1

С жалбата си Кралство Дания иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз Дания/Комисия (T‑212/09, EU:T:2012:335, наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което се отхвърля жалбата му за частична отмяна на Решение 2009/253/ЕО на Комисията от 19 март 2009 г. за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (ОВ L 75, стр. 15, наричано по-нататък „спорното решение“), доколкото това решение на Комисията изключва от финансиране от страна на Общността някои разходи, направени от Кралство Дания във връзка с оставяне на земи под угар.

2

Член 7, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 103), приложим към момента на настъпване на фактите по главното производство, предвижда:

„Комисията взема решения кои разходи да бъдат изключени от финансиране от страна на Общността по членове 2 и 3, ако установи, че разходите не са били извършени в съответствие с разпоредбите на Общността“ [неофициален превод].

3

Член 19 от Регламент (ЕО) № 2316/1999 на Комисията от 22 октомври 1999 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1251/1999 на Съвета за установяване на схеми за подпомагане на производителите на някои полски култури (ОВ L 280, стр. 43), приложим към момента на настъпване на фактите по главното производство, гласи:

„1.   Площите, които са оставени под угар в съответствие с настоящата глава, трябва да обхващат единична площ най-малко от 0,3 hа и да имат ширина най-малко от 20 m.

Държавите членки могат да приемат:

[…]

4.   Държавите членки прилагат подходящи мерки, отговарящи на специфичното състояние на площите под угар, с цел да се осигури тяхното поддържане и опазването на околната среда. Тези мерки могат също да засягат растителната покривка; в такъв случай мерките трябва да гарантират, че растителната покривка не може да се използва за семепроизводство, както и че при никакви обстоятелства тя няма да се използва за земеделски цели преди 31 август на всяка година, нито впоследствие преди 15 януари на следващата година — за производство на култури за продажба.

[…]“ [неофициален превод].

4

Член 15 от Регламент (ЕО) № 2419/2001 на Комисията от 11 декември 2001 година относно правилата за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол спрямо определени схеми за предоставяне на помощи на Общността, установени от Регламент (ЕИО) № 3508/92 на Съвета (ОВ L 327, стр. 11), гласи:

„Административните проверки и проверките на място се извършват по начин, гарантиращ ефективна проверка за спазването на условията за отпускане на помощите“ [неофициален превод].

5

Съгласно член 22, параграф 1 от посочения регламент, отнасящ се до определянето на площта на земеделските парцели:

„Площта на земеделските парцели се установява по всякакви подходящи начини, определени от компетентния орган и гарантиращи измервания с точност поне равностойна на тази, изисквана за официалните измервания, предвидени в националните разпоредби. Компетентният орган определя допустимо отклонение, като взема предвид използвания метод за измерване, точността на наличните официални документи, местните условия (например наклона или формата на парцела) и разпоредбите на параграф 2“ [неофициален превод].

6

Член 23 от същия регламент определя правилата при извършване на дистанционни проверки.

7

Член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193), озаглавен „[Приключване] с оглед на съответствието“, предвижда в параграфи 1—3:

„1.   Ако Комисията стигне до заключението, че разходите по член 3, параграф 1 и член 4 са извършени по начин, нарушаващ правилата на Общността, тя взема решение кои суми да бъдат изключени от финансирането от бюджета на Общността по реда на член 41, параграф 3.

2.   Комисията извършва оценка на сумите, които трябва да бъдат изключени от [финансиране,] въз основа на сериозността на отчетеното несъответствие. При оценката надлежно се взема предвид естеството и сериозността на нарушението и на причинената финансова щета на Общността.

3.   Преди вземането на всяко решение за отказване на финансиране писмено се нотифицират заключенията от извършената инспекция от Комисията и отговорите на държавите членки, след което двете страни се опитват да постигнат споразумение относно действието, което трябва да бъде предприето.

Ако не е постигнато такова споразумение, държавата членка може да отправи искане за откриване на процедура за помирение на позициите на всяка от страните в срок от четири месеца. На Комисията следва да бъде предоставен доклад за […] резултат[a] от процедурата, а тя [следва] да го прегледа, преди да вземе решение за отказване на финансиране“.

8

Документ № VI/5330/97 на Комисията от 23 декември 1997 г., озаглавен „Указания за изчисляване на финансовите последици при подготовка на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (наричан по-нататък „указанията“), описва метода за прилагане на фиксираните финансови корекции. Той предвижда по-специално че:

„Фиксираните корекции трябва да се прилагат, когато Комисията установи, че контролна мярка, която изрично се изисква от регламент или е имплицитно необходима за спазването на изрична норма (например ограничаване на помощта до продукт с определено качество), не е била реализирана по подходящ начин.

Когато са извършени проверки, но по несъвършен начин, трябва да се оцени сериозността на пропуските. На практика всички процедури за контрол могат да бъдат усъвършенствани и една от задачите на проверяващия на Комисията е да формулира препоръки, целящи подобряване на процедурите и извършване на допълнителни проверки, които, макар да не са предвидени от законодателя, дават допълнителна гаранция за редовността на разходите при специфичните условия за съответната държава членка. Въпреки това обстоятелството, че дадена процедура за контрол подлежи на усъвършенстване, само по себе си не е достатъчно, за да оправдае прилагането на финансова корекция. Трябва да е налице съществен пропуск при прилагането на изричните общностни норми и този пропуск трябва да води до реален риск за [Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА)] от загуба или от нередност“.

9

Указанията определят условията, които трябва да бъдат изпълнени за прилагането на фиксирана финансова корекция в размер на 2 %, 5 %, 10 % или 25 % от декларираните разходи.

10

След като през октомври и декември 2004 г. осъществява разследване на място относно условията за прилагане от датските власти през пазарните 2002—2004 г. на интегрираната система за администриране и контрол на полските култури, Европейската комисия уведомява Кралство Дания, че тези власти не са спазили разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1251/1999 на Съвета от 17 май 1999 година за установяване на схеми за подпомагане на производителите на някои полски култури (ОВ L 160, стр. 1) и на Регламент (ЕИО) № 3508/92 на Съвета от 27 ноември 1992 година за установяване на интегрирана система за администриране и контрол спрямо определени схеми за предоставяне на помощи на Общността (ОВ L 355, стр. 1).

11

След съобщаването на Кралство Дания с писмо от 27 юни 2006 г. на заключенията на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 729/70 относно процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (ОВ L 158, стр. 6), изменен с Регламент (ЕО) № 2245/1999 на Комисията от 22 октомври 1999 година (OВ L 273, стр. 5), и след размяната на кореспонденция Комисията посочва в писмо от 21 февруари 2008 г., отправено до тази държава членка, че спрямо някои разходи, направени през пазарните 2002—2004 г., трябва да се приложат финансови корекции от съответно 5 % и 10 %. Тези корекции са в размер на 750 милиона датски крони.

12

Тъй като смята тази корекция за неоправдана, Кралство Дания сезира помирителния орган.

13

В доклада си от 9 септември 2008 г. този орган заключава, че гледните точки на двете противоречащи си страни са непримирими, и приканва Комисията да преразгледа предложението за прилагане на корекции от 5 % и от 10 % спрямо всички засегнати разходи.

14

Както Комисията посочва в обобщения доклад на генерална дирекция (ГД) „Земеделие и развитие на селските райони“ от 6 януари 2009 г., отнасящ се до резултатите от инспекциите, извършени от Комисията в контекста на процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, съгласно член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 и член 31 от Регламент № 1290/2005 (наричан по-нататък „обобщеният доклад“), със спорното решение тя прилага фиксирани финансови корекции, които в зависимост от случая достигат 2 %, 5 % или 10 % от разходите на Кралство Дания и се дължат на констатирани пропуски във връзка с дистанционните проверки на парцелите и с проверките за спазване на нормативните изисквания относно площите под угар.

15

От една страна, спрямо помощите, изплатени през пазарните 2003 г. и 2004 г., Комисията прилага фиксирана корекция от 2 % за причинените на ФЕОГА финансови щети поради неприемането от Кралство Дания на коригиращи мерки във връзка с дистанционните проверки, когато парцелите са били измерени посредством изображения с висока резолюция (наричани по-нататък „HR изображения“).

16

От друга страна, след като Комисията констатира множество нередности относно площите под угар, които могат да обосноват изключването от финансиране на някои разходи по ФЕОГА, тя заключава, че ключовите проверки спрямо тези площи не са били извършени или са били извършени толкова зле, че са напълно неефективни. Следователно тя прилага спрямо изплатените през пазарните 2002—2004 г. помощи фиксирана корекция, която в зависимост от случая е в размер на 5 % или на 10 %, за да се поправят причинените на ФЕОГА финансови щети.

17

На първо място, във връзка с правилата относно дистанционните проверки в точки 48—50 от обжалваното решение Общият съд приема, че Кралство Дания е трябвало да използва алтернативен метод, за да се увери в точността на измерванията на парцелите, извършени посредством HR изображения, още повече че властите в тази държава членка са били уведомени още през декември 2002 г., че такъв метод за измерване не се препоръчва от Комисията.

18

Освен това в точка 52 от обжалваното решение Общият съд признава на Комисията, по силата на член 22, параграф 1 от Регламент № 2419/2001, свободата да използва всеки адекватен метод, за да определи площта на проверяваните парцели.

19

На второ място, във връзка с правилата относно проверките на площите под угар, от една страна, в точки 69—85 от обжалваното решение Общият съд тълкува член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999, като приема, противно на позицията на Комисията, че запазването на растителната покривка върху парцелите под угар е подходяща мярка за тяхното поддържане и за опазването на околната среда. Въпреки това в точка 106 от обжалваното решение Общият съд отбелязва, че когато Комисията се основава на множество независими едно от друго доказателства, за да обоснове сериозно и разумно съмнение, достатъчно е само едно от тези доказателства да бъде възприето, за да се направи извод за недостатъчния характер на начините за осъществяване на проверките. Ето защо той пристъпва към проверка на другите доказателства, представени от Комисията.

20

След като припомня задължението на държавите членки за поддържане на парцелите под угар, в точки 93 и 94 от обжалваното решение Общият съд приема, че съгласно посочената разпоредба съществуващата върху тези парцели растителна покривка трябва да бъде поддържана с цел да се запазят агрономическите условия в парцелите.

21

От друга страна, що се отнася до понятието „постоянни граници“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 2316/1999, в точка 101 от обжалваното решение Общият съд приема, че за парцелите, до които се отнася тази разпоредба, могат да се получават плащания за площ само ако те са физически делимитирани. Ето защо той отхвърля тълкуването на Кралство Дания, че кадастралната делимитация отговаря на изискванията на посочената разпоредба.

22

Що се отнася до твърдяната незаконосъобразност на условията, при които Комисията е констатирала определени нередности във връзка с парцелите под угар, в точка 122 от обжалваното решение Общият съд отбелязва, че Кралство Дания не може да приема съмнението да бъде в полза на кандидата за помощ, когато проверките на място, извършени след датата, на която е приключил периодът на оставяне под угар, позволяват да се констатира наличието в разглежданите парцели на копи сено или на строителни отпадъци.

23

В точка 123 от обжалваното решение Общият съд приема, че Комисията правилно е заключила за съществуването на разумни и сериозни съмнения дали осъществените от Кралство Дания проверки относно парцелите, в които са констатирани някои нередности, са били достатъчни, без тази държава членка да е изложила доводи, които да разсеят съмненията.

24

На трето място, що се отнася до твърдяното съществено процесуално нарушение, Общият съд отхвърля всички доводи на посочената държава членка.

25

На четвърто място, във връзка с правилата относно финансовите корекции в точка 168 от обжалваното решение Общият съд приема, че Комисията е стигнала до разумния извод, че рискът от загуби за ФЕОГА е значителен и оправдава фиксирана корекция от 5 % или от 10 %.

26

Следователно Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Кралство Дания.

27

С жалбата си Кралство Дания иска от Съда да отмени обжалваното решение и да уважи исканията му, направени в първоинстанционното производство, или, при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд.

28

Комисията иска жалбата да бъде отхвърлена и Кралство Дания да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

29

В подкрепа на своята жалба Кралство Дания посочва четири основания, свързани съответно с неправилно тълкуване на член 15 от Регламент № 2419/2001, с неправилно тълкуване на член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999 и с грешки в правото, допуснати при прилагането, от една страна, на правилата относно тежестта на доказване, и от друга страна, на разпоредбите относно фиксираните корекции.

30

Комисията смята, че всички основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими или при всички положения като неоснователни.

31

Следователно най-напред следва да се разгледа общото възражение за недопустимост на Комисията.

32

Наред с отговора на всяко от основанията, посочени от Кралство Дания, като главно искане Комисията изтъква недопустимостта на жалбата в нейната цялост, тъй като с нея се целяло ново разглеждане на фактическите обстоятелства по случая и по същество само се повтаряли изложените в първоинстанционното производство доводи.

33

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси.

34

От друга страна, постоянна съдебна практика е, че когато страна оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако страната не може да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решение Франция/Комисия, C‑601/11 P, EU:C:2013:465, т. 71).

35

Що се отнася до разглежданата жалба, достатъчно е да се констатира, че както е видно от точка 29 от настоящото решение и противно на твърденията на Комисията, Кралство Дания не цели по общ начин да оспори фактическите преценки на Общия съд, повтаряйки изложените пред последния основания и доводи. За сметка на това жалбоподателят повдига правни въпроси, които могат да бъдат предмет на производство по обжалване.

36

Ето защо направеното от Комисията общо възражение за недопустимост следва да се отхвърли.

37

При това положение, доколкото Комисията възразява по-конкретно че определени отделни основания в жалбата са недопустими, тези възражения следва да се разгледат заедно със съответните основания.

38

Кралство Дания изтъква като първо основание допуснатата от Общия съд грешка при тълкуването на член 15 от Регламент № 2419/2001 във връзка с член 23 от същия регламент, посочвайки, че данните, получени с помощта на Глобалната система за позициониране (GPS), не могат да бъдат използвани за преценка на направените измервания посредством дистанционно проучване, тъй като двата метода по необходимост водят до различни резултати.

39

Освен това Общият съд не бил представил фактите правилно и дори не бил взел отношение по подробните документи, доказващи, че датските власти са осъществили допълнителни коригиращи проверки.

40

Френската република поддържа, че Общият съд е трябвало да се увери, че дистанционното измерване осигурява поне същата точност като изискваната за официалните измервания, предвидени с националните разпоредби. При всички положения националните измервания следвало да се преценяват с известно допустимо отклонение.

41

Комисията поддържа, че в точка 120 от обжалваното решение Общият съд е констатирал слабостите на датската система за контрол. Затова посоченото основание представлявало само поставяне под въпрос на тази фактическа преценка.

42

Както Общият съд правилно припомня в точки 37—41 от обжалваното решение, съгласно член 15 и член 22, параграф 1 от Регламент № 2419/2001 държавите членки трябва да приемат мерките, които преценяват като подходящи за гарантиране на ефективността на проверките и следователно на точността на направените измервания посредством дистанционно проучване.

43

Макар от тези разпоредби да следва, че държавите членки са свободни да избират методите за измерване на площта на земеделските парцели, тези методи все пак трябва да отговарят на определени изисквания за точност.

44

В този контекст Общият съд не може да бъде упрекнат за извода, че в рамките на проверката на измерването от датските власти на парцелите, отговарящи на условията по схемата за оставяне на земи под угар, Комисията може да използва метод, различен от възприетия от тези власти.

45

Всъщност, от една страна, в рамките на своя контрол за спазване на изискването за точност, което държавата членка трябва да съблюдава, Комисията не може да бъде задължена да използва само възприетия от тази държава метод, особено когато смята, че различен метод дава по-голяма гаранция за точност.

46

От друга страна, налагането на Комисията да използва, в тези рамки, метода за измерване, възприет от властите в съответната държава членка, би могло да доведе до отслабване на системата от две равнища на контрол, установена с Регламент № 2419/2001.

47

Следователно само ако Комисията е свободна да избира метода за контрол върху извършените от националните власти измервания, който метод ѝ се струва най-подходящ по отношение на точността, тя би могла да осъществи ефективна проверка за надеждността на националните системи за контрол.

48

Що се отнася до другите оплаквания, следва да се припомни, че освен в случай на изопачаване, преценката на фактическите обстоятелства от Общия съд не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда на стадия на обжалването.

49

Оспорвайки фактическите преценки на Общия съд, изведени от точки 50 и 120 от обжалваното решение, Кралство Дания иска от Съда да пристъпи към нова преценка на фактите, без обаче да посочва доказателства за наличието на такова изопачаване.

50

Следователно първото основание трябва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

51

В подкрепа на второто основание, свързано с грешка на Общия съд при тълкуването на член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999, Кралство Дания твърди, че не съществува задължение за окосяване на растителната покривка върху парцел под угар, че задължението за поддържане съгласно тази разпоредба не се отнася до растителната покривка и че Общият съд не е обяснил какво разбира под „запазване на агрономическите условия“ на площите под угар.

52

Кралство Дания допълва, че незначителният характер на нередностите, установени от Комисията в спорното решение, не може да обоснове наложените финансови корекции.

53

Освен това Общият съд не се бил произнесъл по други констатирани от Комисията нередности, на които се основавало спорното решение. Този пропуск в мотивите на обжалваното решение пречел на жалбоподателя правилно да прецени законосъобразността на спорното решение.

54

В допълнение, Общият съд не се бил произнесъл по представените от Кралство Дания основания и доказателства, свидетелстващи за надеждността на датската система за контрол.

55

Френската република поддържа, от една страна, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е отменил спорното решение, макар да е констатирал незаконосъобразност, засягаща това решение, и от друга страна, че задължението за поддържане се отнася не до растителната покривка, а до самите площи под угар.

56

Република Финландия добавя, че тълкуването на Общия съд на член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999 не може да бъде изведено от текста на тази разпоредба.

57

Комисията припомня, че Общият съд е констатирал нередности, които не са оспорени от Кралство Дания, във връзка с условията за допускане на някои парцели до схемите за помощ. Доколкото пропуските в датската система за контрол били следствие от неправилно тълкуване от Кралство Дания на правната уредба на Съюза, Общият съд не бил допуснал грешка при прилагане на правото.

58

Що се отнася до значението на нередностите, Комисията отбелязва, че извършените проверки на място са позволили да се приеме, че тези нередности не са били нито малки, нито незначителни.

59

С първото си оплакване Кралство Дания упреква Общия съд, че е тълкувал член 19, параграф 4, първо изречение от Регламент № 2316/1999 в смисъл, че съдържа имплицитно задължение за окосяване на растителната покривка.

60

Следва да се констатира, че такъв упрек почива на неправилен прочит на обжалваното решение.

61

Всъщност, най-напред, в точка 88 от обжалваното решение Общият съд припомня, че ако държавите членки могат да изберат да запазят растителната покривка върху парцелите под угар, съгласно текста на член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999 те трябва да приложат подходящи мерки за поддържане на тези площи, имайки предвид, че когато е избрано запазването на растителната покривка, същата трябва да бъде поддържана.

62

По-нататък, в точка 93 от посоченото решение той правилно допълва, че подходящото поддържане на съществуващата върху площите под угар растителна покривка има за цел да запази агрономическите условия.

63

В това отношение Общият съд отбелязва в точка 92 от същото решение, че самото Кралство Дания твърди, че определящият критерий е дали през периода на оставяне под угар площите под угар продължават да бъдат обработваеми земи.

64

Накрая, Общият съд приема в точка 94 от обжалваното решение, че що се отнася до площите под угар, запазването на растителната покривка не представлява изключение спрямо подходящите мерки, прилагани от държавите членки в съответствие с разпоредбите на член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999.

65

Ето защо, като единствено напомня за необходимостта от поддържане на площите под угар, посочена в член 19, параграф 4, първо изречение от посочения регламент, Общият съд не се позовава на имплицитно задължение за окосяване на растителната покривка, противно на твърденията на Кралство Дания.

66

Въпреки това наличието на растителна покривка като подходяща мярка за поддържането на площ под угар не може да освободи съответната държава членка от задължението да се увери, че самата растителна покривка също се поддържа. Всъщност целта за поддържане на площта под угар не би могла да се постигне, ако самата растителна покривка не се поддържа.

67

С второто си оплакване Кралство Дания упреква Общия съд, че не е отменил спорното решение, приемайки, че въпреки грешката при прилагане на правото, която Комисията е допуснала, като не е квалифицирала запазването на растителната покривка като подходяща мярка, останалите констатирани от Комисията нередности освен това запазване са достатъчни, за да обосноват предвидените с това решение финансови корекции.

68

Всъщност възприетите от Общия съд нередности не били с такова значение, че да обосноват приложените корекции.

69

От една страна, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда Комисията трябва да представи доказателство за сериозното и разумно съмнение, което изпитва относно ефективността на извършените от националните администрации проверки, за да обоснове финансова корекция (вж. в този смисъл решение Гърция/Комисия, C‑300/02, EU:C:2005:103, т. 34).

70

Следователно, след като по отношение на Кралство Дания Комисията е представила такива доказателства, различни от отхвърленото от Общия съд, същият не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е оставил в сила спорното решение, доколкото тези доказателства не се оспорват.

71

Така в точка 112 от обжалваното решение Общият съд констатира, че Кралство Дания не е оспорило правилността на фактическите констатации на Комисията относно нередностите, съставляващи тези други доказателства, като тази държава членка оспорва само периода, през който нередностите са били констатирани.

72

От друга страна, важно е да се отбележи, че като критикува Общия съд за отдаване на прекалено голямо значение на нередностите, приети за обосноваващи сериозните и разумни съмнения на Комисията, Кралство Дания иска от Съда ново разглеждане на фактите, които преди това са били преценени от Общия съд. Както обаче беше припомнено в точка 48 от настоящото решение, подобно искане не е допустимо на стадия на обжалването.

73

Що се отнася до третото оплакване, че Общият съд не се е произнесъл по някои от представените от Кралство Дания доказателства, след като приема, че Комисията е представила доказателства, обосноваващи нейните сериозни и разумни съмнения относно ефективността на датската система за контрол, и че тези съмнения не са били разсеяни от Кралство Дания, Общият съд е решил с основание в точка 125 от обжалваното решение да не разглежда доводите на тази държава членка относно другите доказателства за нередности, представени от Комисията.

74

Освен това от постоянната практика на Съда следва, че задължението за мотивиране на Общия съд не го задължава да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора, и следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (решение Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 64 и цитираната съдебна практика).

75

Следователно второто основание трябва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

76

Без да поставя под въпрос принципите относно тежестта на доказване в областта на финансовите корекции, направени при приключването на сметките на ФЕОГА, Кралство Дания оспорва тяхното прилагане от Общия съд. От една страна, констатираните от Комисията нередности при разследванията на място, извършени посредством извадки след края на периода на оставяне под угар, нямали доказателствена сила. От друга страна, Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, като изисквал от тази държава членка да докаже, че във всички парцели, засегнати от мярка за оставяне под угар, не е имало нередности.

77

Френската република, Кралство Нидерландия и Кралство Швеция изтъкват в това отношение, че Кралство Дания не трябва да доказва, че върху всички парцели под угар не са допуснати никакви нередности, а трябва да представи доказателства, че констатациите на Комисията не са представителни за качеството на националните проверки.

78

Комисията припомня, че съгласно практиката на Съда тя се ползва от облекчаване на доказателствената тежест. Така по-специално тя не трябвало да доказва съществуването на съществен пропуск при прилагането на правилата на Съюза.

79

Най-напред, важно е да се отбележи, че в рамките на приключването на сметките на ФЕОГА държавите членки имат основна роля, тъй като трябва да позволят да се гарантира, че ФЕОГА финансира само интервенции, извършени в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза в рамките на общата организация на селскостопанските пазари.

80

Всъщност в най-добро положение при събирането и проверката на необходимите за приключване на сметките на ФЕОГА данни е съответната държава членка (решение Гърция/Комисия, EU:C:2005:103, т. 36).

81

Както припомня Общият съд в точка 57 от обжалваното решение, за да докаже наличието на нарушение на правилата на общата организация на селскостопанските пазари, Комисията трябва не да докаже изчерпателно, че извършените от националните администрации проверки са недостатъчни или че предоставените от тях данни са неверни, а да представи доказателство за сериозно и разумно съмнение, което тя изпитва относно тези проверки или тези данни (вж. решения Германия/Комисия, C‑54/95, EU:C:1999:11, т. 35 и Гърция/Комисия, EU:C:2005:103, т. 34).

82

Съответната държава членка от своя страна не би могла да обори констатациите на Комисията, без да подкрепи своите собствени твърдения с доказателства за наличието на надеждна и действаща система за контрол. Щом като тя не успява да докаже, че констатациите на Комисията са неточни, то същите представляват елементи, които могат да породят сериозни съмнения относно прилагането на адекватни и ефективни мерки за наблюдение и контрол (решения Италия/Комисия, C‑253/97, EU:C:1999:527, т. 7 и Гърция/Комисия, EU:C:2005:103, т. 35).

83

Следователно задължение на държавата членка е да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените проверки или представените от нея данни и при необходимост — за неточността на твърденията на Комисията (решение Гърция/Комисия, EU:C:2005:103, т. 36).

84

В тези рамки в точка 107 от обжалваното решение Общият съд отбелязва, че видно от обобщения ѝ доклад, Комисията е открила редица нередности във връзка с условията за осъществяване на проверките на парцелите под угар, които обосновават нейното сериозно и разумно съмнение по отношение на националната система за контрол.

85

Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като, за да отхвърли доводите на Кралство Дания, е констатирал, че без да посочи доказателства по отношение на всички парцели под угар, Кралство Дания е представило доказателства единствено във връзка с конкретните констатации на Комисията, направени въз основа на извадката от разглежданите парцели по време на разследването, което е в основата на обобщения ѝ доклад.

86

Всъщност, от една страна, с оглед на основната роля на държавите членки при приключването на сметките на ФЕОГА и на практическата невъзможност за Комисията да пристъпи към проверка на всички парцели под угар във всяка държава членка, системата за контрол, създадена във връзка с това приключване, позволява на Комисията да основе преценката си на доказателство за нейното сериозно и разумно съмнение относно надеждността на проверките на националните власти въз основа на разследвания на място, извършени посредством извадки.

87

От друга страна, обстоятелството, че в настоящия случай някои нередности като наличието на копи сено и на строителни отпадъци върху площите под угар са констатирани след края на периода на оставяне под угар, не може да постави под въпрос доказателствената сила на тези нередности, доколкото не може да се изключи, че посочените нередности са могли да съществуват и през периода на оставяне под угар на тези площи. При всички положения оспорването на момента, когато дадени нередности са били документирани, не може да служи за доказателство за надеждността на датската система за контрол.

88

Следователно, без да изопачава представените доказателства, Общият съд правилно е приел, че тези нередности позволяват на Комисията да изпитва разумно и сериозно съмнение относно надеждността на създадената от датските власти система за контрол на парцелите под угар.

89

В този контекст Кралство Дания е трябвало да представи доказателства, които да позволяват именно да се разсее такова съмнение и да могат да докажат действителната липса на нередности или обстоятелството, че констатираните нередности са само изолирани случаи, които не поставят под въпрос надеждността на посочената система в нейната цялост.

90

Общият съд обаче първо констатира в точки 119 и 120 от обжалваното решение, че в случаи на използване само на HR изображения Кралство Дания не е предприело коригиращи действия преди края на периода на оставяне под угар, като например засилени проверки на място. В този контекст в точка 164 от обжалваното решение Общият съд отбелязва, че Кралство Дания само признава липсата на точност на извършените от него дистанционни проверки.

91

Второ, в точки 121 и 122 от обжалваното решение Общият съд отбелязва, че използваният от датските власти метод, съгласно който наличието на съмнение е в полза на кандидата за помощ, поради което тези власти приемат, че нередностите, констатирани по повод на осъществените от тях проверки на място след края на периода на оставяне под угар, не се отнасят до същия период, не е в съответствие с правилата за контрол, позволяващи да се гарантира надеждността на системата.

92

При тези обстоятелства Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията може да се позове на разумните си и сериозни съмнения по отношение на надеждността на датската система за контрол, с оглед на представените от Комисията доказателства и на факта, че Кралство Дания не е успяло да докаже действителното извършване на проверките и реалността на представените от него данни чрез посочване на достатъчно подробни и изчерпателни доказателства.

93

Поради това третото основание следва да се отхвърли по същество.

94

Във връзка с четвъртото основание относно условията за прилагане на фиксираните финансови корекции Кралство Дания изтъква, на първо място, че правото на Съюза не предвижда изрично задължение за окосяване на парцелите под угар. На второ място, с оглед на незначителния характер на посочените в спорното решение нередности същите не излагали ФЕОГА на реален риск от загуба.

95

По отношение на размера на фиксираните финансови корекции Кралство Дания допълва, че Общият съд неправилно е предал неговите доводи и неправилно е потвърдил определените в спорното решение корекции въз основа на нередности, които обаче са незначителни.

96

Френската република и Кралство Швеция отбелязват, че Общият съд е трябвало да заключи, че фиксираната корекция, приложена спрямо свързаните със задължението за поддържане на парцелите под угар нередности, не е оправдана. Освен това Общият съд трябвало да се произнесе по допълнителните нередности, посочени в спорното решение. При всички положения според Република Финландия приложените финансови корекции не били съразмерни на констатираните нередности.

97

Комисията поддържа, че Общият съд правилно е констатирал, че Кралство Дания не е изпълнило задължението си да защитава финансовите интереси на Европейския съюз, което обосновава прилагането на фиксираните финансови корекции.

98

На първо място, Общият съд правилно е приел, че Комисията може законосъобразно да изпитва сериозни и разумни съмнения относно надеждността на датската система за контрол с оглед на констатираните от нея нередности и на невъзможността на Кралство Дания да разсее тези съмнения.

99

От точка 79 от настоящото решение следва, че държавите членки трябва да гарантират, че ФЕОГА финансира само интервенции, извършени в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза в рамките на общата организация на селскостопанските пазари. В този контекст държавите членки са отговорни за ключовите проверки, които се извършват на място.

100

В случая припомнените в точка 87 от настоящото решение нередности водят Комисията до заключението, че условията относно оставянето под угар на парцелите невинаги са били изпълнени и че при проверките на датските власти е имало пропуски.

101

На второ място, както е видно от точка 82 от настоящото решение, Комисията не следва да осъществява контрол спрямо всички парцели под угар.

102

Следователно е законосъобразно тя да се основе на данни, получени след разследвания, извършени въз основа на извадки.

103

От получените чрез този метод данни обаче Кралство Дания не може да прави изводи относно значението на понесените от ФЕОГА загуби, за да постави под въпрос финансовите корекции, определени в спорното решение.

104

Всъщност, от една страна, констатираните от Комисията нередности, колкото и да са незначителни, обосновават нейните сериозни и разумни съмнения относно надеждността на датската система за контрол в нейната цялост и оправдават определените в спорното решение фиксирани корекции в съответствие с указанията.

105

От друга страна, следва да се припомни с оглед на указанията, че когато не е възможно да се определят с точност претърпените от Съюза загуби, Комисията може да предвиди фиксирана корекция (решение Белгия/Комисия, C‑418/06 P, EU:C:2008:247, т. 136).

106

Ето защо, доколкото Кралство Дания не е доказало, че констатираните от Комисията нередности се отнасят само до изолирани случаи, които не поставят под въпрос надеждността на датската система за контрол в нейната цялост, тази държава членка не може да поддържа, че приложените фиксирани корекции са несъразмерни спрямо констатираните нередности.

107

Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

108

От всички изложени съображения следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост като отчасти недопустима и отчасти неоснователна.

109

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Дания и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати разноските. Съгласно член 140, параграф 1 от същия правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски и следователно Френската република, Кралство Нидерландия, Република Финландия и Кралство Швеция трябва да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: