Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CC0401

    Заключение на генералния адвокат M. Wathelet, представено на 4 септември 2014 г.
    Vasiliki Balazs и Casa Judeţeană de Pensii Cluj срещу Casa Judeţeană de Pensii Cluj и Attila Balazs.
    Преюдициални запитвания, отправени от Curtea de Apel Cluj.
    Преюдициално запитване — Социално осигуряване на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 7, параграф 2, буква в) — Приложимост на конвенциите за социално осигуряване между държави членки — Репатрирал се бежанец с произход от държава членка — Завършване на осигурителни периоди на територията на друга държава членка — Искане за обезщетение за старост — Отказ.
    Съединени дела C-401/13 и C-432/13.

    Court reports – general

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2014:2161

    ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

    M. WATHELET

    представено на 4 септември 2014 година ( 1 )

    Съединени дела C‑401/13 и C‑432/13

    Vasiliki Balazs

    срещу

    Casa Judeţeană de Pensii Cluj (C‑401/13)

    и

    Casa Judeţeană de Pensii Cluj

    срещу

    Attila Balazs (С‑432/13)(Преюдициални запитвания,

    отправени от Curtea de Apel Cluj (Румъния)

    „Социално осигуряване на работниците мигранти — Обезщетения за старост — Приложимост на конвенциите за социално осигуряване между държави членки — Отказ на властите на държава членка да предоставят обезщетение за старост за завършените на нейна територия периоди на заетост от репатрирали се лица с произход от друга държава членка въз основа на правната уредба на Съюза“

    1. 

    Преюдициалните запитвания, отправени от Curtea de Apel Cluj (Румъния), се отнасят до тълкуването на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен от своя страна с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година ( 2 ) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“).

    2. 

    Запитванията са отправени в рамките на спорове, водени, от една страна, между г‑жа Vasiliki Balazs и Casa Judeţeană de Pensii Cluj (Окръжна пенсионна каса Клуж (Румъния), наричана по-нататък „Casa Judeţeană de Pensii“) и от друга страна, от последната срещу г‑н Attila Balazs във връзка с отпускането на пенсии за старост на г‑н и на г‑жа Balazs (наричани по-нататък заедно „съпрузите Balazs“).

    I – Правна уредба

    А– Правото на Съюза

    3.

    Съгласно шесто съображение от Регламент № 1408/71:

    „[…] разпоредбите за координация трябва да гарантират, че работниците, които се движат в рамките на Общността, лицата на тяхна издръжка и преживелите ги лица запазват придобитите права и предимства и такива, които са в процес на придобиване“.

    4.

    Член 6 от този регламент предвижда следното:

    „Съобразно разпоредбите на членове 7, 8 и 46, параграф 4, настоящият регламент заменя, по отношение на уредените от него лица и въпроси, разпоредбите на всяка конвенция за социално осигуряване, която обвързва:

    а)

    изключително две или повече държави членки, […]

    […]“.

    5.

    Чрез дерогация на посочения член 6, член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1408/71 гласи:

    „Независимо от разпоредбите на член 6, продължават да се прилагат:

    […]

    в)

    някои разпоредби на конвенциите за социално осигуряване, сключени от държавите членки преди датата на прилагане на настоящия регламент, при условие че те са по-благоприятни за бенефициерите или когато те произтичат от някои исторически обстоятелства и тяхното действие е ограничено във времето, ако тези разпоредби са посочени в приложение III“.

    6.

    Член 45 от Регламент № 1408/71 урежда зачитането на осигурителни периоди или на периоди на пребиваване за целите на придобиване на право на пенсия (старост и смърт). Според параграф 1 от този член, „[к]огато съгласно законодателството на държава членка придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения по схема, която не е специална по смисъла на параграфи 2 или 3, зависи от завършването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, компетентната институция на тази държава членка при необходимост взема под внимание завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на всяка друга държава членка, независимо дали по обща или специална схема, или като заето или самостоятелно заето лице. За целта тя отчита тези периоди като завършени съгласно собственото ѝ законодателство“.

    7.

    От своя страна начинът, по който следва да се отпускат обезщетенията, е обяснен в член 46 от посочения регламент:

    „1.   Когато изискващите се съгласно законодателството на дадена държава членка условия за придобиване на право на обезщетения са изпълнени, без необходимост от прилагане на разпоредбите на член 45 или член 40, параграф 3, се прилагат следните правила:

    а)

    компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:

    i)

    от една страна, само съгласно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство;

    ii)

    от друга страна, съгласно разпоредбите на параграф 2;

    б)

    въпреки това, компетентната институция може да премахне условието изчислението да се извършва в съответствие с разпоредбите на буква а), [подточка] ii), ако резултатът от това изчисление, отделно от разликите, произтичащи от използването на закръглени числа, е равен или по-малък от получения резултат от изчислението, извършено в съответствие с разпоредбите на буква а), [подточка] i), доколкото тази институция не прилага законодателство, съдържащо правила срещу посоченото в членове 46б и 46в натрупване или, ако гореспоменатата институция прилага законодателство, съдържащо правила срещу натрупване в посочения в член 46в случай, при условие че за придобиването на право на пълно обезщетение въпросното законодателство предвижда да се вземат предвид обезщетения от различен вид само въз основа на връзката на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване единствено съгласно това законодателство с изискващите се съгласно същото законодателство осигурителни периоди или периоди на пребиваване.

    В приложение IV, част В, са изброени случаите за всяка заинтересована държава членка, в които двете изчисления биха довели до подобен резултат.

    2.   Когато изискващите се съгласно законодателството на дадена държава членка условия за придобиване на право на обезщетения се удовлетворяват само след прилагане на разпоредбите на член 45 и/или член 40, параграф 3, се прилагат следните правила:

    a)

    компетентната институция изчислява теоретичния размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, ако всички осигурителни периоди или периоди на пребиваване, завършени при действието на законодателството на държавата членка, на която работникът е бил субект, са били завършени във въпросната държава и при действието на законодателството, прилагано от нея към датата на предоставяне на обезщетението. Ако съгласно това законодателство размерът на обезщетението не зависи от продължителността на завършените периоди, сумата се приема за посочения в настоящия параграф теоретичен размер;

    б)

    компетентната институция впоследствие определя действителния размер на обезщетението въз основа на посочения в предходния параграф теоретичен размер съобразно съотношението между продължителността на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно прилаганото от тази институция законодателство спрямо общата продължителност на завършените осигурителни периоди и периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно законодателствата на всички заинтересовани държави членки;

    3.   Заинтересованото лице има право на най-високия размер, изчислен в съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2 от компетентната институция на всяка държава членка, без да се накърнява прилагането на разпоредбите за намаляване, спиране или отнемане, предвидени от законодателството, съгласно което се дължи това обезщетение.

    В такъв случай съпоставката, която трябва да се извърши, се отнася за сумите, които са определени след прилагане на посочените разпоредби.

    […]“.

    8.

    На последно място, член 94, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1408/71 постановява:

    „1.   Не се придобиват никакви права съгласно настоящия регламент за период преди 1 октомври 1972 г., или преди датата на неговото прилагане на територията или на част от територията на съответната държава членка.

    2.   За определяне на правата, които се придобиват съгласно разпоредбите на настоящия регламент, се вземат предвид всички осигурителни периоди или, по целесъобразност, всички периоди на заетост или пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на дадена държава членка преди 1 октомври 1972 г., или преди датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на тази държава членка“.

    9.

    Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година ( 3 ), в редакцията след измененията по-специално с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година ( 4 ) (наричан по-нататък „Регламент № 574/72“) определя реда за прилагане на Регламент № 1408/71.

    Б– Двустранната спогодба

    10.

    Сключената на 23 февруари 1996 г. двустранна спогодба между правителството на Румъния и правителството на Република Гърция за окончателно уреждане на компенсирането на социалноосигурителните вноски на репатриралите се от Румъния гръцки политически бежанци (наричана по-нататък „двустранната спогодба“) не е посочена в приложение III към Регламент № 1408/71.

    11.

    За целите на двустранната спогодба понятията „репатрирало се лице“ и „осигурителен период“ са определени в член 1, букви а) и е) от тази спогодба, както следва:

    „а)

    репатрирало се лице: лице от гръцки произход, което се е установило в Румъния след 1 януари 1945 г. със статут на политически бежанец, както и членовете на неговото семейство, които са се завърнали или които ще се завърнат с цел да установят своето местожителство в Гърция в 6-годишен период, считано от датата на влизане в сила на настоящата спогодба;

    […]

    е)

    осигурителен период: периодът, през който са плащани в Румъния социалноосигурителни вноски по реда на румънското законодателство“.

    12.

    Съгласно член 2 от двустранната спогодба:

    „1.   Договарящите страни уреждат компенсацията на социалноосигурителните вноски на репатриралите се лица в съответствие с предвиденото в параграфи 2 и 3 от настоящия член и с член 3 от настоящата спогодба.

    2.   Румънската страна се задължава да заплати на гръцката страна еднократна сума като компенсация за изплащане на пенсиите и за покриване на осигурителния период на репатриралите се лица от гръцката страна.

    3.   Гръцката страна се задължава да изплаща пенсиите на репатриралите се пенсионери и да признае завършения в Румъния осигурителен период от репатриралите се осигурени лица в съответствие с гръцкото законодателство относно социалното осигуряване“.

    13.

    Размерът на предвидената в член 2, параграф 2 от двустранната спогодба компенсация е определен в член 3 от спогодбата на 15 милиона щатски долара (USD).

    14.

    По силата на член 5 от тази спогодба „[с]лед плащането на сумата от 15 милиона щатски долара се погасява всяко задължение на румънската страна, свързано със социалноосигурителните права на репатриралите се гръцки политически бежанци“.

    II – Фактическа обстановка на спора в главното производство

    15.

    Съпрузите Balazs са гръцки граждани с местожителство Солун (Гърция), които имат качеството на „репатрирали се гръцки политически бежанци“.

    16.

    През 1948 г. г‑н и г‑жа Balazs, които са били съответно на 7 и на 9 години, са признати в Румъния за политически бежанци. Те са били осигурени в румънската обществена осигурителна система, в която са правили вноски в продължение съответно на 34 години, 7 месеца и 6 дни и на 28 години. Репатрирали са се в Гърция на 18 август 1990 г.

    17.

    През 1998 г. вследствие на подадени от съпрузите Balazs искания да им бъдат признати периодите на заетост, завършени в Румъния, гръцките власти приемат, че г‑н и г‑жа Balazs имат завършени в Румъния периоди на заетост, които са съответно 9382 и 8 351 дни. Въз основа на приложимото гръцко законодателство в областта на общественото осигуряване от тези периоди властите признават 4500 дни.

    18.

    Впоследствие гръцките власти отпускат на съпрузите Balazs пенсии за старост.

    19.

    За г‑жа Balazs е взет предвид общ осигурителен стаж от 6993 работни дни, от които 4500 дни признати на основание периода на заетост в Румъния, и 2 493 дни на основание заетост в Гърция. На тази основа, считано от 1 април 1999 г., ѝ е отпусната месечна пенсия в размер на 136910 гръцки драхми (GRD) (около 390 EUR).

    20.

    Що се отнася до г‑н Balazs, общият взет предвид осигурителен стаж е 7733 дни, от които 4500 дни, признати на основание периода на заетост в Румъния и 3 233 дни на основание заетост в Гърция. На тази основа, след като първоначално получава пенсия за инвалидност, считано от 2009 г., гръцките власти му отпускат месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 596,99 EUR.

    21.

    На 11 октомври и на 27 ноември 2007 г. г‑н и г‑жа Balazs сезират поотделно Casa Judeţeană de Pensii с искания да им бъде отпусната пенсия за старост съгласно разпоредбите на Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72.

    22.

    С решения от 5 октомври 2011 г. тези искания са отхвърлени, с мотива че доколкото съпрузите Balazs са били приети от страна на гръцките власти за репатрирали се гръцки политически бежанци, съгласно член 5 от двустранната спогодба румънските власти нямат никакво задължение да им отпускат пенсии за старост.

    23.

    Със съдебни решения от 26 септември 2012 г. Tribunalul Cluj отменя тези решения и задължава Casa Judeţeană de Pensii да приеме нови такива, с които да отпусне на съпрузите Balazs пенсии за старост съгласно Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72, като вземе предвид целите осигурителни периоди, завършени от съпрузите в Румъния. В това отношение съдът уточнява, че регламентите са приложими по отношение на исканията на съпрузите Balazs, тъй като двустранната спогодба не е посочена в член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1408/71, нейното прилагане е било неограничено във времето, не е посочена в приложение III към регламента и нейните разпоредби явно не можело да се считат за по-благоприятни за бенефициерите.

    24.

    В изпълнение на тези съдебни решения на 20 и 27 февруари 2013 г. Casa Judeţeană de Pensii приема две нови решения, по силата на които отпуска на г‑н и г‑жа Balazs пенсии за старост в размер съответно на 405 и 500 румънски леи (RON) на месец, като прилага разпоредбите на Регламент № 1408/71. В тези решения се уточнява, че в съответствие с разпоредбите на Регламент № 574/72 от общите периоди от 7733 и 6 993 дни, изчислени от гръцките власти, са приспаднати 4500 дни, които се припокриват с периода на задължително осигуряване, завършен от съпрузите Balazs в Румъния между 1 юни 1975 г. и 31 май 1990 г.

    25.

    Решенията на Tribunalul Cluj по двете дела са обжалвани пред Curtea de Apel Cluj както от г‑н и г‑жа Balazs, така и от Casa Judeţeană de Pensii. Последната по същество твърди, че разпоредбите на Регламент № 1408/71 и на Регламент № 574/72 са неприложими в случая поради наличието на двустранна спогодба. Впрочем в съответствие с нея всички задължения на Румъния по отношение на репатриралите се гръцки политически бежанци са погасени, тъй като Румъния е изпълнила задължението си да плати на Гърция 15 милиона USD. От своя страна на основание разпоредбите от същите регламенти съпрузите Balazs искат да им бъде признато правото на пенсия за старост за всички осигурителни периоди, завършени в Румъния. По същество те изтъкват, че вследствие присъединяването на Румъния към Европейския съюз тази държава членка е длъжна да прилага Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72. В действителност двустранната спогодба, която била по-неблагоприятна и не била посочена в приложение III към Регламент № 1408/71, не попадала в приложното поле на член 7, параграф 2, буква в) от този регламент.

    26.

    При тези обстоятелства Curtea de Apel Cluj решава да спре производството по двете главни дела и да постави на Съда преюдициален въпрос.

    III – Преюдициалните запитвания и производството пред Съда

    27.

    С актове от 27 юни и от 2 юли 2013 г., постъпили в Съда съответно на 31 и на 16 юли 2013 г., Curtea de Apel Cluj спира производството и на основание член 267 ДФЕС поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

    „Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че в тяхното приложно поле попада двустранна спогодба, сключена между две държави членки преди датата, от която започва да се прилага регламентът, с която спогодба те са се договорили за прекратяване на задължението във връзка със социалноосигурителните обезщетения, дължими от едната държава на граждани на другата държава, които са имали качеството на политически бежанци на територията на първата държава и са се репатрирали на територията на втората държава, срещу заплащането от първата държава на еднократна сума за изплащане на пенсиите и за покриване на периода, в който в първата държава членка са заплащани социалноосигурителните вноски?“.

    28.

    С решение от 4 септември 2013 г. председателят на Съда разпорежда съединяване на делата.

    29.

    Съпрузите Balazs, гръцкото и румънското правителство, както и Европейската комисия, представят писмени становища.

    30.

    На 4 юни 2014 г. е проведено съдебно заседание, в което устните си становища представят съпрузите Balazs, гръцкото и румънското правителство, както и Комисията.

    IV – Анализ

    А– Предметът на преюдициалното запитване

    31.

    Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос засяга проблем, свързан със съчетаното прилагане, от една страна, на двустранна спогодба в областта на социалното осигуряване, сключена в момент, когато една от двете договарящи държави все още не е била член на Европейския съюз, и от друга страна, на Регламент № 1408/71.

    32.

    Проблемът за приложимостта на Регламент № 1408/71 ratione temporis е решен от трайна съдебна практика, съгласно която регламентът влиза в сила по отношение на новата държава членка от момента на присъединяването ѝ към Съюза ( 5 ). От друга страна, дори Регламент № 1408/71 по принцип да се прилага само занапред, той може да се приложи и спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на стария закон ( 6 ).

    33.

    Обстоятелството, че съгласно уточнението, направено в член 5 от двустранната спогодба, с изплащането от страна на Румъния на сумата от 15 милиона USD се прекратява „всяко [нейно] задължение […], свързано със социалноосигурителните права на репатриралите се гръцки политически бежанци“, според мен не може да промени този подход на Съда, съгласно който Регламент № 1408/71 влиза в сила по отношение на Румъния от присъединяването ѝ към Съюза и следователно се прилага по отношение на бъдещите последици на минали положения.

    34.

    Всъщност, ако се придържаме към текста на членове 6 и 7 от този регламент, принципът на заместване е безспорен. За да бъде допуснато изключение от него, член 7, параграф 2, буква в) налага две кумулативни условия ( 7 ). На първо място, международната конвенция трябва да бъде по-благоприятна за бенефициерите или да произтича от някои исторически обстоятелства и в този случай нейното действие да е ограничено във времето. На второ място, тя трябва да е посочена в приложение III към Регламент № 1408/71. В дадения случай, доколкото двустранната спогодба не е посочена в приложение III към регламента ( 8 ), изключението не би трябвало да се прилага.

    35.

    Въпреки това изводът от решение Rönfeldt (C‑227/89, EU:C:1991:52) е, че прилагането на принципа на заместване следва да бъде отклонено в полза на прилагането на международната конвенция, ако тя предоставя по-благоприятно третиране на потенциалните бенефициери, при това независимо дали е посочена в приложение III към Регламент № 1408/71. Ето защо следва да бъде разгледана именно приложимостта на тази съдебна практика в настоящото дело.

    Б– Заместването с Регламент № 1408/71 от гледна точка на съдебната практика Rönfeldt и нейното развитие

    36.

    Въпросът за съчетаното прилагане на Регламент № 1408/71 с по-ранна международна конвенция е уреден изрично в членове 6 и 7 от посочения регламент.

    37.

    Правилото е заместване с Регламент № 1408/71. В действителност според неговия член 6 регламентът „[с]ъобразно разпоредбите на членове 7, 8 и 46, параграф 4 […] заменя […] разпоредбите на всяка конвенция за социално осигуряване, която обвързва […] две или повече държави членки“.

    38.

    Член 7, параграф 2, буква в) предвижда като изключение, че „[продължават да се прилагат] някои разпоредби на конвенциите за социално осигуряване, сключени от държавите членки преди датата на прилагане на настоящия регламент, при условие че те са по-благоприятни за бенефициерите или когато те произтичат от някои исторически обстоятелства и тяхното действие е ограничено във времето, ако тези разпоредби са посочени в приложение III“.

    39.

    До произнасянето на решение Rönfeldt (EU:C:1991:52) принципът и изключението са спазвани стриктно: регламентът заменя сключените между държави членки конвенции за социално осигуряване, които не са посочени в приложение III, при това „дори ако прилагането на тези конвенции носи по-големи предимства от произтичащите от посочения регламент за лицето, което има право на обезщетение“ ( 9 ).

    40.

    Според Съда тази строгост се обяснява с императивния характер на принципа на заместване с Регламент № 1408/71, който „не допуска изключения, освен в изрично предвидените от регламента случаи“ ( 10 ).

    41.

    В решение Rönfeldt (EU:C:1991:52), като припомня императивния характер на принципа на заместване и невъзможността да се допуснат неуредени в самия регламент изключения ( 11 ), Съдът въпреки това приема, че членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС „не допускат загубата на свързани със социалното осигуряване предимства, която би настъпила […] вследствие на неприложимостта, като резултат от влизане в сила на Регламент № 1408/71 на Съвета, на конвенциите, в сила между две или повече държави членки и интегрирани в тяхното национално законодателство“ ( 12 ).

    42.

    Въпреки това в решение Thévenon ( 13 ), като посочва „специфичните обстоятелства, които са [го] накарали по дело Rönfeldt да допусне изключение от правилото на член 6 от Регламент № 1408/71“ ( 14 ), Съдът уточнява, че съдебната практика Rönfeldt не би могла да се приложи по отношение на работниците, които са упражнили правото си на свободно движение едва след влизане в сила на регламента.

    43.

    В заключение, както Съдът пояснява в точка 27 от решение Kaske (C‑277/99, EU:C:2002:74), „принципите, изведени в решение Rönfeldt, цитирано по-горе, имат за цел единствено да стабилизират придобито в областта на социалното осигуряване право, което не е било уредено в рамките на общностното право към датата, когато позоваващият се на него гражданин на държава членка, би могъл да се ползва от него. Ето защо обстоятелството, че Регламент № 1408/71 е станал приложим в държавата членка по произхода на даден гражданин към датата на присъединяването на тази държава членка към Европейската общност, е без значение за придобитото от него право да се възползва от благоприятна за него двустранна правна уредба, която е била единствената приложима спрямо него към момента, когато той е упражнил право на свободно движение. Това разрешение почива върху идеята, че заинтересованото лице основателно е можело има оправдани правни очаквания, че ще може да се възползва от разпоредбите на двустранната конвенция“ (курсивът е мой).

    В– Неприложимостта на съдебната практика Rönfeldt в настоящия случай

    44.

    Макар от съдебната практика Rönfeldt да следва, че прилагането на принципа на заместване с Регламент № 1408/71 следва да бъде отклонено в полза на прилагането на международната спогодба, която предоставя по-благоприятно третиране на потенциалните бенефициери, следва ли тази съдебна практика да се приложи в случай като този на съпрузите Balazs.

    45.

    Не мисля, че това е така.

    1. Решаващият критерий е датата, на която е упражнено правото на свободно движение

    46.

    Считам, че изведеното от съдебната практика Rönfeldt разширяване на условията за допускане на изключение от принципа на заместване съгласно Регламент № 1408/71 следва да бъде тълкувано ограничително.

    47.

    Струва ми се, че такъв прочит съответства на самото решение Rönfeldt (EU:C:1991:52) и последвалите го решения. В тези решения Съдът припомня императивния характер на принципа на заместване на сключените между държави членки конвенции за социално осигуряване с регламента ( 15 ).

    48.

    Със същия ограничителен подход Съдът отказва разширяване на изключението за работниците, които са упражнили правото си на свободно движение едва след влизане в сила на Регламент № 1408/71 ( 16 ).

    49.

    Освен това ограничителното тълкуване отговаря на част от критиките от страна на доктрината, която вижда в решение Rönfeldt (EU:C:1991:52) нарушаване на съгласуваността при координиране на режимите за социално осигуряване и изкривяване на принципа на предимство на правото на Съюза пред националното право, дори и в случаите, когато то се основава на спогодба ( 17 ).

    50.

    В това отношение между положението на съпрузите Balazs и случаите, в които се прилага съдебната практика Rönfeldt, има съществена фактическа разлика. По тези дела бенефициерът съгласно международната конвенция е упражнил правото си на свободно движение не само преди влизане в сила на Регламент № 1408/71 (условие, уточнено в решение Thévenon ( 18 )), но и след подписване на посочената международна конвенция ( 19 ).

    51.

    Обратно, в случая на съпрузите Balazs двустранната спогодба е подписана на 23 февруари 1996 г., т.е. след като те са упражнили правото си на свободно движение. Всъщност съпрузите Balazs, които са с гръцко гражданство, са се установили в Румъния през 1948 г. и са се репатрирали в Гърция на 18 август 1990 г., т.е. повече от шест години преди подписването на двустранната спогодба.

    52.

    Ето защо е безспорно, ако перифразираме точка 27 от решение Kaske (EU:C:2002:74), цитирана в точка 43 от настоящото заключение, че съпрузите Balazs не са придобили права по силата на двустранната спогодба, тъй като тя не е била приложима в момента, когато те са упражнили правото си на свободно движение. С други думи, съпрузите Balazs не биха могли да имат оправдани правни очаквания, че могат да се възползват от разпоредбите на двустранна конвенция, която не е съществувала в момента на упражняване на правото на свободно движение.

    53.

    При това положение считам, че разширяването на дерогацията от принципа на заместване от Регламент № 1408/71, изведено в решение Rönfeldt (EU:C:1991:52), не може да се прилага в хипотеза като тази в главното производство.

    54.

    Ето защо предлагам на Съда да отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, че не може да бъде допуснато изключение от прилагането на Регламент № 1408/71 като това в член 6 от Регламент № 1408/71, когато работниците, които попадат в приложното поле на международна конвенция за социално осигуряване, са упражнили правото си на свободно движение преди нейното влизане в сила.

    2. Последиците от прилагането на Регламент № 1408/71

    55.

    В рамките на главните производства заместването на двустранната спогодба с Регламент № 1408/71 конкретно означава, че считано от 1 януари 2007 г. (датата на присъединяване на Румъния към Европейския съюз), гръцките и румънските власти трябва да прилагат по отношение на съпрузите Balazs правилата за зачитане на осигурителните периоди и за отпускане на обезщетения, установени в Регламент № 1408/71.

    56.

    С други думи, пенсиите, които дължат на съпрузите Balazs след 1 януари 2007 г., от една страна, Гърция и от друга — Румъния, следва да бъдат определени в съответствие с членове 45, 46 и 94, параграф 2 от Регламент № 1408/71.

    57.

    Ето защо при определяне на правата на обезщетение както Румъния, така и Гърция са длъжни да вземат предвид всички осигурителни периоди, всички периоди на заетост или периоди на пребиваване, които са изтекли съгласно законодателството на всяка държава членка преди датата на прилагане на регламента на територията на Румъния.

    58.

    В действителност от трайната практика на Съда следва, че съгласно член 94, параграф 2 от Регламент № 1408/71 държава членка „няма право да откаже да вземе предвид осигурителни периоди, завършени на територията на друга държава членка за целите на определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст, само защото те са били завършени преди влизане в сила на регламента спрямо нея“ ( 20 ).

    59.

    Следователно този член следва да бъде тълкуван във връзка с член 2, параграф 1 от същия регламент в смисъл, че „гарантират зачитането на всички осигурителни периоди, всички периоди на заетост или периоди на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на определена държава членка преди датата на влизане в сила на посочения регламент, при определянето на възникналите съгласно разпоредбите му права, при условие че работникът мигрант е бил гражданин на една от държавите членки към момента на тяхното завършване“ ( 21 ) (какъвто е случаят на съпрузите Balazs).

    60.

    Съгласно член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 действителният размер на обезщетението, дължим от всяка от засегнатите държави членки, ще съответства на съотношението между продължителността на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване на съпрузите Balazs на територията на всяка от държавите членки преди материализиране на риска, и то съгласно тяхното национално законодателство.

    61.

    В действителност, както се потвърждава член 15, параграф 1 от Регламент № 574/72, когато „в съответствие с член 46, параграф 2 от регламента обезщетения за […] старост […] следва да се отпускат от институциите на две или повече държави членки, всяка от съответните институции извършва отделно сумиране, като взема под внимание всички осигурителните периоди или периоди на пребиваване, които са завършени от заетото или самостоятелно заетото лице съгласно законодателството на всички държави членки, чиито субект е било лицето […]“.

    62.

    На последно място, съгласно член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71, съпрузите Balazs „[ще имат] право на най-високия размер, изчислен […] от компетентната институция на всяка държава членка“ между действителния размер, описан по-горе, и размера, изчислен единствено съгласно разпоредбите на националното законодателство при прилагане на член 46, параграф 1 от Регламент № 1408/71.

    3. Допълнителни съображения относно последиците от прилагането на Регламент № 1408/71

    63.

    Бих желал да допълня своя анализ с две допълнителни съображения във връзка с конкретните последици от прилагането на Регламент № 1408/71, от една страна, за Гърция и Румъния и от друга, за съпрузите Balazs.

    64.

    На първо място, си давам сметка за обстоятелството, че ако бъде отклонено прилагането на обсъжданата в главното производство двустранна спогодба, това може да окаже влияние върху обхвата на правата и задълженията, поети от държавите членки, страни по тази спогодба, доколкото за периода след 1 януари 2007 г. обезщетението за старост, изплащано от Гърция на съпрузите Balazs вече ще отговаря на съотношението на завършените единствено в Гърция осигурителни периоди.

    65.

    Въпреки това последствията от поставянето под въпрос на двустранната спогодба от едната или от другата държава членка, страна по нея, не са от компетентността на Съда.

    66.

    На второ място, бих желал да припомня защитаваната от Комисията теза, според която решенията на Casa Judeţeană de Pensii от 20 и 27 февруари 2013 г., приети в изпълнение на решенията на Tribunalul Cluj от 26 септември 2012 г., спазват правото на Съюза, като прилагат Регламент № 1408/71.

    67.

    Съдът изрично постави на Комисията въпроса дали с този свой анализ тя не сочи трети път, който би се изразявал в едновременното прилагане на Регламент № 1408/71 (от страна на румънските власти с решенията от 20 и 27 февруари 2013 г.) и на двустранната спогодба (от страна на гръцките власти). В съдебното заседание на 4 юни 2014 г. Комисията отговори, че нейният анализ позволявал единствено да се съчетаят принципите, изведени от решения Walder (EU:C:1973:62) и Rönfeldt (EU:C:1991:52), т.е., от една страна, заместването на двустранната спогодба с Регламент № 1408/71 и от друга страна, запазването на най-благоприятните елементи от нея.

    68.

    Аз обаче считам, че независимо от практическия му аспект за съпрузите Balazs такова разрешение юридически не съответства на Регламент № 1408/71.

    69.

    Обратно, както припомни в същото съдебно заседание представителят на румънското правителство, член 7 от Регламент № 1408/71 не допуска той да се прилага едновременно с международна конвенция. Каквото и да казва Комисията, предлаганото от нея разрешение обаче води именно до това.

    Г– В условията на евентуалност, по въпроса за компетентността на Съда да определи най-благоприятната норма

    70.

    Ако Съдът не възприеме моето тълкуване и реши да приложи разширително съдебната практика Rönfeldt спрямо случаите на съпрузите Balazs, въпросът за критерия на най-благоприятната норма няма повече да стои.

    4. Съображения на страните

    71.

    В своите писмени становища Гърция, Комисията и съпрузите Balazs приемат, че прилагането на Регламент № 1408/71 би довело до по-благоприятно за бенефициерите положение, тъй като би им позволило да получат пенсия за старост въз основа на целия период на заетост и осигуряване, завършен в Румъния.

    72.

    Единствено румънското правителство поддържа обратното становище, като излага основно два довода:

    на първо място, то счита, че по силата на член 1, буква е), член 2, параграф 2 и член 5 от двустранната спогодба, както и на нейната цел да уреди окончателно компенсирането на социалноосигурителните вноски на репатриралите се гръцки политически бежанци, Гърция се е задължила да признае целия завършен в Румъния осигурителен период и да изплаща пенсиите въз основа на целия този период. С други думи, като ограничава зачитането на този период до 15 години, Гърция едностранно изменяла поетите от нея по силата на двустранната спогодба задължения и

    на второ място, по въпроса дали правата, които бенефициерите черпят от двустранната спогодба, са по-благоприятни за тях в сравнение с произтичащите от Регламент № 1408/71, румънското правителство отбелязва, че двустранната спогодба определя единствено приложимото при отпускане на пенсия национално законодателство. Ето защо следвало конкретно да се установи, с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай, кой е най-благоприятният за бенефициерите правен режим. Доколкото в случая размерът на пенсията, изплащана на съпрузите Balazs от гръцките власти, е по-висок от този, който им изплащат румънските власти, прилагането на двустранната спогодба било по-благоприятно за тях, включително и ако Съдът приеме, че гръцките власти могат едностранно да фиксират осигурителния период, който следва да бъде взет предвид.

    5. Преценка

    73.

    Аз считам, че за да се определи дали Регламент № 1408/71 или двустранната спогодба е най-благоприятен за съпрузите Balazs, задължително трябва предварително да се тълкува спогодбата и евентуално, приложимото съгласно нея национално законодателство.

    а) Тълкуването на международна конвенция

    74.

    Макар да възприемам изложеното от румънското правителство тълкуване на двустранната спогодба, аз не мисля, че Съдът следва да се произнася по обхвата на задълженията на Гърция съгласно двустранната спогодба ( 22 ).

    75.

    В това отношение обаче е уместно да уточним, че в точка 37 от решение Wencel (EU:C:2013:303) Съдът приема, че „[р]азпоредба от правото на Съюза, която подобно на член 7, параграф 2 от […] [Р]егламент № 1408/71 отдава предимство на прилагането на двустранна спогодба, […] не може да има обхват, несъвместим с принципите, които са в основата на законодателството, от което тя е част“.

    76.

    Така Съдът вече е приел, че разпоредбите на дадена конвенция, които са посочени в приложение III към Регламент № 1408/71 и следователно са приложими вместо посочения регламент, е трябвало да се считат за несъвместими с членове 45 ДФЕС и 51 ДФЕС ( 23 ).

    77.

    След като тези принципи са изведени от Съда в рамките на прилагането на изключението, предвидено в член 7, параграф 2 от Регламент № 1408/71, те се прилагат a fortiori в рамките на изключението, установено в съдебната практика по решение Rönfeldt (EU:C:1991:52).

    78.

    При тези условия е логично да се счита, че за да бъде съвместима с основополагащите принципи на Регламент № 1408/71 и с членове 45 ДФЕС и 51 ДФЕС, международна конвенция като тази в главните производства би следвало да се тълкува в смисъл, че възлага на Република Гърция, която съгласно член 2, параграф 3 от двустранната спогодба се е задължила „да изплаща пенсиите на репатриралите се пенсионери и да признае завършения в Румъния осигурителен период от репатриралите се лица“, да отпусне пенсия, съответстваща на целия този период.

    79.

    С други думи, направената в член 2, параграф 3 от двустранната спогодба препратка към гръцкото законодателство не освобождава гръцките власти от задължението им да тълкуват спогодбата в съответствие с Договора.

    б) Определянето на най-благоприятната норма

    80.

    Що се отнася до конкретното определяне на най-благоприятната норма, в съответствие с практиката на Съда аз приемам, че „запитващата юрисдикция е компетентна да провери дали прилагането на международната конвенция е действително повече или по-малко благоприятно за заинтересованите работници в сравнение с това на регламента. В първата хипотеза ще е уместно по изключение и съгласно принципа, утвърден в решение Rönfeldt, посочено по-горе, да се приложат установените в [двустранната спогодба] правила. В обратната хипотеза ще трябва да се приложат правилата на регламента, така както са разтълкувани от Съда“ ( 24 ).

    81.

    С други думи, националният съд е компетентен „да прецени дали дадено заинтересовано лице действително черпи от конвенция за социално осигуряване [тълкувана съобразно основополагащите принципи на Регламент № 1408/71] придобито право на по-благоприятно обезщетение“ ( 25 ).

    82.

    За тази цел запитващата юрисдикция ще трябва да сравни положението на съпрузите Balazs в случая, в кото пенсиите им се изчисляват и изплащат по реда на двустранната спогодба, тълкувана в съответствие с правото на Съюза, и съгласно Регламент № 1408/71.

    83.

    За да бъдат определени правата, които съпрузите Balazs могат да претендират по силата на последния, националната юрисдикция ще трябва задължително да се съобрази с членове 45, 46 и 94, параграф 2 от Регламент № 1408/71 ( 26 ).

    84.

    Така че и при тази допълнителна хипотеза, in fine, ще се стигне дотам по отношение на съпрузите Balazs да се приложи само един от двата нормативни текста: Регламент № 1408/71 или двустранната спогодба.

    Д– За ограничаването във времето на последиците от бъдещото решение

    85.

    В писменото си становище румънското правителство моли Съда да ограничи във времето последиците от своето решение, ако приеме, че румънските власти са длъжни да предоставят на съпрузите Balazs право на пенсия по реда на Регламент № 1408/71.

    86.

    Тази молба има смисъл единствено ако Съдът възприеме развитото от мен като основно становище или, в обратния случай, ако запитващата юрисдикция приеме, че Регламент № 1408/71 е по-благоприятен за заинтересованите лица в сравнение с двустранната спогодба.

    87.

    Както признава самото румънско правителство, такова ограничаване е възможно единствено ако са изпълнени два критерия, а именно добросъвестност на страните и опасност от сериозни смущения.

    6. Доводи на румънското правителство

    88.

    По повод на добросъвестността румънското правителство отбелязва, че неговата позиция се основава на трайната практика на Съда, според която правото на Съюза не допуска работниците да губят социални предимства вследствие на заместването на международна конвенция с Регламент № 1408/71.

    89.

    От друга страна, Румъния била в различно положение в сравнение с останалите държави членки, които са сключили с Гърция спогодби и са решили да прилагат Регламент № 1408/71.

    90.

    Що се отнася до риска от сериозни смущения, румънското правителство изтъква обстоятелството, че вноските на посочените в двустранната спогодба лица са били включени при изплащане на еднократната сума от 15 милиона USD на гръцкото правителство, поради което, в случай че се прилага Регламент № 1408/71, би следвало да се намерят други източници на финансиране.

    91.

    Според оценките на румънската Casa Națională de Pensii Publice допълнителната подлежаща на плащане сума би била в размер на 38560683 RON (приблизително около 8680537 EUR). Румънското правителство добавя, че са подадени близо 800 искания, аналогични с тези на съпрузите Balazs.

    7. Преценка

    92.

    Както отбелязах по-горе, възприемам даденото от румънското правителство тълкуване на двустранната спогодба и на обхвата на задълженията на всяка от страните по тази спогодба.

    93.

    В рамките на преценката относно ограничаването във времето на последиците от решение на Съда условието за добросъвестност не се отнася до увереността на държавата в тълкуването на нейното национално право (включително и на международните договори, по които тя е страна), а до увереността, която тя е могло да има в собственото си тълкуване на правото на Съюза ( 27 ).

    94.

    В конкретния случай обаче, макар и обхватът на съдебната практика Rönfeldt евентуално да може да подлежи на дискусии и на тълкуване, от това не следва, че Румъния не е трябвало да очаква, че след 1 януари 2007 г. ще ѝ се наложи да прилага Регламент № 1408/71.

    95.

    В действителност тя е поискала вписването на двустранната спогодба в приложение III към посочения регламент, но това искане е било отхвърлено от Гърция. При това положение би следвало да е по-силна увереността, че се прилагапринципното правило, а именно заместването на двустранната спогодба с Регламент № 1408/71 на основание член 6 от посочения регламент.

    96.

    При това положение считам, че няма основание да бъдат ограничавани във времето последиците от бъдещото решение, тъй като доколкото критерият за добросъвестност не е изпълнен „не е необходимо да се проверява дали е изпълнен критерият за риска от сериозни смущения“ ( 28 ).

    97.

    При всяко едно положение считам също, че рискът от сериозни смущения не е доказан.

    98.

    Всъщност според оценките на Румънската национална обществена пенсионна каса освен платените по силата на двустранната спогодба 15 милиона USD допълнителната сума, която би следвало да се изплати, в случай че се прилага Регламент № 1408/71, би била в размер на 38560683 RON (приблизително 8680537 EUR).

    99.

    На първо място, в отсъствието на по-точни числови данни не е изключено посоченият от румънското правителство размер да покрива и 800-те вече внесени искания, аналогични с тези на съпрузите Balazs. Тоест евентуалното ограничаване във времето на последиците от съдебното решение не би оказало никакво влияние върху тези преписки ( 29 ).

    100.

    Нещо повече, следва да се припомни, че финансовите последици, които може да произтекат за държава членка от решение, постановено по преюдициално запитване, не оправдават сами по себе си ограничаването на действието на това решение във времето ( 30 ). Рискът от тежки икономически последствия следва да се преценява и в зависимост от броя на добросъвестно възникналите въз основа на приетата за валидно действаща правна уредба правоотношения ( 31 ).

    101.

    Впрочем освен ограничения характер на посочената сума, следва да се отбележи и че румънското правителство не е предоставило информация относно броя на потенциално засегнатите случаи.

    102.

    При това положение не може да се приеме, че е доказано изпълнението на условието за наличие на сериозни смущения.

    V – Заключение

    103.

    В хипотеза като тази в главното производство бенефициерите на обезщетенията са упражнили правото си на свободно движение преди подписването на относимата международна конвенция за социално осигуряване. Предвид тази особеност аз считам, че правилото за дерогация, прогласено в решение Rönfeldt (EU:C:1991:52), не трябва да бъде прилагано.

    104.

    Ето защо, и с оглед на посочените по-горе съображения, приканвам Съда да отговори на поставения от Curtea de Apel Cluj преюдициален въпрос по следния начин:

    „1)

    Не се допуска изключение от прилагането на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., от своя страна изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година, в случаите, когато работниците, които попадат в приложното поле на международна конвенция за социално осигуряване, са упражнили правото си на свободно движение преди нейното влизане в сила.

    2)

    В условията на евентуалност, ако Съдът реши да приложи по отношение на главните производства съдебната практика Rönfeldt (C‑227/89, EU:C:1991:52), националният съд следва да прецени дали от двустранната спогодба между правителството на Румъния и правителството на Република Гърция, сключена на 23 февруари 1996 г., за окончателно уреждане на компенсирането на социалноосигурителните вноски на репатриралите се от Румъния гръцки политически бежанци, тълкувана в съответствие с основополагащите принципи на Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, от своя страна изменен с Регламент № 1992/2006, съпрузите Balazs черпят придобито право на обезщетение, което е по-благоприятно в сравнение с произтичащото от прилагането на членове 45, 46 и 94, параграф 2 от този регламент в двете държави“.


    ( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

    ( 2 ) ОВ L 392, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288.

    ( 3 ) ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74.

    ( 4 ) ОВ L 363, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15.

    ( 5 ) Вж. в този смисъл решение Wencel (C‑589/10, EU:C:2013:303, т. 30). Вж. също и решение Duchon (C‑290/00, EU:C:2002:234, т. 21 и 22).

    ( 6 ) Вж. в този смисъл решение Wencel (EU:C:2013:303, т. 33).

    ( 7 ) Пак там (точка 30).

    ( 8 ) Гръцкото и румънското правителство са единодушни по това, че двустранната спогодба не е включена в приложение III към Регламент № 1408/71 вследствие меморандум, подаден от гръцките власти до административната комисия за социално осигуряване на работниците мигранти, която го одобрява на своята 303-та сесия, проведена в Брюксел на 12 и 13 декември 2006 г. (въпреки искането на Румъния в обратния смисъл).

    ( 9 ) Решение Walder (82/72, EU:C:1973:62, т. 8).

    ( 10 ) Пак там (точка 6).

    ( 11 ) Т. 22.

    ( 12 ) Т. 29.

    ( 13 ) С‑475/93, EU:C:1995:371, т. 26—28. В този смисъл вж. също решение Thelen (С‑75/99, EU:C:2000:608, т. 16), както и решение Habelt и др. (С‑396/05, EU:C:2007:810, т. 119).

    ( 14 ) Решение Thévenon (EU:C:1995:371, т. 27).

    ( 15 ) Т. 22. В този смисъл вж. също решение Thelen (EU:C:2000:608, т. 14) и решение Habelt и др. (EU:C:2007:810, т. 118), както и заключение Kaske на генералния адвокат Misho (EU:C:2001:549, т. 10).

    ( 16 ) Решение Thévenon (EU:C:1995:371, т. 26—28), решение Thelen (EU:C:2000:608, т. 16) и решение Habelt и др. (EU:C:2007:810, т. 119).

    ( 17 ) Вж. по-специално Kessler, F. La prise en compte des droits à pension acquis en vertu d’une convention bilatérale conclue avant l’entrée en vigueur du Règlement CEE 1408/71. — Revue de droit sanitaire et social, 1991, p. 368—370 и Van Raepenbusch, S. Les rapports entre le règlement (CEE) no 1408/71 et les conventions internationales dans le domaine de la sécurité sociale des travailleurs circulant à l’intérieur de la Communauté. — Cahiers de droit européen, 1991, p. 449—466, по-специално точка 10. Изрично се изказва в полза на ограничителното тълкуване González-Sancho López, E. Relaciones entre legislación comunitaria y convenios bilaterales en materia de seguridad social de migrantes: de la sentencia Rönfeldt al caso Peschiutta. — Revista de trabajo y Seguridad Social, no 5, 1‑3/1992, p. 81—92.

    ( 18 ) EU:C:1995:371,т. 26—28.

    ( 19 ) В делото, по което е постановено решение Rönfeldt (EU:C:1991:52), въпросната международна конвенция е сключена между Федерална република Германия и Кралство Дания. Датира от 14 август 1953 г., като бенефициерът е германски гражданин, който е упражнил през 1957 г. свободата си на движение и се е завърнал в Германия през 1971 г. В делото, по което е постановено решение Thelen (EU:C:2000:608), въпросната международна конвенция е сключена между Република Австрия и Федерална република Германия. Датира от 19 юли 1978 г., като бенефициерът е германски гражданин, който е пребивавал в Австрия от 1986 г. до 1996 г. и е упражнявал на нейна територия самостоятелна трудова заетост от 1991 г. до 1993 г. В делото, по което е постановено решение Kaske (EU:C:2002:74), съответната международна конвенция е сключена отново между Република Австрия и Федерална република Германия. Тя влиза в сила на 1 октомври 1979 г., като бенефициерът е германски и австрийски гражданин. Упражнявал е трудова заетост в Австрия между 1972 г. и 1982 г., в Германия — от 1983 г. до май 1996 г. (с прекъсвания) и се е завърнал в Австрия през юни 1996 г. В делото, по което е постановено решение Naranjo Arjona и др. (С‑31/96 до С‑33/96, EU:C:1997:475), положението е малко по-различно, тъй като въпросната международна конвенция, сключена между Федерална република Германия и Кралство Испания, е влязла в сила на 1 ноември 1977 г., по време на пребиваването на бенефициера. Той е бил испански гражданин, упражнил правото си на свободно движение през 1966 г. и завърнал се в Испания през 1991 г. Въпреки това и в тази хипотеза бенефициерът е можел да има оправдани правни очаквания за прилагането на въпросната конвенция, тъй като той е останал в приемащата държава членка в продължение на четиринадесет години и се е завърнал в държавата си по произход в момент, когато конвенцията все още е била приложима.

    ( 20 ) Решение Duchon (EU:C:2002:234, т. 23). В този смисъл вж. също решение Rönfeldt (EU:C:1991:52, точка 16), решение Rundgren (С‑389/99, EU:C:2001:264, т. 29), както и решение Kauer (С‑28/00, EU:C:2002:82, т. 22).

    ( 21 ) Решение Belbouab (10/78, EU:C:1978:181, т. 8). Курсивът е мой.

    ( 22 ) Вж. в този смисъл решение TNT Express Nederland (С‑533/08, EU:C:2010:243, т. 58—63) и определение Hartmann (С‑162/98, EU:C:1998:539), където Съдът припомня, че не е компетентен да тълкува международен договор, сключен между няколко държави членки.

    ( 23 ) Вж. решение Habelt и др. (EU:C:2007:810, т. 124 и 125).

    ( 24 ) Решение Naranjo Arjona и др. (С‑31/96 до С‑33/96, EU:C:1997:475, т. 29).

    ( 25 ) Решение Martínez Domínguez и др. (С‑471/99, EU:C:2002:523, т. 31).

    ( 26 ) Вж. изложеното по-горе относно последиците от прилагането на Регламент № 1408/71.

    ( 27 ) „Първото условие, за да бъде допуснато ограничаване във времето на действието на решение, постановено по преюдициално запитване, е засегнатите лица и националните власти да са били принудени да възприемат противоречащи на правото на Съюза практики, които се обясняват с обективна и съществена несигурност относно връзката с въпросните разпоредби на правото на Съюза. Ето защо не е достатъчно субектите да са действали добросъвестно по отношение на валидността на разпоредбите на правото на Съюза или на националното право, които са в противоречие с правото на Съюза“ [свободен превод] (Fenger, N. et Broberg, M. Le renvoi préjudiciel à la Cour de justice de l’Union européenne. Larcier, collection Europe(s), 2013, p. 581).

    ( 28 ) Решение Transportes Jordi Besora (С‑82/12, EU:C:2014:108, т. 47).

    ( 29 ) Вж. в този смисъл решение Bosman (С‑415/93, EU:C:1995:463, т. 144).

    ( 30 ) Вж. в този смисъл решение Nisipeanu (С‑263/10, EU:C:2011:466, т. 34).

    ( 31 ) Вж. в този смисъл решение Roders и др. (С‑367/93—C‑377/93, EU:C:1995:261, т. 43).

    Top