—

за K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG, от M. Scheier, Rechtsanwalt,

—

за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители,

—

за датското правителство, от M. Wolff и V. Pasternak Jørgensen, в качеството на представители,

—

за унгарското правителство, от M. Fehér, K. Szíjjártó и K. Molnár, в качеството на представители,

—

за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie, в качеството на представител, подпомаган от E. Dixon, barrister,

—

за Европейската комисия, от M. van Beek и F. Schatz, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OB L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Bollacke и бившия работодател на покойния ѝ съпруг, K + K Klaas & Kock B.V. & Co. KG (наричано по-нататък „K + K“), по повод на правото ѝ да получи финансово обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск на г‑н Bollacke към датата на смъртта му.

3

Член 7 от Директива 2003/88 е озаглавен „Годишен отпуск“ и гласи следното:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.

2.   Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.

4

Член 15 от Директивата е озаглавен „По-благоприятни разпоредби“ и гласи:

„Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да прилагат или въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците, или да улесняват или разрешават прилагането на колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците“.

5

Член 17 от Директивата предвижда, че държавите членки могат да дерогират определени нейни разпоредби. Не се допуска обаче дерогиране на член 7.

6

Член 7, параграф 4 от Федералния закон за отпуските (Bundesurlaubsgesetz) от 8 януари 1963 г. (BGBl. 1963, стр. 2), в редакцията му от 7 май 2002 г. (BGBl. 2002 I, стр. 1529), предвижда:

„Когато поради прекратяване на трудовото правоотношение е невъзможно да се разреши ползването на целия или на част от отпуска, за неизползвания отпуск се изплаща парично обезщетение“.

7

Съгласно член 1922, параграф 1 от Гражданския кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch) със смъртта на лицето (откриване на наследството) имуществото му (наследството) преминава изцяло върху едно или повече други лица (наследници).

8

Г‑жа Bollacke е единственият наследник на покойния си съпруг, който е бил работник на K + K от 1 август 1998 г. до смъртта си на 19 ноември 2010 г.

9

През 2009 г. г‑н Bollacke заболява тежко. През същата година отсъства от работа за над осем месеца поради неработоспособност. По същите причини отсъства и от 11 октомври 2010 г. до датата на смъртта си.

10

Не се оспорва, че към момента на смъртта си г‑н Bollacke е имал най-малко 140,5 дни неизползван годишен отпуск.

11

С писмо от 31 януари 2011 г. г‑жа Bollacke иска от K + K да ѝ изплати парично обезщетение за тези дни неизползван отпуск. K + K отказва, по съображение че не е сигурно, че вземането за това обезщетение се наследява.

12

Първоинстанционният съд, пред който г‑жа Bollacke предявява искането си, също го отхвърля, като се мотивира с това, че съгласно практиката на Bundesarbeitsgericht при прекратяването на трудовото правоотношение поради смърт на работника не възниква право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Това решение е обжалвано по въззивен ред пред запитващата юрисдикция, която се съмнява в съвместимостта на тази национална съдебна практика с практиката на Съда по член 7 от Директива 2003/88.

13

При това положение Landesarbeitsgericht Hamm решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

14

С трите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика като приложимите в главното производство, които предвиждат, че когато трудовото правоотношение се прекратява поради смъртта на работника, правото на платен годишен отпуск се погасява без право на финансово обезщетение за неизползваните дни отпуск, и ако е така, зависи ли правото на такова обезщетение от това дали заинтересованото лице е подало предварително съответна молба.

15

В това отношение следва най-напред да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда правото на платен годишен отпуск на всеки работник трябва да бъде считано за особено важен принцип на социалното право на Съюза, който не може да бъде дерогиран и чието прилагане от компетентните национални органи може да бъде осъществено само в рамките, изрично посочени от самата Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OВ L 307, стр. 18), която е кодифицирана с Директива 2003/88 (вж. решение Schultz-Hoff и др., C‑350/06 и C‑520/06, EU:C:2009:18, т. 22, решение KHS, C‑214/10, EU:C:2011:761, т. 23 и решение Dominguez, C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 16).

16

Освен това следва да се подчертае, от една страна, че член 7 от Директива 2003/88 не е сред разпоредбите, които тази директива изрично позволява да бъдат дерогирани (вж. решение Schultz-Hoff и др., EU:C:2009:18, т. 24), и от друга страна, че тази директива разглежда правото на годишен отпуск и правото на получаване на заплащане на това основание като съставляващи двете части на едно-единствено право.

17

Накрая, Съдът вече е приел, че когато трудовото правоотношение е прекратено и съответно реалното ползване на платения годишен отпуск вече не е възможно, член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 предвижда, че работникът има право на обезщетение, за да не се допусне поради това той да изгуби всяка възможност да ползва правото си на платен годишен отпуск, макар и в парична форма (вж. в този смисъл решение Schultz-Hoff и др., EU:C:2009:18, т. 56 и решение Neidel, C‑337/10, EU:C:2012:263, т. 29).

18

Така Съдът приема, че член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че при прекратяването на трудовото правоотношение никакво финансово обезщетение за неползван платен годишен отпуск не се изплаща на работника, който е бил в отпуск по болест през целия или част от референтния период и/или период на прехвърляне, поради което не е могъл да упражни правото си на платен годишен отпуск (решение Schultz-Hoff и др., EU:C:2009:18, т. 62).

19

Именно в светлината на тази съдебна практика следва да се прецени дали в хипотезата, в която смъртта на работника е събитието, поради което се прекратява трудовото правоотношение, това събитие може да е пречка за преобразуването на правото на платен годишен отпуск в право на финансово обезщетение.

20

В това отношение следва да се отбележи, че правото на годишен отпуск е само едната от двете части на съществен принцип на социалното право на Съюза и че този принцип включва и правото на заплащане (вж. в този смисъл решение Schultz-Hoff и др., EU:C:2009:18, т. 60 и цитираната съдебна практика).

21

Всъщност изразът „платен годишен отпуск“, който законодателят на Съюза е използвал в частност в член 7 от Директива 2003/88, означава, че за периода на годишния отпуск по смисъла на този член възнаграждението на работника трябва да бъде запазено. С други думи, през този период на почивка и отдих работникът трябва да продължи да получава обичайното си възнаграждение (вж. в този смисъл решение Robinson-Steele и др., C‑131/04 и C‑257/04, EU:C:2006:177, т. 50, решение Schultz-Hoff и др., EU:C:2009:18, т. 58 и решение Lock, C‑539/12, EU:C:2014:351, т. 16).

22

С цел да се гарантира спазването на това основно право на работниците, закрепено в правото на Съюза, Съдът не може да допусне стеснително тълкуване на член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 в ущърб на правата, които работниците черпят от Директивата (в този смисъл вж. по-специално решение Heimann и Toltschin, C‑229/11 и C‑230/11, EU:C:2012:693, т. 23 и цитираната съдебна практика, както и определение Brandes, C‑415/12, EU:C:2013:398, т. 29 и цитираната съдебна практика).

23

По-нататък следва да се посочи, както отбелязва в становището си унгарското правителство, че член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 съгласно тълкуването му от Съда не предвижда други условия за възникването на правото на финансово обезщетение, освен да е прекратено трудовото правоотношение, от една страна, и от друга, работникът да не е ползвал всичките дни годишен отпуск, на които е имал право към датата на прекратяването на това правоотношение.

24

Накрая следва да се констатира, че правото на парично обезщетение в случаите, в които трудовото правоотношение е прекратено поради смъртта на работника, се явява абсолютно необходимо за гарантирането на полезното действие на правото на платен годишен отпуск, предоставено на работниците по силата на Директива 2003/88.

25

Всъщност, ако задължението за заплащане на годишния отпуск се погасяваше с прекратяването на трудовото правоотношение поради смъртта на работника, това би означавало едно случайно събитие, което изобщо не зависи от волята нито на работника, нито на работодателя, да води с обратна сила до пълно отпадане на самото право на платен годишен отпуск, закрепено в член 7 от Директива 2003/88.

26

Поради всички тези причини член 7 от Директива 2003/88 не бива да се тълкува в смисъл, че посоченото право може да се погасява със смъртта на работника.

27

Освен това, тъй като член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 не предвижда друго условие за възникването на правото на финансово обезщетение, освен да е прекратено трудовото правоотношение, следва да се приеме, че правото на такова обезщетение не може да зависи от това дали предварително е била подадена молба в този смисъл.

28

Всъщност, от една страна, това право се предоставя пряко с Директивата, без да е необходимо съответният работник да предприема някакви действия по този въпрос, и от друга, то не може да зависи от други условия, освен изрично предвидените в Директивата, поради което няма никакво значение, че работникът не е подал предварително молба да получи финансово обезщетение на основание член 7, параграф 2 от тази директива.

29

Оттук следва, от една страна, че член 7 от Директива 2003/88 не може да се тълкува в смисъл, че смъртта на работника, в резултат от която се прекратява трудовото правоотношение, освобождава работодателя на починалия от задължението да заплати финансовото обезщетение, което същият иначе би имал право да получи за неизползваните дни платен годишен отпуск, и от друга, че правото на такова обезщетение не може да зависи от предварителното подаване на молба в този смисъл.

30

Предвид изложените по-горе съображения на поставените преюдициални въпроси следва да се отговори, че член 7 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика като приложимите в главното производство, които предвиждат, че когато трудовото правоотношение се прекратява поради смъртта на работника, правото на платен годишен отпуск се погасява без право на финансово обезщетение за неизползваните дни отпуск. Правото на такова обезщетение не може да зависи от това дали заинтересованото лице е подало предварително съответна молба.

31

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика като приложимите в главното производство, които предвиждат, че когато трудовото правоотношение се прекратява поради смъртта на работника, правото на платен годишен отпуск се погасява без право на финансово обезщетение за неизползваните дни отпуск. Правото на такова обезщетение не може да зависи от това дали заинтересованото лице е подало предварително съответна молба.