10.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 343/8

1.

Следва ли член 19 от Регламент № 343/2003 (1) във връзка с член 18 от Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че със съгласието на дадена държава членка, според тези разпоредби, тази държава е онази, която по смисъла на член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 343/2003 е компетентна да разгледа молба за убежище, или националната въззивна инстанция трябва, когато във връзка с производство по обжалване или преразглеждане по член 19, параграф 2 от Регламент № 343/2003 — независимо от това съгласие — стигне до извода, че според критериите по глава III от Регламент № 343/2003 друга държава е компетентна (дори когато до тази държава не е било отправяно искане за приемане или тя не е дала съгласие), трябва да установи със задължителна сила компетентността на тази друга държава членка за целите на производството по постановяване на решение при обжалване или преразглеждане? Съществуват ли в този смисъл субективни права на търсещия убежище да се разгледа молбата му за убежище от определена според тези критерии за компетентност компетентна държава членка?

2.

Следва ли член 10, параграф 1 от Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че държавата членка, към която е извършено първото незаконно пътуване („първа държава членка“), при осъществяване на следния фактически състав е трябвало да признае компетентността си да разгледа молбата за убежище на гражданин на трета страна:

Гражданин на трета страна пътува от трета страна и отива нелегално в съответната първа държава членка. В нея не подава молба за убежище. Впоследствие се отправя отново към трета страна. След по-малко от три месеца отпътува от трета страна към друга държава членка на ЕС („втора държава членка“) отново нелегално. От тази втора държава членка се отправя директно към трета държава членка, в която подава молбата си за убежище. Към този момент са изминали по-малко от дванадесет месеца от първото нелегално пътуване към първата държава членка.

3.

Независимо от отговора на втория въпрос, когато по отношение на посочената в него „първа държава членка“ става въпрос за държава членка, чиято система за предоставяне на убежище проявява установени систематически недостатъци, които приличат на описаните в решението на Съда по правата на човека от 21 януари 2011 г. по дело M.S.S., 30.696/09, следва ли да се предложи друга преценка на първоначално компетентната държава членка по смисъла на Регламент № 343/2003, независимо от решението на Съда от 21 декември 2011 г. по дела C 411/10 и C 493/10? Може ли да се приеме, че престой в такава държава членка още от самото началото не е подходящ да съставлява фактическо обстоятелство по смисъла на член 10 от Регламент № 343/2003, което е от значение за определяне на компетентността?