1

На 12 ноември 2008 г. Комисията на Европейските общности приема Решение C (2008) 6815 окончателен относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП срещу няколко производители на автомобилно стъкло, сред които и жалбоподателите AGC Glass Europe SA, AGC Automotive Europe SA, AGC France SAS, AGC Flat Glass Italia Srl, AGC Glass UK Ltd и AGC Glass Germany GmbH (дело COMP/39.125 — Автомобилно стъкло) (наричано по-нататък „решението „Автомобилно стъкло“).

2

Комисията констатира по-специално че адресатите на решението „Автомобилно стъкло“ са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като са участвали в съвкупност от антиконкурентни споразумения и съгласувани практики в различни периоди между март 1998 г. и март 2003 г. в сектора на автомобилното стъкло в ЕИП.

3

Съгласно решението „Автомобилно стъкло“ става въпрос за единно продължено нарушение, състоящо се в съгласувано разпределяне на договори за доставка на автомобилни стъкла или комплекти стъкла, включващи най-общо предно стъкло, задно стъкло и странични стъкла, за основните производители на автомобили в ЕИП. Това съгласуване според Комисията е възприело формата на съгласуване на ценови политики и стратегии за снабдяване на клиентите, целящи запазването на цялостната стабилност на позициите на участниците в картела на разглеждания пазар. Постигането на тази стабилност било търсено по-специално чрез прилагането на корективни механизми, когато съгласуванията не са водели до очакваните резултати.

4

С писмо от 25 март 2009 г. генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията е уведомила жалбоподателите за намерението си да публикува, в съответствие с член 30 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), неповерителен вариант на решението „Автомобилно стъкло“ на интернет сайта си на всички автентични в случая езици, а именно английски, френски и нидерландски. Освен това ГД „Конкуренция“ е поканила жалбоподателите да посочат сведенията, които са поверителни или представляват търговска тайна, и да мотивират преценката си в това отношение.

5

След размяна на кореспонденция с жалбоподателите, през декември 2011 г. ГД „Конкуренция“ приема неповерителния вариант на решението „Автомобилно стъкло“, който трябва да бъде публикуван на интернет сайта на Комисията. От въпросната кореспонденция следва, че ГД „Конкуренция“ не е уважила исканията на жалбоподателите за заличаване на сведенията, съдържащи се в 246 съображения и 122 бележки под линия в решението „Автомобилно стъкло“.

6

Според ГД „Конкуренция“ тези сведения могат да бъдат разпределени в три категории. Първата съдържа имена на клиенти и описание на съответните продукти, както и всякакви сведения, които могат да доведат до идентифицирането на даден клиент (наричани по-нататък „сведения от категория I“). Втората съдържа количеството доставени части, определянето на квотите за всеки от производителите на автомобили, споразуменията относно цените, изчисляването им и техните варианти и, най-сетне, числата и процентите, свързани с разпределението на клиенти между членовете на картела (наричани по-нататък „сведения от категория II“). Третата съдържа чисто административни сведения, изразяващи се в препращанията към документите от преписката (наричани по-нататък „сведения от категория III“).

7

Жалбоподателите отнасят въпроса до служителя по изслушването на 20 януари 2012 г. съгласно член 9 от Решение 2001/462/ЕО, ЕОВС на Комисията от 23 май 2001 година относно мандата на служителите по изслушването в някои производства по конкуренция (ОВ L 162, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 108), противопоставяйки се на публикуването на сведения от категории I и II, както и на публикуването на част от изречение от съображение 726 от решението „Автомобилно стъкло“. С писмо от 21 май 2012 г. жалбоподателите оттеглят искането си относно сведенията от категория II.

