—

за Caisse nationale des prestations familiales, от A. Rodesch и R. Jazbinsek, avocats,

—

за г‑жа и г‑н Wiering, от G. Pierret и S. Coï, avocats,

—

за Европейската комисия, от D. Martin и V. Kreuschitz, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася както до тълкуването на член 1, буква ф), подточка i), член 4, параграф 1, буква з) и на член 76 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (OВ L 28, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1606/98 на Съвета от 29 юни 1998 г. (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 76, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), така и до член 10, параграф 1 буква б), подточка i) от Регламент № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71 (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74) в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент № 118/97 (наричан по-нататък „Регламент № 574/72“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Caisse nationale des prestations familiales (наричана по-нататък „CNPF“), от една страна, и г‑жа и г‑н Wiering, от друга страна, германски граждани, работещи съответно в Германия и в Люксембург, по повод отказа на CNPF да изплати диференцирана добавка за семейните добавки за децата им.

3

Първо, пето, осмо и десето съображение от Регламент № 1408/71 гласят следното:

„като има предвид, че разпоредбите за координиране на националните законодателства в областта на социалното осигуряване спадат към свободното движение на [лицата] и следва да допринасят за подобряване на техния жизнен стандарт и условия за трудова заетост;

[…]

като има предвид, че в рамките на тази координация е необходимо в Общността да се гарантира еднакво третиране съгласно различните национални законодателства на живеещите в държавите членки работници, лицата на тяхна издръжка и преживелите ги лица;

[…]

като има предвид, че заетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да подлежат на прилагане на схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това

[…]

като има предвид, че с оглед на възможно най-ефективно гарантиране на еднакво третиране на всички работници, които са заети на територията на дадена държава членка, за приложимо законодателство е целесъобразно по принцип да се определи законодателството на държавата членка, в която съответното лице упражнява трудова или самостоятелна трудова заетост“.

4

Член 1 от този регламент съдържа определенията, които се използват в уредената от него област.

5

Член 1, буква ф) от посочения регламент гласи:

6

Съгласно член 4, параграф 1, буква з) от същия регламент той се прилага за цялото законодателство във връзка с клоновете на социалното осигуряване, което има отношение към семейните обезщетения.

7

Член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 гласи:

„Настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване. […]“.

8

Член 13 от същия регламент, озаглавен „Общи правила“, гласи:

„1.   Съгласно членове 14в и 14е лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.

2.   Съобразно разпоредбите на членове от 14 до 17:

9

Член 73 от посочения регламент предвижда:

„Заето или самостоятелно заето лице, което е подчинено на законодателството на държава членка, има право, по отношение на членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на първата посочена държава, като пребиваващи в тази държава лица, съобразно разпоредбите на приложение VI“.

10

Член 76 от същия регламент гласи следното:

„1.   Когато съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, се предвиждат семейни обезщетения през един и същи период от време за един и същи член на семейството и въз основа на упражняването на дадена професия, [прилагането на] правото на дължимите семейни обезщетения в съответствие със законодателството на друга държава членка, по целесъобразност съгласно членове 73 или 74, се [спира] до размера, предвиден в законодателството на първата държава членка.

2.   Ако в държавата членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, не бъде подадено заявление за обезщетения, компетентната институция на другата държава членка може да прилага разпоредбите на параграф 1, все едно че в първата държава членка са били отпуснати обезщетения“.

11

В членове от 7 до 10а от Регламент (ЕИО) № 574/72 се изброяват редът и условията за прилагане на член 12 от Регламент № 1408/71.

12

Член 10, параграф 1 от Регламент № 574/72 предвижда:

13

Следва да се отбележи, от една страна, че Регламент № 1408/71 е заменен с Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), и от друга страна, че Регламент № 574/72 е заменен с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 (ОВ L 284, стр. 1), като тези нови регламенти са започнали да се прилагат от 1 май 2010 г. съгласно член 91 от Регламент № 883/2004 и член 97 от Регламент № 987/2009. Въпреки това, като се има предвид моментът на настъпване на фактите, разглеждани в главното производство, същите продължават да се уреждат от Регламенти № 1408/71 и № 574/72.

14

На 15 март 2013 г. Съдът изпраща на запитващата юрисдикция искане за разяснения на основание член 101 от процедурния си правилник. По-специално запитващата юрисдикция е приканена да опише по-точно разглежданите по главното производство люксембургски семейни обезщетения и условията за предоставянето им. С писмо от 29 април 2013 г. запитващата юрисдикция между другото посочва, че разглежданите по главното производство люксембургски семейни обезщетения са семейните добавки (наричани по нататък„люксембургски семейни добавки“), както и паричната помощ за отглеждане на дете и посочва на Съда текста на разпоредбите от люксембургското право, които уреждат предоставянето на тези обезщетения. Също така тя уточнява, че обезщетението за родителски отпуск не е предмет на висящия пред нея спор, тъй като искането на г‑жа и г‑н Wiering за това обезщетение е отхвърлено като недопустимо.

15

Съгласно предоставената от запитващата юрисдикция информация член 269, първа алинея от люксембургския Кодекс за социално осигуряване гласи:

„При условията, предвидени в настоящата глава, право на семейни добавки имат:

[…]“.

16

По силата на член 271, първа алинея от посочения кодекс семейните добавки се изплащат от месеца на раждане до навършване на 18-годишна възраст на детето. Съгласно член 271, трета алинея от същия кодекс правото на семейни добавки се запазва най-много до навършване на 27-годишна възраст за учениците, които следват средно и средно техническо образование и се посвещават основно на курса на обучение.

17

Член 299 от люксембургския Кодекс за социално осигуряване предвижда:

„(1)   „Парична помощ за отглеждане на дете се предоставя при поискване на всяко лице, което:

(2)   „В отклонение от предвиденото в параграф 1, буква в) условие, също може да претендира за парична помощ за отглеждане на дете всяко лице, което упражнява една или повече професионални дейности или получава заместващ доход и което независимо от продължителността на полагания труд, заедно със съпруга, с когото не е разделен, или с лицето, с което живее в общо домакинство, разполага с доход, който не надвишава при извършено приспадане по осигурителните вноски:

(3)   В отклонение от предвидените в параграф 1, буква с) и параграф 2 условия за половината от паричната помощ за отглеждане на дете може да претендира всяко лице, което, независимо от доходите, с които разполага:

[…]“.

18

Член 302 от посочения кодекс гласи:

„Парична помощ за отглеждане на дете се дължи, считано от първия ден на месеца или след изтичане на отпуска по майчинство или отпуска за отглеждане на дете или след изтичане на осем седмици от раждането.

Тя се изплаща през месеца, за който се дължи.

Паричната помощ се спира, считано от първия ден на месеца, следващ месеца, в който детето навършва две години.

В отклонение от предходната алинея:

Възрастовата граница в случай на осиновяване на две или повече деца на различна възраст се прилага спрямо по-малкото осиновените деца.

Помощта продължава да се изплаща и в полза на всяко лице, което отглежда в дома си дете на възраст под четири навършени години, на което се изплаща предвидената в член 272, четвърта алинея специална допълнителна добавка.

Правото на парична помощ се прекратява, ако предвидените в настоящата глава условия за получаването ѝ не са изпълнени“.

19

Член 303 този кодекс гласи следното:

„Паричната помощ за отглеждане на дете възлиза на 485,01 EUR на месец, без значение какъв е броят на отглежданите в едно и също семейство деца. В случай на прилагане на посочените в член 299, параграф 2 прагове помощта се намалява, ако сумата на доходите след приспадане на осигурителните вноски и помощта за отглеждане на дете нахвърля посочените прагове“.

20

Член 304 от люксембургския Кодекс за социално осигуряване гласи:

„Изплащането на парична помощ за отглеждане на дете се спира до размера на всяка парична помощ от същия вид, изплащана в друга държава членка за същото или същите деца.

[Т]я не се изплаща, ако единият от родителите получава за същото или същите деца предвиденото в глава VI от настоящата част обезщетение за родителски отпуск или парична помощ за отглеждане на дете, изплащана в друга държава членка за времето на отпуска за отглеждане на дете. […]“.

21

На 19 март 2013 г. Съдът приканва германското правителство да уточни по-специално целите и условията за предоставяне на „Kindergeld“ и „Elterngeld“. С писмо от 17 април 2013 г. германското правителство предоставя на Съда информация относно тези обезщетения.

