—

за Orgacom BVBA, от F. Janssen и G. Peeters, advocaten,

—

за белгийското правителство, от T. Materne и J.‑C. Halleux, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от C. Soulay и W. Roels, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 30 ДФЕС и 110 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Orgacom BVBA (наричано по-нататък „Orgacom“) и Vlaamse Landmaatschappij (Фламандско земеустройствено дружество, наричано по-нататък „VLM“), външна агенция на фламандското правителство, която отговаря за благоустройството и управлението на публичните площи във Фламандския регион, относно някои вносни такси, плащането на които се търси от Orgacom.

3

Декретът на Фламандския регион от 23 януари 1991 г. за опазване на околната среда от замърсяване с торове, който е изменен с Декрета от 28 март 2003 г. (наричан по-нататък „Декретът за торовете“) и е приложим към момента на настъпване на фактите по главното производство, задължава производителите, вносителите и ползвателите на тор във Фламандския регион да плащат такси. Той е отменен с Декрета на Фламандския регион от 22 декември 2006 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

4

Съгласно член 21, параграф 1 от цитирания декрет, приложим за производството на животински торове във Фламандския регион:

„За производството на животински торове се начислява основна такса BH1, всички приходи от която се предоставят на Mestbank [вътрешно подразделение на VLM] и която трябва да се плаща от всеки производител, в чието предприятие производството на животински торове MPp през изтеклата календарна година е надхвърлило 300 kg фосфорен анхидрид. Размерът на тази основна такса се изчислява по следната формула:

BH1 = (MPp × Xdmp) + (MPBn × Xdmn)

където:

За целите на прилагането на тези разпоредби брутно производство на животински торове MPBn, изразено в kg N, означава: продуктът на средния добитък във фермата и/или земеделското стопанство през изтеклата календарна година и съответните брутни количества екскременти от животно, изразени в kg N.

Средният добитък за всеки от съответните животински видове се определя, като сборът на квотите за месечно регистрирани животни се раздели на дванадесет. Брутните количества екскременти от животно, изразени в kg N, се утвърждават на общо определена или реална основа, в приложение на предвидения в член 20bis доклад за екскрементите, съгласно член 5.

Горепосочените данъчни ставки се определят по следния начин:

5

Съгласно член 21, параграф 5 от Декрета за торовете, приложим за вноса във Фламандския регион на излишъци от животински торове:

„Начислява се основна такса, всички приходи от която се предоставят на Mestbank и която трябва да се плаща от всеки вносител на торове, представляващи излишък. Размерът на тази основна такса е 2,4789 EUR за всеки тон торове, внесени през изтеклата календарна година във Фламандския регион, представляващи излишък“.

6

Що се отнася до съвместимостта на член 21, параграф 5 от Декрета за торовете с принципите на белгийския икономически и паричен съюз, в точка B.6. от решение № 123/2010 от 28 октомври 2010 г. (Belgisch Staatsblad от 23 декември 2010 г., стр. 81723) Конституционният съд постановява:

„[…] достатъчно е да се констатира, че [предвидената в цитирания член такса], която е свързана с преминаването на териториалните предели, установени между регионите съгласно Конституцията, има аналогичен на мито ефект, доколкото засяга по-тежко внесените във Фламандския регион торове от торовете, произведени в този регион“.

7

Orgacom е установено в Белгия дружество, във Фламандския регион, което е специализирано в производството на органични торове. В рамките на дейността си Orgacom внася тор от Валонския регион и от Нидерландия, който преработва в подобрители на почвата и органични торове, изнасяни впоследствие за други държави — членки на Европейския съюз.

8

Въз основа на член 21, параграф 5 от Декрета за торовете за Orgacom e определена такса от 28071,16 EUR за данъчната 2002 г. (година на производство: 2001) и такса от 7999,41 EUR за данъчната 2004 г. (година на производство: 2003).

9

С писма от 20 декември 2005 г. и 18 август 2005 г. Orgacom подава пред VLM жалби по административен ред срещу, съответно, таксата за данъчната 2002 г. и таксата за данъчната 2004 г. С решения съответно от 27 ноември 2006 г. и 11 август 2006 г. VLM обявява тези две жалби за неоснователни.

10

Впоследствие Orgacom подава пред Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Първоинстанционен съд Брюксел) жалба по съдебен ред срещу решенията за отхвърляне на подадените от него жалби по административен ред, която с решение от 17 октомври 2008 г. също е отхвърлена като неоснователна.

11

Orgacom обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят по главното производство твърди, че наложените му такси представляват такси с равностоен на мито ефект, които противоречат на член 30 ДФЕС, или най-малкото вътрешно данъчно облагане, забранено от член 110 ДФЕС.

12

При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

13

Европейската комисия се съмнява в допустимостта на преюдициалното запитване, като счита, че запитващата юрисдикция не е изложила достатъчно ясно фактическата и правна обстановка, във връзка с която са направени съответните оплаквания. Според Комисията тази юрисдикция не е изяснила и конкретните причини, поради които в главното производство се поставят въпросите за тълкуване на членове 30 ДФЕС и 110 ДФЕС.

14

В това отношение следва да се напомни, че в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от произнасяне по реда на преюдициалното производство, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение Donau Chemie и др., C‑536/11, EU:C:2013:366, т. 15).

15

Отказът от произнасяне по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос всъщност е възможен само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение Donau Chemie и др., EU:C:2013:366, т. 16).

16

Необходимо е да се отбележи, че макар и сбито, в преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция е изложила достатъчно ясно както фактическата обстановка, така и съдържанието на приложимите национални разпоредби и релевантността на разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване тя иска с оглед на решаването на спора. По-специално в тази насока от запитването следва, че ако Съдът даде утвърдителен отговор на поставените въпроси, разглежданите по главното производство данъчни актове ще трябва да бъдат отменени.

17

При тези условия следва да се направи извод, че преюдициалното запитване е допустимо.

18

С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 30 ДФЕС или член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такса като предвидената в член 21, параграф 5 от Декрета за торовете, която се дължи само при вноса във Фламандския регион на излишъци на животински и други торове, събира се от вносителя — за разлика от таксата върху произведените на фламандска територия излишъци на тор, събирана от производителя — и се изчислява по единна ставка, на тон и независимо от процеса на производство, докато основната такса, на която подлежат произведените на фламандска територия животински торове, се изчислява по ставка, която варира според процеса на производство, като най-ниската ставка е в размер на 0 EUR в случаите, когато през изтеклата календарна година брутното производство на фосфорен анхидрид не надхвърля 300 килограма.

19

В това отношение посочената юрисдикция също така иска да се установи дали обстоятелството, че държавата членка по произход на разглежданите внесени стоки предвижда намаление на таксата при износ в други държави членки, може да има отражение върху тълкуването на членове 30 ДФЕС и 110 ДФЕС.

20

Като начало следва да се напомни, че разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно таксите с равностоен ефект и тези относно дискриминационното вътрешно облагане не се прилагат кумулативно, поради което според системата на Договора една и съща мярка не може да се включва едновременно в двете посочени категории (решение Stadtgemeinde Frohnleiten и Gemeindebetriebe Frohnleiten, C‑221/06, EU:C:2007:657, т. 26).

21

Ето защо на първо място трябва да се провери дали таксата, предвидена в член 21, параграф 5 от Декрета за торовете, може да бъде квалифицирана като такса с равностоен на вносно мито ефект по смисъла на член 30 ДФЕС. Ако това не е така, на второ място ще е необходимо да се провери дали разглежданата такса представлява дискриминационно вътрешно облагане, забранено от член 110 ДФЕС.

22

По отношение на квалифицирането на процесната такса като такса с равностоен на мито ефект най-напред следва да се напомни, че Съдът нееднократно е постановявал, че основанието за забраната на митата и на всички такси с равностоен ефект се състои в това, че паричните налози, дори и минимални, налагани поради преминаването на граници, представляват пречка за движението на стоки, което допълнително се затруднява от произтичащите административни формалности (решение Комисия/Германия, C‑389/00, EU:C:2003:111, т. 22).

23

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика всеки едностранно наложен паричен налог, дори да е минимален, независимо от наименованието и начина му на събиране, с който се облагат стоките, поради факта че преминават граница, и който не е мито в прекия смисъл на това понятие, представлява такса с равностоен ефект по смисъла на членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС (вж. в този смисъл решение Stadtgemeinde Frohnleiten и Gemeindebetriebe Frohnleiten, EU:C:2007:657, т. 27).

24

Освен това съгласно практиката на Съда таксата, наложена при преминаването на териториална граница в рамките на държава членка, представлява такса с равностоен на мито ефект (вж. решение Carbonati Apuani, C‑72/03, EU:C:2004:506, т. 25 и цитираната съдебна практика).

25

Видно от данните, с които Съдът разполага, в случая по главното производство процесната такса засяга вносителите на торове, представляващи излишък при внос. В допълнение, размерът на таксата е определен на „2,478 EUR за всеки тон торове, внесени през изтеклата календарна година във Фламандския регион, представляващи излишък“. Ето защо следва да се констатира, че предвидената в член 21, параграф 5 от Декрета за торовете такса засяга торовете, които не са с произход от Фламандския регион, поради вноса им там, така че процесната такса се налага на тези торове вследствие от преминаването на границата на този регион — преминаване, което трябва да се счита, че поражда разглежданата такса.

26

При това положение се налага изводът, че таксата, предвидена в член 21, параграф 5 от Декрета за торовете, представлява такса с равностоен на мито ефект, забранена от член 30 ДФЕС.

27

Квалифицирането като такса с равностоен на мито ефект на таксата, предвидена в цитираната разпоредба от Декрета за торовете, не може да бъде поставено под въпрос с довода на Кралство Белгия, че поради наличието на подобна такса, налагана върху произведените във Фламандския регион торове, тази такса била неотделима част от обща система на вътрешно данъчно облагане, която се прилага систематично, по едни и същи критерии, спрямо националните стоки и внасяните и изнасяните стоки, и че следователно трябва да бъде преценена от гледна точка на член 110 ДФЕС.

28

В тази насока е нужно да се отбележи, от една страна, че определящата характеристика на таксата с равностоен ефект, която я отличава от вътрешното облагане с общ характер, се състои в обстоятелството, че таксата засяга единствено самата стока, която преминава границата, а облагането — едновременно внасяните, изнасяните и националните стоки (вж. в този смисъл решение Michaïlidis, C‑441/98 и C‑442/98, EU:C:2000:479, т. 22).

29

От друга страна, е уместно да се напомни, че съответната данъчна тежест е част от обща система на вътрешно данъчно облагане само ако предвижда за местната стока и за изнасяната стока един и същи данък на един и същи търговски етап и ако данъчното събитие, от което възниква задължение за плащането на този данък, е еднакво за двете стоки (вж. в този смисъл решение Michaïlidis, EU:C:2000:479, т. 23).

30

По отношение на случая по главното производство най-напред следва да бъде прието за установено, че както бе отбелязано в точка 25 от настоящото решение, предвидената в член 21, параграф 5 от Декрета за торовете такса засяга самите стоки, които преминават границата на Фламандския регион.

31

На следващо място, безспорно е, че тази такса се събира от вносителите, докато подобната такса, предвидена в член 21, параграф 1 от цитирания декрет, се събира от производителите. Следователно двете такси не се събират на един и същи търговски етап.

32

На последно място, двете такси се изчисляват по различни методи, което може да доведе — както отбелязва белгийският конституционен съд в решение № 123/2010 от 28 октомври 2010 г. — най-малкото в случаите, когато размерът на таксата върху производството е 0 EUR, до по-тежко облагане на внесената стока в сравнение със стоката, произведена във Фламандския регион.

33

Следователно доводът на Кралство Белгия не може да бъде приет.

34

Запитващата юрисдикция също така по същество иска да се установи дали в случаите, когато държавата членка по произход на торовете предвижда намаление на таксите при износ в други държави членки, такса като разглежданата в главното производство вносна такса би могла да не се квалифицира като такса с равностоен на мито ефект — както поддържа VLM — поради необходимостта да се запази контрол върху фламандските запаси от тор и да се защити вътрешното производство от външните мерки, които нарушават конкуренцията и допълнително засягат околната среда на Фландрия.

35

В това отношение Съдът вече е уточнил, че митата и таксите с равностоен на мито ефект са забранени, независимо от целта, с която са създадени, и от предназначението на приходите, които носят (вж. в този смисъл решения Brachfeld и Chougol Diamond, 2/69 и 3/69, EU:C:1969:30, т. 19 и Carbonati Apuani, EU:C:2004:506, т. 31).

36

В допълнение, следва да се отбележи, че член 21, параграф 5 от Декрета за торовете налага такса, която засяга без разлика всички внесени торове, без прилагането ѝ да е сведено до случаите, в които държавата членка по произход — в настоящия случай Кралство Нидерландия — предвижда намалението на такси при износ на тези стоки.

37

С оглед на изложените дотук съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 30 ДФЕС не допуска такса като предвидената в член 21, параграф 5 от Декрета за торовете, която се дължи само при вноса във Фламандския регион на излишъци на животински и други торове, събира се от вносителя — за разлика от таксата върху произведените на фламандска територия излишъци на тор, събирана от производителя — и се изчислява по различен начин от последната такса. В това отношение е ирелевантно, че държавата членка, от която излишъците на тор са внесени във Фламандския регион, предвижда намаление на таксите при износ на тези излишъци в други държави членки.

38

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 30 ДФЕС не допуска такса като предвидената в член 21, параграф 5 от Декрета на Фламандския регион от 23 януари 1991 г. за опазване на околната среда от замърсяване с торове, изменен с Декрета от 28 март 2003 г., която се дължи само при вноса във Фламандския регион на излишъци на животински и други торове, събира се от вносителя — за разлика от таксата върху произведените на фламандска територия излишъци на тор, събирана от производителя — и се изчислява по различен начин от последната такса. В това отношение е ирелевантно, че държавата членка, от която излишъците на тор са внесени във Фламандския регион, предвижда намаление на таксите при износ на тези излишъци в други държави членки.