8

Служителят по изслушването се произнася по искането на жалбоподателите с Решение C (2012) 5719 окончателен на Комисията от 6 август 2012 година за отхвърляне на искане за поверително третиране, подадено от жалбоподателите, прието на основание член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (дело COMP/39.125 — Автомобилно стъкло) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

9

Под формата на предварителни бележки служителят по изслушването, на първо място, посочва, че Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2006 г.) не поражда у жалбоподателите оправдани правни очаквания, поради които Комисията да не може да публикува информация, която не представлява професионална тайна. Освен това интересът на жалбоподателите да не се разкриват подробности от поведението им, които не представляват такава тайна, не заслужавал никаква специална защита. Впрочем служителят по изслушването не бил компетентен да се произнесе нито по целесъобразността на публикуването на неповерителна информация, нито по последиците, които произтичат от общата политика на Комисията по този въпрос (съображения 12—14 и 19 от обжалваното решение).

10

На второ място, служителят по изслушването отхвърля довода, че Комисията е обвързана от по-ранната си практика относно обхвата на публикуване. Освен това служителят по изслушването припомня, че предвиденото публикуване не включва източника на изявленията, направени в рамките на производство за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, нито други документи, предоставени във връзка с това производство, като същевременно подчертава, че не е компетентен да се произнесе по обхвата на предвиденото публикуване в светлината на принципа на равно третиране предвид качеството на жалбоподателите на лица, поискали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (съображения 16—18 от обжалваното решение).

11

От съображение 21 от обжалваното решение следва, че това решение се основава главно на анализа на два довода на жалбоподателите. Първият довод, разгледан в съображения 22—35 от обжалваното решение, се отнася до поверителния характер на самите спорни сведения, а вторият, разгледан в съображения 36—45 от обжалваното решение, се отнася до защитата на самоличността на физическите лица.

12

Що се отнася до първия довод, служителят по изслушването счита, първо, че по поради своето естество и предвид особеностите на пазара на автомобилно стъкло сведенията от категория I, които се отнасят до имената на клиенти и описанието на съответните продукти, са били известни не само на жалбоподателите, второ, че тези сведения са от исторически характер, и трето, че те се отнасят до самата същност на нарушението, като тяхното разкриване е продиктувано от интересите на засегнатите лица (съображения 24—29 от обжалваното решение). Освен това доколкото жалбоподателите са изтъкнали доводи, които имат за цел конкретно да установят поверителния характер на сведенията, въпреки техните общи характеристики, така както бяха описани по-горе, след анализ, отчитащ три кумулативни условия, служителят по изслушването е стигнал до извода, че сведенията от категория I не са професионална тайна (съображения от 30, последно изречение, до 35 от обжалваното решение).

13

Що се отнася до втория довод, служителят по изслушването се основава на член 5 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) и приема сведенията, които се съдържат в съображения 115, 128, 132, 252 и 562, както и в бележка под линия 282 от решение „Автомобилно стъкло“ (съображения 36—35 и член 2 от обжалваното решение), да се третират като поверителни.

14

Служителят по изслушването приема поверително третиране и по отношение на част от изречение от съображение 726 от решението „Автомобилно стъкло“ (съображение 8 и член 1 от обжалваното решение).

15

Служителят по изслушването отхвърля искането на жалбоподателите в останалата му част (член 3 от обжалваното решение).

16

На 19 октомври 2012 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

17

С определение от 27 ноември 2013 г. председателят на трети състав на Общия съд отхвърля молбите за встъпване в подкрепа на исканията на Комисията, подадени от четирима застрахователи, действащи в сектора на автомобилното стъкло.

18

Жалбоподателите молят Общия съд:

19

Комисията моли Общия съд:

20

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест правни основания, изведени съответно:

21

Най-напред трябва да се разгледа шестото правно основание.

55

Жалбоподателите изтъкват, че като в съображения 14, 17 и 19 от обжалваното решение е отказал да разгледа въпроса дали предвиденото публикуване е в съответствие с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране, служителят по изслушването се е въздържал да упражни предоставеното му с член 8 от Решение 2011/695 правомощие. Във всички случаи, след като служителят по изслушването се бил отказал изрично от правомощието си, обжалваното решение било опорочено от липса на мотиви по отношение на тези принципи.

