—

за Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank, от H. van der Most,

—

за г‑жа Evans, от N. Matt, advocaat,

—

за нидерландското правителство, от J. Langer, M. Bulterman и M. Gijzen, в качеството на представители,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, в качеството на представител, подпомаган от A. Silva Rocha, Professor,

—

за Европейската комисия, от M. van Beek, в качеството на представител,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2, 3 и/или 16 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (OВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (ОВ L 392, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), както и, субсидиарно, на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank (наричан по-нататък „Svb“) и г‑жа Evans, британска гражданка, относно изчисляването на пенсионните права за периода, през който същата е работила в генералното консулство на Съединените американски щати в Амстердам (Нидерландия) и се е ползвала от привилегирован статут, по силата на който е била освободена по-специално от осигурителни вноски и следователно не е била включена в нидерландската схема за социална сигурност.

3

Съгласно член 1, точки 1 и 3 от Виенската конвенция за консулските отношения, съставена във Виена на 24 април 1963 г. (United Nations Treaty Series, том 596, стр. 261, наричана по-нататък „Виенската конвенция от 1963 г.“):

„1.   За целите на тази конвенция употребените по-долу изрази имат следното значение:

[…]

[…]

3.   Особеното положение на членовете на консулство, които са граждани на приемащата държава или имат постоянно местожителство в нея, се урежда от член 71 на тази конвенция“.

4

Член 48 от тази конвенция, озаглавен „Освобождаване от режима на общественото осигуряване“, предвижда:

„1.   С изключение на случаите, предвидени в точка 3 на този член, разпоредбите за обществено осигуряване, действуващи в приемащата държава, не се прилагат за членовете на консулството и за членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, що се отнася до работата, изпълнявана от тях за изпращащата държава.

2.   Освобождаването, предвидено в точка 1 на този член, се разпростира също така по отношение на частните домашни работници, които се намират изключително на служба при членовете на консулството, при условие:

3.   Членовете на консулството, наемащи лица, за които не се прилага освобождаването, предвидено в точка 2 на този член, са длъжни да изпълняват задълженията, които разпоредбите за обществено осигуряване, действуващи в приемащата държава, налагат на работодателя.

4.   Освобождаването, предвидено в точки 1 и 2 на този член, не изключва доброволното участие в системата за обществено осигуряване в приемащата държава при условие, че такова участие се разрешава от тази държава“.

5

Член 71 от споменатата конвенция, озаглавен „Граждани или постоянни жители на приемащата държава“, гласи:

„1.   Ако приемащата държава не е предоставила някакви допълнителни улеснения, привилегии и имунитети на консулските длъжностни лица, които са граждани или постоянни жители на приемащата държава, те се ползват само от съдебен имунитет и лична неприкосновеност по отношение на официалните действия, извършвани от тях при изпълнение на техните функции, и от привилегиите, предвидени в точка 3 на чл. 44. По отношение на тези консулски длъжностни лица приемащата държава също така е обвързана със задължението, посочено в чл. 42. Когато срещу такова консулско длъжностно лице е започнато наказателно преследване, производството, с изключение на тези случаи, когато това лице е арестувано или задържано, трябва да се води по такъв начин, че да се пречи колкото се може по-малко на изпълнението на консулските функции.

2.   Другите членове на консулството, които са граждани или постоянни жители на приемащата държава, и членовете на техните семейства, а също така членовете на семействата на консулските длъжностни лица […], се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите само в такава степен, в каквато те са им предоставени от приемащата държава. […]“.

6

На 17 декември 1985 г. Кралство Нидерландия депозира при генералния секретар на Организацията на обединените нации акта си за ратифициране на Виенската конвенция от 1963 г., което води до влизането ѝ в сила за тази държава на 16 януари 1986 г.

7

Съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 работникът, гражданин на държава членка, на територията на другите държави членки има право на същите социални и данъчни предимства както работниците — местни граждани.

8

Пето и осмо съображение от Регламент № 1408/71 гласят:

„като има предвид, че в рамките на тази координация е необходимо в Общността да се гарантира еднакво третиране съгласно различните национални законодателства на живеещите в държавите членки работници, лицата на тяхна издръжка и преживелите ги лица;

[…]

като има предвид, че заетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да подлежат на прилагане на схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това“.

