Жалба, подадена на 4 юни 2012 г. — Eni/Комисия

(Дело T-240/12)

2012/C 217/57

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Eni SpA (Рим, Италия) (представители: G. Roberti и I. Perego, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу писмото (Прот. *D/2012/042026) от 23 април 2012 г. по дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация — постановяване на ново решение, с което Европейската комисия съобщава на ENI решението си да възобнови производството по дело BR-ESBR след Решението на Общия съд от 13 юли 2011 г. (дело T-39/07, Eni/Комисия), с което частично се отменя Решение C(2006) 5700 от 29 ноември 2006 година, постановено по дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация, и се намалява наложената глоба.

В подкрепа на жалбата ENI сочи едно-единствено правно основание относно липсата на компетентност, тъй като Комисията няма право да възобновява производството по разследване по дело BR-ESBR с цел постановяването на ново решение за налагане на санкции.

ENI твърди, че в Решението си от 13 юли 2011 г., освен че отменя в посочената част Решение по дело BR-ESBR от 2006 г., като установява неправилна преценка от страна на Комисията във връзка с повторността като утежняващо обстоятелство, всъщност Общият съд е упражнил пълен съдебен контрол — по смисъла на член 261 ДФЕС и на Регламент № 1/2003 — като е определил самостоятелно размера на глобата и заменил със собствените си съображения тези на Комисията. Поради това решението за възобновяване на производството по дело BR-ESBR, освен че е в нарушение на принципа за предоставяне на правомощията и за институционално равновесие съгласно член 13 ДЕС, е в разрез и с основните принципи на справедлив процес по член 6 ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права, както и с принципа ne bis in idem съгласно член 7 ЕКПЧ.

Освен това ENI изразява несъгласие, че противно на твърденията в обжалвания акт, Общият съд не установява единствено процесуално нарушение във връзка с прилагането на повторността от страна на Комисията в Решение по дело BR-ESBR от 2006 г.; следователно Комисията не може да се позовава на съдебната практика, установена с Решение по дело PVC II  (1), за да обоснове инициативата си, която и в това отношение е в нарушение на член 7 ЕКПЧ.

Накрая, в светлината на съответната съдебна практика ENI отбелязва, че при всички положения в настоящия случай отсъства всякаква възможност да се постанови ново решение за налагане на санкции, в което отново да се приложат разпоредбите относно повторността.

(1)  Решение от 15 октомври 2002 г. по съединени дела C-238/99 P, C-245/99 P, C-247/99 P, C-250/99 P—C-252/99 P и C-254/99 P, Limburgse Vinyl Maatschappij NV (LVM) и др./Комисия (PVC II), Recueil, стр. I-8375.