56

В това отношение най-напред трябва да се посочи, че както следва от анализа, направен в рамките на шестото правно основание, обжалваното решение не е незаконосъобразно, що се отнася до преценката относно поверителния характер на спорните сведения.

57

По-нататък, от съображения 14, 17 и 19 от обжалваното решение следва, че служителят по изслушването е разграничил доводите на жалбоподателите, основани на поверителния характер на спорните сведения, от една страна, от доводите, изведени от нарушението на принципи, които не са свързани с професионалната тайна, като принципа на равно третиране и принципа на защита на оправданите правни очаквания, от друга страна.

58

В това отношение в съображение 14 от обжалваното решение служителят по изслушването правилно е заключил, че въпросните доводи по дефиниция се отнасят до информация, която може да се публикува, като се вземат предвид ограниченията, които член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и член 8 от Решение 2011/695 налагат по отношение на действията на Комисията, а именно да става дума за информация, която сама по себе си не представлява професионална тайна. Следва да се припомни, че както следва от член 8, параграф 1 от Решение 2011/695, производството, което може да доведе до намеса на служителя по изслушването, започва, „[к]огато Комисията възнамерява да разкрие информация, която може да представлява търговска тайна или друга поверителна информация“. В този контекст служителят по изслушването правилно е подчертал и свободата на преценка, с която разполага Комисията, когато идентифицира неповерителна информация, предмет на публикуване.

59

Освен това трябва да се подчертае, че както следва от член 8, параграф 2 от Решение 2011/695, служителят по изслушването трябва да уточни в решението си срока с изтичането, на който ще бъде разкрита спорната информация, счетена за неповерителна, като въпросният срок не може да бъде по-кратък от една седмица. От тази разпоредба следва, че намесата на служителя по изслушването се изразява в прилагането на правила, които защитават предприятията предвид поверителния характер на съответната информация. Всъщност публикуването от страна на ГД „Конкуренция“ на информация, която представлява професионална тайна, премахва окончателно специалната защита, предоставена за този вид информация. Следователно целта на намесата на служителя по изслушването е да се добави допълнителна контролна фаза, която да се осъществява от независим от ГД „Конкуренция“ орган. Освен това този орган е длъжен да отложи влизането в сила на решението си и така да даде възможност на съответното предприятие да сезира съда по обезпечителното производство, за да получи спиране на изпълнението, когато са налице условията за това. Следователно трябва да се направи разграничение между прилагането на правните норми относно поверителния характер на самата информация, от една страна, и правните норми, на които се основава искането за получаване на поверително третиране на информацията, независимо от това дали по естеството си съответната информация е поверителна, от друга страна. В това отношение, както изтъква Комисията, ако се предположи, че публикуването на информация, която не представлява професионална тайна, може да съставлява нарушение на норма, попадаща във втората от двете горепосочени категории, това обстоятелство не прави илюзорна защитата, предоставена с нормите относно посочената тайна. Такова нарушение, ако предположим, че е установено, може да доведе до адекватни корективни мерки, като обезщетение за вреди, ако са налице условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза. Следователно един анализ по същество на доводите относно тази категория норми не се вписва в целите, преследвани с мандата, предоставен на служителя по изслушването по силата на член 8 от Решение 2011/695 (решение от 28 януари 2015 г., Evonik Degussa/Комисия, T‑341/12, Сб., EU:T:2015:51, т. 43), поради което преценката, направена в съображения 14, 17 и 19, не е опорочена от незаконосъобразност.

60

Във всички случаи, накрая, в съображения 12, 13 и 16 от обжалваното решение служителят по изслушването е подчертал, че жалбоподателите не могат да се позовават на оправдани очаквания или на друг легитимен интерес, поради който Комисията да не може да публикува неповерителна информация, дори когато тази информация не е част от основното съдържание на решението, с което се констатира нарушението. Освен това в съображение 18 от обжалваното решение служителят по изслушването е припомнил, че Комисията е приела да заличи всяко позоваване, което може да доведе до идентифициране на източника на изявленията, направени в рамките на производството за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, или на предоставените в рамките на това производство документи, за да отчете надлежно качеството на жалбоподателите на съдействащи предприятия. При тези обстоятелства трябва да се констатира, че служителят по изслушването е направил преценка относно доводите, изведени от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране, поради което обжалваното решение в никакъв случай не е опорочено от липсата на мотиви.

61

Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли.

62

Жалбоподателите изтъкват, че Известията относно сътрудничеството от 2002 г. и от 2006 г. съдържат разпоредби, които пораждат у всяко предприятие, към което се прилагат тези известия, оправдани правни очаквания, че доколкото е възможно, доброволно предоставената информация ще остане поверителна, включително при публикуване на решението на Комисията. Освен това в самите известия се съдържали конкретни уверения за това, че публикуваната информация ще гарантира на оказалите сътрудничество предприятия, като жалбоподателите, излагането на по-малък риск от граждански искове в сравнение с предприятията, които не са сътрудничили. Тези оправдани очаквания, които се основавали и на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, се отнасяли не само до документите, предоставени в рамките на производство за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, но и до съдържащата се в тези документи информация. С обжалваното решение обаче се разрешавало да се публикува самоличността на клиентите на жалбоподателите, тоест на информация, предоставена на Комисията в рамките на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Така това публикуване, което не било непременно за целите на прилагане на член 101 ДФЕС, нарушавало оправданите правни очаквания на жалбоподателите и ги поставяло в по-неблагоприятно положение в сравнение с предприятията, които не са оказали сътрудничество. Това водело до нарушаване на разпоредбите относно защитата на професионалната тайна.

63

Жалбоподателите изтъкват също, че в качеството си на единствени предприятия, които са поискали освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, те се намират в различно положение от това на останалите адресати на решението „Автомобилно стъкло“. Обжалваното решение обаче позволявало на Комисията да приеме, що се отнася до публикуването на самоличността на съответните клиенти, еднакъв подход към всички адресати на решението „Автомобилно стъкло“. Това обстоятелство увреждало непропорционално жалбоподателите, тъй като индикациите за засегнатите от картела производители на автомобили в повечето случаи били за собствените им клиенти. Тези обстоятелства водели и до нарушаване на професионалната тайна, като преценката на служителя по изслушването освен това била опорочена от явна грешка в преценката, както и от липса на мотиви.

64

Тези доводи не могат да се приемат.

65

Най-напред следва да се отбележи, че съображенията, изложени в точка 59 по-горе, не засягат компетентността на съда на Съюза да се произнесе по правните основания, изведени от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания или на принципа на равно третиране.

66

В това отношение, на първо място, известията относно сътрудничеството от 2002 г и от 2006 г. не съдържат нито една разпоредба, която да подкрепя доводите на жалбоподателите. По-специално от точки 3—7 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г., както и от точки 3—5 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. следва, че единствената цел на тези известия е да определят условията, при които дадено предприятие може да бъде освободено от глоба или да се намали нейният размер. Както изтъква Комисията, въпросните известия не предвиждат никакво друго предимство, което дадено предприятие да може да поиска в замяна на оказаното от него сътрудничество. Правилата, посочени в точки 8—27 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. и в точки 8—30 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., се отнасят единствено до размера на глобата.

67

Тази преценка се потвърждава изрично в точка 31 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. и в точка 39 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Съгласно идентичната формулировка на тези точки фактът, че искането за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер е уважено, не може да защити предприятието от гражданскоправните последици от участието му в нарушение на член 101 ДФЕС.

68

Разбира се, съгласно точка 6 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. „[п]отенциалните заявители за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер могат да се разубедят да сътрудничат на Комисията по настоящото известие, ако това би влошило позициите им при един граждански процес в сравнение с дружествата, които не сътрудничат“.

