—

за SEK Zollagentur GmbH, от T. Ulbrich, Rechtsanwalt,

—

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и L. Keppenne, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 50 и 203 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 година (ОВ L 117, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 17, стр. 220, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено във връзка със спор между SEK Zollagentur GmbH (наричано по-нататък „SEK Zollagentur“) и Hauptzollamt Gießen [Главна митническа служба, гр. Гисен] по повод искането на посоченото дружество да му бъдат възстановени митните сборове, които е платило, поради това че по време на транзитната операция било отклонило съответните стоки от митнически надзор.

3

Член 4 от Митническия кодекс предвижда:

„За целите на настоящия кодекс се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

4

Член 37, параграф 1 от споменатия кодекс гласи:

„От момента на въвеждането на митническата територия на Общността стоките са под митнически надзор. Те могат да бъдат обект на митнически контрол в съответствие с действащите разпоредби“.

5

Съгласно член 50 от Митническия кодекс:

„До получаване на митническо направление стоките, представени пред митическите органи, от момента на представянето си имат статут на временно складирани стоки. Тези стоки се обозначават по-долу като „временно складирани стоки“.

6

Член 91 от Митническия кодекс предвижда:

„1.   Режимът външен транзит разрешава превоз от едно до друго място на митническата територия на Общността на:

[…]

2.   Превозът на стоки по смисъла на параграф 1 се осъществява:

[…]“.

7

Член 92 от Митническия кодекс предвижда:

„1.   Режимът външен транзит приключва, а задълженията на титуляр[а] са изпълнени, когато стоките, поставени под [този режим] и изискваните документи[…] се представят в [получаващото митническо учреждение] в съответствие с разпоредбите за въпросния режим.

2.   Митническите органи [приключват] режима, когато са в състояние да установят, на основание сравнение на данните, с които разполага [отправното митническо учреждение] с тези, с които разполага [получаващото митническо учреждение], че режимът е [завършил редовно]“.

8

Член 96, параграф 1 от същия кодекс гласи:

„[Отговорното] лице е титуляр[ъ]т на режима външен транзит в Общността. То е длъжно:

9

Член 201, параграф 1 от посочения кодекс гласи:

„Вносно митническо задължение възниква при:

[…]“.

10

Член 203 от Митническия кодекс гласи:

„1.   Вносно митническо задължение възниква при:

2.   Митническото задължение възниква в момента на отклонението на стоките от митнически надзор.

3.   Длъжникът е:

[…]

11

Член 236, параграф 1 от посочения кодекс предвижда:

„Възстановяване на вносните или износните сборове се извършва, когато се установи, че в момента на плащането размерът на сборовете не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с член 220, параграф 2.

[…]“.

12

Член 398 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1192/2008 на Комисията от 17 ноември 2008 година (ОВ L 329, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 122), гласи:

„Всяко лице, което желае да извършва операции по общностен транзит без да представя стоките и съответната транзитна декларация в отправното митническо учреждение или на всяко друго място, на което това е разрешено, може да получи статус на одобрен изпращач.

[…]“.

13

На 15 януари 2010 г. пратка от дванадесет багажника за велосипеди е въведена на митническата територия на Съюза. Пратката е поставена във временен склад и собственикът на този склад представя стоката в митницата и подава митнически манифест.

14

На 17 януари 2010 г. SEK Zollagentur подава декларация за поставяне на багажниците за велосипеди под митнически режим на външен общностен транзит. Вдигането на въпросните багажници за целите на декларирания режим е извършено същия ден.

15

На следващия ден упълномощеният от одобрения изпращач SEK Zollagentur превозвач трябвало да вземе от временния склад няколко пратки, включително въпросните стоки, и да ги достави на получател в Гревен (Германия).

16

При пристигането на пратките получателят установява, че същите не съдържат багажниците за велосипеди и уведомява за това получаващото митническо учреждение.

17

Hauptzollamt Gießen изисква писмено от SEK Zollagentur сведения за местонахождението на багажниците за велосипеди. Дружеството отговаря, че багажниците за велосипеди не са били натоварени на 17 януари 2010 г. То заявява, че собственикът на временния склад не бил складирал пратките в склада си така, че всички те да бъдат открити и предадени на превозвача. Затова багажниците за велосипеди не били предадени на превозвача, както било предвидено, и останали във временния склад.

18

На 1 февруари 2010 г., след откриване на нова транзитна процедура, багажниците за велосипеди са изпратени с нова пратка. Получателят подава пред получаващото митническо учреждение декларация за допускане за свободно обращение и плаща 2000 EUR вносни сборове.

19

Hauptzollamt Gießen също изисква от SEK Zollagentur да заплати тази сума, тъй като отклонило стоките от митнически надзор, доколкото не ги представило пред получаващото митническо учреждение по време на първата транзитна операция.

20

SEK Zollagentur счита, че изисканите митни сборове не са били дължими, и иска тяхното възстановяване на основание член 236 от Митническия кодекс. Всъщност то изтъква, че независимо от подадената декларация транзитната процедура е започнала едва с действителното изнасяне на стоките от склада. Затова преди да започне превозът, стоките не са под митнически режим на външен общностен транзит, поради което единствено собственикът на временния склад бил отговорен за отклоняването на въпросните стоки.

21

След като подадената от SEK Zollagentur по административен ред жалба срещу отказа да бъде уважено искането му за възстановяване на мита е отхвърлена, дружеството подава жалба пред Finanzgericht Hessen [Финансов съд, гр. Хесен], който потвърждава отказа по съображение, че митните сборове не подлежат на възстановяване, доколкото са дължими. Тогава SEK Zollagentur подава ревизионна жалба пред Bundesfinanzhof [Федерален финансов съд].

22

При тези обстоятелства Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали членове 50 и 203 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че стока, поставена във временен склад, трябва да се счита за отклонена от митнически надзор, ако е декларирана за режим на външен общностен транзит, но не напуска склада и за разлика от транзитните документи не е представена пред получаващото митническо учреждение.

24

Като начало следва да се определи моментът, в който съгласно Митническия кодекс приключва временното складиране на дадена стока и за същата започва да се прилага митническият режим на външен общностен транзит.

25

В това отношение следва да се припомни, че член 50 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че необщностните стоки, които са декларирани за поставяне под режим външен общностен транзит с приета от митническите органи декларация и са със статут на временно складирани стоки, биват поставени под този митнически режим, с което получават митническо направление, в момента на даване на разрешение за вдигането им (решение Codirex Expeditie, C‑542/11, EU:C:2013:429, т. 55).

26

Така стоки като тези по главното производство попадат под режим на външен общностен транзит едва с тяхното вдигане. По данни на запитващата юрисдикция въпросните стоки са вдигнати на 17 януари 2010 г., поради което, считано от тази дата, те се намират под митнически режим на външен общностен транзит.

27

За да се отговори на така преформулирания първи въпрос, следва да се прецени дали действително може да се говори за отклоняване от митнически надзор в хипотезата, при която стоката не е напуснала района на склада, но транзитните документи са били представени в получаващото митническо учреждение.

28

В това отношение следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда понятието „отклонение от митнически надзор“ в член 203, параграф 1 от Митническия кодекс трябва да се разбира като обхващащо всяко действие или бездействие, в резултат от което се възпрепятстват, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в член 37, параграф 1 от посочения кодекс контрол (решения D. Wandel, C‑66/99, EU:C:2001:69, т. 47; Liberexim, C‑371/99, EU:C:2002:433, т. 55 и Hamann International, C‑337/01, EU:C:2004:90, т. 31).

29

Съгласно член 96 от Митническия кодекс, доколкото отговорното лице е длъжно да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение, транзитният документ, под чието покритие се превозват стоките, поставени под режима на външен общностен транзит, безспорно играе основна роля за правилното прилагане на този режим. Ето защо отделянето, макар и само временно, на тези стоки от транзитния документ може да застраши постигането на самите цели на посочения режим, когато в разрез с предвиденото в член 37 от Митническия кодекс е пречка въпросните стоки да бъдат представени при евентуално поискване от страна на митническата служба. Такова временно отделяне затруднява освен това определянето както на транзитните стоки, така и на приложимия спрямо тях митнически режим (вж. по аналогия решение British American Tobacco, C‑222/01, EU:C:2004:250, т. 52).

30

При подобни условия временното отделяне на транзитния документ от стоките, посочени в него, трябва да се определи като отклоняване на въпросните стоки от митнически надзор. Съгласно тълкуванието, възприето от Съда в решения D. Wandel (EU:C:2001:69), Liberexim (EU:C:2002:433) и Hamann International (EU:C:2004:90), това отделяне всъщност представлява действие, в резултат от което се възпрепятстват, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в митническото законодателство на Съюза контрол (вж. в този смисъл решение British American Tobacco, EU:C:2004:250, т. 53).

31

Също така следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да е налице отклонение от митнически надзор, се изисква само да са изпълнени определени обективни условия като например физическата липса на стоката на одобреното място за складиране в момента, в който митническият орган възнамерява да извърши проверка на въпросната стока (вж. решения D. Wandel, EU:C:2001:69, т. 48 и Liberexim, EU:C:2002:433, т. 60).

32

Следователно, за да е налице отклонение от митнически надзор, е достатъчно стоката обективно да е била отклонена от евентуални проверки, без значение дали такива действително са били извършвани от компетентния орган (решение British American Tobacco, EU:C:2004:250, т. 55).

33

С оглед на горните съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 50 и 203 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че стока, поставена във временен склад, трябва да се счита за отклонена от митнически надзор, ако е декларирана за режим на външен общностен транзит, но не напуска склада и за разлика от транзитните документи не е представена пред получаващото митническо учреждение.

34

С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 203, параграф 3 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство, тоест при отклоняване на стока от митнически надзор, лицето, което като одобрен изпращач е поставило тази стока под митническия режим на външен общностен транзит, е длъжник съгласно тази разпоредба.

35

Следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда, ако към момента на отклонението на съответните стоки от митнически надзор те вече са поставени под режим външен общностен транзит, титулярят на този режим, като отговорно лице по смисъла на член 96, параграф 1 от Митническия кодекс, трябва да изпълни задълженията, произтичащи от използването на посочения режим, и е носител на митническото задължение по смисъла на член 203, параграф 3, четвърто тире от Митническия кодекс, ако не се прилагат разпоредбите на първите три тирета от този член (решение Codirex Expeditie, EU:C:2013:429, т. 33).

36

За сметка на това, ако към момента на посоченото отклонение стоките все още не са поставени под режим външен общностен транзит, а продължават да бъдат временно складирани, носител на митническото задължение, ако не се прилагат разпоредбите на първите три тирета на член 203, параграф 3 от Митническия кодекс, е лицето, което отговаря за изпълнението на задълженията, произтичащи от временното складиране на стоките, и след разтоварване на тези стоки ги държи с оглед на преместването им или съхранението им на склад (вж. в този смисъл решения United Antwerp Maritime Agencies и Seaport Terminals, C‑140/04, EU:C:2005:556, т. 39 и Codirex Expeditie, EU:C:2013:429, т. 34).

37

Както бе припомнено в точка 26 от настоящото решение, стоките по главното производство са поставени под митнически режим на външен общностен транзит. Поради това титулярят на този режим, а именно SEK Zollagentur, който в качеството си на одобрен изпращач е отговорното лице по смисъла на член 96 от Митническия кодекс, носи митническото задължение по смисъла на член 203, параграф 3, четвърто тире от този кодекс, ако не са приложими разпоредбите, съдържащи се в първите три тирета на този параграф 3, нещо, което запитващата юрисдикция следва да прецени.

38

Предвид горното на втория въпрос следва да се отговори, че член 203, параграф 3, четвърто тире от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство, тоест при отклоняване на стока от митнически надзор, лицето, което като одобрен изпращач е поставило тази стока под митнически режим на външен общностен транзит, е длъжник съгласно тази разпоредба.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: