This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62013CA0315
Case C-315/13: Judgment of the Court (Third Chamber) of 3 December 2014 (request for a preliminary ruling from the Rechtbank van eerste aanleg te Mechelen — Belgium) — Criminal proceedings against Edgard Jan De Clercq and Others (Reference for a preliminary ruling — Freedom to provide services — Articles 56 TFEU and 57 TFEU — Directive 96/71/EC — Article 3(1) and (10) — Directive 2006/123/EC — Article 19 — National legislation requiring the person to whom posted employees or trainees are deployed to declare those who are unable to submit the acknowledgement of receipt of the declaration which should have been made to the host Member State by their employer established in another Member State — Criminal penalty)
Дело C-315/13: Решение на Съда (трети състав) от 3 декември 2014 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Mechelen — Белгия) — Наказателно производство срещу Edgard Jan De Clercq и др. (Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС — Директива 96/71/ЕО — Член 3, параграфи 1 и 10 — Директива 2006/123/ЕО — Член 19 — Национална правна уредба, която изисква от лицето, при което работят командировани работници или стажанти, да декларира онези, които не могат да представят потвърждение за получаване на декларацията, която техният установен в друга държава членка работодател е трябвало да подаде пред приемащата държава членка — Наказателноправна санкция)
Дело C-315/13: Решение на Съда (трети състав) от 3 декември 2014 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Mechelen — Белгия) — Наказателно производство срещу Edgard Jan De Clercq и др. (Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС — Директива 96/71/ЕО — Член 3, параграфи 1 и 10 — Директива 2006/123/ЕО — Член 19 — Национална правна уредба, която изисква от лицето, при което работят командировани работници или стажанти, да декларира онези, които не могат да представят потвърждение за получаване на декларацията, която техният установен в друга държава членка работодател е трябвало да подаде пред приемащата държава членка — Наказателноправна санкция)
OB C 46, 9.2.2015, p. 10–10
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
9.2.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 46/10 |
Решение на Съда (трети състав) от 3 декември 2014 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Mechelen — Белгия) — Наказателно производство срещу Edgard Jan De Clercq и др.
(Дело C-315/13) (1)
((Преюдициално запитване - Свободно предоставяне на услуги - Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС - Директива 96/71/ЕО - Член 3, параграфи 1 и 10 - Директива 2006/123/ЕО - Член 19 - Национална правна уредба, която изисква от лицето, при което работят командировани работници или стажанти, да декларира онези, които не могат да представят потвърждение за получаване на декларацията, която техният установен в друга държава членка работодател е трябвало да подаде пред приемащата държава членка - Наказателноправна санкция))
(2015/C 046/12)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Rechtbank van eerste aanleg te Mechelen
Страни в главното производство
Edgard Jan De Clercq, Emiel Amede Rosa De Clercq, Nancy Genevieve Wilhelmina Rottiers, Ermelinda Jozef Martha Tampère, Thermotec NV
Диспозитив
Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, според която получателят на услуги, извършвани от работниците, командировани от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е длъжен, преди тези работници да започнат работа, да декларира пред компетентните органи идентификационните им данни, когато те не могат да представят доказателство за декларацията, която техният работодател е трябвало да подаде пред компетентните органи на приемащата държава членка, преди да започне предоставянето на услугите, при положение че такава правна уредба може да бъде обоснована с оглед на защитата на императивно съображение от общ интерес, каквото е закрилата на работниците или борбата срещу социалните измами, стига да бъде установено, че въпросната правна уредба е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната легитимна цел или цели и че не надхвърля необходимото за тяхното постигане, което запитващата юрисдикция следва да провери.