9

Съгласно член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 за целите на този регламент терминът „заето лице“ означава по-конкретно всяко лице, което задължително или продължително по избор е осигурено за един или повече от осигурителните рискове, обхванати от клоновете на схема за социална сигурност на заети лица.

10

Член 2, параграф 1 от същия регламент предвижда:

„Настоящият регламент се прилага за заети лица, самостоятелно заети лица и студенти, към които се прилага или е било прилагано законодателството на една или повече държави членки и, които са граждани на държава членка, или са лица без гражданство или бежанци, живеещи на територията на някоя от държавите членки, както и към членовете на техните семейства и преживелите ги лица“.

11

Член 3, параграф 1 от цитирания регламент гласи:

„Съобразно особените разпоредби на настоящия регламент лицата, за които се прилага настоящият регламент, имат същите задължения и се ползват със същите обезщетения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както гражданите на съответната държава“.

12

Съгласно член 13 („Общи правила“) от Регламент № 1408/71, който е част от дял II („Определяне на приложимото законодателство“) от този регламент:

„1.   Съгласно членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.

2.   Съобразно разпоредбите на членове от 14 до 17:

[…]“.

13

Член 16 („Особени правила за лица, които са заети на работа в дипломатически мисии и консулски служби, и за служители от помощния персонал на Европейските общности“) от същия регламент предвижда:

„1.   Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат за лицата, които са заети на работа в дипломатически мисии и консулски служби, както и за личния домакински персонал на представителите на такива мисии и служби.

2.   Въпреки това, заетите лица по параграф 1, които са граждани на акредитиращата или на изпращащата държава членка, могат да изберат да бъдат подчинени на законодателството на тази държава. Това право на избор може да се подновява в края на всяка календарна година и няма обратна сила.

[…]“.

14

Регламент № 1408/71 е отменен, считано от 1 май 2010 г., с Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82). Последният регламент обаче не е приложим към спора по главното производство.

15

Член 6, параграф 1 от Закона за пенсионното осигуряване (Algemene Ouderdomswet, Stb. 1956, № 281, наричан по-нататък „AOW“) предвижда, че осигурени по нидерландската схема за социална сигурност са по-специално живеещите в Нидерландия лица. Съгласно член 6, параграф 3 „кръгът на осигурените лица може да бъде разширен или стеснен с общ административен акт или по силата на такъв акт, в отклонение от параграфи 1 и 2“.

16

Въз основа на член 6, параграф 3 от AOW през 1976 г., 1989 г. и 1998 г. нидерландските органи са приели няколко наредби за разширяване и за стесняване на кръга на осигурените лица.

17

В приложение на тези наредби за разширяване и за стесняване на кръга на осигурените лица консулските агенти и служители, включително членовете на административния персонал, не са осигурени, освен ако имат нидерландско гражданство или — съгласно наредбите, които са в сила от 1 юли 1989 г. — живеят постоянно в Нидерландия.

18

Що се отнася до този статут на постоянен жител, първоначално нидерландските органи приемат, че консулските служители по смисъла на член 1, буква e) от Виенската конвенция от 1963 г., които живеят в Нидерландия, но са с чуждестранно гражданство, не могат да бъдат квалифицирани като постоянни жители по смисъла на член 1, параграф 3 и член 71 от Виенската конвенция от 1963 г. и следователно се ползват от привилегирования режим, предвиден в член 48 от същата конвенция.

19

Считано от 1 август 1987 г., нидерландските органи променят становището си и приемат, че местно назначените служители, които към датата на назначаването си живеят в Нидерландия от повече от една година, трябва да се считат за постоянни жители, като така се изключва възможността те да се ползват от привилегирования режим, предвиден във Виенската конвенция от 1963 г. За да не бъдат засегнати вече възникналите правоотношения, тези органи решават, че посочената промяна няма да породи никакви последици за лицата, които работят в консулство още отпреди 1 август 1987 г. През 1999 г. обаче нидерландското министерство на външните работи предлага на тези лица, които работят в консулство или в посолство в Нидерландия още отпреди 1 август 1987 г., възможността да изберат преди 15 декември 1999 г. да бъдат осигурени по нидерландската схема за социална сигурност.

20

Г‑жа Evans, британска гражданка, работи през 1972 г. и 1973 г. в Обединеното кралство, по-късно същата година се премества в Нидерландия, където първоначално е наемана на работа от няколко предприятия, а впоследствие, до началото на април 1980 г., работи в генералното консулство на Обединеното кралство в Ротердам (Нидерландия).

