икономически ресурси. Този довод обаче се основава на предпоставката, че подадената жалба ще бъде уважена, а има възможност и да бъде отхвърлена. Освен това държава членка не може да изисква от лицето, което предоставя професионални правни услуги, да поеме такъв риск и подобни финансови разходи, при положение че член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006 предвижда дерогация от замразяването на финансови средства и икономически ресурси, за да се покрие заплащането на разумни по размера си хонорари и възстановяване на направени разходи, свързани с предоставянето на правни услуги.

31

Що се отнася до възражението на литовското правителство, че ответниците в главното производство са можели да поискат предвидената в националното право правна помощ, за да получат съдействие от адвокат, следва да се констатира, че с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006 законодателят на Съюза е въвел последователна система, позволяваща да се осигури зачитането на правата, гарантирани с член 47 от Хартата, въпреки замразяването на финансови средства. Когато трябва да получи правните услуги, от които се нуждае, не би могло лицето, включено в списъка, представляващ приложение I към този регламент, поради наличието на замразяване да се счита, че има ниски доходи, а напротив, трябва за целта да поиска освобождаването на замразени средства или ресурси, ако са изпълнени всички предвидени в тази разпоредба условия. Сам по себе си член 3, параграф 1, буква б) не допуска компетентният национален орган да откаже разрешение за освобождаването на финансови средства, поради това че такова лице би могло да поиска правна помощ.

32

Във връзка с критериите, които компетентният национален орган трябва да вземе предвид, когато се произнася по искане за дерогация, следва да се приеме, че член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006 предвижда ограничения за използването на финансови средства, тъй като те трябва да бъдат предназначени изцяло за плащане на разумни по размера си хонорари и за възстановяване на направени разходи, свързани с предоставянето на правни услуги.

33

Накрая, за да контролира възможно най-добре използването на освободените средства, компетентният национален орган може да вземе под внимание препоръките, предвидени в дял В, глава VII, отнасяща се до дерогациите на хуманитарно основание, от най-добрите практики, съответно приложими към искането за дерогация, разглеждано в главното производство, след като има за цел получаването на реална съдебна защита чрез подаването на жалба срещу ограничителните мерки, наложени на ответниците в главното производство. Съгласно най-добрите практики компетентният национален орган може да определи условията, които счита за подходящи с оглед по-специално да гарантира, че няма да бъде пренебрегната целта на предвидената санкция и че с тази дерогация няма да бъде злоупотребено. По-специално този орган може да отдаде предимство на банковите преводи пред плащанията в брой.

34

С оглед на изложените съображения на въпроси от първи до трети следва да се отговори съгласно посоченото по-долу:

35

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че едно от съображенията, които могат да обосноват неприлагането на изключението, предвидено в тази разпоредба, може да бъде незаконното придобиване на средствата, за използването на които ще се прилага това изключение.

36

Както отбелязват ответниците в главното производство и Европейската комисия, отнемането или конфискуването на незаконно придобити финансови средства може да се направи в приложение на различни нормативни актове, които водят произхода си както от правото на Съюза, така и от националното право.

37

Тези нормативни актове са различни от Регламент № 765/2006, съгласно който са замразени финансовите средства на ответниците в главното производство. Всъщност този регламент цели не да санкционира неправомерното придобиване на финансови средства, а видно от съображение 1 от него, прилагането на ограничителни мерки по отношение на лицата, отговорни за нарушаването на международните избирателни стандарти по време на изборите от 19 март 2006 г. в Беларус.

38

При това положение замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на ответниците в главното производство трябва да се осъществи в съответствие с разпоредбите на Регламент № 765/2006, който предвижда условията и реда за това замразяване на финансови средства и икономически ресурси, както и режима, приложим по отношение на тях.

39

В този смисъл дерогацията по отношение на замразяването на финансови средства и икономически ресурси с цел заплащане на възнаграждение за правни услуги трябва да се преценява в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006, който по никакъв начин не упоменава произхода на финансовите средства и евентуалното им неправомерно придобиване.

40

При това положение на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 765/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като този по главното производство, при който замразяването на финансови средства и икономически ресурси се основава на споменатия регламент, дерогацията по отношение на замразяването на финансови средства и икономически ресурси с цел заплащане на възнаграждение за правни услуги трябва да се преценява в съответствие с тази разпоредба, която по никакъв начин не упоменава произхода на финансовите средства и евентуалното им неправомерно придобиване.

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: