16.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 79/5

1.

Съвместимо ли е с общностната съдебна практика относно „in house“ възлагането обществена болница да възложи, без да спазва законоустановената процедура за сключване на съответния договор, на сдружение с нестопанска цел — в което тя членува и което има за предмет предоставянето на обществена услуга в областта на здравеопазването и за цел повишаване на ефикасността и ефективността на членовете си — предоставянето на услугата по доставка на болнична храна, за което отговаря болницата, и по този начин да прехвърли на сдружението своите функции в тази област, при положение че съгласно устава на сдружението в него могат да членуват и образувания, които не са от публичния, а от социалния сектор и че към момента на възлагането двадесет и трима от осемдесет и осемте членове са частни институции за социална солидарност от социалния сектор, някои от които са благотворителни?

2.

Може ли да се счита, че изпълнителят е подчинен във връзка с взимането на решения на своите членове, които са публични образувания, така че последните упражняват заедно или поотделно контрол, аналогичен на този, който упражняват върху собствените си служби, при положение че съгласно устава му изпълнителят трябва да гарантира, че мнозинството от гласовете принадлежи на членове, по отношение на които членът на правителството, отговарящ за здравеопазването, упражнява ръководство, контрол и надзор, и че по-голямата част от членовете на управителния му съвет са публични субекти?

3.

Може ли в светлината на общностната съдебна практика относно „in house“ възлагането условието за „аналогичен контрол“ да се счита за изпълнено, при положение че съгласно устава му изпълнителят е подчинен на министъра, отговарящ за здравеопазването, който е компетентен да назначава председателя и заместник-председателя на управителния съвет, да одобрява решенията на общото събрание за сключване на заеми, които биха довели до нетен размер на задълженията равен на или по-голям от 75 % от собствения капитал през предходната отчетна година, да одобрява решенията за изменение на устава, решенията на общото събрание за прекратяване на изпълнителя и да се разпорежда с имуществото му при прекратяване?

4.

Възможно ли е отношенията му с членовете му, които са публични образувания, да се квалифицират като обикновено вътрешно или „in house“ възлагане като се има предвид, че изпълнителят е голяма организация със сложна структра, че негови членове са повечето служби и институции на Serviço Nacional de Saúde, включително най-големите болници на страната, че има предвиден оборот от около 90 милиона евро, извършва комплексна дейност в различни сфери и при твърде високи показатели, наема над 3 300 работници и участва в две обединения със стопанска цел и в две търговски дружества?

5.

Възможно ли е условието за „in house“ възлагане да се приеме за изпълнено, по-специално с оглед на изискването за „съществена цел на дейността“, поставено от член 5, параграф 2, буква b) от CCP (1), като се има предвид, че според устава му изпълнителят може да предоставя при условията на конкуренция услуги на частни национални или чуждестранни образувания, (i) стига това да не е във вреда на членовете му и да е от полза за тях и за изпълнителя, било от икономическа гледна точка, било от гледна точка на обогатяването и валоризирането на технологиите и (ii) стига фактурираната цена на услугите от този вид да не надвишава 20 % от общия годишен оборот през предходната отчетна година?

6.

В случай, че отговорът на някой от горните въпроси сам по себе си не е достатъчен, за да се установи дали са изпълнени условията, предвидени в член 5, параграф 2 от CCP, позволява ли общата преценка на отговорите на всички тези въпроси в светлината на общностната съдебна практика относно „in house“ възлагането да се заключи, че е налице такова възлагане?