—

за Helm Düngemittel GmbH, от H. Nehm, Rechtsanwalt,

—

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и T. Scharf, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна, подписано в Люксембург на 25 юни 2001 г., одобрено с Решение 2004/635/ЕО на Съвета от 21 април 2004 г. (OВ L 304, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 76, стр. 204, наричано по-нататък „Евро-средиземноморското споразумение с Египет“), и по-конкретно на член 20 от Протокол № 4 от това споразумение относно определянето на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество, изменен с Решение № 1/2006 на Съвета за асоцииране ЕС—Египет от 17 февруари 2006 г. (OВ L 73, стр. 1, стр. 204, наричан по-нататък „Протокол 4“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Helm Düngemittel GmbH (наричано по-нататък „Helm Düngemittel“) и Hauptzollamt Krefeld (митническа администрация на Krefeld, Германия) по повод на облагането с вносни мита.

3

Съгласно член 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 година (Recueil des traités des Nations unies, том 1155, стр. 331, наричана по-нататък „Виенската конвенция“), озаглавен „Обсег на действие на тази конвенция“, тя се прилага към договорите между държави.

4

Член 3 от Виенската конвенция, озаглавен „Международни споразумения извън обсега на действие на тази конвенция“, гласи:

„Фактът, че тази конвенция не се прилага нито по отношение на международни споразумения, сключени между държави и други субекти на международното право или между такива други субекти на международното право, нито по отношение на международни споразумения, които не са сключени в писмена форма, не засяга:

[…]

[…]“.

5

Член 26 от Виенската конвенция, озаглавен „Pacta sunt servanda“, предвижда:

„Всеки действащ договор е задължителен за страните по него и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях“.

6

Член 31 от Виенската конвенция, озаглавен „Общо правило на тълкуването“, предвижда в параграф 1:

„Договорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора“.

7

Евро-средиземноморското споразумение с Египет влиза в сила на 1 юни 2004 г.

8

По смисъла на член 1 от посоченото споразумение:

„1.   С настоящото се създава асоциация между Общността и нейните държави членки, от една страна, и Египет, от друга страна.

2.   Целите на настоящото споразумение са:

[…]

[…]“.

9

Дял II, член 6 от това споразумение, свързан със свободното движение на стоки, гласи:

„Общността и Египет постепенно създават зона за свободна търгов[ия] по време на преходен период, който не надвишава 12 години от влизането в сила на настоящото споразумение съгласно условията, уредени в настоящия дял и съгласно разпоредбите на Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. и другите многостранни споразумения за търговия със стоки, приложени към споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) […]“.

10

Член 8 от същото споразумение, който съгласно заглавието на глава 1 от дял II се прилага за промишлените продукти, гласи следното:

„Вносът в Общността на продукти с произход от Египет е освободен от мита и други такси с равностоен ефект и от количествени ограничения и други ограничения с равностоен ефект“.

11

Съгласно член 27 от Евро-средиземноморското споразумение с Египет:

„За целите на прилагането на разпоредбите на този дял и свързаните с тях методи на административно сътрудничество, понятието„продукти с произход“, е определено в протокол 4“.

12

Съгласно член 16, параграф 1, който се намира в дял V от Протокол 4, озаглавен „Доказателство за произход“:

„Продуктите с произход от Общността се ползват от разпоредбите на настоящото споразумение при вноса им в Египет, също както продуктите с произход от Египет се ползват от разпоредбите на настоящото споразумение при вноса им в Общността, при представяне на следните доказателства за произход:

13

Съгласно член 17, параграф 1 от Протокол 4 „Сертификатът за движение EUR.1 или EUR-MED се издава от митническите органи на страната износител […]“ [неофициален превод].

14

Член 20 от Протокол 4 предвижда:

„Когато продуктите с произход се поставят под контрола на митническите служби на Общността или в Египет, е възможно оригиналното доказателство за произход да се замени с един или повече сертификати за движение EUR.1 или EUR-MED с цел изпращането на всички или на някои от тези продукти на друго място в Общността или в Египет. Заместващите сертификати за движение EUR.1 или EUR-MED се издават от митническото учреждение, под чийто контрол са поставени продуктите“ [неофициален превод].

15

От преюдициалното запитване е видно, че Helm Düngemittel е закупило партида от 9 300 метрични тона урея в Египет и е наело кораб, за да превози една част от стоката до Тернойзен (Нидерландия), а другата част до Хамбург (Германия). На 2 февруари 2009 г. египетските митнически органи издават сертификат за движение на стоките EUR.1 (наричан по-нататък „сертификат за движение“) за цялата пратка, в който като страна на произход се посочва Египет.

16

На 11 февруари 2009 г. Helm Düngemittel представя този сертификат на нидерландските митнически органи и иска да му издадат заместващ сертификат за движение на стоки EUR.1 (наричан по-нататък „заместващ сертификат за движение“) с оглед на разделяне на стоката и изпращане на част от нея в Германия.

17

На 12 февруари 2009 г. корабът пристига в пристанището на Тернойзен, където е разтоварена частта от стоката, предназначена за Нидерландия. На 13 февруари 2009 г. корабът напуска Нидерландия. Останалата част от стоката е разтоварена в Хамбург и на 16 февруари 2009 г. е пусната в свободно обращение.

18

На 24 февруари 2009 г. нидерландските митнически органи издават заместващ сертификат за движение за изпратената от Нидерландия за Германия част от стоката.

19

На 2 март 2009 г. Helm Düngemittel подава допълнителна митническа декларация за февруари 2009 г. относно частта от стоката, пусната в свободно обращение в Германия. Към тази декларация дружеството прилага заместващия сертификат за движение, издаден от нидерландските митнически органи, и иска да ползва преференциалния митнически режим, предвиден в Евро-средиземноморското споразумение с Египет за горепосочената част от стоката.

20

На 15 април 2009 г. Hauptzollamt Krefeld иска от нидерландските митнически органи сведения за издадения от тях заместващ сертификат за движение. В отговора си тези органи посочват, че към момента на издаването на сертификата въпросната стока вече е напуснала Нидерландия и поради това посоченият сертификат е издаден в нарушение на член 20 от Протокол 4, тъй като в момента на издаването на сертификата стоката вече не е била под техен контрол.

21

На 19 ноември 2010 г. Hauptzollamt Krefeld издава акт, в който се установява, че Helm Düngemittel дължи вносни мита на стойност 68382,54 EUR, тъй като заместващият сертификат за движение не може да докаже преференциалния египетски произход на частта от въпросната стока, предназначена за Германия.

22

На 24 февруари 2011 г., в отговор на ново запитване от германските митнически органи, нидерландските митнически органи посочват, че заместващият сертификат за движение е с вярно съдържание и че няма да бъде отменен или обявен за невалиден.

23

Helm Düngemittel подава срещу издадения от Hauptzollamt Krefeld акт за установяване на митническо задължение жалба по административен ред, която този орган отхвърля с решение от 16 ноември 2011 г.

24

Helm Düngemittel обжалва това решение пред запитващата юрисдикция и иска отмяната на акта за установяване на митническо задължение от 19 ноември 2010 г. Това дружество твърди, че член 20 от Протокол 4 предвижда правото да се получи заместващ сертификат за движение и че това право не зависи от периода, през който митническото учреждение може да контролира стоката. Освен това последващото облагане с мито било несъвместимо с правото на преференциално третиране, предвидено в Евро-средиземноморското споразумение с Египет. Всъщност определяща за установяването на преференциалния произход на дадена стока била преценката на органите от страната износител. В случая, що се отнася до произхода на стоката, на издадения от нидерландските митнически органи заместващ сертификат за движение би трябвало да се признае същата доказателствена стойност, каквато би имал, ако бе издаден от държавата износител.

25

Според Hauptzollamt Krefeld жалбата следва да бъде отхвърлена. Този орган счита, че Протокол 4 не предвижда последващото издаване на заместващ сертификат за движение. Ето защо разглежданият заместващ сертификат за движение не давал възможност да се установи произходът на внесената в Германия част от стоката.

26

Според запитващата юрисдикция е безспорно, че разглежданата стока е с произход от Египет. Тя се съмнява единствено дали с представения от Helm Düngemittel сертификат за произход може да се докаже преференциалният произход на внесената в Германия част от стоката, по смисъла на Протокол 4. Запитващата юрисдикция счита, че съгласно член 20 от този протокол заместващ сертификат за движение може да бъде издаден само когато стоката се намира под контрола на митническото учреждение на държавата членка, което го издава, за да може то да провери дали тази стока е идентична с описаната в оригиналния сертификат за произход. Все пак, тъй като към момента на издаването на заместващия сертификат за движение разглежданата стока вече е в свободно обращение, настоящият случай не е такъв. От практиката на Съда обаче следва, че съществуват изключения от принципа, че преференциално третиране може да се разреши само ако бъде представено валидно доказателство за право на такова третиране. В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че в настоящия случай отказът заместващият сертификат да се признае като доказателство за произход се основава на чисто формални мотиви.

27

При тези условия Finanzgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли да се счита, че произходът на дадена стока не е установен, ако е издаден сертификат за движение за част от нея съгласно член 20 от Протокол 4 […], независимо че не са били изпълнени предвидените в тази разпоредба изисквания, тъй като към момента на издаване на сертификата за част от стоката последната не е била под контрола на митническия орган, издал сертификата?“.

28

Със своя въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Евро-средиземноморското споразумение с Египет трябва да бъде тълкувано в смисъл, че египетският произход на дадена стока, по смисъла на въведения с посоченото споразумение преференциален митнически режим, може да бъде доказан дори когато при пристигането ѝ в първата държава членка стоката е била разделена, за да може част от нея да бъде изпратена във втора държава членка, и когато заместващият сертификат за движение, издаден от митническите органи на първата държава членка за частта от стоката, изпратена във втората държава членка, не отговаря на условията по член 20 от Протокол 4 от това споразумение за издаването на такъв сертификат.

29

В самото начало следва да се отбележи, че съгласно член 20 от Протокол 4, когато продуктите с произход от държава членка или Египет се „поставят под контрола“ на митническо учреждение в държава членка или в Египет, е възможно, по-специално с цел изпращането на всички или на някои от тези продукти на друго място в Съюза, оригиналното доказателство за техния произход да се замени с един или повече заместващи сертификати за движение, които се издават от митническото учреждение, „под чийто контрол са поставени продуктите“.

30

Така от формулировката на последния израз следва, че заместващият сертификат за движение трябва да бъде издаден от митническите органи, докато стоката е под техен контрол или, в случай че посочените органи осъществяват действителен контрол върху тази стока, след неговото приключване, и то във възможно най-кратък срок.

31

В случая от преюдициалното запитване е видно, че разглежданата в главното производство стока е била разделена в Нидерландия с оглед на придвижването на част от нея към Германия. Заместващият сертификат за движение за тази част от стоката е бил издаден от нидерландските митнически органи единадесет дни след като посочената част от стоката е напуснала нидерландската територия. Това обаче не означава непременно, че произходът на тази част от стоката не може да бъде установен съгласно правото на Съюза.

32

Несъмнено съгласно практиката на Съда сертификатът за движение представлява писменото доказателство за преференциалния произход на дадена стока и ако се приеме, че освен тези доказателства за произход могат да бъдат използвани и други доказателствени средства, това би накърнило единството и сигурността на прилагането на споразуменията за свободна търговия, сключени с трети страни (вж. в този смисъл Решение от 23 февруари 1995 г. по дело Bonapharma, C-334/93, Recueil, стр. I-319, точка 16). Поради това изискването за валидно доказателство за произход не би могло да се счита за обикновена формалност, която може да бъде пренебрегната, когато мястото на произход се установява с други доказателствени средства (вж. в този смисъл Решение от 25 февруари 2010 г. по дело Brita, C-386/08, Сборник, стр. I-1289, точка 57 и цитираната съдебна практика).

33

Съдът обаче вече е приел, че органите на държавата износител следва да установят произхода на дадена стока и че митническите администрации на държавите членки по принцип трябва да признаят преценките, извършени от митническите органи на държавата износител, особено когато преференциалният режим е създаден с международно споразумение, обвързващо Съюза с трета държава въз основа на реципрочни задължения (вж. в този смисъл Решение от 15 декември 2011 г. по дело Afasia Knits Deutschland, C-409/10, Сборник, стр. I-13331, точка 29, както и Решение от 8 ноември 2012 г. по дело Lagura Vermögensverwaltung, C‑438/11, точки 34—36 и цитираната съдебна практика).

34

Освен това признаването от митническите органи на държавите членки на решенията, приети от органите на държавата износител, обвързана със Съюза от режим на свободна търговия, е необходимо, за да може Съюзът на свой ред да изисква от органите на тази държава спазването на решенията, приети от митническите органи на държавите членки относно произхода на изнасяните от Съюза продукти в тази държава (вж. в този смисъл Решение от 12 юли 1984 г. по дело Les Rapides Savoyards и др., 218/83, Recueil, стр. 3105, точка 27).

