Opinion of the Advocate-General

Opinion of the Advocate-General

1. „Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи“. Това предвижда член 16, параграф 2 от Всеобщата декларация за правата на човека(2) .

2. С настоящото преюдициално запитване, отправено от австрийския Verwaltungsgerichtshof (административен съд), за първи път от Съда се иска да вземе отношение във връзка с разпоредбите на Директива 2003/86(3) относно правото на събиране на семейството, които имат конкретната цел да предотвратят насилствените бракове, т.е. тези бракове, които се сключват без доброволното и пълно съгласие на единия от съпрузите поради прилагането на физическа или психическа принуда върху неговата/нейната воля, например заплахи или други вид емоционално, а в по-тежките случаи и физическо насилие(4) .

3. Явлението на насилствените бракове е скрита практика в Европа, но разпространението ѝ не може да се пренебрегне(5) . Именно с цел ограничаване на това явление, което води до ужасяващи нарушения на основните права на личността, най-вече на жените, в Директива 2003/86 се въвежда разпоредбата, която националната юрисдикция иска от Съда да тълкува.

4. Както ще стане ясно по-нататък по настоящото дело, все пак основателното преследване на тази цел трябва да се съобрази с изискванията, произтичащи от правото на зачитане на семейния живот на двойките, встъпили в брак по собствена искрена воля.

I – Правна уредба

А – Европейската конвенция за защита правата на човека

5. Съгласно член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)(6), озаглавен „Право на зачитане на личния и семейния живот“:

„1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите“.

Б – Право на Съюза

6. Съгласно член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), озаглавен „Зачитане на личния и семейния живот“:

Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения.

7. Директива 2003/86 определя условията за упражняване на правото на събиране на семейството от граждани на трети страни, пребиваващи на законно основание на територията на държавите членки. Съображение 2 от тази директива гласи, че тя зачита основните права и по-специално правото на зачитане на семейния живот, което е уредено в редица актове на международното право, сред които и горепосочените член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата.

8. В член 4 от Директива 2003/86 се определя кръгът от лицата, членове на семейството на кандидата за събиране на семейството, които имат право да се възползват от правото на пребиваване на основание събиране на семейството. По смисъла на параграф 1, буква а) на този член едно от тези лица е и съпругът на кандидата за събиране на семейството.

9. Член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 предвижда следното:

„С цел да се осигури по-добро интегриране и да се предотвратят насилствените бракове държавите членки могат да изискат кандидатът и неговият съпруг да са на минимална възраст, която да не надхвърля 21 години, преди съпругът да може да се присъедини към него“.

В – Национално право

10. Niederlassungs- und Aufenthaltsgesetz (Закон за установяването и пребиваването на чужденците, наричан по-нататък „NAG“)(7) предвижда, че при определени условия компетентните австрийски органи предоставят разрешение за пребиваване на членовете на семействата на граждани от трети страни. Съгласно член 2 от NAG член на семейството, по смисъла на този закон, представлява „съпругът […] и регистрираните партньори; съпрузите и регистрираните партньори трябва да са навършили 21 години към датата на подаване на заявлението […]“.

II – Фактическа обстановка, национално производство и преюдициален въпрос

11. Г‑жа Noorzia, жалбоподател по главното производство, е афганистанска гражданка, родена на 1 януари 1989 г.

12. На 3 септември 2010 г. г‑жа Noorzia подава заявление в австрийското посолство в Исламабад (Пакистан), за да ѝ бъде издадено разрешение за пребиваване на основание събиране на семейството, тъй като съпругът ѝ, също афганистански гражданин, роден на 1 януари 1990 г., пребивава в Австрия.

13. С решение от 9 март 2011 г. Bundesministerin für Inneres (Федерален министър на вътрешните работи), ответник по главното производство, отхвърля заявлението за събиране на семейството. В мотивите на решението австрийската администрация обосновава отказа си с това, че макар да е вярно, че съпругът на г‑жа Noorzia е навършил 21 години преди постановяването на решението за отхвърляне на заявлението за събиране на семейството, съгласно австрийското законодателство релевантна дата, за да се определи дали е навършена минималната възраст, е датата на подаване на заявлението, а не тази на постановяване на решението. Следователно, поради това че съпругът не е навършил 21 години към датата на подаване на заявлението за събиране на семейството, не е изпълнена една специфична предпоставка за надлежно подаване на това заявление.

14. Госпожа Noorzia обжалва решението за отхвърляне на заявлението и запитващата юрисдикция е сезирана с производството по делото.

15. Посочената юрисдикция отбелязва преди всичко, че в член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 не се уточнява дали за целите на посоченото в тази разпоредба възрастово ограничение, което държавите членки могат да установят за събиране на семейството, е релевантна датата на постановяването на решението от съответния орган или датата на влизане на територията на въпросната държава членка, или пък някоя друга дата. Запитващата юрисдикция отбелязва също така, че австрийският законодател изрично посочва, че минималната възраст от 21 години представлява формална предпоставка за издаването на разрешение за пребиваване за събиране на семейството, че тази предпоставка трябва да бъде налице към датата на подаване на заявлението, както и че неизпълнението на това изискване води до отхвърляне на заявлението, без да е възможно „саниране“ поради навършване на въпросната възраст по време на производството.

16. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция си задава въпроса за съвместимостта на разглежданата австрийска нормативна уредба с разпоредбата на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86. Посочената юрисдикция счита, че са възможни две различни тълкувания на въпросната разпоредба. От една страна, текстът на разпоредбата може да насочва към тълкуване, според което предвидената минимална възраст трябва да бъде навършена към датата на издаване на разрешението от страна на съответния орган, а не към датата на подаване на заявлението. Ако разпоредбата от Директивата се тълкува в този смисъл, тогава според запитващата юрисдикция австрийската правна уредба може да е несъвместима с Директива 2003/86. От друга страна, според запитващата юрисдикция анализът на целта на въпросната разпоредба би могъл да доведе до друго тълкуване, от което да следва, че националната права уредба е съвместима с посочената директива.

17. С оглед на тези съображения запитващата юрисдикция приема с определение от 29 май 2013 г., че е необходимо да спре разглежданото от нея производство, за да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на разпоредба, съгласно която съпрузите и регистрираните партньори трябва да са навършили 21 години към датата на подаване на заявлението, за да може да се считат за членове на семейството, които имат право на събиране на семейството?“.

III – Производство пред Съда

18. Определението за преюдициалното запитване е постъпило в секретариата на Съда на 20 юни 2013 г. Писмени становища са представили г‑жа Noorzia, австрийското и гръцкото правителство, както и Комисията.

IV – Правен анализ

А – Предварителни бележки

19. Преюдициалното запитване, отправено от запитващата юрисдикция до Съда, се отнася до тълкуването на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството.

20. В това отношение в самото начало е необходимо да се посочи, че правото на събиране на семейството, признато и уредено с Директива 2003/86, представлява специфичен аспект на правото на зачитане на семейния живот, което от своя страна представлява основно право, провъзгласено в член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата, и като такова е защитено в правния ред на Европейския съюз(8) .

21. Пряката връзка между основното право на зачитане на семейния живот и правото на събиране на семейството е призната по-конкретно във второ съображение на Директива 2003/86, както се посочва в параграф 7 по-горе.

22. Във връзка с това Съдът изрично постановява, че разпоредбите на Директива 2003/86 трябва да се тълкуват в светлината на основните права, и по-конкретно на правото на зачитане на семейния живот, провъзгласено както в ЕКПЧ, така и в Хартата(9) .

23. Съдът посочва също така, че Директива 2003/86, и по-специално член 4, параграф 1 от нея, налага на държавите членки конкретни задължения за действие, на които съответстват ясно определени субективни права, доколкото в посочените в Директивата хипотези тази разпоредба изисква от тях да разрешават, без да могат да упражняват своята свобода на преценка, събирането на семейството по отношение на някои членове на семейството на кандидата(10) .

24. В този смисъл от съдебната практика става ясно, че да се разрешава събиране на семейството, е общото правило и поради това предвидената в Директива 2003/86 възможност за държавите членки да поставят условия за упражняването на правото на събиране на семейството трябва да се тълкува стриктно(11) .

25. Освен това Съдът посочва, че признатата от разпоредбите на Директива 2003/86 свобода на действие на държавите членки не трябва да бъде използвана от тях по начин, който би засегнал целта на Директивата, а именно да се подпомага събирането на семейството, и нейното полезно действие(12) .

26. Освен това Съдът посочва, че от разпоредбите на член 17 от Директива 2003/86, който предвижда, че в случай на отхвърляне на заявление за събиране на семейство „[д]ържавите членки надлежно държат сметка за характера и солидността на семейните връзки на лицето и продължителността на пребиваването му в държавата членка, както и за съществуването на семейни, културни и социални връзки със страната му на произход“, става ясно, че държавите членки имат задължението да следват индивидуален подход при разглеждането на заявленията за събиране на семейството(13) .

27. Именно с оглед на горепосочените принципи, изложени в съдебната практика, следва да се отговори на отправения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос.

Б – Относно преюдициалния въпрос

28. Със своя преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че към датата на подаване на заявлението за събиране на семейството както кандидатът, така и неговият/неговата съпруг/а трябва да са навършили минималната възраст, която съгласно посочената разпоредба държавите членки могат да налагат като изискване и за двамата, за да може съпругът/ата да се присъедини към кандидата.

29. Необходимостта от отправянето на преюдициалното запитване се поражда, от една страна, от това, че в член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 не се посочва изрично кога кандидатът и неговият/неговата съпруг/а трябва да са навършили предвидената в този член минимална възраст, а от друга страна, от това, че в съответствие с австрийската нормативна уредба, която транспонира посочената директива, компетентните национални органи могат да отхвърлят заявление, подадено преди едното или и двете заинтересовани лица да са навършили минималната възраст, дори в случай че и двамата вече са навършили тази възраст към момента на приемане на решението по заявлението за събиране на семейството.

30. Въпросът, отправен към Съда в преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция, следователно изисква да се разясни в кой момент съгласно член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 трябва да бъде навършена предвидената в тази разпоредба минимална възраст, която не може да надхвърля 21 години. Поради това е необходимо да се пристъпи към тълкуване на тази разпоредба.

1. Относно тълкуването на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86

31. От установената практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част(14) . Поради това е необходимо да се пристъпи към буквално, телеологично и систематично тълкуване на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86.

а) Буквално тълкуване

32. В определението за преюдициалното запитване националната юрисдикция счита, че от текста на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 става ясно, че тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че предвидената минимална възраст трябва да бъде навършена към датата на издаване на разрешението от страна на съответния орган, а не към датата на подаване на заявлението за събиране на семейството.

33. Споделям анализа на запитващата юрисдикция, според който от текста на разглежданата разпоредба следва, че релевантният момент, в който следва да бъде навършена предвидената минимална възраст, не може да бъде датата на подаване на заявлението за събиране на семейството.

34. В действителност, тъй като член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 предоставя на държавите членки възможността да изискват минимална възраст, „преди(15) съпругът да може да се присъедини към [кандидата]“, се предполага, че тази възраст трябва да бъде навършена към датата, на която може да се осъществи присъединяването, т.е. когато компетентният орган одобри разрешение за пребиваване, необходимо за събирането на семейството. Всъщност събирането на семейството може да се извърши единствено след като заявлението е одобрено, а не преди това.

35. Това буквално тълкуване на текста на италиански език на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 се потвърждава и от текста на разпоредбата на другите езици. Всъщност и в текста на въпросната разпоредба на френски, английски, немски и испански език се посочва фактът, че минималната възраст трябва да бъде навършена, преди да може да се осъществи събирането на семейството (16), а не преди подаването на заявлението(17) . Това позоваване на възможността(18) да се осъществи събирането на семейството показва, че релевантна е датата на одобряване на заявлението.

36. Буквалното тълкуване на текста на нормативната разпоредба води до заключението, че моментът, към който кандидатът и съпругът/ата трябва да са навършили минималната възраст съгласно разглежданата разпоредба, е датата, от която съпругът/ата може да се присъедини към кандидата. Това обаче не може да бъде моментът на подаване на заявлението за събиране на семейството, тъй като, както посочва и запитващата юрисдикция, съпругът/ата все още не може да се присъедини към кандидата, докато компетентните административни органи не направят необходимия анализ относно това дали са налице условията за допустимост за събиране на семейството.

б) Телеологично тълкуване

37. Въпреки това запитващата юрисдикция счита, че телеологичното тълкуване на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 може да доведе до различен резултат.

38. Посочената юрисдикция счита, че за постигането на целта за предотвратяване на насилствените бракове по-целесъобразно е тълкуване на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 в смисъл, че за навършването на посочената в него минимална възраст е релевантна датата на подаване на заявлението за събиране на семейството. Националната юрисдикция всъщност счита, че има по-голям риск от сключването на насилствени бракове, ако се допусне съпрузите да не са навършили 21 години към датата на подаване на заявлението, отколкото в противен случай, когато това не е позволено.

39. Австрийското и гръцкото правителство споделят този подход и твърдят, че тълкуването на разглежданата разпоредба в смисъл, че трябва да се изисква навършването на 21 години към датата на подаване на заявлението, не само би позволило да се постигне в по-голяма степен целта за предотвратяване на насилствените бракове, но би гарантирало също така и зачитането както на принципа на равно третиране — тъй като всички заявители, които в един и същи момент се намират в едно и също положение, ще бъдат третирани еднакво, доколкото не се взема предвид възможността минималната възраст да може да се навърши по време на процедурата — така и принципа на правна сигурност, тъй като заявителите ще бъдат предпазени от всякакъв вид дискриминация от страна на компетентните органи.

40. Няма никакво съмнение, че основното съображение за включването в член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 на възможността да се предвижда минимална възраст е това да се избегнат насилствените бракове. В този смисъл по принцип считам за правдив факта, че най-общо по-голямата възраст може да води до по-висока степен на зрелост, което теоретично погледнато може да спомогне въпросното лице да устои на упражняван натиск за сключване на насилствен брак и евентуално да го подтикне да потърси помощ.

41. Въпреки това считам, че анализът дали случаят е наистина такъв, трябва задължително да бъде направен в зависимост от обстоятелствата, свързани с всяка конкретна ситуация. Освен това не мога да не отбележа, че в европейското гражданско общество се изразяват съмнения за това дали налагането на минимална възраст като изискване за събиране на семейството действително оказва въздействие върху сключването на насилствени бракове(19) .

42. Сигурно е обаче, че предвиждането на минимална възраст като условие да се позволи събирането на семейството оказва пряко въздействие върху упражняването на правото на събиране на семейството от страна на млади семейства, чийто брак не е насилствен, а е израз на собствената им искрена воля. Разпоредба като разглежданата н ационална правна норма, която в съответствие с Директива 2003/86 изисква навършването на определена възраст като условие за упражняването на правото на събиране на семейството, без да прави разграничение и без да налага индивидуален подход при анализа, е пречка за упражняването на това право от страна на тези, които са встъпили в брак по своя искрена воля, но все още не са навършили предвидената възраст.

43. От тези съображения следва, че при тълкуването на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 трябва да се намери балансът между целта за ограничаване на насилствените бракове, макар тя да е основателна и целесъобразна, и правото на съпрузите, които са встъпили в брак по своя искрена воля, да упражняват правото си на събиране на семейството, произтичащо пряко от правото на зачитане на семейния им живот, провъзгласено в член 8 от ЕКПЧ(20) и член 7 от Хартата(21) .

44. Освен това от посочената в предходните точки 24 и 25 съдебна практика става ясно, от една страна, че при създадения с Директива 2003/86 механизъм, разрешаването на събирането на семейството представлява общото правило и поради това условията, които държавите членки могат да наложат за упражняване правото на събирането на семейството, трябва да се тълкуват стеснително и от друга страна, че самата директива трябва да се тълкува във връзка с нейната обща цел, която е да се подпомага, а не да се затруднява, събирането на семейството, както и да се тълкува по начин, който да гарантира нейното полезно действие.

45. С оглед на тези съображения считам, че тълкуване на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86, според което се изисква да се изчака навършването на 21-годишна възраст, за да се подаде заявление за събиране на семейството, съответства в по-малка степен на целите на Директивата, отколкото тълкуване на същата правна норма, според което се позволява заявлението да се подаде преди навършването на тази възраст и да се получи разрешение за пребиваване, в случай че тази възраст бъде навършена към датата на приемане от страна на администрацията на решението по заявлението за събиране на семейството.

46. Всъщност второто тълкуване, което гарантира полезното действие на разпоредбата, целяща предотвратяване на насилствените бракове, следва смисъла за подпомагане на събирането на семейството и същевременно избягва формалистичното тълкуване на нормата, което би затруднило нейното прилагане.

47. От тази гледна точка ми се струва, че трябва да бъдат отхвърлени посочените от австрийското и от гръцкото правителство доводи във връзка с принципа на равно третиране и принципа на правна сигурност. Всъщност фактът, че се допуска навършването на минималната възраст дори и след подаването на заявлението, според мен няма вероятност да доведе до дискриминация и да създаде правна несигурност. В това отношение е необходимо да се припомни, че при всички случаи съгласно член 5, параграф 4 от Директива 2003/86 компетентните органи са длъжни да приемат решението относно заявлението за събиране на семейството „веднага щом това бъде възможно и при всички случаи не по-късно от девет месеца след датата на подаване на заявлението“. Следователно с предвиждането на този краен срок за разглеждане на заявлението се изключва възможността за каквато и да било правна несигурност.

48. В заключение е необходимо да се посочи, че член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 изрично предвижда една друга цел, поради която на държавите членки е предоставена възможност да определят минимална възраст за упражняване на правото на събиране на семейството, а именно целта да се осигури по-добро интегриране. В тази връзка обаче отбелязвам, че по този въпрос не вземат отношение нито запитващата юрисдикция, нито заинтересованите страни, изразили становищата си пред Съда. Това може би се дължи на факта, че в рамките на въпросната норма тази цел се възприема като второстепенна в сравнение с целта за предотвратяване на насилствените бракове.

49. Независимо от всичко това отбелязвам, че основната причина за посочването на подобна цел изглежда е това, че може да се улесни интеграцията в обществото на държавата членка, която приема съпруга/ата на кандидата за събиране на семейството, ако съпругът/ата е по-зрял/а поради факта, че е навършил/а определена възраст. Без да разглеждам по същество тази възможна цел на разпоредбата, считам, че това все пак по никакъв начин не засяга заключението, че тълкуването на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86, според което минималната възраст може да бъде навършена към датата на събиране на семейството, а не към датата на подаване на заявлението, съответства в по-голяма степен на постигането на общите цели на Директивата.

50. В това отношение отбелязвам също така, от една страна, че има вероятност продължителната раздяла на членовете на семейството да повлияе отрицателно на интегрирането, тъй като има вероятност тази раздяла да доведе до отслабване на семейните връзки. От друга страна и при всички случаи, оценката на способността за интегриране в зависимост от възрастта на съпруга/ата на кандидата за събиране на семейството не може да не се извършва въз основа на анализ на всеки отделен случай, както е предвидено в член 17 от Директивата с оглед на посочената в предходния параграф 26 съдебна практика.

в) Систематично тълкуване

51. Буквалното и телеологичното тълкуване на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86, изложени в предходните точки, според мен се подкрепя и от систематичното тълкуване на тази разпоредба.

52. Преди всичко е необходимо да се отбележи, че от цялостния прочит на въпросната директива става ясно, че когато законодателят на Съюза е искал да се позове на датата на подаване на заявлението, той е направил това изрично.

53. Пример в това отношение представлява параграф 6 от същия член 4 от Директива 2003/86, който следва непосредствено този, в който се съдържа тълкуваната в настоящия случай правна норма. Тази разпоредба, наред с другото, също предоставя на държавите членки възможност да изискват навършването на определена възраст, но става дума за максимална, а не за минимална възраст, по отношение на упражняването на правото на събиране на семейството. В посочения параграф законодателят на Съюза предвижда, че при определени условия „държавите членки могат да изискат молбите за събиране на семейството на малолетни и непълнолетни деца да са подадени преди 15-годишна възраст“(22) .

54. Следователно трябва да се констатира, че в този параграф, за разлика от предходния параграф, който се тълкува по настоящото дело, законодателят на Съюза изрично посочва, че предвидената възраст трябва да бъде навършена преди подаването на молбата за събиране на семейството.

55. По същия начин в член 7, параграф 1 от Директива 2003/86, когато се предвижда, че държавите членки могат да поискат от въпросното лице да представи доказателства за наличието на определени условия по отношение на кандидата за събиране на семейството, законодателят изрично посочва „подаване[то] на заявление за събиране на семейство“.

56. От тези съображение става ясно, че ако законодателят на Съюза е възнамерявал да установи, че предвидената в член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 минимална възраст задължително трябва да бъде навършена към датата на подаване на заявлението, той е щял конкретно да посочи това в самата разпоредба. След като не го е направил, с предимство трябва да се ползва тълкуването, според което посочената минимална възраст трябва да бъде навършена не към датата на подаване на заявлението, а към датата, на която съпругът/ата може да се присъедини към кандидата, т.е. датата на одобряване на заявлението.

57. Както австрийското, така и гръцкото правителство твърдят, че навършването на предвидената в член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 минимална възраст представлява формално условие за подаване на заявление за събиране на семейството. Гръцкото правителство твърди по-специално, че моментът, в който трябва да бъде навършена минималната възраст, може да се изведе от разпоредбата на член 5, параграф 2 от Директива 2003/86, в която се предвижда, че заявлението се придружава от документни доказателства за семейната връзка и за спазването на изискванията, включително на тези по член 4 от същата Директива. С други думи, според гръцкото правителство от текста на тази разпоредба става ясно, че документите, които трябва да се предоставят на органите от страна на заявителя, трябва да включват и доказателства за навършването на минималната възраст, предвидена в член 4, параграф 5 от Директива 2003/86.

58. В това отношение отбелязвам обаче, че в нито една разпоредба от Директива 2003/86 не се посочва, че навършването на предвидената в член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 минимална възраст представлява формално условие за подаване на заявление за събиране на семейството. По-специално, не разбирам как това може да се изведе като заключение от разпоредбата на член 5, параграф 2 от Директива 2003/86, в която се предвижда, че заявлението се придружава от доказателства за спазването на изискванията на член 4. Тази разпоредба, разглеждана съвместно с член 4, параграф 5 от Директива 2003/86, може и според мен трябва да се тълкува в смисъл, че заявлението трябва да се придружава от доказателство за това, че минималната възраст ще бъде навършена към датата на събиране на семейството.

59. Австрийското правителство освен това твърди, че тъй като член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 не посочва конкретно кога трябва да бъде навършена минималната възраст, той оставя на държавите членки възможност да упражняват своята свобода на преценка и в съответствие с принципа на процесуална автономия им позволява да определят тази възраст както считат за уместно.

60. В това отношение отбелязвам, от една страна, че от изложените в предходните точки 33 и 36 съображения може да се направи извод, че в действителност от тълкуването на въпросната норма става ясно, че в нея се посочва, че минималната възраст трябва да бъде навършена към датата, на която съпругът/ата може да се присъедини към кандидата, и това изключва възможността за навършване на предвидената възраст към датата на подаване на заявлението.

61. От друга страна, дори и да се допусне, че разпоредбата по делото оставя някаква възможност на държавите членки за упражняване на собствена преценка относно определянето на това кога е релевантно да бъде навършена минималната възраст, от посочената в предходната точка 25 съдебна практика става ясно, че признатата от разпоредбите на Директива 2003/86 свобода на действие на държавите членки не трябва да бъде използвана от тях по начин, който би засегнал целта на Директивата да се подпомага събирането на семейството.

62. Според мен правна норма, която позволява приемането на решение за отхвърляне на заявление за събиране на семейството поради ненавършване на минималната възраст, изисквана за упражняване на правото на събиране на семейството, към момента на подаване на заявлението, при положение че все пак към датата на приемане на решението изискваната възраст е била навършена, не само не подпомага събирането на семейството, а го затруднява, независимо от изтъкнатото от австрийското правителство обстоятелство, че съпрузите могат впоследствие отново да подадат заявление за събиране на семейството.

г) Заключение

63. От буквалното, телеологичното и систематичното тълкуване на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 става ясно, че моментът, в който държавите членки могат да изискат кандидатът и неговият/нейната съпруг/а да са навършили минималната възраст, която да не надхвърля 21 години, за да упражнят правото на събиране на семейството, е датата, на която съпругът/ата да може да се присъедини към кандидата. Този момент не може да съвпада с датата на подаване на заявлението за събиране на семейството до компетентния административен орган. Следователно несъвместима с тази разпоредба е правна уредба като разглежданата в главното производство национална правна уредба, която изисква като условие за одобряването на заявлението за събиране на семейството посочената минимална възраст задължително да бъде навършена към датата на подаване на заявлението и която поради това позволява на компетентните органи да отхвърлят въпросното заявление, тъй като към датата на подаването му тази възраст не е навършена, въпреки че възрастта е навършена към датата на постановяване на решението за отхвърляне на самото заявление.

2. Относно искането Съдът да провери приложимостта на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86

64. В своето становище г‑жа Noorzia иска Съдът да провери приложимостта на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86. Тя твърди, че условието за навършване на минимална възраст от най-малко 21 години, за да се упражнява правото на събиране на семейството, независимо от това дали то трябва да бъде изпълнено към датата на подаване на заявлението или към тази на одобряване на събирането на семейството, не може да има за цел да се предотвратят насилствените бракове.

65. В това отношение е необходимо да се припомни, че съгласно установената практика на Съда само запитващата юрисдикция е компетентна да определя предмета на въпросите, които възнамерява да постави на Съда. Всъщност само националнaта юрисдикция, която е сезирана със съответния спор и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда(23) .

66. С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция има за цел единствено да получи тълкуване на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86. Посочената юрисдикция не изглежда да има каквито и да било съмнения относно приложимостта на тази разпоредба и не посочва подобен въпрос да е бил поставян пред нея по главното производство.

67. Предвид това, тъй като член 267 от ДФЕС не предоставя на страните по висящ пред дадена национална юрисдикция спор възможност за обжалване, Съдът не е длъжен да разглежда въпроса относно валидността на правото на Съюза само защото някоя от страните го е поставила в писменото си становище(24) . Следователно, независимо от изложените в предходния параграф 41 съображения, считам, че не е необходимо да се разглежда повдигнатият от г‑жа Noorzia въпрос за приложимостта на разпоредбата на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86.

V – Заключение

68. Поради гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Verwaltungsgerichtshof преюдициален въпрос по следния начин:

Член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството не допуска разпоредба, която предвижда, че към датата на подаване на заявлението за събиране на семейството както кандидатът, така и неговият/неговата съпруг/а трябва да са навършили минималната възраст, която съгласно посочената разпоредба държавите членки могат да налагат като изискване и за двамата, за да може съпругът/ата да се присъедини към кандидата.

(1) .

(2)  – Всеобща декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. с Резолюция 217 A (III) на Общото събрание на ООН. Вж. също така в същия смисъл и член 23, параграф 2 от Международния пакт за граждански и политически права.

(3)  – Директива 2003/86 на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).

(4)  – Насилствените бракове могат да се разграничат от уредените бракове, при които семействата на бъдещите съпрузи имат решаваща роля за постигането на споразумение за брак, но окончателното решение за бракосъчетанието зависи в крайна сметка от бъдещите съпрузи. Въпреки това в много случаи е трудно да се направи разграничение между насилствен и уреден брак.

(5)  – От по-голямата част от отговорите на правителствата на държавите членки във връзка с обществена консултация относно правото на събиране на семейството, проведена през 2012 г. (вж. http://ec.europa.eu/dgs/home affairs/what is new/public consultation/2012/consulting_0023_en.htm), става ясно, че са налични малко статистически данни по въпроса за разпространението на насилствените бракове в Европейския съюз. Въпреки това според проучвания, проведени например в Обединеното кралство, се изчислява, че съобщените случаи на насилствени бракове през 2009 г. наброяват между 5 000 и 8 000 само в тази държава членка. В Германия пък през 2008 г. са регистрирани повече от 3 400 случая.

(6)  – Конвенция, подписана на 4 ноември 1950 г. в Рим.

(7)  – BGBl. I, № 100/2005, в изменената му редакция, публикувана в BGBl. I, № 111/2010.

(8)  – Решение Парламент/Съвет от 27 юни 2006 г. (C‑540/03, EU:C:2006:429, т. 52 и цитираната съдебна практика).

(9)  – Решение Chakroun от 4 март 2010 г. (C‑578/08, EU:C:2010:117, т. 44).

(10)  – Решение Парламент/Съвет (EU:C:2006:429, т. 60), и решение Chakroun (EU:C:2010:117, т. 41).

(11)  – Решение Парламент/Съвет (EU:C:2006:429, т. 60) и решение Chakroun (EU:C:2010:117, т. 41). В това отношение вж. т. 43 от решение Chakroun по отношение на правомощията, предвидени в член 7, параграф 1, първа част и буква в) от Директива 2003/86.

(12)  – Решение Chakroun (EU:C:2010:117, т. 43).

(13)  – Решение Chakroun (EU:C:2010:117, т. 48).

(14)  – Решение Koushkaki (EU:C:2013:862, т. 34 и цитираната съдебна практика).

(15)  – В текста на италиански език на тази разпоредба се използва думата „perché“ в смисъл на „за да може“.

(16)  – В текста на член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 на френски език се посочва, че „le regroupant et son conjoint aient atteint un âge minimal […] avant que le conjoint ne puisse rejoindre le regroupant“; в текста на английски език: „the sponsor and his/her spouse […] be of a minimum age […] before the spouse is able to join him/her“; в текста на немски език: „der Zusammenführende und sein Ehegatte ein Mindestalter erreicht haben müssen […] bevor der Ehegatte dem Zusammenführenden nachreisen darf “; на испански език: „el reagrupante y su cónyuge hayan alcanzado una edad mínima […] antes de que el cónyuge pueda reunirse con el reagrupante“ (курсивът е мой).

(17)  – Вж. обаче параграф 6 от същия член. Вж. точки 53 и 54 по-долу.

(18)  – На френски език „puisse rejoindre“, на анлгийски език „able to join“, на немски език „nachreisen darf“, на испански език „pueda reunirse“.

(19)  – Известен брой представители на европейското гражданско общество, участвали в обществената консултация относно правото на събиране на семейството, проведена от Комисията и посочена в бележка под линия 5, изтъкват липсата на данни и изразяват сериозни съмнения относно ефикасността на предвидената минимална възраст за събиране на семейството по отношение на предотвратяването на насилствените бракове.

(20)  – Съдът признава необходимостта да се взема предвид правото на зачитане на семейния живот съгласно член 8 от ЕКЧП в случай на нормален брак в решение Akrich от 23 септември 2003 г. (C‑109/01, EU:C:2003:491, т. 58).

(21)  – Показателно в това отношение е Решение на Supreme Court of the United Kingdom от 12 октомври 2011 г. по дело Quila [2001] UKSC 45, в което този съд обявява за незаконосъобразна мярката, която предвижда в Обединеното кралство да се увеличи от 18 на 21 години възрастта за събиране на семейството като средство за борба с насилствените бракове, тъй като счита тази мярка за непропорционална намеса по отношение на правото на зачитане на семейния живот, предвидено в член 8 от ЕКПЧ. Supreme Court по същество счита, че целта да се предотвратят насилствените бракове е законосъобразна, но мярката не е пропорционална, при положение че не са налице достатъчно доказателства за ефикасността на въпросната мярка и предвид факта, че е ясно, че въпросната мярка оказва въздействие върху упражняването на правото на събиране на семейството на съпрузите, чийто брак не е насилствен.

(22)  – Курсивът е мой.

(23)  – Вж. решение Brünsteiner и Autohaus Hilgert (C‑376/05 и C‑377/05, EU:C:2006:753, т. 26 и цитираната съдебна практика).

(24)  – Вж. решение Brünsteiner и Autohaus Hilgert (EU:C:2006:753, т. 28 и цитираната съдебна практика). В този смисъл вж. също така решение Melki и Abdeli (C‑1888/19 и C‑189/10, EU:C:2010:363, т. 63). Що се отнася по-специално до ролята на страните в преюдициалното производство, вж. т. 80 от заключение VB Pénzügyi Lízing на генералния адвокат Trstenjak (C‑137/08, EU:C:2010:401).