EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62012TN0334

Дело T-334/12: Жалба, подадена на 25 юли 2012 г. — Plantavis и NEM/Комисия и ЕОБХ

OB C 311, 13.10.2012, p. 9–9 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

13.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 311/9


Жалба, подадена на 25 юли 2012 г. — Plantavis и NEM/Комисия и ЕОБХ

(Дело T-334/12)

2012/C 311/11

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Plantavis GmbH (Берлин, Германия) и NEM, Verband mittelständischer europäischer Hersteller und Distributoren von Nahrungsergänzungsmitteln & Gesundheitsprodukten e.V. (Лаудерт, Германия) (представител: T. Büttner, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия и Европейски орган за безопасност на храните

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да обяви за недействителни забраните, определящи кои здравни претенции са разрешени и кои не, формулирани в Регламент (ЕО) № 1924/2006 (1) във връзка с Регламент (ЕС) № 432/2012 (2) и с поддържания от Европейската комисия Регистър на хранителните и здравните претенции относно храни.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата на първо място жалбоподателите посочват, че законодателят на Съюза не разполага с компетентност да приеме оспорваните регламенти.

На второ място жалбоподателите твърдят, че с Регламент № 1924/2006, с Регламент № 432/2012 и с поддържания от Европейската комисия Регистър на хранителните и здравните претенции относно храни се засягат незаконосъобразно субективните права в областта на хранителната промишленост, които са закриляни с основните права и свободи, както и правото на информация на потребителите и на лицата със специални знания. Във връзка с това жалбоподателите изтъкват по-специално, че са непропорционални предвидените в оспорваните регламенти забрани относно хранителните и здравните претенции. Това важи преди всичко за използването на верни по своето съдържание хранителните и здравните претенции, като например изразът „по-добра бионаличност“. Освен това регламентите не били подходящи за постигане на преследваната цел, тъй като ЕОБХ и Комисията не са разработили изпълняем, прозрачен и единен подход за установяването на научни стандарти. В допълнение жалбоподателите повдигат оплаквания за липсата на диференцираност при неравното третиране на различните съставки и предприятия в хранителновкусовата промишленост. Забраните също така не били необходими, тъй като с Директива 2003/13/EG (3) и с Регламент (ЕС) № 1169/2011 (4) вече била забранена заблуждаващата реклама на храни във всички държави — членки на Европейския съюз.


(1)  Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244).

(2)  Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията от 16 май 2012 година за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата (ОВ L 136, стр. 1).

(3)  Директива 2003/13/ЕО на Комисията от 10 февруари 2003 година за изменение на Директива 96/5/ЕО относно преработените храни на зърнена основа и детските храни за кърмачета и малки деца (ОВ L 41, стр. 33).

(4)  Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, стр. 18).


Top