21

От 17 ноември 1980 г. тя работи в генералното консулство на Съединените американски щати в Амстердам като член на административния и технически персонал по смисъла на член 1, параграф 1, буква e) от Виенската конвенция от 1963 г. и от встъпването си в длъжност притежава здравноосигурителна полица, договорена от нейния работодател с частна нидерландска осигурителна компания.

22

Приемайки, че г‑жа Evans не може да бъде смятана за постоянен жител на Нидерландия по смисъла на член 1, точка 3 от Виенската конвенция от 1963 г., при встъпването ѝ в длъжност министерството на външните работи ѝ предоставя привилегирования статут, предвиден от Виенската конвенция от 1963 г., който по-специално включва освобождаване от повечето данъци и от осигурителни вноски. Следователно от тази дата нататък г‑жа Evans не е била обхваната от нито един клон на социалното осигуряване.

23

През 1999 г. нидерландските органи приканват г‑жа Evans да направи избора, посочен в точка 19 от настоящото решение, между запазването на привилегирования си статут и включването ѝ към бъдещ момент в общата нидерландска схема за социална сигурност. На 5 декември същата година тя решава да запази този статут, използвайки следната формулировка: „желая да запазя привилегирования си статут, което означава, че не съм осигурена по нидерландската схема за социална сигурност и поради това няма да мога да се ползвам от покритието, което тази схема предлага“.

24

През 2008 г. г‑жа Evans иска от Svb да ѝ издаде извлечение за нейните осигурителни периоди по AOW с оглед на изчисляването на бъдещата ѝ пенсия. На 27 март 2008 г. Svb я уведомява, че според него същата е била осигурена при него за периода 1973—1980 г., но не и за периода, през който е работила в генералното консулство на Съединените американски щати. Svb се обосновава с факта, че Регламент № 1408/71 не се прилага за нея, тъй като Съединените американски щати не са държава — членка на Европейския съюз, и че съгласно нидерландското законодателство, което е единствено приложимото в този случай, консулските служители и членовете на административния персонал не са осигурени, освен ако имат нидерландско гражданство.

25

Тогава г‑жа Evans обжалва по административен ред решението на Svb; жалбата ѝ е обявена за неоснователна и тя подава жалба по съдебен ред пред Rechtbank Amsterdam. Като се позовава на решение Boukhalfa (C‑214/94, EU:C:1996:174), с решение от 15 март 2011 г. тази юрисдикция постановява, че г‑жа Evans следва да се разглежда като осигурена по AOW за периода от 18 ноември 1980 г. до 12 март 2008 г., защото член 3 от Регламент № 1408/71 изисква британското гражданство на г‑жа Evans да се приравни на нидерландското гражданство. Rechtbank също така постановява, че г‑жа Evans трябва да се счита за постоянен жител и че в това отношение ползването от същата на привилегирован статут е напълно ирелевантно.

26

Svb обжалва това решение пред Centrale Raad van Beroep.

27

Разглеждайки въпроса дали в случай като разглеждания по главното производство е налице пряка или непряка дискриминация, основана на гражданството, и субсидиарно, дали, ако има непряка дискриминация, същата би била оправдана, Centrale Raad van Beroep решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси на Съда:

Ако отговорът е отрицателен:

28

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2 от Регламент № 1408/71 във връзка с член 16 от този регламент може да се тълкува в смисъл, че за периода, през който гражданин на държава членка е работил в консулство на трета държава, установено на територията на държава членка, чийто гражданин той не е, но на чиято територия живее, тази държава може да счита, че посоченият гражданин не е подчинен на законодателството на държава членка по смисъла на тази разпоредба и че следователно е изключен от приложното поле на Регламент № 1408/71.

29

Най-напред следва да се напомни, че съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71 последният се прилага за заетите лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки и които са граждани на една от държавите членки.

30

В настоящия случай е безспорно, че г‑жа Evans е гражданка на държава членка и че през процесния период не е била обхваната от нито един клон на социалното осигуряване на държава членка, считано от момента на встъпването ѝ в длъжност в генералното консулство на Съединените американски щати.

31

Ето защо следва да се провери дали за лице в положение като това на г‑жа Evans, т.е. което работи в консулство на трета държава, установено на територията на държава членка, чийто гражданин то не е, но на чиято територия живее, трябва да се счита, че е подчинено на законодателството на тази държава членка по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71.

32

В това отношение следва да се приеме за установено, че положение като процесното по главното производство се различава от случая, довел до постановяването на решение Boukhalfa (EU:C:1996:174), на което се позовава запитващата юрисдикция, доколкото в последното дело става дума за гражданин на държава членка, който работи в посолството на държава членка, установено на територията на трета държава.

33

Също така следва да се припомни, от една страна, че правото на Съюза по принцип не засяга компетентността на държавите членки да уреждат системите си за социална сигурност (вж. в този смисъл решение Salgado González, C‑282/11, EU:C:2013:86, т. 35 и цитираната съдебна практика).

34

При липсата на хармонизация на равнище Съюз по принцип законодателството на всяка държава членка е това, което трябва да определи условията за съществуването на правото или на задължението за включване към схема за социална сигурност или към някой от клоновете на такава схема (вж. в този смисъл решения Van Pommeren-Bourgondiën, C‑227/03, EU:C:2005:431, т. 33 и Bakker, C‑106/11, EU:C:2012:328, т. 32).

35

От друга страна, е нужно да се напомни, че правото на Съюза трябва да се тълкува в светлината на относимите правила на международното право, тъй като това право е част от правния ред на Съюза и обвързва неговите институции (вж. в този смисъл решения Racke, C‑162/96, EU:C:1998:293, т. 45 и 46, както и Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 291).

36

Както отбелязва генералният адвокат в точка 52 от заключението си, следователно понятието „подчиненост на законодателството на държава членка“ по смисъла на член 2 от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в светлината на релевантните норми на международното обичайно право (вж. по аналогия решение Salemink, C‑347/10, EU:C:2012:17, т. 31), а именно Виенската конвенция от 1963 г., която кодифицира правото в областта на консулските отношения и прогласява принципи и правила, които са от основно значение за поддържането на мирните отношения между държавите, които са приети в цял свят от нации с всякакви вероизповедания, култури и политическа принадлежност (вж. решение на Международния съд от 24 май 1980 г. по дело относно дипломатическия и консулски персонал на Съединените американски щати в Техеран (Съединени американски щати с/у Иран), Reports of Judgements, Advisory Opinions and Orders 1980, стр. 3, т. 45).

37

Колкото до схемата за социална сигурност, приложима спрямо консулския персонал, член 48 от Виенската конвенция от 1963 г. предвижда, че разпоредбите за обществено осигуряване, действащи в приемащата държава, по принцип не се прилагат за членовете на консулството, що се отнася до работата, изпълнявана от тях за изпращащата държава, като същевременно член 71, параграф 2 от нея прогласява, че членовете на консулството, които са граждани или постоянни жители на приемащата държава, се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите в такава степен, в каквато те са им предоставени от приемащата държава.

38

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, че за периода преди 1 август 1987 г. нидерландското законодателство предвижда, че консулските длъжностни лица и агенти, които не са нидерландски граждани, нямат социално осигуряване и че за периода след тази дата консулските длъжностни лица и агенти, които са постоянни жители на Нидерландия, са осигурени там, като същевременно за персонала, встъпил в длъжност преди 1 август 1987 г., предвижда режим на избор, в приложение на който тези лица могат да продължат да не бъдат осигурявани по нидерландската схема за социално осигуряване — режим, който е избран от г‑жа Evans.

39

Следователно Кралство Нидерландия е решило да се възползва от възможността, дадена му от член 71, параграф 2 от Виенската конвенция от 1963 г., да освободи някои служители на консулства, като г‑жа Evans, от нидерландската схема за социална сигурност.

40

Ето защо с оглед на предходното следва да се приеме, че в случай като този на г‑жа Evans членовете на персонала на консулство не са подчинени — през периода, когато работят в консулството на трета държава — на законодателството в областта на социалната сигурност на съответната държава членка по смисъла на член 2 от Регламент № 1408/71, и че следователно не попадат в приложното поле на този регламент.

41

Този извод не може да бъде поставен под въпрос от член 16 от Регламент № 1408/71, разглеждан в светлината на релевантните разпоредби на Виенската конвенция от 1963 г.

42

В това отношение г‑жа Evans твърди, че е подчинена на нидерландското законодателство по силата на член 16, параграф 1, съгласно който разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) от същия регламент се прилагат за лицата, които са заети на работа в дипломатически мисии и консулски служби, както и за личния домакински персонал на представителите на такива мисии и служби.

43

В този смисъл трябва да се подчертае, че член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 няма за цел да определи условията за съществуването на правото или на задължението за включване в определена схема за социална сигурност. Както личи от съдебната практика, цитирана в точка 34 от настоящото решение, националното законодателство на всяка държава членка е това, което трябва да определи тези условия (вж. решения Kits van Heijningen, C‑2/89, EU:C:1990:183, т. 19 и Salemink, EU:C:2012:17, т. 38 и цитираната съдебна практика).

44

Макар държавите членки да запазват компетентността си да уреждат условията за включване в техните системи за социална сигурност, при упражняване на тази компетентност те трябва все пак да спазват правото на Съюза. Както отбелязва запитващата юрисдикция, Съдът е подчертал, че условията за съществуването на правото или на задължението за включване в определена схема за социална сигурност не могат да доведат до изключване от приложното поле на национално законодателство на лицата, спрямо които същото това законодателство е приложимо по силата на Регламент № 1408/71 (вж. решения Salemink, EU:C:2012:17, т. 40 и Bakker, EU:C:2012:328, т. 33). Ето защо съгласно член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 не е възможно на лицата по тази разпоредба да се противопостави приложима разпоредба от националното законодателство, съгласно която осигуряването по предвидената в това законодателство схема за социална сигурност е обвързано от условие за пребиваване в съответната държава членка (вж. в този смисъл решения Salemink, EU:C:2012:17, т. 45 и Bakker, EU:C:2012:328, т. 35 и цитираната съдебна практика).

45

Тази съдебна практика обаче няма как да доведе до това включването на работника в системата за социална сигурност на държава членка по смисъла на Регламент № 1408/71 да се определя самостоятелно от този регламент, независимо от националното законодателство, което урежда това включване.

46

Що се отнася по-конкретно до визираните в член 16 от Регламент № 1408/71 лица, които са заети на работа в дипломатически мисии и консулски служби, налага се изводът, че този член — подобно на член 13, параграф 2, буква а) от споменатия регламент, както ясно личи от заглавието на дял II от същия регламент и от текста на член 16 — просто определя приложимото национално законодателство. Член 16 обаче не урежда условията за съществуването на правото или на задължението за включване в определена схема за социална сигурност, които — както бе установено в точка 43 от настоящото решение — трябва да бъдат определени от законодателството на всяка държава членка в светлината на приложимото международно право.

47

Следователно нито член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, нито член 16 от него водят до предоставяне на гражданите на държавите членки, които работят в консулски служби на трета държава и които, подобно на г‑жа Evans, не са подчинени на законодателството в областта на социалната сигурност на държава членка по смисъла на член 2 от цитирания регламент, на право на включване в системата за социална сигурност на държава членка, нито им възлагат задължение за включване в такава система.

48

След като Виенската конвенция от 1963 г. не налага задължително включване на членовете на консулството, постоянни жители на приемащата държава, в схема за социална сигурност на тази държава, едно такова тълкуване отговаря на изискванията на въпросната конвенция.

49

С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че член 2 от Регламент № 1408/71 във връзка с член 16 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че за периода, през който гражданин на държава членка е работил в консулство на трета държава, установено на територията на държава членка, чийто гражданин той не е, но на чиято територия живее, този гражданин не е подчинен на законодателството на държава членка по смисъла на тази разпоредба, ако съгласно законодателството на приемащата го държава членка, прието в приложение на член 71, параграф 2 от Виенската конвенция от 1963 г., не е включен в националната схема за социална сигурност.

50

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория.

51

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., във връзка с член 16 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че за периода, през който гражданин на държава членка е работил в консулство на трета държава, установено на територията на държава членка, чийто гражданин той не е, но на чиято територия живее, този гражданин не е подчинен на законодателството на държава членка по смисъла на тази разпоредба, ако съгласно законодателството на приемащата го държава членка, прието в приложение на член 71, параграф 2 от Виенската конвенция за консулските отношения, съставена във Виена на 24 април 1963 г., не е включен в националната схема за социална сигурност.