6.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/17

1.

Съвместима ли е с член 101 ДФЕС (предишен член 81 ЕО във връзка с член 10 ЕО) и с член 4, параграф 3 ДЕС правна уредба като установената в Кралски декрет 1373/2003 от 7 ноември, съгласно който възнаграждението на процесуалните представители е предмет на минимален праг, който може да бъдат увеличаван или намаляван само с 12 %, щом като в случай на извънредни обстоятелства органите на държавата членка, включително съдилищата, не разполагат с реална възможност да се отклоняват от минималния праг, определен в нормативно установената тарифа?

2.

С оглед на отклоняване от минималния праг на посочената тарифа може ли да се счита за извънредно обстоятелство наличието на голямо несъответствие между действително извършената работа от процесуалния представител и размера на дължимото съгласно тарифата възнаграждение?

3.

Кралски декрет 1373/2003 от 7 ноември 2003 г. относно тарифата за възнагражденията на процесуалните представители съвместим ли е с член 56 ДФЕС (предишен член 49 ЕО)?

4.

Отговаря ли тази нормативна уредба на изискванията за необходимост и пропорционалност, посочени в член 15, параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО (1)?

5.

Член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, установяващ правото на справедлив съдебен процес, включва ли правото на ефективна защита в случай на несъразмерно висок хонорар на процесуалния представител, несъответстващ на реално извършената работа?

6.

В случай на утвърдителен отговор, в съответствие ли са с член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи разпоредбите на испанския закон за гражданското съдопроизводство, които не допускат страната, осъдена да заплати съдебните разноски, да обжалва размера на хонорара на процесуалния представител на другата страна, ако го счита за прекомерно висок и несъответстващ на действително извършената работа?