22

Съгласно посочената информация „Kindergeld“ е един от начините за данъчно компенсиране на семейните разходи, предвиден в член 31 от германския Закон за данъка върху доходите на физическите лица (Einkommensteuergesetz, наричан по-нататък „EstG“).

23

Следователно, както се посочва в тази разпоредба, „Kindergeld“ цели да компенсира семейните разходи и да осигури на децата минимални условия на живот.

24

Съгласно член 62, параграф 1 от EStG правоимащите лица, а именно като правило родителите, трябва да имат постоянно или обичайно местопребиваване в Германия или да подлежат на облагане без ограничения, или да се третират като такива за дължимия в Германия данък върху доходите. По силата на член 63, параграф 1 от EStG децата трябва да имат постоянно или обичайно местопребиваване в държава — членка на Европейския съюз, в Швейцария, в Исландия, в Лихтенщайн или в Норвегия.

25

Съгласно член 32, параграф 4 от EStG, без да се поставят други условия, на „Kindergeld“ има право всяко дете до навършване на 18-годишна или 21-годишна възраст, ако то не упражнява трудова дейност и е регистрирано като лице, търсещо работа, в национална служба по заетостта, или до навършване на 25-годишна възраст, ако следва курс на обучение или участва в признати доброволчески дейности, или, накрая, без ограничение във възрастта, ако не е в състояние да се издържа поради умствени или физически увреждания.

26

Съгласно член 66, параграф 1, първо изречение от EstG размерът на „Kindergeld“ е 184 EUR месечно за всяко от първите две деца, 190 EUR за трето дето и 215 EUR за всяко следващо дете, независимо от доходите и имуществото на членовете на семейството.

27

Съгласно член 1, параграф 1 от Федералния закон за обезщетение „Elterngeld“ и за родителския отпуск (Bundeselterngeld- und Elternzeitgesetz, наричан по-нататък „BEEG“) право на „Elterngeld“ имат лицата, които са с постоянно или обичайно пребиваване в Германия, живеят с детето си в общо домакинство, грижат се за това дете и го отглеждат и не упражняват професионална дейност или упражняват професионална дейност на непълно работно време. По силата на член 4, параграф 1 от BEEG „Elterngeld“ се изплаща от раждането на детето до навършване на 14-месечна възраст.

28

По силата на член 2, параграф 1 от BEEG „Elterngeld“ съответства на 67 % от доходите от упражняваната преди раждането на детето професионална дейност. То се изплаща в максимален месечен размер от 1800 EUR за пълните месеци, през които правоимащото лице не получава доходи от професионална дейност.

29

Съгласно член 2, параграф 2, първо изречение от BEEG, когато доходите от упражнявана професионална дейност преди раждането на детето не надвишават сумата от 1000 EUR, посоченият процент се увеличава с 0,1 % за всеки 2 EUR от сумата, съответстваща на разликата между посочената сума и размера на този доход, в границите до 100 %. Съгласно член 2, параграф 2, второ изречение от BEEG, когато доходите от упражняваната професионална дейност преди раждането на детето надвишават сумата 1200 EUR, размерът от 67 % от тези доходи се намалява с 0,1 % за всеки 2 EUR от сумата, съответстваща на разликата между размера на посочения доход и 1200 EUR, в границите до 65 %. Съгласно член 2, параграф 4, първо изречение от BEEG размерът на „Elterngeld“ възлиза най-малко на 300 EUR месечно, а съгласно член 2, параграф 4, второ изречение от BEEG, дори ако преди раждането на детето правоимащото лице не е получавало доходи от професионална дейност.

30

По силата на член 2 bis, параграф 1, първо изречение от BEEG, ако правоимащото лице съжителства с две деца под тригодишна възраст или с три или повече деца под шестгодишна възраст, размерът на „Elterngeld“ се увеличава с 10 %, като това увеличение не може да бъде по-малко от минимална сума от 75 EUR. По силата на член 2 bis, параграф 4, първо изречение от BEEG в случай на раждане на повече от едно дете размерът на „Elterngeld“ се увеличава с 300 EUR за второто и всяко следващо дете.

31

Г‑жа и г‑н Wiering живеят с двете си деца в Трир (Германия). Видно от представената пред Съда преписка, г‑н Wiering е нает на работа в Люксембург, а съпругата му работи като държавен служител в Германия.

