Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62012CN0402

    Дело C-402/12 P: Жалба, подадена на 24 август 2012 г. от Европейския парламент срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 юни 2012 г. по дело T-396/09, Vereniging Milieudefensie, Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия

    OB C 9, 12.1.2013, p. 26–26 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    12.1.2013   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 9/26


    Жалба, подадена на 24 август 2012 г. от Европейския парламент срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 юни 2012 г. по дело T-396/09, Vereniging Milieudefensie, Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия

    (Дело C-402/12 P)

    2013/C 9/43

    Език на производството: нидерландски

    Страни

    Жалбоподател: Европейски парламент (представители: L. Visaggio и G. Corstens)

    Други страни в производството: Vereniging Milieudefensie, Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht, Европейска комисия, Кралство Нидерландия, Съвет на Европейския съюз

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят иска:

    да се отмени Решение на Общия съд (седми състав) от 14 юни 2012 г. по дело T-396/09,

    да се постанови решение по съществото на делото, като се отхвърли жалбата, подадена в първоинстанционното производство,

    жалбоподателите в първоинстанционното производство да бъдат осъдени да заплатят разноските в настоящото производство по обжалване.

    Правни основания и основни доводи

    Според Парламента Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като приел, че може да преценява действителността на Регламент (ЕО) № 1367/2006 (1) от гледна точка на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция (2), въпреки че тази разпоредба няма непосредствено действие. Това становище на Общия съд се основавало на фундаментално погрешно тълкуване както на постоянната съдебна практика относно възможността на субектите на частното право да се позовават на разпоредбите на международна конвенция, за да оспорят действителността на актове на Европейския съюз, така и на вида и обхвата на международните задължения, релевантни за настоящото дело.

    По-конкретно, Общият съд приложил съдебната практика, която произтича от Решение по дело Fediol (3) и Решение по дело Nakajima (4), но не съобразил, че тази съдебна практика — която впрочем до този момент оставала ограничена до съвсем малък брой дела — може да се прилага единствено по изключение и при много особени условия. В самото обжалвано решение Общият съд не се погрижил да провери дали тези условия в случая действително са изпълнени, от една страна, а от друга — не взел предвид, че по своя характер тази съдебна практика е изключение.


    (1)  Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

    (2)  Орхуска конвенция от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).

    (3)  Решение на Съда от 22 юни 1989 г. по дело Fediol/Комисия (70/87, Recueil, стр. 1781).

    (4)  Решение на Съда от 7 май 1991 г. по дело Nakajima/Съвет (C-69/89, Recueil, стр. I-2069).


    Top