69

Това изречение обаче трябва да се тълкува в неговия контекст, и по-специално в светлината на предхождащите го изречения, съгласно които:

„Освен вече съществуващи документи предприятията могат да предоставят на Комисията доброволни изложения на тяхното знание за съществуването на даден картел и ролята им в него, изготвени специално, за да бъдат подадени в рамките на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Тези инициативи са доказали своята полезност за ефективното разследване и прекратяване на картелни нарушения и не следва да бъдат обезсърчавани от разпореждания за предоставяне на доказателства, издавани в гражданско производство“.

70

Следователно изречението, възпроизведено в точка 68 по-горе, означава, че дадено предприятие не може да бъде поставено в по-неблагоприятно положение в рамките на евентуален граждански процес срещу него единствено поради факта, че то доброволно е направило пред Комисията писмено изявление в рамките на производство за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер, което може да бъде предмет на решение, с което се разпорежда разкриването на документи. Именно с оглед на желанието да се защитят по-специално изявленията, направени в рамките на производство за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, в точки 31—35 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията е приела специални правила относно условията и реда за формулиране на тези изявления, достъпа до тях и използването им. Тези правила обаче се отнасят единствено до документите и изявленията в писмена форма или записаните изявления, получени съгласно Известието относно сътрудничеството от 2002 г. или от 2006 г., чието разкриване според Комисията по принцип може да засегне защитата на целта на проверките и разследванията по смисъла на член 4 от Регламент № 1049/2001, както е посочено в точки 32 и 40 от посочените известия. Следователно тези правила нямат нито за цел, нито за последица да попречат на Комисията да публикува, в решението си за приключване на административното производство, информацията относно описанието на нарушението, предоставена на Комисията в рамките на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и не пораждат оправдани правни очаквания в това отношение.

71

Ето защо такова публикуване, което е направено в приложение на член 30 от Регламент № 1/2003, и както следва от анализа на шестото правно основание, при спазване на професионалната тайна, не осуетява оправданите правни очаквания, на които могат да се позоват жалбоподателите по силата на известията относно сътрудничеството от 2002 г. и от 2006 г., които очаквания се отнасят до изчисляването на размера на глобата и третирането на специално посочените документи и изявления.

72

В тази връзка, по изложените в точка 29 по-горе причини, член 4 от Регламент № 1049/2001 се отнася до достъпа до документите, които са част от преписката по разследването, с изключение на решението, което приема Комисията в края на административното производство, чието съдържание е определено в член 30 от Регламент № 1/2003. Така член 4 от Регламент № 1049/2001 не може да породи оправдани правни очаквания у жалбоподателите относно съдържанието на неповерителния вариант на решението „Автомобилно стъкло“.

73

На второ място, както изтъква Комисията, известията относно сътрудничеството от 2002 г. и от 2006 г. имат за цел да приведат в действие политика за диференциране на адресатите на решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС, в зависимост от степента на сътрудничество на всеки от тях и единствено с оглед размера на глобата. Тъй като съгласно направения по-горе анализ въпросните известия нямат за цел да засегнат гражданскоправните последици от участието в дадено нарушение на предприятия, поискали освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, не може да бъде уважен доводът на жалбоподателите, че предвид тези последици те се намират в положение, различно от това на останалите адресати на решението „Автомобилно стъкло“, поради това, че притежават качеството на предприятия, поискали освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер (вж. точка 63 по-горе). Следователно доводът, че Комисията е трябвало да адаптира публикуваната информация относно клиентите на всеки адресат на решението „Автомобилно стъкло“ в зависимост от степента на оказаното от всеки от тях съдействие, освен че е неприложим, се основава на погрешно начално схващане. Предвид факта, че както припомня служителят по изслушването в съображение 18 от обжалваното решение, Комисията е приела да заличи всички позовавания, които могат да идентифицират източника на информация относно всеки отделен фактически елемент, на който се основава решението „Автомобилно стъкло“, при всички положения не може да става дума за нарушаване на принципа на равно третиране или на задължението за мотивиране.

74

Ето защо второто и третото правно основание трябва да се отхвърлят.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши: