This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62013CA0018
Case C-18/13: Judgment of the Court (Seventh Chamber) of 13 February 2014 (request for a preliminary ruling from the Administrativen sad Sofia-grad — Bulgaria) — Maks Pen EOOD v Direktor na Direktsia ‘Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika’ Sofia, formerly Direktor na Direktsia ‘Obzhalvane i upravlenie na izpalnenieto’ Sofia (Taxation — Common system of value added tax — Directive 2006/112/EC — Deduction of input tax — Supplies made — Tax inspection — Supplier not having the necessary resources — Concept of tax evasion — Obligation to make a finding of tax evasion of the court’s own motion — Requirement that the service actually be supplied — Requirement to keep accounts in sufficient detail — Legal proceedings — National court prohibited from classifying the tax evasion as a criminal offence and adversely affecting the applicant’s situation)
Дело C-18/13: Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — „Макс Пен“ ЕООД/Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ , София, преди директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ , София (Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Извършени доставки — Контрол — Доставчик, който не разполага с необходимите средства — Понятие за данъчна измама — Задължение за служебно установяване на данъчната измама — Изискване за реална доставка на услугата — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Съдебни спорове — Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя)
Дело C-18/13: Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — „Макс Пен“ ЕООД/Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ , София, преди директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ , София (Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Извършени доставки — Контрол — Доставчик, който не разполага с необходимите средства — Понятие за данъчна измама — Задължение за служебно установяване на данъчната измама — Изискване за реална доставка на услугата — Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност — Съдебни спорове — Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя)
OB C 93, 29.3.2014, p. 16–17
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
29.3.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 93/16 |
Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — „Макс Пен“ ЕООД/Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, София, преди директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София
(Дело C-18/13) (1)
(Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Извършени доставки - Контрол - Доставчик, който не разполага с необходимите средства - Понятие за данъчна измама - Задължение за служебно установяване на данъчната измама - Изискване за реална доставка на услугата - Задължение за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност - Съдебни спорове - Забрана за съда да квалифицира измамата като престъпление и да влошава положението на жалбоподателя)
2014/C 93/25
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Страни в главното производство
Жалбоподател:„Макс Пен“ ЕООД
Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, София, преди директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София
Предмет
Преюдициално запитване — Административен съд София-град — Тълкуване на член 63, член 178, параграф 1, буква а), член 226, параграф 1, точка 6, както и на член 242 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и в ОВ L 249, 2012 г., стр. 15) — Понятието „данъчна измама“ — Посочване във фактурата на доставчик, който не разполага с необходимите персонал, материали и активи за предоставяне на услугата — Липса на счетоводни документи — Изготвяне на неистински документи с цел доказване изпълнението на престацията — Задължение за националния съд служебно да установи наличието на данъчна измама — Обуславяне на правото на приспадане от реалното извършване на престацията — Изискване за спазване на международните счетоводни стандарти, в отговор на нуждата от достатъчно подробна счетоводна отчетност, позволяваща контрол върху правото на приспадане — Евентуална необходимост от вписване във фактурите на информация за действителния доставчик на услугата — Национално законодателство, според което услугата се счита за извършена на датата, на която са изпълнени условията за признаване на прихода от нея, съгласно приложимото законодателство
Диспозитив
|
1. |
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. |
|
2. |
Когато националните юрисдикции имат задължението или възможността да съобразят служебно правните основания, изведени от задължителна норма на националното право, те трябва да направят това по отношение на задължителна норма на правото на Съюза като нормата, която изисква от националните административни и съдебни органи да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. При преценката дали позоваването на това право на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба, тези юрисдикции следва да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на Директива 2006/112, за да се постигне предвиденият от нея резултат, което изисква посочените юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от това право методи за тълкуване. |
|
3. |
Директива 2006/112, доколкото по-специално изисква в член 242 от всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на прилагане на данъка върху добавената стойност и на неговия контрол от данъчните органи, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка, в предвидените в член 273 от същата директива граници, да изисква от всяко данъчнозадължено лице да съблюдава в това отношение съвкупността от националните счетоводни стандарти, съответстващи на международните счетоводни стандарти, стига приетите в този смисъл мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на целите да се осигури правилното събиране на данъка и предотвратяването на измамите. В това отношение Директива 2006/112 не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка. |