35

От описаните в преюдициалното запитване фактически обстоятелства — които не са оспорени — е видно, че преференциалният произход на стоката, която Helm Düngemittel е внесло от Египет, е потвърден от сертификат за движение, издаден от египетските митнически органи. Съгласно припомнената в точка 33 от настоящото решение съдебна практика такъв сертификат обвързва всички митнически органи на Съюза, що се отнася до преференциалния произход на посочените в него стоки.

36

В това отношение следва да се подчертае, че положение като това по главното производство не е сравнимо с положението, при което издаденият от държавата износител сертификат за движение не отговаря на условията, предвидени в Протокол 4. Всъщност във втория случай не може да бъде установен преференциалният произход на всички внесени в Съюза стоки, а в първия случай произходът на въпросната внесена в Съюза стока продължава да се счита за установен от валидно издадения от египетските митнически органи сертификат за движение.

37

Освен това следва да се припомни, че международното договорно право по същество е кодифицирано от Виенската конвенция и че правилата, съдържащи се в тази конвенция, се прилагат за споразумение, сключено между държава и международна организация, каквото е Евро-средиземноморското споразумение с Египет, доколкото тези правила са израз на общото международно обичайно право (вж. по аналогия Решение по дело Brita, посочено по-горе, точки 40 и 41).

38

Положение, при което на вносител, притежаващ сертификат за движение, издаден в държавата износител съгласно Протокол 4, е отказано предоставянето на преференциален режим за стоката, която той е внесъл в Съюза, все пак би било несъвместимо с принципите, прогласени в членове 26 и 31 от Виенската конвенция, както и с целите, изброени в член 1 от Евро-средиземноморското споразумение с Египет, и би било в противоречие с член 8 от същото споразумение.

39

При все това, когато при пристигането ѝ в Съюза въпросната стока е разделена с цел изпращането на част от нея на друго място в Съюза по смисъла на член 20 от Протокол 4, вносителят — на когото е издаден заместващ сертификат за движение, макар предвидените в тази разпоредба условия да не са били налице, но който въпреки това желае да ползва издадения от египетските митнически органи сертификат за движение — следва да установи, че тази отделена от стоката част действително отговаря на стоката, чийто преференциален произход издаденият от египетските митнически органи сертификат за движение установява.

40

Предвид всички тези съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Евро-средиземноморското споразумение с Египет трябва да се тълкува в смисъл, че египетският произход на дадена стока, по смисъла на въведения с посоченото споразумение преференциален митнически режим, може да бъде доказан дори когато при пристигането ѝ в първата държава членка стоката е била разделена, за да може част от нея да бъде изпратена във втора държава членка и когато заместващият сертификат за движение, издаден от митническите органи на първата държава членка за частта от стоката, изпратена във втората държава членка, не отговаря на условията по член 20 от Протокол 4 за издаването на такъв сертификат.

41

За да се представи такова доказателство обаче, е необходимо, от една страна, преференциалният режим на първоначално внесената от Египет стока да бъде установен чрез сертификат за движение, издаден от египетските митнически органи в съответствие с посочения протокол, а от друга страна, вносителят да докаже, че частта от стоката, отделена в първата държава членка и изпратена във втората държава членка, съответства на част от стоката, внесена от Египет в първата държава членка. Запитващата юрисдикция следва да провери дали в главното производство тези условия са изпълнени.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна, подписано в Люксембург на 25 юни 2001 г., одобрено с Решение 2004/635/ЕО на Съвета от 21 април 2004 г., трябва да се тълкува в смисъл, че египетският произход на дадена стока по смисъла на въведения с посоченото споразумение преференциален митнически режим може да бъде доказан дори когато при пристигането ѝ в първата държава членка стоката е била разделена, за да може част от нея да бъде изпратена във втора държава членка, и когато заместващият сертификат за движение на стоки EUR.1, издаден от митническите органи на първата държава членка за частта от стоката, изпратена във втората държава членка, не отговаря на условията за издаването на такъв сертификат, предвидени в член 20 от Протокол 4 от това споразумение, който се отнася до определянето на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество, изменен с Решение № 1/2006 на Съвета за асоцииране ЕС—Египет от 17 февруари 2006 г.

За да се представи такова доказателство обаче, е необходимо, от една страна, преференциалният режим на първоначално внесената от Египет стока да бъде установен чрез сертификат за движение EUR.1, издаден от египетските митнически органи в съответствие с посочения протокол, а от друга страна, вносителят да докаже, че частта от стоката, отделена в първата държава членка и изпратена във втората държава членка, съответства на част от стоката, внесена от Египет в първата държава членка. Запитващата юрисдикция следва да провери дали в главното производство тези условия са изпълнени.