1

С жалби, постъпили в секретариата на Съда на публичната служба — на 20 февруари 2012 г., заведени в регистъра под номер F‑23/12 за г‑н Glantenay и осем други жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, и на 5 март 2012 г. под номер F‑30/12 за г‑н Cecchetto — жалбоподателите искат отмяна на решенията на конкурсната комисия на конкурс на общо основание EPSO/AD/204/10, с които се отхвърлят техните кандидатури.

2

Член 27 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) гласи:

„Назначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Европейския съюз.

[…]“.

3

Член 29, параграф 1 от Правилника гласи:

„Преди заемането на свободна длъжност в дадена институция органът по назначаването […]

[…]

[пристъпва] към процедурата за провеждане на конкурси — по документи или чрез изпити, или по документи и чрез изпити. Процедурата за провеждане на конкурси е определена в приложение III.

Процедурата може да се проведе и с цел съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения“.

4

Съгласно член 5 от приложение III към Правилника относно процедурата за провеждане на конкурси:

„След като разгледа [досиетата на кандидатите, които изпълняват условията за допускане до участие в процедурата, предвидени в член 28, алинеи a), б) и в) от Правилника], конкурсната комисия съставя списък на кандидатите, които отговарят на изискванията, предвидени в обявлението за конкурса.

Ако конкурсът се провежда чрез изпит, всички включени в списъка кандидати се допускат до изпита.

Ако конкурсът е по документи, след като определи начините за оценяване на квалификациите, конкурсната комисия преценява квалификацията на отделните кандидати, включени в списъка по първа алинея.

В случай на конкурс по документи и изпити, конкурсната комисия определя по този списък допуснатите до изпитите кандидати.

Ако конкурсът е по документи и изпит, конкурсната комисия съставя списък на подходящи кандидати, предвиден в член 30 от Правилника за персонала; по възможност списъкът съдържа [най-малко] два пъти повече [имена на издържали конкурса кандидати] от броя на конкурсните длъжности.

Конкурсната комисия изпраща списъка на органа по назначаването заедно с мотивиран доклад, включващ всички евентуални бележки на нейните членове“.

5

Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) публикува в Официален вестник на Европейския съюз от 28 октомври 2010 г. (ОВ C 292 A, стр. 1) обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/204/10, поправено (ОВ C 318 A, стр. 1) с цел съставяне на списък с 40 издържали конкурса кандидати — резерви за попълване на свободни длъжности на администратори със степен AD 6 в областта на управлението на структурни фондове/кохезионни фондове (наричано по-нататък „обявлението за конкурс“).

6

В раздел IV от обявлението за конкурса, озаглавен „Д[опускане до конкурса и покана за полагане на изпити по модела „Център за оценяване“], се посочва:

„1. Процедура

На първо време, въз основа на информацията, която сте посочили в [електронния формуляр] за кандидатстване, се преценява дали изпълнявате общите и специалните условия и се извършва подборът по квалификации.

След това конкурсната комисия изготвя класиране на кандидатите в зависимост от тези оценки. Броят на кандидатите, поканени да положат изпити по модела „Център за оценяване“ […] съответства на най-много 3 пъти броя на издържалите конкурса, посочен в настоящото обявление за конкурс [т.е. в случая 120].

2. Проверка на предоставената от кандидатите информация

След получаването на резултатите от изпитите по модела „Център за оценяване“ и в зависимост от тези резултати информацията, която кандидатите са предоставили в своя електронен [формуляр] за кандидатстване, се проверява от EPSO във връзка с общите условия и от конкурсната комисия във връзка със специалните условия и подбора по квалификации. Ако при тази проверка бъде установено, че предоставената информация не е подкрепена със съответните удостоверителни документи, съответните кандидати ще бъдат изключени от конкурса.

[така в оригинала]“.

7

Приложението към обявлението за конкурса гласи:

„4. Критерии за подбор

При подбора по квалификации конкурсната комисия ще вземе под внимание следните елементи:

[…]

8

В електронния формуляр за кандидатстване в конкурса на общо основание EPSO/AD/204/10, който кандидатите трябва задължително да попълнят, за да подадат кандидатурата си, в графата, озаглавена „[Д]опълнителни [к]валификации“, са публикувани девет въпроса, всеки от две части, със следния текст на френски език:

„Въпрос 2 а:

Притежавате ли допълнителна квалификация в една от следните области: — регионално развитие; — трудова заетост, обучение и образование; — развитие на селските райони и селско стопанство; — рибарство?

Въпрос 2 б:

Ако отговорът е „да“, моля да посочите наименованието на институцията, която е предоставила обучението, областта и продължителността на това обучение, наименованието на получената диплома/удостоверение. Моля също да опишете подробно съдържанието на обучението.

Въпрос 3 а:

Притежавате ли подходящ професионален опит в управлението, одита, контрола и оценяването на програмите и проектите, подкрепяни от структурните/кохезионните фондове, както и на тези, подкрепяни от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР)? […]

Въпрос 3 б:

Ако отговорът е „да“, моля да посочите името на работодателя и продължителността на съответния опит. Моля да опишете подробно този опит, както и естеството на изпълняваните задачи.

Въпрос 4 а:

Притежавате ли професионален опит, както е описан в точка 3 от приложението към обявлението за конкурс, извън изисквания професионален опит от 3 години в същата точка [, а именно в прилагането на административните правила и процедури, в създаването, управлението и изпълнението на инвестиционни програми и/или проекти, финансирани с публични и частни фондове или заеми, придобит след получаване на дипломата, даваща достъп до конкурса]?

Въпрос 4 б:

Ако отговорът е „да“, моля да посочите името на работодателя и продължителността на съответния опит. Моля да опишете подробно този опит, както и естеството на изпълняваните задачи.

Въпрос 5 а:

Притежавате ли професионален опит в една от областите на намеса, към които са насочени съответните фондове, а именно: — транспортна инфраструктура, инфраструктура, свързана с околната среда, телекомуникационна инфраструктура и енергийна инфраструктура; — благоустройство на градските и селските зони; — инвестиции в производството; — научни изследвания, иновации и трансфер на технологии; — достъп на предприятията до кредити и финансов инженеринг; — трудова заетост, обучение и образование; —развитие на селските райони и селско стопанство; — рибарство? […]

Въпрос 5 б:

Ако отговорът е „да“, моля да посочите името на работодателя и продължителността на съответния опит. Моля да опишете подробно този опит, както и естеството на изпълняваните задачи.

Въпрос 6 а:

Притежавате ли опит във воденето на преговори в национална или международна организация?

Въпрос 6 б:

Ако отговорът е „да“, моля да посочите коя национална или международна организация сте представлявали, участващите заинтересовани страни, предмета на преговорите, както и Вашата роля в тях.

Въпрос 7 а:

Притежавате ли опит в академичните изследвания или в преподаването в една от следните области: — регионално развитие; — трудова заетост, обучение и образование; — развитие на селските райони и селско стопанство; — развитие и преустройство на риболовния сектор?

Въпрос 7 б:

Ако отговорът е „да“, моля да посочите наименованието на институцията, продължителността, както и предмета на преподаване или на научни изследвания.

Въпрос 8 а:

Имате ли публикации в една или повече от следните области: — регионално развитие; — трудова заетост, обучение и образование; — развитие на селските райони и селско стопанство; — развитие и преустройство на риболовния сектор?

Въпрос 8 б:

Ако отговорът е „да“, моля да посочите форумите, датите, заглавията и/или съответните източници на публикации.

Въпрос 9 а:

Притежавате ли магистърска степен, свързана с професионалния опит, както е описан в точка 3 от приложението към обявлението за конкурса?

Въпрос 9 б:

Ако отговорът е „да“, моля да посочите точното наименование на дипломата, наименованието на учебното заведение, което е издало дипломата, както и датата на издаване.

Въпрос 10 а:

Притежавате ли докторска степен, свързана с професионалния опит, както е описан в точка 3 от приложението към обявлението за конкурса?

Въпрос 10 б:

Ако отговорът е „да“, моля да посочите точното наименование на дипломата, наименованието на учебното заведение, което е издало дипломата, както и датата на издаване“.

9

Съгласно член 2 от Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно създаването на EPSO (ОВ L 197, стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247):

„1.   [EPSO] упражнява правомощия за подбор на персонал, предоставени съгласно член 30, първи параграф от Правилника за персонала и съгласно приложение III към него, на органите по назначенията на институциите, подписващи настоящото решение. […]“.

10

Член 4 от Решение 2002/620 гласи следното във връзка с исканията, жалбите и обжалванията:

„В съответствие с член 91а от Правилника за [длъжностните лица], исканията и жалбите, отнасящи се до упражняването на правомощията, предоставени съгласно член 2, параграфи 1 и 2 от настоящото решение, се депозират в [EPSO]. Всички обжалвания в тези области се правят пред Комисията“.

11

Жалбоподателите подават кандидатурите си за конкурс на общо основание EPSO/AD/204/10.

12

На 14 декември 2010 г. EPSO назначава за членове на конкурсната комисия на конкурс на общо основание EPSO/AD/204/10 (наричана по-нататък „конкурсната комисия“):

13

На 20 януари 2011 г., след оттеглянето на г‑н P. Nicolas за заместващ член на конкурсната комисия е назначен г‑н E. Bokias, посочен от администрацията.

14

На проведените заседания на 7, 11, 14, 15, 16 и 24 февруари 2011 г. и на 2 и 3 март 2011 г. членовете на конкурсната комисия определят коефициент на тежест на всеки от критериите, предвидени в обявлението за конкурса и възпроизведени под формата на въпроси в графата „[Д]опълнителни [к]валификации“ във формуляра за кандидатстване (наричани по-нататък „подготвителните заседания“).

15

На 24 февруари 2011 г. след оттеглянето на г‑н C. Scano и на г‑жа L. Casanovas за основен член и за заместващ член са назначени съответно г‑н F. J. Alvarez Hidalgo и г‑жа M. F. Negru, посочени от Комитета по персонала.

16

На 17 март 2011 г. след оттеглянето на г‑жа A. Serizier и на г‑н M. Schelfhout за основен член и за заместващ член са назначени съответно г‑жа C. Sauvaget и г‑н E. Rodriguez, посочени от администрацията.

17

На неопределена дата между 3 март и 13 април 2011 г. конкурсната комисия пристъпва към предвидения в раздел IV от обявлението за конкурс подбор по квалификации.

18

На първия етап на подбора за всеки положителен отговор, даден на първата част на всеки от деветте въпроса в графата „[Д]опълнителни [к]валификации“ във формуляра за кандидатстване, конкурсната комисия присъжда определен брой точки, съответстващ на определения на подготвителните заседания коефициент на тежест на въпроса. На тази основа конкурсната комисия определя праг от точки, който да позволява да се подберат кандидати на брой, възможно най-близък до 360 — число, съответстващо на трикратния брой на кандидатите, поканени да положат изпити по модела „Център за оценяване“, както е посочено в обявлението за конкурс. С оглед на броя точки, получени от кандидатите, този праг е определен на 16, в резултат на което до втория етап от процедурата за подбор по квалификации са допуснати само 316 кандидати.

19

При втория етап след разглеждане съответствието на дипломите и на професионалния опит, посочен от кандидатите в отговор на втората част от деветте въпроса в графата „[Д]опълнителни [к]валификации“, конкурсната комисия умножава броя на точките, получени при първия етап за всеки положителен отговор на кандидатите, по коефициент между 0 и 4. След това конкурсната комисия поканва да положат изпити по модела „Център за оценяване“ брой кандидати, съответстващ на не повече от трикратния брой на кандидатите, издържали конкурса, посочен в обявлението за конкурс.

20

С писма от 13 април 2011 г. EPSO уведомява г‑н Bonagurio, г‑н Cecchetto, г‑н Gecse, г‑н Glantenay, г‑н Gorgol, г‑н Kalamees, г‑н Skrobich, г‑жа Venckunaite и г‑жа Załęska, че тъй като са получили общ брой точки под прага от 16 точки, определен от конкурсната комисия на първия етап от процедурата за подбор по квалификации за всеки от критериите, посочени в приложението към обявлението за конкурса, и след като е приложен коефициентът на тежест, техните кандидатури са отхвърлени, без да бъдат разглеждани в рамките на втория етап от подбора по квалификации, предвиден в обявлението за конкурс.

21

С писмо от 13 април 2011 г. г‑жа Cruceru е уведомена, че името ѝ не фигурира в списъка на кандидатите, допуснати да положат изпити по модела „Център за оценяване“, тъй като след приключване на двата етапа от подбора по квалификации е получила само 27 точки, т.е. под 34‑те точки, присъдени на последния кандидат, поканен да положи изпити по модела „Център за оценяване“.

22

На 20 април 2011 г., след като EPSO установява, че броят на назначените постоянни членове е по-голям от изисквания, г‑н D. Rapacciuolo се съгласява да се откаже от участие в конкурсната комисия.

23

На 29 април 2011 г. EPSO назначава „допълнителна група непостоянни членове на конкурсната комисия“, а именно г‑н G. Groppi и г‑н N. Pipiliagkas в качеството на основни членове, посочени от Комитета по персонала, и г‑н M. Robert и г‑н J. Perez Escanilla в качеството на заместващи членове, посочени от Комитета по персонала. Според Комисията тези нови назначения се правят след оттеглянето на г‑н D. Rapacciuolo, г‑н F. J. Alvarez Hidalgo, г‑жа M. F. Negru и г‑жа P. Stendera-Bzdela.

24

На 25 май 2011 г. след оттеглянето на г‑н J. Perez Escanilla за заместващ член е назначен г‑н I. Sotirchos, посочен от Комитета по персонала.

25

На 27 май 2011 г. е публикуван списъкът на членовете на конкурсната комисия.

26

Жалбоподателите, с изключение на г‑н Kalamees и на г‑жа Załęska, подават искания за преразглеждане на решенията на конкурсната комисия, с които се отхвърлят техните кандидатури, като всички тези искания са отхвърлени.

27

Всеки от жалбоподателите подава административна жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението на конкурсната комисия, с което се отхвърля кандидатурата им. Тези административни жалби са отхвърлени от Органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) с решения, приети между 9 и 25 ноември 2011 г.

28

По дело F‑23/12 жалбоподателите искат от Съда на публичната служба:

29

По дело F‑30/12 жалбоподателят иска от Съда на публичната служба:

30

С Определение от 22 май 2012 г. на председателя на втори състав на Съда на публичната служба дела F‑23/12 и F‑30/12 са съединени за целите на писмената фаза, устната фаза и на решението, което слага край на производството.

31

Комисията представя само една писмена защита, обща за двете дела. В тази защита тя иска от Съда на публичната служба:

32

В хода на съдебното заседание в отговор на въпрос на Съда на публичната служба жалбоподателите посочват, че желаят да представят ново искане —за анулиране на резултатите от конкурса в тяхната цялост — или поне да разширят исканията си, като това искане вече било посочено в жалбите им.

33

В жалбите си жалбоподателите искат от Съда на публичната служба, преди да се произнесе, да разпореди на Комисията да представи всички протоколи от събранията за конкурс EPSO/AD/204/10 на началниците на отдели на EPSO и всички протоколи от заседанията на конкурсната комисия, проведени между 9 декември 2010 г. и 27 май 2011 г. С оглед обаче на документите, приложени от страните към писмените им становища и на разпоредените процесуално-организационни мерки Съдът на публичната служба счита, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе по жалбата и решава да не уважи това искане на жалбоподателите.

34

Следва да се констатира, че в съответствие с член 35 от Процедурния правилник само изложените в жалбата искания могат да бъдат взети предвид и поради това в хода на производството страните по принцип не могат —освен при изменение в предмета на спора — да представят нови искания или да разширяват предмета на съществуващи искания (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1965 г. по дело Krawczynski/Комисия, 83/63). Единствено при наличие на ново обстоятелство, което може да има отражение върху предмета на жалбата, както по-специално приемането по време на производството на акт, който отменя и заменя обжалвания акт, може да се допусне промяна на исканията на жалбоподателя (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 март 1982 г. по дело Alpha Steel/Комисия, 14/81, точка 8).

35

В случая следва да се отбележи, че макар жалбоподателите да са посочили по повод изложението на правните основания в техните жалби, че според тях е необходимо да се поставят под въпрос резултатите от конкурса в тяхната цялост, от това не може да се заключи — обратно на това, което те претендират — че по този начин са изложили в жалбите си искания за отмяна, насочени срещу резултатите от конкурса в тяхната цялост.

36

Поради това и имайки предвид също, че съгласно постоянната съдебна практика предметът на спора трябва да бъде достатъчно ясен и точен, за да позволи на ответника да подготви защитата си (Определение на Съда на публичната служба от 28 септември 2011 г. по дело Kyriazi/Комисия, F‑66/06, точка 42), исканията за отмяна на резултатите от конкурса в тяхната цялост трябва да се считат за повдигнати за първи път в хода на съдебното заседание. Така, тъй като тяхното късно посочване — в хода на съдебното производство — не е обосновано от възникването на ново обстоятелство, което може да има отражение върху предмета на жалбата, тези искания трябва да се отхвърлят като недопустими.

37

В подкрепа на исканията си, насочени срещу решенията на конкурсната комисия за отхвърляне на техните кандидатури (наричани по-нататък „обжалваните решения“), жалбоподателите изтъкват формално три правни основания, представени като изведени от:

38

Що се отнася до първото правно основание, следва да се отбележи, че жалбоподателите повдигат три твърдения за нарушение, като общото между тях е, че се отнасят до нормите, уреждащи състава и функционирането на конкурсната комисия. Поради това първото правно основание трябва да се разбира като изведено не само от процесуално нарушение, а в по-широк смисъл — от нарушаване на нормите, уреждащи създаването и функционирането на конкурсната комисия.

39

Що се отнася до второто и третото правно основание, от писмените становища на жалбоподателите е видно, че с изключение на твърдението за нарушение, изведено от явна грешка в преценката, тези правни основания трябва да се разбират като изведени с повдигането на възражение от незаконосъобразността на обявлението за конкурс. Действително, изложените от жалбоподателите доводи в подкрепа на тези две правни основания целят по същество да оспорят законосъобразността на обявлението за конкурс, доколкото в него се предвижда на първия етап от подбора по квалификации елиминиране на някои кандидати единствено въз основа на броя положителни отговори, дадени на първата част от деветте въпроса, предвидени в графата „[Д]опълнителни [к]валификации“ във формуляра за кандидатстване, без конкурсната комисия да осъществява контрол върху истинността на предоставената информация и да проверява съответствието на техните дипломи и професионални квалификации. Впрочем в отговор на въпрос на Съда на публичната служба жалбоподателите потвърждават, че второто и третото правно основание представляват едно-единствено основание, изведено с повдигането на възражение от незаконосъобразността на обявлението за конкурс.

40

На последно място, трябва да се отбележи, че в хода на съдебното заседание жалбоподателите повдигат ново правно основание, изведено от нарушение на обявлението за конкурс, тъй като, докато според тях обявлението предвиждало конкурсната комисия да избере 360 кандидати за участие във втория етап от процедурата за подбор по квалификации, същата е избрала само 316. Поради това, а и предвид контекста на настоящото дело това правно основание ще бъде разгледано преди основанието, изведено с повдигането на възражение от незаконосъобразността на обявлението за конкурс.

41

От изложеното дотук следва, че правните основания, повдигнати от жалбоподателите в подкрепа на исканията за отмяна, трябва да се разбират като изведени:

42

На първо място, жалбоподателите изтъкват, че конкурсната комисия още не е била съставена, когато започва подборът по квалификации, нито дори когато е взето решение за коефициента на тежест на критериите за подбор.

43

В това отношение следва да се отбележи, че макар конкурсната комисия, натоварена с оценяването на кандидатите в даден конкурс, задължително трябва да е съставена преди да започне подборът на кандидатите, същата следва да се разглежда като съставена от момента, когато всички нейни членове са посочени за първи път от ОН. Действително, ако поради оставка на някои от членовете ѝ съставът на конкурсната комисия може да претърпи промени, това обстоятелство не може да влияе с обратна сила върху датата, на която въпросната конкурсна комисия следва да се разглежда като съставена.

44

В случая от материалите по делото е видно, че ОН за първи път е посочил всички членове на конкурсната комисия на 14 декември 2010 г. Коефициентът на тежест на критериите за подбор обаче е установен по време на подготвителните заседания, а процедурата за подбор по квалификации се е провела между 3 март и 14 април 2011 г. Поради това първото твърдение за нарушение, изложено от жалбоподателите в подкрепа на първото правно основание трябва да се отхвърли като необосновано от фактическа страна.

45

На второ място, жалбоподателите твърдят, че EPSO е публикувала със закъснение окончателния състав на конкурсната комисия, като това е станало, след като същата е приела обжалваните решения.

46

По този въпрос следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че ОН е длъжен да публикува състава на всяка конкурсна комисия преди началото на изпитите, спазването на това задължение не представлява съществено изискване, чието неспазване може да доведе до нищожност на решенията, взети от конкурсна комисия, тъй като не е от такова естество, че да има отражение върху посочените решения или да лиши кандидатите от гаранция. От една страна, познаването на самоличността на членовете на конкурсна комисия не може да повлияе върху шансовете за успех на кандидата, тъй като подборът на кандидатите се прави с оглед на критериите, определени в обявлението за конкурс, а не в зависимост от самоличността на членовете на конкурсната комисия. От друга страна, въпреки че публикуването на списъка на членовете на конкурсна комисия има за цел да позволи на кандидатите да се уверят, че по отношение на един или друг от членовете на конкурсната комисия, пред които те се явяват, не е налице конфликт на интереси, жалбоподателите не твърдят, че в случая е имало такъв конфликт на интереси. Освен това в по-общ план късното публикуване на списъка на членовете на конкурсна комисия не може да лиши кандидатите от гаранция, тъй като те винаги могат да се позоват на евентуален конфликт на интереси в последващо обжалване на решението на конкурсната комисия да не бъдат включени в списъка с резерви.

47

При всички положения, за да бъде отхвърлено второто твърдение за нарушение, е достатъчно да се отбележи, че нито от Правилника, нито от обявлението за конкурс е видно, че в случая EPSO е била длъжна да публикува състава на конкурсната комисия.

48

На трето място, жалбоподателите твърдят, че при подбора по квалификации съставът на конкурсната комисия не включвал достатъчен брой членове или най-малкото му липсвала стабилност.

49

В това отношение макар да се приема, че при устен изпит, за да се гарантира на кандидатите последователност и обективност на оценките и предвид характерното за един такъв конкурс сравняване, е необходимо присъствието на всички членове на конкурсната комисия или поне поддържането на известна стабилност в състава на конкурсната комисия (вж. по-специално Решение на Съда на публичната служба от 29 септември 2010 г. по дело Brune/Комисия, F‑5/08, точка 41 и Решение по дело Honnefelder/Комисия, F‑41/08, точка 36), следва да се подчертае, че поддържането на подобна стабилност, изглежда, не е необходимо, за да се гарантира спазването на принципите на равно третиране при писмените изпити. Действително член на конкурсната комисия, който не е присъствал, когато другите членове на комисията са разглеждали работата на даден кандидат, може, ако прецени за необходимо, да я разгледа впоследствие, за да я сравни с други и по този начин да участва активно в нейното оценяване (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 26 януари 2005 г. по дело Roccato/Комисия, T‑267/03, точка 38).

50

Тъй като в случая електронните формуляри за кандидатстване е можело при необходимост да бъдат разглеждани впоследствие от член на конкурсната комисия, който е отсъствал, когато колегите му са ги разглеждали, следва да се констатира, че не е необходимо поддържането на известна стабилност в състава на конкурсната комисия, както се изисква за устните изпити. Поради това третото твърдение за нарушение, изложено от жалбоподателите в подкрепа на първото правно основание, трябва да се отхвърли като неоснователно.

51

От изложеното по-горе следва, че първото правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

52

Следва да се припомни, че съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи. Действително с оглед гарантиране на правната сигурност и доброто правораздаване, за да е допустимо твърдението за нарушение, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава жалбоподателят, да следват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по исковата молба или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни (Решение на Съда на публичната служба от 10 ноември 2011 г. по дело Merhzaoui/Съвет, F‑18/09, точка 43). В случая обаче, макар жалбоподателите да изтъкват явна грешка в преценката, те не уточняват в какъв смисъл органът, издал обжалваните решения, а именно конкурсната комисия, е допуснал такава материална незаконосъобразност. Следователно второто правно основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо поради недостатъчна прецизност.

53

В хода на съдебното заседание жалбоподателите повдигат ново правно основание, изведено от твърдението, че конкурсната комисия е нарушила обявлението за конкурс, като е допуснала до втория етап от процедурата за подбор само 316 кандидати, докато съгласно посоченото обявление този брой е следвало да бъде 360.

54

На първо място, трябва да се припомни, че член 43, параграф 1 от Процедурния правилник забранява предявяването на нови правни основания след първата размяна на писмени становища, освен ако те не почиват върху обстоятелства, установени в хода на производството (Решение по дело Merhzaoui/Съвет, посочено по-горе, точка 36). Тъй като в случая правното основание на жалбоподателите почива върху обстоятелство, установено в хода на производството, а именно че само 316 кандидати са допуснати до участие във втория етап от процедурата за подбор по квалификации, това правно основание следва да се приеме за допустимо.

55

Що се отнася до основателността на правното основание, следва да се отбележи, че от една страна, макар обявлението за конкурса да предвижда, че броят на разгледаните досиета по време на втория етап от процедурата за подбор по квалификации съответства на трикратния брой на кандидатите, поканени да положат изпити по модела „Център за оценяване“, в него се уточнява, че това число не е задължително, а „приблизително“ съответстващо. От друга страна, от обявлението изрично следва, че броят на кандидатите, поканени да положат изпити по модела „Център за оценяване“, „съответства на най-малко три пъти броя на издържалите конкурса“, посочен в обявлението за конкурс. Така, тъй като броят на разгледаните досиета по време на втория етап от процедурата за подбор по квалификации зависи от броя на кандидатите, които могат да бъдат поканени да положат изпити по модела „Център за оценяване“, се налага изводът, че намерението е било обявлението за конкурса имплицитно, но задължително да определи такъв брой досиета, разгледани при втория етап от процедурата за подбор, който да не е задължителен.

56

Впрочем тази констатация се потвърждава от факта, че процедурата за подбор по квалификации е замислена по такъв начин, че броят на кандидатите, допуснати до втория етап от процедурата за подбор по квалификации, зависи от праг, който не може да бъде точно определен, преди да са станали известни всички кандидати, тъй като този праг се обуславя от техния брой и от броя на точките, който се очаква те да получат в зависимост от отговорите им на първата част на всеки въпрос, зададен в графата „[Д]опълнителни [к]валификации“ в техния електронен формуляр за кандидатстване.

57

Поради това третото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

58

Жалбоподателите твърдят по същество, че разпоредбите от обявлението за конкурса относно първия етап от процедурата за подбор по квалификации били незаконосъобразни, тъй като водели до елиминиране на кандидати единствено въз основа на броя положителни отговори, дадени в графата „[Д]опълнителни [к]валификации“ в електронния формуляр за кандидатстване. Елиминирането обаче на кандидати без конкретно разглеждане на техните документи и квалификации от конкурсната комисия противоречало, първо, на член 27 от Правилника, който гласи, че конкурсът има за цел да се назначат лица със способности и ефикасност, отговарящи на най-високите стандарти, както и на член 5 от приложение III към Правилника съгласно тълкуването му в съдебната практика, според което конкурсната комисия трябва конкретно да разгледа притежаваните от кандидатите документи, второ, на разделението на правомощията между ОН и конкурсната комисия, произтичащо от приложение III към Правилника, и трето, на принципа за равно третиране, доколкото спорните разпоредби от обявлението за конкурса водят до това, че кандидати, притежаващи същите дипломи и опит като други кандидати, допуснати до втория етап, са елиминирани след приключване на първия етап единствено поради факта че поради липса на ясна преценка са счели, че не отговарят на необходимите условия.

59

Впрочем, жалбоподателите поддържат, че критериите за подбор, за които се отнасят тези въпроси, били неясни. Действително електронният формуляр за кандидатстване използва в текста на английски език понятието „master“, докато в текста на френски език се позовава на понятието „maîtrise“. Освен това въпросният формуляр използвал понятията „enseignement“ и „publications“, въпреки че не са еднозначни.

60

В своята защита Комисията счита, че правното основание е недопустимо в неговата цялост, с мотива че след като жалбоподателите не са обжалвали в срок обявлението за конкурса с подаването на жалба по съдебен ред, те вече не можели да поставят под въпрос неговата законосъобразност и с повдигането на възражение. Комисията посочва също, че оплакването, свързано с нарушение на разделението на правомощията между конкурсната комисия и ОН, е недопустимо, тъй като то не било изложено от жалбоподателите в досъдебната фаза. Действително в административните си жалби жалбоподателите са изтъкнали единствено твърдения за нарушение, свързани с материалната законосъобразност на обжалваните решения, без каквото и да е твърдение за нарушение, свързано с процесуалната законосъобразност на посочените решения — категория, към която спада спорното твърдение за нарушение, тъй като то се отнася до правомощията на конкурсната комисия.

61

Във връзка с твърдението, че възприетият метод на подбор противоречи на член 27 от Правилника, Комисията припомня по същество, че тя разполага с широко право на преценка при определяне на начините, по които се организира даден конкурс. Впрочем според нея елиминирането на някои кандидати въз основа на броя положителни отговори, дадени на въпроси за техните дипломи и професионален опит, представлява подходящ метод на подбор, тъй като дава възможност за целенасочен подбор на кандидатите и то в твърде специфична област. Освен това прилагането на този метод в случая било необходимо, тъй като поради големия брой кандидати, регистрирали се за участие в конкурса, не можело да се изисква от конкурсната комисия да разгледа още в самото начало на процедурата за подбор всички кандидатури. Разбира се, тази процедура за подбор по същество криела риска някои от най-добрите кандидати да бъдат елиминирани, ако не дадат положителен отговор на някои въпроси, по отношение на които те всъщност отговарят на установените критерии. Според Комисията обаче кандидатите били в най-добра позиция да преценят дали трябва да отговорят положително на някои въпроси, като във всички случаи те трябвало да подходят гъвкаво при тълкуването на въпросите, както и на своите дипломи и професионален опит. Колкото до обстоятелството, че конкурсната комисия осъществява контрол върху съответствието на предоставената от кандидатите информация едва на втория етап на подбора по квалификации, Комисията счита, че това обстоятелство не би могло да има отражение върху законосъобразността на метода на подбор, тъй като все пак благодарение на този контрол лице, което неоснователно е дало положителен отговор на някои от въпросите, не можело да разчита, че ще получи покана да положи изпити по модела „Център за оценяване“. Що се отнася до доводите на жалбоподателите във връзка с упражняването на правомощията на конкурсната комисия, Комисията подчертава, че обжалваните решения са приети от конкурсната комисия и че последната е упражнила правомощията си, вземайки решение за коефициента на тежест на въпросите и отчитайки отговорите, дадени от кандидатите.

62

По отношение на твърденията на жалбоподателите за евентуално нарушение на принципа за равно третиране Комисията посочва, че това твърдение за нарушение е лишено от основание, тъй като за разлика от кандидатите, допуснати до участие във втория етап, жалбоподателите не отговаряли на изискванията за това.

63

Във връзка с липсата на яснота на някои критерии Комисията оспорва, че последните са двусмислени. Действително, макар електронният формуляр за кандидатстване да използва в текста на френски език термина „maîtrise“, четейки обявлението за конкурса не може да има никакво съмнение относно факта, че терминът се отнася до диплома за специализация в рамките на следдипломно обучение. Същото важи и за термина „enseignement“. Действително от обстоятелството, че в електронния формуляр за кандидатстване не се посочва, че това преподаване трябва да е академично, докато такова уточнение е направено по отношение на очаквания опит във връзка с изследванията, жалбоподателите можели да заключат, че преподаването не се ограничава непременно до сферата на висшето образование. Що се отнася до критерия относно публикациите, жалбоподателите не изяснявали в какво се изразява объркването в този случай.

64

На последно място, Комисията изтъква, че дори да се приеме, че обявлението за конкурс е незаконосъобразно, обжалваните решения не следва да се отменят, тъй като процесуалното нарушение, до което се отнася настоящото възражение за незаконосъобразност, може да опорочи тези решения само ако се докаже, че ако то не е било допуснато, посочените решения биха могли да имат различно съдържание. В случая обаче жалбоподателите не са доказали, че ако конкурсната комисия бе разгледала конкретно тяхното досие, те са щели да бъдат допуснати до втория етап от процедурата за подбор по квалификации.

65

Най-напред, по отношение на възражението за недопустимост, направено от Комисията срещу правното основание в неговата цялост за това, че жалбоподателите не са обжалвали в срок обявлението за конкурс, за да бъде то отхвърлено, е достатъчно да се припомни, че жалбоподателят има право да се позовава, когато подава жалба срещу решението на конкурсна комисия на всякакво нарушение при провеждането на конкурса, в това число и на такова, до което се стига поради самия текст на обявлението за конкурса (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 август 1995 г. по дело Комисия/Noonan, C‑448/93 P, точка 17). Действително, преди кандидатурите на жалбоподателите да са били отхвърлени от конкурсната комисия, техният правен интерес по отношение на обявлението за конкурса все още е бил неопределен, така че те не могат да бъдат упрекнати, че не са обжалвали обявлението в сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника.

66

По-нататък, що се отнася до възражението за недопустимост, насочено срещу твърдението за нарушение, изведено от това, че първият етап от подбора по документи не е съобразен с правилата за разделение на правомощията между конкурсната комисия и ОН, следва да се подчертае, че правилото за съгласуваност не допуска жалбата по съдебен ред да променя основанието на жалбата по административен ред, като понятието „основание“ трябва да се разбира в широк смисъл. По отношение на искане за отмяна, под „основание на спора“ следва да се разбира оспорването на материалната законосъобразност на обжалвания акт от страна на жалбоподателя или — като алтернатива — оспорването на неговата процесуална законосъобразност (вж. по-специално Решение на Съда на публичната служба от 1 юли 2010 г. по дело Mandt/Парламент, F‑45/07, точка 119).

67

В това отношение Комисията счита, че горепосоченото твърдение за нарушение е недопустимо, като се основава на схващането, че то е свързано с въпрос за липсата на компетентност на органа, издал акта, поради което е равнозначно на процесуална незаконосъобразност, докато посочените от жалбоподателите в техните административни жалби нарушения са равнозначни единствено на материална незаконосъобразност.

68

Следва обаче да се констатира, че схващането, на което Комисията основава съображенията си, е погрешно. Действително жалбоподателите по никакъв начин не оспорват правомощията на конкурсната комисия да приеме обжалваните решения, а поддържат по същество становището, че не можело ОН да предвиди метод на подбор, основаващ се единствено на броя положителни отговори, дадени от кандидатите на въпроси за техните квалификации и професионален опит, без да предвиди конкретното разглеждане от конкурсната комисия на съответствието на въпросните квалификации и професионален опит. Налага се изводът, че разбирано по този начин, твърдението за нарушение, изложено от жалбоподателите, е свързано с материалната, а не с процесуалната законосъобразност на обжалваните решения. Поради това повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост може да бъде отхвърлено, тъй като е безспорно, че в административните си жалби жалбоподателите са повдигнали най-малкото материална незаконосъобразност, без дори да е необходимо да се разглежда за всяка от посочените административни жалби дали съдържат изложение на твърдение за нарушение, свързано с процесуалната законосъобразност на обжалваните решения.

69

Що се отнася до основателността на правното основание, следва да се припомни, че организирането на конкурс има за цел да се наберат служители за попълване на свободни работни места в рамките на институциите и че както е видно по-специално от член 1, първа алинея и от член 4 от приложение III към Правилника, ОН е компетентен да изготви обявлението за конкурса и на това основание да вземе решение за най-подходящия метод на подбор на кандидатите в зависимост от изискванията, свързани с подлежащите на заемане длъжности, и в по-общ план, в зависимост от интереса на службата (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело Blackler/Парламент, T‑420/04, точка 45).

70

Все пак трябва да се подчертае, че упражняването на това право на преценка от ОН, независимо от броя на лицата, които може да представят формуляр за кандидатстване в съответния конкурс, задължително се ограничава от спазването на действащите в момента разпоредби, както и на общите принципи на правото. От това следва, че избраният от ОН метод трябва първо да има за цел да се назначат на лица със способности и ефикасност, отговарящи на най-високите стандарти, в съответствие с член 27 от Правилника, второ, в съответствие с член 5 от приложение III към Правилника да се възложи на независима конкурсна комисия задачата да прецени във всеки отделен случай дали представените дипломи или професионалният опит на всеки кандидат съответстват на нивото, което се изисква от Правилника и от обявлението за конкурс (Решение по дело Blackler/Парламент, посочено по-горе, точка 23), и трето, да се постигне последователен и обективен подбор на кандидатите.

71

В случая следва да се отбележи, че методът на подбор по квалификации, използван от ОН в обявлението за конкурс при първия етап, се изразява в това да се попитат жалбоподателите, с помощта на въпросник, дали считат, че отговарят на определен набор изисквания относно обучението и професионалния им опит, след това в зависимост от отговорите на всички кандидати да се установи праг, под който кандидатите, които след прилагане на коефициента на тежест, не събират достатъчен брой положителни отговори, отчетени под формата на точки, се елиминират. Според Съда на публичната служба, замислен по такъв начин, подобен метод противоречи на разпоредбите на Правилника, както и на общите принципи, уреждащи конкурсите.

72

Действително от член 5, алинеи 1 и 3 от приложение III към Правилника следва, че в случай на подбор по квалификации конкурсната комисия е длъжна да разгледа дали дипломите и опитът на кандидатите отговарят на изискванията, предвидени в обявлението за конкурс (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 декември 2011 г. по дело Комисия/Pachtitis, T‑361/10 P, точка 43 и Решение по дело Комисия/Vicente Carbajosa и др., T‑6/11 P, точка 58). Всъщност методът на подбор, уреждащ първия етап, възлага единствено на конкурсната комисия задачата да определи коефициент на тежест на всеки въпрос, след това да отчете броя точки, получени от всеки кандидат, и накрая, да определи, в зависимост от броя на конкуриращите се лица на този първи етап, както и на броя на получените от тях точки, изисквания праг от точки за допускане до втория етап от процедурата за подбор по квалификации.

73

Методът на подбор обаче не предвижда никакъв контрол от страна на конкурсната комисия по отношение съответствието на документите и професионалните квалификации, притежавани от кандидатите. Впрочем подобен метод задължително предполага, че кандидатите не са подбрани в зависимост от съответствието на техните дипломи или на професионалния им опит, а с идеята, че притежават такива, което не представлява достатъчна информация, за да се гарантира подборът на най-добрите кандидати, както и последователността на направения подбор.

74

Следва освен това да се отбележи, че според използвания от EPSO метод на подбор в случая броят точки, които един кандидат трябва да получи, за да бъде разгледано досието му при втория етап, зависи от броя точки на другите кандидати. Поради това кандидатът може да бъде елиминиран единствено поради факта че други кандидати са дали положителен отговор на някои въпроси поради твърде благоприятно за тях тълкуване на установените критерии, неправилно разбиране на въпросите или неправилна преценка на стойността на дипломите или професионалния им опит, тъй като всеки зададен въпрос изисква твърде субективна преценка от страна на кандидата по отношение на съответствието на неговите дипломи и професионален опит (вж. по-специално що се отнася до фината преценка, която понякога е необходима, за да се установи съответствието на дипломата или на професионалния опит, Решение на Съда на публичната служба от 24 април 2013 г. по дело CB/Комисия, F‑73/11, точки 50—52). В този смисъл следва също да се констатира, че посоченият метод на подбор не гарантира в достатъчна степен обективността и последователността на оценката.

75

По този въпрос следва да се подчертае, че използваният от EPSO метод на подбор в случая се различава от тези, които се прилагат в контекста на други конкурси, във връзка с които съдът е могъл да бъде сезиран, и които методи не са били отменени. Действително, макар в някои конкурси да се отхвърлят кандидатури преди първите изпити на основание съответствието на посочените дипломи и професионален опит, все пак в тези конкурси решенията да се отхвърлят някои кандидати, се приемат от конкурсната комисия, след като тя е разгледала конкретно съответствието на дипломите и професионалния опит. Разбира се, в такива конкурси, при които истинността на твърденията на кандидатите се проверява едва след края на конкурса, някои кандидати могат и да бъдат допуснати до първите изпити въз основа на предоставена неточна информация, но трябва да се подчертае, че в тези конкурси броят на кандидатите, които могат да бъдат допуснати до първите изпити, не е ограничен, така че евентуалната грешка или измама от страна на тези кандидати има минимално въздействие върху другите кандидати, за разлика от разглеждания конкурс.

76

Следователно трябва да се констатира, че като предвиждат елиминирането на някои кандидати с мотива, че техните дипломи и професионален опит не съответстват в достатъчна степен, без това съответствие да е разгледано конкретно от конкурсната комисия, разпоредбите от обявлението за конкурс относно първия етап от процедурата за подбор по квалификации неправомерно ограничават правомощията на конкурсната комисия и следователно трябва да се разглеждат като незаконосъобразни.

77

Тъй като решенията на конкурсната комисия да отхвърли кандидатурите на г‑н Bonagurio, г‑н Cecchetto, г‑н Gecse, г‑н Glantenay, г‑н Gorgol, г‑н Kalamees, г‑н Skrobich, г‑жа Venckunaite и г‑жа Załęska от конкурсната процедура, са приети въз основа на разпоредбите от обявлението за конкурс относно първия етап от процедурата за подбор по квалификации, те следва да бъдат отменени. Действително, противно на твърденията на Комисията, незаконосъобразността, посредством възражение, на акта, въз основа на който е прието дадено решение, води следователно до незаконосъобразност на посоченото решение.

78

Действително исканията за отмяна трябва да се отхвърлят в случаите, когато е очевидно, че при отмяна на дадено решение трябва непременно да бъде прието ново решение, еднакво с първото (Решение на Съда на публичната служба от 4 февруари 2010 г. по дело Wiame/Комисия, F‑15/08, точка 27 и по аналогия Решение от 29 септември 2011 г. по дело Bowles и др./ЕЦБ, F‑114/10, точка 64), но в случая нищо не позволява да се установи надлежно, че при отмяна на обжалваните решения непременно ще бъдат приети нови решения, еднакви с първите. Действително с оглед на обстоятелството, че минимумът от точки, който трябва да бъде достигнат, е определен, като са взети предвид отговорите на другите кандидати, не може да се изключи, че ако конкурсната комисия бе разгледала, както е редно, съответствието на дипломите и професионалния опит, притежавани от всички кандидати, г‑н Bonagurio, г‑н Cecchetto, г‑н Gecse, г‑н Glantenay, г‑н Gorgol, г‑н Kalamees, г‑н Skrobich, г‑жа Venckunaite и г‑жа Załęska биха получили брой точки над определения праг.

79

По отношение на г‑жа Cruceru следва да се подчертае, че тя не твърди, че незаконосъобразността на първия етап от процедурата за подбор по квалификации или липсата на яснота на някои критерии за подбор се е отразила на шансовете ѝ за успех при втория етап от процедурата за подбор по квалификации. Освен това на поставения ѝ в този смисъл въпрос в рамките на процесуално-организационните мерки тя е посочила, че единственото валидно за нея правно основание е първото, а именно нарушаването на нормите, уреждащи създаването и функционирането на конкурсната комисия. Следователно, тъй като това правно основание е отхвърлено, жалбата по отношение на него трябва да бъде отхвърлена.

80

При всички положения следва да се отбележи, че макар някои кандидати неправилно да са могли да дадат положителен отговор на въпросите, въпреки че действително не изпълняват предвидените условия, това обстоятелство не е могло да се отрази на шансовете за успех на г‑жа Cruceru, тъй като при втория етап конкурсната комисия е проверила съответствието на отговорите на кандидатите и така е успяла да неутрализира евентуалните грешки, допуснати от кандидатите в тази връзка. Обратно, ако поради твърдяната липса на яснота кандидатите са дали отрицателен отговор на някои въпроси, макар че са изпълнявали поставените условия, това обстоятелство е могло да доведе единствено до намаляване на броя точки, получени от другите кандидати, и следователно до понижаване на необходимия праг от точки за получаване на покана да се положат изпити по модела „Център за оценяване“. Като се има предвид, че г‑жа Cruceru изобщо не твърди в своята жалба, нито дори в административната си жалба, че тази липса на яснота се е отразила на отговорите ѝ, трябва да се констатира, че твърдяната липса на яснота не е могла да я постави в неблагоприятно положение.

81

Въз основа на гореизложеното следва да се уважат жалбите на г‑н Bonagurio, г‑н Cecchetto, г‑н Gecse, г‑н Glantenay, г‑н Gorgol, г‑н Kalamees, г‑н Skrobich, г‑жа Venckunaite и г‑жа Załęska и да се отхвърли тази на г‑жа Cruceru.

82

По силата на член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял втори, глава осма от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член Съдът на публичната служба може да реши, когато справедливостта изисква това, дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.

83

От изложените по-горе мотиви следва, че исканията на жалбоподателите са уважени единствено по отношение на г‑н Bonagurio, г‑н Cecchetto, г‑н Gecse, г‑н Glantenay, г‑н Gorgol, г‑н Kalamees, г‑н Skrobich, г‑жа Venckunaite и г‑жа Załęska и са отхвърлени по отношение на г‑жа Cruceru. При тези обстоятелства Комисията следва да понесе девет десети от направените от нея съдебни разноски и да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на г‑н Bonagurio, г‑н Cecchetto, г‑н Gecse, г‑н Glantenay, г‑н Gorgol, г‑н Kalamees, г‑н Skrobich, г‑жа Venckunaite и г‑жа Załęska, а г‑жа Cruceru — да понесе направените от нея съдебни разноски, както и да бъде осъдена да заплати една десета от съдебните разноски на Комисията.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

реши: