—

за X, от г‑н B. Schuver, advocaat,

—

за нидерландското правителство, от г‑жа B. Koopman и г‑жа C. Wissels, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от г‑жа M. Tassopoulou и г‑жа G. Papagianni, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г‑жа C. Barslev и г‑н W. Roels, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 43 ЕО.

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са X и Minister van Financiën (министър на финансите), относно акт за установяване на данъчно задължение, издаден на заинтересованото лице поради неплащането на данъка върху леките автомобили и мотоциклетите (наричан по-нататък „данъкът АМ“) при пускането на лично моторно превозно средство в употреба по нидерландската пътна мрежа.

3

Член 1, параграф 1 от Закона за данъка върху леките автомобили и мотоциклетите от 1992 г. (Wet op de belasting van personenauto’s en motorrijwielen 1992, Stb. 1992, бр. 709, наричан по-нататък „Законът от 1992 г.“) гласи, че тези лични моторни превозни средства се облагат с данъка АМ.

4

Съгласно член 1, параграфи 2 и 5 от Закона от 1992 г. данъкът АМ се дължи при регистрацията на превозното средство в нидерландския регистър. Когато обаче нерегистриран в Нидерландия лек автомобил или мотоциклет е предоставен на разположение на физическо или юридическо лице, което живее или е установено в тази държава членка, посоченият данък се дължи, считано от пускането в употреба на съответното моторно превозно средство по нидерландската пътна мрежа.

5

Член 5, параграф 2 от посочения закон предвижда, че за нерегистрираните леки автомобили или мотоциклети данък АМ се дължи от лицето, което фактически разполага с превозното средство.

6

По силата на член 9, параграф 1 от закона ставката на разглеждания данък за лек автомобил е 45,2 % от нетната каталожна цена на това превозно средство, при условие че са възможни посочените в същата разпоредба намаления или увеличения. Тази цена съответства на продажната цена, препоръчана на дистрибутора от производителя или вносителя, намалена с данъка върху добавената стойност.

7

По отношение на новите автомобили нетната каталожна цена се определя към деня на поставяне на регистрационен номер в Нидерландия. По отношение на употребяваните автомобили нетната каталожна цена се определя към датата на първоначалното им пускане в употреба на нидерландска територия или извън нея.

8

При пускането в употреба по нидерландската пътна мрежа на леки автомобили или на мотоциклети, които не са регистрирани в Нидерландия и са предоставени на разположение на физическо или юридическо лице, което живее или е установено в тази държава членка, с оглед на плащане на данъка АМ разглежданата в главното производство национална правна уредба предвижда прилагането на нетната каталожна цена, която съответства на употребяваните превозните средства.

9

С оглед на облагането на тези употребявани превозни средства с посочения данък се взема предвид вече изтеклият период на използване, като размерът на данъка се намалява с определен процент.

10

X е белгийска гражданка. От 1998 г. тя има ортодонтски кабинет в Нидерландия и притежава в тази държава членка къща, в която живее заедно с партньора си през времето, в което кабинетът приема пациенти. През останалото време двойката живее в жилище под наем в Белгия.

11

X притежава автомобил, закупен през 2004 г. в Белгия, който използва както за професионални, така и за лични нужди в тази държава членка и в Нидерландия. От преписката по делото е видно, че годишният пробег на използвания от Х автомобил се разделя поравно между Белгия и Нидерландия.

12

X регистрира автомобила си в Белгия и заплаща сумата 4957 ЕUR като белгийски „данък за пускане в движение“.

13

На 19 юли 2006 г. нидерландската данъчна служба установява, че X използва автомобила по нидерландската пътна мрежа, без да е заплатила данъка АМ. Поради това ѝ е издаден акт за установяване на данъчно задължение в размер на 17315 EUR.

14

X оспорва по административен ред акта за установяване на данъчно задължение, който обаче е потвърден от Belastinginspecteur (данъчен инспектор), на основание, че заинтересованото лице живее в Нидерландия и използва автомобила си по нидерландските пътища.

15

Въпреки че Rechtbank te Leeuwarden уважава подадената от X срещу решението на Belastinginspecteur жалба, Gerechtshof te Leeuwarden уважава въззивната жалба на Minister van Financiën и отменя решението на Rechtbank te Leeuwarden.

16

Според Gerechtshof te Leeuwarden Х не може да се позовава на принципа на пропорционалност, тъй като нейният автомобил се използва трайно и основно в Нидерландия, и данъкът АМ по никакъв начин не представлява ограничение при упражняването на някоя от защитените от правото на Съюза свободи. В това отношение обстоятелството, че е заплатен белгийският данък за пускане в движение, не е пречка X да дължи данък АМ за това превозно средство като жител на Нидерландия по смисъла на нидерландската правна уредба.

17

X подава пред запитващата юрисдикция касационна жалба срещу решението на Gerechtshof te Leeuwarden. Според запитващата юрисдикция е безспорно, че X е жител на Нидерландия по смисъла на нидерландската правна уредба, макар че не е изключено да би могла да се разглежда и като жител на Белгия по смисъла на белгийската правна уредба. В това отношение, тъй като последното твърдение не е оспорено, запитващата юрисдикция приема като отправна точка обстоятелствата, че Х е с местоживеене и в Белгия и че нейният автомобил е предназначен за трайно използване и в тази държава членка.

18

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

Предварително следва да се отбележи, че във въпросите си запитващата юрисдикция не указва разпоредбата или разпоредбите на правото на Съюза, която или които Съдът трябва да разгледа.

20

При подобни обстоятелства Съдът е уточнил в това отношение, че негова задача е да изведе от цялата предоставена от националния съд информация, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, съответните разпоредби от правото на Съюза, като вземе предвид предмета на спора в главното производство (Решение от 5 май 2011 г. по дело Bartlett и др., C-537/09, Сборник, стр. I-3417, точка 36).

21

В конкретния случай с оглед на обстоятелството, че Х е белгийска гражданка, която работи като самостоятелно заето лице като ортодонт в Нидерландия, и че разглежданият в главното производство акт за установяване на данъчното задължение ѝ е издаден през юли 2006 г., Съдът следва да разгледа поставените от запитващата юрисдикция въпроси от гледна точка на свободата на установяване, уредена в член 43 ЕО.

22

Следователно поставените от запитващата юрисдикция въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, следва да се схващат като отнасящи се по същество до обстоятелството дали член 43 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда при пускането в употреба по националната пътна мрежа облагане с данък на моторно превозно средство, регистрирано и вече обложено с данък поради неговата регистрация в друга държава членка, когато това превозно средство е предназначено да бъде реално и трайно използвано основно в тези две държави членки или действително е използвано по такъв начин.

23

В това отношение следва да се припомни, че освен при определени изключения, които не са относими към делото по главното производство, данъчното облагане на автомобилите не е хармонизирано на равнище на Европейския съюз. Следователно държавите членки са свободни да упражняват данъчната си компетентност в тази област, при условие че правят това при спазване на правото на Съюза (вж. Решение от 26 април 2012 г. по дело Van Putten и др., C‑578/10—C‑580/10, точка 37 и цитираната съдебна практика, както и Определение от 27 април 2012 г. по дело Notermans-Boddenberg, C‑114/11, точка 21).

24

По отношение на данъка при регистрация на превозни средства съгласно постоянната практика на Съда държава членка може да наложи данък при регистрацията на автомобил, регистриран в друга държава членка, когато посоченият автомобил е предназначен за трайно използване основно на територията на първата държава членка или действително е използван по такъв начин (вж. Решение по дело Van Putten и др., посочено по-горе, точка 46 и Определение по дело Notermans-Boddenberg, посочено по-горе, точка 26).

25

По-специално по-отношение на данъка АМ Съдът вече е имал повод да установи, че ако автомобили, които не са регистрирани в Нидерландия, са предназначени за трайно използване основно на нидерландска територия или действително са използвани по такъв начин, реално не е налице различно третиране на лицето, което е местно за Нидерландия и използва подобен автомобил, и на лицето, което при същите условия използва регистриран в тази държава членка автомобил, тъй като последният автомобил, който също е предназначен за трайно използване основно на нидерландска територия, вече е бил обложен с данъка АМ при неговата регистрация в Нидерландия (вж. Решение по дело Van Putten и др., посочено по-горе, точка 50 и Определение по дело Notermans-Boddenberg, посочено по-горе, точка 27).

26

Приема се също така, че при тези условия изискването данъкът АМ да се плати при пускане в употреба по нидерландската пътна мрежа на превозните средства, които не са регистрирани в Нидерландия, е обосновано, подобно на данъка, дължим при регистрацията на превозно средство в Нидерландия, доколкото този данък отчита, както изглежда следва от Закона от 1992 г., обезценяването на автомобила в момента на това пускане в употреба (вж. Решение по дело Van Putten и др., посочено по-горе, точка 51 и Определение по дело Notermans-Boddenberg, посочено по-горе, точка 28).

27

Запитващата юрисдикция поставя въпроса дали самият факт, че превозно средство е предназначено да бъде основно реално и трайно използвано или действително е използвано по такъв начин не само на нидерландска територия, но и на територията на държавата членка, в която е регистрирано, трябва да доведе до ограничения при упражняването на данъчните правомощия на двете държави членки.

28

В това отношение следва да се припомни, че когато не е налице хармонизация на равнището на Съюза, неблагоприятните последици, които могат да възникнат от паралелното упражняване на данъчни правомощия от различните държави членки, доколкото това упражняване не е дискриминационно, не представляват забранени ограничения на свободите на движение (вж. Решение от 8 декември 2011 г. по дело Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C-157/10, Сборник, стр. I-13023, точка 38).

29

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 48 от своето заключение, като се позовава на посоченото по-горе Решение по дело Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (точка 39), дори да се предположи, че данъчното събитие за данъка АМ и за белгийския данък за пускане в движение е едно и също, то следва да се припомни, че държавите членки не са длъжни да приспособяват собствените си данъчни системи към различните системи на данъчно облагане на другите държави членки, по-специално за да премахнат двойното данъчно облагане.

30

В конкретния случай, независимо че разглежданото в главното производство превозно средство се използва от Х както за лични цели, така и за пътуване до неговата месторабота в друга държава членка, разглежданата в главното производство правна уредба не поставя заинтересованото лице в по-неблагоприятно положение спрямо самостоятелно заетите лица, които вече дължат данъка АМ, тъй като всяко лице с местоживеене в Нидерландия, независимо дали е самостоятелно заето, дължи този данък или при регистрирането на превозно средство в нидерландския регистър, или считано от пускането в употреба по нидерландската пътна мрежа на такова регистрирано в друга държава членка превозно средство (вж. в този смисъл по отношение на член 39 ЕО, Определение по дело Notermans-Boddenberg, посочено по-горе, точка 30).

31

Следователно не са в противоречие с член 43 ЕО претърпените от Х неблагоприятни данъчни последици, що се отнася до положението, при което тя е извършвала своята дейност, преди да е упражнила своята свобода на установяване в Нидерландия, като тези неблагоприятни данъчни последици произтичат единствено от обстоятелството, че двете съответни държави членки упражняват по недискриминационен начин своите данъчни правомощия.

32

Предвид всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 43 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда при пускането в употреба по националната пътна мрежа облагане с данък на моторно превозно средство, регистрирано и вече обложено с данък поради неговата регистрация в друга държава членка, когато това превозно средство е предназначено да бъде реално и трайно използвано основно в тези две държави членки или действително е използвано по такъв начин, доколкото този данък няма дискриминационен характер.

33

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 43 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда при пускането в употреба по националната пътна мрежа облагане с данък на моторно превозно средство, регистрирано и вече обложено с данък поради неговата регистрация в друга държава членка, когато това превозно средство е предназначено да бъде реално и трайно използвано основно в тези две държави членки или действително е използвано по такъв начин, доколкото този данък няма дискриминационен характер.