—

за Posteshop SpA — Divisione Franchising Kipoint, от A. Vallefuoco и V. Vallefuoco, avvocati,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

—

за австрийското правителство, от A. Posch, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от C. Zadra и M. van Beek, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама (кодифицирана версия) (ОВ L 376, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 229).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Posteshop SpA — Divisione Franchising Kipoint (наричано по-нататък „Posteshop“), от една страна, и Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Орган за защита на конкуренцията и на пазара, наричан по-нататък „Autorità“) и Presidenza del Consiglio dei Ministri (председателството на Министерския съвет), от друга страна, по повод решение, с което се констатира наличието на случай на заблуждаваща реклама, допуснат от Posteshop.

3

Съображения 1, 3, 8 и 16—18 от Директива 2006/114 гласят:

[…]

[…]

[…]

4

Съгласно член 1 от Директива 2006/114:

„Целта на настоящата директива е защита на търговците от заблуждаваща реклама и несправедливите последици от нея, чрез определяне на условията, при които се допуска сравнителна реклама“.

5

Член 2 от Директивата гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]“.

6

Член 3 от Директивата предвижда, че при определяне на това дали една реклама е заблуждаваща трябва да се вземат предвид всички нейни характеристики, и посочва определени елементи, които са релевантни в това отношение.

7

Член 4 от същата директива посочва условията, при които се допуска сравнителната реклама.

8

Съгласно член 5 от Директива 2006/114:

„1.   Държавите членки осигуряват наличието на подходящи и ефективни средства за борба със заблуждаващата реклама и налагат спазването на разпоредбите относно сравнителната реклама в интерес на търговци и потребители.

[…]

3.   В рамките на разпоредбите, предвидени в параграфи 1 и 2, държавите членки предоставят правомощия на съдилищата или административните органи, като им дават възможност в случаите, когато преценят, че са необходими подобни мерки като вземат предвид интересите на всички заинтересовани страни, и по-специално обществения интерес:

[…]

4.   Държавите членки могат да предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, позволяващи им — с цел премахване на продължаващия ефект от заблуждаващата реклама или неразрешена сравнителна реклама, чието прекратяване е било постановено с влязло в сила решение:

[…]“.

9

Член 6 от Директивата гласи:

„Настоящата директива не изключва доброволния контрол, който държавите членки могат да насърчават, върху заблуждаваща или сравнителна реклама от саморегулиращи се органи […]“.

10

Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2006/114:

„Настоящата директива не изключва възможността държавите членки да запазят или да приемат разпоредби с оглед осигуряване на по-голяма защита за търговци и конкуренти по отношение на заблуждаващата реклама.

Първа алинея не се прилага за сравнителна реклама по отношение на сравнението“.

11

Член 1, параграф 1 от Законодателен декрет № 145 от 2 август 2007 г. за привеждане в изпълнение на член 14 от Директива 2005/29/EО за изменение на Директива 84/450/ЕИО за заблуждаващата реклама (GURI, бр. 207 от 6 септември 2007 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет № 145/2007“) предвижда:

„Целта на настоящия законодателен декрет е да защити търговците от заблуждаващата реклама и вредоносните последици от нея и да определи условията, при които сравнителната реклама е разрешена“.

12

Член 3 от посочения декрет определя елементите, позволяващи да се прецени заблуждаващият характер на рекламата. Член 4 от Декрета изброява условията, при които се допуска сравнителната реклама.

13

Съгласно член 8, параграфи 8 и 9 от посочения законодателен декрет:

„8.   Ако счете, че рекламата е заблуждаваща или сравнителната реклама съдържа неразрешено съобщение, [Autorità] забранява излъчването му, когато обществеността все още не се е запознала със съдържанието му, или, в обратния случай, по-нататъшното му разпространение. Решението може да предвижда и публикуване в тежест и за сметка на търговеца на решението, включително под формата на извлечение и евентуално на специално корективно изявление, чрез което да се предотвратят продължаващите последици от заблуждаващата реклама или неразрешеното съобщение на сравнителната реклама.

9.   Освен забраната на разпространението на рекламата, [Autorità] взема решение и относно налагането на имуществена санкция в размер от 5000 EUR до 500 000 EUR в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението. В случай на реклами, предполагащи риск за здравето или сигурността, или такива, които могат да засегнат, пряко или косвено, малолетни, непълнолетни или подрастващи лица, санкцията не може да бъде по-малко от 50000 EUR“.

14

От акта за преюдициално запитване е видно, че с решение от 30 март 2010 г. Autorità констатира наличието на случай на заблуждаваща реклама по смисъла на членове 1 и 3 от Законодателен декрет № 145/2007 във връзка с рекламен материал, разпространен от дружеството Posteshop с цел реклама на франчайзинг мрежата Kipoint. Вследствие на това със същото решение Autorità забранява последващото разпространение и налага на Posteshop имуществена санкция в размер на 100000 EUR.

15

Posteshop обжалва решението пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд на област Лацио). Последният отхвърля жалбата като неоснователна, като приема по-специално че от член 1 и член 5, параграф 3, букви а) и б) и параграф 4 от Директива 2006/114 категорично следва, че създадената с Директивата система на защита не се отнася единствено до случаите, в които рекламата съдържа едновременно аспекти на заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама.

16

Posteshop обжалва това решение пред запитващата юрисдикция. По-специално Posteshop поддържа пред нея, че от съображение 3 и член 5 от Директива 2006/114 следва, че посочената директива има за цел да санкционира единствено деяния, представляващи едновременно заблуждаваща реклама и неразрешена сравнителна реклама, и че Законодателен декрет № 145/2007 трябва да бъде тълкуван в този смисъл. Поради това на дружеството не може да бъде вменено нарушение на посочените норми.

17

Запитващата юрисдикция приема, че тълкуването на Tribunale amministrativo regionale per il Lazio е най-убедителното. Въпреки това според нея становището на Posteshop, че що се отнася до закрилата на търговците, заблудата е само условие за незаконосъобразност на сравнителната реклама, не е лишено от основателност, тъй като се базира на съображения 3, 8 и 16—18 от Директива 2006/114, които се отнасяли до „заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама“.

18

При тези обстоятелства Consiglio di Stato решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли Директива [2006/114] да се тълкува, по отношение на защитата на търговците, в смисъл, че споменава реклама, която да бъде едновременно заблуждаваща и незаконна сравнителна реклама“, или два отделни неправомерни факта, всеки от които е релевантен самостоятелно и които се изразяват съответно в заблуждаваща реклама и в незаконна сравнителна реклама?“.

19

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2006/114, по отношение на защитата на търговците, трябва да се тълкува в смисъл, че разглежда заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама като две самостоятелни нарушения и че с оглед на забраната и санкционирането на заблуждаващата реклама не е необходимо последната да представлява и неразрешена сравнителна реклама.

20

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че както посочва запитващата юрисдикция, в съображения 3 и 16—18 от Директива 2006/114 в текста ѝ на италиански език е използван изразът „pubblicità ingannevole ed illegittimamente comparativa“ („заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама“), което може да остави впечатлението, че той се отнася до реклама, която е едновременно заблуждаваща и неразрешена сравнителна. От друга страна, в посоченото съображение 3, по-специално в текста му на френски език, се използва изразът „заблуждаваща и […] незаконна сравнителна реклама“, а в посочените съображения 16—18 в текста на френски език се използва изразът „заблуждаваща или […] неразрешена сравнителна реклама“, което се разбира, обратно, в смисъл, че става въпрос за два различни вида реклама.

21

Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на разпоредба от правото на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата. В случай на несъответствия между различните езици на текст от правото на Съюза въпросните разпоредби трябва да се тълкуват в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която са част (вж. Решение от 12 ноември 1998 г. по дело Institute of the Motor Industry, C-149/97, Recueil, стр. I-7053, точка 16 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 24 октомври 2013 г. по дело Drozdovs, C‑277/12, точка 39 и цитираната съдебна практика).

22

В случая следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 1 от Директива 2006/114 тя има двойна цел, изразяваща се, от една страна, в защита на търговците от заблуждаваща реклама и несправедливите последици от нея, и от друга страна, в определяне на условията, при които се допуска сравнителна реклама.

23

На второ място, следва да се констатира, че понятията „заблуждаваща реклама“ и „сравнителна реклама“ имат различни определения, съдържащи се съответно в член 2, букви б) и в) от Директива 2006/114.

24

На трето място, от член 5, параграф 3, букви а) и б) и член 6 от Директивата следва, че трябва да съществува възможност за защита срещу всяка заблуждаваща реклама или неразрешена сравнителна реклама пред компетентните съдилища или административни органи на държавите членки, като тези съдилища или органи трябва да имат правомощия да предприемат мерки, за да разпоредят прекратяване на заблуждаващата реклама или неразрешената сравнителна реклама или да забранят разпространението им, както и че държавите членки могат да насърчават доброволен контрол за преустановяване на заблуждаващата реклама или неразрешената сравнителна реклама. За разлика от текста на италиански език на съображения 16—18 от Директива 2006/114 използването на съюза „или“ в текстовете на всички езици на тези членове предполага възможността да се предприемат подобни мерки по отношение или на заблуждаваща реклама, или на неразрешена сравнителна реклама, без да е необходимо кумулативното наличие на тези две обстоятелства за осъществяването на нарушение.

25

На четвърто място, от Директива 2006/114 ясно следва, че разпоредбите относно заблуждаващата реклама и разпоредбите относно сравнителната реклама имат различна логика. Член 3 от Директивата предвижда минимални и обективни критерии за определянето на това дали дадена реклама е заблуждаваща и следователно неразрешена, докато член 4 от посочената директива изброява кумулативните условия, на които трябва да отговаря една сравнителна реклама, за да бъде определена като разрешена (вж. по аналогия Решение от 18 юни 2009 г. по дело L’Oréal и др., C-487/07, Сборник, стр. I-5185, точка 67, както и Решение от 18 ноември 2010 г. по дело Lidl, C-159/09, Сборник, стр. I-11761, точка 16), съображение 8 от Директива 2006/114 припомня освен това, че тази реклама може да бъде допустимо средство за информиране на потребителите.

26

От тези елементи следва, че в рамките на Директивата заблуждаваща реклама и неразрешената сравнителна реклама представляват самостоятелни нарушения.

27

Това тълкуване се потвърждава от анализа на развитието на правната уредба на Съюза в областта на заблуждаващата реклама и сравнителната реклама. Действително Директива 84/450, в първоначалната ѝ редакция, се отнася единствено до заблуждаващата реклама. Уредбата на сравнителната реклама е въведена в последната директива с Директива 97/55/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/EИО относно заблуждаващата реклама с цел да се обхване сравнителната реклама (ОВ L 290, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 196). Съгласно съображение 18 от Директива 97/55 целта на посочената директива е да постанови условията, при изпълнение на които е разрешена сравнителната реклама. За сметка на това посочената директива по никакъв начин не изменя разпоредбите на Директива 84/450 относно заблуждаващата реклама. На следващо място, Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) ограничава приложното поле на Директива 84/450 до защитата на търговците. На последно място, Директива 2006/114 кодифицира последната директива. От това следва, че като е приел Директиви 97/55 и 2006/114, законодателят на Съюза не е имал намерение да измени правната уредба на заблуждаващата реклама, предвидена в Директива 84/450, а само да ограничи приложното ѝ поле.

28

С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че по отношение на защитата на търговците Директива 2006/114 трябва да се тълкува в смисъл, че разглежда заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама като две самостоятелни нарушения и че с оглед на забраната и санкционирането на заблуждаващата реклама не е необходимо последната да представлява и неразрешена сравнителна реклама.

29

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама, по отношение на защитата на търговците, трябва да се тълкува в смисъл, че разглежда заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама като две самостоятелни нарушения и че с оглед на забраната и санкционирането на заблуждаващата реклама не е необходимо последната да представлява и неразрешена сравнителна реклама.