Жалба, подадена на 8 юни 2012 г. — Fuhr/Комисия

(Дело T-248/12)

2012/C 227/49

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Carl Fuhr GmbH & Co. KG (Хайлигенхаус, Германия) (представители: C. Bahr, S. Dethof и A. Malec, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага осем правни основания.

Първо, жалбоподателят твърди, че изводът за участието му в едно-единствено усложнено нарушение е в противоречие с член 101 ДФЕС. Като приложил стандартизиран подход за разглеждане и оценяване на съответните практики на участващите предприятия и като недопустимо разгледал всички участници като едно цяло, ответникът нарушил задължението си да преценява индивидуалното участие на всяко предприятие. Ответникът подвел жалбоподателя под отговорност за чужди действия, без да има правно основание за това, с което нарушил принципа „nulla poena sine lege“ по член 49, параграф 1 от Хартата на основните права.

Второ, жалбоподателят възразява срещу неправилния според него извод, че е участвал в нарушение на цялата територия на ЕИП. Жалбоподателят изобщо не взел участие в иначе многобройните срещи и разговори извън Германия. Освен това той нито знаел, че се извършва нарушение на цялата територия на ЕИП, нито предвид всички обстоятелства е трябвало да го знае.

Трето, жалбоподателят твърди, че ответникът е нарушил задължението си за надлежно мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС, доколкото разгледал стандартизирано и общо индивидуалното участие на отделните заинтересовани предприятия.

Четвърто, жалбоподателят възразява срещу неправилното изчисляване на глобата поради отчитането на оборот, който няма връзка с деянието, и твърди, че по този начин е допуснато нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на Насоките за глобите от 2006 г. Доколкото не било налице участие в нарушение на цялата територия на ЕИП, ответникът можел да вземе предвид само оборота на жалбоподателя в Германия. Освен това ответникът не бивало да взема предвид несвързания с деянието оборот от сделките с търговците на едро, които продавали закупените стоки по предназначение изключително извън територията на ЕИП.

Пето, жалбоподателят поддържа, че ответникът е допуснал явна грешка в преценката, когато е изчислявал наложената му глоба, и с това е действал в нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на принципа на съразмерност на наказанието съгласно член 49, параграф 3 от Хартата на основните права във връзка с член 48, параграф 1 от същата. Наложената на жалбоподателя глоба била прекомерно висока и непропорционална. При изчисляването на глобата ответникът не взел предвид в полза на жалбоподателя някои индивидуализиращи участието му обстоятелства във връзка с продължителността, обхвата и интензитета и някои смекчаващи обстоятелства.

Шесто, жалбоподателят твърди, че принципът на равно третиране е нарушен поради нищожното намаление на глобата му, което било произволно и нецелесъобразно. Намалението на глобата на жалбоподателя изобщо не било пропорционално на намалението на глобите на всички останали участници, поставяло жалбоподателя в много по-неблагоприятно положение спрямо тях и в никакъв случай не било обективно обосновано.

Седмо, жалбоподателят поддържа, че основният размер на глобата е изчислен в нарушение на принципа на равно третиране. Ответникът изобщо не взел предвид тежестта на индивидуалното участие и определил основния размер на глобата за всички предприятия по еднаква ставка, което поставило жалбоподателя в много по-неблагоприятно положение спрямо останалите.

Осмо, жалбоподателят възразява срещу прекомерната продължителност на производството и несъобразяването на този факт при изчисляването на глобата, което според него съставлява нарушение на член 41 от Хартата на основните права.