32

На 12 октомври 2007 г. г‑н Wiering подава заявление до CNPF за изплащане на семейна добавка за двете му деца.

33

Управителният съвет на CNPF отказва да изплати на г‑жа и г‑н Wiering диференцирана добавка във връзка със семейните добавки, дължими за двете им деца, която съответства на разликата между предвидените по люксембургското право обезщетения и получените съгласно законодателството на държавата членка по тяхното пребиваване, с мотива че сумата на последно посочените обезщетения, а именно „Kindergeld“ и „Elterngeld“, надвишава за периода от 1 юли 2007 г. до 31 март 2008 г. размера на предвидените от люксембургското право обезщетения, а именно семейните добавки и паричната помощ за отглеждане на дете.

34

С решение от 31 юли 2009 г. Conseil arbitral des assurances sociales (арбитражен съвет по социално осигуряване) обявява за недопустима жалбата на г‑жа и г‑н Wiering срещу решението на управителния съвет на CNPF.

35

В производството, образувано по въззивна жалба на г‑жа и г‑н Wiering, с решение от 16 март 2011 г. Conseil supérieur de la sécurité sociale изменя обжалваното решение и постановява, че за посочения период г‑жа и г‑н Wiering имат право на диференцирана добавка за двете им деца. Conseil supérieur de la sécurité sociale счита, че „Elterngeld“ е семейно обезщетение, което се дължи на члена на семейството, който отглежда децата, а не на самите деца. Той приема, че това обезщетение следователно не може да бъде взето предвид при определяне на диференцираната добавка, която се изплаща на заето лице като дължими по отношение на неговите деца семейни добавки, като при определяне на диференцираната добавка се вземат предвид само дължимите за същия член на семейството семейни обезщетения, като се изключват тези, които се дължат на другите членове на семейството.

36

CNPF подава касационна жалба срещу това решение, като изтъква четири основания. Второто, третото и четвъртото основание са изведени от нарушение, от отказ за прилагане или от неправилно тълкуване, съответно на член 10, параграф 1, буква б), подточка i) и член 10, параграф 3 от Регламент № 574/72, както и на член 76, параграф 1 от Регламент № 1408/71.

37

CNPF възразява срещу решението на Conseil supérieur de la sécurité sociale, като твърди, че в нарушение на тези разпоредби той не е взел предвид „Elterngeld“ при изчисляване на диференцираната добавка.

38

Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно това дали само семейни обезщетения от един и същи вид или всички семейни обезщетения, получени от семейството на работник мигрант, трябва да се вземат предвид при изчисляване на диференцираната добавка. При тези обстоятелства Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„При изчисляване от компетентния орган на държавата по месторабота на евентуално дължимата диференцирана добавка съгласно член 1, буква ф), подточка i), член 4, параграф 1, буква з) и член 76 от Регламент [№ 1408/71] и член [10, параграф 1, буква б), подточка i)] от Регламент [№ 574/72] следва ли да се вземат предвид, като семейни обезщетения от един и същи вид, всички обезщетения, получени от семейството на работника мигрант в държавата на пребиваване, в случая предвидените в германското законодателство „Elterngeld“ и „Kindergeld“?“.

39

Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 1, буква ф), подточка i), член 4, параграф 1, буква з) и член 76 от Регламент № 1408/71, както и член 10, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 574/72 трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на изчисляване на евентуално дължимата диференцирана добавка на работник мигрант в държавата членка по неговата заетост трябва да се вземат предвид като обезщетения от един и същи вид всички семейни обезщетения, получени от семейството на този работник съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване, в случая предвидените в германското законодателство „Elterngeld“ и „Kindergeld“.

40

В самото начало следва да се припомни, че макар в член 73 от Регламент № 1408/71 да се посочва, че работник, който е подчинен на законодателството на държава членка, има право, по отношение на членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на първата посочена държава, като пребиваващи в тази държава лица, посочената разпоредба представлява общо правило в областта на семейните обезщетения, като това правило обаче няма абсолютен характер (вж. в този смисъл решение Schwemmer, C‑16/09, EU:C:2010:605, точки 41 и 42).

41

Всъщност следва да се приеме, че съгласно член 12 от Регламент № 1408/71 този регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване.

42

Ето защо, когато има риск от натрупване на права, предвидени от законодателството на държавата членка на пребиваване, и права, произтичащи от законодателството на държавата членка по заетостта, член 73 от Регламент № 1408/71 трябва да се противопостави на правилата за недопускане на натрупване, съдържащи се в посочения регламент и в Регламент № 574/72, и по-специално в член 76 от Регламент № 1408/71 и в член 10 от Регламент № 574/72 (вж. в този смисъл решение Schwemmer, EU:C:2010:605, точки 43 и 44).

43

От представената пред Съда преписка се установява, че в делото по главното производство законодателството на държавата членка на пребиваване на г‑жа и г‑н Wiering, а именно Федерална република Германия, предоставя право на разглежданите по главното производство семейни обезщетения, при условие че постоянното или обичайното местожителство е в тази държава членка, а не „въз основа на упражняването на дадена професия“, както изисква член 76 от Регламент № 1408/71, за да намери приложение. Що се отнася в частност до „Elterngeld“, неговото отпускане зависи по-специално от условието за постоянно или обичайно пребиваване в Германия и от условието за неупражняване на професионална дейност или за неупражняване на професионална дейност на пълно работно време, въпреки че размерът на това обезщетение по правило се изчислява въз основа на предишни доходи от професионална дейност.

44

Следователно посоченият член 76 не се прилага към положение като разглежданото по главното производство (вж. в този смисъл решение Dodl и Oberhollenzer, C‑543/03, EU:C:2005:364, точка 53 и решение Schwemmer, EU:C:2010:605, точка 46).

45

За разлика от това в член 10 от Регламент № 574/72 е посочена хипотеза, при която правото на семейни обезщетения в държавата членка на пребиваване зависи не от условия за осигуряване, трудова или самостоятелна трудова заетост, а от условие за пребиваване.

46

Съгласно правилото за недопускане на натрупване, посочено в член 10, параграф 1, буква а) от този регламент, добавките, платени от държавата членка по заетостта, имат предимство пред добавките, платени от държавата членка на пребиваване, чието изплащане поради това се спира. Ако обаче в последната държава се упражнява професионална дейност, член 10, параграф 1, буква б), подточка i) от посочения регламент предписва обратното решение, а именно че правото на добавки, плащани от държавата членка на пребиваване, има предимство пред правото на добавки, плащани от държавата членка по заетостта, които при това положение също се спират.

47

Затова Съдът е постановил, че извършването от лицето, упражняващо родителските права, и по-конкретно от съпруга на лицето, ползващо обезщетенията по член 73 от Регламент № 1408/71, на професионална дейност в държавата членка на пребиваването на децата, в приложение на член 10 от Регламент № 574/72 води до спиране на правото на обезщетенията, предвидени в член 73, до размера на сумата на обезщетенията от един и същи вид, които действително са изплатени от държавата на пребиваването, и то независимо от лицето, което се ползва пряко от семейни добавки, посочени от законодателството на държавата членка на пребиваване (вж. в този смисъл решение Dodl и Oberhollenzer, EU:C:2005:364, точка 59, както и решение Weide, C‑153/03, EU:C:2005:428, точка 30).

48

Във връзка с това представляваните в съдебно заседание заинтересовани лица са съгласни, че г‑жа Wiering не е загубила статута си на държавен служител в Германия в периода, през който е получавала „Elterngeld“, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция. Ако действително случаят е такъв, доколкото би могло да се приеме, че г‑жа Wiering е упражнявала дадена професионална дейност в Германия през съответния период, приложимото към спора правило за недопускане на натрупване би било това по член 10, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 574/72.

49

Ако от извършените от запитващата юрисдикция проверки следва, че Федерална република Германия е държавата членка, която има основната компетентност за изплащане на семейни обезщетения на г‑жа и г‑н Wiering за разглеждания по главното производство период, то последните имат право за сметка на компетентната институция на държавата членка по заетостта на г‑н Wiering, а именно CNPF, само на евентуално изплащане на диференцирана добавка, равна на разликата между сумата на обезщетенията, предвидени от люксембургското право, и сумата на обезщетенията, получени в Германия (вж. в този смисъл решение McMenamin, C‑119/91, EU:C:1992:503, точка 26).

50

Освен това следва да се отбележи, че не се оспорва квалифицирането като семейни обезщетения на различните обезщетения, разглеждани по главното производство.

51

Ето защо следва да се определи дали, както поддържа CNPF, при изчисляване на диференцирана добавка, поискана в положение като това по главното производство, член 10, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 574/72 налага да се вземат предвид всички семейни обезщетения, получени в държавата членка на пребиваване на семейството на работника мигрант.

52

Както отбелязва генералният адвокат в точка 52 от заключението си, тъй като член 12 от Регламент № 1408/71 се съдържа в дял I от същия регламент, който се отнася до общите разпоредби, принципите, които са установени от тази разпоредба, се прилагат за правилата за приоритетно прилагане в случаи на натрупване на права на семейни обезщетения или семейни добавки, предвидени както в член 76 от същия регламент, така и в член 10 от Регламент № 574/72.

53

Следва да се констатира, че съгласно член 12 от Регламент № 1408/71 само правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период представлява необосновано натрупване.

54

В това отношение от практиката на Съда следва, че социалноосигурителните обезщетения трябва да се разглеждат, независимо от особените характеристики на различните национални законодателства, като обезщетения от един и същи вид, когато техният предмет, тяхната цел, основата за изчисляването им и условията за тяхното отпускане са идентични. За сметка на това не трябва да се приемат като релевантни елементи при класифицирането на обезщетенията чисто формалните характеристики (вж. по-специално решение Valentini, 171/82, EU:C:1983:189, точка 13 и решение Knoch, C‑102/91, EU:C:1992:303, точка 40).

55

Съдът обаче уточнява, че с оглед на многобройните различия, съществуващи между националните схеми за социална сигурност, изискването за пълно сходство на основите за изчисляване и на условията за предоставяне на обезщетения би имало за последица, че прилагането на забраната за натрупване на обезщетения по член 12 от Регламент № 1408/71 би било значително ограничено. Такъв резултат би бил в противоречие с целта на тази забрана, а именно да се избегне необоснованото натрупване на социални обезщетения (вж. решение Knoch, EU:C:1992:303, точка 42).

56

Съдът е постановил също така, че от текста на споменатата разпоредба следва, че е налице натрупване не само когато лицето има едновременно право на различни семейни обезщетения, но и когато две различни лица, в случая двама родители, имат право на такива обезщетения по отношение на едно и също дете. Всъщност духът на разпоредбите от Регламент № 1408/71, уреждащи натрупването на семейни обезщетения, както и предвидените в него решения в случай на натрупване, показват, че целта на разглежданата разпоредба е да се попречи както на лицето, което се ползва пряко от семейно обезщетение, т.е. заетото лице, така и на лицата, които се ползват непряко от него, а именно членовете на семейството на заетото лице, да могат да се ползват едновременно от две обезщетения от един и същи вид (вж. в този смисъл решение Dammer, C‑168/88, EU:C:1989:652, точки 10 и 12).

57

Следва да се добави, че Регламент № 1408/71 разглежда, от една страна, „семейни обезщетения“, определени в член 1, буква ф), подточка i) от посочения регламент, и от друга страна, „семейни добавки“, които представляват категория „семейни обезщетения“ и са определени в член 1, буква ф), подточка ii) от същия регламент.

58

От посочените по-горе съображения следва, че различните семейни обезщетения, които може да ползва даден работник мигрант съгласно законодателството на държавата членка по заетостта, и тези, които са получени от работника или от членовете на неговото семейство съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване, не е задължително да представляват обезщетения от „един и същи вид“ по смисъла на член 12 от Регламент № 1408/71.

59

Всъщност, макар тези семейни обезщетения съгласно член 1, буква ф), подточка i) от този регламент да са предназначени за посрещане на семейните разходи, не е задължително всичките да имат един и същ особен предмет, нито едни и същи характеристики или ползващи се от тях лица.

60

Освен това само някои от тях представляват семейни добавки по смисъла на член 1, буква ф), подточка ii) от посочения регламент.

61

За да се приложи обаче правило за недопускане на натрупване, предвидено в член 10, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 574/72, при изчисляване на евентуално дължимата диференцирана добавка на работник мигрант в държавата членка по заетостта му, между различните семейни обезщетения, на които този работник има право по силата на законодателството на тази държава, и семейните обезщетения, получени от този работник или от членовете на неговото семейство съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване, следва да се разграничат тези, които са „от един и същи вид“ по смисъла на член 12 от Регламент № 1408/71 предвид техният предмет, тяхната цел, основата за изчисляването им и условията за тяхното отпускане, както и предвид лицата, ползващи се от тях.

62

В крайна сметка запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да преценява фактите по спора в главното производство и да тълкува национално законодателство, трябва да провери с оглед на тези елементи дали „Elterngeld“ може да се счита, че е от един и същи вид като люксембургските семейни добавки, и дали при това положение може да се вземе предвид при изчисляването на евентуално дължимата на г‑жа и г‑н Wiering диференцирана добавка (вж. в този смисъл решение Ottica New Line di Accardi Vincenzo, C‑539/11, EU:C:2013:591, точка 48 и цитираната съдебна практика).

63

Същевременно Съдът, от който се иска да предостави полезен отговор на запитващата юрисдикция, е компетентен да ѝ даде указания, изведени от преписката по делото по главното производство и от представените пред него писмени и устни становища, като тези указания са от такова естество, че да позволят на тази юрисдикция да се произнесе (вж. решение Ottica New Line di Accardi Vincenzo, EU:C:2013:591, точка 49 и цитираната съдебна практика).

64

Макар че в делото по главното производство не се оспорва, че люксембургските семейни добавки са от същия вид като „Kindergeld“, г‑жа и г‑н Wiering по същество твърдят, че посочените семейни добавки не представляват обезщетения от един и същи вид като „Elterngeld“. Следователно „Elterngeld“ не трябва да се взема предвид при изчисляване на диференцираната добавка, поискана от г‑н Wiering пред CNPF.

65

Във връзка с това от представената пред Съда преписка се установява, че обезщетения като „Kindergeld“ и люксембургските семейни добавки имат за цел да позволят на родителите да покрият разходите, свързани с нуждите на детето, и се предоставят, без да се вземат предвид доходите или имуществото на членовете на семейството, нито евентуалната професионална дейност на родителите. Така изглежда, че крайният ползвател на тези обезщетения не са родителите, а самото дете. Освен това изглежда, че посочените обезщетения представляват периодични парични обезщетения, които се отпускат изключително според броя и възрастта на децата, така че те могат да бъдат квалифицирани като „семейни добавки“ по смисъла на член 1, буква ф), подточка ii) от Регламент № 1408/71.

66

Що се отнася до „Elterngeld“, както отбелязва генералният адвокат в точка 66 от заключението си, от представената пред Съда преписка се установява, че такова обезщетение се различава от обезщетения като „Kindergeld“ и люксембургските семейни добавки в няколко отношения, що се отнася, от една страна, до целите и характерните им особености, и от друга страна, до лицата, които имат право на тях.

67

Всъщност според представената от германското правителство информация „Elterngeld“ има за цел да помогне на семействата да запазят условията си на живот, когато родителите се посвещават приоритетно на децата си. Основната цел на „Elterngeld“ е да подпомага запазването на тези условия на живот в случай на временно спиране на част или на цялата професионална дейност на родителите за задоволяване нуждите, свързани с отглеждане на техните малки деца.

68

Следователно родителят, който е поел грижата за детето и не упражнява професионална дейност или е прекъснал или ограничил професионалната си дейност, при необходимост има право в зависимост от доходите си, предхождащи това прекъсване или това намаляване до навършване на едногодишна възраст на детето, на компенсиране на загубата си на доходи, което е предназначено да запази условията на живот на семейството му. Важно е да се отбележи, че „Elterngeld“ по правило е в размер на 67 % от получаваната преди това заплата, без да може да надхвърля 1800 EUR на месец.

69

Ето защо изглежда, че целта на обезщетение като „Elterngeld“ е при такива обстоятелства да позволи на родител да получи помощ за запазване на условията на живот на семейството му, чийто размер по правило е свързан с получаваните преди това доходи от професионалната му дейност.

70

Следователно, за разлика от „Kindergeld“ и от люксембургските семейни добавки, „Elterngeld“ не се отпуска изключително според броя на децата и тяхната възраст. Макар и някои от тези условия за отпускане да зависят от наличието на дете и неговата възраст, по принцип то се изчислява съобразно заплатата, получавана преди прекъсване на трудовата дейност от родителя, които осигурява грижата за детето. При многочленно семейство или при раждане на повече от едно дете сумата на обезщетението просто се увеличава.

71

Поради това, макар обезщетение като „Elterngeld“ да представлява „семейно обезщетение“ по смисъла на член 1, буква ф), подточка i) от Регламент № 1408/71 (вж. по аналогия решение Kuusijärvi, C‑275/96, EU:C:1998:279, точка 60), то обаче не може да бъде квалифицирано като „семейна добавка“ по смисъла на член 1, буква ф), подточка ii) от същия регламент.

72

Освен това следва да се отбележи, че в делото по главното производство CNPF е включил при изчисляване на диференцираната добавка и паричната помощ за отглеждане на дете. Както обаче посочва генералният адвокат в точки 34 и 74 от заключението си и при извършване на проверка от запитващата юрисдикция, г‑жа Wiering не е поискала да получи това обезщетение и не е сигурно, че би имала такова право с оглед на член 304 от люксембургския Кодекс за социално осигуряване.

73

Във връзка с това е важно да се уточни, че дори да се допусне, че посоченото обезщетение може да се счита, че е от един и същи вид като люксембургските семейни добавки, във всички случаи от съдебната практика е видно, че за да може да се приеме, че в даден случай е налице натрупване на права на семейни обезщетения, не е достатъчно например тези обезщетения да са дължими в държавата членка на пребиваване на съответното дете и паралелно с това само да могат да бъдат дължими в друга държава членка, в която работи един от родителите на това дете (вж. решение Schwemmer, EU:C:2010:605, точка 52).

74

Съдът също така е приел в контекста на член 10 от Регламент № 574/72, че за да може да се приеме, че семейни обезщетения са дължими съгласно законодателството на дадена държава членка, законът на тази държава трябва да признава правото на изплащане на обезщетенията в полза на члена на семейството, който работи в тази държава. Следователно е необходимо заинтересованото лице да отговаря на всички формални и материални условия, наложени от вътрешното законодателство на тази държава, за да може да упражни това право, сред които евентуално може да фигурира условието да е било подадено предварително заявление за получаване на такива обезщетения (вж. решение Schwemmer, EU:C:2010:605, точка 53).

75

Следователно, дори да се допусне, че за посоченото обезщетение може да се счете, че е от един и същи вид като люксембургските семейни добавки, ако наложените от люксембургското право условия за получаване на парична помощ за отглеждане на дете не са били изпълнени в делото по главното производство, посочената добавка не е могла да бъде взета предвид при изчисляването на евентуално дължимата на г‑жа и г‑н Wiering диференцирана добавка.

76

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, буква ф), подточка i) и член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1408/71, както и член 10, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 574/72 трябва да се тълкуват в смисъл, че в положение като разглежданото по главното производство за целите на изчисляване на евентуално дължимата диференцирана добавка на работник мигрант в държавата членка по неговата заетост не трябва да се вземат предвид всички семейни обезщетения, получени от семейството на този работник съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване, при положение, което запитващата юрисдикция следва да провери, че предвиденото от германското законодателство „Elterngeld“ не е от един и същи вид по смисъла на член 12 от Регламент № 1408/71 като предвиденото от това законодателство „Kindergeld“ и предвидените от люксембургското законодателство семейни добавки.

77

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 1, буква ф), подточка i) и член 4, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1606/98 на Съвета от 29 юни 1998 г., така и член 10, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент № 118/97, трябва да се тълкуват в смисъл, че в положение като разглежданото по главното производство за целите на изчисляване на евентуално дължимата диференцирана добавка на работник мигрант в държавата членка по неговата заетост не трябва да се вземат предвид всички семейни обезщетения, получени от семейството на този работник съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване, при положение, което запитващата юрисдикция следва да провери, че предвиденото от германското законодателство „Elterngeld“ не е от един и същи вид по смисъла на член 12 от Регламент № 1408/71 като предвиденото от това законодателство „Kindergeld“ и предвидените от люксембургското законодателство семейни добавки.