16.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 46/14

1.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО (1), да се тълкуват в смисъл, че установяват всеобхватна забрана за допускане на необоснованата дискриминация, основана на възраст, която забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на федералните служители?

2.

При положителен отговор на първия въпрос, в резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, ако съгласно определена национална уредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се повишава в съответствие с неговата възраст при учредяване на служебното му правоотношение, а впоследствие — преимуществено в зависимост от продължителността на служебното му правоотношение?

3.

При положителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална уредба да бъде оправдана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава натрупания професионален опит?

4.

При положителен отговор и на третия въпрос, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми относно заплатите на държавните служители, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз позволява ли в полза на дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен заплащането с обратна сила на възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на държавния служител възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?

5.

Тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на държавните служители за (последващо) плащане на определена сума или за обезщетение от изискването държавните служители да предявят тези претенции възможно най-скоро след възникването им?